Решение по дело №14333/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1712
Дата: 18 май 2022 г.
Съдия: Кристина Янкова Табакова
Дело: 20215330114333
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 септември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1712
гр. Пловдив, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20215330114333 по описа за 2021 година
Образувано е по искова молба на КР. Р. К., ЕГН **********, против Община
Пловдив, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 49, вр. с чл. 50 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати
следните суми: сумата от 2509.58 лева с вкл. ДДС - представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди нанесени на лек автомобил „Мицубиши АСХ“, с рег. № ***,
както и сумата от 300 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания - уплах, стрес, неудобства, безпокойство и нервно
напрежение, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
07.09.2021 г. до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че притежава л.а. „Мицубиши АСХ“, с рег. № ***.
В исковата молба, ищецът твърди, че на 21.07.2021 г., посоченият по-горе
автомобил е бил паркиран на бул. „Ш. с.“ № ****, на платено паркомясто, където бил
паднал голям клон от дърво върху лекия му автомобил. Твърди, че се обадил за инцидента
на тел. 112, пристигнал и екип на ОУ „Пожарна безопасност и защита на населението“ – гр.
Пловдив, който отстранил падналия клон от дървото върху автомобила, който клон бил с
диаметър около 20-30 см., бил изсъхнал и изгнил, която била вероятно причината, за да
падне. След като отстранили клона от автомобила, се видели и всички поражения върху
автомобила му: издран преден капак, таванът бил изкривен и хлътнал, и гредите отстрани на
тавана, одрасквания по външна предна лява и дясна колона, деформация и драскотини на
преден ляв калник и по преден десен калник, драскотини по двете предни странични
огледала, одрасквания по спойлера на задната багажна врата, счупено капаче на релсата на
тавана.
Твърди още, че тъй като л.а. можел да се движи в този вид, отишъл до „Силвър Стар
Ритейл“ ЕАД, където, след като огледали автомобила, му направили оферта за ремонт на
щетите, която възлизала на сумата в размер на 2509.58 лева с вкл. ДДС.
1
Сочи, че към датата на подаване на исковата молба в съда, автомобилът все още не е
ремонтиран.
Твърди още, че обстоятелството, че не е могъл да ползва автомобила си, му е
причинило значителни неудобства, безпокойство и нервно напрежение, тъй като работата
му е свързана с пътувания в гр. С. и му е необходим постоянно автомобил. Освен това,
вследствие на инцидента, преживял уплаха и стрес.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответната Община
Пловдив, с която оспорва предявените искове по основание и размер.
Оспорва изцяло обстоятелствата, при които ищецът твърди, че е настъпил инцидента
и счита, че не е налице увреждане, което да е в причинна връзка с поведението на Община
Пловдив и/или с действията /бездействието на нейни служители. Поради което и не били
налице доказателства относно виновно бездействие на служителите на ответната община.
Не били доказани и елементите от фактическия състав на деликта.
Твърди че инцидентът се дължи на непреодолима сила, произтичаща от природно
бедствие – буря, придружена от силен ураганен вятър.
Прави възражение за съпричиняване поради неправилно паркиране на автомобила.
Оспорва по основание и размер претендираното обезщетение.
Искането е да се отхвърлят исковете като неоснователни. Претендира разноски.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и
правна страна, следното:
От приетото по делото свидетелство за регистрация, се установява, че ищецът КР. Р.
К. е собственик на автомобил „Мицубиши“, модел „АСХ“, с рег. № ****.
От приетата по делото служебна бележка, издадена от I РС ПБЗН- гр. П., се
установява, че на 21.07.2021 г., в 15:20 ч. е получено съобщение за възникнало
произшествие – техническа помощ (отстраняване на паднало дърво върху автомобил), с
адрес: гр. П., бул. „Ш. с.“ № **** в гр. П., вследствие на което са нанесени материални щети
на л.а. „Мицубиши АСХ“, с рег. № ***, собственост на КР. Р. К.. От представената
телефонограма от същата дата, се установява, че служителите на РС „ПБЗН”- П. са се
отзовали на сигнала за паднало дърво, като видно от служебната бележка са участвали в
отстраняването му.
Приети са като писмени доказателства по делото: проформа – фактура копие,
издадена от Силвър Стар Ритейл ЕАД от 22.07.2021 г. за оферта за ремонт на щетите, която
възлиза на сумата от 2509.58 лева с вкл. ДДС.
Прието е и като писмено доказателство – писмо от Община Пловдив, Район „Ц.“, от
което се установява, че след проведена процедура по избор на ползватели на свободни
позиции за ползване на място общинска собственост за местодомуване на леко МПС без
поставяне на преместваем обект, определени по реализиран проект по разрешение за строеж
№ **** г. на Г.а. на Район „Ц.“ – Община П., кв. **** – жил. строителство по плана на В.г.
част, гр. П., бул. „Ш. с.“ – ул. „Ч.“ – ул. „***“, с Разрешение № *** г. за място № ** е
издадено на А. Р.Р.- т. на К.К..
От писмо от Национален институт по метеорология и хидрология, филиал П., се
установява, че на 21.07.2021 г., в района на гр. П., че скоростта на вятъра в 08:00 ч. е била 4
м/сек от северозапад; 15:00 ч. - 4 м/сек от запад; в 22: 00 ч. - 4 м/сек от северозапад.
По делото е приета съдебна - автотехническа експертиза, като вещото лице
заключава, че пазарната стойност на ремонта за възстановяване на повредите по л.а. възлиза
на 1330.16 лева. В открито съдебно заседание, проведено на 15.02.2022 г. вещото лице
2
поддържа заключението си, като сочи, че за изготвяне на заключението си, цените са по
номер на рама от производителя и от официалния вносител на марката за България, както и,
че същите са актуални към времето за извършване на ремонта.
По делото е разпитан, по искане на ищеца, свидетелят Р.Н. К. – б. на ищеца.
Свидетелят сочи, че инцидентът с автомобила на с. му бил на 21.07.2021 г. -
Запомнил датата, тъй като след една седмица била сватбата на с. му. Твърди, че ищецът му
се обадил по телефона следобед и го помолил да отиде, тъй като към три часа били отишли
със с. му да обядват и върху колата му бил паднал огромен клон. Свидетелят, до 10-15
минути отишъл на мястото на инцидента - бул. „Ш. с.“ № ****, там живеела с. му, а колата
била паркирана на паркомясто, което е на неговия тъст. Твърди, че когато отишъл, видял, че
огромен клон бил паднал върху колата. Опитали се да го повдигнат със с. му, но бил доста
тежък. Синът му се бил обадил на тел. 112, чакали около час да дойде пожарна, след което
дошла и премахнали клона. Отрязали дървото и го отстранили. Било се сгромолясало отгоре
на колата, клоните му били обгърнали автомобила, дървото било обгърнало колата. Когато
го отстранили, разгледали колата. Когато клонът бил отгоре се виждало, че най-силни
поражения имало върху тавана. Таванът бил вдлъбнат, нажулен отгоре. Имало и щети по
предният капак, който бил надран, колоните между вратите и предното стъкло също били
надраскани и ожулени, била счупена една пластмасова капачка на релсите горе, защото
колата е джип и имал релси, спойлерът на задната врата също бил надраскан, боята била
надраскана, калниците - преден ляв и преден десен. Беше счупена също пластмасата на
релсата. Свидетелят твърди, че колата я били купили, преди месец. Свидетелят твърди още,
че клонът имал зелени листа, но в сърцевината почти бил изсъхнал - 2/3 от ствола бил
изсъхнал, имал зелени клонки, но бил с променен цвят, бил тръгнал да гние. Свидетелят
твърди, че буря не е имало, но било ветровито. Свидетелят сочи, че след инцидента била
сватбата на с. му. Притеснително било, защото сватбата била изнесена, с кетъринг и
автомобилът му трябвал. Постоянно се организирал кетъринга, превоз на хора. Сочи, че като
му казал за инцидента, бил изненадан и едва ли не щял да заплаче, бил изпаднал в ужас.
Сватбата била изнесена, в един парк до С. и трябвало да се ходи, да се кара. Трябвало да
ходят да карат колата пред сервиз, който да опише щетите. Колата била цялата надрана,
счупена пластмаса, колата била в движение, но в ужасен външен вид- ожулена, с вдлъбнат
таван, липсвали пластмаси. Колата била купена от С., от автокъща, била нов внос от И., в
безупречен външен вид.
Показанията на свидетеля, преценени съобразно чл. 172 ГПК, следва да бъдат
кредитирани, защото са конкретни, точни и последователни, като се подкрепят и останалия
доказателствен материал.
Съгласно чл. 61, ал. 4 ЗУТ озеленените площи по ал. 2– собственост на държавата и
общините, са публична собственост. В ал. 2 от разпоредбата са изброени паркове, градини и
улично озеленяване, като част от озеленените площи за широко обществено ползване, а
съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОбщС, общинска собственост са имотите и вещите, определени
със закон. Съгласно параграф 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА зелените площи за обществено
ползване са собственост на общината. В чл. 3 от Наредба за развитие поддържане и опазване
на зелената система на Община П., ответникът стопанисва, изгражда и поддържа зелената
система за терените общинска собственост. В зелената система, съгласно чл. 2 се включва и
уличното озеленяване. Съгласно чл. 6 от Наредбата поддържането на общинските зелени
площи се изпълнява от ОП „Градини и паркове”.
Съгласно закона, този който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Ответната
Община, в изпълнението на задълженията си по закона - чл. 61 - 63 ЗУТ, както и на
Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на общината, е
назначила свои служители, които са имали задължението, да поддържат и опазват зелената
3
система на общината, в която система се включва и дървото, причинило щетите на
автомобила. Задължението на служителите е било да упражняват контрол в общинските
озеленени площи и насаждения за извършване на подобрителна работа на дървесните
видове, оформяне на короните на дърветата или премахване на опасни дървета. Това
задължение не е било изпълнено и бездействието на служителите е довело до падането на
клона от дървото, при което са нанесени вреди на МПС собственост на ищеца.
Установява се още, че ищеца е понесъл имуществени вреди, изразяващи се в
уврежданията на автомобила. Видът и стойността на вредите се установяват несъмнено от
представените писмени доказателства, гласни доказателствени средства, чрез разпита на
свидетеля, и от приетата по делото техническа експертиза.
Съдът кредитира техническата експертиза изцяло като обективна и компетентна, тъй
като вещото лице в устния си доклад пред съда сочи, че за изготвяне на заключението си,
цените са по номер на рама от производителя и от официалния вносител на марката за
България, както и, че същите са актуални към времето за извършване на ремонта.
Установява се и, че вредите са причинени от падналия клон от дървото, собственост
на ответника и за което той е следвало да полага грижи за поддръжка, тъй като е част от
зелената система на Общината. Ответникът не ангажира доказателства, които да
разколебават този извод.
Не се установяват възраженията на ответника за непреодолимо природно явление,
което да прекъсва сочената причинна връзка между деянието и нанесените вреди и да служи
като освобождаващо отговорността обстоятелство, нито за съпричиняване на вредоносния
резултат.
Съдът намира и, че не се установява съпричиняване на вредоносния резултат.
Тълкуването на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД налага разбирането, че, за да е налице
принос на увредения, е необходимо поведението му да нарушава предписани правила и
нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е.
последният да е тяхно следствие. По делото няма данни, паркирането на автомобила, да е
довело или допринесло в някаква степен за причиняване на вредите. Дори, да се приеме, че
ищецът е паркирал на паркомясто, което се ползва от друго лице (неговия тъст), следва да
се подчертае, че само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за
движение по пътищата, не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат
от пострадалия, водещо до намаляване на съответното обезщетение. Необходимо е
нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия резултат, т.е. последният да е
негово следствие, тъй като приложението на правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от
наличието на причинна връзка, при която пострадалият обективно да е създал предпоставки
и/или възможност за настъпване на увреждането. Ето защо, приносът трябва да е конкретен
- да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна
на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем. В този смисъл
са, както принципните постановки, застъпени в т.7 на ППВС 17/1963 г., така и трайната
съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 45/15.04.2009г. по т.д.
№ 525/ 2008г. ВКС, II т.о.; Решение № 206/12.03.2010г. по т.д. № 35/ 2009г., ВКС, II т.о и
др. Такъв принос не се установява, поради което и възражението за съпричиняване не се
споделя. То е защитно по характер и следва да бъде установено пълно и главно от заявилата
го страна, т.е да е доказано по един категоричен и безспорен начин /Решение №
67/15.05.2014 г. по т.д. № 1873/2013 г. на ВКС, I т.о./, каквото доказване не бе проведено.
Ето защо искът за имуществени вреди се явява доказан и основателен и следва да се
уважи до размера на сумата от 1330.16 лева, представляваща обезщетение за претърпените
от него имуществени вреди, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба, а за разликата до пълния предявения размер от 2 509.58 лева – да се отхвърли.
4
От показанията на разпитания по делото свидетел се установява, че ответникът е
претърпял уплаха и стрес непосредствено след инцидента, бил изпаднал в ужас. Доказват се
и причинените му значителни неудобства и напрежение. Свидетелят посочва, че колата му е
била необходима, за да организира сватбата си, която била след седмица в гр. С.. Същата му
е била необходима, както за организиране на кетъринга, така и за превозване на хора.
Колата си я бил купил, месец преди инцидента във безупречен външен вид.
Предвид на това основателен се явява и искът за заплащането на неимуществени
вреди, като съдът определя размера им съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД на 300 лева. В
тази връзка съдът взе предвид, че става дума за инцидент, от който не са последвали някакви
сериозни увреждания - физически или психически, нито пък е била необходима медицинска
намеса. Самият характер на събитието и неговата внезапност, закупената почти нова кола и
предстоящата сватба на ищеца, по организацията на който същият е имал нужда от
автомобила си, обаче са достатъчни фактори, които да обосноват справедливостта на
размера на претендираното обезщетение.
Относно разноските:
Предвид изхода на спора в полза на всяка от страните по делото, следва да се
присъдят разноски по съразмерност.
Ищецът е представил доказателства и претендира разноски в общ размер от
общо 900.50 лева, от които 600 лева - платено адвокатско възнаграждение, 150.50 лева -
държавна такса и 150 лева - депозит за вещо лице.
Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на заплатения
адвокатски хонорар. В случая минималният размер на адвокатското възнаграждение с оглед
на факта, че са предявени два обективно съединени иска за неимуществени вреди и за
имуществени вреди, то минималния размер, съгласно НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 726 лева. Изплатено на
процесулния представител на ищеца адвокатско възнаграждение в размер от 600 лева не
само, че не надвишава минималният размер, но и напълно съответства на усилията на
адвоката по осъществяване на защитата по делото, поради което се дължи изцяло.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ
размер от 522.48 лева, по съразмерност.
Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300
лева, което е дължимо на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, а съдът го определя по реда на чл. 37
ЗПП, вр. с чл. 25, ал.1, вр. с ал.2 НЗПП на сумата от 150 лева, предвид конкретната
фактическа и правна сложност.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски в
размер от 62.97 лева – съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЛОВДИВ, ЕИК: *********, пл. „Стефан Стамболов” № 1, да
заплати на КР. Р. К., ЕГН **********, от гр. К. **** № **, следните суми: сумата от
1330.16 лева /хиляда триста и тридесет лева и шестнадесет стотинки/ с вкл. ДДС –
главница, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на собствения
му лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „АСХ“, с рег. № ****, сумата от 300 лева
/триста лева/ - главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в уплах, стрес, неудобства, безпокойство и нервно напрежение, които вреди са
причинени, в резултат от паднал на 21.07.2021 г. клон от дърво, намиращо се в гр. П., на
5
бул. „Ш. с.“ № ****, общинска собственост, вследствие на виновното и противоправно
бездействие на служители на общината, ведно със законна лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.09.2021 г. до окончателното им
погасяване, както и сумата от 522.48 лева /петстотин двадесет и два лева и четиридесет и
осем стотинки/- разноски по съразмерност за настоящото производство, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за разликата над 1330.16 лева с вкл. ДДС до пълния
претендиран размер от 2509.58 лева с вкл. ДДС – главница, представляваща обезщетение за
имуществени вреди.
ОСЪЖДА КР. Р. К., ЕГН **********, от гр. К. **** № ** да заплати на ОБЩИНА
ПЛОВДИВ, ЕИК: *********, пл. „Стефан Стамболов” № 1, сумата от 62.97 лева /шестдесет
и два лева и деветдесет и седем стотинки/ - разноски по съразмерност за настоящото
производство.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд – Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _/п/______________________
6