Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260058/04.12.2020 г.
гр.Варна,
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА, гражданско
отделение, в публичното заседание на 11.11.2020 год. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 381/2020 по описа
на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :
Подадена е въззивна жалба от „ЗАД
Алианц България“ АД, представлявано от изпълнителните директори П.Д.П.и А.Б.А.,
чрез юрисконсулт А.М. срещу решение № 325/28.05.2020 год по т.д. № 1806/2019 на
Окръжен съд Варна, т.о. в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на И.И.И.
сумата 100 000 лв – обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие настъпила на 13.05.2015 год смърт на майка му Е.И.И., починала при
ПТП, причинено от К.А.К.на 16.03.2015 год, ведно със законната лихва, считано от
15.05.2015 год до окончателното изплащане, както и в осъдителната част за
разноските. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на
решението, въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с
което предявеният иск бъде изцяло отхвърлен, евентуално – присъденото
обезщетение да бъде намалено. Изразено е несъгласие с мотивите на съда относно
факта на съпричиняване. Изложени са доводи за прекомерност на присъденото
обезщетение с оглед принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.
Претендира присъждане на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В подадения отговор от И.И.И. чрез
адв. С.Б.С. е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба и за
потвърждаване на решението в осъдителната му част. Претендира присъждане на
разноски за настоящата инстанция.
Срещу решението е подадена и
насрещна въззивна жалба от И.И.И. чрез процесуалния му представител адв. С.Б.С.,
в частта, с която предявеният иск е отхвърлен за разликата над 100 000 лв
до 200 000 лв. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на
решението в отхвърлителната му част, въззивникът моли за неговата отмяна и
постановяване на друго, с което предявеният иск бъде изцяло уважен, ведно със
законната лихва. Претендира присъждане на разноски.
Подаден е отговор на насрещната
въззивна жалба от ЗАД“Алианц България“ АД чрез юрисконсулт А.М., в който
оспорва жалбата и моли за потвърждаване на решението в отхвърлителната му част.
Съставът
на Апелативен съд Варна намира, че въззивната и насрещната въззивна жалби са
подадени в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което са процесуално допустими
Разглеждайки
ги по същество, съдът намира следното:
Предмет
на разглеждане е иск с правно осн. чл. 226 от КЗ (отм), приложим на осн. § 22
от ПЗР на КЗ, предявен от И.И.И. срещу ЗАД „Алианц България” АД за заплащане на
сумата от 200 000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени му в резултат от смъртта на майка му Е.И.И., починала на 13.05.2015
год в гр.Варна в резултат от травмите, получени при пътно-транспортно
произшествие, предизвикано от К.А.К.при управление на автобус „Мерцедес” с ДК №
В 4285 КТ.
Безспорно
е установено по делото, че между собственика на превозното средство –
„Транстриумф Холдинг” АД и ответното дружество ЗАД „Алианц България” АД е
сключен застрахователен договор – застр.полица № 017714900000603 по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” със срок на действие от 00,00 часа
на 20.03.2014 до 24.00 часа на 19.03.2015 год, покриваща отговорността за
причинените имуществени и неимуществени вреди на трети лица, свързани с
притежаването и използването на застрахованото МПС, както и от всяко лице,
което го ползва на законно основание.
На
16.03.2015 год в гр.Варна, пресичайки пешеходната пътека на кръстовището на
бул. „Вл.Варненчик” и ул.”Ген.Колев”, майката на ищеца е била ударена от
автобус на градския транспорт, при което получила травматични увреждания и на
13.05.2015 год починала от раните си.
Фактът
на извършване на деянието, неговата противоправност и вината на дееца се
приемат за установени чрез обвързващата сила на присъдата по НОХД № 867/2019
год на Окръжен съд Варна (влязла в сила на 11.10.2019 год). Деянието е
извършено по време на действие на застрахователния договор, а деликвентът е бил
работник в дружеството – собственик на застрахованото превозно средство. Тези
обстоятелства са безспорно установени по делото и обуславят възникване на
отговорността на застрахователя.
Спорът
е концентриран върху въпросите за наличието на причинна връзка между деянието и
настъпилия вредоносен резултат и съпричиняването му от страна на пострадалата,
които са от съществено значение при
определяне размера на
обезщетението.
За
целта по делото са приети заключения на съдебно-автотехническа експертиза и
повторна такава - за установяване механизма на
пътно-транспортното произшествие, както и съдебно-медицинска експертиза
- за вида и характера на причинените телесни увреждания на пострадалата и
връзката им с по-късно настъпилата смърт. Събрани са и гласни доказателства.
Съдебно-медицинската
експертиза след запознаване с приложената по делото медицинска документация и
данните от аутопсията върху трупа на Е.И.И.
е установила следните травматични увреждания: счупвания с начално образуване на
калус на тялото на лявата бедрена кост в долна трета, на телата на големия и
малкия пищяли на лявата подбедрица в областта на глезенната става, травматично
отлепване на кожата на лявата
подбедрица, гнойно възпаление и некротични промени на меките тъкани на лявата
подбедрица, разкъсно-контузни рани по дясното ходило, оток на мозъка и белите
дробове, състояние след метална фиксация на големия пищял на лявата
подбедрица,състояние след некректомия на кожа и меки тъкани на лявата
подбедрица и дясното ходило, състояние след операция за евакуация на подкожен
хематом на лявото бедро.
Причината
за смъртта на пострадалата е двустранната хипостатична пневмония, възникнала
като усложнение от продължителното залежаване в резултат от тежките травматични
увреждания, с оглед на което причинната връзка между деянието и настъпилата
смърт следва да се приеме като доказана.
По
делото са приети две съдебно-автотехнически експертизи: първоначална и
повторна, които са дали противоположни заключения относно възможността за
избягване на инцидента както от страна на водача на автобуса, така и от страна
на пострадалата, което налага те да бъдат обсъдени по отделно.
Първоинстанционният
съд не е кредитирал заключението на повторната съдебно-техническа експертиза по
съображения, че тя се основава на събраните в хода на досъдебното производство
показания на водача на автобуса, без да са налице други технически данни за
поведението на пешеходката и за скоростта й на движение.
Настоящият
състав не споделя този извод и възприема заключението на повторната
съдебно-техническа експертиза на инж. К. по
следните мотиви:
И
двете експертизи са ползвали данните от протоколите за оглед, намиращи се в
досъдебното производство, което
несъмнено е правилно, защото там е отразена действителната обстановка и
са заснети оставените следи на местопроизшествието. Тези факти представляват
единствено вярната обективна основа, върху която може да се изгради в един
по-късен момент представата за механизма на
произшествието. Такива обективни данни (приети еднозначно и от двете
вещи лица) са мястото на уличното платно, където е настъпил сблъсъкът между
автобуса и пешеходката, което е засечено (по следите от кръв), както следва: на
разстояние 2,8 м от десния бордюр по ширината на ул.”Ген.Колев” (общата
широчина на улицата е 6,6 м) и на 5,8 метра по дължината на същата улица, след
като автобусът е навлязъл на пешеходната пътека (самата тя със ширина 2,5 м), а
общото разстояние от началото на кръстовището до мястото на удара е 8,6 метра.
Тези
обективни данни са взети предвид от вещото лице инж.М.
при изготвяне на първоначалната експертиза, но са неправилно интерпретирани от
него.
За
да отговори на въпроса дали двамата участници в пътно-транспортното
произшествие са имали зрителен контакт помежду си и в зависимост от това –
могли ли са да избегнат катастрофата, вещото лице е построило изчисленията си
за средната скорост на автобуса и на пешеходката, а от там – и за изминатото от
тях разстояние до мястото на удара, въз основа на неточни изходни данни. Не
става ясно защо той е разглеждал два варианта на предполагаема посока на
движение на пострадалата: от ляво на дясно, или от дясно на ляво спрямо
автобуса. По този въпрос не може да има съмнение, че пешеходката е предприела
пресичане на ул. „Ген Колев” от дясната страна на завиващия автобус, защото
такива са данните от протоколите за оглед. Мястото на съприкосновение между
тялото на пешеходката и корпуса на автобуса е фиксирано въз основа на
констатациите във втория огледен протокол, където е описано „зачистване” на праха по дясната задна част на автобуса на
около 8 метра от предната му част.
Именно това е мястото на допир между тялото на пострадалата и автобуса. При
обща дължина на превозното средство от 12 метра това означава, че в почти
цялата си дължина автобусът е подминал пешеходката, а ударът е станал със
задната му част. Констатацията на вещото
лице инж. М., че общото изминато разстояние от предната
част на автобуса след навлизане по улица
„Ген.Колев” до момента на удара с пешеходката е било 16.6 м, влиза в
противоречие с извода му, че автобусът се е намирал с предницата си все още на
булеварда и пешеходката не е имала възможност да го забележи. Този извод би се
оправдал единствено с направените изчисления на база приетата средна скорост на
движение на превозното средство от около
25 км/ч, при което до удара са изминали само 2.4 секунди – време, недостатъчно
за установяване на зрителен контакт между водача и пешеходката. Липсва обаче
обосновка на база на какви данни вещото лице е приело, че средната скорост на
автобуса при навлизане от булеварда към
улицата е била именно такава. В устните си обяснения в съдебното
заседание, проведено на 10.03.2020 год, вещото лице инж. М.
пояснява, че с оглед изчисленията за скоростта на движение и траекторията на
автобуса, към момента на стъпване на пешеходката на пешеходната пътека,
автобусът тепърва е изравнявал предната си част с началото на по-тясната
второстепенна улица. Поради голямата си дължина, при извършване на маневрата
задната част на автобуса закъснява с изнасянето, което е имало изненадващ ефект
за пешеходката. Завиването се извършва с голям радиус, поради което според вещото
лице предната част на автобуса започва изменение на траекторията си надясно за
маневра десен завой едва около средата на второстепенната улица, т.е. на около
3 м след навлизането си в нея. Това се вижда на приложената към заключението
скица, изготвена от вещото лице. Според
нея в момента на завиването, челото на автобуса се намира в началото на
пешеходната пътека, (която, както вече е установено по-горе, е със ширина 2,5
м) а точката на удара е отбелязана
по-нататък, в края на пешеходната пътека, на 8.6 м от началото на кръстовището.
Ако се прокара мислена линия перпендикулярно от тази точка към тротоара, би се видяло, че от мястото, от
което пешеходката е предприела пресичане, тя е имала видимост към десния борд
на автобуса. Въпреки това вещото лице е изложило разсъждения, че тъй като
булевардът, по който се е движел автобусът, има дясна бус-лента за движение
както направо, така и за завиване в дясно, пешеходката не е имала време да
възприеме, че автобусът извършва завой. Този извод не може да бъде споделен,
тъй като както от данните по делото, включително и от скицата на самото вещо
лице ясно се вижда, че автобусът вече е навлязъл с почти цялата си дължина по
ул. „Ген Колев” и се е намирал зрителното поле на пострадалата.
В
този смисъл се е произнесло вещото лице инж. К. в
заключението на повторната съдебно-автотехническа експертиза. Изчислявайки скоростта на движение на
пострадалата, и при съобразяване разстоянието от мястото на удара до предницата
на автобуса, вещото лице заключава, че пешеходката е стъпила на платното в
момента, когато предният десен край на автобуса е преминавал фронтално пред
нея, или я е бил подминал. Когато тя е изминала около половината разстояние до
мястото на удара, предната част на автобуса е била вече изцяло в нейното
централно полезрение, поради което е могла да спре и да се предпази.
При повторната съдебно-автотехническа
експертиза вещото лице инж.К. е коментирало
същите факти, установени при огледа на
местопроизшествието по досъдебното производство. Те отразяват измерените на
място разстояния от началото на кръстовището до мястото на удара, както и изтриването на праха по дясната задна
част на автобуса. Приложени са схеми,
онагледяващи положението на автобуса спрямо кривата на завоя, направени са и
изчисления на скоростта на движение, разстоянието до мястото на допир с
пострадалата и времето за изминаването му. Вещото лице е извършило
експериментално заснемане на движението на автобуси от градския транспорт по
маршрута на линия № 13 (на мястото на ПТП), при което е констатирало средна
скорост от 8,9 км/ч, или 2,5 м/сек. За
това време автобусът е изминал разстояние от 8 метра, което съпоставено със
скоростта на движение на пешеходката и мястото на удара (на 7,8 м от предницата
на автобуса), означава, че тя е имала пряка видимост спрямо него.
Въпреки
различния краен извод в първоначалното заключение на инж. М.
и неточностите в изчисленията му, той е приел, че общото изминато разстояние от
предната част на автобуса след навлизане по улица „Ген.Колев” до момента на
удара, е било 16,6 метра, което е дори повече от разстоянието, определено от
в.л. инж. К. Щом ударът е настъпил приблизително по
средата на улицата и със задната част на автобуса, би трябвало тя да го е
забелязала от мястото, на което се е намирала в началото на пешеходната пътека.
Поради
това съдът намира, че заключението на повторната съдебно-автотехническа
експертиза по-достоверно и с по-убедителна аргументация отговаря на поставените
въпроси.
Преминаването
през пешеходна пътека осигурява предимство на пешеходците, но не ги освобождава
от задължението да се съобразяват с пътната обстановка и с останалите участници
в движението, както повеляват разпоредбите на чл.113 и чл. 114 от ЗДвП.
Основната вина за пътно-транспортното произшествие е на водача на автобуса,
призната с влязлата в сила присъда.
Въз
основа на казаното дотук следва да се приеме, че пострадалата също е допринесла
за настъпването на вредоносния резултат, като това съпричиняване съдът определя
в размер на 20%.
При
така установената фактическа обстановка, съдът
приема следното:
Предявените
искове са с правно осн. чл. 226 от КЗ
(отм), приложим на осн. § 22 от ПЗР на КЗ (ДВ бр.102/29.12.2015 год, н сила от
01.01.2016 год) и чл. 86 от ЗЗД.
Обект
на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” е гражданската отговорност на застрахованите лица за
причинените от тях имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването
или използването на моторни превозни средства, за които застрахователите
отговарят. При настъпване на такива вреди пострадалото лице има правото на пряк
иск срещу застрахователя на осн. чл. 226 от КЗ (отм). Основание да възникване
на отговорността на застрахователя произтича на първо място от наличието на
сключен валиден застрахователен договор с причинителя на вредата. Наред с това,
поради обусловеността й от отговорността на деликвента, трябва да са налице
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно:
противоправност, вина, вреда и причинна връзка между тях.
В
случая тези предпоставки са налице.
Застрахователното
събитие е настъпило в рамките на срока
на застрахователно покритие по валидно сключения договор за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”. Противоправността и вината на
деликвента не подлежат на коментар в настоящото производство поради
задължителната сила на присъдата и на осн. чл. 300 от ГПК. Безспорно е
установено настъпването на вредата, изразяваща си в тежки травматични
увреждания на двата крака на пострадалата, а последвалата смърт се явява в
резултат от усложнения, пряка последица от тях. Поради това предявеният иск е
установен по основание.
Преценката
относно размера на дължимото обезщетение трябва да отговаря на критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и да се основава на конкретните факти по делото.
От
показанията на разпитания свидетел И.И.И., се
установява, че ищецът като единствен син на пострадалата е живял в общо
домакинство с нея след смъртта на баща му, полагал е грижи за майка си, помежду
им е имало силна взаимна привързаност и емоционална близост. Следва да се
отчете и обстоятелството, че смъртта е настъпила бавно и мъчително в резултат
от усложненията от нанесените при ПТП травми. През този период ищецът е
съпреживявал страданията на майка си. Поради това съдът намира, че обезщетение
в размер на 100 000 лв в достатъчна степен удовлетворява критериите за
справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Същото следва да бъде намалено с 20%
заради приетото съпричиняване.
Постановеното
решение следва да бъде отменено в осъдителната му част за разликата над
80 000 лв до 100 000 лв, а искът – отхвърлен в размер на 20 000
лв. В останалата отхвърлителна част за сумата от 100 000 лв решението е
правилно и следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
Обжалваемият
интерес по въззивната жалба на ЗАД „Алианц България” АД е 100 000 лв. С
оглед изхода на спора и на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК в негова полза следва да се
присъдят разноски за настоящата инстанция съразмерно с отхвърлената част от
иска. Представен е списък на разноските, придружен от доказателства за валидно
учредена представителна власт на адв. Я.В.А.,
както и от платежно нареждане,
удостоверяващо плащането на адвокатско възнаграждение в размер на 6 636
лв. Претендира се и заплатената държавна такса в размер на 2000 лв за
въззивното обжалване.
Насрещната
страна изрично е възразила срещу прекомерността на адвокатското възнаграждение
и настоящият състав намира възражението за основателно. Въззивната жалба и
отговорът на насрещната въззивна жалба са изготвени от юрисконсулт А.М., а
участието на адв. А. се е ограничило само в явяване в съдебното
заседание на 11.11.2020 год. Поради това адвокатското възнаграждение следва да
се редуцира до минималния размер,предвиден в чл. 7 ал.2 т.5 от Наредба № 1/2004
год, а именно – 3530 лв. Съразмерно с
отхвърлената част на иска, в полза на ЗАД „Алианц България” АД следва да се
присъдят 1 106 лв разноски за настоящата инстанция.
По
насрещната жалба на ищеца И.И.И., същият е представляван от адв. С.Б. *** при
условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата на осн. договор за правна защита
и съдействие от 20.12.2019 год, с действие до приключване на делото с влязъл в
сила акт. Поради това в полза на процесуалния представител следва да се присъди
адвокатско възнаграждение в размер на 2 824 лв съразмерно с уважената част
от иска.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 325/28.05.2020 год по т.д. № 1806/2019 год на Окръжен съд
Варна в осъдителната му част за разликата над 80 000 лв до присъдените с
решението 100 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди и вместо него
П О С
Т А Н О В И:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от И.И.И. с ЕГН ********** срещу ЗАД „Алианц
България” АД с ЕИК ********* В ЧАСТТА за заплащане на сумата 20 000 лв,
представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди вследствие
смъртта на майка му Е.И.И., починала на 16.03.2015 год в резултат от
травматични увреждания, причинени от К.А.К.като водач на автобус „Мерцедес” с
ДК № В 4285 КТ, за което същият е признат за виновен с влязла в сила присъда по
НОХД № 867/2019 год на ВОС, като неоснователен и недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА решението в отхвърлителната му част за сумата 100 000 лв
до предявения размер от 200 000 лв, и за лихви за периода от 16.03.2015
год до 14.05.2015 год, както и в осъдителната част в размер на 80 000 лв,
ведно със законна лихва, считано от 15.05.2015 год до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България” АД с ЕИК ********* да заплати на адв. С.Б. *** адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 2 824 лв
на осн. чл.
38 от Закона за адвокатурата и чл. 78 ал.1 от ГПК
съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА И.И.И. с ЕГН ********** да заплати на ЗАД „Алианц България” АД с ЕИК
********* разноски за настоящата инстанция в размер на 1 106 лв на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1)