Мотиви
към присъда по НОХД №778 по описа за 2019 год. на ШРС
От Районна прокуратура – Шумен е внесен
обвинителен акт по досъдебно производство №1365/2018 год. по описа на РУ – Шумен,
по който е образувано производство пред първа инстанция срещу Н.Я.Ж., с ЕГН**********,
роден на *** ***, с постоянен адрес ***, български гражданин, със средно
образование, разведен, осъждан, работещ за извършено от него престъпление от
общ характер по чл.343в, ал.2 от НК, във вр. с чл.343в, ал.1 от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е
посочено, че подсъдимият при условията на продължавано престъпление на
09.04.2018 год. по път III-7007, на км. 8+700 в посока от с.Струйно към
с.Тимарево управлявал моторно превозно средство – колесен трактор марка “Масей
Фергюсън” с рег. №ВТ 03709 без съответно свидетелство за управление, в едногодишния срок от
наказването му по административен ред за друго такова деяние с Наказателно
постановление №17-0869-000125/13.02.2017 год. на Началник сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР - Шумен, влязло в сила на 28.03.2018 год.
В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа
така повдигнатото обвинение и предлага на съда да определи на подсъдимия наказание
“лишаване от свобода” в размер около минималния, предвиден в разпоредбата на чл.343в,
ал.2 от НК, което да бъде изтърпяно ефективно, както и наказание „глоба“ в
размер около средния размер, предвиден в същата разпоредба. В пледоарията си по делото излага конкретни
мотиви относно направените искания.
Подсъдимият не се признава за виновен, като дава
подробни обяснения в своя защита, твърдейки, че към момента на извършване на
проверката не е управлявал посоченото ППС. Защитникът на подсъдимия счита, че
от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин, че
подзащитния му е извършил деянието, в които е обвинен. Моли съда за
постановяване на оправдателна присъда, като излага конкретни мотиви в тази
насока.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Н.Я.Ж. притежавал свидетелство за
управление на МПС. Същият през 1979 год. придобил право за управление на
моторно превозно средство от категория С, като същата му давала и право да
управлява моторни превозни средства от
категория Ткт. Първоначално му било издадено СУМПС №123489 на 13.02.1979 год., с
валидност до 30.11.1988 год., като в същото фигурирала категория С.
Впоследствие, поради претърпяна злополука и получен в сектор КАТ Протокол от
ТЕЛК №61/25.04.1984 год. на водача е било издадено ново СУМПС №0597300 на
08.05.1984 год., в което била отразена единствено категория В /без категория
С/.
Поради нарушения на ЗДвП му били отнети всички
контролни точки, поради което същият на основание разпоредбата на чл.157, ал.4
от ЗДвП изгубил придобитата правоспособност, като със Заповед за прилагане на
принудителни административни мерки №5244/2008 год. от 11.09.2008 год., връчена
на Ж. на същата дата, му била наложена принудителна административна мярка
„изземване на свидетелството за правоуправление“. Въпреки посоченото
обстоятелство обаче подсъдимият продължил да управлява МПС.
В тази връзка с Наказателно постановление №17-0869-000125
от 13.02.2017 год. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВРП - Шумен, Ж.
бил наказан по административен ред за управление на МПС без свидетелство за
управление на основание разпоредбата на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Наказателното постановление му било връчено лично на 20.03.2018 год. и същото е
влязло в сила на 28.03.2018 год.
С Протокол №358/01.03.2018 год. на ОО „АА“ –
гр.Варна Ж. възстановил правата си като водач на МПС, но само от категория В,
като на същия на 23.03.2018 год. било издадено СУМПС за категориите АМ, В1 и В.
На 09.04.2018 год. около 12.15 часа подсъдимият
управлявал колесен трактор марка “Масей Фергюсън” с рег. №ВТ 03709, с прикачено
към него ремарке, като се движел по път III-7007 в посока от с.Струйно към с.Тимарево.
В района на км. 8+700 бил спрян за проверка
от служители на РУ – Шумен – свидетелите Д.В.Д. и И.Г.И.. При същата било
констатирано, че Ж. не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него ППС, а именно категория Т.
За констатираното нарушение на подсъдимия бил издаден Акт за установяване на
административно нарушение №436953/09.04.2018 год. Същият бил съставен в
присъствие на лицето и подписан от него, като е изложил, че няма възражения по
него.
Тъй като били констатирани и други нарушения, на Ж.
били съставени и други актове за установяване на административно нарушение, но
същите не са предмет на разглеждане в настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за
установена въз основа на част от обясненията на подсъдимия Н.Я.Ж., на показанията
на разпитаните в съдебно заседание свидетели Д.В.Д. и И.Г.И., на част от
показанията на свидетелите М.И.М., К.И.Ц., Д.М.Я. и Т.Н.Т., на проведените очни
ставки между свидетелите Д.В.Д. и И.Г.И.
от една страна и свидетелите М.И.М., К.И.Ц., Д.М.Я. и Т.Н.Т. от друга страна, както
и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото.
По отношение дадените от страна на подсъдимия
обяснения съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани в частта, в която
същият заявява, че на посочения ден и час се е намирал на път III-7004 в района на
км.8+700, където му е била извършена полицейска проверка. Тази част от
обясненията му кореспондира с показанията на всички останали свидетели и
напълно подкрепя изложената от съда и приета за установена фактическа
обстановка. В същото време обаче в останалата си част обясненията му, относно
твърденията на подсъдимия, че не е управлявал посоченото ППС, има характер на
негова защитна версия по обвинението. Същите се подкрепят единствено от част от
свидетелите, които се намират в различна степен на близост с него и имат за цел
избягване от страна на подсъдимия на наказателна отговорност за деянието, в
което е обвинен.
По отношение на събраните в хода на съдебното производство
гласни доказателства съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани
показанията на свидетелите Д.В.Д. и И.Г.И., доколкото същите са последователни,
непротиворечиви, кореспондират както помежду си, така също и останалия събран
поделото доказателствен материал. Същите почиват на техни преки наблюдения на
случващото се и поведението на подсъдимия и подкрепят изцяло изложената по-горе
фактическа обстановка.
По отношение на показанията на свидетелите М.И.М.
и К.И.Ц. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани в частта, в която
свидетелите заявява, че непосредствено преди и по време на извършената проверка
подсъдимият се е намирал в трактора. В тази си част показанията на двамата
свидетели кореспондира с останалия събран по делото доказателствен материал, в
това число и с показанията на свидетелите Д. и И., които бяха обсъдени по-горе
и които съдът напълно кредитира.
В същото време обаче в останалата си част, в която
свидетелите заявяват, че Ж. в посочения
ден не е управлявал посоченото ППС и че последното се е намирало в нивата,
успоредно на асфалтовия път показанията им са непоследователни и противоречиви и не
допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото. В тази връзка съдът
установи, че е налице съществено вътрешно противоречие в показанията на
свидетеля М.М. относно обстоятелството имал ли е пряка видимост към трактора
през целия ден и в частност непосредствено преди извършената полицейска
проверка. Първоначално в разпита си в
съдебно заседание на 12.06.2019 год. /стр.40 от НОХД №778/2019 год. по описа на
ШРС/ свидетелят заявява „Постоянна пряка видимост не съм имал…..Този трактор
нямам наблюдения дали е излизал на асфалтовия път….. Не съм имал видимост през
целия ден към Ж.“, а впоследствие в същия разпит заявява: „Видимост към Ж. имах през целия ден. Аз не
съм го видял в нито един момент да шофира трактора.“ Съдът намира, че в тази си
част показанията на двамата свидетели са противоречиви, изолирани и не
кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал. От
материалите по делото се установява, че свидетелката Ц. и подсъдимият имат общ
бизнес, като свидетелката е съдружник във фирма „К. 90“ ООД, заедно с майката
на Ж., а подсъдимият е прокурист на
дружеството. В същото време свидетелят М.М. е дългогодишен познат на
подсъдимия, като заявява, че последният многократно му е помагал в живота и му
е силно задължен. С оглед на така посочените близки отношения между двамата
свидетели и подсъдимия съдът намира, че показанията им до голяма степен са
заинтересовани, предубедени и имат за цел единствено да подкрепят версията на
подсъдимия и да спомогнат за неговото оневиняване.
Съдът намира, че не следва да бъдат кредитирани и показанията
на свидетелите Д.М.Я. и Т.Н.Т.,
доколкото същите не допринасят съществено за изясняване на фактическата
обстановка по делото. В този смисъл и двамата имат наблюдения единствено на
момента на извършване на проверката от
страна на двамата полицейски служители и не са преки свидетели на извършеното
от подсъдимия деяние. В същото време показанията на свидетеля Д.М.Я. по въпроса
за местонахождението на трактора и полицейският автомобил съществено се
отличават от останалите разпитани по делото свидетели. В този смисъл съдът
съобрази обстоятелството, че същият в разпита си в съдебно заседание на
20.05.2020 год. /стр.120 от НОХД №778/2019 год. по описа на ШРС/ заявява, че
тракторът и полицейският автомобил са били обърнати в една и съща посока. В
същото време всички останали свидетели твърдят, че двете превозни средства са
се намирали в срещуположни посоки, като полицейският автомобил се е намирал до
трактора, но в противоположна посока.
Съдът
намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението
му в следния смисъл:
Като прецени всички доказателства, релевантни за
делото, съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема,
че с горното деяние подсъдимият Н.Я.Ж. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.343в, ал.2 от НК, поради следните правни съображения:
Обект на престъплението са обществените отношения,
които осигуряват нормалните условия за движение на моторни превозни средства по
пътищата.
Субект на престъпленията е пълнолетно вменяемо
физическо лице, което не е притежавало съответно свидетелство за
правоуправление на МПС от категорията, необходима за управление на посоченото
ППС – колесен трактор и което е било наказано по административен ред с влязло в
сила наказателно постановление за управление на МПС без съответно свидетелство
за правоуправление.
От обективна страна изпълнителното деяние на
престъплението по чл.343в, ал.2 от НК се изразява в управление на МПС без съответно
свидетелство за правоуправление в едногодишния срок от наказването му по
административен ред за същото деяние.
От субективна страна престъплението е извършено с
вина под формата на пряк умисъл, като деецът е съзнавал, че не притежава
свидетелство за правоуправление от категориите Т, С1 или С или свидетелство за
правоспособност за работа със земеделска техника, както и че вече е бил наказан
за управление на ППС без съответно свидетелство за управление, съзнавал е общественоопасния
характер на деянието, като е предвиждал и искал настъпването на
общественоопасните последици от тях.
Като причина за извършване на деянията следва да
се посочи несъобразяването и незачитането на регламентираните в закона правила
за движение на моторни превозни средства по пътищата от страна на подсъдимия.
В тази връзка съдът не кредитира версията на
подсъдимия и защитника му, че на посочената дата – 09.04.2018 год. не е
управлявал посоченото пътно превозно
средство - колесен трактор марка “Масей Фергюсън” с рег. №ВТ 03709, а само е
стоял седнал на шофьорската седалка. Както бе посочено и по-горе от събраните в
хода на съдебното производство доказателства се установява по безспорен начин,
че в посочения времеви интервал около 12.15 часа на 09.04.2018 год. подсъдимият
Ж. лично е управлявал посоченото превозно средство по път III-7004, като се е движел
в посока от с.Струйно към с.Тимарево. Движението му е било възприето лично от
свидетелите Д.В.Д. и И.Г.И. в района на км. 8+700, което е станало причина същият
да бъде спрян за проверка чрез пускане на светлинен сигнал на управлявания от
свидетеля Д. лек полицейски автомобил. И двамата свидетели в съдебно заседание
в разпита си на 12.06.2019 год., както и по време на множеството проведени очни
ставки, съответно на 12.06.2019 год.28.06.2019 год. и на 15.07.2020 год. по
категоричен начин заявяват, че лично са възприели движението на колесен трактор
марка “Масей Фергюсън” с рег. №ВТ 03709 по път III-7004, в посока
от с.Струйно към с.Тимарево, както и обстоятелството, че същият е бил
управляван именно от подсъдимия. В подкрепа на този извод е и факта, че в
съставения на подсъдимия акт за установяване на административно нарушение №436953/09.04.2018
год., касаещ именно управлението на посоченото превозно средство същият го е
подписал, като е изложил, че няма възражения по него.
С оглед на изложеното съдът намира, че събраните в
хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, обсъдени по-горе, са
еднопосочни, кореспондират помежду си и налагат единствено възможния извод, че именно
Ж. е управлявал посоченото превозно средство - колесен трактор марка “Масей
Фергюсън” с рег. №ВТ 03709 в момента на извършване на проверката – 09.04.2018
год. около 12.15 часа, като се е движел по
път III-7004, в посока от с.Струйно към
с.Тимарево.
В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че
независимо от разстоянието, на което подсъдимият е предвижвал трактора в
пространството по път III-7004, действията му по
привеждането му в движение и придвижването му представляват „управление“ на МПС
по смисъла на закона. Въпреки значително краткото разстояние, изминато от
подсъдимия с управлявания от него автомобил същото има характер на управление
по смисъла на разпоредбата на чл.343в от НК. В този смисъл съдът съобрази
Постановление №1 от 17.01.1983 год. на ВС, съгласно което в понятието
“управление” се включват всички действия или бездействия с механизмите и
приборите на моторните превозни средства, независимо дали превозното средство е
в покой или в движение, когато тези действия са свързани с опасност за
настъпване на съставомерни последици.
В същото време от материалите по делото се
установява по безспорен начин, че Ж. не е притежавал свидетелство или какъвто и
да е друг документ, даващ му право да управлява пътно превозно средство от
посочената категория. Управляваното от подсъдимия превозно средство
представлява „самоходна техника“ по смисъла на §1, чл.12, т.1 от Законът за
регистрация и контрол на земеделската и горска техника. В тази връзка съдът
съобрази обстоятелството, че нормативните актове предвиждат няколко законови възможности
за управление на колесен трактор, като изпълнението на която и да е от тях дава
право на лицето да управлява посоченото превозно средство.
-Съгласно разпоредбата на чл.150а, ал.2, т.16 от ЗДвП, за да управлява колесен трактор водачът трябва да притежава категория Т –
колесни трактори (Ткт).
-Съгласно
разпоредбата на чл.155, ал.2 от ЗДвП, Всеки водач има право да управлява
моторно превозно средство от категорията, за която притежава свидетелство за
управление, а водач с право за управление на моторни превозни средства от
категория С1 или С има право да управлява и моторни превозни средства от
категория Т - колесен трактор.
-Съгласно
разпоредбата на чл.140, ал.7 от ЗДвП /предишна алинея 6 към датата на
извършване на деянието/ Колесните трактори, тракторните ремаркета и друга
самоходна техника, регистрирани съгласно Закона
за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, могат да се
движат по изключение по пътищата, отворени за обществено ползване, по ред,
определен с наредба,
издадена от министъра на земеделието, храните и горите, министъра на вътрешните
работи и министъра на регионалното развитие и благоустройството. В тази
връзка съгласно чл.2, ал.1 и 2 от Наредба №15 от 07.04.2008 год. за реда за
движение по пътищата, отворени за обществено ползване, на колесни трактори,
тракторни ремаркета и друга самоходна техника, регистрирани съгласно Закона за
регистрация и контрол на земеделската и горската техника Водачите на
колесни трактори и друга самоходна техника трябва да притежават свидетелство за
правоспособност за работа от съответната категория и свидетелство за
правоуправление на моторни превозни средства, като правоспособността за работа
се определя от Наредба №8 от 2004 год. за
условията и реда за придобиване и отнемане на правоспособност за работа със
земеделска и горска техника (ДВ, бр.20 от 2004 год.).
-Съгласно разпоредбата
на чл.156 от ЗДвП За
да придвижва самоходна машина по пътищата, водачът трябва да притежава
свидетелство за правоспособност за работа с тази машина и свидетелство за
управление на моторно превозно средство от която и да е от категориите по чл.150а.
Следователно от гореизложеното се налага извода,
че управлението на колесен трактор по пътищата от републиканската пътна мрежа
може да се извърши по един от двата начина:
-Ако водачът притежава свидетелство за управление
на моторно превозно средство от категория Т – колесен трактор или категория С1
или С или
-Ако водачът притежава свидетелство за
правоспособност по Закона за регистрация и контрол на земеделска и горска
техника и свидетелство за управление на моторно превозно средство от която и да
е от категориите по чл.150а от ЗДвП.
От материалите по делото и по-конкретно от
изисканите и приети като писмени доказателства по делото Протокол
№31/06.02.1979 год., Справка за нарушител от региона, Протокол №358/01.03.2018
год. за провеждане на практически изпит за придобиване на правоспособност за
управление на МПС, Писмо рег.№869000-14376/19.09.2019 год. на Началника на
сектор Пътна полиция към ОД на МВР Шумен, Писмо изх.№67-00-33-85/2/27.01.2020
год. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ се установява, че през 1979 год. подсъдимият е придобил право за
управление на моторно превозно средство от категория С, като същата му е давала
и право да управлява моторни превозни
средства от категория Ткт. В тази връзка съдът съобрази и обстоятелството, че
първоначално водачът е имал издадено СУМПС №123489 на 13.02.1979 год., с
валидност до 30.11.1988 год. от категория С. Впоследствие, поради претърпяна
злополука и получен в сектор КАТ Протокол от ТЕЛК №61/25.04.1984 год. на водача
е било издадено ново СУМПС №0597300 на 08.05.1984 год., в което е била отразена
единствено категория В /без категория С/.
В същото време притежаваните от Ж. категории са
били изгубени и поради отнемане на всички контролни точки на водача на
основание разпоредбата на чл.157, ал.4 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба Водач, на когото са отнети всички
контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне
свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на
вътрешните работи. След отнемане на контролните точки подсъдимият се е явил
на практически изпит за придобиване на правоспособност за управление на моторно
превозно средство, но само за категория В, което се установява от приложения
като писмено доказателство по делото Протокол №358/01.03.2018 год. за провеждане на
практически изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС. В
тази връзка в издаденото му на 23.03.2018 год. СУМПС №********* е била отразени
само категории В и АМ. В тази връзка с оглед на здравословното състояние на Ж.
и представената по делото Карта №762/25.11.2019 год., издадена от ТОЛЕК – Горна
Оряховица се установява, че същият отговаря на изискванията за физическа
годност към водачите на МПС от категории В, В1 и Ткт, но не отговаря на
изискванията за физическа годност към водачите на МПС от всички останали
категории, в това число и С1 и С. Следователно, в случай, че подсъдимият има
желание би могъл за в бъдеще да възстанови
правоспособността си от категория Ткт, като премине теоретично обучение
по модул „Безопасност на движението“ и положи вътрешен теоретичен изпит в
избран от него учебен център, притежаващ разрешение за обучение, както и като положи
теоретичен и практически изпити, съгласно нормативната уредба, регламентираща
обучението на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС.
Следователно от всичко изложено по-горе се налага
извода, че към датата на извършване на деянието – 09.04.2018 год. Ж. не е
притежавал свидетелство за управление на МПС от категории Т, С или С1.
В същото време от материалите по делото и
по-конкретно от приетото като писмено доказателство по делото писмо
изх.№РД-12-02-194-1 от 11.06.2019 год. на Областна дирекция „Земеделие“, Шумен
към министерството на земеделието, храните и горите се установява, че лицето Н.Я.Ж.
не притежава свидетелство за правоспособност за работа със земеделска и горска
техника. В подкрепа на този извод е и представената извадка към 10.06.2019
год. от националния регистър на
свидетелствата за правоспособност, който се води от Министерството на
земеделието, храните и горите. Това обстоятелство не се отрича и от страна на
подсъдимия и защитника му, доколкото в съдебно заседание на 12.06.2019 год.
изрично заявяват, че не оспорват обстоятелството, че подсъдимият никога не е
имал свидетелство за правоспособност за работа със земеделска и горска техника.
А с оглед на изложеното и доколкото към датата на
деянието – 09.04.2018 год. Ж. не е притежавал СУМПС от категориите Т, С1 или С
и или пък свидетелство за
правоспособност за работа със земеделска и горска техника, независимо че вече е
притежавал СУМПС от категория В и АМ, то същият не е имал право да управлява
посоченото превозно средство, представляващо колесен трактор по пътищата от
републиканската пътна мрежа, какъвто се явява път III-7004. В
същото врече подсъдимият е управлявал посоченото ППС в едногодишния срок от
наказването му по административен ред за друго такова деяние с Наказателно
постановление №17-0869-000125/13.02.2017 год. на Началник сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР - Шумен, влязло в сила на 28.03.2018 год., поради което
деянието следва да бъде квалифицирано по чл.343в, ал.2 от НК, във вр. с
чл.343в, ал.1 от НК.
Съдът
намира, че деянието е извършено с пряк умисъл именно поради факта, че
подсъдимият е съзнавал, че не притежава свидетелство за правоуправление от
категория Т /С1 или С/ или свидетелство за правоспособност за работа със
земеделска техника, както и че вече е бил наказан за управление на ППС без
съответно свидетелство за управление, съзнавал е общественоопасния характер на
деянието, като е предвиждал и искал настъпването на общественоопасните
последици от тях.
При определяне на наказанието на подсъдимия за
извършеното от него престъпление съдът прецени: Степента на обществена опасност
на деянието, която преценява като сравнително невисока – въпреки, че деянието касае управление на МПС без съответното, изискуемо
от ЗДвП свидетелство за правоуправление и същото е извършено в едногодишния
срок, след като деецът е бил наказан за същото деяние с влязло в сила
наказателно постановление, съдът намира, че доколкото подсъдимият е притежавал
подобна категория, макар и преди доста отдалечен период от време, деянието му
се отличава с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с деяния,
изразяващи се в управление на МПС без каквато и да е притежавана от дееца
категория. В същото време следва да бъде отчетен и факта, че управлението на
МПС без съответна категория от лице, чиято правоспособност за това не е била
проверена по предвидения законов ред само по себе си крие риск за останалите
участници в движението, а и за самия водач, с оглед вида и размерите на
посоченото ППС. Степента на обществена опасност на подсъдимия, която съдът
преценява с оглед данните за личността
на дееца, които сочат, че Ж. е осъждан няколкократно и то включително и за престъпление по транспорта, идентично с деянието,
предмет на настоящото дело. Това обстоятелство следва да бъде отчетено като
отегчаващо отговорността на подсъдимия, доколкото очевидно наложените му
наказания по предишните осъждания не са изиграли своята възпитателна,
превантивна и възпираща роля. В същото време следва да бъде отчетен и факта, че
макар и подсъдимият да не е реабилитиран по предишните си осъждания, последното
осъждане е било в един доста отдалечен период от време – през 2013 год. Съдът
възприема като смекчаващо вината обстоятелство факта, че Ж. има средно
образование и развива дейност като земеделски производител, въпреки, че по
делото липсват доказателства за получаваните от него доходи от тази
дейност.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да
приеме, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК могат да бъдат
постигнати по отношение на подсъдимия Ж., като наказанието бъде определено при отчитане
както на смекчаващите, така също и на отегчаващите отговорността обстоятелства.
С оглед обсъдените по – горе обстоятелства съдът намира, че в настоящия случай
не са налице многобройни и изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които
от своя страна да обосноват възможността за приложение на разпоредбата на чл.55
от НК по отношение на деянието в което подсъдимия е обвинен. В този смисъл
съдът съобразявайки изложените по-горе обстоятелства счете за справедливо и
съответно на извършено на подсъдимия да бъде определено наказание в размер
около минималния, предвиден размер в разпоредбата на чл.343в, ал.2 от НК, във
вр. с чл.343в, ал.1 от НК по отношение и на двете кумулативно предвидени
наказания, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и „глоба“
в размер на 500 /петстотин/ лева. При определяне на размера на двете наказания
съдът съобрази и обстоятелството, че доколкото те са предвидени кумулативно, то
същите следва да кореспондират помежду си. Доколкото подсъдимият не е
реабилитиран по предишните си осъждания в настоящия случай за съда не
съществува възможност за приложение разпоредбата на чл.66 от НК. В същото време
съдът намира, че независимо от изложеното, за да бъдат постигнати целите на
наказанието, посочени в чл.36 от НК се налага неговото ефективно изтърпяване.
На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС съдът определи
първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.
По отношение на санкцията “лишаване от право да
управлява МПС”, съдът намира, че такава не може да бъде наложена спрямо Ж.,
доколкото разпоредбата на чл.343г от НК, във вр. с чл.37, ал.7 от НК не
предвижда подобно наказание за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.
Съдът счита, че така определеното наказание ще
въздейства предупредително върху дееца и ще окаже възпитателно и
предупредително влияние и върху другите членове на обществото. По този начин ще
бъдат постигнати целите на генералната и специална превенция.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: