РЕШЕНИЕ
№ 678/14.08.2023г. гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково в открито съдебно заседание на тринадесети юли, две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при
секретаря Дорета
Атанасова.................................................................и в
присъствието на
прокурор……………………...........................................................................като
разгледа докладваното от съдия Байнова адм.д №1093 по описа на съда за 2022г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от В.В.Г. ***, с
посочен съдебен адрес:***, офис ***, против Акт за прекратяване
на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020г. за
кампания 2022г. и за установяване на публично държавно вземане с изх. №01-6500/4321#2
от 20.10.2022г. , издаден от Зам. Изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“.
Жалбоподателката счита, че обжалваният
акт е нищожен, незаконосъобразен и необоснован. Излага съображения за липса на
материална компетентност на издателя му. Счита, че в нарушение на ЗНА е
придадено ретроактивно действие на санкционна правна норма, което на
самостоятелно основание води до нищожност на оспорения акт. Твърди също, че при
издаването на оспорения акт са допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила, поради неспазване изискванията на чл.26 и чл.35 от АПК, както и че
актът не е мотивиран. Привидно и била дадена възможност да участва в
производството, но подаденото от нея възражение не било обсъдено. Не било взето
предвид, че през 2022г. не била подавала заявление за подпомагане, поради което
законодателната промяна от м.04.2022г., на която се позовавал административният
орган не била приложима спрямо нейния случай. При липса на подадено заявление,
не можело да се приеме, че е налице съгласие за участие по мярката при
променените условия. Възраженията й не били обсъдени, не били изложени мотиви в
това отношение нито в уведомителното писмо за откриване на производството, нито
в обжалвания акт. Не бил направен анализ на предходните подавани от нея
заявления, в резултат на което бил направен погрешен извод относно годината, в
която започнал ангажиментът й по мярката. Твърди, че 5-годишния ангажимент по
мярка 11 е започнал през 2017г., когато подала заявление за подпомагане, съотв.
2017г. била първата, а 2021г. - петата година от поетия такъв. При това
положение, с изтичане на срока на изпълнение на ангажимента договорните
отношения между нея и фонда били приключили, но въпреки това, в разрез с
обективната действителност и в противоречие с материалния закон ДФЗ прекратявал
несъществуващ вече ангажимент и определял публично държавно вземане за него. В
издадения АУПДВ липсвали мотиви относно определените за възстановяване
намаления. Посочени били кумулативно
няколко основания за определяне
на сумата – чл.15, ал.3, т.4 и ал.4, т.2 , б.“а“ , но не било конкретизирано
кое от тях е причината за санкцията и какви са фактическите основания за
прилагането му , а в случай, че основанията са две или повече, какъв размер от
площта засягат и какво е намалението по всяко от тях. Така не ставало ясно
каква част от получените суми за подпомагане е изискуема и на какво точно основание. Жалбоподателката
твърди, че в производството по издаване на оспорения акт представила документи
относно прехвърлянето на стопанството й, но същите не били взети предвид по
причина, че не била подала декларация за това пред ДФЗ . Сочи, че поетият през 2017г. многогодишен
ангажимент не е прекратяван като счита за неоснователни аргументите на
административния орган за съществуващ неин ангажимент от 2020г.
По изложените съображения се иска от
съда да прогласи за нищожен обжалвания акт или същият да се отмени като
незаконосъобразен. Претендират се
разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа
от процесуален представител.
В допълнително представено заявление с вх.№2228/22.03.2023г. се навеждат и други доводи за
незаконосъобразността на обжалвания акт. Твърди се, че УП с изх.№ 01-6500/24.04.2018г.
за отказ за одобрение , поради недостиг на финансови средства по мярка 11
„Биологично земеделие“ от ПРСР за кампания 2017г. , не е достигнало до знанието
на жалбоподателката като в следващите години – 2018г., 2019г., 2020г. и 2021г.
последната била подавала заявление за подпомагане по мярката , попълвайки само
графата „Заявление за плащане“ ,
считайки, че ангажиментът и по мярка 11 не е бил прекъсван и е приключил през
2021г. Поради тази причина престанала да кореспондира с фонда, прехвърлила
земите си на друго лице, с което ликвидирала дейността си изцяло. Индиция в това
отношение бил и представеният към заявлението за подпомагане за 2019г. договор
със сертифицираща фирма, различна от посочената в заявлението от 2017г. ,
какъвто не следвало да се представя, ако се касаело за ново подпомагане. Твърди
се също, че не е надлежно получено и УП за одобрение и неодобрение за участие
по мярка 11 „БЗ“ от ПРСР 2014-2020 с изх.№02-260-6500/26.12.2020г. , в което се
сочело, че жалбоподателката е одобрена за участие по мярката считано от 2020г. Поради
ненадлежното връчване на посочените уведомителни писма, не били породени
правните последици от тях. Излага се и довод, че АУПДВ може да бъде издаден
само при наличие на влязъл в сила акт за прекратяване на ангажимента по
мярката, а такъв в случая нямало.
Ответникът – Зам. Изпълнителен Директор на
ДФ “Земеделие“, чрез процесуален представител в съдебно заседание и в писмено
становище излага аргументи за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде
отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Съдът, като съобрази събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не е спорно и е видно от
приложения CD , че на 02.05.2017г. от В.В.Г. УРН
452054, е било подадено общо Заявление за подпомагане 2017, а на 23.05.2017г. и
Заявление за подпомагане 2017, форма за физически лица, регистрирано с УИН 26/230617/68916,
с Приложение за кандидатстване по мярка
11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020, направление „Биологично
растениевъдство“. Към заявлението е приложена Декларация от 23.05.2017г.,
съгласно която В.В.Г. декларира, че е
запозната с обстоятелството, че заявлението й за подпомагане за кампания 2017г.
по мярка 10 и мярка 11 ще бъде одобрено за участие и ще й бъде предоставена
финансова помощ само при условие, че се осигури финансов ресурс за обезпечаване
на многогодишните ангажименти по съответната мярка от ПРСР 2014-2020, съгласно
Заповед №РД 09-361/13.04.2017г. на Министъра на земеделието и храните.
До В. В. Г. е било изпратено УП за отказ
от одобрение поради недостиг на финансови средства по мярка 11 „Биологично
земеделие“ от ПРСР 2014-2020 за кампания 2017г. с изх.№ 01-6500/2542 от
24.04.2018г. В писмото е посочена невъзможността за одобрение на нов
многогодишен ангажимент , поради недостатъчен бюджет по мярка 11, поради което на
кандидата е отказано одобрение по направление „БР“. Видно от Констативен
протокол №55/06.07.2018г., ведно с Уведомление, на основание чл.61, ал.3 от АПК, след невъзможност да бъдат намерени на посочения адрес за
кореспонденция/адрес на управление, на таблото за уведомления на ОД-Хасково на
ДФЗ, са били поставени уведомителни писма до жалбоподателката и други кандидати
за подпомагане, вкл. и УП за отказ от одобрение поради недостиг на финансови
средства по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 за кампания
2017г. с изх.№ 01-6500/2542 от 24.04.2018г. В Уведомлението е указан 14-дневен
срок /в календарни дни/ , считано от 06.07.2018г. до 20.07.2018г., за явяване
на конкретно посочен адрес и място за получаване на писмата. Изготвен е и
протокол за телефонно уведомяване, видно от който на 05.07. 2018г. в 10:30ч. В.Г.
е била уведомена за УП № 01-6500/2542 от 24.04.2018г. от на мобилен телефон с
номер, съответстващ на посочения за контакт в заявлението за подпомагане. Съгласно
Констативен протокол №55А от 23.07.2018г. , на същата дата горепосоченото писмо
е било свалено от таблото за уведомления на ДФЗ – ОД Хасково.
Заявления за подпомагане
жалбоподателката е подала и за кампании 2018 и 2019 като същите са регистрирани
с УИН 26/240418/75310, съотв. с УИН 26/210519/88743. Видно от заявленията, не е поискано
подпомагане по мярка 11.
На 27.04.2020г. В.В.Г., УРН 452054, е подала
общо Заявление за подпомагане, а на 14.05.2020г. и Заявление за подпомагане 2020,
форма за физически лица, регистрирано с УИН 26/270520/00840, с Приложение за
кандидатстване по мярка 11 „Биологично
земеделие“ от ПРСР 2014-2020, направление „Биологично растениевъдство“,
представляващо едновременно заявление за подпомагане и заявление за плащане. С
УП изх.№ 02-260-6500/8251 от 26.12.2020г. жалбоподателката е уведомена , че е
одобрена за участие по направление
„Биологично растениевъдство“ . Писмото е получено на 12.01.2021г., видно от
приложеното известие за доставяне /в оригинал на л.104/.
На 12.04.2021г. В.В.Г., УРН 452054, е подала
общо Заявление за подпомагане, а на 11.05.2021г. и Заявление за подпомагане 2021,
форма за физически лица, регистрирано с УИН 26/090621/19140, с Приложение за
кандидати поредна година по мярка 11
„Биологично земеделие“ 2021, направление „Биологично растениевъдство“,
представляващо заявление за плащане.
Видно от приложените справки за извършени
плащания /л.44-49/, на В. В. Г. във връзка със заявеното и одобрено през 2020г.
подпомагане по мярка 11, са изплатени следните суми: 1463,31 лв и 487,77 лв –
на 31.05.2022г., 1625,90 лв и 541,97 лв
– на 17.05.2022г.
Във връзка с изменение на чл.15, ал.3 от
Наредба №4/24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР
2014-2020, / Наредба №4/24.02.2015г./ , обнародвано в Д.в. бр.32/2022г., в сила
от 19.04.2022г. , въвеждащо единна процедура, с която ДФЗ – РА едновременно прекратява
многогодишните ангажименти и пристъпва към възстановяване на полученото
финансово подпомагане по тях, с писмо изх.№01-6500/4321 от 08.08.2022г. В. Г. е
уведомена, че при извършени административни проверки за спазване на ангажимент,
поет през кампания 2020 е установено, че не е подала заявление за плащане по
направление „Биологично растениевъдство“ през кампания 2022г. Предвид
последното и във връзка с чл.15, ал.3, т.4 от Наредба №4/24.02.2015г. е
уведомена, че на основание чл.26, ал.1 от АПК ДФЗ открива производство по
прекратяване на ангажимента и издаване на АУПДВ. В писмото са посочени изплатените суми по
мярката – 2167,87 лв през първата година от ангажимента по заявление с УИН 26/270520/00840
за кампания 2020 и 1951,08 лв – през втората година от ангажимента по заявление
с УИН 26/090621/19140 за кампания 2021. Посочена е и общата сума,
представляваща сбора от изплатеното финансово подпомагане по мярката през
годините, предхождащи прекратяване на ангажимента – 4118, 95 лв. В съответствие
с чл.15, ал.4, т.2 б.“а“ от Наредба №4/24.02.2015г. на жалбоподателката е
указано, че следва да възстанови 100% от
посочената сума, а именно 4118,95 лв, което може да стори доброволно в 7-дневен
срок от получаване на писмото без начисляване на лихви. С писмото, при
несъгласие с направените констатации, е даден 7-дневен срок от получаването му,
в който да се представят възражения и писмени доказателства, относими към
изложените констатации.
Видно от Констативен протокол от
18.11.2022г., длъжностно лице – ст.експерт в отдел ПСПМ при ОД на ДФЗ-Хасково Д.
Л., е удостоверила, че на същата дата в 16ч. и 36 минути е осъществила контакт
с В.В.Г. чрез обаждане на посочен телефонен номер и на основание чл.18а, ал.7
от АПК е уведомила кандидата, че има право в 3-дневен срок от уведомяването да
получи в ОД на ДФЗ – Хасково писмо с № №01-6500/4321 от 08.08.2022г. Посочено
е, заявеното от кандидата, че ще получи писмото в рамките на тридневния срок,
след което е направено отбелязване „Пуснато по пощата на 18.08.2022г.“. В
протокола се съдържа и указание, че при неполучаване на писмото /акта в
7-дневния срок, след изтичането му документите ще се считат за надлежно връчени
и започва да тече срок за представяне на възражение и документи в откритото административно
производство.
Видно от приложеното известие за
доставяне /л.24/, писмо с № №01-6500/4321 от 08.08.2022г. е получено от В.Г. на
26.08.2022г. , а на 02.09. 2022г. последната е подала Възражение по същото и е
представила писмени доказателства. Във възражението е посочила, че не е подала
заявление за плащане за 2022г., поради прекратена на 22.02.2022г. регистрация
като земеделски производител. Разяснила е, че всички площи са прехвърлени на
друг земеделски стопанин със същата дейност без прекъсване на направление
„Биологичнно земеделие“ като последният също не може да подаде заявление, тъй
като площите не са заявени предходната година. Към възражението е приложила
справка от ОД“Земеделие“ – Хасково с изх.№РЗС-02-57-А от 23.02.2022г., видно от
която е отписана от Регистъра на земеделските стопани на 22.02.2022г. , както и
други документи.
На основание чл.27, ал.3 , ал.5 и ал.7 от
ЗПЗП , чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК, и чл.7, пар.1 и 2 от Регламент (ЕС)
№809/2014г. на Комисията от 17.07.2014г. за определяне на правила за прилагане на Регламент (ЕС) №1306/2013 на
ЕП и на Съвета по отношение на прилагането на интегрираната система за
администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното
съответствие , както и в резултат на извършени административни проверки на
основание чл.46, ал.1 от Наредба
№4/24.02.2015г. за спазване на поет ангажимент, от Зам. Изпълнителния директор
на ДФЗ е издаден процесният акт с изх.
№01-6500/4321#2 от 20.10.2022г.
В акта, след цитиране разпоредбите на
чл.6 и чл.15, ал.3, т.4 от Наредба №4/24.02.2015г. е посочено, че В.Г. с
УРН в ИСАК 452054, е одобрена за участие по мярка 11
„Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 с направление „Биологично
растениевъдство през кампания 2020г. Посочени са конкретните изплатени суми по
мярката по заявленията за кампании 2020 и 2021, съотв. общата изплатена сума за
годините, предхождащи тази на прекратяване на ангажимента, както и сумата,
подлежаща на възстановяване. Описани са изпратеното до кандидата писмо за
откриване на административното производство по прекратяване на ангажимента и
издаване на АУПДВ, както и подаденото възражение. Посочено е, че доводите във
възражението не се приемат, тъй като след извършена проверка е установено, че в
ИСАК не е регистрирано прехвърляне на
заявлението, каквито са изискванията на Наредба №4.
С оспорения акт на основание чл.15,
ал.3, т.4 и ал.4, т.2 б.“а“ от Наредба №4/24.02.2015г. , чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК вр. чл.165 и чл.166 от ДОПК, и чл.20а, ал.1 от ЗПЗП , е прекратен по
отношение на В.В.Г. ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР
2014-2020 за кампания 2022 и е определено
подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление
„Биологично растениевъдство“ за кампания 2020 и 2021 във връзка с подадени
заявления за подпомагане с УИН 26/270520/00840 и УИН 26/090621/19140 в размер
на 4118,95 лева.
Оспореният акт е съобщен на В.Г. на
03.11.2022г., видно от приложеното известие за доставяне /л.40/. Жалбата срещу същия
е подадена директно пред Административен съд-Хасково на 16.11.2022г., където е
заведена с вх.№7772 от същата дата.
По искане на жалбоподателката по делото е
назначена съдебно-почеркова експертиза. Според заключението на вещото лице: 1.
подписът за „получател“ в известие за доставяне с № ИД PS 6300
015FU С и дата на приемане 04.01.2021г. е изпълнен
от В.В.Г.; 2. Цифровият текст 120121 за „дата на получаване“ не е изпълнен от В.В.Г.; 3. Текстът В.Г.
в графата „Име, фамилия на получателя на пратката“ не е изпълнен от В.В.Г.. Заключението
по експертизата е прието без оспорване от страните.
При така установеното от фактическа
страна, се налагат следните правни изводи:
Жалбата е насочена срещу
годен за обжалване административен акт, изхожда от лице с правен интерес и е
подадена при липса на ограничителен срок с оглед претенцията за нищожност на
оспорения акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Оспореният акт е
издаден от компетентен орган.
В
разпоредбата на чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП е предвидено, че Изпълнителният директор на ДФЗ
е и Изпълнителен директор на РА, и като такъв организира, ръководи нейната
дейност и я представлява. Съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП , Изпълнителният директор може да делегира със заповед
правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното
законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2,
включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за
подпомагане и формуляри за кандидатстване.
В чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП (в действащата
редакция към датата на издаване на акта) е предвидено, че разплащателната
агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо
платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от
европейските фондове и държавния бюджет. Разпоредбата на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП (ред. ДВ бр.
51/2019 г.) регламентира, че дължимостта на подлежаща на възстановяване БФП
поради неспазване на критериите за допустимост, ангажимент или друго задължение
от страна на ползвателите на помощ или бенефициентите по мерките и подмерките
от ПРСР, извън основанията по ал. 6 (налагане на финансова корекция по чл. 70,
ал. 11, т. 1-9 от ЗУСЕСИФ), се установява с издаването на АУПДВ по реда на
ДОПК. Чл. 27, ал. 8 от ЗПЗП предвижда, че АУПДВ
се издават от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" или от
оправомощените от него лица. Посочената разпоредба изрично допуска възможност
за делегиране на правомощия за издаването на АУПДВ от страна на изпълнителния
директор на ДФЗ.
Наред с горното, чл.15, ал.3 от приложимата в случая Наредба №4/24.02.2015г. предвижда
възможност за ДФЗ за едновременно прекратяване на ангажимента и предприемане на действия по
възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление
съгласно условията на ал. 4 в пет конкретно посочени хипотези, сред които
попада и процесният случай.
Анализът на
цитираните разпоредби сочи, че прекратяването на ангажимента по мярка 11 и
издаване на АУПДВ във връзка с възстановяване на получената финансова помощ,
макар и различни като предпоставки и правни последици, са актове, чието
едновременно постановяване е нормативно закрепено и поставено в правомощията на
изпълнителния директор на ДФЗ или оправомощено от него длъжностно лице.
Видно
от приложената Заповед № 03-РД/3088/22.08.2022г. /т.6/ , Изпълнителният
директор на ДФЗ е делегирал на В. И. К. – Зам. Изпълнителен директор на ДФЗ, правомощието да издава и подписва
административни актове по мярка 11 "Биологично земеделие", с които
едновременно се прекратява поет ангажимент и се предприемат действия по
възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление,
какъвто е и оспореният в настоящото производство акт. Действително, както се
твърди жалбата, в оспореният акт липсва позоваване на горепосочената заповед.
Последното обаче по никакъв начин не се отразява на материалната компетентност
на ответния административен орган да издаде акт от вида на процесния, респ. не
представлява нарушение, водещо до незаконосъобразност на същия , а още по-малко
до нищожността му.
Предвид
изложеното, оплакването на
жалбоподателката за некомпетентност на издателя на акта е неоснователно.
Оспореният акт е
обективиран в писмена форма като съдържа правни и фактически основания за
издаването му съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Не се
установява в производството по издаването му да са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила. Спазени са изискванията
на чл. 35 от АПК индивидуалният акт да се
издаде след като се съберат и анализират всички факти и обстоятелства, които са
от значение за случая. Жалбоподателката е
уведомена за започване на административно производство в съответствие с
изискването на чл. 26, ал. 1 от АПК като й е дадена
възможност да направи възражение и да представи доказателства. В
указания в уведомителното писмо срок жалбоподателката е депозирала възражение,
в което не е оспорила факта на неподаване на заявление за плащане през кампания
2022, а по-скоро е описала причините за това.
Съдът не споделя
оплакването, че АУПДВ е незаконосъобразен, поради издаването му при липса на
влязъл в сила акт за прекратяване на поетия ангажимент. Разпоредбата на чл.15, ал.3 от Наредба №4/24.02.2015г.
/редакция Д.в. бр.32/2022г., в сила от 19.04.2022г./ не въвежда такова изискване, а напротив – изрично
допуска прекратяването на ангажимента и
предприемането на действия по възстановяване на получената финансова помощ по
съответното направление да се извършат едновременно, поради което процедирайки
по този начин административният орган не е нарушил нито
административнопроизводствените правила, нито материалния закон. Към момента на
започване на административното производство по издаване на оспорения акт
разпоредбата на чл.15, ал.3 от Наредба №4/24.02.2015г. в
редакцията, влязла в сила от 19.04.2022г., е част от действащото право и е
приложима по отношение на процесния случай.
Оспореният акт е
издаден и в съответствие с материалния закон.
Прекратяването на
ангажимента по мярка 11, направление „БР“ и определянето на задължение за
възстановяване на изплатеното финансово подпомагане е обосновано с неспазване
на изискването по чл.6, ал.2 от Наредба №4/24.02.2015г. , а именно неподадено
от жалбоподателката заявление за плащане по направлението за кампания 2022г.
В случая не се
спори, че заявление за подпомагане по мярка 11 по направлението
"Биологично растениевъдство", не е подавано за 2022г. Спорен е въпросът от
кой момент е поет многогодишния ангажимент като според твърденията на
жалбоподателката това е станало през 2017г., съотв. същият е приключил през 2021г.,
поради което и през 2022г. е нямала задължение да подава заявление за плащане,
доколкото не е поемала нов ангажимент по мярката през 2022г., а освен това е
прекратила регистрацията си като земеделски стопанин и е прехвърлила земите си
на друг такъв.
Горните твърдения, с изключение на това за
прекратяване на регистрацията в Регистъра на земеделските стопани, не се
подкрепят от събраните по делото доказателства.
От представеното Заявление с УИН
26/230617/68916, съдържащо се в приложения CD,
действително се установява, че през 2017г. жалбоподактелката е кандидатствала
за подпомагане по мярка 11, направление „БР“, но видно от УП с изх.№
01-6500/2542 от 24.04.2018г. , не е била одобрена за участие по мярката, поради
недостиг на финансови средства по същата. Съгласно чл.6, ал.2 от Наредба №4/24.02.2015г. /в редакцията,
действаща към момента на подаване на заявлението за подпомагане за кампания
2017г./ , 5-годишният срок за изпълнение на биологичните направления започва да тече от началото на годината на подаване и
одобрение на заявлението за подпомагане. Доколкото за кампания 2017
жалбоподателката не е била одобрена за участие по мярката, то няма как да се
приеме, че е поела ангажимента през 2017г. Показателно в тази насока е
обстоятелството, че за кампании 2018 и 2019 , жалбоподателката не е
кандидатствала за подпомагане по мярка 11, което противоречи на твърденията й,
че през кампаниите след 2017г. е подавала заявления за плащане по тази мярка.
Такова подпомагане жалбоподателката е поискала през 2020г., със заявление с
УИН 26/270520/00840, като видно от УП изх.№ 02-260-6500/8251 от 26.12.2020г. , е била одобрена за участие по направление „БР“ .
Предвид последното и с оглед разпоредбата на чл.6, ал.2 вр.ал.1 от Наредба №4/24.02.2015г., 2020г. се явява първата година от поетия от нея ангажимент по мярка
11, направление „БР“ от ПРСР 2014-2020.
Не се споделя твърдението, че за участие
и финансиране по направлението жалбоподателката не е била уведомена. От
приложеното № ИД PS 6300 015FU С е видно, че УП изх.№ 02-260-6500/8251 от
26.12.2020г. е било получено от последната на 12.01.2021г. От заключението по
допуснатата съдебно-почеркова експертиза
категорично се установява, че подписът, положен за „получател“ в
известие за доставяне с № ИД PS 6300 015FU С е изпълнен от В.В.Г.. В тази връзка и независимо
от констатацията на вещото лице, че
цифровият текст 120121 за „дата на получаване“ и текстът В.Г. в
графата „Име, фамилия на получателя на пратката“ не са изпълнени от жалбоподателката,
следва да се приеме, че УП изх.№ 02-260-6500/8251 от 26.12.2020г. е достигнало
да знанието й. В подкрепа на последното следва да се отбележи, че за кампания
2021г. със заявление с УИН 26/090621/19140 е подадено и Приложение за кандидати
поредна година по мярка 11 „Биологично
земеделие“ 2021, направление „Биологично растениевъдство“, представляващо
заявление за плащане.
Предвид гореизложеното и при безспорно
установеното, че 2020г. е първата от поетия ангажимент, то за жалбоподателката
е било налице задължението по чл.6, ал.2 от Наредба №4/24.02.2015г. да подаде заявление
за плащане през кампания 2022г. , която е третата от ангажимента.
Неизпълнението на това задължение съгласно чл.15, ал.3, т.4 от визираната
наредба, е основание за прекратяване на ангажимента и едновременно с това - за предприемане
на действия от страна на ДФЗ по възстановяване на получената финансова помощ по
съответното направление като именно така е процедирал административният орган.
В случая не е налице
обективна причина, която да е попречила на жалбоподателката да подаде заявление
за плащане през кампания 2022г. Причината това да не бъде сторено е изцяло
субективна, доколкото прекратяването на регистрацията като земеделски стопанин
е станало по инициатива на самата жалбоподателка. Освен това, за последното не
е уведомила ДФЗ-РА, нито е представила доказателства, че стопанството й е
прехвърлено на друг земеделски стопанин.
При съобразяване на
обстоятелството, че неподаденото заявление за плащане касае третата година от
поетия ангажимент, респ. че същият е
прекратен преди края й, то съгласно разпоредбата на чл.15,
ал.4, т.2, б.“а“ от Наредба №4/24.02.2015г., правилно
административният орган е разпоредил възстановяване на 100 % от изплатената финансова помощ. За кампании 2020 и 2021
жалбоподателката не оспорва, че е получила по мярка 11 общо сумата от 4118, 95
лв., какъвто е установеният с оспорения акт размер на публичното държавно
вземане.
По изложените съображения съдът счита, че
оспореният акт е издаден в съответствие с изискванията за законосъобразност , а
подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да се отхвърли.
Предвид изхода на делото, основателно е искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът определя в размер на 100. 00 лева.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.В.Г.
***, с посочен съдебен адрес:***, офис ***, против Акт за прекратяване на
ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020г. за кампания
2022г. и за установяване на публично държавно вземане с изх. №01-6500/4321#2
от 20.10.2022г. , издаден от Зам. Изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“.
ОСЪЖДА В.В.Г., ЕГН **********
да заплати на Държавен фонд „Земеделие” – София юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100.00 /сто/ лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: