Определение по дело №877/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от БНП П. П. Ф. Е. ЕИК *, гр. С., Ж. “М.” 4, Б. П. С., С. 14, П. от Л. Л. П. Ч. пълномощника Ю. Ц. С., насочена срещу решение № 4841/06.11.2012 г., постановено по гр. д. № 963/2012 г. по описа на РС Р.. С обжалваното решение е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск противГ. С. С. за приемане за установено, че съществува вземане за ищеца в размер на 1267.39 лв., представляваща главница с включена надбавка, представляваща печалба на дружеството, както и сумата в размер на 127.02 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от настъпване на предсрочна изискуемост на кредита- 15.02.2011 г. до 30.05.2012 г., ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане, както и сумата от 27.89 лв. за разноски в заповедното производство, като неоснователни. Недоволен от така постановеното решение въззивникът БНП П. П. Ф. ЕАД го обжалва. В жалбата са изложени съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт. Сочи се, че неправилно районният съд е приел, че жалбоподателят не е доказал получаване на сумата от заемателя. Иска от съда да отмени обжалваното съдебно решение и да постанови ново решение, с което да бъде уважен предявения от жалбоподателя иск. Претендира разноски.

В предвидения по чл.263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, насрещната страна по нея- Г. С. С. ответник пред първоинстанционния съд, не е депозирала такъв.

Съдът след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред Районен съд Р. е предявен иск по чл.415, ал.1 вр. с чл.422, ал.1 ГПК. Последният е обусловен от предхождащото го заповедно производство (ч. гр. дело № 653/2012 г. на Районен съд Р.).

В исковата молба се твърди, че на 23.12.2010 г. ищецът е сключил договор за кредит за покупка на стоки и услуги № * с ответника, като на основание сключения договор, ищецът е отпуснал заем в размер на 949.00 лева. Сумата, предмет на договора, е предоставена директно на търговеца съгласно чл.1 от договора. Сочи се, че с превеждането на сумата по договора фактическия състав по реалната сделка е извършен. Твърди се, че от момента на предаване на сумата, на основание чл. 1 от общите условия по договора, за ответника възниква задължението да погаси заема на 18 месечни вноски по 70.41 лв. всяка, които представляват главница и надбавка, представляваща печалба на дружеството. Твърди се, че ответникът е преустановил изплащане на вноските на 14.01.2011 г. - падежът на първата неплатена вноска, като към тази дата, ответникът е изплатил обща сума по заема в размер на 00.00 лв. Навежда се, че по силата на договора между страните, вземането на кредитора е предсрочно изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски- в случая от 15.02.2011 г. - падежът на втората неплатена вноска. Твърди се, че по този начин за ответника възниква задължението да погаси остатъка от заема в размер на 949.00 лв. главница, надбавка в размер на 318.39 лв., представляваща печалба на дружеството. Твърди се, че ответникът дължи и сумата в размер на 127.02 лв., представляваща обезщетение за забавата за периода от настъпване на предсрочна изискуемост на кредита- 15.02.2011 г. до 30.05.2012 г.- датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите, както и съдебни разноски в заповедното производство в размер на 125 лв.

Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, не е подал такъв, не се е явил в съдебно заседание.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил исковата претенция.

От представения по делото договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер * се установява, че на 23.12.2010 г. между страните по делото е сключен договор, по силата на който ищецът е предоставил на ответника сумата в размер на 949,00 лв., която сума ответникът се е задължил да върне на 18 месечни вноски по 70,41 лв. Общата стойност на плащанията е 1267,39 лв., от които 949,00 лв. размер на кредита и 318,39 лв. надбавка по чл.2 от договора. Договора е подписан от двете страни. Съгласно уговореното в чл.1 от договора, кредитополучателят се съгласява предоставеният му с договора кредит да бъде изплатен пряко на упълномощения търговски партньор. Видно от поле “удостоверявания” на договора кредитополучателят е удостоверил, че е стоката/услугата, описана в поле “финансирана услуга” му е била продадена и предадена в добро функционално състояние от упълномощения търговски партньор, както и че е получило опосредстван Ч. стока/услуга, кредит за сума, посочена като размер на кредита и платима от кредитополучателя на търговския партньор при получаване на вещта. От приложена по делото фактура № 2267/23.12.2010 г. се установява, че Г. С. С. е получила от “К.” ЕООД преносим компютър на стойност 949,00 лв. Фактурата е подписана от получателя Г. С. С.. От приложен по делото погасителен план се установява, че ответникът не е платил следващите се 18 месечни вноски по 70,41 лв.

Установи се, че между страните е имало валидно правоотношение – договор за кредит за покупка на стоки или услуги, по което ищецът се явява изправна страна, а ответникът не е реализирал дължимата насрещна престация за връщане на сумата. По делото ответникът не е ангажирал доказателства за погасяване на вземането на ищеца. Изложените във възражението му по заповедното производство твърдения, не могат да бъдат взети предвид и обсъждани в настоящото производство, защото производството по чл.415 ГПК има самостоятелен характер и за него важат общите правила на исковия процес, което означава, че само заето становище по претенцията в писмен отговор, изложените в отговора твърдения и възражения ангажират съда при докладване на делото и разпределението на доказателствената тежест. В случая отговор не е депозиран.

Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за която е бил издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Видно от ч. гр. д. № 653/2012 г. по описа на РС Р., БНП П. П. Ф. ЕАД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист на основание чл.410 ГПК за сумите: 949,00 лв. главница, 318,39 лв. надбавка, представляваща печалба на кредитора и покриваща разходите на кредитора по подготовка и обслужване на заема, 127,02 лв. мораторна лихва от 15.02.2011 г. до 30.05.2012 г., както и законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и сторените разноски в заповедното производство. По така подаденото заявление съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2628/14.06.2012 г., с която е разпоредено длъжникът Г. С. С. да заплати на БНП П. П. Файненс ЕАД сумата в размер на 949,00 лв., както и сумата в размер на 127,00 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.02.2011 г. до 30.05.2012 г., ведно със законната лихва от 13.06.2012 г. до изплащане на главницата, както и сумата в размер на 25,00 лв. за разноски по делото – държавна такса. За посочената в заявлението сума в размер на 318,39 лв.- надбавка, представляваща печалба на кредитора и покриваща разходите на кредитора по подготовка и обслужване на заема, съдът не се е произнесъл. От страна на заявителя не е искано допълване на издадената заповед. По отношение на посочената в заявлението сума в размер на 127,02 лв. – мораторна лихва, заповедта за изпълнение е издадена за 127,00 лв. По отношение на разноските в заповедното производство. Ищецът в исковата молба е поискал присъждане на сумата в размер на 127,89 лв., представляваща сбор от сумите 27,89 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. В заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2628/14.06.2012 г. е посочено задължение, което следва да се плати за разноски в размер на 25,00 лв. държавна такса. Заповедта не е обжалвана от заявителя в частта за разноските.

Предвид изложеното исковата претенция се явява основателна за сумата в размер на 949,00 лв., представляваща главница, както и сумата в размер на в размер на 127,00 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от настъпване на предсрочна изискуемост на кредита- 15.02.2011 г. до 30.05.2012 г., ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане, както и сумата от 25,00 лв. за разноски в заповедното производство.

С оглед гореизложеното решението на районния съд следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен като неоснователен предявения иск от БНП П. П. Ф. ЕАД против Г. С. С. до размера на сумата от 949,00 лв., представляваща главница, както и сумата в размер на 127,00 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от настъпване на предсрочна изискуемост на кредита – 15.02.2011 г. до 30.05.2012 г., ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 25,00 лв., представляваща разноски в заповедното производство, като вместо това се приеме за установенопо отношение на БНП П. П. Ф. Е. че Г. С. С. дължи на молителя сумата от 949,00 лв., представляваща главница, както и сумата в размер на 127,00 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от настъпване на предсрочна изискуемост на кредита – 15.02.2011 г. до 30.05.2012 г., ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 25,00 лв., представляваща разноски в заповедното производство. В останалата част решението следва да бъде потвърдено.

По отношение на разноските. Ищецът е поискал присъждане на разноски в производството пред районния съд в размер на 127,89 лв., от които 27,89 лв. заплатена държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение и в производството пред настоящата инстанция в размер на 127,89 лв., от които 27,89 лв. заплатена държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на спора Г. С. С. следва да бъде осъдена да заплати на БНП П. П. Ф. ЕАД сумата в размер на 185,48 лв., представляваща сторени разноски пред двете инстанции за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение съобразно уважената част от исковете.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 4841/06.11.2012 г., постановено по гр. д. № 963/2012 г. по описа на Районен съд Р. в частта му, с която е отхвърлен като неоснователен предявения иск от БНП П. П. Ф. Е. ЕИК*, гр. С., ж. к. М. 4, Б. П. С., С. 14, П. от Л. Л. П. против Г. С. С., ЕГН *, адрес: с. Б., О. Р., О. Б., У. “Е.” № 28 до размера на сумата от 949,00 лв. /деветстотин четиридесет и девет лева/, представляваща главница, както и сумата в размер на 127,00 лв. /сто двадесет и седем лева/, представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от настъпване на предсрочна изискуемост на кредита – 15.02.2011 г. до 30.05.2012 г., ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 25,00 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща разноски в заповедното производство и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА за установено по отношение на БНП П. П. Ф. Е. ЕИК *, гр. С., ж. к. М. 4, Б. П. С., С. 14, П. от Л. Л. П. че Г. С. С., ЕГН *, адрес: с. Б., О. Р., О. Б., У. “Е.” № 28 дължи на молителя сумата от 949,00 лв. /деветстотин четиридесет и девет лева/, представляваща главница, както и сумата в размер на 127,00 лв. /сто двадесет и седем лева/, представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от настъпване на предсрочна изискуемост на кредита – 15.02.2011 г. до 30.05.2012 г., ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 13.06.2012 г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 25,00 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща разноски в заповедното производство.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА Г. С. С., ЕГН *, адрес: с. Б., О. Р., О. Б., У. “Е.” № 28 да заплати на БНП П. П. Ф. Е. ЕИК *, гр. С., ж. к. М. 4, Б. П. С., С. 14, П. от Л. Л. П. сумата в размер на 185,48 /сто осемдесет и пет лева и четиридесет и осем стотинки/ лв., представляваща сторени разноски пред двете инстанции за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение съобразно уважената част от иска.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: