№ 831
гр. Бургас, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА -
МИТЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20222120202495 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на ЕЛ. В. Ч., с ЕГН: **********, с адрес:
гр.Бургас, *********, чрез адвокат И. Н., против Наказателно постановление № 22-0769-
000997/20.05.2022г. на началник-група към сектор „ПП“ - ОД на МВР-Бургас, с което на
жалбоподателя: 1/ за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2 вр. чл.179,
ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева, а 2/ за нарушение на чл.123, ал.1,
т.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени глоба в размер на 70лв. и
“Лишаване от право да управлява МПС” за 1 месец.
С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото НП, като
се моли за неговата отмяна. В провелото се пред настоящата съдебна инстанция съдебно
заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично и с адв. Н., като поддържа
жалбата. Моли се за присъждане на адвокатско възнаграждение.
За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание се
явява юк.Желязкова, която моли за потвърждаване на НП. В постъпило заедно с
административно – наказателната преписка становище са направени също така искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на
претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
1
следното:
На 15.03.2022 г. около 15:30 часа, в гр.Бургас на паркинга на ул.“Шейново“ №124, ЕЛ.
В. Ч. управлявала лек автомобил Фолксваген Пасат с рег.№ ******. При извършване на
маневра - паркиране напред, тя не оставила странично разстояние с паркираният лек
автомобил Киа Сиид с рег.№*****, поради което настъпило ПТП с щети по двете МПС-та.
В качеството си на участник в ПТП Ч. не останала на място за установяване на
последиците от произшествието и го напуска без да уведоми органите за контрол.
АНО е приел, че с горните действия ЕЛ. В. Ч. е извършила следните нарушения:
1. предприемайки маневра, създава опасност за участниците в движението, без да се
съобразява с тях – ПТП, с което виновно е нарушила чл.25, ал.1 от ЗДвП;
2. не спира и не установява последиците от ПТП, с което виновно е нарушила чл.123,
ал.1, т.1 от ЗДвП.
Като е взел предвид процесния АУАН и събраните в преписката писмени
доказателства административно - наказващият орган е издал атакуваното наказателно
постановление. В него при идентичност на фактическата обстановка, при правна
квалификация на допуснатото нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2
вр.чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева, а за допуснато
нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени
глоба в размер на 70лв. и Лишаване от право да управлява МПС за 1 месец.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните
съображения:
По отношение на нарушението по чл.25, ал.1 от ЗДвП:
При извършена проверка се установи по безспорен начин, че от обективна и
субективна страна е осъществен съставът на нарушението по чл.25, ал.1 от ЗДвП, поради
което и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
водача. Този извод се подкрепя изцяло от събраните писмени доказателства, разпит на
свидетели и обясненията, които самата жалбоподателка даде пред съда.
По делото беше разпитан свидетелят И. - пряк очевидец на произшествието. Същият
посочи като водач на автомобила, допуснал ПТП-то именно жалбоподателката. Този факт се
установява безпротиворечиво и от разпита на актосъставителя Х. и от обясненията на самата
2
Ч., която също посочи себе си като водач на автомобила и подробно описа механизма на
настъпване на ПТП. При това положения съдът намери, че авторството на допуснатото
нарушение и начинът на осъществяването му се явява безспорно установен.
Съгласно посочената като нарушена норма на чл.25, ал.1 от ЗДвП, водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или
да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност
за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път
или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение. Неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция по реда
на чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП. Очевидно в настоящия случай водачът Ч. преди
да започне извършване на маневра „паркиране“ не се е убедила, че няма да създаде опасност
за участниците в движението. В тази връзка самата жалбоподателка посочи пред БРС: „Аз
опитвайки се да вляза в инвалидното място, съм сурнала човека.....Явно не съм
преценила габаритите на колата и съм одрала колата“. Действително, и в иницииралата
настоящото производство жалба и пред съда Ч. сочи, че „щетата е незначителна“. Размерът
на нанесената щета обаче се явява ирелевантен за съставомерността на допуснатото
нарушение, тъй като не съставлява елемент от фактическия състав на нарушението. Нещо
повече, изложеното от Ч. не кореспондира с показанията на свидетеля И., който посочи, че
тя е констатирала остатъци - счупена част на другия автомобил, който просто е
подритнала и е продължила да паркира, както и с показанията на актосъставителя, който
посочи, че на мястото на ПТП е имало останали парчета и боя. С оглед на изложеното
НП следва да се потвърди в тази му част като правилно и законосъобразно.
По отношение на нарушението по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП:
Съгласно чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП /посочена като нарушена правна норма/ - водачът
на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен,
без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците
от произшествието. За да бъде санкционирано едно лице за нарушения на посочената
разпоредба, следва то да не е предприело спиране движението на автомобила – участник в
ПТП, с цел установяване последиците от последното.
В конкретния случай безспорно се установява, че водачът е спрял с цел
установяване на настъпилите щети, който факт се установява както от обясненията на
самата Ч., така и от показанията на свидетеля И.. В този смисъл поведението на
жалбоподателката е несъставомерно по така дадената правна квалификация.
В случая поведениетро на жалбоподателката, изразяващо се в напускане на
местопроизшествието и неуведомяване за настъпилото ПТП съответната служба, по – скоро
покрива съставът на чл.123, ал.3, б.“в“ ЗДвП, във връзка с което обаче в случая липсва
„обвинение“.
3
Отделно от това е налице недопустимо смесване от страна на АНО на състава на
двете посочени по – горе нарушения - това по чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП и това по чл.123, ал.3,
б.“в“ ЗДвП. Така в обстоятелствената част на НП от една страна се посочва, че Ч. в
качеството си на участник в ПТП не е останала на място за установяване на последиците от
произшествието и го е напуснала без да уведоми органите за контрол /нарушение по чл.123,
ал.3, б.“в“ ЗДвП/, а от друга страна се твърди, че същата не е спряла за установяване
последиците от ПТП /нарушение по чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП/.
При това положение не става ясно, за кое от двете нарушения е санкционирана
същата на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП с налагане на глоба в размер на 70лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за 1 месец
Описаните по – горе разминавания във връзка с второто вменено във вина на
жалбоподателката нарушение, е довело до невъзможност на съда да извърши преценка, кое
е действителното нарушение, за което последната е санкционирана. Посоченото нарушение
прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното
Наказателно постановление, доколкото в производството по обжалването му следва да се
установи съществуването или несъществуването на описаното в НП административно
нарушение и съответно съпоставянето на фактически установеното действие на
жалбоподателя със съответната законова норма, регламентираща същото като
административно нарушение.
От друга страна накърнена се явява и възможността на жалбоподателя да разбере,
за извършването на какво точно нарушение е ангажирана административно – наказателната
му отговорност респ. да организира защитата си съобразно вмененото му във вина
нарушение. Ето защо, НП в тази му част следва да се отмени като незаконосъобразно.
С оглед решението за частично потвърждаване на НП и направеното искане от
страна на представителя на АНО в съдебно заседание от 29.07.2022 г., в негова полза следва
да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне
на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи
разпоредбата на чл.63, ал.5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл.37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на
правната помощ. Съгласно чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и
наказания е от 80 до 120 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът
достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в
полза на АНО следва да се определи възнаграждение в размер на 120 лв. С оглед на изхода
на делото на АНО следва да се присъди съразмерно на отхвърлената част на жалбата
възнаграждение в окончателен размер на 60лв.
Разноски се претендират и от жалбоподателя, който видно от приложения договор за
правна услуга /л.6 от делото/, е сторил такива за адвокатско възнаграждение в размер на
400лв. Този размер БРС намира, че не е прекомерен, тъй като е около минималния размер на
4
адвокатското възнаграждение за дела от настоящия вид, жалбоподателката е санкционирана
с НП за две допуснати нарушения, а адвокатът е депозирал по делото жалба и се е явил в
насроченото по делото съдебно заседание. Ето защо и с оглед на изхода на делото на
жалбоподателя следва да се присъди съразмерно на уважената част на жалбата
възнаграждение в размер на 200лв.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0769-000997/20.05.2022г. на
началник-група към сектор „ПП“ - ОД на МВР-Бургас, в частта му, в която на
жалбоподателя - ЕЛ. В. Ч., с ЕГН: **********, с адрес: гр.Бургас, *********, за нарушение
на чл.25, ал.1 ЗДвП, на основание чл.179, ал.2 вр.чл.179, ал.1, т.5 ЗДвП е наложена глоба в
размер на 200 лева.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0769-000997/20.05.2022г. на началник-
група към сектор „ПП“ - ОД на МВР-Бургас, в частта му, в която на жалбоподателя - ЕЛ. В.
Ч., с ЕГН: **********, с адрес: гр.Бургас, *********, за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП,
на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП са наложени глоба в размер на 70лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за 1 месец.
ОСЪЖДА ЕЛ. В. Ч., с ЕГН: **********, с адрес: гр.Бургас, *********, да заплати на
ОДМВР гр.Бургас сумата от 60 (шестдесет) лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ОДМВР гр.Бургас, да заплати на ЕЛ. В. Ч., с ЕГН: **********, с адрес:
гр.Бургас, ********* сумата от 200 (двеста) лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5