№ 24
гр. Търговище , 03.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на седемнадесети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:ТИХОМИР П. ПЕТКОВ
МАРИАНА Н. ИВАНОВА
при участието на секретаря СТАНКА Б. ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от ТИХОМИР П. ПЕТКОВ Въззивно гражданско
дело № 20213500500093 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 от ГПК.
Производството по в.гр.д.№93/2021г. по описа на Окръжен съд-Търговище е
образувано по въззивна жалба на адвокат Р.Д. Р. с ЕГН **************** от АК-
Търговище, като процесуален представител на ЦВ. Р. К. – ищец ПРОТИВ Решение № 30 от
18.03.2021 г., постановено по гр, дело № 795/2020 г. по описа на Поповски районен съд, с
което е бил ОТХВЪРЛЕН предявеният иск от ЦВ. Р. К. с ЕГН: **********, живущ в гр.
Попово, ул „С.С.“ № 6, общ. Попово, обл. Търговище, против Р. Ц. К. с ЕГН: ********** от
гр. Попово, ул. „Г.Д.” № 8 вх.А ет.2 ап.4, общ. Попово, обл. Търговище иск с правно
основание чл. 144 от СК за заплащане от ответника на месечна издръжка на ищеца в размер
на 250.00 лв. /двеста и петдесет лева/, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда /06.11.2020г./, до настъпване на обстоятелства обуславящи нейното изменение или
прекратяване, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска, както и иск с правно
основание чл. 149 от СК за заплащане от ответника на месечна издръжка на ищеца в размер
на 200.00 лв. /двеста лева/, считано от 06.11.2019г. до датата на депозиране на исковата
молба в съда /06.11.2020г./
Считайки решението за неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие със
събраните по делото доказателства, моли съда да го отмени и уважи предявените искове.
В съдебно заседание за въззивника се явява адв.Р., който поддържа жалбата.
С писмен отговор по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК въззивае-мият, действащ
1
чрез адвокат Б.К., АК-ТЪРГОВИЩЕ, моли съда да остави без уважение въззивната жалба на
ищеца, като неоснователна и го осъди да заплати на доверителя й направените разноски .
В съдебно заседание се явява лично въззиваемия Р.К..
След проверка по реда на чл. 269-273 от ГПК, въззивният съдът констатира следното:
Въззивната жалба е допустима и частично основателна.
Предявеният иск от ЦВ. Р. К. по чл.144 от СК за издръжка на пълнолетно дете от
родител в размер на 250 лв. считано от 06.11.2020 год. месечно, както и на основание чл.
149 СК претендираната издръжка за периода 06.11.2019 год. - 06.11.2020 год., е обусловен от
обстоятелството, че ответникът е негов баща, като след завършване на средното си
образование ищецът е продължил да учи във висше учебно заведение в „Агрономство-
полевъдство“-Аграрен университет гр. Пловдив. Това било свързано със значителни
средства, с каквито той не разполагал, не притежавал доходи и имущество и има нужда от
издръжка, която не може да бъде поета изцяло от майка й, но въпреки материалните си
възможности, ответникът-негов баща отказва предос-тавянето на такава.
С писмен отговор в срока и по реда на чл.131 от ГПК ответникът оспорва иска
изцяло и по основание, и по размер. Твърди, че не е спирал да се интересува от децата си,
макар да не контактува често с тях. Изпълнявал е задълженията си като техен баща и до
навършване на пълнолетие на ищеца.
След преценка на събраните по делото доказателства, окръжният съд прие за
установено следното:
Безспорно е по делото, че ответникът е баща на навършилия пълнолетие ищец, който
продължава образованието си, редовно обучение във висше учебно заведение.
Съгласно разпоредбата на чл.144 от СК, родителите дължат издръжка на
пълнолетните си деца за срока на редовното обучение в средни и висши учебни заведения,
за предвидения срок на обучение до навършване на 20-годишна възраст при обучение в
средно и на 25-годишна възраст във висше учебно заведени, ако те не могат да се издържат
от доходите си или от използване на имуществото си, и ако родителите могат да я дават без
2
особени затруднения.
В конкретния случай, при установените обстоятелства, както от първоинстанционния
съд, така и в настоящата инстанция, ищецът отгова-ря на посочените изисквания, учи
редовна форма на обучение във висше училище, не получава стипендия, не притежава
недвимимо и движимо имущество, от които да се издържа, като следва да се прецени дали
осигуряването на издръжка би създало особени затруднения за бащата.
Бащата на ищеца няма второ семейство и родено дете, за които да се грижи. Живее
на семейни начала с друга жена. До средата на м.май 2021 година е бил задължен да
заплаща издръжка за детето си Виктория в размер на 165 лв.
Правилно първоинстанционният съд е посочил, че от„средния нетен месечен доход
на ответника /873.47 лв./, като се приспадне сумата от 376.82 лв. /сбора от разходите за
покриване на банковия кредит, наема за обитаваното жилище и дължимата на дъщеря му
издръжка/, остатъчния разполагаем доход на ответника се равнява на 460.65 лв., който е с
1/3 под MP3 за страната за 2021г. - 650.00 лв. /ПМС № 331/26.11.2020 г./. и е близко до
линията на бедност за 2021 г. /369.00 лв./, съгл. ПМС N° 265 от 24.09.2020 г. за определяне
размера на линията на бедност за страната за 2021 г.“.
В случая, при преценка на дължимостта на месечната издръжка, която ищецът
претендира от своя баща, следва да бъдат отчетени обстоятелствата, не само обуславящи
нуждата на ищеца – необхо-димостта от средства за обучение, учебни пособия, средства за
тран-спорт, храна, облекло и пр., но следва да бъдат отчетени и тези обстоя-телства,
касаещи възможностите на родителя да издържа детето си, без това да създава особени
затруднения за задълженото лице. Следва да се има пред вид и обстоятелството, че поради
пандемията обучението беше в последните две години „он лайн“.
Липсва легална дефиниция на понятието “без особени затруд-нения”, но във всеки
конкретен случай следва да се преценяват възможностите на родителя за задоволяване на
неговите елементарни ежедневни нужди. Заплащането от родителя на издръжка на
пълнолетно му дете предвид изискванията на чл. 144 от СК предпоставя материални
възможности на този родител, които следва да са реални и обективно да съществуват, не да
са преценени с оглед на неговата трудоспособност, възраст и професия, а само с оглед на
действително реализираните доходи и материално състояние, така че доставянето на
издръжка на пълнолетното дете да не поставя родителя в невъзможност да осигурява
собствена си издръжка за нормално съществуване.
В съдебната практика на ВКС е прието, че “Издръжката по чл. 144 СК от родител на
пълнолетно дете, докато учи, за разлика от тази, дължима по чл. 143 СК на ненавършилите
пълнолетие деца, не е безусловна. Нужно е от една страна, навършилите пълнолетие учащи
деца да не могат сами да си осигурят необходимата им издръжка от доходите си или от
3
използване на имуществото си и от друга страна, родителят да може да я дава без особени
затруднения. От това следва, че само поради обстоятелството, че родителят е трудоспособен
и по презумпция може да си осигурява доходи от труд, не значи, че дължи издръжка по чл.
144 СК. Както е изяснено в Р-199/17.05.2011 г. на ІІІ ГО ВКС по гр.д. № 944/2010 г.,
постановено по чл. 290 ГПК, родителят отговаря по чл. 144 СК тогава, когато притежава
средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволят, без особени
затруднения да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете. Трудоспособността
при липсата на доходи и друго имущество е правно значима само в хипотезите на чл. 143,
ал. 2 и 3 СК, защото задължението за издръжка в тези случаи произтича от основното
задължение на родителите да се грижат за ненавършилите пълнолетие деца и да им
осигуряват условия на живот, необходими за развитието им. Безуслов-ността на тази
отговорност отпада спрямо пълнолетните деца, които по начало са длъжни сами да се
грижат за издръжката си.“
В правната теория се приема, че „задължението за издръжка на пълнолетни учащи се
деца възниква само, ако родителят може да дава издръжката без „особени затруднения“, т.е.
без да се налага да променя начина си на живот, за да заделя средства за издръжката (арг. от
чл.144 in fine СК)-Проф. д-р Екатерина Матеева, „Семейно право на Република България“.
Ето защо съдът намира, с оглед събраните доказателства, че заплащането на
издръжката от по 100 лв. месечно не би създало особени затруднения за бащата,
обстоятелство което той е заявил в съдебно заседание пред първоинстанционния съд.
Отпаднало е и задължението му за издръжка на детето Виктория, след постановяване на
съдебното решение. Издръжката е дължима за периода от датата на депозиране на исковата
молба в съда /06.11.2020г./, до настъпване на обстоятелства обуславящи нейното изменение
или прекратяване, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска, съгласно чл. 144
СК, като останалите нужни за издръжката на ищеца средства следва да се поемат от него и
неговата майка.
Предвид горното, решение на районния съд в частта, в която искът е отхвърлен за
сумата до 100 лв. месечно следва да бъде отменено, като се постанови ново, с което иска до
размер на 100 лв. месечно следва да бъде уважен, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК, като се
потвърди в отхвърлителната му част от 100 лв. до 250 лв.
Решението в частта, в която искът по чл.149 СК за присъждане на издръжка за една
година преди предявяване на иска в размер на по 200 лв. на месец, считано от 06.11.2019г.
до датата на депозиране на исковата молба в съда /06.11.2020г./ е бил отхвърлен, следва да
бъде потвърдено. Както посочихме по-горе, в този период остатъчния разполагаем доход на
ответника се е равнявал на 460.65 лв. и заплащането на тази издръжка за минало време би
поставила ответника в невъзможност да осигурява собствена си издръжка за нормално
съществуване.
4
По разноските: Във възивната инстанция страните не са направи-ли разноски
и не следва да се присъждат. Ответникът
съгласно чл. 78 ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 69 ал. 1 т. 6 и т. 7 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съобразно определения размер
на дължимата издръжка, следва да бъде осъден да заплати по сметка ТОС държавна такса от
144 лв.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 30 от 18.03.2021 г., постановено по по гр.д.№ 795/2020г.,
постановено от Районен съд – Попово, САМО В ЧАСТТА в която е бил отхвърлен
предявеният от ЦВ. Р. К. с ЕГН: **********, живущ в гр. Попово, ул „С.С.“ № 6, общ.
Попово, обл. Търговище, против Р. Ц. К. с ЕГН: ********** от гр. Попово, ул. „Г.Д.” № 8
вх.А ет.2 ап.4, общ. Попово, обл. Търговище иск с правно основание чл. 144 от СК за
заплащане от ответника на месечна издръжка на ищеца до размер на 100.00 лв./сто лева/
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда /06.11.2020г./, до настъпване на
обстоятелства обуславящи нейното изменение или прекратяване, ведно със законна лихва
върху всяка просрочена вноска, като
ОСЪЖДА Р. Ц. К. с ЕГН: ********** от гр. Попово, ул. „Г.Д.” № 8 вх.А ет.2 ап.4,
общ. Попово, обл. Търговище ДА ЗАПЛАЩА месечна издръжка на ЦВ. Р. К. с ЕГН:
**********, живущ в гр. Попово, ул „С.С.“ № 6, общ. Попово, обл. Търговище в размера на
100.00 лв./сто лева/, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда
/06.11.2020г./, до настъпване на обстоятелства обуславящи нейното изменение или
прекратяване, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска, на основание чл. 144
от СК, като потвърждава решението в отхвърлителната му част от 100 лв. до 250 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 30 от 18.03.2021 г., постановено по по гр.д.№
795/2020г., постановено от Районен съд – Попово, В ЧАСТТА в която е бил отхвърлен
предявеният от ЦВ. Р. К. с ЕГН: **********, живущ в гр. Попово, ул „С.С.“ N° 6, общ.
Попово, обл. Търговище, против Р. Ц. К. с ЕГН: ********** от гр. Попово, ул. „Г.Д.” № 8
вх.А ет.2 ап.4, общ. Попово, обл. Търговище иск с правно основание чл. 149 от СК за
заплащане от ответника на месечна издръжка на ищеца в размер на 200.00 лв. /двеста лева/,
считано от 06.11.2019г. до датата на депозиране на исковата молба в съда /06.11.2020г./ , на
осн. чл.271, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Р. Ц. К. с ЕГН: ********** от гр. Попово, ул. „Г.Д.” № 8 вх.А ет.2 ап.4,
общ. Попово, обл. Търговище ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Търговищкия окръжен съд
5
даржавна такса в размер на 144 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал.3 т.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6