Р E Ш Е Н И Е
№ 448
гр.Плевен, 10.08.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Плевен, І
-ви състав, в открито съдебно заседание на дванадесети юли през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Председател:
Даниела
Дилова
При секретаря Венера Мушакова, като разгледа
докладваното от съдия Дилова адм.дело № 246 по описа за 2021 год. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 62, ал.1 т. 4 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Производството
по делото е образувано по жалба подадена
от Н.Р.В. с ЕГН ********** изтърпяващ
наложено му наказание "лишаване от свобода" в Затвора Белене, с която
оспорва издадена Заповед №Л-970/12.03.2021г. издадена от Главния директор на ГДИН, с която е наредено преместването на лишения
от свобода Н.В. за изтърпяване на наложеното
наказание в Затвора Ст.Загора. В
жалбата се излагат доводи, че условията в
Затвора Ст.Загора са в разрез с хигиенните предписания на лекуващия му лекар .
Твърди се, че страда от заболяване, което налага засилена лична хигиена,
включително ежедневно къпане, за което е необходимо да има постоянно топла
вода. Твърди, че стриктно спазва предписанията на лекуващия му лекар.
В
съдебно заседание жалбоподателят се
явява лично и изразява становище, че поддържа жалбата.Алтернативно не възразява
да е настанен в Затвора Ст.Загора, но да е настанен в стационар, а не в общите помещения.
Ответникът
по жалбата се представлява от юрк . У. ,
който в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Моли
за отхвърляне на жалбата, като претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд-Плевен, първи състав, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази
доводите на страните и закона, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Процесната
заповед е връчена на 18.03.2021г. лично на л.св. В., а жалбата е подадена на 30.03.2021г.,
т.е. подадена е в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, съобразно
чл.149 ал.1 от АПК във вр. с чл.62 ал.3 от ЗИНЗС, от активно легитимирана
страна-адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита
срещу годен за обжалване административен акт, пред компетентния съд, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
От
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
От
фактическа страна, не се спори, че със
заповед № Л-970/12.03.2021г. издадена от
Главния директор на ГДИН Главен комисар И.Й., на основание чл. 62 ал.1 т.4
е наредено преместването на лишения от свобода Н. *** в Затвора Ст.Загора за изтърпяване на
наложеното наказание.
Не
се спори по делото, че л.св. В. е постъпил в Затвора Белене на 23.07.2020г. за
изтърпяване на наказание по НОХД 238/2018г. на ОС Русе – 12 г. лишаване от
свобода за престъпление по чл. 199 ал.1 т.3 , чл.170 ал.2 и чл.23 ал.1 от НК с
начало на изпълнение 20.11.2017г. при първоначално определен от съда строг
режим, закрит тип.
С
оспорената заповед е упражнено административно правомощие по чл. 62, ал. 1 т.4 от ЗИНЗС - за преместването на лишения от
свобода. Съгласно нормата на чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС преместването на лишени от
свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на главния директор на
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията".
Като
мотиви за издаване на заповедта административният орган е посочил, че лишеният
от свобода страда от хронично рецидивиращо автоимунно заболяване, чието лечение
се провежда от проф. Х. в ККВБ към УМБАЛ
„Проф. д-р Ст. Киркович“ Ст.Загора. Изложено е, че по този повод са взети
необходимите мерки за осигурявяне на нужното лечение на В., като двукратно е
транспортиран до гр. Ст.Загора за преглед от специалист от лечебното заведение,
че е настаняван за лечение в СБАЛЛС гр. София, че ОП с постановления е
прекъсвала неколкоктратно изпълнението на наказанието на лицето, като
последните две не са ползвани по предназначение и лишеният от свобода не е
постъпвал в клиниката за лечение. Излага, че с постановление от 04.11.2020г. на
ОП Плевен на осн. чл.447 т.3 от НПК за хоспитализация в УМБАЛ гр.Ст.Загора
отново е прекъснато изпълнението на наказанието на В., считано от 05.11.2020г.
до 15.11.2020г., но поради незавръщането си в затвора л.св. В. е обявен за
общодържавно издирване.Твърди се, че предвид необходимостта от лечение на В.,
същия е бил преместен от затвора Белене в затвора Ст. Загора за периода
22.12.2020г.- 20.01.2021г. и впоследствие върнат в затвора Белене. Поради това,
че лечението на л.св.В. не е приключило и в тази връзка са предприети действия
отново да бъде преведен в затвора Ст. Загора за лечение. Изложени са
съображения свързани с безопасността и запазване живота и здравето на осн. чл.
62 ал.1 т.4 от ЗИНЗС е наредено да бъде преведен л. св. Н. *** в Затвора Ст.
Загора.
Видно
от представената по делото докладна записка подадена от М.В. до Началника на
затвора е, че на 10.20.2021г. л.св. В. е подал декларация, в която декларира че
отказва да бъде преведен в Затвора Ст.Загора за лечение на автоимунно
заболяване.
Представена
е и декларация от Н.Р.В., с която е отказал да бъде преведен в Затвора
Ст.Загора за лечение, като излага мотиви, че хигиенно битовите условия не
отговарят на неговите нужди от хигиена и лечение.
Видно
от представената по делото докладна от
Началника на Затвора Белене до Главния директор на ГДИН е, че лишения от
свобода Н.В. *** на 07.12.2017 за изтърпяване на наказание 11 г.лишаване от
свобода постановено по НОХД 762/2017г. на ОС Русе при първоначално определен
строг режим . Видно от докладната е, че лишения от свобода има здравословен
проблем, чието лечение налага да бъде транспортиран в кожна клиника в гр. Ст.
Загора, за което е транспортиран и настаняван за лечение в СБАЛЛС към Затвора
София и три пъти е пускан в прекъсване на наказанието с постановления от ОП
Плевен, като е установено че последните две прекъсвания не са ползвани от В. по
предназначение и той не е постъпил на лечение в клиниката. Това е наложило с
Постановлението на ОП Плевен последното прекъсване да бъде отменено, а лицето
да бъде обявено за общодържавно издирване. Сочи, че във връзка с продължаване
лечението на В. са предприети нови действия, но ОП Плевен е изпратила
отрицателно становище по молбата за прекъсване изпълнението на наказанието, тъй
като лечението на лицето може да се осъществи по време на изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода, а от своя страна л. св. Първоначално е
декларирал, че желае да бъде изпратен за лечение в СБАЛЛС София, но после се е
отказал, на 10.02.2021г. е подал декларация, с която е отказал преместване в
затвора Ст.Загора, но не отказва лечение, обвинява администрацията в затвора
Белене и ОП Плевен, че възпрепятстват лечението му и ще сезира висши инстанции,
а в знак на протест е обявил гладна стачка. В заключението администрацията на
затвора предлага да се разгледа възможността за
приложение на чл. 62 ал.1 т.4 от ЗИНЗ с оглед опазване живота и здравето
на лицето.
От представените по делото медицински
документи се установява, че жалбоподателят страда от хронично заболяване, което
изисква лечение.Видно от отразеното в
нея е, че лечебната цел не може да се
постигне в условията на извънболнична помощ, поради което се налага и
хоспитализация. По делото не се спори, че основно лечението на жалбоподателя се
провежда от проф. Х. в ККВБ към УМБАЛ „проф. д-р
Ст.Киркович“ Ст.Загора. По делото не се спори, че за осигуряване лечението на
жалбоподателя е необходимо да бъде прекъсвано изпълнението на наказанието или В.
да бъде периодично конвоиран до Ст.Загора за да бъде провеждано лечение.
Установява се, че лишеният от свобода е бил преместван в Затвора Ст.Загора за
провежда не лечение и след приключване на лечението да се върне обратно в
затвора Белене.
От
представеното по делото становище от Затвора Ст. Загора се установява, че в
лишения от свобода В. е бил настанен в коридор, където се помещава карантинното
отделение на Затвора Ст.Загора отговарящо на всички европейски изисквания- със
самостоятелен санитарен възел с тоалетна и течаща вода с осигурен денонощен
достъп до него.коридора разполага с помещение оборудвано с умивалници и
огледала и помещение за къпане оборудвано с душове, а топлата вода се подава
два пъти седмично в дните вторник и петък , когато се осъществява къпането на
лишените от свобода. След като е изтекъл карантинния срок, на 04.01.2021г.
лишения от свобода е бил преразпределен в I гр.,
където е бил настанен при същите условия и е имал свободен достъп до
умивалниците и банята всеки ден от 06.00 до 20.00 ч..
Въз
основа на доклада от проверката и останалите представени по преписката
доказателства ГД на ГДИН е издал заповед № Л-970-/12.03.2021г., с която е
разпоредено преместването на л.св.Н.В. *** в Затвора Ст.Загора.
По
делото не се спори, че постоянния адрес на Н.В. е гв р. Русе. Съгласно чл. 62,
ал. 1 ЗИНЗС преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се
извършва със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията". Видно от приложената Заповед № Л-970/12.03.2021г. е, че издателят на
оспорената заповед към момента на издаването
е назначен на длъжност "Главен директор на Главна Дирекция
"Изпълнение на наказанията", поради което съдът намира същата за
издадена от компетентен орган, при изпълнение на службата му и в кръга на
неговите правомощия. Същата е издадена в писмена форма като са посочени
фактическите и правните основания за издаването и. Изложени са в достатъчна
степен ясни, конкретни и разбираеми мотиви, от които волята на административния
орган може да бъде установена, както и какво е мотивирало органа да издаде оспорената заповед.
По
процесуалната и материалната законосъобразност на акта.
Разпоредбата
на чл. 62, ал. 1 ЗИНЗС предвижда няколко хипотези, при които може да се извърши
преместването на лишените от свобода от един затвор в друг. Съгласно т. 4 от
посочената разпоредба преместването може да се извърши по предложение на
началника на затвора при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти
със служители или лишени от свобода - пострадали или близки на пострадалите от
извършеното престъпление, или при наличието на други важни съображения,
свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата
за лишаване от свобода. Видно от мотивите на оспорената заповед, както и от
приложените доказателства по делото, преместването на лишения от свобода В. *** в затвора Ст.Загора е мотивирано с необходимост
от продължаване на лечението му, което се провежда от проф.Х. в ККВБ към УМБАЛ
„проф. Ст.Киркович“ гр.Ст.Загора. Подробни съображения са изложени и в
приложеното по делото предложение от Директора на Затвора Белене. От представената по делото
медицинска документация се установява, заболяването на В. се нуждае както от
амбулаторно, така и от лечение в болнично заведение, което би могло да бъде
осъществено в болницата Ст.Загора. По делото се установи, че условията в
затвора Ст.Загора позволяват
поддържането на необходимата лична
хигиена.От друга страна според съда
следва да се отбележи, че лекуващия лекар на жалбоподателя е в Ст.Загора
и преместването му в Затвора Ст.Загора би му осигурило непосредствен достъп до
медицинска помощ.
В рамките на своята оперативна самостоятелност
административният орган е преценил, че основанията, налагащи преместването на
жалбоподателя от затвора в Белене в затвора Ст.Загора са налице. Изложените в
заповедта съображения са достатъчни да мотивират административния орган с цел осигуряване на адекватното медицинско обслужване
и опазване на здравето и живота на изтърпяващия наказание "лишаване от
свобода" да издаде оспорената заповед.
Относно
възражението на жалбоподателя, че постоянният му адрес е в гр. Русе, следва да
се съобрази разпоредбата на чл. 58 от ЗИНЗС, и настоящият състав намира, че
тази предпоставка се отнася до общото правили за първоначално настаняване по
чл. 58 от ЗИНЗС. Разпоредбата на чл. 62,
ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС се явява специална такава, в която са регламентирани
различни предпоставки, наличието на които са достатъчни за преместване на
изтърпяващия наказание в друг затвор, независимо то неговия адрес.Преценката да
бъде преместен лишения от свобода принадлежи на органа, който е компетентен да
издаде заповедта за преместване. В рамките на дискреционната власт на органа е
да реши, с оглед конкретните фактически обстоятелства за всеки индивидуален
случай, в кое точно пенитенциарно заведение да бъде преместен лишеният от
свобода.
По
изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна, поради
което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Съгласно
чл. 62, ал. 3 от ЗИНС решението на административния съд е окончателно.
Водим
от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд-Плевен, I -ви състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Н.Р.В. ЕГН ***********, понастоящем изтърпяваш наказание лишаване от
свобода в Затвора Белене срещу Заповед № Л-970/12.03.2021г, с която е наредено
л.св.Н.Р. В. да бъде преместен от
Затвора Белене в Затвора Ст.Загора за доизтърпяване на наложеното наказание.
Решението
е окончателно, съобразно чл.62 ал.3 изр.второ от ЗИНЗС.
СЪДИЯ: