Р Е Ш Е Н И Е
Гр.
София, 29.11.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ А въззивен състав, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Виолета Йовчева ч.гр.дело № 11515 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435
- 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на малолетните К.Р.Т., ЕГН
********* и Д.Р.Т., ЕГН **********, представлявани от законния си представител Д.В.
Б., срещу действия на ЧСИ И.Д., рег. № 922, по изпълнителни дела с №
21099220400068 и №20199220400120, изразяващи се в предстоящо насрочване на
публична продан върху апартамент, находящ се на втори етаж в жилищна сграда в
гр. София, ул. „*******, ведно с 1/2 ид. части от общ таван и от общите части
на сградата, както и ½ идеални части от дворното място, находящо се на
същия адрес. В жалбата се посочва, че описаният имот представлява основното и
единствено жилище на длъжниците и не надвишава определените норми в чл. 2,
ал.1, т. 4 от Наредба за жилищните нужди
на длъжника и членовете на неговото семейството на МС, поради което е налице
хипотезата на чл. 444, т. 7 ГПК. Отделно се сочи в жалбата, че прилежащото към
жилището дворно място не може да се обособи като самостоятелен обект на правото
на собственост и не може да бъде предмет на публична продан. Молят съда да
отмени насочването на принудително
изпълнение върху гореописания недвижим имот.
С жалбата се
правят доказателствени искания за изискване на справка за постоянните адреси на
жалбоподателите тяхната майка и баба А.Б.,
както и кадастрална скица на имота.
Взискателите Р.В.И.и П.В.И.оспорват
жалбата. Поддържат, че в случая несеквестируемостта на единственото жилище на
длъжниците отпада, на основание чл. 445, ал. 2 ГПК, тъй като предмет на
принудително изпълнение са вземания за непозволено увреждане, признати с влезли
в сила съдебни актове срещу наследодателя на жалбоподателите В.С.Б.. Поддържат,
че са налице вписани откази от наследство на други наследници по закон на
делинквента, но жалбоподателите са приели наследството под опис и са
конституирани като такива в рамките на съдебното производство, поради което не
е налице сочената несеквестируемост. Представят доказателства за вписани откази
от наследство от трети по делото лица и социален доклад от м. януари 2018г. на
АСП, ДСП – Чирпан, за децата К.Р.Т. и Д.Р.Т..
По делото са депозирани мотиви по
реда на чл. 436, ал. 3 ГПК от частен съдебен изпълнител Д., с които се заявява
становище за неоснователност на жалбата.
Софийският градски съд, след като взе предвид
доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:
Изпълнително дело № 68/2019 по описа на ЧСИ И.Д., с рег.
№ 922 по описа на КЧСИ, е образувано по молба от 30.04.2019г. на Р.В.И.и П.В.И.срещу
длъжниците К.Р. Т.и Д.Р.Т., въз основа на изпълнителен лист от 14.11.2018г., издаден по гр.д. № 13924/2007г.
на СРС, 47 с-в и гр.д. № 5367/2012 на СГС, ІІ Б състав, за принудително
събиране на присъдената в полза на Р.В.И.парична сума в размер на 1 300
лв., представляваща разноски и в полза на П.И.сумата от 450 лв., представляваша
направени разноски във въззивно производство и сумата 520,68 лв., разноски пред
първоинстанционното производство.
Изпълнително дело № 120/2019 по описа на ЧСИ И.Д., с рег.
№ 922 по описа на КЧСИ, е образувано по молба от 17.05.2019г. на Р.И.и
П.И.срещу длъжниците К.Р. Т.и Д.Р.Т., въз основа на изпълнителен лист, издаден на
27.11.2018г. по гр.д. № 13924/2007 г. на СРС, 47 с-в, за
принудително събиране на присъдената в полза на Р.В.И.парична сума в размер на 485,34 лв.,
обезщетение за претърпени имуществени вреди и сумата от 4 500 лв.,
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от виновно и противоправно
поведение на В.Б.на 04.03.2006г., на основание чл. 45 ЗЗД, и изпълнителен лист,
издаден по същото дело в полза на П.И.за сума в размер на 800 лв., обезщетение
за неимуществени вреди, причинени виновно от В.Б.на 04.03.2006г. , на основание
чл. 45 ЗЗД.
Съгласно представените по делото доказателства, длъжникът
В.С.Б. е починал на 30.09.2013г., съпругата му А.Б. и децата му Я.Г.и Д.Т.
са се отказали от наследството му, с
вписани на 17.04.2014г. откази в специалната книга на СРС, а жалбоподателите са
негови внуци.
Съгласно решение
от 07.07.2016г. по гр.д. № 6295/2015г. на СРС, 92 с-в, жалбоподателите, като
малолетни наследници по закон на починалия делинквент В.Б., са приели на
основание чл. 61, ал. 2 ЗН наследството му по опис. В посочения в решението по
чл. 61, ал. 2 ЗН опис обаче не фигурира процесния имот, върху който е насочено
принудителното изпълнение.
Изпълнителното производство първоначално е било образувано
по описа на ЧСИ Бъзински, който с разпореждане от 15.02.2019г. е отказал да
извърши опис на недвижимото имущество, описано в молба на взискателите Р.И.и П.В.,
а именно върху процесния по делото недвижим имот.
След това изпълнителното
производство е преобразувано по молби на
взискателите по двете изпълнителни дела по описа на ЧСИ Д., като взискателите
отново са поискали насочване на принудителното изпълнение върху гореописания недвижим
имот.
С обжалвания акт от 10.07.2019г. на ЧСИ Д.
е извършен опис и оценка на имота, в присъствието на законните представители на
малолетните длъжници.
Настоящият съдебен състав счита,
че жалбата е депозирана в преклузивния едноседмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК
и е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна на соченото в нея формално основание.
Съгласно задължителните указания в Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, насочването на изпълнението
върху несеквестируемо имущество подлежи на обжалване, когато в жалбата длъжникът се позовава на
несеквестируемост (пълна или частична) на възбранено имущество за събирането на
определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе само
относно секвестируемостта.
В случая по делото не е спорно, че
жилището, върху което е насочено принудителното изпълнение, е било част от
наследствената маса на наследодателя – длъжник по вземания за непозволено
увреждане. Съгласно чл. 133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо
обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят
от него, ако няма законни основания за предпочитане. В чл. 444 ГПК са изброени кои имущества са несеквестируеми,
като съгласно т. 7, жилището на длъжника е несеквестируемо, ако той и никой от
членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище,
независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля
жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба
на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице
условията по чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността. Възражението на
взискателите, че в случая по арг. от чл. 445, ал. 2, т.1 ГПК ,
несеквестируемостта отпада, е основателно,
с оглед характера на вредите от непозволено увреждане, като в тази
връзка е без значение, че причинителят на деликта е починал и е налице
правоприемство по отношение на жалбоподателите.
Доводите досежно секвестируемостта на
дворното място принципно са неоснователни, тъй като същото е описано като
принадлежност към главната вещ – жилището, а не като самостоятелен обект на
правото на собственост, поради което при наличие на несеквестируемост на
жилището, то също ще бъде несеквестируемо, респ. при отпадане на несеквестируимостта,
ще следва режима на главната вещ. Поради това фактът дали може да бъде
обособено като отделно УПИ са неотносими в настоящото производство.
Независимо от изложеното, следва да се
отбележи, че установения по делото факт, че
се изпълнява върху имущество, което не е прието от недееспособните
жалбоподатели по опис по реда на чл. 61, ал. 2 ЗН, като липсват данни съдебният
изпълнител Д. да е процедирала по реда
на чл. 429, ал. 2 ГПК по отношение на процесния имот, е основание за ангажиране
на отговорността на ЧСИ по чл. 441 ГПК. Фактът, че несеквестируемостта на
имота по смисъла на чл. 444, т. 7 ГПК отпада, не рефлектира върху
липсата на законова възможност за изпълнение върху процесното имущество, с
оглед липсата на доказателства към настоящия момент да са налице предпоставките
на защитната норма на чл. 61, ал. 2 ЗН спрямо недееспособните лица. Посочената
норма е императивна и за нея съдебният изпълнител следи, вкл. и служебно, като
следва да има предвид и константната съдебна практика, съгласно която за
посочената категория лица тримесечният срок по чл. 61, ал. 1 ЗН не важи.
Независимо от горното, това не може да бъде предмет на съдебен контрол по реда
на чл. 435 ГПК, но е основание за ангажиране имуществената отговорност на
съдебния изпълнител по чл. 441 ГПК.
С оглед гореизложеното, доказателствените
искания в жалбата касаят ирелевантни в настоящото производство факти и следва
да бъдат оставени без уважение.
Жалбата следва да бъде оставена без
уважение, с оглед допустимия предмет на проверка в настоящото производство.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания в жалбата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на малолетните
К.Р.Т., ЕГН ********* и Д.Р.Т., ЕГН **********, представлявани от законния си
представител Д.В. Б., срещу действия на ЧСИ И.Д., рег. № 922 по изпълнителни
дела с № 21099220400068 и №20199220400120 по описа на ЧСИ Д., изразяващи се в насочване на принудително
изпълнение върху недвижим имот - апартамент, находящ се на втори етаж в жилищна
сграда в гр. София, ул. „*******, ведно с 1/ 2 ид. части от общ таван и от
общите части на сградата, както и ½ идеални части от дворното място,
находящо се на същия адрес.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на
ЧСИ И.Д. за сведение, с оглед мотивите на настоящото решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.