РЕШЕНИЕ
№ 270
гр. София, 22.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20211110208879 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН в относимата редакция).
Обжалвано е наказателно постановление № 542909-F555345 от 20.10.2020 г.,
издадено от началник отдел „ Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП, с което на „В.“
ЕТ, с ЕИК: .....е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл. 185,
ал. 2 от ЗДДС, във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-
18/13.12.2006 на МФ .
В жалбата се иска съдът да отмени НП, поради неправилност и
незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, с
твърдения за антидатиране на НП. В случай на евентуалност се моли съдът да постанови
решение, с което да установи, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и да
отмени наложеното наказание. Като в случай, че НП не бъде отменено жалбоподателят моли
размерът на наложеното наказание да бъде намален.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, дружеството-жалбоподател, чрез
своя процесуален представител поддържа жалбата със същите съображения и искания, като
не се претендират разноски, и се прави възражение за прекомерност на юрисконсултското
възнаграждение, поискано от процесуалния представител на наказващия орган.
Административнонаказващият орган (АНО), чрез процесуалния си представител,
1
оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, като моли за потвърждаване на НП като
правилно и законосъобразно, подчертавайки че наказващият орган е взел предвид по-
ниската степен на обществена опасност на деянието и е наложил минимална санкция. АНО
моли за присъждане на разноски по делото, представляващи юристконсултско
възнаграждение в размер на 120 (сто и двадесет) лева, представя се списък с разноски.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на
страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена на 09.06.2021г.. в законоустановения 7-дневен срок считан от
връчването на наказателното постановление, удостоверяващо се в разписка от 02.06.2021г.
Жалбата е подадена от управителя на Држеството, явяващ се легитимирано лице.
С акт за установяване на административно нарушение (АУАН) от 23.06.2020г. е било
констатирано, че при пристигане на органите по приходите на 15.06.2020г. в 18:45 часа, на
място е извършена проверка на търговския обект- кафе-аперитив, гр. С., ул.“А.П.Ч.“ №., по
смисъла на пар.1, т.41 от ДР ЗДДС. При проверката е установено, че разчетената касова
наличност от наличния в обекта, въведен в експлоатация електронен касов апарат, с
фискална памет /ЕКАФП/ модел DATECS DP-150., при изведеният дневен финансов Х
отчет от фискалната памет на устройството е била в общ размер 167.90 лв. Докато
фактическата наличност в касата на обекта е била в размер на 138.95лв, съгласно изготвен
опис на паричните средства. Установената разлика/ промята в касовата наличност е била в
размер на 28,95лв и представлява извеждане на пари от каса, което не е било отразено във
фискалното устройство към момента на извършване в точност до минута. За извършената
проверка и констатациите от нея св. Н. съставила Протокол за извършена проверка Серия
АА и бланков № 0038136 от 15.06.2020 квалифицирала деянието като нарушение на чл. 33,
ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 4 ЗДДС, като предявила и
връчила екземпляр от протокола на управителя при съставянето му. В протокола
управителят не направил възражения.
В последствие на 23.06.2020 г., св. Н. съставила АУАН спрямо търговеца
квалифицирала деянието като нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на
МФ, вр. с чл. 118, ал. 4 ЗДДС, като предявила и връчила екземпляр от акта на управителя,
подписан от последния без възражение. На 25.06.20г. е постъпило възражение от управителя
на Дружеството до НАП, в което се подчертава, че продажбите за въпросния ден са били
отчетени в касовия апарат и липсата в касата е причинена поради плащане на СОТ от негов
служител, след което при опит да извади парите от касовия апарат, системата го отхвърля.
Ведната след това са били пристигнали проверяващите.
Въз основа на акта за установяване на нарушението, на 20.10.2020г. било издадено
атакуваното наказателно постановление, с което АНО възприел фактическата обстановка,
описана в акта, както и правната квалификация на нарушението и на основание чл. 185, ал. 2
във вр. с чл. 185, ал. 1 ЗДДС търговецът бил санкциониран с имуществена санкция в размер
на 500 лева.
2
Фактическа обстановка описана в НП се установява по безспорен начин от събраните
по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на
съдебното производство, които са непротиворечиви и кредитирани от съда изцяло. Като
цяло жалбоподателят не оспорва, че действително в обекта е била констатирана разлика в
касовата наличност, но всички продажби са били реално отчетени във ФУ, като липсата в
касата е поради заплащане на СОТ такса и трудности на продавача при въвеждане в апарата
на операцията изваждане на суми.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид
така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение са спазени
реквизитите посочени в чл. 42 от ЗАНН. Актът е издаден от компетентен орган, посочени са
дата на издаване на акта, както и подробно описание на нарушението и данни за
нарушителят.
Атакуваното НП с дата 20.10.2020г.. е издадено въз основа на АУАН от 15.06.2020г.,
съответно спазен е 6-месечният срок, съгласно чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Всички реквизити
съгл. чл. 57 от ЗАНН са налични. Същото е издадено от компетентен орган – началник отд.
„Оперативни дейности“ упълномощен от изп. директор на НАП, съгл. заповед на №ЗЦУ-
1149 от 25.08.2020г.
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за
нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства,
която норма въвежда задължение за лицата, извън случаите на продажби, да регистрират
всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и
извън касата) във фискалното устройство чрез операциите "служебно въведени" или
"служебно изведени" суми. Описаните в АУАН и в наказателното постановление факти и
обстоятелства съответстват на посочената нарушена норма. От събраните по делото
писмени и гласни доказателства безспорно се установява наличието на разлика между
фактическата касова наличност и разчетната такава на фискалното устройство и
представлява извеждане на пари от касата, което не е отразено във ФУ, чрез функция
„служебно изведени суми“. Неотразяването на всяка промяна в касовата наличност
представлява нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредбата.
В случая е без значение дали допуснатото нарушение е по вина на някой от
служителите или не, доколкото горепосочената разпоредба не прави разлика в тази насока.
Следователно е налице нарушение, което безспорно е установено в хода на проверката, като
отговорността е обективна, и не се изследва субективната страна.
3
За констатираното административно нарушение, административнонаказващият орган
е определил имуществена санкция по реда на чл. 185, ал. 2 във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС в
размер на 500 лева.
В изречение 2 на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е указано, че когато нарушението не води до
неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1, а именно имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци в размер от 500 до 2000 лв. Предвид така
цитираните разпоредби, настоящият състав приема, че те правилно са били приложени, с
оглед на фактическата обстановка, доколкото именно разпоредбата на чл. 185, ал. 2 ЗДДС
регламентира наказването на лицата, които са допуснали нарушение на нормативен акт по
прилагането на чл. 118 ЗДДС, какъвто се явява Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. съгласно чл.
118, ал. 4 ЗДДС. Действително в санкционната част наказващият орган не е посочил
прецизно нормата чл. 185, ал.2 изр. 2 от ЗДДС, а само чл.185, ал.2 от ЗДДС, но в
обстоятелствената част изрично е посочено, че нарушението не води до неотразяване на
приходи, направена е и превръзка с нормата на чл. 185 ал.1 от ЗДДС, поради и което това
нарушение според настоящия съдебен състав не е съществено и не ограничава правото на
санкционирания търговец да разбере какво нарушение е било извършено и коя е
приложимата санкционна разпоредба.
Относно конкретния размер на санкцията, съдът отчита, че няма данни за предходни
нарушения на жалбоподателя, поради което следва да се приеме, че правилно е наложен
минималният размер на санкцията.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за опорочена
административнонаказателна процедура, поради издаване на НП след срока по чл. 34, ал. 3
ЗАНН. Видно от приложеното постановление, същото е издадено на 20.10.2020. в рамките
на шест месеца от съставяне на АУАН от 23.06.2020г. – т.е. срокът по чл. 34, ал.3 ЗАНН е
спазен. Жалбоподателят не ангажира нито едно доказателство оборващо горните изводи,
като подозренията му в противната посока не се ползват с доказателствена сила. Това че НП
е било връчено по-бавно, отколкото други издадени НП от същия наказващ орган няма как
еднозначно да сочи на извод за „антидатиране“ или на недобросъвестно поведение от страна
на наказващия орган. В ЗАНН относно издаване на НП е предвидено, че може
законосъобразно да се издаде в рамките на 6 месеца от съставяне на АУАН, като не е
предвидено въобще, че същото следва да се обяви веднага след издаването си на
нарушителя. Ако законодателят изискваше такова поведение, същият щеше да го
регламентира с изрична норма – по подобие на общото изискване за съставяне на АУАН в
присъствие на лицето, срещу което се съставя (чл. 40, ал. 1 ЗАНН). В случая такова
изискване няма. По-късното връчване на НП не препятства възможността на жалбоподателя
за защита, защото срокът за обжалване започва да тече именно от връчването, поради което
и доводите на жалбоподателя в обратна посока не се възприемат от настоящия състав.
Жалбоподателят твърди, че са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН,
обуславящ маловажни случаи на административни нарушения, при които наказващият орган
не налага наказание на нарушителя. Относно понятието за маловажен случай, съгласно чл.
4
11 от ЗАНН се прилага легалната дефиниция на чл. 93, т.9 от НК: "маловажен случай" е
този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид.
Преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. В неговия
обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 от ЗАНН.
Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият
орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради
издаването му в противоречие със закона. Разбирането за обхвата на съдебния контрол е в
съответствие и с практиката на Европейския съд по правата на човека по приложението на
чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи,
според която съдът не може да бъде ограничаван в своята юрисдикция, когато решава
правния спор. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен орган и не
може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни
за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така
и по правото, от които зависи изходът на делото. В този смисъл е и Тълкувателно решение
№ 1/12.12.2007 г., по т. н. д. № 1/2007 г. на ОСНК на Върховния касационен съд.
Съда счита, че има основание за прилагане на нормата на чл. 28 ЗАНН. Разликата в
касовата наличност и установеното в дневния финансов отчет на ФУ е малка, в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от същия вид, още повече , че не става въпрос за
укриване на доходи от Дружеството. Нарушението не води до нарушаване на фиска. В
случая касовата наличност е била с 28,95лв. по-малко от отразената във фискалното
устройство. Във възражението на управителя на Дружеството до НАП от 25.06.20г. се
посочва, че несъответствието е настъпило след заплащане на услуги на СОТ, като
служителката от Дружеството, като служителката се е опитала да извади парите от касовия
апарат, чрез функцията „служебно изведени суми“ , но системата я отхвърлила, веднага след
което са дошли и проверяващите, като съдът не намери основания да приеме тези твърдения
за недостоверни.
Издавани са касови бонове за всички покупки от въпросното кафе-аперитив,
включително издадени са били и такива при контролната покупка извършена от св. Д.
Нарушението на разпоредбите на Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ е първо за търговеца, не
са констатирани и други нарушения, поради и което неизпълнението на задължението да
отбележи промяната на касовата наличност чрез операция „извеждане на пари извън касата
в размер на 28.95 лв. се явява и е с ниска степен на обществена опасност.
Съгласно гореизложеното съда счита, че са налице основания за приложението на чл.
28 от ЗАНН. Административно-наказващият орган не е приложил последния и в този
смисъл наказателното постановление е издадено в противоречие със закона.
Действително към датата на постановяване на настоящия съдебен акт са налице
редица промени в ЗАНН /ДВ. Бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г./, включително както
5
по отношение приложението на чл. 28 от ЗАНН от страна на наказващия орган, така и в
правомощието на съда визирани в чл. 63 ал.2 т. 1- 5 от ЗААН, като изрично вече е
предвидено, че съдът може да отмени НП и да предупреди нарушителя, че при извършване
на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание, а за наказващия орган е предвидена процедура по
приложението на чл. 28 от ЗАНН, включваща и самостоятелно обжалване на акта, с който се
прилага предупреждението по чл. 28 от ЗАНН.
В настоящия случай обаче към датата на нарушението за съда не е съществувала
процесуална възможност да прилага чл. 28 от ЗАНН, в случаите когато това не е сторено от
наказващия орган, а констатацията, че е налице маловажен случай при съдебен контрол на
издадено НП, както посочи по-горе ако не е била извършена от наказващия орган е
абсолютна процесуална предпоставка за отмяна изцяло на атакуваното НП поради
нарушение на закона, то и към настоящия момент този резултат се явява по-благоприятен за
жалбоподателя по смисъла на чл. 3 ал. 2 от ЗАНН. Това е така, доколкото макар и
процесуална норма, правомощието съдът да приложи чл. 28 от ЗАНН се явява и произнасяне
по отношение на санкцията и свързаните с нея последици, и в този смисъл съдът намира, че
не може да я приложи към настоящия казус с оглед ограничаването на правото на
санкционираното лице на двуинстанционен съдебен контрол върху приложението на чл. 28
от ЗАНН, какъвто процесуален ред е предвиден в сега действащия ЗАНН
Дружеството не е претендирало разноски по делото и съответно такива не следва на
бъдат начислени.
С оглед изхода на делото и констатацията на съда, че НП следва да бъде отменено, то
и искането на процесуалния представител на наказващия орган за присъждане на разноски
следва да бъде оставено без уважение.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН /ред. ДВ, бр. 109 от
2020г./ Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 542909-F555345 от 20.10.2020 г.,
издадено от началник отдел „ Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП, с което на
„В...“ ЕТ, с ЕИК: ... е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл.
185, ал. 2 от ЗДДС, във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 на МФ КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСТАВЯ без уважение искането на наказващия орган чрез процесуалния му
представител за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на глава XII от АПК,
6
на касационните основания предвидени в НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7