Р Е Ш Е Н И Е
№ 526
гр. Бургас, 19.03.2018
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Бургас, ХIІ състав, в открито
съдебно заседание на седми март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател:
Диана Ганева
при секретар Й. Б., като разгледа докладваното от съдия Ганева административно
дело №30/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс, във връзка с
чл. 171, т.2а от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на С.М.Г., с ЕГН ********** и
„Мела Ауто“ ЕООД, ЕИК ***, против разпореждане за изземване на регистрационни
табели на лек автомоби „Ауди“, с рег.№ ***на инспектор П.Г., обективирано в
АУАН.
С разпореждане от 05.01.2018г. съдът е уведомил сектор
ПП при ОДМВР Бургас да представят цялата преписка.
С писмо вх.№496/15.01.2018г. по делото е постъпила
преписката , ведно със ЗППАМ.
С оглед постъпилата ЗППАМ, съдът е уведомил
жалбоподателите, че следва да уточнят предмета на спора.
По повод указанията на съда на 17.01.2018г. е
постъпила молба, в която е конкретизирана претенцията, а именно против
разпореждане за изземване на регистрационни табели на лек автомоби „Ауди“, с
рег.№ ***на инспектор П.Г., обективирано в АУАН, като е направено искане за
спиране предварителното изпълнение на ЗППАП, приложена в преписката
С разпореждане от 17.01.2018г. съдът повторно е указал
на жалбоподателите да уточнят предмета на спора.
На 18.01.2018г. е постъпила молба с
вх.№714/18.01.2018г. (л.31), в която е конкретизирано, че предмет на оспорване
е ЗППАМ №17-0769-003602/21.12.2017г., издадена от началник група към ОДМВР
Бургас, сектор „Пътна полиция. Изрично е заявено оттегляна на жалбата против
разпореждане за изземване на регистрационни табели на лек автомобил „Ауди“, с
рег.№ ***на инспектор П.Г., обективирано в АУАН, като е направено искане за
заличаване на С.М.Г., с ЕГН ********** като страна по делото . С определение
съдът е
заличил
С.М.Г., с ЕГН ********** и П.Г. като страни по делото.
В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя
поддържа жалбата против Заповед №17-0769-003602/21.12.2017г. за прилагане на
принудителна административна мярка (ЗППАМ) на началник група към ОДМВР Бургас,
сектор ПП. Претендира незаконосъобразност на оспорения административен акт
поради противоречие с материалноправни разпоредби, несъответствие с целта на
закона и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Пледира за отмяна на заповедта. Претендира разноски.
Ответникът – началник група към ОДМВР Бургас, сектор
ПП, редовно призован, не се явява.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и
като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт, на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от
легитимирано лице и е процесуално допустима.
При преценка на представените по делото доказателства,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Със заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №17-0769-003602/21.12.2017г. на началник група към ОДМВР
Бургас, сектор ПП, на „Мела Ауто“ ЕООД е наложена принудителна административна
мярка „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от
20.12.2017г.“ като са отнети 2 бр. регистрационни табели, с рег. № ***. В
мотивите на заповедта е посочено, че на 20.12.2017г. в гр.Бургас по
бул.“Демокрация“ срещу магазин „Абсолют“ лек автомобил марка „Ауди“, с рег.№ ****,
собственост на „Мела Ауто“ ЕООД, е управляван от С.М.Г., ЕГН **********, като Г.
не притежава съответното свидетелство за управление на МПС-СУМПС №********* е с
изтекъл срок на валидност до 08.07.2013г.
По делото е приета като доказателство
административната преписка по издаване на оспорения акт и са представени доказателства за компетентност на
ответния административен орган – Заповед №251з-209/18.01.2017 год. на Директора на ОД на МВР –Бургас за
определяне на длъжностните лица, упълномощени да налагат ПАМ по Закона за
движение по пътищата. Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че ответникът
по делото притежава необходимата компетентност да налага ПАМ. При извършената
служебна проверка на основание чл.168 от АПК, съдът намира, че обжалваният
административен акт е издаден от компетентен орган.
Принудителните
административни мерки по чл.171, т.2а ЗДвП се налагат за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи
ПАМ по смисъла на чл.22, предложение второ от Закона за административните
нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си
действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21,
ал.1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на
основание чл.2, ал.1 от АПК и във вр. с чл.23 от ЗАНН, се прилага редът на
глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно
основание по различните състави на чл.171 ЗДвП е извършено от водача на МПС
административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява
с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно
чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН имат с доказателствена сила до
доказване на противното. Същите представляват и официален документ по смисъла
на чл.179 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и имат обвързваща доказателствена
сила за извършеното пред длъжностното лице изявления, както и за извършените от
него и пред него действия, поради което на основание чл.193, ал.1, изречение
първо във вр. с чл.154, ал.1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване
на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя.
Всъщност спор относно фактическата обстановка по извършеното административно
нарушение не съществува между страните.
Заповедта за прилагане на
принудителната административна мярка съдържа необходимите реквизити, визирани в
разпоредбата на чл.171, т.2а от ЗДвП, във връзка с чл.59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Оспореният акт е мотивиран, посочени са фактическите обстоятелства, възприети
от органа при произнасянето му .
Съгласно чл.171, т.2а от ЗДвП (в редакцията към момента на установяване на нарушението), принудителната
административна мярка "прекратяване регистрацията на пътно превозно
средство" се налага на собственик, който управлява моторно превозно средство,
без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил
алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или
техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози– за срок от 6 месеца до една година.
Действаща в момента
редакция на чл.171 2а. от ЗДвП (в сила от 3.01.2018 г.) предвижда прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява
моторно превозно средство:
а) без да е правоспособен
водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е
лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по
реда на чл.
171, т. 1 или 4
или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;
Спорът не е по фактите
установени по делото, а относно квалифицирането на установеното неправомерно
поведение.
Съдът намира, че заповедта
е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
като съображенията за това са следните:
Изтичането на срока
на валидност на свидетелството за управление на МПС не лишава водача от
неговата правоспособност да управлява МПС. Това е така, тъй като свидетелството
за управление на МПС е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност
за управление на моторно превозно средство – чл.2, ал.1 от Наредба №І-157 от
01.10.2002 год. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление
на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина. Тази
наредба е издадена на основание чл.159, ал.1 от ЗДвП, с която е делегирано
правомощието на Министъра на вътрешните работи да определя условията и реда за
издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство; за водене
на централен регистър на водачите на моторни превозни средства; за отчет на
водачите на моторни превозни средства, за отчет на наложените им наказания и на
точките, потвърждаващи валидността на свидетелството за управление и за
служебното предоставяне и предоставянето срещу заплащане на данни за водените
на отчет водачи на моторни превозни средства. Следователно свидетелството за
управление на МПС има единствено и само удостоверителна функция за придобитата
правоспособност, но не е елемент от сложния фактическия състав на придобиване
на правоспособността за управление на МПС от съответната категория. Изискванията, условията и реда за
придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства (МПС)
от категориите по чл.149 от Закона
за движението по пътищата, са регламентирани подробно в Наредба
№31 от 26.07.1999 год. за изискванията, условията и реда за придобиване на
правоспособност за управление на моторно превозно средство, в която е
предвидено, че на лицата, положили успешно изпита, се издава свидетелство за
управление по реда на чл. 159 от
Закона за движението по пътищата, с което се удостоверява правоспособността за управление на
МПС от съответната категория – чл.2, ал.3.
По
делото е приложено свидетелство за управление на МПС, издадено от сектор ПП (л.31)
, от което е видно,че С.Г. има издадено СУМПС от 04.01.2018г., което е валидно
до 04.01.2028г. Следователно
изтичането на срока на валидност на свидетелството за управление на МПС не
лишава водача от придобитата му правоспособност. При това положение, настоящият
съдебен състав, намира, че в конкретния случай не са налице предпоставките за
прилагането на ПАМ по чл.171, т.2а, предложение първо от ЗДвП.
Освен
изложеното съдът намира, че е нарушен принципът на съразмерност по чл. 6 от АПК. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е
определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в
степен, надхвърляща преследваната от закона цел. Заповедта за налагане на
принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на
изискванията, визирани в чл. 146 АПК, включително съответствие с визираните в
чл. 22 ЗАНН цели на налагане на ПАМ. Целите на закона се постигат чрез спазване
на основните принципи, общите и специални правни норми за поведение, поради
което е необходимо пълно и всестранно обсъждане на фактите за всеки конкретен
случай, тъй като само по този начин може да се установи дали издаденият
административен акт преследва законна цел, дали намесата в правата и свободите
на засегнатите лица е пропорционална на преследваната цел и дали е спазен
справедлив баланс между обществения интерес и интереса на индивида. В
конкретния случай дни след извършената
проверка СУМПС е подновено, с което противоправното поведение е
преустановено, поради което процесната мярка със срок от 6 /шест/ месеца, макар
и това да е минимално предвиденият в закона срок, е наложена в несъответствие с
целите по чл. 22 от ЗАНН.
Не на последно място
съдът намира, че заповедта е издадена при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. По делото няма спор, че заповедта,
предмет на оспорване, не е връчена. В тази връзка е и писмо от началник сектор
ПП (л.38). Съгласно разпоредбата на чл.61, ал.1 от АПК административният акт,
съответно отказът да се издаде акт, се съобщава в тридневен срок от издаването
му на всички заинтересовани лица, включително на тези, които не са участвали в
производството, като в тежест на административния орган е да докаже, че е
спазена процедурата. Последното е допълнителен аргумент за незаконосъобразност на оспорения административен акт и
е основание за неговата отмяна.
При този изход на спора е основателно
своевременно заявеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на деловодни разноски. На основание чл.143, ал.1 от АПК, във вр. с
чл. 37, ал. 4 от ЗМВР и чл. 9, ал. 1 от ПУДМВР, следва да се осъди ОДМВР –
Бургас, като ЮЛ, в чиято структура се намира издателят на акта, да заплати на
жалбоподателя деловодни разноски в размер на 770.00 лв., включващи държавна
такса в размер на 50 лв. и адвокатски хонорар в размер на 720 лв. с включено
ДДС, съгласно договор за правна защита на л.44 от делото и списък за разноски.
Ето защо и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2-ро от АПК, Административен съд – Бургас, ХІІ-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №17-0769-003602/21.12.2017г. за прилагане на
принудителна административна мярка (ЗППАМ) на началник група към ОДМВР Бургас,
сектор ПП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните
работи –Бургас да заплати на „Мела Ауто“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.Карнобат, промишлена зона „Север“ деловодни разноски в размер на
770 лв. (седемстотин и седемдесет лева).
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: