Решение по дело №6842/2015 на Районен съд - Плевен

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                     

РЕШЕНИЕ №

 

гр.Плевен, 25.04.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Плевенски районен съд, ІІ граждански състав, в открито заседание на  двадесет и първи април през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Дилова гр.д.№ 6842 по описа за 2015 за да се произнесе, взе предвид следното:

В ПлРСе постъпила молба на осн. чл. 4 от ЗЗДН от *К.* *** против ** ***, в която се твърди, че  молителката и ответникът живеят на семейни начала и имат  малолетно дете  *. В молбата се твърди, че на 17.12.2015г. ответникът е упражнил домашно насилие върху молителката, като е принудил молителката да пише в тетрадка под негова диктовка измислени истории за нейните изневери, и когато тя е отказала е започнал да я рита, удря, влачи по земята и скубе косата. Твърди се, че на 20.12.2015г. ответникът е отправил заплахи  срещу по-голямото дете и родителите на молителката, а на 22.12.2015г. молителката се е самонаранила в областта на корема, тъй като  това е бил единствения начин да излезе от тази среда. Твърди се, че упражняваното срещу нея насили е системно. Моли съда да постанови решение, с което  да бъдат наложени мерки по ЗЗД по чл. 5 ал. 1 *1, 2, 3,  4  и 5 от ЗЗДН. По делото е представена декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН.

Ответникът, редовно призован се явява лично в съдебно заседание и с адв. * и заявява че не е извършил акт за домашно насилие. Твърди, че изложеното в молбата не отговаря на истината, а винаги е бил грижовен и внимателен към молителката . Твърди се, че молителката многократно е изоставяла семейството си, дори е била обявявана за издирване.Твърди, че на 13.12.2015г. молителката отново е изчезнала, изключила е мобилния си телефон и е на 15.12 е изпратила смс на ответника с текст „днес е последния ден от живота ми“. Твърди, че след това той е разговарял с молителката, в резултат на което тя се е прибрала в домът им.Твърди, че молителката употребява алкохол, че става агресивна и изпада в депресии, както и че говори нереални неща.Моли съда да отхвърли молбата.

          Съдът, като прецени доказателствата по делото, намира за установено следното:

По делото е представена декларация от *К.*, в която е декларирала че на 22.12.2016г.  се е самонаранила, тъй като  спрямо нея се упражнява системно домашно насилие и тя желае да бъде изведена от тази среда. Декларира, че на 17.12.2015г. ответникът е упражнил акт на домашно насилие под формата на физическо насилие- блъскане, ритане, влачене по земята и скубене на коса, а на 20.12.2015г. ответникът е заплашил  молителката, че ще извърши посегателство върху по-големия и син и родителите и, а след това и върху нея.

По делото е представен доклад от Център Отворена врата, в който се преповтарят твърденията на молителката и е направен извода, че молителката е обект на домашно насилие и съществува висок риск за живота и здравето и физическото и психическото и здраве.

По делото е представена справка от І РУП, от която е видно че на 17.08.2015г. по искане на **, *** е била обявена за издирване и на 21.08.2015г. е била установена в гр. Русе.

От представената  преписка от І РУп Плевен е видно, че по повод инцидента на 22.12.2015г. е образувана преписка и е извършена проверка, при която ответникът е дал обяснения, от които е видно че след връщането и  на 17.12. е говорил с молителката, но той не и е повярвал къде е била и я е ударил няколко пъти..Молителят е заявил, че ударите, които е нанесъл на молителката са били в областта на краката, ръката и гърдите с отворена длан.Самия той е заявил че на другия ден е видял, че на местата където е ударил молителката има синини.Видно от преписката е, че ответникът е предупреден с протокол по чл. 65 от ЗМВР.

От показанията на свидетеля ***- служител в ОД на МВР І РУП се установява, че на 22.12.2015г. в І РУп е получен сигнал за жена намушката с нож в ***“ и е отишъл на адреса.Свидетеля твърди, че е посетил молителката в болницата и лекарката му е посочила синините по тялото на молителката- по ребрата, по открити места, които не са били завити с чаршаф, които според нея били от побой. Свидетеля твърди, че е попитал молителката, откъде са тези синини и тя е заявила, че е била бита от ***. Свидетеля твърди, че след това са повикали ответника и той е заявил, че е „побийвал“ молителката няколко пъти, тъй като е мъжкар, но според него това е с възпитателна цел, споделил е, че е карал молителката да описва в тетрадки съвместния им живот за да живеят заедно и детето да има родители. 

Св. Св. *** колежка на молителката заявява, че в последно време * е ограничила социалните си контакти, не е комуникирала с никой,че сутрин е била със зачервени очи, получавала е чести обаждания по телефона, * всяка сутрин и вечер е придружавал жена си до работа.Свидетелката твърди, че молителката и е казала, че има проблеми с ***, но не иска да я въвлича в тях. От показанията на свидетелката е видно, че на 28.12.  молителката е отишла в дома на свидетелката и е останала да живее там. Според свидетелката, когато е отишла при нея молителката и е разказала, че причина да се самонарани е обстоятелството, че четири дни е била затворена в къщи, ответникът не и е давал да говори по телефона, а когато е имала възможност да говори е трябвало да включва високоговорителя. Свидетелката твърди, че и друг път е виждала синини по тялото на молителката.

Св. *** в показанията си твърди, че ответникът и се е обадил след като е получил заповедта и е попитал какво да направи. Твърди, че се е опитала да посети молителката в кризисния център за да поговорят и да и остави дрехи и пари, но разговорът не се е осъществил.Според свидетелката молителката има проблеми - основно употребява алкохол и говори неадекватни неща. Свидетелката твърди, че ответникът е бил грижовен съпруг и е отгледал не само общото им дете, но и по-голямото дете на молителката.

В съдебно заседание социалния работник *** е заявила, че детето на страните не е  било свидетел на насилието, което се твърди да е упражнявано върху майка му. По делото е представено определение по гр. 984/2016 г., по описа на ПлРС , с което са определени привременни мерки относно упражняване на родителски права, местоживеене и режим на лични отношения на майката с детето.

По делото е назначена комплексна психолого-психиатрична експертиза на молителката и на ответника.

От заключението на ВЛ по назначената експертиза е видно, че при *** не се установява повишена тенденция към тревожни състояния, впечатлителност, завишена тревожност, липсват индикатори за симптоми свързани с пост травматично стресово разстройство, както и не се обективира депресивна симптоматика.Според ВЛ към момента на прегледа *** е клинично психично здрава.ВЛ не са установили клинични данни за остра реакция на стрес, разстройство в адаптацията, посттравматично разстройство, друго тревожно или депресивно състояние.Според особеностите на личностния и профил обикновено враждебността при * е контролирана и канализирана под формата на вербална агресия,  характерни са раздразнителност, оспорване и негодувание, контролът върху импулсите е недостатъчен и неефективен, характерни са ирационални и непредсказуеми изблици на гняв. В отношенията си често очакванията и изискванията към другите са нереалистични и крайни, същевременно изискванията на околните са посрещани с раздразнение.

По отношение на ответника ** ВЛ дават заключение, че към настоящия момент * е в състояние на фрустрация, което към момента не достига до степен, отговаряща на критериите за нарушение на адаптацията, липсват и клинично изразени тревожни и депресивни симптоми.Като причина могат да бъдат изведени ситуацията, предмет на производството,фактът на разпад на семейството и произтичащите от това последици в емоционален и  социален план, както за двойката, така и за децата в семейството.Доминиращи са емоции, за което освидетелствания споделя са тъга, тревожност, притеснение, несигурност и безпокойство за бъдещето. ВЛ са дали заключение, че ** е клинично психично здрав. По отношение на * не е установено общо завишение, както на враждебни така и на агресивни нагласи. В съдебно заседание ВЛ д-р * е заявил, че е възможно в даден момент * да реагира по някакъв агресивен начин, но не по-различно от всеки човек.

Съдът кредитира заключенията на ВЛ които като неоспорени от страните приема за верни, обективни и компетентни.

От изложеното се установява, че молбата е подадена в едномесечния срок съгласно чл.10 ал.1 от ЗЗДН. Съгласно  чл. 2 от Закона за защита срещу домашното насилие, домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова, извършено спрямо лицата посочени  в разпоредбата.

По делото не се спори, че молителката и ответникът са били във фактическо съжителство. В представената декларация се твърди, че на 17.12.2015г. на молителката *** е причинено домашно насилие.

  По делото няма данни, че ответникът е упражнявал физическо или психическо насилие насочено директно спрямо детето ***. Такова е и становището на социалните работници. По отношение на твърдяното домашно насилие упражнено върху молителката *** от показанията на св. *** е видно, че при приемането и в болницата на 22.12. е забелязал синини по тялото и, както и от дадените от ответника обяснения пред органите на полицията е видно, че той не отрича, напротив заявил е,че е мъжкар и че побийва молителката с възпитателна цел. Пред служителите на І РУп ответникът е признал, че на 17.12.2015г е нанесъл удари в областта на лицето, краката и гърдите на молителката.Споделил е, че е карал молителката да описва съвместния им живот в тетрадки.  Съгласно чл.13 ал.1 от ЗЗДН, когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само въз основа на декларация по чл. 9 ал.3 от СК, а в случая изложеното в декларацията се подкрепя от свидетелските показания на разпитаните свидетели *** и ***. Съдът приема, че извършените от ответника  спрямо пострадалата *** действия на 17.12.2015г. представляват акт на домашно насилие по смисъла на закона под формата на физическо и психическо насилие. От изложеното съдът намира,че молбата е основателна и на ответника следва да бъдат наложени  предвидените в закона мерки  за защита. Според съда най-подходящи мерки за закрила са следните - да се въздържа ответникът от действия представляващи домашно насилие, да му бъде забранено да приближава на не по-малко от 50 м. жилището, местоработата, както и местата за социални контакти и отдих на  *** за  срок максималния предвиден в закона - 18 месеца, както и да бъде задължен ответника да посещава специализирани програми.

Следва да бъде указано на ответника, че при неизпълнение на заповедта на съда полицейските органи, констатирали нарушението следва да го задържат и  да уведомят прокуратурата за това.

При този изход на процеса и на основание чл.11 ал., от закона ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса  в размер на 30 лв по сметка на ПлРС, както  и глоба в размер на 350 лв.

На осн. чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на молителите направените деловодни разноски в размер на 300 лв и 300 лв за адвокатско възнаграждение.

 

          Водим от горното, Съдът

 

 

РЕШИ:

 

 

ПОСТАНОВЯВА  МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА  на осн. чл. 5 ал.1 *1от Закона срещу домашното насилие както следва :

ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл. 5 ал.1 *1 от ЗЗДН ** *** да се въздържа от упражняване на домашно насилие върху *К.* ЕГН ********** ***.

ЗАБРАНЯВА на ** *** да приближава молителката *К.* ЕГН ********** ***, местата за социални контакти и отдих  на разстояние по-малко от 50 метра за срок от 18 месеца .

ОТСТРАНЯВА на осн. чл. 5 ал.1 *2 от ЗЗДН ** *** от съвместно обитаваното със *К.* ЕГН ********** ***. жилище находящо се в  *** за срок от 18 месеца.

ЗАБРАНЯВА на ** *** да приближава жилището на молителката *К.* ЕГН ********** *** находящо се в  *** за срок от 18 месеца .

ЗАБРАНЯВА на ** *** да приближава местоработата на молителката *К.* ЕГН ********** *** в *** за срок от 18 весеца .

НАСОЧВА *К.* ЕГН **********  да посещава  специализирани програми за възстановяване на пострадали от насилие. Да се изпрати препис от Решението на Център „Отворена врата”.

НАСОЧВА ** *** за посещава специализирани програми в Център „Отворена врата“. Да се изпрати препис от Решението на Център „Отворена врата”.

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД

ЗАПОВЕДТА на осн. чл. 21 ал.1 да се изпълни от полицейските органи по местоживеене на ответника.

В СЛУЧАЙ НА НЕИЗПЪЛНЕНИЕ ** *** да бъде задържан незабавно на осн. чл. 21 ал.2 от ЗСДН за което да бъде уведомена прокуратурата.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК ** ***  да заплати на *К.* ЕГН ********** *** 300 лв представляваща разноски за адвокат и сумата 300 лв представляваща направени по делото разноски.

ОСЪЖДА на осн. чл. чл.11 ал.1, от Закона срещу домашното насилие ** ***  да заплати по сметка на ПлРС глоба в размер на 350 лв и държавна такса  в размер на 30 лв по сметка на ПлР*

На осн. чл. 15 ал.3 от ЗЗДН препис от решението и заповедта да се изпрати на І и ІІ  РУП гр. Плевен по местоживеенето на молителя и ответника.

          Решението може да се обжалва пред ПОС в 7- мо дневен срок от  обявяването му на 25.04.2016г.

                                                                   

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: