Определение по дело №1117/2021 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 84
Дата: 31 януари 2022 г. (в сила от 31 януари 2022 г.)
Съдия: Анета Илинска
Дело: 20211200501117
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 17 декември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 84
гр. Благоевград, 28.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева

Анета Илинска
като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно частно гражданско
дело № 20211200501117 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 278, ал. 1 и сл. от
ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от “П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ******, седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. “Б.” № 49, бл. 53Е, вх. В тел. 0895 502 576, представляван
от С.Н.Н. Ц.Г.С. Я.К.Ч.- управители, чрез юрк.Р.И.И. против Разпореждане №
1109/29.10.2021 г. на РС - Благоевград, постановено по ч. гр. д. №2703/2021 г., по описа на
същия съд, в частта, в която е ОТХВЪРЛЕНО заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, подадено от “П.К.Б.” ЕООД, ЕИК
****** срещу длъжниците ИЛК. АЛ. М., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. С., общ.
Благоевград, ул. „П.“ № 29 и В. Й. П., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. С., ул. „Сл.“ №
21, ет. 1, ап. 2, за следните суми: сумата от 717,91 лева (седемстотин и седемнадесет лева и
деветдесет и една стотинки) - неплатено възнаграждение за закупена и ползвана услуга
Фаст, сумата от 1437,33 лева (хиляда четиристотин тридесет и седем лева и тридесет и три
стотинки)- неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси.
В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на оспореното
разпореждане на първоинстанционния съд. Твърди се, че заповедният съд не разполага с
правомощието да извършва преценка за валидност на договора за потребителски кредит или
на отделни негови клаузи на основание нарушение на закона или добрите нрави. Сочи се, че
с оглед принципа на свобода на договаряне страните са се съгласили да сключат договор за
кредит в посочените параметри, които според частния жалбоподател не противоречат на
закона и на добрите нрави.
Прави искане атакуваното разпореждане в отхвърлителната му част да бъде отменено
и да бъде уважено искането. Желае да му бъдат присъдени сторените разноски във
въззивното производство.
На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е бил изпращан на
длъжника.
Съдът, като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
При служебна проверка за допустимост и редовност на частната жалба, настоящият
1
съдебен състав намира, че същата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на
обжалване акт от легитимирано за това лице, поради което е допустима. При служебната
проверка за редовност на частната жалба се установява, че тя отговаря на изискванията на
чл. 275, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261 от ГПК.
Съгласно чл. 278, ал. 4, вр. чл. 269, ал. 1, изр. 1 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на разпореждането, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Според чл. 278, ал. 2 от ГПК ако отмени обжалваното разпореждане съдът сам решава
въпроса по жалбата.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от заявителя “П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ******,
срещу длъжниците ИЛК. АЛ. М., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. С., общ. Благоевград,
ул. „П.“ № 29 и В. Й. П., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. С., ул. „Сл.“ № 21, ет. 1, ап. 2
за следните суми: сумата от 2422,22 лева (две хиляди четиристотин двадесет и два лева и
двадесет и две стотинки)- главница; сумата от 1294,82 лева (хиляда двеста деветдесет и
четири лева и осемдесет и две стотинки) - неплатено договорно възнаграждение, дължимо за
периода от 25.07.2020 г. до 04.08.2021 г., сумата от 717,91 лева (седемстотин и седемнадесет
лева и деветдесет и една стотинки) - неплатено възнаграждение за закупена и ползвана
услуга Фаст, сумата от 1437,33 лева (хиляда четиристотин тридесет и седем лева и тридесет
и три стотинки)- неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси, сумата от 200,05
лева (двеста лева и пет стотинки) - лихва за забава от 11.12.2019 г. (дата на изпадане на
длъжника в забава) до 04.08.2021 г. (дата на предсрочна изискуемост), сумата от 137,01 лева
(сто тридесет и седем лева и една стотинки) -законна лихва за периода от 04.08.2021 г. (дата
на предсрочна изискуемост) до 27.10.2021 г., за неизпълнено задължение по Договор за
потребителски кредит № 30040593919 от 13.11.2019 г., сключен между “П.К.Б.” ЕООД и
ИЛК. АЛ. М.- клиент и В. Й. П.- съдлъжник и анекси към договора, и законна лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 28.10.2021 г. до изплащане на
вземането, както и разноските по делото.
В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията произтичат от
Договор за потребителски кредит № 30040593919 от 13.11.2019 г., сключен между “П.К.Б.”
ЕООД и ИЛК. АЛ. М.- клиент и В. Й. П.- съдлъжник и анекси към договора, сключени
между заявителя и длъжниците.
Заявителят е представил копие от Договор за потребителски кредит № 30040593919
от 13.11.2019 г., сключен между “П.К.Б.” ЕООД и ИЛК. АЛ. М.- клиент и В. Й. П.-
съдлъжник и анекси към договора и погасителни планове.
Първоинстанционният съд намерил заявлението за частично основателно. Приел, че
клаузите, според които се дължи възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги
за услугите Флекси и Фаст, противоречат на принципите на равнопоставеност и
добросъвестност на страните, като са нищожни, като противоречащи на добрите нрави,
поради което заявлението в тази част следва да бъде отхвърлено. В останалата част,
районният съд приел, че заявлението отговаря на изискванията на чл. 410 ГПК, поради
което следва да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение в полза на
заявителя срещу сочените длъжници.
Настоящата инстанция изцяло споделя направените от районния съд правни изводи.
Съгласно чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато
искането е в противоречие със закона или добрите нрави или се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. На
основание чл.7, ал.3 от ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител. Правомощието на заповедния съд да се произнася относно
противоречието със закона или добрите нрави на договорни клаузи, произтича от
цитираните разпоредби, като в т.3 е уредена засилена защита за длъжниците, които имат
качеството на потребител по смисъла на ЗЗП.
2
В т. 15 от приложения договор е уговорено заплащане на допълнителни услуги, като
такива за услуга Фаст - т.15.1 и за допълнителна услуга Флекси - т.15.2. Първата услуга е
поемане на задължение за длъжника да заплати допълнителна такса за приоритетно
разглеждане на искането за отпускане на кредит. Втората клауза за допълнителна услуга е
поемане на задължение от длъжника за заплащане на допълнителна такса срещу получаване
на правото да променя погасителния план и при изпълнение на съответни специфични
изисквания, изброени в договора чрез метода на препращане.
Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер, поради което са
приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. В тази връзка съдът намира, че с уговорката, която
предвижда потребителят да заплати възнаграждение за закупен допълнителен пакет от
услуги „Фаст“ и „Флекси“, кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън
предвидените в закона, поради което същата се явява нищожна поради противоречие с
императивни законови разпоредби.
Систематичното тълкуване на чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и ал. 4, чл. 21, ал.1 от ЗПК налагат
извод за ограничаване на свободата на кредитора, предоставящ потребителски кредит, да
договаря условия, при които освен обявената договорна лихва на потребителя се възлагат и
други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи, включително и
когато такива плащания са договорени отделно, но икономическото им основание не може
да се обособи като предмет на специфична услуга, предоставена на потребителя.
Уговарянето на цената на пакета с необоснованите предимства, събирана по начин
идентичен с лихвата, несъмнено налага квалифицирането на допълнителните услуги по
потребителския договор като средство за заобикаляне на забрани.
Услугата „Фаст“, която се изразявала в приоритетно даване на становище по искането
за отпускане на потребителски кредит преди всички останали кредитоискатели, обективно
не би могла да бъде предоставена, тъй като становището по искането очевидно вече е
налице към момента на сключване на договора за кредит. В случай, че действително се
касаеше за реално предоставена подобна услуга, таксата би следвало да се събира от всеки
кредитоискател, пожелал прироитетно даване на становище по искането му, а не само от
тези, на които се дава положително становище и се предоставя кредит. В случая таксата се
включва в размера на погасителните вноски, следователно е предпоставена от вече дадено
становище за отпускане на кредита, а не от приоритетното разглеждане на искане, без оглед
на резултата от това разглеждане. Не е ясно и каква е разликата между приоритетното и
обичайното даване на становище по искането за отпускане на кредит и дали въобще има
друга процедура освен тази, която е наречена от кредитора „приоритетно даване на
становище“.
По отношение на услугата „Флекси“ е видно, че предварително са разгледани
варианти, при които при финансови затруднения на длъжника, същият ще може да
преструктурира задълженията си по предварително уговорена с кредитора схема за
плащания. По същество се касае за управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от
ЗПК, но не и за допълнителна услуга, свързана с договора за потребителски кредит по
смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Още повече, че размерът на претендираната цена за
предоставената „в полза на кредитополучателя“ услуга е несъизмеримо по-голям от лихвата
за забава, която би се дължала при забава на плащане на отделна погасителна вноска.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Видно е, че така направената уговорка за заплащане на такса „Флекси“ изцяло попада
и в хипотезата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, според която неравноправна клауза в договор,
сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. По същество, кредиторът си
осигурява допълнително възнаграждение срещу минимални облекчения за
кредитополучателя, което, освен на цитираните ограничения в ЗПК, противоречи и на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата и
3
задълженията на търговеца и потребителя, респ. до нищожност на клаузата поради
неравноправност.
Предвид гореизложеното, частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение.
Така мотивиран, Окръжен съд-Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от “П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ******,
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. “Б.” № 49, бл. 53Е, вх. В тел. 0895 502 576,
представляван от С.Н.Н. Ц.Г.С. Я.К.Ч.- управители, чрез юрк.Р.И.И. против Разпореждане №
1109/29.10.2021 г. на РС - Благоевград, постановено по ч. гр. д. №2703/2021 г., по описа на
същия съд, в частта, в която е ОТХВЪРЛЕНО заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, подадено от “П.К.Б.” ЕООД, ЕИК
****** срещу длъжниците ИЛК. АЛ. М., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. С., общ.
Благоевград, ул. „П.“ № 29 и В. Й. П., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. С., ул. „Сл.“ №
21, ет. 1, ап. 2, за следните суми: сумата от 717,91 лева (седемстотин и седемнадесет лева и
деветдесет и една стотинки) - неплатено възнаграждение за закупена и ползвана услуга
Фаст, сумата от 1437,33 лева (хиляда четиристотин тридесет и седем лева и тридесет и три
стотинки)- неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4