№ 52
гр. Кърджали, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Здравка Запрянова
при участието на секретаря Ралица Димитрова
като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно
наказателно дело № 20255140200109 по описа за 2025 година
Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба серия К № *****,
издаден от ОДМВР- Кърджали, с което е наложено наказание глоба в размер
на 200.00лв. на П. Г. А.- ползвател на лек автомобил „************“ с рег.№
*****, за нарушение установено с автоматизирано техническо средство или
система на 18.10.2023г. в 10,08ч. на път I-5 км 332+600м. до разклон за с.П.,
общ.Ч. в посока на заснемане от с.Ч. към гр.Кърджали при въведен знак за
60км/ч., е установена скорост от 89км/ч., като нарушението е извършено в
условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ
К/*****- нарушение на чл.21 ал.2 вр.чл.21 ал.1 от Закона за движение по
пътищата.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят
П. А., който обжалва издадения електронен фиш и моли съда да го отмени,
тъй като е незаконосъобразен. Излага следните съображения за това:
електронният фиш е издаден след изтичане на законоустановения срок в
нарушение на чл.34 ал.1 от ЗАНН; за същото нарушение е издаден друг
електронен фиш серия К № *****, за който няма данни как е приключило
производството- прекратено или е платено; електронен фиш серия К № *****
от 24.03.2023г. не е връчен и незнае за какво нарушение е издаден, поради
което няма повторност. Моли да се отмени изцяло електронен фиш серия К №
1
*****. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява лично
и моли съда да отмени изцяло обжалвания електронен фиш, който счита за
незаконосъобразно издаден- изтичане на законоустановения срок в нарушение
на чл.34 ал.1 от ЗАНН.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно
заседание, не се представлява. Чрез началник РУ- Ардино при ОДМВР-
Кърджали, оправомощен с изрична заповед, е представил подробно писмено
становище, с което оспорва жалбата като неоснователна и излага съображения
за законосъобразност на електронния фиш. Моли съда да потвърди
електронен фиш серия К № ***** на ОДМВР- Кърджали, а жалбата на П. А.
да бъде отхвърлена като неоснователна.
Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното
заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът след като прецени събраните по делото писмени доказателства
намира за установено следното от фактическа страна: На 18.10.2023г.
полицейски служител в РУ- Ардино при ОДМВР- Кърджали, бил на работа.
Този ден работел с уред за контрол на скоростта, представляващ
автоматизирано техническо средство № *****, който бил разположен до
разклона за с.П. и засичал автомобилите движещи в посока от с.Ч. към
гр.Кърджали. В 10,08ч. средството за видеоконтрол отчело превишена скорост
от лек автомобил марка „************“ с рег.№ ***** от 89 км/ч., след
приспаднат толеранс от минус 3км/ч., при ограничение от 60км/ч. Там в този
участък имало въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч. с пътен знак.
След обработване на информацията от заснемането бил издаден електронен
фиш № *****, в който като нарушител бил вписан в графа собственикът на
автомобила, а именно Д. А. П. в качеството й на ***** на ДНСК- София.
Последната подала на 25.10.2024г. Декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП като
приложила и копие на свидетелство за управление на МПС, в която
декларирала, че на датата 18.10.2023г. е предоставила превозното средство на
П. Г. А.. Поради това административно наказващият орган анулирал
издадения електронен фиш и издал обжалваният, в който като нарушител
било вписано в графа ползвател името на П. Г. А.. В описателната част на
електронния фиш е посочено движение с установена скорост от 89 км/ч. при
условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ
2
К/*****, съставляващо нарушение на чл.21 ал.2 вр.чл.21 ал.1 от ЗДвП, за което
на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.4 вр.ал.2 т.3 от ЗДвП на ползвателя на
автомобила е наложено административно наказание „глоба” в размер на
200лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от
вещественото доказателствено средство- клип № ***** от 18.10.2023г., в
която е фиксирана скоростта на превозното средство, регистрационния му
номер, датата и точния час на нарушението, както и мястото на нарушението с
име GPS координати, както и писмените доказателства- заверено копие на
данни за промяна на регистрацията на МПС, видно от която собственик на
лекия автомобил с марка „************“ с рег.№ ***** е ДНСК; Декларация
по чл.189 ал.5 от ЗДвП ведно с копие на СУМПС на П. А.; Удостоверение рег.
№ *****/ 24.03.2022г.; Протокол за използване на Автоматизирано Техническо
средство или Система рег.№ ***** от 18.10.2023г.; Протокол от проверка №
*****/ 20.10.2022г.; Заповед № *****/ 15.06.2022г.; Списък с намерени
фишове- 2 броя; Преглед на фиш; снимка на разположение на уреда и на
пътния знак. От тези доказателства ведно със становището дадено от началник
на РУ- Ардино при ОДМВР- Кърджали, който е оправомощен от
административнонаказващия орган със Заповед № *****/ 15.06.2022г., се
установява, че използваната АТСС е била одобрена по реда на Закона за
измерванията и е преминала последваща проверка съгласно чл.4 от Наредба
№ 8121з- 532 от 12.05.2015г.
От правна страна съдът установи следното: Постъпилата жалба
следва да се приеме за процесуално допустима, поради което да се разгледа по
същество като подадена от надлежна страна.
Разпоредбата на чл.21 ал.2 от ЗДвП разпорежда, когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1,
това се сигнализира с пътен знак. Видно от атакувания електронен фиш
мястото на нарушението е извън населено място, където съгласно Протокол за
използване на Автоматизирано Техническо средство или Система рег.№ *****
от 29.02.2024г. и снимката на знака, е имало пътен знак за ограничение от
60км/ч. Тъй като е отчетено превишение на допустимата скорост за движение
извън населено място на поставен пътен знак с 29км/ч. при условията на
повторност, е приложена санкционната разпоредба на чл.182 ал.4 вр.ал.2 т.3
3
от ЗДвП, предвиждаща налагане на административно наказание „глоба” в
двойния предвиден размер, а именно 200лв., за водач, който превиши
разрешената максимална скорост извън населено място, ако превишаването е
от 21 до 30км/ч. при условията на повторност. Следователно деянието, за
което е реализирана отговорността на жалбоподателя е обявено от закона за
наказуемо с административно наказание. Посочената в електронния фиш
скорост е намалена с 3 км/ч., както изисква чл.755 ал.1 т.2 от Наредба за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Не се
установява от материалите по делото нарушението да е извършено „повторно“
по смисъла на &6, т.33 от ДР на ЗДвП. Съгласно дефиницията, дадена в
цитирания текст, то „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен
срок, а в случаите по чл.174 ал.2- в двегодишен срок, от влизането в сила на
наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за
същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било
наложено като нов водач. Видно от вписаните в атакувания фиш
обстоятелства, повторността е обоснована с предходно наказване на
жалбоподателя по Електронен фиш серия К № *****. В този фиш е посочено
нарушение на чл.21 ал.2 вр.чл.21 ал.1 от ЗДвП и от словесното описание в акта
става ясно, че предходното нарушение на жалбоподателя се състои в
превишаване на допустимата скорост за движение в населено място, въведено
с пътен знак, за което той е санкциониран на основание чл.182 ал.1 т.2 от
ЗДвП. Това означава, че на последния не е било наложено наказание за същото
по вид нарушение като процесното, което се състои в превишаване на
разрешената скорост за движение в извън населено място. Ето защо признакът
повторност на нарушението не бе доказан. От друга страна, както вече се
посочи, установеното на инкриминираната дата поведение на жалбоподателя
безспорно е нарушение и осъществява основния състав на разпоредбата на
чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП, предвиждаща налагане на административно наказание
„глоба“ в размер на 1000лв. за водач, който превиши разрешената максимална
скорост в населено място, ако превишаването е от 21 до 30 км/ч. Именно
такава е и настоящата хипотеза, тъй като водачът П. А. е превишил
допустимата скорост за движение в извън населено място, като
превишаването е с 29 км/ч. Ето защо и съобразно разпоредбата на чл.63 ал.7
т.1 от ЗАНН настоящата съдебна инстанция следва да приложи закон за по-
леко наказуемо нарушение, като преквалифицира деянието от такова,
4
извършено в условията на повторност по чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.4 вр.ал.2 т.3
от ЗДвП, в нарушение по чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП. Няма пречка това да бъде
сторено, предвид тъждеството на фактите, изложени в електронния фиш,
относими напълно към основния състав на нарушението по чл.182 ал.2 т.3 от
ЗДвП. По силата на цитирания текст от ЗАНН, съдът разполага с пълните
правомощия да преквалифицира административното нарушение, без да се
налага да изменя фактическата обстановка. Такова прецизиране на цифровата
квалификация на нарушението не е в състояние да доведе до ограничаване
правото на защита на нарушителя, тъй като и в съдебното производство той се
защитава срещу фактите, а не срещу правната им квалификация. В случая
фактите, покриващи признаците от състава на чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП са
описани в атакувания акт. По изложените съображения, електронният фиш
следва да бъде изменен, като на жалбоподателя за нарушението се наложи
наказание на основание чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП в единствено възможния
предвиден в закона размер, а именно „глоба“ от 100 лв.
При извършената служебна проверка съдът не констатира в хода на
административно наказателното производство да са допуснати твърдените в
жалбата нарушения на процесуалните правила или на материалния закон,
които да съставляват основание за отмяна на атакувания акт. Нарушението е
установено с техническо средство при спазване на изискванията на
разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП и на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, в която са уредени
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата. По делото е
представен задължителния в случаите на ползване на мобилно АТСС протокол
по чл.10 ал.1 от Наредбата, съгласно одобреното приложение, който е
доказателство относно мястото за контрол, посоката на движение на
контролираните МПС, ограничението на скоростта и други обстоятелства,
необходими за преценката относно законосъобразността на издадения
електронен фиш. Настъпилата законодателна промяна в ЗДвП предвиди
възможността електронен фиш да се издаде и когато нарушението е
установено с мобилно техническо средство, а последното бе включено в
обхвата на автоматизирано техническо средство по смисъла на § 6, т.65 от ДР
на ЗДвП, приложим във връзка с чл.189 ал.4 от ЗДвП. Към момента
5
законодателната уредба позволява издаване на електронен фиш, както когато
нарушението е установено посредством стационарно техническо средство,
така и когато е установено с мобилно такова. За целта е издадена и нарочна
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, в която са уредени условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. В случая са спазени установените в Наредбата
изисквания. Обжалваният електронен фиш е издаден от органа посочен в
чл.189 ал.4 от ЗДвП, а именно от териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, като същият и в законоустановената форма като притежава
всички предвидени в закона реквизити- териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане.
Настоящата инстанция не споделя доводите за отмяна на обжалвания
електронен фиш изложени от жалбоподателя в жалбата му поради следните
съображения: електронният фиш е издаден законосъобразно и за неговото
издаване не важат разпоредбите на чл.34 ал.1 от ЗАНН, тъй като в тази
особена процедура не се съставя акт за установяване на административно
нарушение, за да се следи посочения срок; вярно е, че за същото нарушение е
издаден друг електронен фиш серия К № *****, за който обаче са налице
категорични данни, че същият е анулиран, което означава че
административнонаказателното производство е прекратено по отношение на
този електронен фиш; електронен фиш серия К № ***** е връчен на
жалбоподателя и е влязъл в сила видно от Списък с намерени фишове, и дори
е платен на 10.03.2023г., което съгласно чл.189 ал.10 т.4 от ЗДвП означава, че е
влязъл в сила.
С оглед изхода на делото и факта, че разноски не са претендирани от
нито една от страните, то такива не им се следват и не се дължи произнасяне
6
по тях. Ето защо, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К № *****,
издаден от ОДМВР- Кърджали, с което е наложено наказание глоба в размер
на 200.00лв. на П. Г. А.- ползвател на лек автомобил „************“ с рег.№
*****, за нарушение установено с автоматизирано техническо средство или
система на 18.10.2023г. в 10,08ч. на път I-5 км 332+600м. до разклон за с.П.,
общ.Ч. в посока на заснемане от с.Ч. към гр.Кърджали при въведен знак за
60км/ч., е установена скорост от 89км/ч., като нарушението е извършено в
условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ
К/*****- нарушение на чл.21 ал.2 вр.чл.21 ал.1 от Закона за движение по
пътищата, като преквалифицира санкционната норма по чл.182 ал.2 т.3 от
ЗДвП и НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание
„глоба“ от 200 лв. на 100 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Кърджалийски
Административен съд по реда на закона на глава ХІІ от АПК в 14- дневен срок
от съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
7