Решение по дело №334/2024 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 142
Дата: 9 юли 2024 г.
Съдия: Гроздан Бончев Грозев
Дело: 20245640200334
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 април 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 142
гр. гр. Хасково, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Гроздан Б. Грозев
при участието на секретаря Павлина Ст. Николова
като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно
наказателно дело № 20245640200334 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по повод постъпила жалба от А. Т. Т. от гр.Хасково, чрез адв.А.П.,
против Наказателно постановление № 22-1253-002421/25.03.2022г. на Началник сектор ПП
при ОДМВР-Хасково. Жалбоподателят твърди, че издаденото НП е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалните и процесуални правни
норми, като иска съдът да го отмени. Жалбоподателят твърди, че не е извършил
нарушението описано в НП. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява лично , за същият се явява адв.П.. Поддържа жалбата и излага доводи в подкрепа на
това. Претендира и за разноски по делото.
Ответникът по жалбата редовно призован, не изпраща представител в с.з. и не взема
становище по жалбата. С писмото с което е представена преписката моли съда при отмяна
на НП и прекомерност на разноските да намали техният размер.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, видно от представеното НП и
разписката в него, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице легитимирано да атакува
наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:
С атакуваното в настоящото производство НП на Началник СПП на ОДМВР-
1
Хасково, на основание чл.175,ал.3, предл.1 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба „ в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Административно-наказателната му отговорност е ангажирана за това, че на 08.09.2020г. в
01:40ч в гр.Хасково, на бул.България, до зеленчуков пазар, в посока бизнесцентъра
управлява лек автомобил „Порше Кайен“ с рег. №*******, който автомобил след справка се
установило, че е с прекратена регистрация от 25.06.2020г. и не бил регистриран по
надлежният ред. Водача не представил и контролен талон към СУМПС. За горното
нарушение на жалбоподателя е съставен АУАН. Същият бил предявен подписан от
жалбоподателят и на последният бил връчен екземпляр от акта. Акта бил съставен от св.Т.
И. П., който заедно със своя колега св.Ж. К. И. били на работа същият ден и спрели за
проверка и извършили такава на жалбоподателя. Акта е предявен и връчен срещу подпис на
жалбоподателя.
В последствие с резолюция за прекратяване на АНП по реда на чл.54 от ЗАНН
административно наказателното производство по отношение на нарушението по чл.140,
ал.1, предл.1 от ЗДвП е прекратено и на осн.чл.33, ал.2 от ЗАНН, преписката е изпратена по
компетентност на РП-Хасково. С постановление на РП-Хасково от 23.03.2022г. е прекратено
образуването ДП №380/2021г. по описа на РУМВР-Хасково, и преписката е изпратена на
КАТ и е издадено процесното НП на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН.
От писмените доказателства по делото се установява, че към датата на нарушението,
собственик по нотариално заверен договор за покупко-продажба от 24.04.2020г., е
жалбоподателя А. Т. Т.. Последното съдът намира за установено от приетият по делото
договор за покупко-продажба и от справките изискани от КАТ. Именно А. Т. Т., е имал
задължението по закон в съответният двумесечен срок да пререгистрира процесният
автомобл и след като не е сторил това в срок , автомобилът е с прекратена регистрация от
25.06.2020г. и към датата на нарушението не е бил регистриран по надлежният ред.
Изложената дотук фактическа обстановка се установява от представените по делото
писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на
разпитаният в хода на делото свидетели св.Т. И. П. и св.Ж. К. И..
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП действащ към датата на нарушението – Чл. 140. (1)
(Доп. – ДВ, бр. 11 от 2017 г., в сила от 31.01.2017 г., изм., бр. 105 от 2018 г., в сила от
1.01.2019 г.) По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на
платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени
задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата.
Разпоредбата на чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП предвижда – ал. (3) (Нова – ДВ, бр. 101 от
2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) Наказва се с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е
2
регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
Съдът намира, че при издаването на НП са допуснати съществени процесуални
нарушения, които водят до отмяната на НП. Според съда съвсем ясно и точно е посочена
датата на нарушението и мястото на извършването му. Описана е и фактическа обстановка
и обстоятелствата при които е извършено това нарушение. Посочено е, че става въпрос за
управление от страна на жалбоподателя на автомобил, който е със служебно прекратена
регистрация. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на
правомощията му, по реда на чл.36, ал.2 от ЗАНН.
В настоящият случай именно тук е според съда и същественото процесуално
нарушение, а именно, че НП е издадено на 25.03.2022г., а Постановлението за прекратяване
на ДП №380/2021г. на РУМВР-Хасково, е влязло в сила на 13.04.2022г., тоест след като вече
е било издадено НП. Или казано по друг начин НП е издадено в рамките на висящо ДП,
което е съществено нарушение на процесуалните правила. Няма как за едно и също деяние
да има едновременно две наказателни производства и то едното по НК. Според чл.36, ал.2 от
ЗАНН, наказателно постановление се издава и когато производството е прекратено от съда
или прокурора. Случаят не е такъв, тъй като към 25.03.2022г. наказателното производство по
ДП №380/2021г. на РУМВР-Хасково, не е било прекратено а е било висящо. Ето защо съдът
намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения, че НП следва да се отмени
като незаконосъобразно и издадено в противоречие с разпоредбите на ЗАНН.
По същество съдът намира, че безспорно по делото се доказа, че жалбоподателят е
управлявал на 08.09.2020г. в 01:40ч в гр.Хасково, на бул.България, до зеленчуков пазар, в
посока бизнесцентъра лек автомобил „Порше Кайен“ с рег. №*********. Именно там е
спрян за проверка от св.Т. И. П. и св.Ж. К. И. и двамата служители на СП при ОДМВР –
Хасково. След извършената проверка на документите на водача и на автомобила,
свидетелите установили, че процесният автомобил е с прекратена регистрация от
25.06.2020г. и не бил регистриран по надлежният ред. Както вече бе отбелязано по-горе,
това, че жалбоподателят към датата на проверката е собственик на автомобила се установява
от нотариално завереният договор за покупко-продажба. Тоест към датата на твърдяното
нарушение собственик е бил именно А. Т. Т.. Това безспорно се доказва както от договара за
покупкопродажба така и от справките за историята на регистрациите на процесният
автомобил. Освен това по безспорен начин се доказва от същите писмени доказателства,
които се подкрепят и от свидетелските показания, че автомибилът, към датата на
нарушението е бил с регистрационни табели с .№ *********. Тази регистрация, видно от
представените по делото доказателства и свидетелски показания е прекратена 25.06.2020г.
Това е станало поради това, че жалбоподателят след като е придобил автомобила не го е
пререгистрирал в определеният от закона срок.
Тоест жалбоподателят е бил длъжен по закон да стори това и е знаел за последиците
от неправомерното си поведение. Тоест в настоящият случай, до колкото след
прекратяването на регистрацията поради нерегистрирането на автомобила от новият
собственик в законоустановениеят срок, КАТ не е имал задължение да уведоми за
дерегистрацията собственикът на автомобила, но в този случай жалбоподателят е
осъществил състъва на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП от обективна и субективна
страна.
Затова и съдът намира, че правилно е бил санкциониран за това нарушение на
основание санкционната разпоредба на чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП, като са му били
наложени двете предвидени наказания в минимален размер, а именно глоба в размер на 200
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Отново следва да се отбележи, че последното е изпълнено, само ако в случая не беше
допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на НП и на това основание
не следваше да се отмени атакуваното НП.
3
Късателно твърденията за настъпила относителна давност съдът намира за
необходимо да посочи следното: Административнонаказателното производство срещу
жалбоподателя е започнато със съставяне на 08.09.2020г. на Акт за установяване на
административно нарушение серия за извършените на същата дата нарушения от ЗДвП.
Съгласно възприетото с Тълкувателно решение №112/16.12.1982 г. на ОСНК на ВС
виждане, институтите за спиране и прекъсване на давността за наказателно преследване –
чл.81 от НК се прилагат и за давността по чл.34 от ЗАНН в административнонаказателно
преследване. В подкрепа на горното е и възприетото актуално виждане по въпроса в
Тълкувателно постановление №1/27.02.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ВАС – ОСС на НК на
ВКС и ОСС на II - ра колегия на ВАС, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към
уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния
кодекс. Тълкувателният акт, съгласно чл. 130 ал.2 от Закона за съдебната власт, е
задължителен за органите на съдебната власт. С този подход относно съдържанието на
разпоредбата на чл.11 от ЗАНН се възприема тезата, че наред с другите въпроси, за
обстоятелствата, изключващи отговорността се прилагат разпоредбите на Общата част на
НК, доколкото в този закон не е предвидено друго.
Следователно за процесното административно нарушение, което е доказано,
давността следва да се съобразява с разпоредбите на чл. 80, ал.1, т.5 от НК, според която
обаче давностният срок е три години, с оглед вида на наказанието и съобразно редакцията
относима към датата на деянието изм. ДВ бр. 26 от 06.04.2010г. Следователно, абсолютният
давностен срок за нарушението в случая е не три години, а четири години и шест месеца,
според редакцията на чл.80 и чл. 81 от НК, действащи към момента на извършване на
деянието, с оглед последвалите изменения на горе цитираните разпоредби от НК. Тоест,
отнесен към датата на извършването на твърдяното нарушение – 08.09.2020г. абсолютният
давностен срок ще може да се приеме, че е изтича на 08.03.2025г. По тези съображения
съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т. 5 от НК за
прекратяване на административнонаказателното производство, поради изтичане на
предвидената в закона абсолютна давност.
Не са налице и предпоставките по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, което всъщност се явява
предшестващата преценка, защото за изтичането на абсолютната давност се следи само
когато се установи, че не е изтекла давността по съответният текст на чл. 80, ал. 1 от НК – в
случая по т. 5 от цитираната разпоредба, както вече бе посочено. В случая след съставянето
на АУАН на датата на нарушението 08.09.2020г. е започнала да тече давността по чл. 80, ал.
1, т. 5 от НК. същата е прекъсната с факта на прекратяването на АНП по реда на чл.54 от
ЗАНН административно наказателното производство по отношение на нарушението по
чл.140, ал.1, предл.1 от ЗДвП. Същата е прекъсната с факта на образуване на ДП
№380/2021г. по описа на РУМВР-Хасково. В последствие давността отново е прекъсната с
прекратяването на ДП №380/2021г. по описа на РУМВР-Хасково, или по-скоро с факта на
издаване на процесното НП на 25.03.3022г., което се явява по-ранният акт. От последната
дата до датата на връчването на НП, а именно 11.04.2024г. е изтекъл срок от две години и
малко повече от две седмици. Този срок обаче е по –кратък от срока от три години по чл. 80,
ал. 1, т. 5 от НК, който следва да изтече от прекъсване на давността - издаване на процесното
НП на 25.03.2022г. Със връчването на НП на 11.04.2024г. отново имаме прекъсване на
давността съгласно разпоредбата на чл.81, ал.2 от НК и започва да тече нов тригодишен
срок, естествено ако в този срок не изтече срока на абсолютната давност. Тоест прилага се
по-благоприятният за нарушителя срок. Или ако следва да се обобщи към 11.04.2024г. не е
изтекла нито относителната нито абсолютната давност.
Поради горното и съдът намира, че НП като незаконосъобразно следва да се отмени.
С оглед изхода на делото се дължат и разноски на жалбоподателя. Съдът намира за
основателно искането за адвокатско възнаграждение на жалбоподателя за основателно в
4
размер на 800 лева съобразно наложените с НП наказания „глоба“ и „лишаване от право да
се управлява МПС“ и с оглед разпоредбата на чл.18, ал.2 и ал.4 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран така, Хасковският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1253-002421/25.03.2022г. на Началник
сектор Пътна полиция при ОДМВР-Хасково.
ОСЪЖДА ОДМВР – Хасково да заплати на А. Т. Т. с ЕГН **********, от гр.Хасково,
адвокатско възнаграждение в размер на 800лв. за процесуално представителство пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
/П/ НЕ СЕ ЧЕТЕ.
Съдия при Районен съд – Хасково: ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!
СЕКРЕТАР: /П.Н./
5