№ 3969
гр. Варна, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Весела Гълъбова
при участието на секретаря Теодора Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Гражданско дело №
20223110106646 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на С. К. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „Б.“ № *** срещу „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ №89 Б, с която е предявен иск за
заплащане на сумата от 8000 лева, представляваща неизплатено
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания вследствие на нанесени телесни
увреждания, които са в резултат на ПТП, настъпило на 29.12.2021г. в гр.
Варна, виновно причинено от водач на лек автомобил ***********,
застрахован по договор за „Гражданска отговорност” в „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, ведно със законната лихва, считано от 25.02.2022г.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 29.12.2021г. около 18.50
часа в гр. Варна, в „Увеселителен парк“, находящ се в двора на Пристанище-
Варна, е настъпило ПТП, при което л.а. ***********, управляван от Т.М.М.,
блъснал ищцата като пешеходец. Вследствие на настъпилото ПТП ищцата
получила телесни повреди, изразяващи се в разкъсно-контузна рана и
травматичен оток на главата, околоочен хематом в дясно, ожулвания и
кръвонасядания по лявото коляно. На водача на автомобила бил съставен
1
АУАН, а после било издадено и наказателно постановление. Към датата на
ПТП автомобилът на виновния водач бил застрахован по застраховка
„гражданска отговорност“ при ответното дружество. На 25.02.2022г. ищцата
предявила пред ответника претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение в размер на 10000 лева. На 20.05.2022г. застрахователя изплатил
на ищцата обезщетение в размер на 2000 лева. Твърди се, че след настъпване
на ПТП ищцата е търпяла болки и физически дискомфорт, преживяла е силен
продължителен емоционален стрес и негативни психически изживявания.
Ищцата често сънувала процесното събитие, изпитвала страх от автомобили,
особено при пресичане на пътното платно.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК от ответникът е депозирал писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като
неоснователен. Не оспорва наличието на валидна застраховка „гражданска
отговорност“ за процесния автомобил. Не се оспорва и обстоятелството, че
ищцата е заявила претенция към ответника, както и че й е изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 2000 лева. Оспорват се ищцата да е
претърпяла сочените от нея психически вреди след ПТП. Ответникът счита
предявеният размер на иска за значително завишен.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа
исковата молба.
С писмена молба, депозирана преди съдебно заседание процесуалният
представител на ответника оспорва исковете.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а и се установява от констативен протокол
за ПТП с пострадали лица № 22***/30.12.2021г., че на 29.12.2021г. около
18.50 часа в гр. Варна, в двора на „Пристанище варна“, пред бар „Сонакс“ е
настъпило ПТП, с участници *********** с водач Т.М.М. и пешеходеца С. К.
Б., която е пострадала. Записано е, че е съставен АУАН на водача на лекия
автомобил.
По делото е представено наказателно постановление № № 21- 0819-
00564 от 10.01.2022г., с което на Т.М.М. е наложена глоба за нарушение на
чл.116 от ЗдвП, с което причинява процесното ПТП. Съгласно
2
медицинско удостоверение № 1420/2021г. издадено от отделение по съдебна
медицина при МБАЛ „ Св. Анна-Варна“ АД, ищцата е прегледана на
31.12.2021г., с оглед установяване на травматичните увреждания от
настъпилото на 29.12.2021г. ПТП. В същото е констатирано, че се касае за
разкъсно- контузна рана и травматичен оток по главата, околоочен хематом в
дясно, ожулвания и кръвонасядане по лявото коляно. Описаните травматични
увреждания са резултат от удари с или върху твърди, тъпи предмети и биха
могли да се получат по указаните време и начин. В своята съвкупност са
обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Приложен по делото е и лист за преглед на ищцата в Спешно отделение
при МБАЛ „Света Анна-Варна“АД на 29.12.2021г., в който като анамнеза е
отбелязано „ПТП, пешеходец, блъсната от кола, травма на челото и на ляво
коляно“, назначени са изследвания и терапия, както и допълнителни листи
към него. Приложено е искане за рентгенологично и изследване, както и
резултати от извършена образна диагностика – ехография на коремни органи.
Съгласно приет по делото болничен лист ищцата е била в отпуск за
временна неработоспособност в периода от 30.12.2021г. до 12.01.2022г. при
домашно амбулаторен режим с диагноза „повърхностна травма на главата с
неуточнена локализация“.
Не е спорно обстоятелството, че към датата на настъпилото ПТП
управляваният от Т.М.М. лек автомобил *********** е бил застрахован в
ответното дружество по риска „Гражданска отговорност”, че на 25.02.2022г.
ищцата е депозирала претенция за заплащане на застрахователно обезщетение
за претърпени от нея неимуществени вреди от процесното ПТП в размер на
10000 лева, както и че на 20.05.2022г. на ищцата е изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 2000 лева.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит
на двама свидетели на страната на ищцата – ***********. Съгласно
показанията на свидетелите между Коледните празници и Новогодишните
празници на 2022г. вечерта на Пристанище Варна ищцата е блъсната от
автомобил в гръб, като вследствие на удара е паднала и си е ударила главата,
след което била закарана в спешна помощ. Св. И. отишъл да я вземе оттам, а
със св. У. се чули по телефона. С. била в шок от случилото се. Св. У. видяла
ищцата на следващия ден – имала зашита рана на челото, била с
3
полузатворено око, с превръзка, изпитвала главоболие. Наложило се да носи
превръзката около два месеца, за да не се инфектира раната. Останал й белег
над челото, ходила на няколко лазерни процедури, но понастоящем белегът
все още бил видим. Ищцата се притеснявала от външния си вид, след
случката се затворила вкъщи, отказала да празнува Нова година с приятелите
си, отказвала да излиза. След като ползвала болничен ищцата предпочела да
работи хоум офис, за да не се среща с колеги, които да я разпитват за
инцидента. Освен това се страхувала се да шофира и да пресича улици,
сънувала кошмари и се събуждала често. Тези психологични смущения
продължили около два месеца.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като еднопосочни,
непротиворечиви и кореспондиращи със останалия събран по делото
доказателствен материал.
От заключението на назначената по делото съдебно медицинска
експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено, се установява, че в резултат на ПТП от 29.12.2021г.
ищцата като пешеходец е получила следните увреждания: контузия на
главата, мозъчно сътресение, травматичен оток и разкъсно-контузна рана в
дясна челно-слепоочна област на главата, кръвонасядания и оток по
клепачите на дясното око, кръвонасядане и две ожулвания по предната
повърхност на лявото коляно. Описаните травматични увреждания са
резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети и отговарят да бъдат
получени при падане и удар в подлежаща повърхност в областта на дясната
половина на главата и лявото коляно, в указаното време. Травматични
увреждания от този вид обуславят временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. В конкретния случай за кратък период от време е била
нарушена зрителната функция, мозъчното сътресение е съпроводено с
главоболие и световъртеж. Повърхностните наранявалия обуславяли чувство
на болка и страдание. Описаните травматични увреждания отзвучават в
рамките на 2-3 седмици или за период по-малък от един месец, без да се
налага необходимост от помощни средства, респ. подпомагане от трети лица.
Към проведения от вещото лице преглед на ищцата от 21.10.2021г.
оздравителния процес е протекъл без настъпили усложнения, без
функционален дефицит и др. След зарастване на разкъсно-контузната рана на
челото, установеният келоиден цикатрикс в дясна челна област на главата е
4
бил третиран със заличаващи белезите мазила, проведена е физиотерапия.
Белегът не създава видима асиметрия на лицето, не променя съществено
неговите черти и в този смисъл не определя обезобразяване на лицето.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.
Съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест в
процеса, в тежест на ищеца е да установи, наличието на валиден договор за
застраховка „гражданска отговорност” по отношение на увреждащия
автомобил, противоправното действие на водача, причинените
неимуществени вреди и техния размер, както и причинната връзка между
противоправното поведение и вредите. Ответникът следва да докаже плащане
на застрахователното обезщетение или друг правопогасяващ факт.
Не е спорно между страните, обстоятелството, че увреждащият лек
автомобил „Тойота Айго” е застрахован при ответното дружество по договор
за застраховка „гражданска отговорност”, който е бил в сила за датата на
ПТП, което обуславя правото на ищеца да насочи иска си към застрахователя.
Не е спорно между страните по делото, а и се установява от протокола
за протокола за ПТП и наказателното постановление, че е налице
противоправно поведение на водача на увреждащия автомобил, а именно
нарушение на чл.116 от ЗДвП, изразяващо се в проявена непредпазливост към
ищцата в качеството й на пешеходец, което е причинило процесното ПТП.
От представената по делото медицинска документация, заключението
на съдебномедицинската експертиза и свидетелските показания се установиха
настъпилите от деянието неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от нанесените на ищцата увреждания, а именно разкъсно-
контузна рана и травматичен оток по главата, околоочен хематом в дясно,
ожулвания и кръвонасядане по лявото коляно, както и наличието на причинна
връзка между процесното ПТП и настъпилите увреждания.
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане се определя от съда по справедливост. Същото следва
да представлява паричен еквивалент на търпените болки и страдания. Съдът
намира, че за определяне размера на обезщетението следва да съобрази
5
поведението на деликвента, характера на увреждането, настъпилия
вредоносен резултат, възрастта на увредения, отраженията в психиката му и
моралните страдания и т.н. Установи се, че са налице няколко телсени
увреждания, част от които в областта лицето и главата на пострадалата, като
всичките в съвкупност са довели до временно разстройство на здравето
неопасно за живота. След инцидента пострадалата е постъпила в спешно
отделение за преглед и изследвания. Съгласно свидетелските показания
ищцата е търпяла болки известно време след инцидента, окото й е било
полузатворено, наложило се е да носи превръзка на челото в продължение на
около два месеца. Според заключението на вещото лице болките и
страданията от подобни физиологични увреждания отшумяват за около 2-3
седмици. Отделно от физическия дискомфорт, се установи от свидетелските
показания, че ищцата за период от около два месеца се е затворила в себе си,
не искала да излиза, събуждала се нощем, сънувала кошмари, изпитвала страх
от шофиране и пресичане. В допълнение от събраните по делото
доказателства става ясно, че въпреки проведеното лечение, около 10 месеца
след инцидента, белегът на челото на ищцата още е видим, макар и да не води
до съществена промяна в чертите на лицето й, като тя изпитвала дискомфорт
от това обстоятелство. Съвсем естествено е пострадалата да е преживяла
стрес, уплаха и неприятни емоции, освен физическите увреждания. Няма
данни за настъпили съществени психологични увреждания на пострадалата,
освен известния страх от шофиране и пресичане. Действително получените от
пострадалата травматични увреждания са отшумели сравнително бързо, но
белегът на лицето й е останал. В този смисъл следва да се съобрази и
възрастта на ищцата, която към датата на ПТП е била на 31 години. Същата е
млада жена и по данни на св. У. все още без партньор, поради което
естествено е процесният инцидент да се е отразил съществено върху
емоционалното състояние й състояние, свързано с нейния външен вид.
Предвид всичко изложено, съдът намира справедлив размер на паричното
обезщетение сумата от 8000 лева.
Не е спорно между страните, че на пострадалата е заплатено по
образуваната при ответното дружество щета застрахователно обезщетение в
размер на 2000 лева, което следва да бъде приспаднато от горепосочената
сума.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и
6
следва да бъде уважен за сумата от 6000 лева и да бъде отхвърлен за
разликата до предявения размер от 8000 лева.
Съдът намира за основателно и искането за заплащане на законна лихва
върху застрахователното обезщетение от 25.02.2022г. до окончателното
плащане по следните съображения:
Съгласно разпоредбите на чл. 429, ал.2, т.2 вр. с ал.3 от КЗ в
застрахователното обезщетение по договора за застраховка „Гражданска
отговорност“ се включват и лихвите за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условие, че са в
рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/, като от
застрахователя се дължат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпване на
застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 от КЗ или от датата на
уведомяване или предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна. В случая отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на деликвента, като същата
следва да се разграничава от отговорността на застрахователя за собствената
му забава по чл.497 от КЗ – в този смисъл Решение № 72/29.06.2022г. по т.д.
№ 1191/2021г. по описа на ВКС, I т.о. , Решение № 50102/20.10.2022г. по т.д.
№ 1428/2021г. по описа на ВКС, II т.о. и др.
В настоящия случай безспорно е налице договор за застраховка
гражданска отговорност и дължимо обезщетение за причинени на ищеца
неимуществени вреди. Деликвентът при непозволено увреждане, каквото е и
причиненото при процесното ПТП, съобразно правилото на чл.84, ал.3 от ЗЗД
дължи законна лихва за забава, без да е необходима покана, в случая от датата
на настъпване на ПТП. Отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от тази на деликвента, но при различна начална дата – не от
датата на увреждането, а от най-ранната от посочените три възможност в
разпоредбата на 429, ал.3 от КЗ. В настоящия случай увреденото лице е
предявило пред застрахователя претенцията си заплащане на обезщетение на
25.02.2022г. /дата на изпращане по пощата/, която е единствената релевантна
дата и се явява началната такава, от която се дължи обезщетение за забава.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъдена да заплати на ищцата направените по делото разноски
7
съобразно с уважената част от иска. Ищцата е направила разноски в размер на
320 лева за платена държавна такса, 300 лева за депозит за вещо лице и 1000
лева за платено адвокатско възнаграждение. Ответникът е направил
възражение за прекомерност на платеното адвокатското възнаграждение,
което съдът намира за основателно. В настоящия случай минималното
адвокатско възнаграждение съгласно действащия към дата на сключване на
договора за правна защита и съдействие текст на разпоредбата на чл.7, ал.2,
т.3 от Наредба № 1 от 2004г. е в размер на 730 лева. С оглед конкретната
фактическа и правна сложност на делото /спорът между страните касае само
размера на дължимото застрахователно обезщетение/, съдът намира, че
справедлив размер на адвокатското възнаграждение е 850 лева. С оглед на
изложеното ответникът следва да заплти на ищцата разноски по делото в
размер на 1102,50 лева.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата
следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените по делото
разноски съобразно с отхвърлената част от иска. Ответникът е направил
разноски в размер на 730 лева за платено адвокатско възнаграждение, от
които ищцата следва ад бъде осъдена да заплати 182,50 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“
№89 Б да заплати на С. К. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Б.“ №
*** сумата от 6000 лева, представляваща неизплатено застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания вследствие на нанесени телесни увреждания, които са в резултат на
ПТП, настъпило на 29.12.2021г. в гр. Варна, виновно причинено от водач на
лек автомобил ***********, застрахован по договор за „Гражданска
отговорност” в „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ведно със законната лихва,
считано от 25.02.2022г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над сумата от 6000 лева до предявения размер от 8000 лева, на
основание чл.432, ал.1 от КЗ.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********,със
8
седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“
№89 Б да заплати на С. К. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Б.“ №
*** сумата от 1102,50 лева, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА С. К. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Б.“ № ***
да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********,със седалище
и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ №89 Б
сумата от 182,50 лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9