Решение по дело №479/2016 на Районен съд - Тервел

Номер на акта: 1
Дата: 10 януари 2017 г. (в сила от 24 януари 2017 г.)
Съдия: Росен Иванов Балкански
Дело: 20163250100479
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 декември 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 

От публичен регистър, том №……,стр……..

гр. Тервел, 10.01.2017 година

          Решение от книга за открити заседания №…… от 10.01.2017 година 

В името на народа   

          Тервелски районен съд в открито съдебно заседание , проведено на   пети януари, през две хиляди и седемнадесета година  в състав:

Районен съдия : Росен Балкански 

При участието на секретаря И.Ч.   и участието на прокурора......................................................... като сложи на разглеждане  докладваното от районния съдия    ................................... гр.дело  No479   по описа на Тервелски районен съд за 2016 година и за да се произнесе взе предвид  следното :

            Производството е по   Закона за защита срещу домашното насилие.

 

Образувано е по молба на  С.Ю.Ю. с ЕГН ********** с адрес ***№ 2890 от 15.12.2016 година  , с искане за налагане на мерки за защита срещу домашно насилие, упражнявано   върху нея от мъжа с  който съжителства на съпружески начала- А.А.Н. с ЕГН ********** ***, същия адрес .

              В молбата , първоначално депозирана при РУ на МВР гр. Тервел на 21.11.2016 година , , при Тервелски районен съд входирана на  15.12.2016 година ,се твърди, че  А.А.Н. с ЕГН **********  в дома се находящ се в  гр. Тервел а  по- късно и по една от улиците на града  на 20.11.2016 година  е  упражнил   физически тормоз над молителката- скубал я, удрял я и изричал обидни думи по неин адрес  .

    Молителката твърди ,че често  е бита от мъжа с който живее и преди тази дата  , като това става   за времето  от когато нейната  дъщеря е напуснала жилището .

Молбата е с правно  основание чл.8, ал.1 във вр. с чл.10, ал.3 и чл.18, ал.1 от ЗЗДН.

            Към молбата  си  молителката  е  приложила   декларация  по чл. 9 ал. ІІІ от ЗЗДН.            

            По молбата съдът издаде Заповед за незабавна защита № 14 от 16.12.2016 година, с която ЗАДЪЛЖАВА  А.А.Н. с ЕГН **********, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА  ОТ ДОМАШНО НАСИЛИЕ по отношение на  молителката  съпругата му С.Ю.Ю. с ЕГН ********** с адрес ***  .

         ОТСТРАНЯВА  А.А.Н. с ЕГН ********** от  жилището, което обитава в момента молителката С.Ю.Ю. с ЕГН ********** с адрес ***  .

Със същата съдът даде указания, че заповедта  има действие до издаване на решение и заповед  или отказ  за защита  и има незабавно действие.

           С Разпореждане № 1456 от 19.12.2016 година, съдът  насрочи разглеждането на гр.дело № 479/2016 година  в открито съдебно заседание  за 05.01.2017 година   от 10.30 часа. 

     За дата на съдебното заседание съдът призова страните .

    От РУ „Полиция” гр.Тервел  съдът изиска  характеристика   на  ответника .

    Със същото съдът разпореди да се  изиска и приложи по делото и  свидетелство за съдимост на ответника  .

         Молителката  описва в детайли   насилието упражнено по отношение на нея. 

         Ответника  оспорва  приписаното му деяние, като твърди , че зад недоразуменията му с   молителката се крие  трудния и характер , като  тя често го е провокирала  именно  с поведението си .   

           По делото  страните не водят свидетели . 

           Молбата е входирана на  15.12.2016 година при РУ на МВР гр. Тервел , т.е. в преклузивния едномесечен срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН, считано от извършване на акта на домашно насилие – отразен по молбата- 20.11.2016 година  .

            Молбата е депозирана при наличие на активна, съответно пасивна процесуална легитимация  по смисъла на разпоредбите на ЗЗДН и е допустима.

Разгледана по същество, тя се явява   основателна , като съдът е мотивиран от следното :

          Не се спори  от страните по настоящото дело , че  молителката и ответника съжителстват   на семейни начала повече от тридесет години .

          От съжителството си имат родена дъщеря- пълнолетна , като именно след  напускането на дома който обитават страните,между страните  са започнали проблемите . Първоначално между молителката и ответника  е имало свади , които постепенно преминавали в  пререкания при които и ответника нанасял обиди на молителката , не рядко и я удрял, с които си действия осъществявал  върху нея форми на домашно насилие.

          Според твърдения  заявени от молителката на 20.11.2016 година ответника отново употребил алкохол, при което  между  страните възникнал скандал . По една  от улиците в квартала където живеят страните ответника настигнал молителката  при което и е нанесъл удари .

       Ответника е имал  прояви на домашно насилие и преди – това се установява от свидетелството му за съдимост  .

    От правна страна : 

          По смисъла на чл.2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно жилище.

         В настоящия казус, бе  установено по несъмнен ред , че на 20.11.2016 година  ответника , провокиран от  употребения от него алкохол е нанесъл  няколко  удара  на жената с която  съжителства на семейни начала- молителката по настоящото дело  , изричал обидни думи по неин адрес .

            Молбата е придружена  с декларация   депозирана от молителката  с правно  основание  чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН .Съдът  кредитира същата  по реда  на чл. 13 от ЗЗДН .  

           Спецификата на деянията от този тип  е  обстоятелството ,че такива деяния  биват извършвани най често в домашна среда,която предполага отсъствие на свидетели  в повечето случай ,които свидетели да могат да установят актове на домашно насилие чрез показанията си пред съда.Поради тази причина законодателя изрично е предвидил ,че при липсата на други доказателства декларацията по чл.9,ал.3 от ЗЗДН разполага със самостоятелна доказателствена сила – чл.13,ал.3 от ЗЗДН. Разпоредбата обаче  не създава презумция за виновност на ответницата ,нито дерогира общото правило посочено в чл.154,ал.1 от ГПК – за разпределение на доказателствената тежест в процеса при и по повод разнопосочните твърдения на всяка една от страните в процеса. ЗЗДН  не съдържа специални норми ,нещо повече  пар.1 от ЗР на ЗЗДН  сочи,  че следва   да се прилагат общите правила предвидени в ГПК.

       По делото  молителката  установи  в условията на пълно  и  главно доказване  извършения от ответника спрямо нея  акт на домашно насилие, с  неговите обективни признаци,съответно време ,място и начин на извършване на деянието.

      Анализирайки доказателствата , съдът приема молбата за  основателна и   доказана . Доказателствата събрани по настоящото производство потвърждават  фактическите твърдения отразени по молбата на основание на която  е инициирано настоящото производство.

               В настоящия случай съдът  установи  поведение от страна на ответника , което  сдържа в себе си характерни признаци  описани в чл. 2 от Закона за защита от домашно насилие, ката поведението му е провокирано от  алкохола, който снижава моралните му задръжки допълнително  .

    По своя интензитет  и опасност според преценката на съда тази форма на домашно насилие следва  да намери намеса от държавен орган.

   В съдебно заседание проведено на 05.01.2017 година молителката заяви пред съда , че след  издаването на първоначалната заповед  е установила , че  ответника е легнал да спи в сайванта на имота , при която тя го съжалила – дала му завивки и му е разрешила да ползва стая със самостоятелен вход от имота – пристройка към къщата .В съдебното заседание молителката заяви ,че няма да има нищо против- при положение , че ответника не влиза в  масивната постройка на имота – който тя обитава в момента,то  на ответника да му бъде разрешено да ползва за свои жилищни нужди пристройката към имота , която сама по себе си представлява самостоятелно обособена част от имота .Ответника заяви ,че няма друг вариант – сега е зима и той няма къде да отиде да живее .

Предвид  изявленията на страните по настоящото дело съдът приема , че целите на закона биха се  осъществили  , т.е. молителката ще бъде подходящо защитена от случай на домашно насилие  упражнявано върху  нея от мъжа с който съжителства на семейни начала и при такъв вариант на мярка  предвидена по ЗЗДН-  на ответника да бъда забранено да посещава масивната част от имота – който  се обитава от молителката ,като не бъде препятстван - предвид  тежките зимни условия  да обитава  годната за живеене пристройка на имота .

        Молбата следва  да бъде уважена ,като съдът  постанови решение за налагане на мярка за защита по чл.5, ал.1, т. 1 от Закона за защита срещу домашното насилие, а именно: –  задължаване на извършителя А.А.Н. с ЕГН ********** – ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА  ОТ ДОМАШНО НАСИЛИЕ по отношение на  молителката .

     На ответника следва да се наложи забрана да  посещава масивната част от имота – който  се обитава от молителката  .

            Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, във всички случаи съдът с решението налага на извършителя и глоба в размер от 200 лв. до 1000 лв.

Наложената мярка цели да защити молителката  от домашно насилие  а глобата от своя страна има за своя цел  превъзпитаващо въздействие по отношение на ответника.Предвид степента на интензитет на акта на  физическо  насилие  от страна на ответника , като взе в предвид изявленията на страните – че са заложили  имота си на лихвар и в момента двамата плащат  „ наем” за ползване на имота,че страните са в изключително тежко финансово положение, то    съдът приема,че следва да определи размера на глобата към минимално определения от закона праг - в размер от 200,00 лв.  

На основание чл. 11, ал.2 от ЗЗДН с оглед изхода на делото,  ответника  следва да бъдат осъден   да заплати   по съответната бюджетна сметка на Тервелски районен съд и дължимата държавна такса в размер на сумата от 30 лева.  

Водим от гореизложените съображения  съд,

                               Р    Е     Ш       И :

           НАЛАГА МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА  срещу  физическо   домашно насилие, упражнено над молителката  С.Ю.Ю. с ЕГН ********** с адрес ***   , упражнявано върху нея  мъжа с който съжителства на семейни начала – А.А.Н. с ЕГН ********** ,,както следва :

                    ЗАДЪЛЖАВА А.А.Н. с ЕГН **********, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА  ОТ ДОМАШНО НАСИЛИЕ по отношение на  молителката  - жената с която съжителства на семейни начала  - С.Ю.Ю. с ЕГН ********** с адрес *** на основание чл. 5 ал. 1 т. 1 от ЗЗДН .

                    ОТСТРАНЯВА  А.А.Н. с ЕГН ********** от  масивната част  на жилището, което обитава в момента молителката С.Ю.Ю. с ЕГН ********** с адрес ***   за срок от ШЕСТ  месеца .

                   ЗАБРАНЯВА на А.А.Н. с ЕГН **********  за същия  ШЕСТ  месечен срок   да посещава  масивната част от жилището  -самостоятелно обособеното  жилище – част от имот находящ се в гр. Тервел , общ. Тервел , обл. Добрич , ул. „ Стара планина” № 74  , която част ще се ползва от молителката С.Ю.Ю. с ЕГН ********** .

                   НАЛАГА на   А.А.Н. с ЕГН **********                                                         глоба в размер на   200,00/ двеста / лева – на основание чл. 5 ал. 4 от ЗЗДН .

                     ОСЪЖДА  А.А.Н. с ЕГН **********                                                         да заплати  по сметка на Тервелски районен съд сумата от 30,00 лева- явяваща се държавна такса  .

                   ПРЕДУПРЕЖДАВА А.А.Н. с ЕГН **********                               ,че при неизпълнение на настоящата заповед  на основание чл. 21 ал. ІІ от ЗЗДН полицейски орган е длъжен да  го задържи и  незабавно да уведоми органите на прокуратурата .

        ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита, която да се връчи на страните и на  РПУ гр.Тервел.

Препис от настоящото и заповедта  да се изпрати на РУ на МВР гр. Тервел.

Решението подлежи на обжалване пред ДОС в 7-дневен срок от  съобщаването му до страните , като обжалването не спира изпълнението на заповедта.

 

                                                         Районен  съдия :