Р Е Ш Е Н И Е
№ 401/30.06.2017г., гр. Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Хасковския районен
съд Трети граждански състав
на
тридесети май през две хиляди и седемнадесета година
в
публично заседание в следния състав:
Съдия: Нели Иванова
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №2471 по описа за 2016г.,за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е делбено във фаза по допускане на делбата.
Образувано
е по предявените от Я.Р.М. с ЕГН:********** ***, със съдебен адрес ***, адв.Т.В., против Ф.Р.А.М. с ЕГН:**********,
Е.Р.А.М. с ЕГН:**********, Р.Р.А.М. с ЕГН:**********,***,
и Х.Р.М. с ЕГН:********** ***, иск за делба с
правно основание чл.341 и сл. от ГПК, отрицателен установителен
иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, както и иск с правно основание
чл.537 ал.2 от ГПК за частична отмяна на констативен нотариален акт за
собственост на процесния имот.
В исковата молба се твърди, че ищецът и
ответниците Е.Р.А.М., Р.Р.А.М.
и Х.Р.М. са пълният кръг наследници на Р. С. М., починал на 02.08.2005г., и
съпругата му Р.А.М., починала на 01.06.2006г. Ищецът и отв.Х.Р.М.
били техни деца, а отв.Е.Р.А.М. и отв.Р.Р.А.М. – техни внуци, деца на сина им К.Р.М., починал на
06.05.2016г. Отв.Ф.Р.А.М. била бивша съпруга на К.Р.М.,
чийто брак бил прекратен с решение от 10.07.2009г. по гр.д.№137/2009г. на
РС-Хасково. В наследство от Р. С. М. и Р.А.М. останал следния недвижим имот :
магазин за хранителни стоки и железария, находящ се в
с.М******, **********, със застроена площ 54кв.м., построен в УПИ 7 с площ
735кв.м., в кв.44 по плана на с.М******, одобрен със заповед №51/1990г. въз
основа на разрешение за строеж от 20.08.1996г., издадено на името на Р. С. М..
След построяването магазина се ползвал от К.Р.М. и съпругата му Ф.Р.А.М. със
съгласието на собствениците и впоследствие със съгласието на техните преки
наследници. В периода 2009г. – 2012г. бившите съпрузи К.и Ф. М. и децата им Е.
и Р. водили помежду си редица съдебни спорове по ЗЗДН, породени от нежеланието
на Ф.М. доброволно да напусне бившето
семейно жилище, намиращо се в жилищната сграда в парцел 7 в кв.44 по плана на
с.М******, както и да освободи процесния магазин,
наследствена собственост на К.М., брат му Я.М. и сестра му Х.М.. През 2011г. К.Р.М.
и Ф.Р.А.М. били страни и в делбен процес по
гр.д.№1440/2011г. на РС-Хасково, приключил с влязло в сила на 04.04.2014г. решение. На 11.06.2012г. отв.Ф.Р.А.М.
и децата Е. и Р. били принудени от К.М. да напуснат окончателно бившето семейно
жилище и процесния магазин. В периода 2012г. – 2014г.
магазинът бил отдаван под наем от наследниците на Р. С. М. и Р.А.М., а през
2014г. те го предоставили за безвъзмездно ползване на „Грами
1“ ЕООД с управител и едноличен собственик на капитала В.Я.М., дъщеря на ищеца,
което дружество ползвало магазина и към момента. По повод изпратена покана от
20.10.2016г. до дружеството от ответниците Ф.М., Р.М.
и Е.М., да освободи процесния магазин, ищецът
разбрал, че тримата се снабдили с констативен нотариален акт за собственост
върху същия. С нотариалния акт нотариусът констатирал право на собственост
върху процесния магазин, придобито по наследство и
давност при квоти ½ ид.ч. за отв.Ф.М. и по ¼ ид.ч. за отв.Е.М. и отв.Р.М.. Ищецът
оспорва констатациите на нотариалния акт като неверни, тъй като ответниците Е. и Р. М. не притежавали собствеността върху
общо ½ ид.ч. от процесния
магазин на основание наследство и давност, а отв.Ф.М.
не била придобила в собственост другата ½ ид.ч.
на същите основания – наследство и давност. Ищецът твърди, че ответниците Е. и Р. М. притежават общо собствеността върху
1/3 ид.ч. от магазина, по 1/6 ид.ч.
за всеки един от тях, придобити на основание наследствено правоприемство
от техния пряк наследодател К.М., наследил тази идеална част от родителите си.
Другите 2/3 ид.ч. от магазина били собственост на
ищеца и отв.Х.Р.М. също на основание наследствено правоприемство. Отв.Ф.М. не
притежавала ½ ид.ч. от магазина, нито на
основание наследство, поради прекратения й брак с К.М. през 2009г., нито на
основание давностно владение, тъй като тя и децата й
не били упражнявали непрекъснато и необезпокоявано владение в период на 10
години. Предвид гореизложените съображения се иска постановяване на решение, с
което да се признае за установено, че отв.Ф.Р.А.М. не
е собственик по наследство и давностно владение на
½ ид.ч. от процесния
магазин; да бъде отменен нотариален акт от 04.10.2016г. на нотариус Х. К., с
който отв.Ф.М. е призната за собственик на ½ ид.ч. от имота; да се признае за установено че отв.Е.М. и отв.Р.М. не са
собственици по наследство и давностно владение за
разликата над 1/3 ид.ч. /по 1/6 ид.ч.
всеки/ до ½ ид.ч. /по ¼ ид.ч. всеки/ от процесния
магазин; да се отмени нотариален акт от 04.10.2016г. на нотариус Х. К., с който
са признати за собственици на описания имот за разликата над 1/3 ид.ч. до ½ ид.ч. Иска се
също така с решението по делото да бъде допусната делба на процесния
магазин между ищеца и последните трима ответници при
квоти 2/6 ид.ч. за ищеца; 2/6 ид.ч.
за отв.Х.Р.М.; 1/6 ид.ч. за
отв.Е.Р.А.М. и 1/6 ид.ч. за
отв.Р.Р.А.М..
Отв.Х.Р.М. депозира отговор на исковата молба в срока по
чл.131 от ГПК, с който оспорва предявените искове по чл.124 ал.1 и чл.537 ал.2
от ГПК, както и иска за делба. Оспорва твърденията на ищеца, че имота е бил
собственост на Р. С. М. и Р.А.М. и останал в наследство на децата и внуците им.
Магазинът бил собственост на Ф. и К.М., които си го построили, работели в него
и по-късно го отдавали под наем. Твърди, че никога не е имало спор по този
въпрос. След смъртта на родителите й брат й Я.Р.М. не бил предявявал претенции
към магазина, тъй като всички знаели, че е на Ф. и К.. До развода им двамата
работели там. След развода в него останала Ф. до 2012г. След това магазина се
давал под наем от К.. Наемател било момче от с.Г.. През 2014г. Н.М. – съпругата
на ищеца отишла при отв.Х.М. и й казала, че К.ще даде
магазина на нейната дъщеря В. да го ползва под наем срещу 150лв. месечно. Отв.Х.М. твърди, че никога не е имала претенции към
магазина, тъй като не бил собствен на родителите й. Тяхна собственост била
жилищната сграда, построена в същия УПИ, която не били делили помежду си.
Отв.Ф.Р.А.М., отв.Е.Р.А.М. и отв.Р.Р.А.М. депозират отговор на
исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорват предявените искове по
чл.124 ал.1 и чл.537 ал.2 от ГПК, както и иска за делба. Оспорват твърдението,
че Р. и Р.са построили имота и е тяхна собственост, респ. след тяхната смърт
станал собственост на техните наследници. Заявяват, че имота е тяхна
собственост, което било установено от нотариус в производството по
обстоятелствена проверка. В охранителното производство установили изтекла
давност, считано от 1998г. и след изтичане на 10-годишния срок през 2008г.
станали собственици на този имот. След като Ф. и К.се развели през 2009г.
последният заминал отново за Испания и в магазина останала Ф.. След разправии с
К.той я изгонил и взел ключа през 2012г. От тогава ключа за магазина бил в него
и го отдавал под наем на едно момче от с.Г., а по-късно на В.Я.М. – дъщеря на
ищеца. До смъртта на К.М. /06.05.2016г./ „Грами 1“
ЕООД заплащало наем в размер на 150лв. След тази дата, въпреки проведените
разговори между тримата ответници и собственика на
дружеството не било постигнато съгласие за размера на наема. Това мотивирало
собствениците да предявят иск с правно основание чл.233 ал.1 и чл.232 ал.2 от ЗЗД против „Грами 1“ ЕООД, по който било образувано
гр.д.№2550/2016г. по описа на РС-Хасково, все още висящо. Оспорват твърденията,
че наследниците на Р. и Р.М. са отдавали магазина под наем през периода 2012г.
– 2014г., а през 2014г. го предоставили безвъзмездно за ползване на „Грами
1“ ЕООД. Оспорват представеното с исковата молба разрешение за ползване от
2000г. /без номер и дата/, като твърдят, че такъв документ не е издаван на
името на Р. С. М.. Твърдят, че разрешението за ползване на магазина е издадено
на името на К.Р.М. с №178 от 09.06.2000г. Считат, че исковете са неоснователни
и недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:
По
силата на нотариален акт №74, т.V, д.513/2016г. на нотариус Х. К. с рег.№081 ответниците Ф.Р.А.М., Е.Р.А.М. и Р.Р.А.М.
са признати за собственици по давност и наследство на магазин за хранителни
стоки и железария с площ 54 кв.м., построен въз основа на отстъпено право на
строеж в общински УПИ VІІ от 735 кв.м. в с.М******, общ.М******, Хасковска
област. В същия имот съгласно представения договор за отстъпено право на строеж
от 11.11.1985г. ОбНС с.М****** отстъпва право на строеж за жилище на Р. С. М.
и Н.Р.М.. На името на тях двамата на 03.01.1986г. е издадено и разрешение за
строеж на жилищна сграда. С разрешение за строеж от 20.08.1996г. на Р. С. М. се
разрешава да построи в имота два броя магазини – хранителни стоки и железария.
Върху одобрения проект на името на Р. С. М. съществува отбелязване от
14.08.1996г. от К.Р.М., че няма да прави кръчма в неговата част, както и
становище от Н.М., че е съгласна за магазин хранителни стоки и железария, но не
и за кръчма. По делото са представени две различни разрешения за ползване на процесния магазин за хранителни стоки и железария, едното
на името на Р. С. М. без дата от 2000г., а другото на името на К.Р.М. с №178 от
09.06.2000г. С влязло в сила решение №457/10.07.2009г., постановено по
гр.д.№137/2009г. по описа на РС-Хасково, е прекратен гражданския брак между Ф.Р.А.М.
и К.Р.М.. С постановление от 27.01.2009г. РП-Хасково отказва да образува
наказателно производство по жалба на Ф.М. за извършено престъпление по чл.323
ал.1 от НК от съпруга й К.М., който взел ключовете на дома и магазина и не я
допускал вътре. На 26.06.2012г. Ф.М. *** относно „запечатване“ на магазина от
полицията, тъй като в магазина останала бързо разваляща се стока и касов
апарат. Образуваното досъдебно производство за престъпление по чл.194 ал.1 от НК е спряно с постановление от 05.12.2012г. до разпит на К.М., който бил извън
страната. На 27.06.2012г. адв.Р. предал на Ф.М.
фискално устройство, за което съставили разписка. Между бившите съпрузи са
водени и няколко производства по ЗЗДН за извършвани актове на домашно насилие
от К.М. спрямо Ф.М. и двете им деца. Между бившите съпрузи с влезли в сила
решения е приключило и воденото делбено производство за
съдебна делба недвижим имот, находящ се в с.Долно
Брястово, общ.М******.
Видно от представеното удостоверение за
наследници на починалия на 01.08.2005г. Р. С. М. неговата съпруга Р.А.М. е
починала на 01.06.2006г., като двамата са оставили за свои наследници трите си
деца Я.Р.М., Х.Р.М. и К.Р.М., починал на 06.05.2016г. и оставил за наследници
децата си Р.Р.А.М. и Е.Р.А.М.. С нотариална покана от
20.10.2016г. ответниците Ф.Р.А.М., Е.Р.А.М. и Р.Р.А.М. поканили „Грами 1“ ЕООД да
освободи процесния магазин, който бил ползван по
силата на договор за наем от лятото на 2014г. срещу месечен наем от 150 лева. На
08.11.2016г. управителят на дружеството изпраща отговор на нотариалната покана,
с който отказва да освободи имота, като заявява, че го ползва със съгласието на
двама от съсобствениците му. По делото са представени два договора за наем на процесния магазин, с единия от 01.10.2013г. ответникът Р.Р.А.М. отдава обекта под наем на „Д. 2013“ ЕООД,
представляван от А. Г. Д., срещу наемна цена от 300лв. на месец. С другия от
25.10.2016г. ищецът Я.Р.М. отдава магазина под наем на „Грами
1“ЕООД, представляван от В.Я.М., срещу месечен наем от 150 лева.
Представени
са няколко данъчни декларации, две от които подадени от отв.Е.Р.А.М.
и една от Ф.Р.А.М. досежно процесния
имот, в първата от които от 16.05.2016г. магазина е деклариран като наследствен
на Е.Р.А.М., Я.Р.М., Х.Р.М. и Р.Р.А.М.. Следващата
декларация от 27.09.2016г. вече сочи като собственици на магазина само Е. и Р. К.
М.. А в подадената на 07.10.2016г. декларация от Ф.М. като собственици са
записани тя самата и двете деца Е. и Р. М., начина на придобиване е давност и
наследство, като е цитиран представения и в настоящото производство констативен
нотариален акт.
В
качеството на свидетели по делото са разпитани Д.Г.Р., М. П. Д., Б.Ш.И. и Н.Р.М.за
конкретни обстоятелства. Освен това досежно
установяване на наследствения характер, респ. придобиване на процесния магазин по давност, строежа на същия и ползването
през годините от неговото построяване до сега се изслушаха показанията и на
свидетелите Н.Д.М., В.Я.М., Р.Я.В., Е.Й.И., В.М.А., В.С.Д., С.О.К..
За
изясняване на делото от фактическа страна във връзка с откритите производства
по реда на чл.193 ал.1 от ГПК за оспорване и на двете разрешения за ползване от
2000г., едното на името на Р. С. М. без номер и дата, а другото на името на К.Р.М.
с номер 178 от 09.06.2000г. съдът назначи и изслуша съдебно-техническа
експертиза, чието заключение приема като компетентно и обективно дадено. В
своето заключение вещото лице сочи, че при извършената справка в РДНСК Южен
централен район Пловдив констатира, че в периода от 1999г. до 2001г. за строеж
„Магазин за хранителни стоки и железария“, находящ се
в парцел осми, кв.44 по плана на с.М******, няма издадено разрешение за
ползване от държавен инспектор към ДНСР.А.
При
така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи
относно основателността на предявените искове:
В
откритите на основание чл.193 ал.1 от ГПК производства по оспорване истинността
на двете разрешения за ползване съдът приема, че никоя от страните не проведе
успешно доказване и не установи истинността на представения от нея документ.
Категорично и ясно от депозираното по делото експертно заключение се установи,
че няма данни за издавани подобни документи от компетентния за това държавен
орган. Ето защо, следва извода, че и двата документа са неистински, поради
което следва да бъдат изключени от доказателствения
материал по делото.
Съдът
намира за неоснователни възраженията на ответниците
за недопустимост на предявения отрицателен установителен
иск в настоящото производство, поради липса на правен интерес. Цитираната
съдебна практика от ответната страна ясно и категорично сочи всъщност наличието
на правен интерес от отричане правата на ответниците,
тъй като в делбеното производство ищецът така или
иначе следва да установи своето право на собственост и съответната квота от процесния имот, за да се стигне до допускане на съдебната
делба. Ето защо, изцяло в унисон със задължителната практика на ВКС и
цитираните решения в случая е налице правен интерес от предявения отрицателен установителен иск срещу ответниците.
За ищеца е достатъчно да отрече правата на първите трима ответници,
предявени от тях в производството по снабдяване с констативен нотариален акт,
като ненужно се явява да доказва своите собственически права в отделен установителен иск, тъй като правото си на собственост, ако
притежава такова върху имота, следва да установи именно в първата фаза на делбеното производство. Правен интерес би липсвал за ищеца
в случай на предявяване на отрицателния установителен
иск в отделно производство, но съединен с иска за съдебна делба в настоящото
производство вече този интерес е налице. Още един аргумент в подкрепа на извода
на съда за наличието на правен интерес от предявения установителен
иск е разликата в страните. Отв.Ф.М. е страна само в
производствата по чл.124 ал.1 и чл.537 ал.2 от ГПК, тъй като ищецът цели изцяло
да отрече нейното право на собственост върху процесния
имот, докато ответниците Е. и Р. М. са страни и в
двете производства по ГПК и в делбения процес, тъй
като по отношение на тях ищецът цели оспорване и отричане само на част от
правата, признати им с констативния нотариален акт. Предвид гореизложените
съображения съдът намира предявения в делбеното
производство отрицателен установителен иск за
допустим, а разгледан по същество същият се явява и основателен.
По
категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства, обсъдени в
тяхната съвкупност и взаимна връзка, се установява, че процесния
магазин е собственост на общия наследодател на ищеца и последните трима ответници Р. С. М.. Не се спори по делото че на името на Р.
С. М. са издавани всички строителни книжа, касаещи процесния
магазин. Именно Р. С. М. е сключил през 1985г. договор за отстъпено право на
строеж върху държавна земя, съгласно Наредбата за държавните имоти. На него и
на св.Н.М.е отстъпено правото на строеж за построяване на жилищна сграда в процесния парцел. Това право е реализирано в съответния
срок, като не съществува спор между страните, че в парцела са построени две жилищни
сгради – близнаци, съответно за всеки един от двамата правоимащи.
На името на Н.М.и Р. С. е издадено и разрешението за строеж на жилищната
сграда. Предвид притежаваното от Р. С. право на строеж върху целия парцел,
никак не е изненадващо, че на негово име е издадено и разрешението за строеж на
процесния магазин през 1996г. На негово име е също
одобрения архитектурен проект за магазина. От тук започват и спорните моменти в
производството, касаещи самия строеж на магазина, кой го е построил с какви
средства и за себе си или за другиго. Свидетелските показания са
непротиворечиви единствено по отношение на въпроса, че К.М. и отв.Ф.М. тогава негова съпруга са построили фактически процесния магазин. От там нататък започват различията и
противоречията в показанията на двете групи свидетели, като едните твърдят, че
двамата изцяло със свои средства и труд са построили магазина, а според другите
основно двамата са строили, но за това са им помогнали родителите им, ищеца и отв.Х.М.. Противоречивите показания на тези две групи
свидетели не следва да се обсъждат в настоящото производство за установяване
правото на собственост върху имота, тъй като те по-скоро касаят наличието или
липсата на облигационни отношения между страните, а не пряко собствеността
върху магазина. Настоящият съдебен състав счита, че независимо по какъв начин Ф.
и К.М. са построили магазина сами или с чужда помощ, по делото липсват данни за
своене от тяхна страна. Тези изводи на съда се
подкрепят от една страна от липсата на каквито и да било документи издавани на
тяхно име. От друга страна аргумента на ответната страна, че св.М.е дала своето
съгласие на К.М. да строи, т.е. магазина бил негов, не се подкрепя по никакъв
начин от доказателствения материал. В архитектурния
проект, където св.М.е дала своето съгласие да се строи магазин, а не заведение
и К.М. е декларирал, че няма да строи кръчма, прави впечатление, че последният
не е искал разрешение от Р. С.. Ето защо, съдът приема, че изначално К.М. не е
имал намерение да строи магазина за себе си, а по скоро за съсобственика на
жилищната сграда и притежател на правото на строеж. С оглед тези съображения
съдът счита, че собствеността върху построения в парцела магазин е на общите
наследодатели на страните Р. и Р.М.. Предвид наследствения характер на процесния магазин и прекратения брак между К.М. и отв.Ф.М. няма правно основание последната да претендира придобити
права върху магазина въз основа на наследствено правоприемство.
В същото време неоснователно и недоказано се явява и възражението на отв.Ф.М. за изтекла в нейна полза придобивна
давност. Въпреки изключването от доказателствения
материал по делото на двете разрешения за ползване, следва да се отчете факта,
че и двете са от 2000г., т.е. и двете страни приемат, че обекта – магазин за
хранителни стоки и железария е завършен през тази година. От тогава следва да
започне отчитането на давностен сроР.А.
От показанията на разпитаните по делото свидетели и мотивите към съдебните
решения по бракоразводното дело и делото за домашно насилие /№163/2009г. по
описа на РС-Хасково/ се установи, че проблемите между Ф. и К.М. и техните
раздели са започнали още през 2008г. По делото има данни, че на няколко пъти К.
Ф. от жилището им и от магазина, вземал й ключовете, няколко години по-късно й
изхвърлял и раздавал стоката от
търговския обект. При тези данни съдът счита, че в полза на отв.Ф.М.
не е изтекъл необходимия давностен срок, в който
същата да е владяла имота явно, спокойно и необезпокоявано, за да се приеме, че
е придобила право на собственост върху ½ ид.ч.
от магазина. Следва да се има предвид също така факта, че действителните
собственици на магазина Р. и Р.М. са починали през 2005г. и 2006г. В същото
време оспорените от двете страни договори за отдаване под наем на процесния имот, независимо от изхода на оспорването, не
променят извода по отношение на собствеността върху магазина, тъй като
сключването на такъв договор е действие по обикновено управление и няма
отношение към собствеността. Трайната съдебна практика приема, че сключването
на договор за отдаване под наем на имот именно защото е действие по обикновено
управление, може да бъде извършено и от несобствениР.А.
При всички случаи тези договори също касаят възникването на облигационни
отношения между страните, но не се отразяват на правото на собственост върху
имота.
Предвид гореизложените съображения съдът
намира за основателен и доказан предявения отрицателен установителен
иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, като приема за установено, че отв.Ф.М. не притежава собственически права върху процесния магазин. В тази връзка следва да се уважи и иска
с правно основание чл.537 ал.2 от ГПК, като се отмени по отношение на нея
съставения констативен нотариален акт, с който й се признава право на
собственост върху ½ ид.ч. от имота, придобити
по давност. Този нотариален акт следва да се отмени по отношение и на ответниците Р. и Е. М. за собствеността на имота над 1/3 ид.ч. общо за двамата или по 1/6 ид.ч.
за всеки от тях.
Предвид
наследствения характер на процесния магазин съдът
счита, че следва да се уважи предявения иск за съдебна делба, тъй като явно
страните не могат да постигнат договореност за доброволно ликвидиране на
съсобствеността помежду си. По несъмнен начин се установи от писмените доказателства
по делото, че общите наследодатели Р. и Р.М. са притежавали правото на
собственост върху процесния магазин. На Р. С. М. и
св.Н.М.е отстъпено право на строеж върху целия парцел за построяването на
жилищна сграда, което право и двамата са реализирали. Ето защо, предвид
наличието вече на право на строеж върху парцела отново на Р. С. е издадено
разрешение за построяването на магазина и останалите строителни книжа. Това
право също е реализирано, макар и както се установи от показанията на
свидетелите не пряко от наследодателя, а чрез неговия син К.М.. От
представеното удостоверение за наследници се установява, че пълния кръг от
наследниците на Р. и Р.М. са ищеца, отв.Х.М., отв.Е.М. и отв.Р.Р.А.М.. Още един факт, подкрепящ изводите на съда за
наследствения характер на имота е подадената от отв.Е.М.
данъчна декларация след смъртта на баща й К.М.. В тази декларация самата Е.М. декларира
имота като съсобствен на себе си и брат си, на отв.Х.М. и на ищеца, т.е. приема безусловно наследствения
характер на същия. Несъмнено всички в семейството са имали ясното съзнание, че
въпреки ползването на магазина изцяло от отв.Ф.М. и К.М.,
същият не е тяхна собственост, а на родителите на последния. За пълнота следва
да се отбележи, че в подкрепа на липсата на намерение за своене
и ясното възприемане на имота като наследство на К.М. и неговите брат и сестра
от родителите им е воденото делбено производство
между бившите съпрузи Ф. и К.М., където този магазин изобщо не е включен в делбената маса. Несъмнено единствените наследници на
собствениците на процесния имот са страните в
настоящото производство, с изключение на отв.Ф.М.,
поради което делбата на магазина следва да се допусне между при тях при равни
квоти по 1/3 ид.ч. Съответно ответниците
Р. и Е. М. получават наследствената част на своя баща общо 1/3 ид.ч. или за всеки от двамата по 1/6 ид.ч.
от имота. В тази връзка съдът намира за неоснователни възраженията на ответната
страна, че ищецът в настоящото производство защитава чужди права, с оглед
оспорването на иска от страна на отв.Х.М.. В делбеното производство ищецът търси защита на своите претендирани права, като същевременно следва да установи
пълния кръг от съделители и да посочи техните квоти,
поради което е длъжен да определи квотата от съсобствеността и на своята сестра
Х.М.. Тези негови процесуални действия по никакъв начин не сочат на извод за
упражняване на чужди права.
Предвид
гореизложените съображения съдът счита, че следва да се допусне съдебна делба
на процесния магазин между ищеца и ответниците Х.М., Е.М. и Р.М. при квоти 2/6ид.ч. за ищеца;
2/6ид.ч. за отв.Х.М.; 1/6ид.ч. за Е.М. и 1/6ид.ч. за Р.М..
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ф.Р.А.М. с ЕГН:**********,
че не е собственик по давностно
владение на ½ ид.ч. от магазин за хранителни
стоки и железария, находящ се в с.М******, **********,
със застроена площ 54кв.м., построен в УПИ 7 с площ 735кв.м., в кв.44 по плана
на с.М******, одобрен със заповед №51/1990г.
ОТМЕНЯ на
основание чл.537 ал.2 от ГПК нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давност №74 от 04.10.2016г.,
т.V, д.513/2016г. на нотариус Х. К. с рег.№081, в частта, с
която Ф.Р.А.М. е призната за собственик на ½ ид.ч.
от магазин за хранителни стоки и
железария, находящ се в с.М******, **********, със
застроена площ 54кв.м., построен в УПИ 7 с площ 735кв.м., в кв.44 по плана на
с.М******, одобрен със заповед №51/1990г.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.Р.А.М. с ЕГН:********** и Р.Р.А.М. с ЕГН:**********, че не
са собственици по наследство и давностно владение над
1/3ид.ч. общо /или всеки от двамата над 1/6ид.ч./ от магазин за хранителни
стоки и железария, находящ се в с.М******, **********,
със застроена площ 54кв.м., построен в УПИ 7 с площ 735кв.м., в кв.44 по плана
на с.М******, одобрен със заповед №51/1990г.
ОТМЕНЯ на
основание чл.537 ал.2 от ГПК нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давност №74 от 04.10.2016г.,
т.V, д.513/2016г. на нотариус Х. К. с рег.№081, в частта, с
която Е.Р.А.М. с ЕГН:********** и Р.Р.А.М. с ЕГН:**********
са признати за собственици над 1/3ид.ч. общо
/или всеки от двамата над 1/6ид.ч./ от магазин
за хранителни стоки и железария, находящ се в с.М******,
**********, със застроена площ 54кв.м., построен в УПИ 7 с площ 735кв.м., в
кв.44 по плана на с.М******, одобрен със заповед №51/1990г.
ДОПУСКА да се извърши
съдебна делба между Я.Р.М. с ЕГН:**********,
Е.Р.А.М. с ЕГН:**********, Р.Р.А.М. с ЕГН:********** и
Х.Р.М. с ЕГН:********** на следния техен съсобствен
недвижим имот, придобит по силата на наследяването : магазин за хранителни стоки и железария, находящ
се в с.М******, **********, със застроена площ 54кв.м., построен в УПИ 7 с площ
735кв.м., в кв.44 по плана на с.М******, одобрен със заповед №51/1990г., при квоти: 2/6ид.ч. за Я.Р.М. с ЕГН:**********;
2/6ид.ч. за Х.Р.М. с ЕГН:**********; 1/6ид.ч. за Е.Р.А.М. с ЕГН:********** и
1/6ид.ч. за Р.Р.А.М. с ЕГН:**********.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.