№ 12
гр. Пловдив, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Г. В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Г. В. Чамбов Въззивно търговско дело №
20225001000473 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от В. С. С. чрез Адвокатско дружество
„Д. и Х.“ против решение № 260024 от 05.05.2022 г., постановено по гр.д. №
43 по описа за 2021 г. на Окръжен съд - Пазарджик, с което е:
- отхвърлен иска с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ и
обективно съединения с иск по чл. 86 ЗЗД, предявен от В. С. С. против
„Г.ф.“, за изплащане на обезщетение в размер на 30000 лв. за претърпени
неимуществени вреди вследствие на ПТП от 12.09.2016 г., предявен като
частичен от иск с цена 60000 лв.
– осъден В. С. С. да заплати на „Г.ф.“ деловодни разноски в размер на
619 лв.
Жалбоподателят изразяват становище, че обжалваното решение е
неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния и
процесуален закон, поради което моли това решение да се отмени и да се
постанови друго, с което да се уважи предявения иск, както и да му се
присъдят направените деловодни разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
Г.ф., с който се изразява становище, че обжалваното решение е правилно и
следва да се потвърди.
Постъпил е и отговор от третото лице – помагач на страна на ответника
1
- С. И. Р., който чрез процесуалния си представител е изразил становище, че
обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.
Апелативен съд Пловдив, след преценка на събраните по делото
доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на
страните, приема за установено следното:
Производството пред Окръжен съд Пазарджик е било образувано по
предявен от В. С. С. против Г.ф. иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б.
„а“ от Кодекса за застраховането за заплащане на сумата от 30 000 лева,
представляваща част от претендирано обезщетение в общ размер от 60 000
лева за претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания от
получени телесни увреждания, изразяващи се в открито счупване на тялото на
тибията, разкъсно-контузна рана с размер от 10 см. в областта на лявата
подбедрица, множество охлузни и разкъсно-контузни наранявания по левите
горен и долен крайници, в резултат от ПТП, настъпило на 12.09.2016 г., в с.
М. К. по вина на водача на лек автомобил „Д. М.“ с рег. № ******** - С. И. Р.,
който управлявал автомобила без сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“.
Искът се основава на следните, установени по делото факти:
В резултат от ПТП на 12.09.2016 г., в с. М. К., при което управляваният
от ищеца В. С. мотоциклет „С.“ с рег. № ******* се ударил в лек автомобил
„Д. Т.“ с рег. № ********, управляван от С. И. Р., ищецът е получил
травматични увреждания, изразяващи се в открито счупване на тялото на
тибията, разкъсно-контузна рана с размер от 10 см. в областта на лявата
подбедрица, множество охлузни и разкъсно-контузни наранявания по левите
горен и долен крайници.
От събраните по делото доказателства се установява както наличието на
действително претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, произтичащи от получените телесни увреждания, така и
причинната връзка между тези вреди и описаното ПТП.
Безспорно е и обстоятелството, че към датата на процесното ПТП,
собственикът на „Д. Т.“ с рег. № ******** не е имал сключена валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за този автомобил.
Основният спор между страните е свързан с доказване на основанието
на предявения иск.
Безспорно установената липса на валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на собственика или на водача респ. на ползвателя
на автомобила, вследствие сблъсъка, от който ищецът е претърпял описаните
неимуществени вреди, обуславя правната възможност на пострадалия да
търси обезщетение за тези неимуществени вреди в хипотезата на чл. 557, ал.
1, т. 2, б. „а“ КЗ.
Според тази разпоредба, Г. ф. изплаща на увредените лица от Ф. за
незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди
вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество,
причинени на територията на Р. Б., на територията на друга държава членка
или на територията на трета държава, чието национално бюро на
застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно
2
превозно средство, което обичайно се намира на територията на Р. Б. и за
което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
Доколкото отговорността на Г. ф. както и застрахователната
отговорността на застрахователя е функция от отговорността на делинквента,
за причинените от него при управление на МПС вреди, в конкретния случай в
тежест на ищеца е да докаже при условията на главно и пълно доказване
отговорността на водача на лекия автомобил „Д. Т.“ с рег. № ******** С. И.
Р. за настъпване на процесното ПТП.
Изследвайки въпроса за причините, довели до сблъсъка между
управлявания от ищеца мотоциклет и лекия автомобил, управляван от
третото лице С. Р., първоинстанционният съд е приел, че произшествието е
настъпило в резултат единствено и само на противоправни действия на самия
ищец.
Горните решаващи изводи се споделят напълно от състава на
Апелативен съд Пловдив, като с оглед съдържащите се във въззивната жалба
и в отговора й становища на страните, се налагат следните допълнения:
При определяне на отговорността за настъпване на процесното пътно-
транспортно произшествие трябва да се вземат предвид установените въз
основа на събраните доказателства и приети заключения на автотехническите
експертизи факти относно механизма на произшествието,
поведението/действията на всеки от водачите на МПС, участвали в
произшествието и да се извърши преценка за съответствието им с
изискванията на закона.
Механизмът на процесното ПТП е установен от приетото по делото и
неоспорено от страните заключение на тричленната САТЕ и той е бил
следният:
Управляваният от ищеца мотоциклет „С.“ се е движел в с. М. К. по ул.
"*" със скорост на движение 95 км/ч, в светлата част на денонощието, при
нормална видимост и суха пътна настилка. В същото време, от ул. "**" се е
движел управляваният от третото лице С. Р. автомобил „Д.“, с намерение на
водача да се включи в движението по ул. "*", в посока обратна на движението
на мотоциклета. Водачът на автомобила навлязъл косо за движение по ул. "*",
като е предприел заобикаляне на спрелите в дясната част на пътната лента
автомобили. При навлизането на автомобила косо на ул. "*", мотоциклетът е
бил на разС.ие около 37 метра от мястото на удара. При определената скорост
на движение на мотоциклета, опасната зона за спиране е била около 85 м.
Преди автомобилът да достигне разделителната линия на лентите за движение
и при предприето навлизане на мотоциклета за движение в пътната лента на
автомобила, е настъпил челен удар между двете МПС. Мотоциклетът се е
движел на около 0.4 м в насрещната лента за движение, при наличие на
забрана за това, указано с хоризонтална непрекъсната разделителна линия.
При удара, мотоциклетът е паднал на лявата си страна, плъзгайки се
заедно с водача до крайното си положение на покой, а автомобилът е
продължил движението си малко напред и леко надясно, с минимална
ротация около вертикалната ос, в посока по часовата стрелка.
3
От техническа гледна точка причина за сблъсъка на двете МПС е
пресичане на траекториите им на движение.
Основният спор между страните се отнася до приноса на всеки от
двамата водачи при управлението на МПС за пресичането на траекториите им
и настъпване на удара между тях. Този спор се основава както на различията в
показанията на разпитаните свидетели, така и на различията в заключенията
на единичната и тричленна САТЕ относно механизма на произшествието и
техническите причини за настъпването му.
Относно механизма на произшествието настоящият състав възприема
приетото заключение на тричленната САТЕ, тъй като същата е изготвена от
трима висококвалифицирани специалисти в областта на автотехническата
експертиза, значително по-задълбочена и по-мотивирана е в сравнение с
единичната, а освен това заключението се основава на изследването на
значителни като обем и достоверност материали в сравнение с другото
заключение.
Определящият отговорността за настъпване на произшествието факт в
случая, е мястото на удара между двете МПС.
По този въпрос съдът не се доверява на показанията на разпитаните
свидетели, доколкото същите се основават на субективни възприятия, които,
предвид динамиката на самия процес на произшествието, липсата на добре
изразена разделителна линия на двете ленти за движение, както и изминалия
значителен период от време от събитието, са оскъдни, фрагментарни,
противоречиви и поради това не се отличават с висока степен на
достоверност.
Заключението на единичната САТЕ също не изяснява обективно и пълно
въпроса за местоположението на удара, тъй като се базира единствено на
документите от досъдебното производство и оглед на мястото. В
заключението е отбелязано, че при извършване на десния завой, автомобилът
е навлязъл частично с предната лява част в обхвата на лентата за движение на
мотоциклета /л.184/. Това заключение обаче не намира потвърждение в
обясненията на самото вещото лице относно определяне мястото на удара,
дадени в съдебно заседание на 09.02.2022 г. В тези обяснения експертът е
отбелязал, че според протокола за оглед на местопроизшествието, от който са
взети данните за заключението, разС.ието от източната бордюрна линия до
лявата колонка на автомобила е 2.30 метра. Вещото лице изразява становище,
че това разС.ие е сгрешено с един метър и че действителното разС.ие
всъщност е 3.30 метра, без да мотивира това си становище. Дори обаче да се
приеме, че описаното разС.ие е посоченото от вещото лице т.е. 3.30 метра, с
прибавянето на още 60 -70 см, колкото според същия експерт е разС.ието от
колонката до предния ляв фар на автомобила, би се оказало, че при огледа,
предната лява част на автомобила би трябвало да е на 3.90 – 4.00 м от
източния бордюр, но по права линия /перпендикулярно на разделителната
линия/. Тъй като е безспорно, че към момента на удара и на огледа, лекият
автомобил е бил разположен косо на пътя, то същото разС.ие бе било по-
малко и следователно крайната предна част на това МПС би се оказало от
източната, а не от западната страна на осовата линия. Обясненията на вещото
лице, че при удара, лекият автомобил е бил преместен на 2.16 метра се
4
основава единствено на теоретични изчисления, без да отчита всички
фактори, които влияят на посоката и разС.ието на такова хипотетично
преместване, доколкото, според обясненията на вещото лице, същите не са
известни.
За разлика от единичната САТЕ, заключението на тричленната САТЕ
относно местоположението на удара се основава на подробни изчисления,
извършени на базата на конкретни данни, извлечени от протокола за ПТП,
детайли от снимковия материал от огледа, както и по метода на
фотограметрията. Поради изложените съображения, при определяне
местоположение на удара между двете МПС, съдът възприема това
заключение. А то е, че „мястото на удара е на около 4.10 – 4.30 м от дясната
граница на платното за движение при ширина на дясна пътна лента 3.90 м“,
т.е. в лентата на движение на лекия автомобил.
Предвид така установените факти, следва да се прецени дали от водачите
на участващите в ПТП моторни превозни средства са допуснати нарушения
на правилата за движение, които да се намират в пряка причинна връзка с
удара.
По този въпрос съдът не възприема заключението на тричленната САТЕ,
не само заради обстоятелството, че въпросът не е технически, а правен, но и
поради съдържащото се в отговора на експертите по този въпрос
противоречие с останалата част от заключението.
Както бе посочено по-горе, от техническа гледна точка причина за
сблъсъка на двете МПС е пресичане на траекториите им на движение. Това
пресичане е настъпило вследствие навлизането на мотоциклетиста с висока
скорост - превишаваща в значителна степен разрешената за пътния участък
скорост, в насрещната лента за движение, където се е намирал лекият
автомобил. В случая, водачът на мотоциклета т.е. ищецът е нарушил
правилата на чл. 20, чл. 21, ал. 2 ЗДвП, тъй като не е съобразил скоростта на
управляваното от него МПС с пътната обстановка - спрял на пътното платно
автомобил, насрещно движещото се МПС, както и с ограничението на
максималната стойност на скоростта в съответния пътен участък – 20 км/ч.
Освен това, предвид намиращото се в посока на движението му препятствие –
спрял в дясната част на пътната лента лек автомобил, ищецът е нарушил
правилото на чл. 25 ЗДвП, като при заобикалянето му не само не се е убедил,
че би създал опасност за минаващите покрай него участници в движението,
но и е навлязъл в насрещната лента, при непрекъсната разделителна линия.
От друга страна, предприемайки маневра за десен завой при навлизане в
кръстовище от път без предимство, водачът на лекия автомобил е следвало да
спази правилото на чл. 47 ЗДвП - да се движи с такава скорост, че при
необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението,
които имат предимство. От установените по делото факти може да се изведе,
че водачът на лекия автомобил С. Р. в случая е спазил това правило, тъй като
доколкото е завивал в посока противоположна на посоката на движение на
мотоциклета и не е пресичал неговата лента за движение, е нямал конфликтна
точка с това МПС, а и с останалите превозни средства, движещи се по нея.
Освен това, в момента на удара, лекият автомобил вече е бил навлязъл в
кръстовището и по-точно - намирал се е макар и косо разположен в източната
5
лента на пътя с предимство т.е. в „своята“ лента за движение, движейки в
рамките на разрешената и съобразена с пътните условия скорост. Изводът е,
че действията на водача на лекия автомобил в случая са били изцяло
съобразени с правилата за движение, пътната маркировка, пътните знаци и
конкретната пътна обстановка, което означава, че настъпването на
процесното ПТП е причинено единствено от действията на ищеца.
В същият смисъл са и решаващите изводи и крайното решение на
Окръжен съд Пазарджик. При постановяване на решението си,
първоинстанционният съд се е съобразил с всички относими към спорното
правоотношение факти и е достигнал до обосновани и законосъобразни
фактически и правни изводи. В този смисъл обжалваното решение е правилно
и следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260024 от 05.05.2022 г., постановено по
гр.д. № 43 по описа за 2021 г. на Окръжен съд - Пазарджик.
Делото е разгледано при участието на трето лице помагач на страната
на ответника – С. И. Р., ЕГН **********.
Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страната при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6