Р Е Ш Е Н И Е
№ 299
град Горна Оряховица, 16.09.2020 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, четвърти състав, в публично заседание на
осемнадесети август две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТАНЧЕВ
при
секретаря Анита Личева и в присъствието на прокурора …………………………., разгледа
докладваното от съдията Станчев АНД № 444
по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ М.К.М. обжалва наказателно постановление №
**********/11.06.2020 г., издадено от директора на Регионална дирекция по
горите – Велико Търново, с което на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за
горите (ЗГ) му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв.
за нарушаване на разпоредбата на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от
30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии във връзка с чл.
53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите
в горите. Посочва,
че изложените от него възражения против акта не били обсъдени от наказващия
орган. В хода на извършването на сечта станало ясно, че съществуващите извозни пътища, отразени в технологичния план, са ерозирали
и създавали затруднения и опасност за работниците. За този проблем жалбоподателят
уведомил М.Б. и К.М. – съответно началник-участък и горски стражар към ТП ДГС-Горна Оряховица. Със
съгласието на тези лица през местата, където била извършена разрешената сеч,
били прокарани нови безопасни пътища, като за прокарването на тези пътища не
били унищожавани немаркирани дървета. От съставените от съответните длъжностни
лица в хода на извършване на сечта приемо-предавателни
протоколи било видно, че не са констатирани отклонения от технологичните
изисквания и от изискванията за качество на работата. Обектът бил
освидетелстван на 10.12.2019 г., като в протокола за това действие отново не
били констатирани нарушения. Моли съда да отмени обжалваното наказателно
постановление.
РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, представлявана
от пълномощника главен юрисконсулт Ц.С., оспорва жалбата и моли съда да
потвърди наказателното постановление. Прави искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, редовно призована,
не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
От приложеното към преписката извлечение (л. 28) се
установява, че жалбоподателят М.М. е вписан в
публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика.
На 11.06.2019 г. било издадено позволително за сеч №
0503360 (л. 10), с което на М. в качеството му на представител на „К.“ ЕООД
било разрешено да извърши сеч в държавна горска територия в землището на село К.,
представляваща отдел 230, подотдел „Д“. Жалбоподателят получил срещу подпис
позволителното за сеч в деня на издаването му, след което се запознал също срещу
подпис с технологичния план за добив на дървесина от посочените в
позволителното отдел и подотдел (л. 12).
На 20.11.2019 г. свидетелите И.М.П. и П.В.Й. – съответно
главен горски инспектор и горски инспектор в РДГ –
Велико Търново, извършили проверка в държавната горска територия, посочена в
позволителното за сеч. При проверката установили, че в подотдела са направени 6
извозни пътя с ширина 4 м и дължина съответно 48 м,
54 м, 54 м, 75 м, 51 м и 30 м, с посока от изток на запад, които не са отразени
в технологичния план за добив на дървесина. За проверката бил изготвен
констативен протокол бл. № 6118 – 6119 (л. 8 – 9).
С покана изх. № РДГ05-10033/21.11.2019
г. (л. 13) жалбоподателят бил поканен да се яви на 17.12.2019 г. в 10:00 часа в
сградата на РДГ-Велико Търново на бул. „България“ №
23 за съставяне на акт за установяване на описаното в протокола административно
нарушение.
М. се явил в сградата на дирекцията на указаната му в
поканата дата и час. Свидетелят П. съставил против него в негово присъствие акт
за установяване на административно нарушение серия В № 005734 от 17.12.2019 г.
за това, че в периода от 14.06.201 до 20.11.2019 г. в качеството си на лесовъд
на частна практика не е следил за спазването на одобрения технологичен план за
добив на дървесина от държавната горска територия в землището на село К.,
представляваща отдел 230, подотдел „Д“, за която е издадено цитираното по-горе
позволително за сеч, като в подотдела са направени 6 бр. извозни
пътища с ширина 4 м и дължина 48 м, 54 м, 54 м, 75 м, 51 м и 30 м, с посока от
изток на запад, които не са отразени в технологичния план, с което нарушил
разпоредбите на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии във връзка с чл. 53, ал. 2, т. 5 от
Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.
Жалбоподателят подписал съставения против него акт за
установяване на административно нарушение и получил срещу разписка препис от
акта.
На 20.12.2019 г. М. *** писмени възражения против
констатациите на актосъставителя, към които приложил писмени доказателства.
На 11.06.2020 г., след като разгледал преписката,
образувана по съставения от свидетеля П. акт за установяване на административно
нарушение, директорът на РДГ-Велико Търново издал
обжалваното наказателно постановление № **********, с което на основание чл.
257, ал. 1, т. 1 от ЗГ наложил на жалбоподателя административно наказание глоба
в размер на 300 лв. за нарушаване на разпоредбата на чл. 12б, ал.
1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии във връзка с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.
Препис от наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя
на 15.06.2020 г. На 18.06.2020 г. подадената от М. жалба против постановлението
била заведена в деловодството на РДГ-Велико Търново.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи,
след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите И.М.П.
и П.В.Й. и приетите писмени доказателства, подробно описани в протокола за
проведеното съдебно заседание.
Въз основа на така установените факти по делото съдът
достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена чрез наказващия орган пред компетентен
съд в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва
наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Спазени са процесуалните правила за издаване на
наказателното постановление. Актът за установяване на административното
нарушение е предявен на нарушителя, на когото е била осигурена възможност да
изложи възраженията си против констатациите в акта при неговото съставяне и в
тридневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган (т. 1 от заповедта на л. 29) преди изтичането на
давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и съдържа предвидените в разпоредбата на чл.
57 от ЗАНН реквизити.
Посоченото от жалбоподателя обстоятелство, че не е бил
уведомен и не е присъствал на проверката в подотдела на 20.11.2019 г., поради
което бил лишен от възможността своевременно да изложи становището си (л. 15),
не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила за издаване на
наказателното постановление. От материалите по преписката се установява, че
жалбоподателят е бил поканен за съставяне на акта за установяване на
административно нарушение, явил се е и е присъствал на съставянето на акта на
17.12.2019 г., получил е срещу разписка препис от акта и му е била осигурена
възможност да изложи възраженията си против фактическите констатации в акта при
неговото съставяне и в тридневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. При това
положение следва да се приеме, че жалбоподателят е имал възможност да оспори
констатациите на актосъставителя, основаващи се на установените при проверката в
подотдела от 20.11.2019 г. факти и обстоятелства, както и да поиска събиране на
нови доказателства за оспорените факти и обстоятелства, включително
извършването на повторен оглед в подотдела. Вместо да направи тези оспорвания и
доказателствени искания, в писменото възражение против акта жалбоподателят е
изложил фактически твърдения, които потвърждават констатациите на актосъставителя,
че в подотдела са направени нови извозни пътища,
които не са отразени в технологичния план.
В обстоятелствената част на наказателното постановление
наказващият орган е посочил писменото възражение на жалбоподателя против акта
за установяване на административно нарушение и приложенията към него. Поради
това не може да се приеме за основателно оплакването, че наказващият орган не е
обсъдил това възражение. Обстоятелството, че изложените във възражението доводи
на жалбоподателя не са уважени, поради което е било издадено обжалваното
наказателно постановление, не сочи на допуснато нарушение на процесуалните
правила. От друга страна, процесуалният закон не задължава наказващия орган да
излага мотиви защо не приема възраженията на нарушителя против констатациите на
актосъставителя, поради което липсата на такъв реквизит не води до процесуална
незаконосъобразност на наказателното постановление.
Предвид изложеното съдът приема, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила.
Обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и
по същество.
От събраните доказателства се установява по несъмнен
начин, че на 11.06.2019 г. на жалбоподателя М.М. в
качеството му на представител на „К.“ ЕООД било издадено позволително за сеч в
държавна горска територия в землището на село К., представляваща отдел 230,
подотдел „Д“. Установява се също така, че М. получил срещу подпис
позволителното в деня на издаването му, след което се запознал също срещу
подпис с технологичния план за добив на дървесина от посочените в
позволителното отдел и подотдел. При извършената проверка на място на
20.11.2019 г. свидетелите И.М.П. и П.В.Й. в качеството си на контролни органи –
горски инспектори в РДГ-Велико Търново, установили,
че в подотдела са направени 6 бр. извозни пътища,
описани по-горе, които не са отразени в технологичния план. От съвкупната
преценка на показанията на П. и Й. и на фактическите твърдения на
жалбоподателя, изложени във възражението против акта и в жалбата против
наказателното постановление, се установява по несъмнен начин, че шестте извозни пътя, неотразени в технологичния план, са направени
не по-рано от започването на сечта на 14.06.2019 г. и не по-късно от датата на
проверката на място 20.11.2019 г.
Така установеното обстоятелство – че в периода от
14.06.2019 до 20.11.2019 г. в посочените в позволителното за сеч отдел и
подотдел са били направени шест извозни пътя,
непосочени в технологичния план, води до несъмнения извод, че жалбоподателят в
качеството си на лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска
практика (лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ), не е изпълнил задължението си след
получаване на позволителното за сеч да следи за спазването на одобрения
технологичен план за добив на дървесина. По този начин М. е нарушил
разпоредбите на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии във връзка с чл. 53, ал. 2, т. 5 от
Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите и е
осъществил състава на административното нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от
ЗГ.
Фактът на извършване на нарушението, авторството на
деянието и вината на нарушителя се установяват от показанията на свидетелите П.
и Й., които се потвърждават от фактическите твърдения на жалбоподателя,
изложени в писменото възражение против акта и в жалбата против наказателното
постановление.
Наказващият орган е квалифицирал правилно деянието като
административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ и е наложил на
жалбоподателя за това нарушение административно наказание глоба в минималния
предвиден в закона размер от 300 лв.
Твърденията на жалбоподателя, че съществуващите в подотдела
извозни пътища, отразени в технологичния план, били ерозирали
и ползването им създавало затруднения и опасност за работниците, че уведомил за
това фактическо положение началника на участък към ТП-ДГС
гр. Горна Оряховица М.Б. и горския стражар К.М., който отговарял за
експедирането на дървесината, и че със съгласието на тези длъжностни лица били
прокарани нови безопасни извозни пътища, не разколебават
извода, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението, за което е
наказан. На първо място, посочените твърдения не са доказани. От събраните в
хода на съдебното следствие доказателства не се установява отразените в
технологичния план стари извозни пътища да са били
негодни за използване, както и посочените по-горе служители Б. и М. да са
разрешили прокарването на нови извозни пътища в
подотдела. На второ място, прокарването на нови извозни
пътища е било допустимо само след изменение на технологичния план по реда,
регламентиран в Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите
в горите. Поради това дори да бяха представени доказателства за твърдението на
жалбоподателя, че Б. и М. са разрешили неформално (не по установения в
наредбата ред) прокарването на нови извозни пътища,
това обстоятелство не би изключило отговорността на жалбоподателя за неизпълнение
на задължението да следи за спазването на одобрения технологичен план за добив
на дървесина.
Сочените от жалбоподателя действия на длъжностните лица
при ТП ДГС гр. Горна
Оряховица по съставяне на приемо-предавателни протоколи
и на протокол за освидетелстване на сечището не са част от уреденото в ЗАНН
производство по установяване на административни нарушения и налагане на
административни наказания. От липсата на данни в тези протоколи за извършени
административни нарушения във връзка с извършването на сечта не може да се обоснове
извод, че такива нарушения не са извършени.
Жалбоподателят е наказан за това, че не е изпълнил
задължението си да следи за спазването на одобрения технологичен план за добив
на дървесина. Неспазването на технологичния план се е изразило в прокарването
на шест нови извозни пътя, които не са отразени в
него, а не в отсичане на немаркирани дървета, което е друго предвидено в закона
административно нарушение. Поради това изтъкнатото в жалбата обстоятелство, че
за прокарването на новите извозни пътища не са
отсичани немаркирани дървета, не изключва отговорността на жалбоподателя за
нарушението, за което е наказан. Обсъжданото обстоятелство е от категорията на
смекчаващите отговорността и то е отчетено като такова от наказващия орган,
който е наложил за извършеното нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ минималното
предвидено в закона наказание.
Както се посочи по-горе, отклонението от технологичния
план в процесния случай се е изразило в прокарването на 6 извозни
пътя с ширина 4 м и дължина съответно 48 м, 54 м, 54 м, 75 м, 51 м и 30 м. С
оглед посочената в позволителното обща площ на сечището от 11,700 хектара (л.
10) това отклонение следва да бъде определено като значително. При това
положение нарушението на жалбоподателя, изразяващо се в неизпълнение на
задължението да следи за спазването на одобрения технологичен план, не може да
бъде преценено като представляващо по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Ето защо съдът приема
за правилно решението на наказващия да не прилага в процесния случай
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Предвид изложеното по-горе съдът следва да потвърди
обжалваното наказателно постановление като законосъобразно.
При този изход на делото и на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН съдът следва да уважи направеното от процесуалния представител на РДГ-Велико Търново искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, като осъди жалбоподателя да заплати на дирекцията сумата 50
лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение за представителство и защита
в производството пред районния съд.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № **********/11.06.2020 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите
– Велико Търново, с което на основание чл.
257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите на М.К.М., ЕГН **********, с адрес ***, е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 лв.
(триста лева) за нарушаване на разпоредбата на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии във връзка с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.
ОСЪЖДА М.К.М., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, бул. „България“ № 23, сумата
50 лв. (петдесет лева),
представляващи юрисконсултско възнаграждение за представителство и защита в
производството пред районния съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на
съобщението, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………..………