Решение по дело №2428/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалбата на С. М. К., [ЕГН], гр.Варна, [улица], чрез адв.Р. И., срещу мълчалив отказ на н-ка на СГКК-Варна по заявление вх.№ 01-***-26.09.2023г. за издаване на скица за [ПИ] и за вписването й в КРНИ като собственик на същия.

Жалбоподателката твърди, че за процесния имот има одобрени кадастрална карта и регистър от изп.д-р на АГКК, поради което материално и териториално компетентен орган да извърши исканата услуга е н-кът на СГКК - Варна. Твърди, че правото на собственост върху имота е обосновано с нотариален акт, поради което при наличие на кадастрална карта липсва пречка и е налице техническа възможност за издаване на исканата скица. Твърди, че се легитимира като собственик на [ПИ] с констативен нотариален акт, въз основа на наследство и давност от родителите й, чиято доказателствената сила е оборима и всяко трето лице може в производство по чл.537, ал.2 ГПК да докаже, че титулярят по нотариален акт не е собственик, поради което административният орган не може да не извърши исканата административна услуга. По изложените съображения счита, че в случая административният орган е упражнил превратно властта си, като е встъпил в правата на органа, извършващ нотариалното удостоверяване. Иска отмяна на обжалвания отказ и присъждане на разноски.

Ответната страна – Началникът на СГКК - Варна, оспорва жалбата по съображения в писмени становища С.д. №17687/08.12.2023г. и С.д. № 872/19.01.2024г. Твърди, че след проверка на допустимостта на производството и редовността на документите, с писмо изх.№ 24-***/05.12.2023г. жалбоподателката е уведомена, че исканата услуга не може да бъде изпълнена, т.к. не удовлетворява законовите изисквания. Сочи, че имотът попада в територия, за която има одобрен и влязъл в сила план на новообразуваните имоти - Заповед № РД-***/05.06.2008г. на областния управител на област с административен център Варна, с която е одобрен ПНИ за местност „Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата“. Собствеността върху новообразуваните поземлени имоти, предмет на одобрени и влезли в сила ПНИ, се придобива чрез извършване на процедура по реда на § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ и след издаване на заповед на кмета на съответната община по реда на § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, и протокол за въвод във владение. За изменение на влязъл в сила ПНИ следва да се представи преписка за изменение в съответствие с документите за собственост пред комисията по чл.28б, ал.2 ППЗСПЗЗ, назначена от кмета на Община - Варна. В становище С.д. № 872/19.01.2024г. ответникът твърди, че уведомителното писмо от 05.12.2023г. е получено от жалбоподателката на 12.12.2023г., както и че същото има характер на изричен отказ. Тъй като същият не е обжалван в законоустановения срок, твърди, че жалбата е недопустима.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

Със заявление вх. № 01-***-26.09.2023г. до СГКК – Варна жалбоподателката заявила: 1/ издаване на скица за [ПИ] и [ПИ]; 2/ нанасяне на настъпили промени в КРНИ за обекти: [ПИ]; [ПИ]; СОС ***; 3/ издаване на схема за СОС ***.

В хода на съдебното производство ответната страна е представила доказателства за частично изпълнение на заявените услуги - издаване на скица за [ПИ] и схема на СОС ****, както и за вписването в КРНИ на жалбоподателката като техен собственик, поради което с Определение № 3663/21.12.2023г., влязло в сила на 11.01.2024г., в тази част жалбата е оставена без разглеждане и производството е прекратено.

Така, спорът в настоящото производство касае изпълнението на заявление вх.№ 01-***-26.09.2023г., в частта на искането за издаване на скица за [ПИ] и за вписване на жалбоподателката в КРНИ като собственик на същия.

За обосноваване на твърдяното право на собственост върху [ПИ], към заявлението жалбоподателката е представила нот.акт за собственост върху недвижим имот по наследство и давност № ****.

Във връзка с постъпилото заявление, с писмо изх.№ 20-***/17.10.2023г. н-кът на СГКК – Варна изискал от Районен съд – Варна информация дали е приключило с влязло в сила решение производството по гр.д. № 1396/2019г.

С писмо № 05-***/25.10.2023г. от Районен съд – Варна е представен заверен препис от Определение № ***/11.03.2019г. по гр.д. № ***/2019г., с което е върната исковата молба на С. М. К. и е прекратено производството по делото.

Видно от Скица на поземлен [имот номер]-1177774-06.11.2023г., [ПИ], с площ 712кв.м. е записан в КР на: неустановен собственик за 143кв.м. ид.ч. и Х. К. К. за 569кв.м. ид.ч.

С Уведомително писмо изх.№ 24-****-05.12.2023г., на основание чл.19, ал.1 от Наредба № РД-02-20-4/11.10.2016г. за предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри, н-кът на СГКК – Варна уведомил жалбоподателката, че същото не отговаря на нормативните изисквания за извършване на услугата, т.к. имотът попада в територия, за която има одобрен и влязъл в сила ПНИ съгласно Заповед № РД-***/05.06.2008г. на областния управител на област с административен център – Варна. Собствеността върху новообразуваните поземлени имоти, предмет на одобрени и влезли в сила ПНИ, се придобива чрез извършване на процедура по реда на § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ и след издаване на заповед на кмета на съответната община по реда на § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол за въвод във владение. За изменение на влязъл в сила ПНИ следва да се представи преписка за изменение в съответствие с документите за собственост пред комисията по чл.28б, ал.2 ППЗСПЗЗ, назначена от кмета на Община – Варна.

Със С.д. № 1983/09.02.2024г. областният управител на Област с адм.център Варна е представил по делото копие от Заповед № РД-****/05.06.2008г. и разписен лист, видно от който [имот номер] по одобрения ПНИ е записан на Х. К. К. - за 569кв.м. и на неидентифициран собственик за 143кв.м. Заповедта е обнародвана в ДВ, бр.57/24.06.2008г. и според отговор № 2461/20.02.2024г. по отношение на [имот номер] е влязла в сила на 09.07.2008г.

Видно от отговор С.д. № 2458/20.02.2024г. на директора на Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности“, до момента няма данни за издадена заповед по § 4к, ал.7 и протокол за въвод във владение за [имот номер].

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Със заявление вх. № 01-***-26.09.2023г. жалбоподателката едновременно е поискала изменение на кадастралните данни в КРНИ за [ПИ] – вписването й като собственик, както и издаване на скица за същия.

С подаденото заявление са инициирани две отделни административни производства, подчинени на различен правен режим – съответно по глава VI ЗКИР „Поддържане в актуално състояние на кадастралната карта и кадастралните регистри“, и по глава VII „Предоставяне на кадастрални данни“.

Искането за издаване на скица е такова за извършване на административна услуга по чл.55, ал.2, вр. ал.1 ЗКИР. Съгласно чл.55, ал.1 ЗКИР, АГКК извършва при поискване услуги с данни от КККР, като предоставя официални документи и справки в електронна и/или в писмен и графичен вид. Съгласно чл.55, ал.2 ЗКИР, официалните документи са скици, схеми, скици-проекти, извлечения от КККР, удостоверения и копия от данни и материали. Условията и редът за заявяване и предоставяне на услуги от АГКК съгласно ЗКИР, както и техният вид, формат и съдържание, са регламентирани в Наредба № РД-***/11.10.2016г. Компетентен да се произнесе по искането съгласно чл.55, ал.3 ЗКИР е н-кът на СГКК – Варна. Срокът за произнасяне на административния орган по искането е този, установен с разпоредбата на чл.57, ал.2 АПК, според която административният акт по чл.21, ал.3 АПК се издава седем дни от датата на започване на производството.

От друга страна искането за нанасяне на промени в КРНИ е такова по чл.53, ал.1 ЗКИР, заявено в хипотезата на т.1 – промяна на данните, подлежащи на вписване, поради което срокът за произнасяне е този, установен с разпоредбата на чл.57, ал.1 АПК – до 14 дни от датата на започване на производството.

В хипотези, при които е необходимо да се даде възможност на други граждани и организации да се защитят, разпоредбата на чл.57, ал.5 АПК предвижда удължаване на срока за произнасяне до един месец от датата на започване на производството.

Принципно в производствата за извършване на услуга по чл.55, ал.1 ЗКИР не са налице заинтересовани страни, поради което по това искане административният орган е следвало да се произнесе в 7-дневния срок по чл.57, ал.2 АПК. В производството по чл.53, ал.1, т.1 ЗКИР обаче, заинтересовани по смисъла на §1, т.13 Д. З. са вписаните в регистъра лица към момента на подаване на заявлението, поради което към това искане е относим срока по чл.57, ал.5 АПК - независимо дали същите са уведомявани или не.

По преписката липсват данни в срока за произнасяне по заявлението на жалбоподателката да са давани указания за отстраняване на нередовности по заявлението по чл.30 АПК - в този смисъл е и представената от жалбоподателката справка от КАИС-Портал за електронни услуги, според която след приемане на заявлението и разпределението му за обработка, единственото процесуално действие, извършено в тази връзка, е изпращането на писмото до Районен съд - Варна от 17.10.2023г. Въпреки изричното посочване от ответника в отговор С.д. № 17687/08.12.2023г. - че писмото се издава след проверка на допустимостта на производството и редовността на документите, указания за отстраняване на нередовности не са давани и в уведомителното писмо от 05.12.2023г., поради което не са налице основания за корекция на срока по чл.30, ал.3 АПК и същият е започнал да тече по отношение и на двете искания от датата на подаване на заявлението.

Така, смятано от датата на подаване на заявлението – 26.09.2023г., началникът на СГКК - Варна е следвало да се произнесе по искането за издаване на скица в срок най-късно до 03.10.2023г., а по искането за нанасяне на промени в КРНИ – най-късно до 26.10.2023г.

Непроизнасянето по искането за изпълнение на заявените услуги, съответно в срока по чл.57, ал.2 и чл.57, ал.5 АПК, формира мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 АПК (съответно на 04.10.2023г. и 27.10.2023г.) – годен за оспорване административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК.

Жалбата до съда е подадена на 26.10.2023г. – последния ден от срока по чл.57, ал.5 АПК, в който административният орган е дължал произнасяне по заявлението по чл.53, ал.1, т.1 ЗКИР. Към датата на представяне на жалбата в съда – 01.11.2023г. и образуване на съдебното производство, вече е бил налице формиран мълчалив отказ и по двете заявени искания, поради което жалбата се явява подадена в срока по чл.149, ал.2 АПК.

Относно нанасянето на промени в КРНИ, неоснователно ответната страна твърди недопустимост на оспорването, поради последвал изричен отказ, обективиран в писмо изх.№ 24-378/05.12.2023г., който не бил обжалван в срок.

Противно на твърденията на ответника, съдът намира, че уведомителното писмо от 05.12.2023г. няма характер на изричен отказ – акт по същество, а на акт по чл.197 АПК, с който е отказано разглеждане на заявлението. Този извод недвусмислено следва от съдържанието на писмото, в което началникът на СГКК – Варна се е обосновал с разпоредбата на чл.19, ал.1 от Наредба № РД-****/11.10.2016г. за предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри. Разпоредбата на чл.19 се намира в Раздел III „Условия и ред за заявяване на услугите“ и предвижда, че регистрирани заявления, за които липсват документи или не са предоставени идентификационни данни за документи, налични в регистрите на държавната администрация, и са необходими за изпълнение на услугите, не се изпълняват до отстраняване на недостатъците. Според ал.2 на чл.19 от Наредбата, при наличие на недостатъци в заявлението и в приложените към него документи заявителят се уведомява да отстрани недостатъците в 14-дневен срок, както и за последиците от неотстраняването.

В този правен контекст, изложените в уведомителното писмо от 05.12.2023г. мотиви не са за произнасяне по същество с отказ, а за наличие на нередовности по заявлението, които са пречка за неговото разглеждане. Това тълкуване на уведомителното писмо се потвърждава и от постъпилия по делото отговор С.д. № 17687/08.12.2023г., в който ответникът изрично посочва, че писмото е издадено „след проверка на допустимостта на производството и редовността на документите“. Уведомителното писмо е издадено след изтичане на срока за произнасяне и след формиран мълчалив отказ, поради което е неотносимо към допустимостта на съдебното оспорване.

Дори да се приеме, че в писмо изх.№ ****/05.12.2023г. е обективиран изричен отказ, към датата на образуване на съдебното производство, по заявлението за нанасяне на промени в КРНИ е налице формиран мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 АПК.

Противно на доводите на ответника, изричният отказ по заявлението, по което вече е формиран мълчалив отказ, не е основание за прекратяване на образуваното съдебно производство и оставяне на жалбата без разглеждане. По арг. от разпоредбата на чл.58, ал.3 АПК, вр. т.8 от ППВС № **/1976г. и чл.172, ал.3 АПК, в тази хипотеза жалбата срещу мълчаливия отказ следва да се приеме като такава срещу последвалия изричен отказ. Съгласно т.8 от ППВС № **/1976г., за административния орган сроковете за произнасяне са инструктивни и с изтичането им не се преклудира възможността да се произнесе по искането, с което е сезиран. Издаденият по-късно акт е действителен и подлежи на обжалване на общо основание. С изричното произнасяне по искането, ако е отказано издаването на искания административен акт, практически се възстановяване изтеклия срок за обжалване на мълчаливия отказ. Ако междувременно е била подадена жалба, тя следва да се приеме за жалба и срещу издадения впоследствие изричен отказ – така в Определение на ВАС № ***/07.06.2023г. по адм.д. № ***/2023г., Определение на ВАС № ***/14.02.2012г. по адм.д. № ***/2012г., Определение на ВАС № ***/07.02.2008г. по адм.д. № **/2007г.

По изложените съображения съдът приема, че жалбата е подадена от лице с пряк и непосредствен правен интерес, в законоустановения срок по чл.149, ал.2 АПК, поради което съдът я преценява като ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

І. Относно искането за нанасяне на промени в КРНИ.

Обжалваният мълчалив отказ е постановен при неизяснена фактическа обстановка, допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Поради процесуалното бездействие на административния орган, компетентен да се произнесе по искането, неизяснени са останали релевантни за спора факти, не е спазено и изискването на чл.26, ал.1 АПК, вр. § 1, т.13 Д. З. – за уведомяване на заинтересованите страни, което препятства съдебния контрол по същество и налага отмяна на отказа, и връщане на преписката за ново разглеждане и произнасяне по заявлението на жалбоподателката.

В контекста на мотивите в уведомително писмо изх.№ 24-***/05.12.2023г., според които заявлението на жалбоподателката е прието за нередовно и затова органът не се произнася по него, следва да се съобрази следното:

Видно от приложената по преписката скица № ***-06.11.2023г., [ПИ] с площ 712кв.м. – по отношение на който са заявени исканията по чл.53, ал.1, т.1 ЗКИР и чл.55, ал.1 ЗКИР, е записан в КККР, одобрени със Заповед № РД-***/14.10.2008г. на изп.д-р на АГКК, като собствен на неустановен собственик, за 143кв.м. ид.ч. от правото на собственост и Х. К. К., за 569кв.м. ид.ч. от правото на собственост. В КРНИ липсва отбелязване за документ за собственост, въз основа на който е извършено вписването.

Не се спори между страните и от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че процесният [ПИ], попада в обхвата на плана на новообразуваните имоти за местност „Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата“, одобрен със Заповед № РД-***-178/05.06.2008г. на областния управител на област с административен център – Варна.

Съгласно § 4к, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ, за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4, се изработва помощен план и план на новообразуваните имоти.

Съгласно § 4к, ал.6 ПЗР на ЗСПЗЗ, планът на новообразуваните имоти се одобрява от областния управител. Заповедта се обнародва в „Държавен вестник“, разгласява се чрез средствата за масово осведомяване, вкл. чрез два централни ежедневника, и се обявява на подходящи места с публичен достъп в сградите на общината и кметството. Жалби срещу одобрения ПНИ могат да се подават пред административния съд в 14-дневен срок от обнародване на заповедта в „Държавен вестник“.

Съгласно § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти, се извършва със заповед на кмета на общината, която се съобщава по реда на ГПК. В заповедта се описват местоположението, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към заповедта се прилага скица на имота.

Съгласно чл.28а, ал.1 ППЗСПЗЗ, за възстановяването, съответно за придобиването, на правото на собственост върху всеки от новообразуваните имоти се издава заповед от кмета на общината с точно индивидуализиране на имота въз основа на влязъл в сила план по чл.28, ал.4 и документ за заплатена сума по влязла в сила оценка на земята или сградата. В заповедта се описват номерът на имота от плана на новообразуваните имоти, местоположението, размерът, границите, съседите, наличието на сгради, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към заповедта се прилага скица на имота. Заповедта се съобщава по реда на Гражданския процесуален кодекс и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Съгласно чл.28б, ал.10 ППЗСПЗ, планът на новообразуваните имоти се счита за приложен след влизането в сила на заповедта по чл.28а, ал.1, трасиране на границите и въвод във владение.

Съгласно чл.28б, ал.11 ППЗСПЗЗ, до одобряване на КККР плановете по § 4к, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ, се съхраняват и поддържат в актуално състояние от общинската администрация. След одобряване на КККР, новообразуваните имоти се нанасят в КК от АГКК.

Съгласно § 4к, ал.11 ПЗР на ЗСПЗЗ, когато заповедта за одобряване на ПНИ по ал.6 влезе в сила, след като за съответната територия са одобрени КККР и е обявено въвеждането на имотния регистър, новообразуваните имоти се нанасят в кадастъра, а заповедта по ал.7 се вписва в имотния регистър по реда на ЗКИР.

Не се спори, че в случая Заповед № РД-***/05.06.2008г. на областния управител на област с административен център – Варна, в частта за [имот номер], кад.район ***по ПНИ, е влязла в сила на 09.07.2008г. – т.е. преди одобряването на КККР (Заповед № РД-***/14.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК), поради което не е налице хипотезата на § 4к, ал.11 ПЗР на ЗСПЗЗ, съответно на чл.53, т.5, буква г) ЗКИР, а са приложими разпоредбите на чл.41, ал.1 и ал.2 ЗКИР.

Съгласно чл.41, ал.1, т.1 ЗКИР, КККР се създават чрез обединяване на данни, които се съдържат в карти, планове, кадастрални планове, приложени подробни градоустройствени планове, приложени подробни устройствени планове, регистри и друга документация, одобрени по реда на посочените в разпоредбата закони, в т.ч. и по ЗСПЗЗ. Съгласно ал.2, т.1 на с.р., данните за собствениците и носителите на други вещни права, както и за актовете, от които те черпят правата си, се набират от регистрите към картите и плановете.

Видно от приложения към отговора на областния управител С.д. № 1983/09.02.2024г. разписен лист към одобрения със Заповед № РД-****/05.06.2008г. ПНИ, [имот номер] с площ 712кв.м., е записан в собственост на Х. К. К. – за 569кв.м. и на неидентифициран собственик – за 143кв.м., които данни кореспондират с отразената в КРНИ информация за собственост на [ПИ], без обаче да са отразени данни за документ за собственост, въз основа на който е извършено вписването, поради което не може да се изведе еднозначен извод, че в КРНИ са вписани собствениците по ПНИ.

При наличие на искане за промяна на данните в КРНИ, вписаните към този момент в регистъра лица са заинтересовани по смисъла на § 1, т.13 ДР на ЗКИР (Община Варна за частта от ПИ, записана на неидентифициран собственик и Х. К. К.), които в нарушение на чл.26, ал.1 АПК, вр. 57, ал.5 АПК не са уведомени за инициираното от жалбоподателката производство и не им е предоставена възможност за възражения и представяне на доказателства (вж. коментираната по-горе справка от КАИС).

В контекста на мотивите в уведомителното писмо от 05.12.2023г. следва да се посочи, че при установените факти и действащата правна уредба, неправилно началникът на СГКК – Варна обосновава основание за приложение на разпоредбата на чл.19, ал.1 от Наредба № РД-***/11.10.2016г. с разпоредбите на § 4к, ал.7, чл.28а, ал.1 ППЗСПЗЗ, т.к. същите не са относими към основанието, на което жалбоподателката се легитимира като собственик.

Жалбоподателката не твърди, че се легитимира като собственик на процесния ПИ по силата на настъпила трансформация на право на ползване в право на собственост по реда на § 4а, ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ, нито че е възстановен собственик по реда § 4б, ал.1 ПЗР ЗСПЗ - както при одобряване на ПНИ, така и в хипотезата по § 4к, ал.8 ПЗР ЗСПЗЗ и чл.28в ППЗСПЗЗ за изменение на влязъл в сила ПНИ.. Жалбоподателката се легитимира като собственик на ПИ с констативен нотариален акт от 2019г. и именно въз основа на този титул за собственост е заявила искането си по чл.53, ал.1, т.1 ЗКИР.

В тази връзка следва да се има предвид, че влезлият в сила ПНИ и постановяването на заповед по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, респ. по чл.28а, ал.1 ППЗСПЗЗ, както и наличието на протокол за въвод във владение, са актове относими към лицата, записани в разписния лист към ПНИ – ползватели и собственици с възстановено право, чиито права възникват от момента на прилагане на ПНИ по смисъла на чл.28б, ал.10 ППЗСПЗЗ – т.е. след влизане в сила на заповедта по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, респ. по чл.28а, ал.1 ППЗСПЗЗ, трасиране на границите и въвод във владение.

При липсата на посочен в КР документ за собственост и доколкото данните от представеният разписен лист към ПНИ кореспондират с данните от КРНИ, е налице само индиция, че данните в КР са нанесени на основание чл.41, ал.2, т.1 ЗКИР. В случай че това е така, именно по отношение на тези лица е следвало да бъде извършена проверката в контекста на цитираните в уведомителното писмо правни основания и актове, респ. дали се легитимират с друг титул за собственост, но такава проверка не е извършена от административния орган.

Как правата на вписаните в КРНИ лица се отнасят към правата на жалбоподателката, черпени от представения констативен нотариален акт, респ. налице ли е дублиране на права по смисъла на чл.53, ал.2 ЗКИР, съответно – налице ли е спор за материални права, са въпроси, които следва да бъдат разгледани и разрешени от административния орган при новото разглеждане и произнасяне по заявлението, след като установи коректно релевантните към спора факти и на основание чл.26, ал.1 АПК и чл.57, ал.5 АПК уведоми заинтересованите лица за инициираното от жалбоподателката производство, и им даде възможност да удостоверят и защитят правата си.

В случай че вписаните в КРНИ собственици са отразени като такива на основание ПНИ, одобрен със Заповед № РД-**-**/05.06.2008г. и не удостоверяват права с друг титул за собственост, при липсата на приключила процедура по ЗСПЗЗ - заповед по § 4к, ал.7 и протокол за въвод за имот по ПНИ 517.4665 – в който смисъл е отговор С.д. № 2458/20.02.2023г. на директора на Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности“, същите не биха могли да противопоставят права на претендираните от жалбоподателката въз основа на нот.акт № ***г.

ІІ. По искането за издаване на скица за [ПИ].

При надлежно доказано с нот.акт № ***. право на собственост върху [ПИ], неправилно на жалбоподателката е отказано и издаването на скица за [ПИ].

Искането, с което административният орган е бил сезиран в тази част, попада изцяло в приложното поле на чл.21, ал.3 АПК, вр. § 1, т.2 ЗА. При разглеждане на искането административният орган следва да извърши проверка за неговата допустимост и в случай че не е налице някоя от предпоставките по чл.27, ал.2 АПК, да премине към изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Такива са обективните изисквания на правоприлагането и всяко едно нарушаване на тези изисквания моди до материална незаконосъобразност, т.е. е съществено.

С оглед изложеното н-кът на СГКК – Варна е имал задължение единствено да провери дали са налице предпоставките по чл.55, ал.1 ЗКИР, с която разпоредба е въведено императивно задължение за АГКК, съответно за териториалните й структури, да извършва административни услуги с данни от КККР, като предоставя официални документи или справки в електронен и/или писмен и графичен вид. Такъв официален документ в графичен вид е скицата, поискана от жалбоподателката. Единствената и достатъчна предпоставка за извършване на исканата услуга е за посочения в заявлението имот да има влязла в сила кадастрална карта и кадастрални регистри – условие, което в случая е безспорно изпълнено.

Постановеният отказ противоречи и на целта на закона, гарантиращ на всеки правото да получи документ, който е от значение за признаване и упражняване на права – чл.21, ал.3 АПК.

Интерпретацията в уведомителното писмо от 05.12.2023г. относно значението на процедурите по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, е неотносима към искането за издаване на скица, още повече че жалбоподателката се легитимира като собственик на процесния ПИ с констативен нотариален акт за собственост.

По изложените съображения постановените от н-ка на СГКК – Варна мълчаливи откази по заявление вх.№01-***-26.09.2023г. за издаване на скица за [ПИ] и за вписване на жалбоподателката в КРНИ като нейна собственост, се явяват незаконосъобразни и следва да се отменят.

При този изход на спора, на основание чл.143, ал.1 АПК в полза на жалбоподателката следва да се присъдят сторените в производството разноски, общо в размер на 610,00лв., от които 10,00лв. за държавна такса и 600,00лв. адвокатско възнаграждение, което видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие серия Б № ***/23.10.2023г. е изплатено изцяло в брой.

Водим от горното, Варненският административен съд, VIII-ми състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ по жалбата на С. М. К., [ЕГН], гр.Варна, [улица], мълчалив отказ на н-ка на СГКК-Варна по заявление вх.№ 01-***-26.09.2023г. за вписването й в КРНИ като собственик на [ПИ].

 

ВРЪЩА преписката на началника на СГКК – Варна за ново разглеждане и произнасяне по заявлението на С. М. К., [ЕГН] с вх.№ 01-***-26.09.2023г., в частта за вписването й в КРНИ като собственик на [ПИ], съобразно указанията по тълкуване и приложение на закона, дадени в мотивите на настоящото решение, като на основание чл.57, ал.5 и чл.174 АПК определя едномесечен срок от влизане в сила на решението за разглеждане и произнасяне по заявлението.

 

ОТМЕНЯ по жалбата на С. М. К., [ЕГН], гр.Варна, [улица], мълчалив отказ на н-ка на СГКК-Варна по заявление вх.№ 01-**-26.09.2023г за издаване на скица за [ПИ].

 

ВРЪЩА преписката на началника на СГКК – Варна за ново разглеждане и произнасяне по заявлението на С. М. К., [ЕГН] с вх.№ 01-**-26.09.2023г., в частта относно издаването на скица за [ПИ], съобразно указанията по тълкуване и приложение на закона, дадени в мотивите на настоящото решение, като на основание чл.57, ал.2 и чл.174 АПК определя седмодневен срок от влизане в сила на решението за разглеждане и произнасяне по заявлението.

 

ОСЪЖДА Агенция по геодезия, картография и кадастър да заплати на С. М. К., [ЕГН], гр.Варна, [улица], разноски за производството в размер на 610 (шестстотин и десет) лева.

 

След влизане в сила на решението, на основание чл.174, вр. чл.307 АПК, препис от същото да се изпрати на Инспектората към Министерски съвет!

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните!