Решение по дело №690/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът директор на Д. „Инспекция по труда“ Бургас, чрез представител по пълномощие старши юрисконсулт С. Н., е оспорил решение № 14/29.02.2024г., постановено по АНД № 246/2023г. по описа на Районен съд Царево, с което е отменено наказателно постановление № 02-2300191/06.07.2023г., издадено от касатора.

С наказателното постановление на „ПРИЗМА ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда КТ) е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер]. за нарушение на чл.63, ал.2 от същия кодекс.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно. Счита, че в хода на административно наказателното производство са събрани достатъчно доказателства, от които се установява извършването на съставомерното деяние, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството-работодател. Иска обжалваното решение да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде потвърдено издаденото от касатора наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, чрез старши юрисконсулт Н., поддържа касационната жалба и пледира за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касация „ПРИЗМА ТРЕЙД“ ЕООД, чрез представител по пълномощие адвокат Г., оспорва касационната жалба и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно.

Представителят на прокуратурата заяви, че касационната жалба е основателна и предложи съдът да отмени обжалваното решение и да потвърди издаденото наказателно постановление.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е основателна.

Административнонаказателната отговорност на „ПРИЗМА ТРЕЙД“ ООД е ангажирана за това, че в качеството на работодател е допуснал до работа лицето Е. Д. Е., на длъжност „касиер“, преди да й предостави копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ. По делото е установено, че на датата на проверката – 15.05.2023г., в 12:38 часа, в обект супермаркет „Призма“, находящ се в [населено място], [улица], Е. е полагала труд като касиер, обслужвала е клиенти на касата. Попълнила е справка на основание чл.402, ал.1, т.3 от Кодекса на труда, в която е посочила, че дружеството е нейният работодател и работи на длъжност „касиер“, считано от същата дата 15.05.2023г., с работно време от 07:00 до 15:00 часа, с един час почивка и два дни междуседмична почивка, с уговорено трудово възнаграждение в размер на 800лв. Попълвайки справката Е. Е. е поставила дата –15.05.2023г. и час – 12:38 часа. По делото е представен трудов договор, сключен на датата на проверката, както и справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл.62 от КТ с изходящ номер от 15.05.2023г. и час – 12:57:04 часа.

Районният съд в обжалваното решение е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процедурата, регламентирана в ЗАНН, но според съда от събраните доказателства не се установява по категоричен начин, че наказаното дружество не е спазило изискването на чл.62, ал.3 от КТ, а именно да представи копие от уведомлението на работника преди последния да започне да изпълнява задълженията си по трудови договор. Това е така според съда, защото наказващият орган не е доказал по един безспорен и категоричен начин в колко часа е била извършена проверката, т.е. по делото не е доказано, че към твърдения час – 12:33 часа, жалбоподателят не е изпълнил задължението си да връчи уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ. С тези мотиви съдът е отмени наказателното постановление.

Обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно.

Основателни са възраженията на касатора за доказаност на всички съставомерни признаци на деянието, за което е ангажирана отговорността на работодателя. По делото не е спорно, че на 15.05.2023г. е била извършена проверка от служители на Д. „Инспекция по труда“ Бургас в супермаркет „Призма“, който се намира в [населено място] на [улица]. Не е спорно, че в хода на проверката е установено лицето Е. Е. да обслужва клиенти на касата. Н. л.20 от АНД № 246/2023г. се намира справката-декларация, попълнена от Е., в която са посочени нейните лични данни, местоработата й и работодателя. Заявено е, че е постъпила на работа на 15.05.2023г. на длъжност „касиер“ и че има трудов договор с работно време от 07:00 до 15:00 часа, с два почивни дни през седмицата и един час през деня. Посочено е уговореното трудово възнаграждение – 800 лв. В края на справката декларация изрично деклараторът е записал датата и часа, който е 12:38 часа. Това означава, че именно към този час е била извършена проверката относно лицето Е. Е.. Не е спорно, че трудовият договор, сключен с нея, е с дата, съвпадаща с датата на проверката. От справката, заверена от НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ ясно се вижда, че уведомлението на Е. Е. е прието в 12:57 часа, т.е. 19 минути след като е извършена проверката на същото лице. След като към 12:38 часа лицето вече е полагало труд като касиер, а справката за неговия трудов договор е приета и заверена от НАП 19 минути по-късно, то единственият логичен извод е, че към момента когато е установено лицето да полага труд като касиер, работодателят не е изпълнил задължението си да връчи копие от завереното от НАП уведомление. Доказателствата са категорични и несъмнени. От тях не може да се направи друг извод, освен този, направен от административнонаказващия орган, а именно, че към 12:38 часа, когато е извършена проверката на Е. Е., работодателят й е допуснал тя да престира труд като касиер преди да й бъде предоставено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, което е прието и заверено от НАП 19 минути по-късно.

Неоснователни са възраженията на процесуалния представител на ответника по касация, направени в съдебното заседание. Действително всеки работник и служител може да започне да осъществява своята трудова функция още в деня, когато е сключил трудов договор, но това задължително следва да се случи след като му бъде връчено уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ. Идеята, вложена от законодателя, е да не се предоставя възможност за антидатиране на сключения трудов договор.

По изложените съображения обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено, а по съществото на спора следва да бъде потвърдено наказателно постановление № 02-2300191/06.07.2023г. на директора на дирекция „Инспекция по труда“ Бургас.

При този изход от спора разноски следва да се присъдят в полза на касатора. Такива са претендирани своевременно за юрисконсултско възнаграждение и се дължат от ответника по касация в размер на 80 лв. определени на основание чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП) във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Н. основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63а, от ЗАНН, А. съд Бургас,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 14/29.02.2024г., постановено по АНД № 246/2023г. по описа на Районен съд Царево, В. Н. П.:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 02-2300191/06.07.2023г. издадено от директор на Д. „Инспекция по труда“ Бургас.

ОСЪЖДА „ПРИЗМА ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Д. „Инспекция по труда“ Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението не подлежи на обжалване и протест.