Р Е Ш Е Н И Е
№ 17.02.2022 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично
заседание на седми февруари две
хиляди двадесет и втора година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №13209
по описа на 2020 година,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №13209/2019 г по
описа на СГС е образувано по въззивна
жалба на „Е.“ ЕООД
*** срещу решение №104282 от 29.05.2020 г постановено по гр.д.№80394/2018 г на СРС , 24 състав ; поправено с решение №20221963 от
12.10.2020 г по същото дело , с което са отхвърлени исковете на въззивника да
се осъди А.Л.И. *** да му заплати на основание чл.45 ЗЗД сумата от 2599 лева
равностойност на служебен мобилен
телефон Iphone X , който не е върнат на ищеца ; сумата от 17 040,32 лева стойност
на заредено гориво за лични цели за периода 09.10.2018 г – 19.11.2018 г ;
сумата от 1564,66 лева предоставен заем и сумата от 775,05 лева
стойност на мобилни услуги ползвани за лични цели ; ведно със законната лихва
от 20.12.2018 г до окончателното заплащане на сумите .
Въззивникът
излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като мотивите на първоинстанционния съд са
противоречиви и не са обсъдени наличните доказателства . Не става ясно за каква
„карта“ се приема , че е била върната – личната шофьорска карта или подобна на
дебитна карта за зареждане на гориво . Личната шофьорска карта на ответника е
била регистрирана в дигиталния тахограф на автомобила , а DKV картата не е предмет на заключението
на вещото лице , защото няма общо с управлението на автомобила . DKV картата е била блокирана от
въззивника , след като е установено , че е ползвана от ответника не по предназначение
и за злоупотреба , което е посочено от св.Н.П. и И.Б.. Според П. свидетелите на
ответника /Х.С. и Р.Й./ никога не ги е виждала . За периода 09.10.2018 г –
19.11.2018 г автомобилът предназначен за ответника е шофиран само 5 часа и 32
минути , а е заредено с DKV картата огромно количество гориво , при все че практиката е била
автомобилите да се зареждат най-вече от ведомствената бензиностанция . Не
следва да се кредитират показанията на св. Х.С. и Р.Й.. Св.Й. не може да опише
стаята , в която уж е била върната „карта“ и мобилен телефон . Св.С. не помни
дори приблизително адреса , на който е отишъл с ответника , нито дори коя е
била жената , приема „карта“ и мобилен телефон . Трябва да се приложи чл.161 ГПК , защото ответникът не е предоставил личната си шофьорска карта за
дигиталния тахограф , с оглед изготвяне на заключение от вещото лице инж.Й. .
Докладът на СРС е непълен и напълно формален , като липсва разпределение на
доказателствената тежест .
Въззиваемата
страна е подала писмен
отговор , в който оспорва въззивната жалба . В предприятието на ищеца не се
подписват приемо-предавателни протоколи и само със свидетели може да се докаже
връщането на заема , на DKV картата и на мобилния телефон . Няма причина личната
шофьорска карта да се намира у ищеца . DKV картата може да се ползва само за
съответния автомобил , като на нея е записан регистрационния номер .
Блокирането на картата не означава , че преди това същата е била ползвана от
ответника за лични нужди . Следва да се кредитират показанията на свидетелите
на ответника , а не тези на ищеца . Вещото лице Й. не е свързало с ответника и
последният не е отказвал да предостави личната си шофьорска карта за тахограф .
Въззивната
жалба е допустима. Основното решение е връчено на въззивника на 24.06.2020 г и е
обжалвано в срок на 08.07.2020
г .
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на
СРС.
След преценка на доводите в жалбата
и доказателствата
по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа страна :
С трудов договор №59 от 18.12.2017 г
ответникът е назначен за шофьор на товарен автомобил при ответника . Приложена
е и длъжностна характеристика .
Ищецът представя фактура и касова
бележка от 18.05.2018 г за закупуване на мобилен телефон Iphone
X на стойност 2599
лева .
Ищецът представя Общи условия за
ползване на DKV карта.
Ищецът представя извлечение за
клиентски номер от 15.10.2018 г на стойност 26 063,06 евро .
Ищецът представя извлечение за
клиентски номер от 15.11.2018 г на стойност 3987,05 евро .
Ищецът представя извлечение за
автомобил ********и карта към него на стойност 3987,05 евро за периода 09.10.2018 г – 12.10.2018 г .
Ищецът представя извлечение за
автомобил ********и карта към него на стойност 6491,65 евро за периода 05.11.2018 г – 10.11.2018 г .
Ищецът представя платежно нареждане от
06.12.2018 г за плащане по DKV на стойност 56 706,20 лева.
Ищецът представя платежно нареждане за
плащане по DKV на стойност 51 039,29 лева
Ищецът представя извлечение за
клиентски номер от 31.10.2018 г на стойност 32 607,24 евро .
Ищецът представя извлечение за
автомобил ********и карта към него на стойност 3456,78 евро за периода 17.10.2018 г – 29.10.2018 г ,
както и други преводни нареждания и извлечения .
Ищецът представя извлечение от
„Виваком“ за мобилни услуги за периода и платежни нареждания .
В отговор на исковата молба ответникът
твърди , че за последно е оставил служебния автомобил в базата в гр.Ботевград
на 05.10.2018 г . На следващия ден с двама приятели отишъл до
гр.Ботевград и върнал DKV карта и служебния телефон със сим картата в него .След това
не е допускан от работодателя , а има да получава трудово възнаграждение и
командировъчни . Вярно е , че в началото на 2018 г е получил сума от 1000 евро
от ищеца за евентуални служебни разходи , но същата е била върната . Няма спор
, че автомобилът е върнат и без него не може да се ползва DKV картата , както твърди ищецът .
Разходите за мобилни услуги , които претендира ищецът са за период след като
мобилният телефон и сим-картата са му били върнати .
С молба в о.с.з на 05.11.2019 г ищецът
уточнява , че ответникът е напуснал работа на 05.11.2018 г , а не на 05.10.2018
г .
Според разпитания пред СРС свидетел Н.П.
на ответника били дадени 1000 евро заем за лични нужди при постъпването му
януари 2018 г , а ответникът възстановил само 200 евро . Давани са на ответника
и командировъчни на ръка . За ответника бил закупен и му бил предаден служебен
мобилен телефон Айфон 10 . За служебния телефон работодателят покрива 30 лева
месечна такса на ответника , а останалото се плаща от работника . DKV картата е като дебитна карта и с нея
се плащат главно тол такси и други такси , а горивото се зарежда основно от
ведомствена бензиностанция . За DKV картата на ответника се установило , че е ползвана не по
предназначение след 05.11.2018 г . Р.Й.
последно е видян на 05.11.2018 г , но не е влизал в офиса на фирмата . DKV картата може да се ползва и за друг
автомобил , въпреки че на нея е гравиран номера на конкретен автомобил .
Според разпитания пред СРС свидетел И.Б.по
принцип автомобилите зареждат гориво на ведомствената бензиностанция . От
декември 2017 г до 05.11.2018 г ответникът управлявал само камион ********и
друг шофьор не е управлявал камиона . Ответникът не е възпрепятстван да идва на
работа . В офиса не са влизали лицата Х.С. и Р.Й. .
Според разпитания пред СРС свидетел Р.Й.
, в началото на октомври 2018 г отишъл заедно с ответника и Х.С. в офиса
на фирма в гр.Ботевград , за да си върне ответника „нещата дадени от фирмата “.
Ответникът върнал сума пари , телефон , ключове и карта . Свидетелят не знае
точен адрес на фирмата в Ботевград и го описва общо .
Според разпитания пред СРС свидетел Х.С.
, през 2018 г отишъл заедно с ответника
и Р.Й. до гр.Ботевград , за да може ответникът да си върне нещата на фирмата .
Ответникът се съмнявал , че работодателят му не е коректен . Ответникът
споменал , че има да връща пари , ключове , карта и телефон , но свидетелят не
е присъствал на предаването и не помни точен адрес и мястото на офиса .
Според приетата от СРС САТЕ на вещото
лице инж.Й.Й. по данни от тахографа на т.а. ДАФ *******; същият е управляван на
09.10.2018 г 5,05 часа и после пак 1,07 часа ; на 12.10.2018 г и 27.10.2018 г е
бил в почивка ; на 05.11.2018 г е управляван 0,27 часа и на 10.11.2018 г
и на 19.11. 2018 г е бил в почивка . В тахографа няма данни за маршрута на
движение . На посочените дати в
тахографа е била поставена личната шофьорска карта на ответника.
С разпореждане от 08.12.2020 г
настоящият съд е оставил без движение исковата молба с указания за отстраняване
на непълноти и нередовности .
С молба от 21.12.2020 г ищецът
уточнява , че :
-
по
време на твърдените действия от ответника ТПО не е било прекратено , а същият
се е отклонил от работа считано от 05.11.2018 г ;
-
на
ответника е представен служебен мобилен телефон и се претендира връщане на
равностойност , защото телефонът вече не е у ответника /прехвърлен е на трето
лице или е унищожен/
-
ищецът
дължи да плаща от сметката за мобилни услуги само 36 лева с ДДС /месечната
такса с включени услуги/ , а ответникът е потребил надлимитни мобилни услуги на
стойност 517,95 лева за периода 22.09.2018 г – 22.10.2018 г и 257,10
лева за периода 22.10.2018 г – 22.11.2018 г ;
-
личната
шофьорска карта за тахограф е във владение на ответника и не следва да се предоставя
на друго лице ;
-
ищецът
не разполага с GPS система за наблюдение на движението на процесния автомобил ;
-
DKV картата има персонален ПИН код , който може да бъде сменен
само от управителя на ищеца . В случая тази карта е била у ответника и после е
била блокирана ;
-
Бензиностанциите
не са длъжни да проверяват пълномощията на шофьорите и дали DKV картата се ползва за конкретния
автомобил.
С определение от 07.07.2021 г
настоящият съд измени правната
квалификация на исковете ; както следва :
- иск по чл.240 ал.1 ЗЗД за сумата от 800 евро главница
по предоставен заем от 20.01.2018 г ;
- обективно съединени искове по чл.203 ал.2 КТ във вр.чл.45 ЗЗД за умишлено причинени от работник на работодателя имуществени вреди ; от
които 1200 евро равностойност на мобилен телефон «Айфон» ; 17 040,32
лева заредено за лични нужди гориво за периода 09.10.2018 г – 19.11.2018 г
и 775,05 лева ползвани мобилни услуги за лични нужди за периода
22.09.2018 г – 22.11.2018 г .
Дадени са указания на страните
по доказателствената тежест и са допуснати
доказателства с оглед констатираните /отстранени нередовности на исковата молба
и непълния доклад на СРС .
С определение от 08.09.2021 г
настоящият съд допусна разпит на един свидетел на ищеца и съдебно-оценителна
експертиза .
Според писмо на DKV Euro Service
GmbH ; DKV картата за т.а. ДАФ *******е
блокирана считано от 21.11.2018 г по молба на ищеца .
Според приетата пред настоящия съд
съдебно-оценителна експертиза на вещото лице Д.Г. ; пазарната стойност на
процесния мобилен апарат към 20.12.2018 г е 1664,52 лева .
В о.с.з на 25.10.2021 г ищецът се е отказал от иска за равностойност на
мобилен телефон в частта за разликата над 1664,52 лева до 2599 лева .
Според разпитания пред настоящия съд
свидетел В.Г.; на ответника бил предоставен през 2018 г мобилен телефон –
последен модел айфон . Ответникът имал право на мобилни услуги в рамките на
такса от 36 лева , а останалото трябвало да поема сам . Ответникът изчезнал без
да си плати телефона и мобилните услуги . Гориво се зареждало най-вече от
ведомствената бензиностанция , а DKV картата се ползвала повече за пътни такси и други такси . С DKV картата може да се купува гориво , но
не може да се купува храна , смазочни материали или да се теглят пари. Рядко с DKV картата е купувано гориво – най-вече
във Видин колкото да се върне до базата .
Ответникът изчезнал и по-късно се разбрало , че има проблем с DKV картата . Ответникът се явил на
работа последно на 05.11.2018 г .
Според приетата пред настоящия съд
САТЕ на вещото лице инж.А.М. ; като се съобразят данните от километража на
автомобила , от шофьорската карта и от тахоглафа за периода 05.11.2018 г –
19.11.2018 има неизразходвано гориво за 9402,90 лева ; а за периода 09.10.2018 г – 05.11.2018 г 5069,29
лева . Според вещото лице гориво на стойност 12 076,68 лева не
може да се установи къде е изразходвано .
Според молба на вещото лице инж.А.М.
от 13.10.2021 г ответникът не му е предоставил самата си шофьорска карта , но е
свалил информацията от нея на диск , който му е предоставен за разчитане .
В о.с.з на 07.02.2022 г вещото лице
инж.А.М. уточнява , че разликата за неизразходвано гориво е около 14 000
лева . Личната шофьорска карта се предава на работодателя на 28-ма дата всеки
месец за снемане на данните от нея , които след това се заличават . Данните от
тахографа са снети от вещото лице Й. пред СРС . Информацията от личната
шофьорска карта на ответника е предадена на диск и е разчетена в ДАИ , като за
процесния период няма информация . За периода има данни за други два автомобила
, но не е записано движението им . Личните шофьорски карти подлежат на
фалшификация , което е честа практика .
При наличните доказателства съдът
приема от правна страна следното :
За да отхвърли исковете СРС е приел , че претенциите на ищеца
са по чл.45 ЗЗД за нанесени имуществени вреди
. Следва да се кредитират показанията на св.С. и Й. , че на 05.10.2018 г
ответникът оставил камиона в базата на ответника , както и че в началото на
октомври 2018 г ответникът върнал на ищеца мобилен телефон , пари , ключове и
карта .Такива са данните и от тахографа за поставяне на картата на ответника ,
поради което исковете са неоснователни .
Решението на СРС е частично недопустимо и частично неправилно .
По основните спорни въпроси за връщане
от ответника на заема , DKV картата , мобилния телефон и на
държането върху камиона се констатират противоречия в показанията , от една страна на св. Й. и С.
; и от друга страна на св.П. ,Б.иГ.. Първата група свидетели твърдят , че
заемът , мобилният телефон , DKV картата и държането на камиона са били върнати в началото на октомври 2018 г ; докато П. ,Б.иГ.твърдят
, че това не е така и че ответникът изчезнал
след 05.11.2018 г без да върне предоставения му заем , телефона и DKV картата и да си плати мобилните
услуги за лични нужди.
Обратно на приетото от СРС настоящият
съд счита , че следва да се кредитират показанията на свидетелите на ищеца П. ,Б.иГ.,
но не и тези на ответника Й. и С. . Според
САТЕ на вещото лице инж.Й.Й. по данни от тахографа на т.а. ДАФ *******;
същият е управляван на 09.10.2018 г 5,05 часа и после пак 1,07 часа и на
05.11.2018 г е управляван 0,27 часа ; като на посочените дати в тахографа е била поставена личната
шофьорска карта на ответника . Това опровергава твърденията на свидетелите Й.
и С. , че ответникът окончателно е приключил отношенията си с ищеца още през
октомври 2018 г и повече не е идвал в базата му. Трябва да се приеме , че свидетелите на ответника не дават верни
показания , още повече , че нито един от тези двама свидетели не дава ясни
показани какви и колко пари , телефон , ключове и карта са били върнати
от ответника на ищеца .
Отделно , последващото блокиране на
DKV картата от ищеца , твърде големите количества заредено гориво чрез тази карта /тя е
имала друго основно предназначение – за такси , не за гориво / , голямата
сметка за мобилни услуги /подобна сметки няма нито един друг номер/ и
данните за парични проблеми на ответника /според св.П. ответникът имал
наложен запор/ са допълнителни индиции , че е има неправомерни действия от
страна на ответника , а не измамливи действия на ищеца .
По иска за равностойност на мобилен
телефон
Правната квалификация не е само по
чл.45 ЗЗД , тъй като се касае за умишлено действие на служител по трудово
правоотношение , който не е върнал / а е присвоил / предоставено му от
работодателя имущество . Правната квалификация на иска е по чл.203 ал.2 КТ във вр.чл.45 ЗЗД .
Като дава вяра на показанията на свидетелите
на ищеца П. ,Б.иГ., съдът приема , че мобилният телефон не е бил върнат от
ответника на ищеца . Доколкото
ответникът заявява , че мобилният телефон не е у него към момента на съдебното
производство , то на ищеца трябва да се присъди обезщетение за имуществени
вреди - неговата равностойност по пазарни цени . Според съдебно-оценителната
експертиза на вещото лице Д.Г. ; пазарната стойност на процесния мобилен апарат
1664,52 лева . За тази стойност искът е доказан и трябва да се уважи .
Поради отказ от иска решението на СРС трябва да се обезсили за разликата над
1664,52 лева до предявения размер от 2599 лева равностойност на служебен мобилен телефон Iphone
X , който не е върнат на
ищеца .
По иска за умишлена злоупотреба с
гориво чрез ползване на DKV карта
Правната квалификация на иска е по чл.203 ал.2 КТ във вр.чл.45 ЗЗД , а
не само по чл.45 ЗЗД . В тази част решението на СРС трябва да се отмени и искът
да се разгледа при законосъобразната правна квалификация.
Според показанията на свидетелите П. ,Б.иГ.DKV картата е подобна на дебитна карта и дава
възможност на държателя й да се зарежда гориво на бензиностанции ,
включително и на превозни средства различни от зачисления на ответника автомобил
/ в бензиностанциите нямат задължение и интерес да проверяват / . Ответникът не
е върнал картата , а умишлено е злоупотребил с нея , още повече , че тя му
е дадена по принцип не за да зарежда гориво , а за да плаща пътни такси в
чужбина , такси на Дунав мост- 2 при Видин и пр. Според ищеца най-вероятно ответникът
е зареждал гориво за собствена сметка или е зареждал камиони на трети лица /количеството
е голямо и е трудно мислимо горивото да е източено и складирано или продадено в
туби / .
Според САТЕ на вещото лице инж.А.М. ;
като се съобразят данните от километража на автомобила , от шофьорската карта и
от тахографа за периода 09.10.2018 г – 19.11.2018 г за гориво на стойност 12 076,68 лева не може да се установи защо е
заредено/разходвано . При изчисляване на тази стойност вещото лице е взело
предвид не само горивото за движение на автомобила , но и гориво потребено за
включване на отопление в камиона през евентуални студени дни в есенен период .
Налице е имуществена вреда от
12 076,68 лева – загуба за работодателя-ищец , която е в причинна връзка с
умишленото и неправомерно поведение на ответника . Искът в тази част е доказан по основание и
размер . В посочената част решението на СРС трябва да се отмени , като искът се
уважи за 12 076,68 лева и се отхвърли за разликата над 12 076,68
лева до 17 040,32 лева .
По иска за сумата от 775,05 лева
стойност на мобилни услуги ползвани за лични цели за периода 22.09.2018 г –
22.11.2018 г
Правната квалификация на иска е по чл.203 ал.2 КТ във вр.чл.45 ЗЗД , а
не само по чл.45 ЗЗД . В тази част решението на СРС трябва да се отмени и искът
да се разгледа при законосъобразната правна квалификация.
Искът е доказан по основание и размер
. От представените фактури , извлечения и преводни нареждания се установява ,
че ищецът е заплатил над месечната такса суми за мобилни услуги общо 776,18
лева . Налице е имуществена вреда – загуба за работодателя-ищец , която е в
причинна връзка с умишленото и неправомерно поведение на ответника . Ответникът не е следвало да ползва мобилни
услуги на посочената стойност и дължи обезщетяване с тази сума за умишлено
нанесените на работодателя-ищец имуществени вреди .
По иска за заем от 800 евро с левова
равностойност от 1564,66 лева
Правната квалификация на иска е по чл.240 ал.1 ЗЗД – не са касае за деликт , а за претенция по
договор за заем . Претендираната сума по договор за заем от 20.01.2018 г трябва
да се счита за 800 евро главница по договор за заем от 20.01.2018 г, без
да се посочва левовата равностойност .
Както се посочи съдът кредитира
показанията на св.П. , че заемът е бил предоставен и не е върнат . Ответникът
не предоставя убедителни доказателства , че е върнал заема , като показанията
на св.Й. и С. не доказват конкретна сума , която да е върната , а и техните
показания поначало съдът счита за неверни . Получаването на заема е житейски
вероятно според показанията на св.П. , че ответникът е имал финансови
проблеми и наложени запори . В тази част решението на СРС трябва да се
отмени и искът да се уважи за сумата от 800 евро главница по заем .
С оглед изхода на спора в тежест на
ответника е и съответната част от разноските пред СРС и пред СГС .
По
изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение №104282 от 29.05.2020 г постановено по гр.д.№80394/2018 г на СРС , 24 състав ; поправено с решение №20221963 от
12.10.2020 г по същото дело , в частта , с което е отхвърлен иск на „Е.“
ЕООД *** да се осъди А.Л.И. *** да му заплати на основание чл.45 ЗЗД разликата
над 1664,52 лева до предявения размер от 2599 лева имуществени вреди представляващи равностойност
на служебен мобилен телефон Iphone X , който не е върнат от И. на ищеца ;
поради отказ от иска и прекратява производството по делото в тази част .
ОТМЕНЯ решение №104282 от 29.05.2020 г постановено по гр.д.№80394/2018 г на СРС , 24 състав ; поправено с решение №20221963 от
12.10.2020 г по същото дело , в частта , с което са отхвърлени искове на
„Е.“ ЕООД *** да се осъди А.Л.И. *** да му заплати на основание чл.45 ЗЗД :
1664,52 лева
имуществени вреди представляващи равностойност на служебен мобилен
телефон Iphone X , който не е върнат от И. на ищеца ;
17 040,32 лева имуществени вреди представляващи стойност
на заредено гориво за лични цели за периода 09.10.2018 г – 19.11.2018 г ;
1564,66 лева предоставен заем от 20.01.2018 г ;
775,05 лева имуществени вреди представляващи стойност
на мобилни услуги ползвани за лични цели за периода 22.09.2018 г – 22.11.2018 г
; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА А.Л.И. ***
да заплати на основание чл.203 ал.2 КТ във вр.чл.45 ЗЗД на „Е.“ ЕООД *** сумата
от :
-
1664,52 лева имуществени вреди представляващи
равностойност на служебен мобилен телефон Iphone X , който не е върнат от И. на „Е.“ ЕООД
; ведно със законната лихва от 20.12.2018 г до окончателното заплащане на сумата
;
-
12 076,68 лева имуществени вреди представляващи стойност
на заредено гориво за лични цели от И. за периода 09.10.2018 г – 19.11.2018 г ;
ведно със законната лихва от 20.12.2018 г до окончателното заплащане на сумата
; като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над 12 076,68 лева до
17 040,32 лева ;
-
775,05 лева имуществени
вреди представляващи стойност на мобилни услуги ползвани за лични цели за
периода 22.09.2018 г – 22.11.2018 г , ведно със законната лихва от 20.12.2018 г
до окончателното заплащане на сумата .
ОСЪЖДА А.Л.И. ***
да заплати на основание чл.240 ал.1 ЗЗД
на „Е.“ ЕООД *** сумата
от 800 евро главница по договор за заем от 20.01.2018 г ; ведно със
законната лихва от 20.12.2018 г до окончателното заплащане на сумата .
ОСЪЖДА А.Л.И. ***
да заплати на „Е.“ ЕООД *** сумата от 2236,07 лева разноски пред СРС и 2032,54
лева разноски пред СГС .
Решението може да
се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните , само в частта за
обезщетение за имуществени вреди от заредено гориво за лични цели . В останалата част не подлежи на обжалване
поради материален интерес по исковете под 5000 лева / чл.280 ал.3 т.1 ГПК /
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.