РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. В., 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на шести октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:А. М. П.
Членове:В. Й. М.
Г. П. Й.
като разгледа докладваното от Г. П. Й. Въззивно гражданско дело №
20211300500270 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Чл.26 от Закона за закрила на детето /обжалване
пред въззивния съд на решението на районния съд за настаняване на дете в
социална услуга от резидентен тип/.
С Решение №61 от 26.02.2021 г. по гр.д.№1832 /2020 г. по описа на
Районен съд-В. за г. е настанено детето Б. Ю. О. с ЕГН ********** в
социална услуга от резидентен тип Център за настаняване от семеен тип за
деца/младежи без увреждания /ЦНСТДМБУ/-2- с. Н. с. за срок от седем
месеца, считано от 11.09.2020 г., датата на която детето е настанено по
административен ред със заповед № ЗД/Д-С-СК-048/11.09.2020 г. на директор
на дирекция ”Социално подпомагане”-С., или до промяна, изменение или
отпадане на основанието за настаняването му.
Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано
от Х. ИСМ. Х., ЕГН **********, представлявана по делото от адвокат Н. Б.
със съдебен адрес в град С. .
Иска се да се отмени обжалваното решение като неправилно и
1
незаконосъобразно по подробно посочени съображения,като се иска да се
остави без уважение искането на АСП, ДСП-В. за настаняването на детето Б.
О. в приемно семейство на основание чл.25, ал.1, т.2 и т.4 ЗЗДт. Твърди ,че не
били налице предпоставките на чл.25, ал.1, т.2 и т.4 ЗЗДт, доколкото
прилагането на тази крайна мярка за отделянето на детето от биологичното
му семейство и най-вече от майка му и братята и сестрите му нямало да
доведе до постигане на целите, които може да се реализират и с по-леки
законови мерки. Исканата мярка от ищеца-въззиваем не била в интерес на
детето, което било видно от всички събрани по делото доказателства.
Целта на социалните работници била родителите да се тормозят, а
децата отделят и отчуждават. Родителите трябвало да не ходят на работа и да
се разкарват до съда в град В. на около 500 км. в двете посоки, за да се
затрудни упражняването на правата на децата. Така се нарушавал и интересът
на децата, защото се ограничавала възможността им да се виждат и срещат с
родителите си, които заради липса на средства и време, от ходене на работа,
не можели редовно да виждат децата си, изпратени на стотици километри
надалече, което освен всичко друго било и нехуманно.
Твърди се ,че на 11.09.2020г. била издадена заповед на основание чл.27,
ал.1 ЗЗДт и чл.33, ал.2 от ППЗЗДт за временно настаняване на Б. О., в която
нямало фактически мотиви, а само бил преписан законът. В заповедта били
посочени като фактически основания за издаването й: „ ... „ ... Родителите не
са в състояние да полагат необходимите грижи. Налице е риск за физическото
и психическо състояние на детето. С Б. са извършени блудствени действия от
лице, на което родителите му са го поверявали ".
Посоченото в заповедта бил предметът на проверка в настоящото дело.
Изложеното в исковата молба/ИМ/ и в приложените към нея социални
доклади, които били оспорени по делото, опровергавали твърденията както в
цитираната заповед, така и в самата ИМ. Не били налице конкретни
доказателства, че майката като родител не е в състояние да осигури сигурност
за детето Б., както и нямало никакви доказателства, че за това дете има риск
за физическото и психическото му състояние, ако бъде отглеждано от майка
си и пълнолетния си брат Ю.. Напротив, от събраните по делото
доказателства се установило, че няма данни за упражнен тормоз върху детето,
2
а ставало въпрос за междуроднински приказки, без те да са верни. Установило
се пред съда, че лелята на Б.- С. е твърдяла невярна информация, защото не
били й дадени дребни суми пари.
При изслушването пред съда самото дете Б. заявило, че желае да живее
при родителите си и му харесва да е с майка си и братята и сестрите си.
Желаело да е с биологичното си семейство. При разпита на брат му Д. се
установило, че в центъра, където е настанен и Б., ги тормозили физически и
вербално, че не учел ,понеже нямало технически устройства. На практика в
този център за детето имало опасности за физическо и психическо нараняване
и те били реализирани,т.е. предприетата мярка спрямо това дете не само не
била адекватна, но е вредна и опасна. Пред съда, самото дете заявявило:„... Не
ми харесва там където съм в момента. В С. при семейството ми, при майка ми
и при братята ми и сестрите ми е по-добре. За това казвам, че не ми харесва.
Тук в центъра се случва между децата да има бой и мен ме бият. ..."
С настоящата жалба се прави искане да се приеме като доказателство
по делото представеният към писмените бележки договор за наем от
09.02.2021г., подписан от майката, в който договор е посочено конкретно , че
в имота могат да живеят нейните деца, без съпруга й. Иска се да бъдат приети
и представените към писмените бележки удостоверения от 10.02.2021г. за
постоянен и настоящ адрес на майката, съгласно адреса ,посочен в договора
за наем. По-рано не можело да се представят тези доказателства, защото по
съвет и на съда, в който съвет майката се вслушвала, отделянето на майката
от бащата на децата станало след обявяването на делото за решаване от РС-
В..
С предприемане на тези действия от майката напълно се гарантирала
сигурна и спокойна среда за децата и в частност за Б.. Не било нужно да се
прибягва до най-крайната мярка за отделяне на детето Б. от биологичната му
майка и биологичните му братя и сестри, като се настанява в кризисен
център. Имало и по-щадящи мерки за закрила и защита на детето, като се
съобразява и спазва напълно и само интереса на детето. Иска се да бъде
съобразено обстоятелството ,че детето Б. е в крехка възраст, като липсата на
биологичната майка в тази възраст се преодолявала по-тежко емоционално, а
детето вече било отделено от майка си повече от шест месеца, което не бил
никак малък срок.
3
Иска се въззивната инстанция да съобрази, че след обявяване делото за
решаване пред РС- В. по друго дело - 1833/2020г., бил отхвърлен иска на
ищеца. Така братчето на Б.- Д. бил върнат на майката, което било видно от
представената към писмените бележки заповед от 05.02.2021г. и приемо-
предавателен протокол от същата дата. Редно и справедливо било
предприетите мерки спрямо Б. да са еднакви с тази на Д.. Не на последно
място следвало да се има предвид и обстоятелството, че майката желаела да
живее заедно с децата си, т.е не бил налице в случая и риск от изоставяне на
детето от майката. Следвало да се има предвид още, че искането на ДСП-В. е
подкрепено единствено с писмени доказателства, основното от които е
социален доклад, представен от самата Дирекция. Не били ангажирани
каквито и да било други доказателства, дори не бил доведен пред съда
социален работник, за да се установи наличието на някакъв риск за детето,
който да обоснова необходимост от вземане на мярка за закрилата му, т. е.
предявеният иск бил и недоказан.
В хода на делото не се констатирало да е налице основание по чл.25,
ал.1, т.2 ЗЗДт. Напротив ,установило се, че майката полага грижи за детето си,
желае да го отглежда, интересува се от него, посещава го и самото дете също
желае да е при майка си. Майката присъствала на всяко едно от заседанията
по делото и изрично заявявала пред съда, че желае да отглежда детето си Б.,
която имало нужда от майчинска близост. Висшият интерес на всяко дете бил
да бъде отглеждано в биологична среда, а в случая това било възможно от
майката, в ново жилище, наето за живеене без бащата, което било видно от
договора за наем и изричното посочване в него кои лица могат да обитават
имота, като бащата изрично не бил посочен сред лицата, което могат да
обитават и ползват наетия имот.
В случая майката била жива и здрава и желае да се грижи за детето си
Б. По-големият и пълнолетен брат Ю. желаел да помага в отглеждането им и
да живеят заедно. Според социалните работници в предишния им дом имало
„мухъл", което било несериозна причина, за да се отнеме дете от майка му. В
хода на делото от събраните доказателства по никакъв начин не се
установило да е налице законовото основание по чл.25, ал.1, т.4 ЗЗДт спрямо
майката и пълнолетния брат на Б.. Оставало се с впечатление, че всички деца
4
са отнети на Х. едновременно, в един ден, като един вид наказателна мярка,
без да е направено диференциране на причините, налагащи отнемането на
децата от майка им.
Нямало данни по делото, че ако Б. се отглежда от майка си, е налице
какъвто и да е риск за физическото и психическо състояние на детето, както
било посочено в заповедта за настаняването му.От представения договор за
наем и адресна регистрация на майката било видно, че същата незабавно е
предприела действия да гарантира сигурността на детето си Б. и да се отдели
от мъжа си и баща на Б. в името на сигурността и доброто на децата си.
Майката се била вслушала в съвета на съда и се отделила от мъжа си, наела
отделно жилище, за да гарантира още по-добре сигурността на децата си. От
нито едно доказателството по делото не можело да се установи, че е налице
негледане и неполагане на грижи от майката на детето спрямо Беркай или че е
налице какъвто и да е риск за Б. ако живее при майка си, заедно с другите си
братя и сестри.
Напротив, висшият интерес на детето Б. бил той да живее заедно с
майка си и братята и сестрите си, единият брат от които вече бил върнат на
майката, а третият брат бил пълнолетен и се стараел да помага в
отглеждането им. Поради това се иска съдът да прекрати предприетата мярка
спрямо детето Б., като същото бъде настанено в семейството на майка му и
брат му Д. и Ю. отново. Нелогично би било по отношение на братчето Д. да е
прекратено настаняването в социалния дом и да е предаден на майка си, а по
отношение на братчето Б. да не се прекрати настаняването в приемното
семейство и да не се върне за отглеждане на майка му. Така ако се допуснело,
разкъсването на емоционалната връзка между братята Ю. и Д. с брат им Б. на
тази малка и крехка възраст, това би се отразило крайно негативно на
интереса на детето и разкривало липсата на подходящност на тези предприета
мярка.
Твърди се ,че от разпита на доведения пред съда свидетел и пълнолетен
брат на Б. - Ю., ставало ясно, че лелята на децата С. била недоволна поради
недадени й пари. Заради това и напук била подала сигнал, че уж едно от
другите деца на семейството било продавано, което се отричало от свидетеля
да е така. Същото се потвърдило категорично и от разпита пред съда на
другия брат Д.. Същото се потвърждавало категорично и от показанията на
5
лелята С. Х. пред съда при разпит на 17.12.2020 г., когато тя заявила, че:„Х. и
С. не се разбират много-много. Аз също не се разбирам със С. тя е много
лоша....Не знам какво сестра ми С. е писала в сигнала, само ми каза, че ще
пише сигнал. Аз попитах за какво е сигнала, но тя ми каза да не се бъркам. По
това време, когато С. писа сигнала между нея и Х. имаше конфликт за пари.
Децата се гледат добре, средата при Х. е добре, имат си всичко децата...."
Заради лични дрязги от страна на лелята не било допустимо да се засяга
висшия интерес на детето Б.. Заради един неверен сигнал не било допустимо
детето Б. да бъде изведено от семейната му среда. Такава била и приложената
практика на ВАС на РБ. От друга страна не можело да се сподели
субективното оценъчно мнение на съдията-докладчик, че децата били
отглеждани при занижен родителски контрол. Посоченото не било вярно,
което било видно от събраните по делото доказателства. Ноторно известно
било, че турският и ромският етноси в Р Б. имали специфичен начин на
живеене. В случая нямало критерии, кой е занижен родителски контрол и кое
е приемливо и неприемливо от гледна точка на това съдът да оценява един
родител като добър или лош. В случая било от значение има ли реален риск за
детето или не, а такъв конкретен риск не бил констатиран в хода на делото.
В случай, че съдът приемел, че следва да се приложат мерки за
настаняване спрямо детето Б., то на основание чл.28, ал.4, изр.2 ЗЗДт се прави
искане съдът да приложи поредността на мерките, предвидени в чл.26, ал.1
ЗЗДт, като реши Б. да се настани до навършване на пълнолетие на детето при
семейството на брат му Ю. Ю. О. на адрес в град С., съгласно посочения в
договора за наем, който е пълнолетен и изрично е дал съгласие както пред
съда, така и пред социалните с нарочна декларация, че желае да се грижи за
отглеждането си на своята биологичен брат Б.
Нямало данни и доказателства, които да опровергават, че прилагането
на тази мярка е във вреда на детето. Напротив ,от разпита на пълнолетния
брат Ю. било установено, че жилищните потребности на Б. са задоволени, ако
живее с брат си и така би се чувствал най-добре и пълноценно да живее в
семейна среда с роднини. При настаняването при пълнолетния брат на
посочения адрес, винаги било възможно и семейството е в готовност да
окаже съдействие за проверки от социалните, за да се установи, че интересите
6
на детето Б. са напълно защитени. В приложения по делото социален доклад
било видно, че детето няма пречки да живее в семейството и на брат си.От
приложения договор за наем било видно, че братът е посочен като лице, което
ще живее в новонаетото жилище, което гарантирало, че детето Б. няма да има
неконтролиран контакт с баща му Ю., за да се предотврати всякакъв риск от
насилие спрямо детето и така да се защити интереса му по отношение на
неговата сигурност.
В случай, че съдът не уважи и това искане, то се прави искане детето
Беркай да бъде настанено в семейството на леля му С. и нейният мъж Т. И. А.
на адрес в село О.. Иска се да се приемат като новъвозникнали писмени
доказателства представените с писмените бележки два преписа от нотариално
заверени декларации от 09.02.2021г., от които било видно, че лелята и мъжът
й били съгласни да приемат децата на Хатидже, докато същата се устрои и се
отдели от мъжа си.Иска се съдът да приеме, че мярката наставане на детето
Б. извън семейната среда или извън средата на близки и роднини била крайна
мярка и не защитавала в пълна степен интереса на детето, като можели да се
приложат по-щадящи за детето мерки, каквито са предложените пред съда
като: настаняване при майката/без бащата/ адрес в град С. който бил съгласно
посочения в договора за наем; алтернативно настаняване при пълнолетния
брат Ю. на същия адрес или настаняване в семейството на лелята.
Иска се на основание чл.266 ГПК като нововъзникнали доказателства
да се приемат по делото вече приложените към писмените бележки пред
първа инстанция нововъзникнали писмени доказателства, а именно: договор
за наем, адресна регистрация, декларации от лелята и мъжът й, заповед от
05.02.2021г. и приемо-предавателен протокол от същата дата.
Ответната страна Д. „С. П.- В. с административен адрес: гр. В. чрез
упълномощен представител Е. Й. - юрисконсулт в Д. „С. п.“ гр. В.
е депозирала отговор на въззивната жалба,в който заявява,че към настоящия
момент има промяна в обстоятелствата и фактическата обстановка ,довели до
извеждането на детето от семейна среда. На 31.03.2021 г. на официален имейл
на ДСП В. от ДСП Л. било получено писмо с изх. №ДП/Д-С-ЛЮ/154-
001/30.03.2021 г., касаещо извършено социално проучване и посещение на
адреса на майката, която заедно с пълнолетния си син Ю. и малолетните Д. и
7
Ф. не живеели заедно с бащата. Майката работела на постоянен трудов
договор, наела била жилище под наем с много добри хигиенно- битови
условия. Видно от извършеното социално проучване и становището от ДСП-
Л., същата можела да полага адекватни грижи за детето в семейна среда.
Съществува изградена силна емоционална връзка на привързаност и доверие
между майката и сина й. Родителят бил в състояние да задоволява базовите
потребности и да полага необходимите родителски грижи за него. С оглед
горното било установено, че е в интерес на детето Б. Ю. О. да се отглежда в
биологичното семейство на майката Х. ИСМ. Х..
Въз основа на получената информация и с оглед настъпилите нови
обстоятелства и положителни промени, който обуславяли връщането на Б. в
семейството на майката, както и че реинтеграция на детето щяла да е изцяло в
негов интерес, социалният работник от ОЗД към ДСП В. бил направил
обоснован извод, че е най-подходящо настаняването на Б. в ЦНСТДБУ - 2 - с.
Н. с. да бъде прекратено и същия да бъде върнат в биологичното семейство на
майката.Поради горното Със Заповед №ЗД/Д-ВН-041/02.04.2021 г. на
Директора на ДСП В. било прекратено настаняването на Б. Ю. О. в социална
услуга за резидентна грижа Център за настаняване от семеен тип за деца без
увреждания -2 - с. Н. с. общ. В., обл. В. и в същия ден момчето било
предадено на майката Х.Х., която заминала с него за гр. С.
Сочи се ,че към настоящия момент Б. Ю. О. се отглежда в семейна среда
от майката Х. в наетото от нея жилище в гр. С. и в териториалния обхват на
ДСП- Л.. С оглед гореизложеното се поддържа,че е отпаднало основанието за
обжалване на Решение №61 от 26.02.2021 г. по гр. дело №1832 по описа на
ВРС за 2020 г.
Към отговора са приложени :
1.Писмо с изх. №ДП/Д-С-ЛЮ/154-001/30.03.2021 г. на ДСП Л. - гр . С.;
2.Заповед №ЗД/Д-ВН-041/02.04.2021 г. на Директора на ДСП В. за
прекратяване настаняването на Б. Ю. О. в социална услуга за резидентна
грижа Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания -2 - с. Н.
с., общ. В., обл. В.
8
Видинският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа
страна следното :
Производството е по чл. 26 от Закона за закрила на детето.
Делото е образувано по молбата на Д „СП” гр. Видин, с която се иска Б.
Ю. О. ЕГН ********** да бъде настанено в социална услуга от резидентен
тип Център за настаняване от семеен тип за деца/младежи без увреждания
/ЦНСТДМБУ/ - 2 - с. Ново село.
Майката на детето-Х. ИСМ. Х. се явява в съдебно заседание лично и с
адв. Н.Б. и взима становище.
Бащата на детето Ю. Ю. О. не се явява в съдебно заседание и не взима
становище по молбата.
Д „СП”-В. се представлява в с.з. от юрисконсулт Й..
От представения социален доклад от ДСП-С. е видно, че родители на
детето Б. Ю. О., ЕГН ********** са Х. ИСМ. Х., ЕГН ********** и Ю. Ю.
О., ЕГН **********. Със заповед № ЗД/Д-С-СК-048/11.09.2020 г. на директор
на дирекция "С. п.”-С. детето е настанено временно в социална услуга от
резидентен тип Център за настаняване от семеен тип за деца/младежи без
увреждания /ЦНСТДМБУ/ - 2 - с. Н. с.. Към молбата за настаняване е
приложен и социален доклад, изготвен от АСП-ДСП-С., касаещ социалния
статус на детето. Видно е от същия, че са съобразени различни фактори,
налагащи настаняването на детето в специализирана институция, като е
посочено, че то е в негов интерес, тъй като е налице пряк и непосредствен
риск за живота и здравето на четирите деца в семейството и че родителите
неглижират потребностите на децата, както и че не са в състояние да осигурят
за тях безопасност и сигурност.
Установява се също така, че отдел “Закрила на детето” към ДСП - С. е
9
започнал работа по случая по сигнал подаден от Столична дирекция на
вътрешните работи-четвърто районно управление. Сигналът е подаден по
повод образувано на 10.09.2020 г. ДП № 1307/2020 г. по описа на
управлението срещу пълнолетно лице, за извършено престъпление по чл. 157
ал. 3 от НК за това ,че за период от няколко месеца на адрес гр. С. е
извършил полово сношение или действия на полово удовлетворение с лице от
същия пол и ненавършило 14 годишна възраст, а именно малолетния Б. Ю. О.
което е наложило извеждането му от биологичната семейна среда и
настаняването му по спешност в ЦНСТДМБУ - 2 - е. Н. с. с временна
административна заповед.
Към делото са приобщени и: доклади от ДСП-С. относно децата Ф. и С.
О./сестри на Беркай/ и относно нагласите на роднини спрямо тях ; 2 бр.
декларации по чл. 24, ал. 3,касаещи детето С.; молба е вх. №
263256/18.11.2020 г. от Х.Х., в която заявява, че желае да се грижи за децата
си,както и други такива от 18.11.2020 г.,09.12.2020 г.и 29.12.2020
г.,включително и заявление до ДСП- Видин за реинтеграция на четирите й
деца; лист за преглед на детето Б. О.издаден от д-р Л. Т. на 09.09.2020 г.
Майката на детето възразява срещу искането на ДСП-В. и срещу
настаняването.
При изслушването си пред Районния съд детето Б. заявява, че е настанен
в центъра в е. Н. с. както и че не му харесва и че му е по-добре при неговото
семейството .
По делото за разпитани свидетелите С. Х./леля на Б./, Ю. О. и Д. О.
/братя на Б./.
В показанията си свидетелите излагат данни за употреба на алкохол от
страна на бащата,като св. Ю. О. и Д. О. сочат такива и за физическо
насилие/бой/ след това от негова страна,от което потърпевши са както майка
им, така и децата.
От показанията на свидетелите се установява,че семейството е
затруднено финансово,като се излагат данни за случаи на прекъснато
електричество и липса на топла вода.
От показанията на свидетелите Ю. и Д. О. се установява,че брат им Б. ,в
10
период от около година, е бил при семейството си единствено през съботите и
неделите,тъй като в останалите дни от седмицата е бил и е преспивал при
човек, известен като „Иван“,който го връщал при семейството му в
петък,оставяйки около 30 лв.,и го е взимал в понеделник.
Свидетелят Ю. О. сочи“... Иван е идвал в нас при семейството, доставял
ни е храна, взимал ни е дрехите за пране, грижеше се и за Б. и не само за него,
грижеше се за всички. Не е взимал друг при него, само Б. Б.е преспивал при
И. всяка седмица от понеделник до петък, само събота и неделя беше при нас.
Това продължи близо година, една от причините Б. да спи при И. беше
дистанционното обучение на брат ми във връзка е корона вируса. И. сам ни
предложи да взима Б. при себе си.
Свидетелят Д. О. сочи „..Знам къде живее И. но не съм ходил при
него.......Доколкото знам в петък И. ни оставяше по 25.00 - 30.00 лева, когато
оставяше Б.. Други хора също са ни помагали с пари и дрехи...“
Показанията на свидетелите са непротиворечиви и кореспондират по
между си ,поради което съдът им дава вяра като ги кредитира.
При така установената фактическа обстановка Съдът намира са
установено от правна страна следното :
При горната фактическа обстановка Районен съд-В. приел ,че е налице
основание за настаняване на детето Б. извън семейството,тъй като се
установило,че върху децата в семейството,включително и върху майката ,се
упражнява физическо насилие от страна на бащата,както и че е налице
намален контрол върху децата.Отделно се установило и че семейството има
финансови затруднения, което рефлектира неблагоприятно върху обучението
и възпитанието на детето Б.,довело и до продължителното му и неприемливо
отглеждане и престой при външен на семейството му човек.Всичко това
обуславяло извод за съществуващ риск и опасност от увреждане на детето.
Съобразно разпоредбата на чл.235 ал.3 ГПК , съдът взема предвид
фактите и обстоятелствата, настъпили след предявяване на иска, които са от
значение за спорното право. Налице са нововъзникнали, след подаването на
въззивната жалба обстоятелства по смисъла на чл.266 ал.2 т.2 ГПК, за които
са представени доказателства във въззивното производство: 1.Писмо с изх.
11
№ДП/Д-С-ЛЮ/154-001/30.03.2021 г. на ДСП Люлин - гр . С.;
2.Заповед №ЗД/Д-ВН-041/02.04.2021 г. на Директора на ДСП Видин за
прекратяване настаняването на Б. Ю. О. в социална услуга за резидентна
грижа Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания -2 - с. Н.
с. общ. В. обл. В.
Съгласно чл. 30, ал. 1 вр. чл. 29, т. 9 ЗЗДт, настаняването може да бъде
прекратено при промяна в обстоятелствата, свързани с детето, ако е в негов
интерес,т.е. за основателност на молбата за прекратяване на настаняването в
производството по чл. 30 ЗЗДт следва да се установи, че е налице промяна в
обстоятелствата, при които е настанено детето.
Законът за закрила на детето отдава приоритет на това, едно дете да
бъде отглеждано в неговата семейна среда по смисъла на § 1, т. 7 ДР ЗЗДт (чл.
3, т. 2, чл. 25, ал. 2 и чл. 28, ал. 4 ЗЗДт), като в изключителни случаи то може
да бъде настанено извън семейството, ако важни причини налагат това и това
е в негов интерес. Целта на закона е във всички случаи, с оглед конкретните
обстоятелства да бъде преценяван най-добрият интерес на детето по смисъла
на § 1, т. 5 ДР ЗЗДт.
Съгласно чл.9 от Конвенцията за правата на детето държавите - страни
по Конвенцията, осигуряват детето да не бъде разделяно от родителите си
против тяхната воля, освен когато компетентните власти решат в
съответствие с приложимите закони и процедури и при възможност за
съдебен преглед, че такова разделяне е необходимо за висшите интереси на
детето. Такова решение може да бъде необходимо в някои особени случаи,
като например малтретиране или изоставяне на детето от родителите, или
когато родителите живеят разделени и трябва да се вземе решение относно
местоживеенето на детето.
Настоящият състав намира, че всяко дете има право да бъде отглеждано
на първо място в семейство.
В конкретния случай е безспорно желанието на майката да създаде
семейна обстановка, в която да отглежда децата. Предприела е действия за
създаване на благоприятна семейна среда за децата си, без присъствието на
баща им, чието поведение е причината за настаняването на децата в кризисен
12
център, респ. в приемно семейство.
Съдът ,постановил мярката за закрила ,е определил тя да действа за
срок от 7м., който срок е изтекъл към настоящия момент.
Междувременно на въззивницата е било предоставено жилище, в което
са налице битови условия за отглеждането на трите деца.
Съществува емоционална връзка между децата и тяхната майка, която в
нито един момент не се е дезинтересирала от тях.
Настоящият състав, съобразявайки се със събраните в хода на
първоинстанционното, а и във въззивното производство, доказателства,
намира, че е налице промяна на обстоятелствата ,наложили районният съд да
настани детето извън семейството .От гореизложеното е видно ,че вече не са
налице основанията по чл.25 от Закона за закрила на детето, поради което
настаняването на детето Б. О. в социална услуга от резидентен тип Център за
настаняване от семеен тип за деца/младежи без увреждания.2 –с.Н. с.,обл.В.
следва да бъде прекратено .
Водим от горното Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №61/26.02.2021г., постановено по гр. д. №
1832/2020г. по описа на Видински районен съд ,вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕКРАТЯВА на основание на чл. 29 т.6 от Закона за закрила на
детето, настанено детето Б. Ю. О. с ЕГН ********** в социална услуга от
резидентен тип Център за настаняване от семеен тип за деца/младежи без
увреждания /ЦНСТДМБУ/-2- с. Н. с., за срок от седем месеца, считано от
11.09.2020 г., датата на която детето е настанено по административен ред със
заповед № ЗД/Д-С-СК-048/11.09.2020 г. на директор на дирекция ”С. п.”-С.,
или до промяна, изменение или отпадане на основанието за настаняването му.
Решението не подлежи на обжалване.
13
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14