№ 80
гр. гр.Велинград, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20215210200450 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН
Образувано е по жалба на АХМ. С. Д. против Наказателно
постановление №-36-0000811 от 29.10.2021 г. на и. д. Директор на РД
„Автомобилна администрация“ Пловдив, с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер на 2 000 лв., на
основание чл. 93, ал.1, т. 1 ЗАвП, за нарушение на чл. 93, ал.1, т. 1 ЗАвП.
Реливират се доводи за допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
материалния закон и процесуалните правила и се иска неговата отмяна. Не
било безспорно установено, че жалбоподателят е управлявал превозното
средство, т.е., че е имал качеството на водач, поради което неправилно било
прието, че е извършил нарушение на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвП. Извършеният
превоз не можело да се определи като обществен превоз по смисъла на § 1, т.
1 от ДР на ЗАвП, тъй като не бил извършван с цел икономическа изгода. Не
били посочени в пълнота съществените обстоятелства от състава на
нарушението, което нарушавало правото му на защита. За част от
приобщените по преписката доказателствени средства бил нарушен
принципът на непосредственост.
В съдебно заседание, чрез адв. Д. АК Пазарджик, поддържа жалбата.
Претендира разноски.
Ответникът по жалбата, в писмено становище, я оспорва. Счита, че
наказателното постановление, като правилно и законосъобразно, следва да се
потвърди. Прави възражение за прекомерност на разноските.
1
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН /редакция преди изм.
ДВ бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./-препис от обжалвания акт е
връчен на жалбоподателя на 18.11.2021г., а жалбата е подадена на
19.11.2021г., от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 13.10.2021г., около 16,00 часа, във връзка с провеждана съвместно от
служители на РУ Велинград и на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ специализирана операция за установяване и предотвратяване
на незаконен добив и превоз на дървесина от горския фонд на територията на
общините Велинград, Ракитово и Сърница, била извършена проверка на
товарен автомобил Шкода МТС-24, с рег. № *****, превозващ дървесина от
вида бял бор. Автомобилът се движил в посока за гр. Велинград и бил спрян
от служители на РУ Велинград на разклона за с. Грашево, на път III-843. На
мястото пристигнали служителят на РУ Велинград, свидетелят А.Т. и
служителите на РД АА Пловдив свидетелите ст. инспектор Т.Г. и инспектор
И.П.. При проверката на документите на водача и на автомобила, се
установило, че превозното средство е собственост на С. А.Д. и се управлява
от неговия баща АХМ. С. Д.. С него били превозвани дърва от вида бял бор
от землището на с. Бозьова, ДЛС Чепино, до гр. Велинград. Превозваният
товар бил придружен с издадени два превозни билета №
5261/00369/2НD8В20/13.10.2021г. и № 5261/00370/С303В30/13.10.2021г. на
името на лица, различни от водача или собственика на камиона. Тъй като
превозното средство било от категория N3G, т.е. с технически допустима
максимална маса над 12 000 кг., за него съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАвП се
изисквало лиценз за извършване на превоз на товари на територията на
Република България или лиценз за извършване на международен превоз на
пътници или товари - лиценз на Общността, какъвто водачът не представил.
При справка в информационната система на ИА АА за издадени лицензи, се
установило, че за управляваното превозно средство, няма издадени лиценз за
извършване на превоз на товари на територията на Република България или
лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари -
лиценз на Общността.
От водача и от лицето, което придружавало товара-свидетеля М.Г.,
били поискани писмени обяснения. Водачът А.Д. не отрекъл, че извършвал
превоз на товар, предназначен за лицата, на чието име били издадени
превозните билети, за което му били платени 60,00 лв. за горивото.
В писмените си обяснения М.Г. заявил, че е платил на шофьора 180,00
лв. за превоза на дървата и на товарачите 40,00 лв. и че дървата са
предназначени за съпругата и за сина му, на чието име са издадени
превозните билети.
Разпитан в съдебно заседание, М.Г. отрича да е заплащал за превоза на
дървата, уговорил се да заплати единствено горивото, което и до този момент
2
не било платено. Заявява, че и друг със същото превозно средство,
собственост на С. Д., са му превозвани дърва, понеже с жалбоподателя и със
сина му били дългогодишни приятели. В обясненията си написал, че е
уговорено плащане на превоза, защото така му казали. Казали му, че ако не
пише, че е уговорил плащане „ще му вземат“ дървата.
Разпитан в съдебно заседание собственикът на превозното средство,
свидетелят С. А.Д., потвърждава, че е дал камиона на баща си-жалбоподателя
А.Д., за да превози на 13.10.2021г. дърва за М.Г., с когото били приятели.
Превозил ги без да уговарят плащане, защото взаимно си вършили услуги.
Служителите на ИИ АА приели, че водачът извършвал обществен
превоз на товари с товарен автомобил Шкода МТС-24 с рег. № РА 7099ВР, от
категория N3G, собственост на С. А.Д., за което няма издадено удостоверение
за извършване на обществен превоз на товари или заверено копие на лиценз
на Общността.
На същата дата-13.10.2021г. на жалбоподателя АХМ. С. Д. бил съставен
Акт за установяване на административно нарушение № 293231, за това че
около 16,00 часа, на изхода за с. Грашево, на път III-843, в посока на
движение гр. Велинград, водачът управлява товарен автомобил "Шкода МТС-
24 с рег. № РА 7099ВР, от категория N3G, собственост на С. А.Д., ЕГН:
**********, като извършва обществен превоз на товари-дърва /бял бор/ от
землище Бозьова, ДЛС Чепино до гр. Велинград, видно от превозни билети №
5261/00369/2НD8В20/13.10.2021г. и превозен билет №
5261/00370/С303В30/13.101.2021г., с МПС с рег. № *****, за което няма
издадено удостоверение за обществен превоз на товари или заверено копие на
лиценз на Общността, с което е нарушил чл. 93, ал.1, т. 1 ЗАвП. Актът е
съставен в присъствието на жалбоподателя, подписан е от него без
възражения и му е надлежно връчен. Възражения не са постъпвали в срока по
чл. 44, ал. 1 ЗАНН /ред. преди изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г./. Въз основа на него е издадено обжалваното наказателно
постановление, в което обективните обстоятелства от състава на нарушението
са описани по идентичен начин с тези в акта. Идентична е и дадената правна
квалификация на нарушението. С него на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на глоба 2000 лева - на основание
чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП. Административнонаказващият орган приел, че не
са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН.
Съдът установи фактическата обстановка от показанията на свидетелите
ст. инспектор Т.Г., инспектор И.П. и полицейски инспектор А.Т., които
кредитира като непротиворечиви, последователни и взаимно допълващи се.
Чрез показанията на тази група свидетели се установяват обективните
признаци от състава на нарушението-извършения на посочените в акта за
установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление дата и място превоз на товари, вид, марка и модел и категория
на превозното средство, с което е извършен превозът, че товарът е
3
предназначен за лица, различни от водача на камиона и неговия собственик,
самоличността на водача и че към тази дата за превозното средство не е
имало издаден лиценз за обществен превоз на товари на територията на
Република България или лиценз за извършване на международен превоз на
пътници или товари-лиценз на Общността. Показанията на тази група
свидетели не противоречат на показанията на свидетелите М.Г. и С. Д., които
потвърждават, че жалбоподателят е извършил превоз на дърва на посочената
дата и място с процесното превозно средство, предназначени за лица,
различни от водача и неговия собственик и че за това превозно средство към
13.10.2021г. не е имало издаден лиценз за обществен превоз на товари на
територията на Република България или лиценз за извършване на
международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността.
В подкрепа на свидетелските показания в тази част са приложените по
делото писмени доказателство-разпечатка от информационната система на
ИААА за издадените лицензи и заверено копие от удостоверение за
регистрация част II за товарен автомобил „Шкода“ МТС 24 с рег. № *****,
контролен талон серия РА № 071162 към превозен билет №
00370/13.10.2021г., превозен билет № 5261/00370/С303В30 от 13.10.2021г. и
превозен билет № 5261/00369/2НD8В20 от 13.10.2021г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Актът за установяване на административното нарушение и обжалваното
наказателно постановление са издадени от компетентни органи съгласно чл.
92, ал. 1 ЗАвП, т. 6 от Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на Министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията и Заповед №
1320/10.08.2020 г. на Изпълнителния директор на ИААА, във вр. чл. 92, ал. 2
ЗАвП, в предвидените в чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН срокове.
При съставянето им не са допуснати съществени процесуални
нарушения, представляващи самостоятелни основания за отмяна на
наказателното постановление. Спазени са императивните изисквания на чл.
42 и чл. 57 ЗАНН. Описанието на обективните признаци от състава на
нарушението е в необходимата и достатъчна степен, за да може
жалбоподателя да узнае за обвинението и да организира защитата си.
Индивидуализиран е нарушителят. Дадена е правилната правна квалификация
на нарушението. Правилно е определена приложимата санкционна
разпоредба.
Неоснователни са възраженията, че неточното посочване на часа, когато
е извършен превозът представлява съществено процесуално нарушение. Това
обстоятелство не е признак от състава на нарушението по чл. 93, ал.1, т. 1
ЗДвП, поради което непосочването му или неточното му посочване не е
самостоятелно основание за отмяна на обжалвания акт. Водач, извършващ
обществен превоз с моторно превозно средство, е субект на нарушение по
тези текст, ако за съответното моторно превозно средство няма валидно
4
удостоверение превоз на товари или заверено копие от лиценз на Общността.
За да се приеме, че е осъществено нарушение на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвП е
достатъчно да се установи извършения превоз, вид и категория на моторното
превозно средство, с което е извършен и лицето, което го е управлявало.
Срокът на валидност на изискуемите документи е определен в години, не
зависи от часовото време, в което се извършва превозът, поради което часът
на превоза не е сред съставомерните признаци на нарушението.
От събраните по делото доказателства се установи, че на 13.10.2021г.
жалбоподателят АХМ. С. Д. е извършвал превоз на товари-дърва от вида бял
бор по път III-843, от землището на с. Бозьова ДЛС Чепино, до гр. Велинград,
предназначени за лицата Нора Петкова и Сафет Генчев, с товарен автомобил
от категория N3G „Шкода“ МТС-24, с рег. № *****, собственост на С. А.Д..
Качеството водач на моторното превозно средство на жалбоподателя, т.е., че
го е управлявал, превозвайки товара, се установява от показанията на
свидетелите очевидци С. Д. и М.Г.. В тази насока са и показанията на
свидетелите А.Т., Т.Г. и И.П., пред които жалбоподателят е заявил, че е
управлявал камиона на сина си и превозвал с него дърва.
Като водач на моторно превозно средство от категория N3G, т.е. с
технически допустима максимална маса над 12 000 кг., жалбоподателят е
субект на нарушение по чл. 93, ал. 1 ЗАвП, ако извършва обществен превоз
на товари, без издадено за моторното превозно средство удостоверение за
обществен превоз на товари или заверено копие на лиценз на Общността. По
силата на чл. 7а, ал. 1 ЗАвП превоз на пътници и товари на територията на
Република България може да се извършват само с моторни превозни
средства, за които има издадени удостоверения за обществен превоз на
пътници или товари, или заверено копие на лиценз на Общността. Предвид че
управляваното от водача превозно средство е с допустима максимална маса
над 12 000 кг. и в случая не са налице изключенията по чл. 6, ал. 3 ЗАвП и за
извършвания с него обществен превоз на товари изискването да има издадени
удостоверение за обществен превоз или заверено копие на лиценз на
Общността е задължително и безусловно.
В случая не е спорно, а и от доказателствата по делото се установява, че
към датата на извършване на превоза-13.10.2021г. за управляваното от А.Д.
моторно превозно средство не е имало издадено удостоверение за обществен
превоз на товари или заверено копие от лиценз на Общността. Установи се
също така, качеството водач на жалбоподателя. Спорно е дали извършеният
превоз е обществен превоз по смисъла на § 1 от ДР на ЗАвП.
Към датата на превоза 13.10.2021г., в действащите си редакции на § 1, т.
1 /ДВ бр. 108/22.12.2020г. в сила от 26.12.2020г./ и 3 от ДР на ЗАвП
предвиждат, че "обществен превоз" е превоз, извършван за чужда сметка
или срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно
превозно средство, а "превоз на товари" е превоз на товари с моторно
превозно средство, осъществяван от лице за чужда сметка или срещу
5
възнаграждение с моторни превозни средства, конструирани и оборудвани за
превоз на товари, както и празните курсове, направени във връзка с превоза.
За да се дефинира превозът като обществен, е достатъчно да е налице една от
горните две алтернативни предпоставки - превозът да е извършен за чужда
сметка или срещу възнаграждение и икономическа облага.
Законът не съдържа легална дефиниция на понятието превоз за чужда
сметка. Съдържанието му следва да се изясни по пътя на изключването от
легалното понятие превоз на товари за собствена сметка в § 1, т. 4, б. „а“ от
ДР на ЗАвП. Съгласно тази разпоредба, за да се приема, че даден е за
собствена сметка следва да са налице кумулативно следните предпоставки: 1./
превозът да е без заплащане, 2./ да е предназначен единствено за собствена
дейност или произтичащ от собствена дейност, 3./ да е извършван със
собствени или наети без водач пътни превозни средства, които да се
управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято
сметка се извършва превозът, когато този превоз не е основна дейност за него
и 4./ превозът да е предназначен да се доставят товари на лицето, за чиято
сметка се извършва превозът, да се експедират негови товари, товарите да се
превозят в рамките на предприятието му или за негови собствени нужди
извън предприятието, а товарите да принадлежат на лицето, за чиято сметка
се извършва превозът, или са били продадени, закупени, дадени под наем или
наети, произведени, добити, преработени или поправени от него, които в
случая не са налице. Извършен е превоз на товари, които не са предназначени
за водача или собственика на моторното превозно средство, а за трети лица,
не произтичат от собствената им дейност, т.е. превозът е извършен за сметка
на собствениците на превозвания товар, следователно е извършен за чужда
сметка. Предвид гореизложеното, настоящата инстанция приема за правилен
извода на административнонаказващия орган, че водачът е извършил
обществен превоз на товари, с моторно превозно средство, за което не е имало
издадено удостоверение за обществен превоз на товари или заверено копие на
лиценз на Общността, в нарушение на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвП.
Не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН. Извършен
е превоз на товари с моторно превозно средство с максимално допустима
маса над 12 000 кг., за които законът не предвижда изключения за
притежаване на лиценз за превоз на товари на територията на страната или
лиценз на Общността. Тази дейност е извършвана не еднократно, според
показанията на свидетеля Генчев, поради което нарушението притежава
присъщата степен на обществена опасност на нарушенията от този вид.
По тези съображения, съдът намира, че наказателното постановление
следва да се потвърди.
По изложените съображения, настоящият състав на Районен съд
Велинград:
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №-36-0000811 от
29.10.2021 г.. на и. д. Директор на РД „Автомобилна администрация"
Пловдив, с което на АХМ. С. Д., ЕГН: **********, от с. Грашево, ул. *******
№ 5, общ. Велинград, обл. Пазарджик, е наложено административно
наказание глоба в размер на 2000 / две хиляди лева/, на основание чл. 93, ал.
1, т. 1 от ЗАвП, за нарушение на чл. 93, ал.1, т. 1 от ЗАвП.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава
дванадесета на Административно-процесуалния кодекс пред
Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от връчване на
съобщението на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
7