№ 14
гр. П., 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Панайот Р. Велчев
при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова
като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно
наказателно дело № 20215330207093 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш на ОДМВР П., серия К № 4443677, с
който на ИВ. ИВ. АНТ., ЕГН: ********** е наложено административно
наказание „ГЛОБА“ в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за извършено от
него на 13.10.2020 г. нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят, чрез процесуалния представител адв. Я. в
депозираната жалба моли да бъде отменен обжалваният електронен фиш.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща
представител. В депозирано до съда становище излага съображения за
неоснователност на жалбата и прави искане да бъде потвърден атакуваният
елекронен фиш. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и
прави възражение за прекомерност.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като
анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна /лице, което е било санкционирано/ и е насочена
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
Първоначално е бил издаден Електронен фиш на лицето В.Й.Я. в
качеството на представляващ ,,Д.-2‘‘ ООД с ЕИК: *********, *** на когото е
1
регистрирано МПС с рег. № ****. Впоследствие същият е подал Декларация
по чл. 189, ал. 5 ЗДвП до **** на ОДМВР гр. П., ведно с копие от СУМПС на
лицето ИВ. ИВ. АНТ., като първоначалният електронен фиш е бил анулиран и
е бил издаден нов такъв на жалбоподателя за нарушение, извършено на
05.03.2020г. в 18.34ч. в път PDV 1057, км. 3-ти, посока на движение от с. К.
към с. Ж., при въведено ограничение на скоростта 60 км/ч с пътен знак В26 и
отчетен на измерената скорост от минус 3% в полза на водача, заснето с
АТСС № TFRM-М511 при управление на МПС, товарен автомобил марка
„БМВ Х6 ДРАЙВ 40Д“ с рег. № ****. Товарният автомобил се движел с 86
км/ч при разрешена скорост до 60 км/ч по въведеното ограничение на
скоростта с пътен знак В26. Скоростта от 86 км/ч е с 3 км/ч по-ниска от
отчетената от автоматизираното техническо средство от 89 км/ч – т.е. след
приспаднат толеранс от минус 3 км/ч.
Нарушението било заснето с автоматизирано техническо средство
TFRM-1 М511, мобилно по своя характер, от одобрен тип и преминало през
съответната проверка /видно от приложените като доказателства
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване.
На жалбоподателя, след подадена декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП от
***а на МПС-то, е било наложено административно наказание глоба в размер
на 100 /сто/ лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал. 2, т.3 от ЗДвП за
нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Фактите се установяват от всички приложени по делото писмени
доказателства.
От събраните по делото доказателства не се установява
жалбоподателят да е извършил административно нарушение на чл.21, ал.2, вр.
чл.21, ал.1 от ЗДвП, за превишаване на разрешената скорост с 26 км/ч, при
управление на МПС - лек автомобил марка „БМВ Х6 ДРАЙВ 40Д“ с рег. №
**** и при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26. От
събраните по делото доказателства се установява, че на датата на
нарушението на мястото на нарушението не е действал пътен знак В 26.
Видно от постъпилото писмо от Областно пътно управление П. към Агенция
,,Пътна инфраструктура‘‘ с вх. № 66848 от 08.11.2021 г. се установява, че във
връзка с исканата информация посочения участък е общински път и повече
информация би могла да се получи от Община К..
Съдът е изискал информация от Община К.. С писмо с вх. № 69172 от
16.11.2021 г. по описа на РС гр. П. е постъпила изисканата информация.
Видно от същата се установява, че в посочения участък никога не е имало и
няма как да има въпросния знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта от
60 км/ч за извън населено място, тъй като км3+000 се намира в
урбанизираната територия на с. Ж..
Ето защо, се достигна до извод, че на посоченото в електронния фиш
място, а именно път PDV 1057, км. 3-ти, посока на движение от с. К. към с.
Ж. няма въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч за извън населено
място. Това е така защото този участък попада в населено място. Следва да се
2
отбележи, че и самият жалбоподател не знае срещу кои факти да се защитава.
Посочено е погрешно място на извършване на нарушението, вместо
коректното такова с. Ж.. Също така от описанието в електронния фиш не би
могло да се установи дали нарушението е извършено в населено място или
извън населено място. Приложена е санкционната норма на чл. 182, ал. 2, т. 3
ЗДвП отнасяща се за извършени нарушения извън населено място, а в
конкретния случай се достигна до извод, че деянието е извършено в
урбанизираната територия на с. Ж..
В случай, че не се споделят изразените от Съда правни доводи,
съдебният състав е на мнение, че има извършено от жалбоподателя
нарушение по ЗДвП, като административно-наказателната преписка съдържа
всички необходими документи, а именно Протокол по чл. 10 от Наредбата,
документи за техническата годност на техническото средство, снимков
материал на извършване на нарушението.
Има извършено нарушение от жалбоподателя и то е, че е управлявал
МПС в населено място със скорост от 86 км/ч и в този случай наказуемата
скорост трябваше да бъде в размер от 36 км/ч, вместо 26 км/ч, но не би могло
да се влоши неговото положение, защото това са изцяло нови факти –
различно място на извършване на нарушението, различно описание на
извършване на нарушението, а именно, че деянието е извършено в населено
място, различна наказуема скорост, както и различна санкционна норма тази
на чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП.
Поради изложените съображения атакуваният електронен фиш следва
да бъде отменен като незаконосъобразен.
С оглед изхода на спора на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН
жалбоподателят има право на разноски в настоящото производство за
представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена.
Жалбоподателят е бил представляван от процесуален представител, като са
налице и доказателства за извършени такива в размер от 300 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш на ОДМВР П., серия К № 4443677, с
който на ИВ. ИВ. АНТ., ЕГН: ********** е наложено административно
наказание „ГЛОБА“ в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за извършено от
него на 13.10.2020 г. нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР П. ДА ЗАПЛАТИ на ИВ. ИВ. АНТ., ЕГН:
********** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд - П..
3
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4