Решение по дело №483/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БД ИБР/ против Решение № 13 от 19.03.2024г., постановено по АНД № 209/ 2023г. по описа на Районен съд – Гълъбово, с което е отменено Наказателно постановление № 134 от 02.10.2023г., издадено от Директора на РД ИБР, за наложена на „БРИКЕЛ“ ЕАД имуществена санкция в размер на 150лв. на основание чл.200, ал.1, т.1, б.“а“ от Закона за водите /ЗВ/. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението, като постановено в нарушение на приложимия материален закон - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл.63в от ЗАНН. Оспорва се изводът на съда за допуснати процесуални нарушения при издаване на процесното наказателно постановление. Твърди се, че в Акта за установяване на административното нарушение и в издаденото въз основа на него Наказателно постановление констатираното нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, съдържа се подробно описание на нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните законови разпоредби, нарушени с описаното деяние и съотв. законова норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя. Сочи за несъответен на събраните по делото доказателства и по-конкретно показанията на св.А. Г. и св.Р. П., извода на въззивния съд, че не може да се приеме за датата на извършване на нарушението посочената в НП дата, на която е била осъществена проверката, тъй като към този момент ТЕЦ-ът не е работил. Изложени са доводи, че към 07.06.2023г е установена работа на циркулационна помпа №1, макар ТЕЦ БРИКЕЛ да не е в работен режим. Доказано е по делото, че поради технологичните нужди и самия начин, по който работи централата, се осъществява водовземане от язовир Розов кладенец, при което водата циркулира в системата с цел охлаждане и се връща в язовира по отделен канал, чрез заустването на водите. Счита, че изпомпването на вода от язовира несъмнено е свързано с отнемане на водно количество, независимо от това, че част от отнетата вода се връща обратно. Следователно безспорно е, че на 07.06.2023г е извършвано водовземане от повърхностен воден обект, без издадено разрешение по чл.44 ал.1 от Закона за водите, което деяние е административно нарушение по чл.200 ал.1 т.1 от същия закон. От съда се иска да приеме, че е налице правилно приложение на материалния закон – чл.200 ал.1 т.1 буква „а“ от Закона за водите при издаване на Наказателното постановление, обратно на правното заключение на въззивния съд. Претендира се отмяна на въззивния съдебен акт и постановяване на друг по същество за потвърждаване на Наказателното постановление.

Ответникът по касация – „БРИКЕЛ“ ЕАД гр. Гълъбово чрез процесуалния си представител адвокат Д. оспорва жалбата като неоснователна. В представена писмена защита излага подробни съображения за правилност на обжалваното съдебно решение, поради което моли същото да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението на районния съд, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на оспореното решение на Районен съд Гълъбово, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Производството пред Районен съд – Гълъбово се е развило по жалбата на „Брикел“ ЕАД срещу Наказателно постановление № 134 от 02.10.2023г., издадено от Директора на Регионална дирекция „Източнобеломорски район“, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 182/ 14.08.2023г., с което на „Брикел“ ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 150лв. на основание чл.200, ал.1, предл.първо, б.“а“ от Закона за водите, за извършено нарушение на чл.44, ал.1 във вр. с чл.52, ал.1, т.1, б.“а“ от Закона за водите. От фактическа страна административнонаказателното обвинение се основава на това, че при извършена на 07.06.2023г. проверка от експерти на БД ИБР във връзка със схема на захранване и водовземане от река Сазлийка и язовир Розов кладенец за нуждите на ТЕЦ на Брикел ЕАД, е констатирано водовземане от язовир „Розов кладенец“ /включен в списъка на комплексни и значими язовири по Приложение 1 към чл.13, ал.1 от Закона за водите/, което се извършва посредством брегова помпена станция /БПС/, разположена в ПИ с идентификатор 53134.514.1, по КККР на с. Обручище, общ. Гълъбово, обл. Стара Загора, собственост на „Брикел“ ЕАД. БПС е оборудвана с 4 броя циркулационни помпи /ЦП/ и 2 броя помпи за противопожарни нужди. В момента на проверката работила ЦП 1 с цел поддържане на технологичния процес на обекта. В ТЕЦ Брикел се извършвал планов годишен ремонт и не работел към момента на проверката. не работи и се извършва планов годишен ремонт на обекта. В брегова ПС имало монтирани 4 броя ултразвукови разходомерни устройства тип Siemens, Sono 3000, като към момента на проверката е отчетено устройство № 1 с показание 5394439 м3 х 100. Водите от язовир Розов кладенец чрез 4 броя напорни тръбопровода се прехвърляли в шибърно отделение, откъдето след него напорните тръбопроводи се разпределяли в два основни водопровода, които отвеждат водите към кондензаторите на торбините на ТЕЦ. Водите, иззети от яз. Розов кладенец били предназначени за охлаждане. След охлаждане на кондензаторите, водата постъпва в два сливни канала, които се зауствали в язовир Розов кладенец, при точка с географски координати N 42.151852° Е 25.908327“. Установено е, че за правото на водовземане от язовир Розов кладенец имало издадено разрешително № 0661/27.11.2001г., продължено с решение № 157/24.09.2007г., издадени от Министъра на околната среда и водите, със срок на действие 27.11.2015г. В Министерство на околната среда и водите е било подадено заявление за издаване на разрешително за водовземане от яз. Розов кладенец, от страна на „Брикел“ ЕАД. С писмо изх. №ПВ-67/09.06.2016г. МОСВ е уведомило „Брикел“ ЕАД, че постъпилото заявление за издаване на разрешително няма да бъде разгледано. Към момента на проверката няма действащо разрешително за водовземане от повърхностен воден обект- язовир Розов кладенец. По данни на представители на „Брикел“ ЕАД, присъствали на проверката, брикетна фабрика се захранва основно от съоръженията на брегова ПС, изградена на брега на язовир Розов кладенец. При необходимост резервното захранване се осъществява от река Сазлийка, посредством ПС „Съзлия“. Направен е извод, че с така описаното деяние „Брикел“ ЕАД извършва водовземане от повърхностен воден обект- язовир „Розов кладенец“, № 37 от списък на комплексни и значими язовири, по Приложение 1 към чл.13, ал.1 от Закона за водите, без да има това право, като не притежава разрешително за водовземане от повърхностен воден обект, издадено от Министъра на околната среда и водите, съгласно чл. 44, ал. 1, във вр. с чл.52, ал. 1, т. 1, буква „а“ от Закона за водите.

С обжалваното решение Гълъбовският районен съд е отменил наказателното постановление по съображения за неговата процесуална и материална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че при неспазване изискването по чл.40, ал.1 от ЗАНН АУАН № 182/ 14.08.2023г. е бил съставен в присъствие на свидетели, които не са присъствали на проверката, при която е установено нарушението. Това процесуално нарушение е прието за съществено, тъй като сериозно е било накърнено правото на защита на санкционираното лице още при съставяне на АУАН. На следващо място са изложени мотиви за допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.5, предл.2 от ЗАНН, доколкото посочената в НП дата на установяване на нарушението не можела да се приеме за дата на неговото извършване, предвид отразеното в самото НП обстоятелство, че към тази дата ТЕЦ-ът не работи. По съществото на спора въззивният съд е приел, че от материалите по делото не се доказва по безспорен начин санкционираното лице да е осъществило състава на твърдяното нарушение. Отделно от това, въз основа на разграничените понятия за водовземане и водоползване в Закона за водите, въззивният съд е достигнал до извод, че обвинението за извършване на водовземане без разрешително за водовземане от повърхностен воден обект, издадено от Министъра на околната среда и водите, съгласно чл.44 ал.1 вр. с чл.52 ал.1т .1 буква“а“ от Закона за водите, не се квалифицира правно като административно нарушение по чл. 200, ал.1, т.1 предл първо буква „а“ от ЗВ.

Решението на Старозагорския районен съд е правилно като краен резултат, по следните коригиращи мотиви:

Не се споделя извода на въззивния съд, че при провеждането на административнонаказателно производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, поради неспазване изискването на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Константна е съдебната практика, че въпросът дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен. Това разрешение изцяло кореспондира с нормативното такова по чл.53, ал.2 от ЗАНН. По аргумент от посочената разпоредба и предвидената в нея възможност да бъде издадено наказателно постановление въпреки допуснати нередовности на АУАН, ако е установено по безспорен начин деянието и кой е неговият автор, следва извода, че не всяко нарушение, допуснато при съставянето на АУАН, води до незаконосъобразност на издаденото наказателното постановление. Единствено и само съществени нарушения при съставянето на АУАН или съществени нередовности в неговото съдържание, които обективно са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице или възпрепятстват съдебната проверка за законосъобразност на издаденото наказателно постановление, могат да релевират наличието на отменително основание.

В случая съставянето на АУАН в хипотезата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, въпреки наличието на свидетели, присъствали при установяването на нарушението, не представлява съществено нарушение при съставянето на АУАН от категорията на посочените по – горе. Теорията и практика са извели хипотезите, при които неспазването на изискванията на чл.40 от ЗАНН релевира наличието на съществено нарушение на процесуалните правила при провеждането на административно наказателното производство и основание за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно. Това са случаите, когато АУАН е съставен в отсъствието на свидетели и при липса на кумулативните предпоставки за приложението на института по чл.40, ал.4 от ЗАНН; когато АУАН е съставен в присъствието на свидетели, които не са индивидуализирани по начин, обуславящ редовното им призоваване и разпит пред съд и когато АУАН не е подписан от нито един от свидетелите. Във всички останали случаи, в които процесуалния закон не е спазен стриктно, порокът следва да се преценява от гл.т. на обосноваността на санкционния акт, а не на процесуалната му законосъобразност. С оглед на гореизложеното неправилно Гълъбовският районен съд е приел, че съставянето на АУАН № 182/ 14.08.2023г. в присъствието на свидетели, различни от лицата, присъствали при констатиране на нарушението, представлява съществено нарушение, обуславящо процесуалната незаконосъобразност на процесното НП. Допуснатото нарушение при съставянето на АУАН по никакъв начин не е ограничило правата на привлеченото към отговорност лице и в частност правото му на защита, нито обективно може да доведе до накърняване на процесуалните му права.

Налице е обаче друго процесуално нарушение, касаещо непълнота на описанието на нарушението, както в съставения АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, относно съставомерен елемент от приложения административнонаказателен състав – чл.200, ал.1,т.1, б.“а“ от ЗВ. Тази законова разпоредба, на основание на която е ангажирана имуществената отговорност на ответника по касация, регламентира, че се наказва с глоба, съотв. имуществена санкция, от 150 до 1000лева, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо или юридическо лице, което ползва води без необходимото за това основание или в отклонение на предвидените условия в разрешителното или договора, с количество до 1 литър на секунда. В букви „б“, „в“ и „г“ на чл.200, ал.1, т.1 ЗВ са предвидени по-високи размери на глоби, респ. имуществени санкции, диференцирани съобразно ползваното количество вода. При тази нормативна регламентация се налага извод, че количеството ползвана без основание вода е съставомерен елемент от фактическия състав на нарушението и определящ за индивидуализацията на санкцията, който следва да бъде установен и доказан от контролния орган по несъмнен начин.Този обективен признак на твърдяното за извършено от „Брикел“ ЕАД административно нарушение не е намерил отражение в обстоятелствената част на издаденото НП № 134/ 02.10.2023г. Вписано е единствено, че по време на проверката е отчетено показание 53944939 куб.м. х 100 на монтираното разходомерното устройство № 1, без обаче да са обективирани никакви установявания за количеството вода, която се изпомпва на секунда чрез циркулационна помпа № 1. При наличието на монтирано и работещо измервателно устройство, не само е било възможно, а и задължително, проверяващите органи да извършат съответните отчитания за количеството вода, която се черпи от язовира за 1 секунда посредством установената като работеща в момента на проверката ЦП № 1.

В тежест на административнонаказващият орган е да установи и докаже при условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят търсената отговорност. В случая липсата на обективни данни относно ползваното количество вода препятства възможността да се установи извършено ли е конкретното административно нарушение и съответно осъществен ли е съставът на чл.200, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗВ, както и дали правилно е определен размерът на наложената имуществена санкция. Ето защо констатираното нарушение следва да се квалифицира като съществено процесуално нарушение, тъй като в конкретния случай има за последица необоснованост и недоказаност извършването на вмененото на ответника по касация съставомерно деяние.

По тези съображения настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, изр.1, Старозагорският административен съд

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 13 от 19.03.2024г., постановено по АНД № 209/ 2023г. по описа на Районен съд – Гълъбово.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.