Решение по дело №13494/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260501
Дата: 21 март 2023 г. (в сила от 9 юни 2023 г.)
Съдия: Гергана Живкова Троянова
Дело: 20201100113494
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ №

 

гр. София, 21.03.2023 г.

 

 ИМЕТО НА НАРОДА

 

            СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, I-6 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

Председател: Гергана ТРОЯНОВА

           

при участието на съдебен секретар Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 13494 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането (КЗ) от И.С.Б. срещу „З.Б.И.“ АД за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 04.08.2020г. в гр.София, за което се твърди, че е резултат от допуснато виновно нарушение на правилата за движение по пътищата от водач на лек автомобил „Санг Йонг Кайрон“ с рег.№ СА ****КТ, застрахован по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ (ГО) с ответника, при което пострадал е ищецът, ведно със законната лихва от 12.11.2020г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 04.08.2020г. е настъпило ПТП в гр.София, при което водачът на л.а. „Санг Йонг Кайрон“ с рег.№ СА ****КТ, движейки се по ул. „Капитан Димитър Списаревски“ в посока от бул. „Кръстю Пастухов“ към бул. „Цариградско шосе“ и на кръстовището с бул. „Христофор Колумб“ предприел маневра за завиване наляво без да пропусне насрещно движещият се по път с предимство л.а. „Ситроен Ксара“ с рег.№ СА ****МВ, управляван от ищеца, в резултат на което настъпил удар, при който ищецът е пострадал. Пояснява, че след произшествието бил хоспитализиран в УМБАЛ „Св.Анна“ с контузия на гръдния кош и корема, счупване на гръдната кост, кръвонасядане и охлузване в същата област, кръвонасядане на лява предмишница, оток на ляво коляно и охлузване на лява подбедрица. Заявява, че след инцидента изпитвал силни болки в областта на гърдите и корема, заради което приемал обезболяващи средства, а самото възстановяване протекло бавно и продължително. Поддържа, че отговорността на водача на л.а. „Санг Йонг Кайрон била застрахована по договор за задължителна застраховка ГО в ответното дружество, поради което на 11.08.2020г. е отправил извънсъдебна претенция до „З.Б.И.“ АД за обезщетяване на вредите, но дружеството не е определило и не е изплатило такова. Предвид изложените факти, предявява иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 30000.00 лева – обезщетение за неимуществени вреди от търпените болки и страдания от причинените при ПТП травматични увреждания, ведно със законната лихва от 12.11.2020г., когато е изтекъл тримесечният срок за застрахователя да се произнесе по искането, до окончателното плащане. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение, дължимо при условията на чл.38 ЗА.

Ответникът не оспорва, че е страна по валидно застрахователно правоотношение по договор ГО за автомобила към датата на ПТП. Оспорва механизма на ПТП, вината на застрахования водач, вредите и пряката им причинно-следствена връзка с произшествието, както и техния размер. Твърди, че е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 НК. Прави евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия с твърдение, че е управлявал л.а. „Ситроен Ксара“ с превишена скорост, че е преминал през кръстовището на забранителен сигнал, че не е съобразил пътната обстановка, като не е отчел наличието на препятствие на пътя и въпреки това е продължил направо, въпреки че не е бил на път с предимство, че е пътувал без поставен обезопасителен колан. Претендира разноски.

Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, въведено с отговора на исковата молба, е било оспорено от ищеца с допълнителната искова молба.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

Представен е Констативен протокол № К-356/07.08.2020г. на ОПП – СДВР, съставен при посещение на местопроизшествието, в който е отразено, че на 04.08.2020г. е настъпило пътно-транспортно произшествие, при което л.а. „Санг Йонг Кайрон“ с рег.№ СА ****КТ, движейки се по ул. „Капитан Димитър Списаревски“ в посока от бул. „Кръстю Пастухов“ към бул. „Цариградско шосе“, на кръстовището с бул. „Христофор Колумб“, предприел маневра за завиване наляво без да пропусне насрещно движещият се по път с предимство и направо по същата улица л.а. „Ситроен Ксара“ с рег.№ СА ****МВ, в резултат на което настъпил удар. Протоколът описва причинените материални щети по превозните средства, водачите на автомобилите, както и обстоятелството, че след произшествието водачът на л.а. „Ситроен Ксара“ и пътник в същия автомобил били транспортирани до болнично заведение за изследвания.

Видно от приложена епикриза, издадена от УМБАЛ „Св.Анна“ АД – София, както и медицинско удостоверение и допълнение към него, ищецът е бил приет за лечение, поради установено счупване на гръдната кост с дислокация на фрагменти по дължина, както и контузия на гръден кош и корем и охлузвания по други части на тялото. Изписан бил на 07.08.2020г. след проведено консервативно лечение и препоръка за прием на обезболяващи медикаменти при наличие на силна болка. Предписан му бил режим за домашно лечение и бил издаден болничен лист за временна нетрудоспособност за 34 дни.

Установява се от приложена справка от информационната система на ГФ, че за л.а. „Санг Йонг Кайрон“ към датата на ПТП е бил валиден договор за задължителна застраховка ГО с ответника по полица № BG/02/119002601117. Обстоятелството се признава от застрахователя.

Видно от молба на ищеца от 11.08.2020г., същият е предявил извънсъдебна претенция срещу „З.Б.И.“ АД за обезщетяване на причинените от произшествието имуществени и неимуществени вреди. С първоначалната молба пострадалият е представил съставените до този момент документи - констативен протокол за ПТП, съдебно-медицинско удостоверение и данни за банкова сметка, ***ално определеното му обезщетение. Видно от приложено писмо от ответника от 26.08.2020г. застрахователят е приел, че няма данни за ангажиране на отговорността му, тъй като от приложените доказателства не може по безспорен начин да се установи механизма на ПТП, като се позовава на това, че няма присъда или решение на наказателен съд по случая.

Спорни по делото са всички релевантни обстоятелства, освен наличието на валиден договор ГО за увреждащото МПС, а именно: механизма на ПТП, вината на водача, наличието на поведение у пострадалия, съпричиняващо вредоносния резултат, характер и размер на вредите и пряката им причинно-следствена връзка със събитието.

За изясняване на спорните по делото въпроси са изслушани и приети заключения на автотехническа и медицинска експертиза, комплексна експертиза и повторна автотехническа експертиза, и са събрани гласни доказателства.

От разпита на свидетеля Й.Т. се установява, че същата е пътувала на предна дясна седалка в л.а. „Ситроен Ксара“, като на кръстовището е следвало да продължат направо. Уточнява, че автомобилът е продължил по направлението си, тъй като за посоката им на движение светофарът бил със зелен сигнал. Посочва, че когато се намирали в средата на кръстовището пред тях преминал автомобил, който завил, а след него и този, в който се ударили. Пояснява, че преди кръстовището в тяхната посока на движение имало обособени три ленти – дясна за движение надясно и направо, средна за движение направо, в която се движели, и лява за завиване наляво. Заявява, че се движели с не повече от 50 км/ч. Счита, че ударът е настъпил поради рязко предприет завой наляво от страна на водача на другия автомобил. Потвърждава, че тя и ищецът са били с поставени колани и уточнява, че непосредствено след удара водачът на другия автомобил се извинил за постъпката си, като признал, че бил виновен за удара, а тя и ищецът били транспортирани до най-близкото болнично заведение. Посочва още, че И.С.Б. бил в болница 2-3 дни, защото било установено, че имал спукана гръдна кост, а когато го посетила вкъщи след това установила, че трудно ставал и се движел, имал затруднено дишане поради болките в гърдите, което продължило около два месеца. Твърди, че и понастоящем продължава да усеща болки в гръдния кош.

От разпита на водача на л.а. „Санг Йонг Кайрон“ Ж.П. се установи, че същият се движел по ул. „Кап.Д.Списаревски“ с посока към кв. Слатина“ и на кръстовището с бул. „Колумб“ спрял поради забранителен сигнал на светофарната уредба за автомобилите, предприемащи ляв завой, каквото било и неговото направление на движение. Уточнява, че заемал най-лявата лента за движение, обособена за завиващите наляво и когато светнал зелен сигнал навлязъл в кръстовището няколко метра, като изчаквал насрещно движещ се автомобил, който завивал надясно. Уточнява, че няколко секунди по-късно забелязал колата, с която се ударили, но не могъл да избегне съприкосновението. Заявява, че според него този автомобил идвал от крайна лява лента от срещуположна посока, която лента била само за завиване наляво, че водачът се опитал да го заобиколи, но не успял, че другия автомобил нямал спирачен път, както и че след удара неговият автомобил се отместил назад, тъй като бил спрял преди това.

В заключението си по изготвената автотехническата експертиза вещо лице И. обосновава извод, че причина за произшествието е поведението на водача на застрахования при ответника автомобил, който е следвало преди да навлезе в кръстовището да пропусне насрещно движещият се автомобил, управляван от ищеца, но не е сторил това. Посочва още, че самият ищец е можел да минимизира риска от тежко увреждане, ако е намалил скоростта си на движение след като е забелязал друг автомобил да пресича траекторията му на движение, завивайки наляво в посоката си, която била срещуположна на неговата, т.е. предприемайки същата маневра, която е започнал да изпълнява л.а. „Санг Йонг Кайрон“ и при която е настъпил удара. Експертът пояснява, че ударът е настъпил изцяло в зоната, предвидена за движение направо за л.а. „Ситроен Ксара“, който автомобил е бил с предимство пред другия участник в движението с оглед траекториите им на движение и правилата за движение по пътищата. Уточнява, че кръстовището е урегулирано със светофар, а механизмът е изведен от обективни данни – местоположение на автомобилите след удара, деформации на превозните средства, както и при отчитане на дадените свидетелски показания.

В заключението си по изготвената повторна автотехническа експертиза вещото лице Д. обосновава извод, че за двата автомобила е бил даден разрешителен (зелен) сигнал на светофарната уредба, като към момента на удара л.а. „Ситроен Ксара“ се движел с около 49 км/ч, а л.а. „Санг Йонг Кайрон“ - с около 14 км/ч, изведено от наличните по делото обективни данни -  местоположение на участващите в произшествието превозни средства непосредствено след удара спрямо направените замервания, отразени в протокола за оглед, както и нанесените деформации по автомобилите. Приел е, че водачът на л.а. „Ситроен Ксара“ не е имал обективната възможност да предотврати удара чрез предприемане на аварийно спиране, тъй като е отстоял на около 18 м. преди мястото на удара от момента, когато другият водач е навлязъл в кръстовището, при 32.50 м. опасна зона за спиране и скорост на движение от около 49 км/ч. Вещото лице е потвърдило, че няма спирачен път за автомобила, управляван от ищеца, нито има други данни за предприето от негова страна действие за намаляване на скоростта на движение.

От приетата съдебно-медицинска експертиза се установява, че пострадалият ищец е бил хоспитализиран след произшествието и лекуван консервативно с оглед констатираното счупване на гръдната кост и контузиите в областта на гърдите и корема и обосновава извод, че тези увреждания са резултат от притискане на предпазния колан при удара. Обстоятелството, че ищецът е пътувал с предпазен колан се потвърждава и от заключението на комплексната експертиза. Отразено е от вещото лице, че травми с такъв характер отшумяват за 2-3 месеца, като в случай на влажно и студено време е възможно болката да се прояви. Уточнено е, че при този пациент лечението е продължило в болнични условия 3 дни и в домашни – 2 месеца, като първите 13-14 дни болките са били интензивни, след което са били с умерен интензитет до 30-тия ден и значително по-слаби след първия месец.

 Прието е решение № 4225/09.11.2022г., постановено по н.а.х.д.№ 10525/2021г. на СРС-НО, 12 състав, с което Ж.П. е признат за виновен в това, че на 04.08.2020г. в гр.София, по ул. „Д.Списаревски“ е управлявал л.а. „Санг Йонг Кайрон“ с рег.№ СА ****КТ, като на кръстовището с бул. „Хр.Колумб“ при извършване на маневра завой наляво в посока бул. „Цариградско шосе“, нарушил правилата, визирани в чл.37, ал.1 ЗдвП, като не пропуснал насрещно движещият се л.а. „Ситроен Ксара“ с рег.№ СА ****МВ, управляван от И.С.Б. и по непредпазливост му причинил средна телесна повреда – престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, пр.2 вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК. С решението водачът е бил освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК и му било наложено административно наказание. Решението на съда е влязло в сила на 25.11.2022г. (л.205 от делото).

Съдът, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, прави следните правни изводи:

По допустимостта на исковата претенция

Съгласно чл.498, ал.3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си срещу застрахователя на деликвента пред съда, само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ (три месеца от предявяване на претенцията извънсъдебно), откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. По делото са налице данни за заявено пред ответника искане за заплащане на обезщетение от 11.08.2020г., като не са налице данни за определено и изплатено от „З.Б.И.“ АД обезщетение в указания от закона тримесечен срок. Напротив, налице е отговор, с който застрахователят е приел, че няма основание за това, поради неустановен механизъм на деянието. Предвид изложеното, исковата претенция се явява допустима.

По отношение на основателността на иска по чл. 432, ал.1 КЗ

За уважаване на предявения иск ищецът е следвало да докаже в условията на пълно и главно доказване наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка ГО между деликвента и ответника; настъпване на застрахователно събитие -  ПТП, което да е резултат от виновното и противоправно поведение на водача на застрахованото при ответника МПС; вида и размера на причинените вреди, които стоят в пряка причинно-следствена връзка от произшествието. В тежест на ответника е било да установи плащане, съответно наличие на обстоятелства, изключващи или намаляващи отговорността на застрахователя. Така разпределена е била и доказателствената тежест на страните с доклада по делото.

От приложените писмени доказателства съдът счете за доказано настъпването на застрахователно събитие – ПТП, както и че същото е резултат от противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, който е нарушил правилата за движение по пътищата, като е предприел необезопасена маневра. Същият е пренебрегнал правилото на чл.37 от ЗДвП, задължаваща го при завиване наляво за навлизане в друг път да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства, което той не е сторил. По делото се установи, че л.а. „Санг Йонг Кайрон“ се е движел по ул. „Кап.Димитър Списаревски“ в посока от бул. „Кръстю Пастухов“ към бул. „Цариградско шосе“, като на кръстовището с бул. „Хр.Колумб“ се е преустроил за завой наляво и спрял, поради забранителен сигнал на светофарната уредба, а при подаден зелен сигнал навлязъл в кръстовището няколко метра, като изчаквал преминаване на насрещно движещите се. По същото време л.а. „Ситроен Ксара“ се движел по същата улица насрещно, като през кръстовището преминал направо също на разрешителен сигнал. Няма спор по делото, че автомобил „Ситроен Ксара“ се е движел по път с предимство пред л.а. „Санг Йонг Кайрон“. Водачът на последния следователно е бил длъжен да изчака насрещно движещите се превозни средства, за които сигналът на светофара също е бил зелен, преди да предприеме маневра за завиване наляво. Именно това свое задължение водачът на застрахования при ответника автомобил не е изпълнил, с което е нарушил виновно правилата за движение по пътищата и е станал причина за произшествието. Той е следвало да има такова поведение, че при навлизане в кръстовището за изчакване да установи местоположение на автомобила, което да позволява безопасно преминаване на насрещно движещите се превозни средства. От гореизложеното следва извода, че водачът П., макар да е могъл и да е бил длъжен, не е наблюдавал непрекъснато пътната обстановка и не е отразил движението на увредения автомобил, който се е ползвал с предимство, като сам е станал пречка за безопасното му преминаване при разрешен сигнал, доколкото е навлязъл в кръстовището по начин, с който е препятствал преминаването му направо. В този смисъл, не е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 НК. При обосноваване на изводите си, съдът отчита факта, че водачът П. е бил наясно с даденото на насрещно движещите се автомобили предимство, тъй като сам заявява, че е навлязъл в кръстовището и е изчаквал тяхното преминаване, но въпреки това е предприел завоя без да пропусне л.а. „Ситроен Ксара“. Този механизъм се установи от повторната автотехническа експертиза, която съдът приема като обоснована, обективна и аргументирана. Вещото лице, изследвайки обективните находки – деформации на автомобилите и местоположението им непосредствено след удара, е приело, че към момента на удара и двете превозни средства са били в движение – л.а. „Ситорен Ксара“ се движел със скорост около 49 км/ч, а л.а. „Санг Йонг Кайрон“ - с около 14 км/ч. Това е обосновало извод, че увреждащото МПС е започнало маневрата, която обаче не е била съобразена с пътната обстановка. Дори и да се приеме, че л.а. „Санг Йонг Кайрон“ е бил спрял преди удара, както приема вещото лице по първоначалната експертиза и както твърди свидетеля П., то това също не формира извод у съда, че вина за произшествието има ищецът или ищецът и водачът на л.а. „Санг Йонг Кайрон“ заедно (при съвина). Това е така, тъй като платното за преминаване на насрещно и направо движещите се превозни средства следва да е свободно, за да се осигури безопасното им преминаване, поради което самото спиране в участък от кръстовището, което пречи на това преминаване, се явява нарушение на същата разпоредба на чл.37 ЗдвП. Казаното от свидетеля в тази насока го поставя и в противоречие – дали е спрял, за да изчаква насрещно движещите се с предимство или е започнал маневрата си, когато в кръстовището е навлязъл водачът на л.а. „Ситроен Ксара“, поради което в тази част показанията му не се кредитират, а се възприемат критично и съобразно останалите доказателства.  При установеното от вещото лице по повторната експертиза положение на същия автомобил след удара - изцяло в платното, обозначено за преминаващите насрещно и направо, съдът приема, че водачът на л.а. „Санг Йонг Кайрон“ е предприел маневрата за завиване наляво на разрешен сигнал, но без да изчака насрещно движещите се с предимство превозни средства, поради което е станал причина за удара с автомобила на ищеца. Твърденията на ответната страна, че ищецът е управлявал превозното средство със скорост над разрешената не се потвърди нито от свидетелите, нито от двете автотехнически експертизи. Отхвърлено по експертен път е и възражението, че ищецът е бил без поставен обезопасителен колан, доколкото се установи от СМЕ и КСМАТЕ, че уврежданията се дължат именно на правилно поставения предпазен колан. Неясни и неподкрепени от събраните доказателства, в това число от вещите лица по двете автотехнически експертизи, е твърдението, че л.а. „Ситроен Ксара“ е навлязъл в кръстовището от най-лява лента, предвидена за завиване наляво, а не за преминаване направо. Съгласно приетите заключения и показанията на  свидетеля Т., ищецът е шофирал в средната пътна лента, позволяваща преминаване през кръстовището направо.

Недоказано съдът намира възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Не се доказа същият да е нарушил правило за поведение на пътя, в резултат на което да е настъпило процесното ПТП – не е шофирал с превишена скорост (за населеното място е до 50 км/ч), не е преминал през кръстовището на забранителен сигнал (обстоятелство, отречено от вещите лица), бил е с поставен колан (така СМЕ и комплексната експертиза), движел се е по път с предимство. Що се отнася до възражението за нарушение на чл.20, ал.1 ЗдвП, то съдът намира, че такова също не е допуснато. Правилото гласи, че водачът е длъжен непрекъснато да контролира управляваното от него превозно средство. Няма данни – гласни или писмени, от които да се направи обоснован извод, че ищецът е изгубил контрол над автомобила си и с това е станал причина за произшествието. Обстоятелството, че при движение с по-ниска скорост вредите евентуално биха били по-леки, не е нито безспорно установено с оглед конкретните условия, нито вменява вина за произшествието у ищеца. Този водач е съобразил скоростта си на движение с участъка и допустимото за населеното място ограничение и в този смисъл не е налице извършено от него нарушение. Не може да му се вмени във вина това, че щом друг автомобил е пресякъл траекторията му на движение, то същият е бил длъжен да намали, очаквайки друг нарушител. Такова правило не е разписано в закона и не съответства на целта му. Ищецът не е бил длъжен да предвижда подобно противоправно поведение от друг участник в движението. Уместно е да се посочи, че по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД съпричиняване е налице, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди – така решение № 165/26.10.2010г. по гр.д. № 93/2010г. на ВКС, II ТО, ТР № 1/23.12.2015г. на т.д.№ 1/2014г. на ОСТК на ВКС). Според формираната практика (решение № 153/31.10.2011 г. по т. д. № 971/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 33/04.04.2012 г. по т. д. № 172/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 96/15.10.2012 г. по т. д. № 936/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 39/16.07.2010 г. по т. д. № 551/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 71/08.08.2016 г. по т. д. № 36/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 97/06.07.2009 г. по т. д. № 745/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о.), за определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия е от значение съществуването на причинна връзка между поведението му и вредите, т.е. необходимо е нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, приносът да е конкретен и да е доказан, а не хипотетично предполагаем. Такива предпоставки не бяха установени по делото. Ищецът не е допускал нарушение на правилата за движение по пътищата. Воден от тези мотиви, съдът приема, че съпричиняване от страна на пострадалия ищец няма.

            Установи се от приложените медицински документи и изготвените две експертни заключения (СМЕ и КСМАТЕ), че в резултат на удара ищецът е получил счупване на гръдната кост и контузия на гръден кош и корем, което е резултат от употребата на предпазен колан, задействан при удара. Уврежданията са причинили силни болки и страдания в първите две седмици и умерени такива през следващите две, а болки ищецът е търпял, макар и по-леки, до три месеца от инцидента. Понастоящем счупването е зараснало, но с кривина, което е установено при направения от вещото лице преглед. Болките са довели до ограничени движения и са изисквали домашен режим, предписван с цел минимизиране натоварване на тялото, а появата им не е изключена при влажно и студено време.

            Установи се, че увреждането се е отразило неблагоприятно на пострадалия, който имал нужда от чужда помощ в болницата, осигурявана от санитар, и вкъщи, предоставяна от децата му и от свидетеля Т..

            Предвид изложеното, съдът намира, че телесните увреждания и търпените от тях болки и страдания във физически, психически и емоционален план са в пряка причинно-следствена връзка с произшествието. С оглед обстоятелството, че отговорността за обезщетяване на вредите е на деликвента, респ. на ответника като застраховател по договор за застраховка ГО за увреждащото МПС, съдът намира исковата претенция за основателна.

Изхождайки от доказателствата по делото и принципите, изведени в ППВС № 4/1968г. относно критериите за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди като резултат от травматични увреждания, а именно: възрастта на пострадалия (69 години), характера на вредите (счупване на гръдна кост, което води и до затрудняване на дишането, контузия на гръден кош и корем, охлузвания в други части на тялото), нуждата от хоспитализирането му за овладяване на първоначалното страдание от травмата и предотвратяване на усложнения от неизследвани зони, предписанието за домашен режим за 34 дни, като задължителна част от оздравителния процес, забраната за натоварване, предписването на обезболяващи, интензивността на болките (силни през първите две седмици и умерени в следващите две), съдът намери, че справедливият размер на дължимо обезщетение е в размер на  18000.00 лева.

Сумата следва да се присъди ведно със законна лихва от 12.11.2020г. до окончателното плащане, като съображенията за това са следните: Съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД деликвентът се счита в забава от деня на непозволеното увреждане. Застрахователят обаче отговаря от един по-късен момент. Съгласно разрешението, даденото с Решение на ВКС № 128/04.02.2020г. по т.д.№ 2466/2018г. на I ТО по така поставения въпрос, в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка ГО в застрахователната сума по чл.429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента на увреждането. Разрешението е дадено с оглед изискването на чл.380 КЗ пострадалият да отправи първо претенция до застрахователя и ако той откаже уважаване на искането му или не се произнесе до три месеца, за пострадалия се поражда правото на иск пред съда. В този смисъл, тримесечният срок е такъв, след изтичането на който искът на пострадалия пред съда се явява допустим, но не е срок за отложено плащане на претенцията. Това обосновава извод, че застрахователят е изпаднал в забава, считано от 11.08.2020г., когато ищецът е предявил претенцията си за покриване на неимуществените вреди от събитието, но с оглед диспозитивното начало в процеса, съдът следва да присъди лихвата от посоченият от ищеца по-късен момент.

 

По разноските

При този изход на спора по делото отговорността за разноски следва да се разпредели по правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.

Ищецът не е направил разходи по водене на делото. Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на представлявалия страната адвокат при условията на чл.38 ЗА. Дължимото за осъщественото безплатно процесуално представителство възнаграждение е 3050.00 лева (чл.7, ал.2, т.4 НМРАВ). От тях в тежест на ответника се възлагат 1830.00 лева, съобразно уважената част от исковата претенция.

Доколкото ищецът е бил освободен от внасяне на такси и разноски по делото на основание чл.83, ал.2 ГПК са направени разходи в тежест на бюджета, които са 865.00 лева – възнаграждения на вещи лица и на един свидетел. От тях ответникът следва да заплати на Софийския градски съд 519.00 лева, съобразно уважената част от исковата претенция. Ответникът следва да заплати и сумата от 720.00 лева – държавна такса по уважения иск.

Разноските на ответника са 4515.00 лева – 500.00 лева депозити за вещи лица, 15.00 лева разходи за призоваване на свидетел и 4000.00 лева реално заплатено адвокатско възнаграждение, което с оглед материалния интерес по делото и обстоятелството, че процесуалният представител на ответника е регистриран по ЗДДС субект, за което е представил доказателства, не се явява прекомерно и не подлежи на намаляване по направеното от ищеца възражение по чл.78, ал.5 ГПК. От тях в тежест на ищеца се възлагат 1806.00 лева, съобразно отхвърлената част от исковата претенция, като възлагането е с оглед правилото, че макар освободен от разноски по делото, ищецът винаги е задължен за разноските на насрещната страна.

Мотивиран от гореизложеното, Софийският градски съд, Първо гражданско отделение, I-6 състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, „З.Б.И.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на И.С.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:*** (чрез адв.В.О.), сумата 18000.00 (осемнадесет хиляди) лева – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП на 04.08.2020г. в гр.София, причинено виновно от водача на застрахования при ответника по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ л.а. „Санг Йонг Кайрон“ с рег.№ СА ****КТ, ведно със законната лихва от 12.11.2020г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената сума до пълния заявен размер на претенцията от 30000.00 лева, като неоснователна.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК вр.чл.38, ал.1, т.3 ЗА, „З.Б.И.“ АД, ЕИК ****, да заплати на адв.В.В.О., с адрес: ***, сумата 1830.00 лева – адвокатско възнаграждение за осъщественото от него безплатно процесуално представителство на ищеца И.С.Б..

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, „З.Б.И.“ АД, ЕИК ****, да заплати на Софийския градски съд сумата 720.00 лева държавна такса по делото, както и сумата 519.00 лева – разноски по делото.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, И.С.Б., ЕГН **********, да заплати на „З.Б.И.“ АД, ЕИК ****, сумата 1806.00 лева – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

 

 

                       Съдия:

                                                                                              (Гергана Троянова)