НОХД № 238/2020 г.
МОТИВИ:
Обвинението против обв. Д.И.М. *** e за престъпление по чл.309 ал.1 от НК, а именно за това, че на
04.03.2014 г., в гр. Б., обл. Пазарджик, е съставила неистински частни
документи- договор за кредит № 286995/04.03.2014 г., сключен между Х.Д.Ф.и
„Кредисимо“ АД, на който е придаден вид, че е подписан за „Кредитополучател“ от
Х.Д.Ф., Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити /приложение № 2, към чл. 5, ал. 2 от Закона за
потребителския кредит/, на който е придаден вид, че на 04.03.2014 г. е подписан
от Х.Д.Ф.и Разписка за изплатена сума по кредит от 04.03.2014 г., на която е
придаден вид, че е подписана от Х.Д.Ф.и на същата дата, в гр. София, ги е
употребила пред Е.В.С.-кредитен специалист в „Кредисимо“ АД, за да докаже, че
съществува правно отношение за предоставяне на кредит в размер на 600.00 лв.,
между „Кредисимо“ АД- гр. София и Х.Д.Ф.от гр. Б., като кредитополучател.
Повдигнато е обвинение и против обв. А.Н.Г. *** за престъпление по чл.309
ал.1 във вр. чл.26 ал.1 от НК, за това че В периода от 07.03.2014 г. до
20.05.2014 г., в гр. Б., обл. Пазарджик, при условията на продължавано
престъпление, е съставила неистински частни документи - Договори за кредит със
„София Комерс Кредит Груп" АД „Фератум България" ЕООД, „Изи
Финанс" ЕООД и „Вива кредит" ООД, както и декларации по Закона за
защита на личните данни, записи на заповед, разписка и разходен касов ордер за
изплатени суми, на които е придала вид, че са подписани от Х.Д.Ф.и ги е
употребила в гр. София, пред служители на посочените дружества, чрез офис на
търговския им партньор „Кредитур" ЕООД в гр. Б., ул. „Ю." № 14, за да
докаже, че съществува правно отношение за предоставяне на кредити между горните
дружества и Х.Д.Ф.от гр. Б. като кредитополучател, по деяния както следва:
- На 07.03.2014 г., в гр. Б., обл. Пазарджик, е съставила неистински частни
документи - договор за кредит от 07.03.2014 г., между Х.Д.Ф.и „София Комерс
Кредит Груп" АД, на който е придала вид, че е подписан за
„Кредитополучател" от Х.Д.Ф.и запис на заповед с дата и място на издаване 07.03.2014
г., гр. Б., на която е придала вид, че е подписана за „Издател" от Х.Д.Ф.,
и на същата дата в гр.София ги е употребила пред В.П.Д.- кредитен специалист в
„София Комерс Кредит Груп" АД, чрез офис на „Кредитур" ЕООД в гр. Б.,
ул. „Ю." № 14, за да докаже, че съществува правно отношение за
предоставяне на кредит в размер на 400 лева, между „София Комерс Кредит
Груп" АД- гр. София и Х.Д.Ф.от гр. Б. като кредитополучател;
- На 11.04.2014 г., в гр. Б., обл. Пазарджик, е съставила неистински частен
документ - договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние от
11.04.2014 г., между Х.Д.Ф.и „Фератум България" ЕООД, на който е придала
вид, че е подписан за „Заемател" от Х.Д.Ф., и на същата дата в гр.София го
е употребила пред Г.Г. П., кредитен специалист във „Фератум България"
ЕООД, чрез офис на търговския им партньор „Кредитур" ЕООД в гр. Б., ул. „Ю."
№ 14, за да докаже, че съществува правно отношение за предоставяне на кредит в
размер на 200 лева, между „Фератум България" ЕООД, гр. София и Х.Д.Ф.от
гр.Б. като кредитополучател;
- На 22.04.2014 г. в гр. Б., обл. Пазарджик, е съставила неистински частен
документ - договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние от
22.04.2014 г., между Х.Д.Ф.и „Фератум България" ЕООД, на който е придала
вид, че е подписан за „Заемател" от Х.Д.Ф., и на същата дата в гр. София
го е употребила пред С.В., кредитен специалист във „Фератум България"
ЕООД, чрез офис на търговския им партньор „Кредитур" ЕООД в гр.Б., ул. „Ю."
№ 14, за да докаже, че съществува правно отношение за предоставяне на кредит в
размер на 300 лева, между „Фератум България" ЕООД, гр. София и Х.Д.Ф.от
гр. Б. като кредитополучател;
- На 22.04.2014 г. в гр. Б., обл. Пазарджик, е съставила неистински частни
документи - договор за предоставяне на кредит от разстояние № 61501/22. 04.2014
г. между Х.Д.Ф.и „Изифинанс" ЕООД, на който е придала вид, че е подписан
за „Кредитополучател" от Х.Д.Ф.и декларация по Закона за защита на личните
данни от 22.04.2014 г., на която е придала вид, че е подписана за
„Декларатор" от Х.Д.Ф., и на същата дата в гр. София ги е употребила пред Е.И.
Д.- кредитен инспектор в „Изи Финанс" ЕООД, чрез офис на търговския им
партньор „Кредитур" ЕООД в гр. Б., ул. „Ю." № 14, за да докаже, че
съществува правно отношение за предоставяне на кредит в размер на 400 лева,
между „Изи Финанс" ЕООД, гр. София и Х.Д.Ф.от гр.Б. като кредитополучател;
- На 25.04.2014 г., в гр. Б., обл. Пазарджик, е съставила неистински частни
документи - рамков договор за предоставяне на паричен заем —„Vivacredit" № 5093800/25.04.2014 г., между Х.Д.Ф.и
„Вива кредит" ООД, на който е придала вид, че е подписан за
„Заемател" от Х.Д.Ф., декларация за обработване и съхранение на лични
данни, на която е придала вид, че е подписана за „Декларатор" от Х.Д.Ф.,
запис на заповед с дата и място на издаване 25.04.2014 г., гр. Б., на която е
придала вид, че е подписана за „Издател" от Х.Д.Ф.и разходен касов ордер №
9/25.04.2014 г., на който е придала вид, че е подписан за „Получил сумата"
от Х.Д.Ф., и на същата дата в гр. София ги е употребила пред Т.Н.Т., кредитен
специалист във „Вива кредит" ООД, чрез офис на търговския им партньор
„Кредитур" ЕООД в гр. Б., ул. „Ю." № 14, за да докаже, че съществува
правно отношение за предоставяне на паричен заем в размер на 600 лева, между
„Вива кредит" ООД гр. София и Х.Д.Ф.от гр.Б. като заемател;
- На 08.05.2014 г., в гр. Б., обл. Пазарджик,
е съставила неистински частен документ - договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние от 08.05.2014 г., между Х.Д.Ф.и „Фератум България"
ЕООД, на който е придала вид, че е подписан за „Заемател" от Х.Д.Ф., и на
същата дата в гр. София го е употребила пред Г.Г. П., кредитен специалист във
„Фератум България" ЕООД, чрез офис на търговския им партньор
„Кредитур" ЕООД в гр.Б., ул. „Ю." № 14, за да докаже, че съществува правно
отношение за предоставяне на кредит в размер на 300 лева, между „Фератум
България" ЕООД, гр. София и Х.Д.Ф.от гр.Б. като кредитополучател;
- На
20.05.2014 г., в гр. Б., обл. Пазарджик, е съставила неистински частен документ
- договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние от 20.05.2014 г.,
между Х.Д.Ф.и „Фератум България" ЕООД, на който е придала вид, че е
подписан за „Заемател" от Х.Д.Ф., и на същата дата в гр. София го е
употребила пред С.В., кредитен специалист във „Фератум България" ЕООД,
чрез офис на търговския им партньор „Кредитур" ЕООД в гр. Б., ул. „Ю."
№ 14, за да докаже, че съществува правно отношение за предоставяне на кредит в
размер на 399 лева, между „Фератум България" ЕООД, гр. София и Х.Д.Ф.от гр.Б.
като кредитополучател.
Производството пред първата инстанция по отношение на двете подсъдими е
разгледано по реда на глава ХХVІІІ от НПК- освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, при наличието на
материалноправните предпоставки за това.
В съдебно заседание обвиняемите Г. и М., редовно призовани, не се явяват
лично, но се представляват от защитници, които не оспорват обстоятелствата по
повдигнатите им обвинения, изложени от прокуратурата и пледират за налагане на
глоба в минимален размер.
Представителят
на Районна прокуратура- гр. Пазарджик поддържа
становище за доказаност на обвинението по отношение и на двете подсъдими, като изразява
позиция по отношение и на двете обвиняеми, на които да бъде наложена глоба в
размер на около 2 000 лева, като се отчетат смекчаващите и отегчаващи
вината обстоятелства.
Районният съд като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
„Кредитур“
ЕООД- гр. Пловдив се занимавало с кредитно посредничество и имало сключени
договори с кредитни институции, предлагащи бързи кредити, сред които
„Изифинанс“ ЕООД гр. София, „Вива Кредит“ ООД гр. София, „София Комерс Кредит
Груп“ АД гр. София, „Фератум България“ ЕООД гр. София и „Кредисимо“ АД гр.
София. Съгласно тези договори, чрез „Кредитур“ ЕООД можело да се подават заявки
за кредити до кредитните институции и дружеството да посредничи между
кредитната институция и клиента за сключване на договор за кредит и
предоставянето на кредит. Служителят на „Кредитур“ ЕООД приемал заявките,
обработвал документите и изплащал сумите по кредитите, преведени от съответната
кредитна институция. Обработка на документите включвало попълване на искане за
отпускане на кредит в системата на кредитора, изпращане на сканирано ксерокопие
на личната карта на клиента, заверена от него и декларация за съгласие за
обработка на лични данни, подписана от клиента. След като тези документи били
изпратени от служителя на „Кредитур“ ЕООД на кредитната компания, служител от
последната се свързва с клиента на посочения от него телефон и провеждал
интервю с него. Служителят извършвал проучване и ако клиента бил одобрен, му
съобщавал това, отново по телефона или чрез текстово съобщение. Одобрението
ставало в рамките на 2-3 ч. След като клиентът узнаел, че е одобрен, той отново
посещавал офиса на „Кредитур“ ЕООД, където му се предоставяли необходимите
документи за подпис- договор за кредит, общи условия към него и други
документи, според изискванията на съответната кредитна компания (напр. запис на
заповед, формуляри и др.). След като документите били подписани, се изпращали
сканирани до съответната кредитна компания от служителя на „Кредитур“ ЕООД за
да извършат нареждането на парите. За някои от компаниите било достатъчно,
служителят на „Кредитур“ ЕООД да отбележи в системата, че договорът е подписан
за да наредят парите. Парите се нареждали по ЕГН на клиента, който можел да ги
вземе от офис на „Изипей“ АД. От системата автоматично се генерирала разписка,
която се подписвала от клиента, както и от служителя на „Изипей“ АД, който я и
подпечатвал. Едва тогава се изплащали парите на клиента. Подписаната разписка се
изпращала на кредитната компания.
„Кредитур“
ЕООД бил корпоративен партньор с „Изипей“ АД и в офисите му можели да се
заплащат банкови сметки. Между „Кредитур“ ЕООД- гр. Пловдив и „Изипей“ АД- гр.
София бил сключен договор от 14.01.2013 г., съгласно който дружество „Кредитур“
ЕООД приемало срещу заплащане да извършва дейност, свързана с предоставяните от
„Изипей“ АД услуги, чрез офисите си. В това число предлагало на крайните
клиенти платежни услуги и услуги по пощенски парични преводи. Системата на „Изипей“АД
предлага като услуга получаване и изпращане на пари в брой, които, веднага след
като са изпратени, могат да бъдат получени от лицето, за което са предназначени
в офиси на „Изипей“ АД в цялата страна.
Обв. А.Г.
имала сключен трудов договор с „Кредитур“ ЕООД- гр. Пловдив с № 37 от 17.05.2013
г. Съгласно длъжностната й характеристика, тя отговаряла за редовността на
приетите и обработени документи за кредит, вносни бележки за изплатени суми,
преводи от и към микросметка на клиенти- физически или юридически лица. Офисът
на „Кредитур“ ЕООД, в който работела се намирал в гр. Б., на ул. „Ю.“, № 14.
Освен това съпругът на обв. Г.- Л.Г.като собственик на ЕТ „Л.Г.-Ел Си Си“-гр. Б.,
имал сключен договор за поръчка от 12.03.2012 г. с „Кредитур“ ЕООД, съгласно
който в своите офиси извършвал пощенски парични преводи на „Кредитур“ ЕООД.
Между
„Кредитур“ ЕООД и ЕТ „Л.Г.-Ел Си Си“-гр. Б. бил сключен договор за поръчка от
13.06.2012 г., съгласно който, вторият се задължавал срещу възнаграждение да
предоставя предлагани от кредиторите финансови услуги и кредитни продукти,
съответно сключване на договори с лица, желаещи да им бъдат предоставени
кредити, предоставяни от кредиторите. От името на ЕТ „Л.Г.- Ел Си Си“-гр. Б., в
офиса му в гр. Б., на ул. „Ю.“, № 3, работела обв. Г., която била представяна
като служител на ЕТ, пред „Кредитур“ ЕООД.
През
месец февруари 2014 г. обв. Д.М. *** и св. Х.Ф.от с. гр. се уговорили св. Ф.да
изтегли кредит от 700.00 лв., които да предостави на обв. М., тъй като
последната се нуждаела от пари, за да плати семестъра на дъщеря си. На
28.02.2014 г. обв. М. посетила работното място на св. Ф.и поискала личната й
карта, за да подготви необходимите документи за кандидатстване за кредит. Св. Ф.се
съгласила и предоставила личната си карта на обв. М.. На същата дата, чрез офис
на „Кредитур“ ЕООД, в гр. Б., ул. „Ю.“ № 14, където работела обв. Г., обв. М.
кандидатствала за кредит в размер на 2 000 лв. пред „Тексимбанк“ АД от името на
св. Ф.. След като искането за кредит било одобрено и от банката изпратили
договор за потребителски кредит- овърдрафт от 28.02.2014 г., обв. М. върнала на
св. Ф.личната карта и й предоставила договор за подпис и ксерокопие на личната
й карта за заверка. Св. Ф.подписала договора, без да го чете и заверила
ксерокопието на личната карта. Кредитът бил получен от обв. М., като същата
подписала разписка от 28.02.2014 г. Няколко дни по-късно св. Ф.разговаряла с
обв. М. и разбрала, че кредитът бил отпуснат. След като взела кредита, обв. М.
започнала периодично да изплаща вноските по него.
Обв. М. обаче
решила да се възползва от ситуации и да изтегли кредит за себе си от
„Кредисимо“ АД- гр. София, като се представи за св. Х.Ф.и представи нейните
лични данни. Редът за отпускане на кредит от „Кредисимо“ АД- гр. София бил
следният:
Процедурата
по одобряване на заем започвала със заявление за заем, като същото можело да
бъде извършено от желаещото кредит лице по телефон, по интернет или чрез офис
на „Кредитур“ ЕООД. Кредитен инспектор извършвал проверка на информацията
дадена от лицето, като правел проверка в ЦКР за кредитна история, в МВР за
валидността на личната карта и в НОИ за трудови доходи. Кредитният инспектор
разговарял по телефона с лицето поискало кредита и с посоченото за контакт лице.
В случай, че заявлението било одобрено, кредитният инспектор съобщавал това на
кандидата за кредит по телефона. Отпуснатият кредит се усвоявал в офис на
„Кредитур“ ЕООД, „Хенди“ АД, „Фастпей“ АД или „Изипей“ АД. Сумата можела да
бъде преведена и по банкова сметка. ***, заемополучателят се легитимирал с
лична карта. За получената сума се изготвяла разписка, която се подписва от
заемополучателя, която след това се връщала на кредитната институция.
На
04.03.2014 г., обв. М. посетила офиса на „Кредитур“ ЕООД в гр. Б. и заявила на
обв. Г., че св. Ф.искало да изтегли кредит в размер на 600.00 лв. от
„Кредисимо“ АД, като представила личните й данни, които вече знаела. Обв. Г.
подала искане за кредит до „Кредисимо“ АД- гр. София, от името на Х.Д.Ф.за
сумата от 600.00 лв. В искането бил вписан телефон за контакт ***и лице за
контакт- И.К. с тел ***. Искането било разгледано от св. Е.С.- кредитен
инспектор в „Кредисимо“ АД. Св. С.извършила справки в ЦКР, МВР и НОИ и одобрила
заявление за кредит, като насочила кандидатстващото лице да подпише договор в
офиса на търговски представител „Кредитур“ ЕООД гр. Б., на ул. „Ю.“ №14. Обв. Г.
предоставила на обв. М. договор за кредит № 286995 от 04.03.2014 г. между Х.Д.Ф.и
„Кредисимо“ АД, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити от 04.03.2014 г. /приложение № 2, към чл. 5, ал. 2 от Закона
за потребителския кредит/, както и ксерокопие от личната карта на св. Ф.. Обв. М.
взела документите, но не ги занесла на св. Ф., а ги подписала саморъчно.
Подписала се за „кредитополучател“ в договора за кредит № 286995 от 04.03.2014
г. между Х.Д.Ф.и „Кредисимо“ АД; в стандартния европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити от 04.03.2014 г., в който
вписала трите имена на св. Х.Ф.и се подписала и заверила ксерокопие на лична
карта на св. Х.Ф., като написала трите й имена, дата 04.03.2014 г. и се
подписала. След това обв. М. представила документите на обв. Г., която ги
изпратила на „Кредисимо“ АД. Сумата била усвоена от обв. М. в офис на „Изипей“
АД, в гр. Б., на ул. „Ю.“, № 3, с положен собственоръчно подпис от нея за „заемател“
срещу името на Х.Ф.в разписка за изплатена сума по кредит от 04.03.2014 г.
Разписката била изпратена на същата дата на „Кредисимо“ АД. На дати 07.04.2014
г., 08.05.2014 г., 09.06.2014 г., 28.08.2014 г. и 04.04.2015 г. били направени
вноски по кредита, общо в размер на 485,04 лв. от обв. М..
Обв. Г.
също решила, че може да изтегли кредити за себе си, използвайки личните данни на
св. Ф., като решила да използва финасовата институция „София Комерс Кредит
Груп“ АД-гр. София. Редът за отпускане на кредит от посоченото дружество бил
следният:
Обслужването
на потребителите се извършвало, като даден клиент се обаждал по телефона или
посещавал офис на „Кредитур“ ЕООД, идентифицирал се с предоставяне на лична
карта пред служителя на „Кредитур“ ЕООД и лично заявявал искането за кредит.
Служителят на „Кредитур“ ЕООД подавал заявка към „София комерс кредит груп“
АД-гр. София, чрез интернет-платформа. Разглеждането на заявката се извършвало
от кредитен инспектор. Същият извършвал проверка на заявените от клиента данни
в ЦКР и НОИ и справка за наличие на платени здравни осигуровки. Провеждал разговор
с кандидата и ако същият бил одобрен, се обаждал на служителя от „Кредитур“
ЕООД и му съобщавал, че клиентът е одобрен. Изпращани били договор и
съпътстващи документи, които клиентът трябвало да подпише, като трябвало да
представи и заверено копие на личната си карта. След отпускането на парите,
същите се усвоявали в офис на „Изипей“ АД.
На
07.03.2014 г., обв. Г., като посредник на „Кредитур“ ЕООД, в гр. Б., отправила
искане до „София Комерс Кредит Груп“ АД-гр. София, за сключване на договор от
името на Х.Ф.за сумата от 400.00 лв. Предоставила телефон за връзка ***, както
и лица за контакт- Д.М. с тел. ***и Й.К.с тел. ***. Заявката била приета от св.
В.Д.- отчетник кредити. Същият извършил справка в ЦКР и справка за наличие на
здравни осигуровки. След като св. Д. одобрил искането, се обадил на обв. Г. да
й съобщи. Били й изпратени договор за кредит и запис на заповед. Договорът за
кредит бил подписан от обв. Г., която положила трите имена на св. Ф.. Обв. Г.
подписала запис на заповед от 07.03.2014 г. от името на Х.Ф., като срещу „издател“
вписала имената на Ф.и се подписала. Заверила копие на личната карта на Х.Ф.като
записала „Вярно с оригинала, Х.Д.Ф., 07.03.2014 г.“ и се подписала. Бил
отпуснат кредит, като нареждането било извършено на 07.03.2014 г. Обв. Г.
усвоила сумата по кредита, чрез „Изипей“АД. По кредита били извършени вноски на
15.04.2014 г., 29.05.2014 г., 25.06.2014 г. и 28.08.2014 г., общо за сумата от
344,36 лв. от обв. Г..
Редът за
отпускане на кредит „Изи Финанс“ ЕООД -гр. София бил следният:
Обслужването
на потребителите се извършвало, като даден клиент посещавал лично офис на
„Кредитур“ ЕООД, идентифицирал се с предоставяне на лична карта на служителя на
„Кредитур“ ЕООД и лично заявявал искането за кредит. Служителят на „Кредитур“
ЕООД подавал заявка към „Изи Финанс“ ЕООД през служебната платформа, като
попълвал данните на клиента. Попълвал се и телефон за връзка. Заявката за заем
представлява онлайн попълнена форма за кредит с данни на клиента по лична
карта, адрес, телефон за връзка, ел. поща, ако клиента има такава. Служителят
на „Кредитур“ ЕООД правел копие на личната карта на клиента, което последния
саморъчно заверявал. След това кредитен инспектор от „Изи Финанс“ ЕООД
провеждал контакт с цел удостоверяване на самоличността и кредитоспособността
на клиента, който се записвал в системата на „Изи Финанс“ ЕООД, като също
сравнявал и информацията заявена от клиента с тази, която е получил от
направени справки от НОИ, НАП, МВР и БНБ. С цел допълнително проучване се
използвали и ресурси от социалните мрежи- Facebook, Viber и Goole. Клиентът
получавал CMC, ако кредитът бил одобрен. Договорът за предоставяне на кредит и
общите условия се изпращали на служебния имейл за кореспонденция с кредитния
посредник. Подписаните документи се връщали отново по имейл на кредитора.
Парите се изплащали на клиента на каса на „Изипей“ АД.
На
22.04.2014 г., обв. Г., като посредник на „Кредитур ЕООД“, в гр. Б., ул. „Ю.“,
№ 14, подала искане за заем до „Изи Финанс“ ЕООД от името св. Х.Ф.за сумата от
400.00 лв. Искането било получено от св. Е.Д.- кредитен инспектор в „Изи Финанс“
ЕООД. Св. Д.установила, че всички посочени данни съответстват с данните при предходно
искане за отпускане на кредит от същата клиентка на 14.03.2014 г. за сумата от
300.00 лв., който бил изплатен на 22.04.2019 г., поради което одобрила кредита.
Бил изпратен проектодоговор № 61501 от 22.04.2014 г. за отпускане на кредит от
разстояние, в размер на 400.00 лв. на Х.Ф.и декларация по Закона за защита на
личните данни. Обв. Г. подписала договора за кредит от името на Ф.като изписала
трите й имена, датата 22.04.2014 г. и се подписала както за кредитополучател,
така и на всяка страница от договора, подписала от нейно име декларация, с
която упълномощавала кредитната институция да извършва проверка на данните й в
НОИ и други институции и регистри, като отново написала трите имена на Ф.и
датата 22.04.2014 г. и заверила ксерокопието на личната й карта, в което
записала, че е запозната с общите условия към договора и е съгласна с тях,
трите имена на Ф.и датата 22.04.2014 г. и се подписала. Обв. Г. изпратила
документите до „Изи Финанс“ ЕООД. Парите били наредени в брой на каса на
„Изипей“ АД на 22.04.2014 г. Кредитът бил изтеглен от обв. Грозанова в офис на
кредитния посредник „Кредитур“ ЕООДД- гр. Б., ул. „Ю.“, № 14. В последствие
обв. Г. извършила 5 бр. вноски по кредита на дати 28.08.2014 г., 12.09.2014 г.,
15.01.2015 г., 23.04.2015 г. и 10.08.2015 г., общо на сумата от 250.00 лв.
Редът за
отпускане на кредит от „Вива Кредит“ ООД- гр. София бил следният:
Клиентът
посещавал обект на техен партньор и заявявал, че желае да получи паричен заем
от институцията. Предоставял лична карта, като служителят се уверявал в
самоличността на клиента, както и че отговаря на изискването за възраст, след
което клиентът подписвал декларация за обработка и съхранение на данни по
образец и се правело копие на личната карта. Данните на кандидата се въвеждали
в специален софтуер, собственост на „Вива Кредит“ ООД. След това се извършвала
проверка от служителя на кредитната институция на заявените данни с тези в
националната база данни на НОИ, НАП, ЦКР, проверявала се валидността и статуса
на личната карта на кандидата за кредит в сайта на МВР. След извършването на
проверката, с клиента се свързвал кредитен инспектор от „Вива Кредит“ ООД,
който провеждал анкета за потвърждаване на дадената информация. Следвало
обаждане до лицето посочено за контакт. След като кандидатът бил одобрен,
кредитният инспектор му съобщавал по телефона и по електронен път се изпращали
документи по паричния заем- договор за заем, запис на заповед, които титулярят
подписвал лично пред служителя на партньора. Отпуснатата сума по договора за
кредит се изплащала от служителя на партньора, лично на титуляря, за което той
подписвал РКО, който се изпращал след това на кредитната институция.
На
25.04.2014 г., обв. Г., като посредник на „Кредитур“ ЕООД- Пловдив, в гр. Б.,
ул. „Ю.“, № 14 подала искане до „Вива Кредит“ ООД- гр. София от името на св. Х.Ф.за
отпускане на паричен заем от 600.00 лв. Посочила лица за контакт- И.К., с тел.
№ *** и В.К.а, с тел. № *********, както и свой телефон за връзка- ***.
Искането било получено от кредитен инспектор- св. Т.Т., който извършил
съответната проверка и одобрил кредита, след което се обадил на обв. Г. и й
съобщил, че лицето, е одобрено. Документите за кредита били подписи от обв. Г.,
която се подписала за „заемател“ в рамков договор за предоставяне на паричен
заем „VivaCredit“, № 5093800 от 25.04.2014 г., между „Вива Кредит“ ООД и Х.Д.Ф.;
за декларатор в декларация от Х.Ф.за обработване и съхранение на лични данни,
като саморъчно изписала и трите й имена; за „издател“ в Запис на заповед,
изхождаща от Х.Ф., като саморъчно изписала и трите й имена; заверила на
ксерокопието на лична карта на Ф., като записала „Вярно с оригинала“ вписала
трите й имена, датата 24.04.2014 г. и се подписала. Бил отпуснат кредит в
размер на 600.00 лв., който бил усвоен от обв. Г. на каса на „Сипей БГ“ ООД, в
офиса на „Кредитур“ ЕООД- гр. Б., ул. „Ю.“, № 14. За получената сума бил
изготвен РКО № 9/25.04.2014 г., в който обв. Г. се подписала като съставил и
броил сумата, като написала двете си имена и се подписала. Обв. Г. положила
подпис и срещу името на св. Х.Ф.срещу получил сумата, като след това изпратила
РКО на „Вива Кредит“ ООД. По заема от обв. Г. били внесени суми общо в размер
на 479,24 лв. на дати 10.05.2014 г., 29.05.2014 г., 23.06.2014 г., 12.08.2014
г.,
28.08.2014 г.,
22.10.2014 г. и 19.12.2014 г.
Редът за
отпускане на кредит от „Фератум България“ ЕООД - гр. София бил следният:
Кредитите
се отпускали при заявка за кредит, която се подавала онлайн, чрез компютърна
система. След получаването на искането, служител от „Фератум България“ ЕООД
проверявал дали кредитоискателя има други кредити и изплаща ли ги редовно. След
това извършвал проверки в регистъра на НОИ, ЦКР и БНБ. След тази проверка
служителят се свързвал с кредитоискателя за сравняване на посочените от него
данни, както и с лицето посочено за контакт за потвърждаване, че познава
кредитополучателя. След положителен отговор от последния, кредитополучателят
получавал текстово съобщение, че е одобрен, като от него се очаквало
потвърждение, чрез текстово съобщение, че е съглА.с отпускане на кредита. След
получаване на потвърждение от страна на кредитополучателя, се изпращал договор,
който се подписвал от него и заедно със заверено ксерокопие на личната му
карта, се връщал на „Фератум България“. След това служител от „Фератум
България“ ЕООД нареждал сумата по банкова сметка *** „Изипей“ АД, според
желанието на кредитополучателя.
На
11.04.2014 г. обв. Г., като посредник на „Кредитур“ ЕООД- Пловдив, в гр. Б.,
ул. „Ю.“, № 14, изпратила заявка до „Фератум България“ ЕООД за кредит от 200.00
лв. от името на св. Х.Ф., като посочила нейни лични данни и тел. за връзка ***.
След като заявката била проучена и одобрена от служител на „Фератум България“
ЕООД- св. Г.П., бил изпратен договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние от 11.04.2014 г. Договорът бил подписан за „заемател“ от името на Ф.от
обв. Г., която вписала трите имена на Ф.и положила подпис. Обв. Г. приложила и
ксерокопие на личната карта на Х.Ф., като написала „Вярно с оригинала, вписала
трите й имена и израза „Съгласна съм копието да се използва за нуждите на
Фератум България, 11.04.2014 г.“ и се подписала. На 11.04.2014 г., сумата била
наредена по посочения от клиента начин и изплатена чрез каса на „Сипей“ ООД.
На
22.04.2014 г. обв. Г. изплатила кредита, като още същия ден като посредник на
„Кредитур“ ЕООД- Пловдив,
в гр. Б., ул. „Ю.“, № 14, изпратила заявка до „Фератум България“ ЕООД за кредит
от 300.00 лв. от името на св. Х.Ф., като посочила нейни лични данни и тел. за
връзка ***. След като заявката била проучена и одобрена от служител на „Фератум
България“ ЕООД- св. С.В., бил изпратен договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние от
22.04.2014 г. Договорът бил подписан за „заемател“ от
името на Х.Ф.от обв. Г., която вписала трите имена на Ф.и положила подпис. На
22.04.2014 г., сумата била наредена по посочения от клиента начин и изплатена
чрез каса на „Изипей“ АД.
На
08.05.2014 г. обв. Г. изплатила кредита и изпратила нова заявка до „Фератум
България“ ЕООД, за кредит от 300.00 лв. отново от името на св. Ф., като
посочила нейни лични данни и тел. за връзка ***. След като заявката била
проучена и одобрена от служител на „Фератум България“ ЕООД- св. Г.П., бил
изпратен договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние от 08.05.2014
г. Договорът бил подписан за „заемател“ от името на св. Ф.от обв. Г., като
вписала трите имена на св. Ф.и положила подпис. На 08.05.2014 г., сумата била
наредена по посочения от клиента начин и изплатена чрез каса на „Изипей“ АД.
На
20.05.2014 г. обв. Г. изплатила кредита и изпратила нова заявка до „Фератум
България“ ЕООД, за кредит от 399.00 лв., от името на св. Х.Ф., като посочила
нейни лични данни и тел. за връзка ***. Заявката била проучена и одобрена от
служител на „Фератум България“ ЕООД- св. С.В.. Била изпратена бланка на договор
за кредит. Договора бил подписан за „заемател“ от името на св. Ф.от обв. Г.,
като вписала трите имена на св. Ф.и положила подпис. Обв. Г. приложила и
ксерокопие на личната карта на св. Ф., като положила трите й имена, написала,
че е съгласна, копието да се ползва за нуждите на „Фератум България“ и се
подписала. На 20.05.2014 г., сумата била наредена по посочения от клиента начин
и изплатена чрез каса на „Изипей“ АД. В последствие обв. Г. изплатила кредита
изцяло.
През
лятото на 2014 г. св. Х.Ф.получила писмо от „Изи финанс“ ЕООД -гр. София, с
което я уведомили, че дължи сумата от 680.00 лв., заради просрочени вноски по
договор за кредит. По- късно св. Ф.започнала да получава обаждания от различни
кредитни институции, които я информирали, че има закъснения за дължими вноски
по изтеглени парични кредити - „Вива кредит“ ООД- гр. София, „Кредисимо“ АД-
гр. София, „София комерс кредит груп“ АД-гр. София и „Фератум България“ ЕООД -
гр. София. Св. Ф.се срещнала с обв. М. и я питала дали е сключвала договори за
кредит на нейно име. Обв. М. отговорила утвърдително и заявила, че ще внесе
дължимите вноски, но отказала да даде на св. Ф.документи за сключените
договори. Впоследствие св. Ф.подала жалба в полицията за случилото се.
По този
повод било отпочнато настоящето наказателно производство.
От обоснованото и компетентно
заключение на изготвената в хода на разследването по ДП почеркова експертиза, става
ясно, че ръкописните текстове
и подписите на всяка страница и за „кредитополучател“ в договор за предоставяне
на кредит от разстояние № 61501/22.04.2014 г. между Х.Д.Ф.и „Изи Финанс“ ООД;
за декларатор в Декларация от 22.04.2014 г. и заверката на копие от личната
карта от 22.04.2014 г. са положени от обв. Г.. Тя е изпълнила и ръкописните
текстове и подписите за „Заемател“ в рамков договор за предоставяне на паричен
заем „VivaCredit“, № 5093800 от 25.04.2014 г., между „Вива кредит“ ООД и Х.Д.Ф.;
за декларатор в декларация за обработване и съхранение на лични данни; за
„Издател“ в Запис на заповед от 25.04.2014 г.; заверка на копие на лична карта
на Х.Ф.от 24.04.2014 г. и за „Получил сумата“ в РКО № 9/25.04.2014 г. Ръкописните
текстове в подписите за „заемател“ в договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние от 11.04.2014 г., между Х.Д.Ф.и „Фератум България“ ЕООД;
за заемател в договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние от 22.04.2014
г. между Х.Д.Ф.и „Фератум България“ ЕООД; за „заемател“ в договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние от 08.05.2014 г. между Х.Д.Ф.и
„Фератум България“ ЕООД и за „заемател“ в договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние от 20.05.2014 г. между Х.Д.Ф.и „Фератум България“ ЕООД са
положени от обв. Г.. Тя е изпълнила и ръкописните текстове и подписите за „кредитополучател“
в договор за кредит от 07.03.2014 г. между Х.Д.Ф.и „София Комерс Кредит Груп“
АД, в Запис на заповед от 07.03.2014 г. и заверка на копие от лична карта от
07.03.2014 г. Ръкописните текстове и подписите за „Кредитополучател“ в договор
за кредит № 2869995/04.03.2014 г. между Х.Д.Ф.и „Кредисимо“ АД; в стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити от
04.03.2014 г., в заверка на копие на лична карта на Х.Ф.от 04.03.2014 г. и за
„Заемател“ в разписка за изплатена сума по кредит от 04.03.2014 г. са положени
от обв. Д.М..
Така описаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
показанията на свидетелите Х.Ф., М.Д.-П.,
Е.Д., В.Д., Е.С., Т.Т., С.В., Г.П., И.К., Д.М., С.Я., А.А., Н.П., А.Т., М.М. и М.Г.,
дадени в досъдебната фаза на процеса, които бяха
преценени като правно валидни по реда на чл.378 ал.2 от НПК, заключението на почерковата
експертиза, а също и от писмените доказателства, приети в съдебно заседание и
тези инкорпорирани в доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК.
Съдът кредитира изцяло събраните и посочени по-горе гласни доказателства,
т.к. същите са непротиворечиви и взаимно допълващи се, кореспондират и с
приобщените писмени доказателства и заключението на експертизата, като
очертават гореописаната фактическа обстановка по несъмнен начин.
От показанията на св. Х.Ф.се установява, че тя не е сключвала въпросните
инкриминирани документи (договор за кредит, договори за предоставяне на кредит,
рамков договор за предоставяне на паричен заем, договори за предоставяне на
финансови услуги) с цитираните по-горе финансови институции и не е полагала
подписа си за заемател в тези договори, като едва в последствие е установила,
че от нейно име са били сключени такива договори за парични кледити/заеми. От
заключението на експертизата пък категорично става ясно, че св. Ф.не е лицето,
което е положило подписа си за заемател в инкриминираните документи, а той е
изпълнен от обв. Г.. Пак от показанията на св. Ф.се установява, че тя не е
сключвала договор за кредит от 04.03.2014 г. и съпътстващите го документи с
„Кредисимо“ АД и не е подписвала за заемател този договор. От експертното заключение
е видно, че подписът в този инкриминиран документ не е изпълнен от св. Ф., а от
обв. М..
От еднопосочността и взаимовръзката на всички доказателства по делото,
безспорно се установи, че на инкриминираните дати не са възниквали правоотношения
между цитираните финансови институции, в качеството им на заемодател от една
страна и свидетелката Ф.от друга като заемател. Установи се безспорно също
така, че тези договори и съпътстващите ги документи (разписки, формуляри) не са
подписвани от св. Х.Ф.в качеството й на заемател. Безспорно е също, че
инкриминираните документи са били употребени чрез представянето им в
съответната финансова институция пред съответния й служител за удостоверяване
на съществуването на правоотношение между финансовата институция и Х.Ф..
При така установените факти няма
съмнение, че обвиняемите Г. и М. са автори на престъпленията, за които са
обвинени.
С оглед на възприетата фактическа
обстановка и въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
съдът приема за безспорно установено, че обв. А.Г. е осъществила от обективна и
субективна страна признаците на престъпния състав на чл.309 ал.1 във вр. с
чл.26 ал.1 от НК, като в периода от 07.03.2014г. до 20.05.2014г., в гр. Б.,
обл. Пазарджик, при условията на продължавано престъпление, е съставила
неистински частни документи - Договори за кредит със „София Комерс Кредит
Груп" АД „Фератум България" ЕООД, „Изи Финанс" ЕООД и „Вива
кредит" ООД, както и декларации по Закона за защита на личните данни,
записи на заповед, разписка и разходен касов ордер за изплатени суми, на които
е придала вид, че са подписани от Х.Д.Ф.и ги е употребила в гр. София, пред
служители на посочените дружества, чрез офис на търговския им партньор
„Кредитур" ЕООД в гр. Б., за да докаже, че съществува правно отношение за
предоставяне на кредити между горните дружества и Х.Д.Ф.от гр. Б. като
кредитополучател, по деяния както следва:
1. На 07.03.2014г., в гр. Б., обл. Пазарджик,
е съставила неистински частни документи - договор за кредит от 07.03.2014г.,
между Х.Д.Ф.и „София Комерс Кредит Груп" АД, на който е придала вид, че е
подписан за „Кредитополучател" от Х.Д.Ф.и запис на заповед с дата и място
на издаване 07.03.2014г., гр. Б., на която е придала вид, че е подписана за
„Издател" от Х.Д.Ф., и на същата дата в гр.София ги е употребила пред В.П.Д.-
кредитен специалист в „София Комерс Кредит Груп" АД, чрез офис на
„Кредитур" ЕООД в гр. Б., за да докаже, че съществува правно отношение за
предоставяне на кредит в размер на 400 лева, между „София Комерс Кредит
Груп" АД- гр. София и Х.Д.Ф.от гр. Б. като кредитополучател;
2. На 11.04.2014г., в гр. Б., обл. Пазарджик,
е съставила неистински частен документ - договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние от 11.04.2014г., между Х.Д.Ф.и „Фератум България"
ЕООД, на който е придала вид, че е подписан за „Заемател" от Х.Д.Ф., и на
същата дата в гр.София го е употребила пред Г.Г. П., кредитен специалист във
„Фератум България" ЕООД, чрез офис на търговския им партньор
„Кредитур" ЕООД в гр. Б., за да докаже, че съществува правно отношение за
предоставяне на кредит в размер на 200 лева, между „Фератум България"
ЕООД, гр. София и Х.Д.Ф.от гр.Б. като кредитополучател;
3. На 22.04.2014г. в гр. Б., обл. Пазарджик,
е съставила неистински частен документ - договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние от 22.04.2014г., между Х.Д.Ф.и „Фератум България"
ЕООД, на който е придала вид, че е подписан за „Заемател" от Х.Д.Ф., и на
същата дата в гр. София го е употребила пред С.В., кредитен специалист във
„Фератум България" ЕООД, чрез офис на търговския им партньор
„Кредитур" ЕООД в гр.Б., за да докаже, че съществува правно отношение за
предоставяне на кредит в размер на 300 лева, между „Фератум България"
ЕООД, гр. София и Х.Д.Ф.от гр. Б. като кредитополучател;
4. На 22.04.2014г. в гр. Б., обл. Пазарджик,
е съставила неистински частни документи - договор за предоставяне на кредит от
разстояние № 61501/22.04.2014г. между Х.Д.Ф.и „Изифинанс" ЕООД, на който е
придала вид, че е подписан за „Кредитополучател" от Х.Д.Ф.и декларация по
Закона за защита на личните данни от 22.04.2014г., на която е придала вид, че е
подписана за „Декларатор" от Х.Д.Ф., и на същата дата в гр. София ги е
употребила пред Е.И. Д.- кредитен инспектор в „Изи Финанс" ЕООД, чрез офис
на търговския им партньор „Кредитур" ЕООД в гр. Б., за да докаже, че
съществува правно отношение за предоставяне на кредит в размер на 400 лева,
между „Изи Финанс" ЕООД, гр. София и Х.Д.Ф.от гр.Б. като кредитополучател;
5. На 25.04.2014г., в гр. Б., обл. Пазарджик,
е съставила неистински частни документи - рамков договор за предоставяне на
паричен заем – „Vivacredit“ № 5093800/25.04.2014г., между Х.Д.Ф.и „Вива
кредит" ООД, на който е придала вид, че е подписан за „Заемател" от Х.Д.Ф.,
декларация за обработване и съхранение на лични данни, на която е придала вид,
че е подписана за „Декларатор" от Х.Д.Ф., запис на заповед с дата на
издаване 25.04.2014 г., на която е придала вид, че е подписана за
„Издател" от Х.Д.Ф.и разходен касов ордер № 9/25.04.2014г., на който е
придала вид, че е подписан за „Получил сумата" от Х.Д.Ф., и на същата дата
в гр. София ги е употребила пред Т.Н.Т., кредитен специалист във „Вива
кредит" ООД, чрез офис на търговския им партньор „Кредитур" ЕООД в
гр. Б., за да докаже, че съществува правно отношение за предоставяне на паричен
заем в размер на 600 лева, между „Вива кредит" ООД гр. София и Х.Д.Ф.от
гр.Б. като заемател;
6. На 08.05.2014г., в гр. Б., обл. Пазарджик,
е съставила неистински частен документ - договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние от 08.05.2014г., между Х.Д.Ф.и „Фератум България"
ЕООД, на който е придала вид, че е подписан за „Заемател" от Х.Д.Ф., и на
същата дата в гр. София го е употребила пред Г.Г. П., кредитен специалист във
„Фератум България" ЕООД, чрез офис на търговския им партньор
„Кредитур" ЕООД в гр.Б., за да докаже, че съществува правно отношение за
предоставяне на кредит в размер на 300 лева, между „Фератум България"
ЕООД, гр. София и Х.Д.Ф.от гр.Б. като кредитополучател;
7. На 20.05.2014г., в гр. Б., обл. Пазарджик,
е съставила неистински частен документ - договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние от 20.05.2014г., между Х.Д.Ф.и „Фератум България"
ЕООД, на който е придала вид, че е подписан за „Заемател" от Х.Д.Ф., и на
същата дата в гр. София го е употребила пред С.В., кредитен специалист във
„Фератум България" ЕООД, чрез офис на търговския им партньор
„Кредитур" ЕООД в гр. Б., за да докаже, че съществува правно отношение за
предоставяне на кредит в размер на 399 лева, между „Фератум България"
ЕООД, гр. София и Х.Д.Ф.от гр.Б. като кредитополучател.
Авторството на деянието и другите обстоятелства за времето, мястото и
начина на извършване се доказват по един несъмнен начин.
Престъплението е осъществено при форма на вина пряк умисъл по смисъла на
чл.11 ал.2 от НК, тъй като обв. Г. е съзнавала обстоятелството, че не е имало сключени договори за
кредит между цитираните финансови институции от една страна и Х.Ф.от друга, съзнавала е също така, че тези договори не са подписвани за заемател от Х.Ф.,
а подписът е положен от нея. Наясно е била, че съставя тези документи с цел да
ги употреби, както и че те са били употребени като са използвани от нея пред
длъжностните лица във съответните финансови институции, за да удостовери, че е
налице правоотношение между посочените в договорите лица. Обвиняемата е била
наясно с общественоопасните последици и е искала тяхното настъпване. Тя е
участник в изпълнителното деяние, тъй като е съставила документите полагайки
подписа от името на Х.Ф.и е употребила тези документи.
Деянието е извършено при условията на
продължавана престъпна дейност, т.к. и седемте единични деяния, описани
по-горе, са извършени през непродължителен период от време при идентична
обстановка и при еднородност на вината.
Обв. Д.М. е осъществила от обективна и
субективна страна признаците на престъпния състав на чл.309 ал.1 от НК, като на
04.03.2014г. в гр. Б., обл.Пазарджик, е съставила неистински частни документи –
договор за кредит №286995/04.03.2014г., сключен между Х.Д.Ф.и „Кредисимо“ АД,
на който е придаден вид, че е подписан за „Кредитополучател“ от Х.Д.Ф.,
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредити /приложение №2, към чл.5 ал.2 от Закона за потребителския кредит/, на
който е придаден вид, че на 04.03.2014г. е подписан от Х.Д.Ф.и Разписка за
изплатена сума по кредит от 04.03.2014г., на която е придаден вид, че е
подписана от Х.Д.Ф.на същата дата, в гр. София, ги е употребила пред Е.В.С.–
кредитен специалист в „Кредисимо“ АД, за да докаже, че съществува правно
отношение за предоставяне на кредит в размер на 600,00 лева, между „Кредисимо“
АД- гр. София и Х.Д.Ф.от гр. Б., като кредитополучател.
Авторството на деянието и другите обстоятелства за времето, мястото и
начина на извършване се доказват по един несъмнен начин.
Престъплението е осъществено при форма на вина пряк умисъл по смисъла на
чл.11 ал.2 от НК, тъй като обв. М. е съзнавала обстоятелството, че не е имало сключен договор и съпътстващия
го формуляр за кредит между „Кредисимо“ АД от една страна и Х.Ф.от друга, съзнавала е също така, че тези документи не са подписвани за заемател от Х.Ф.,
а подписът е положен от нея. Наясно е била, че съставя тези документи с цел да
ги употреби, както и че те са били употребени като са използвани от нея пред
длъжностното лице в дружеството-заемател, за да удостовери, че е налице
правоотношение между посочените в договора лица. Обвиняемата е била наясно с
общественоопасните последици и е искала тяхното настъпване. Тя е участник в
изпълнителното деяние, тъй като е съставила документите полагайки подписа от
името на Х.Ф.и е употребила същите.
При определяне размера на наказанието, което следва да бъде наложено на
обвиняемите съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК- относно целите на
наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 от НК- относно индивидуализацията
на същото.
За да определи наказанието съдът отчете високата степен на обществена
опасност на деянието- съставяне и употреба на неистински частен документ-
чл.309 ал.1 от НК, което престъпление е умишлено и е
предвидено в Глава ІХ „Документни престъпления“ в НК, които защитават
обществените отношения свързани с документооборота- съставяне, използване и
съхраняване на документите. Документните престъпления, заемат значителен дял в
общата престъпност. Тези престъпления накърняват реда и правната сигурност на
документирането, подриват общественоправната функция, която се възлага на
документа, затрудняват дейността на държавните и обществените органи и
организации, създават усложнения в отношенията между организациите и
гражданите.
Съдът прецени и обществената опасност на конкретните деяния като висока с оглед засягането на правната сигурност и
установения правов ред свързан с документооборота, доколкото неистинските
частни документи са ползвани пред финансови институции, с цел да бъдат
отпуснати парични заеми, а в резултат на ползването им тази цел е постигната.
Обществената опасност на деянието извършено от обв. Г. се завишава и поради
това, че тя е извършила седем отделни деяния и е употребила документите пред
няколко финансови институции, като поведението й заслужава по-високата
социална, морална и правна укоримост.
От друга страна съдът прецени невисоката степен на
обществена опасност и на двете обвиняеми, които не са осъждани преди извършване
на настоящето деяние, не са криминално проявени и настоящите им деяния са
инцидентни в техния живот. Вярно е, че и двете са освобождавани от наказателна
отговорност с налагане на административни наказания по чл.78а от НК за
извършени престъпления по чл.309 ал.1 от НК, но видно от справките им за
съдимост, деянията за които са освободени от отговорност с налагане на адм.
наказание и настоящите им деяния са извършени преди постановяването на
съдебните актове. Вярно е също, че обв. М. е осъждана за извършено престъпление
по чл.209 ал.1 от НК на 1 г. и 6 мес. ЛС, чието изтърпяване е отложено за
изпитателен срок от 3 години, но деянието по настоящата присъда е извършено
преди влизането в сила на предходната присъда, а именно на 04.03.2014 г., а
присъдата е влязла в сила на 18.03.2016 г. По местоживеене и двете обвиняеми са
положително охарактеризирани.
Подбудите за извършване на престъпленията очевидно се
коренят в незачитането на установения в страната правов ред и на обществените
отношения, свързани най-общо казано с документооборота- съставяне, използване и
съхраняване на различните видове документи.
Като смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства съдът прецени добрите характеристични данни на двете обвиняеми, трудовата
им ангажираност, изминалия дълъг период от извършване на деянията,
възстановяването на част от причинените щети в резултат на извършените от
обвиняемите престъпления. Чистото съдебно минало по отношение и на двете
обвиняеми не се отчете като смекчаващо обстоятелство, т. к. то е предпоставка
за приложението на чл. 78а от НК.
Като отегчаващи обстоятелства съдът прецени фактът, че
в резултат на престъпленията са възникнали финансови задължения за Х.Ф., без тя
да е поемала същите и да е влизала във правоотношения с финансовите институции
и да е получавала въпросните парични кредити.
Съдът отчете и фактите, че за умишленото престъпление
по чл.309 ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до две години,
както и обстоятелствата, че обвиняемите са пълнолетни. Както се посочи по-горе
същите не са осъждани и не са освобождавани от наказателна отговорност по реда
на раздел ІV глава VІІІ от общата част на НК към момента на извършване на
настоящите им деяния и от същите не са причинени имуществени вреди, подлежащи
на възстановяване.
Не са налице и основанията, изключващи прилагането на
чл.78а ал.1 от НК, предвидени в чл.78а ал.7 от НК.
Поради това съдът приема, че са налице условията, предвидени
в разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК- за освобождаване на обвиняемите А.Г. и Д.М.
от наказателна отговорност и налагане на административно наказание глоба.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на обвиняемите съдът взе предвид разпоредбите на чл.27 от ЗАНН, като отчете тежестта на извършеното и подбудите за неговото извършване.
При тези данни и при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства съдът освободи обвиняемите от наказателна
отговорност и им наложи административно наказание глоба, като на обв. Г. в
размер на 2 000 лева, а на обв. М. в размер на 1 000 лева, платими в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пазарджик.
При определяне размера на глобата за всяка една от
обвиняемите съдът съобрази и данните за имущественото състояние на същите и
тежестта на извършеното от тях престъпление.
При този изход на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди обвиняемите
А.Н.Г. и Д.И.М. да заплатят по сметка на ОД на МВР - Пазарджик сторените по
делото разноски в размер на по 99.20 лв. за всяка от тях.
По изложените съображения съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: