О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
2206
Гр.Пловдив, 28.09.2023 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД -Пловдив, ХХIII касационен състав,
в открито съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО
БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
1. Владимир Вълчев
2. Николай Ингилизов
разгледа докладваното от съдията Ингилизов частно касационно административно дело № 1679 по описа за 2023 г., и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по
реда на чл. 229 и сл. от Глава тринадесета "Обжалване на определенията и
разпорежданията" на Административнопроцесуалния кодекс вр. във
вр. с § 19, ал. 1 от ПР
на ЗИД на АПК (обн. ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм.ДВ бр.57
от 2017 г.)
Образувано е по
частна жалба от С.К.Ш., чрез адв.К.Д. срещу Определение
№ 4162 от 02.05.2023 г. постановено по гр.д. № 20225330110448/2022 г. на РС Пловдив. В съдебно заседание вземат становище за отмяна
на оспореното определение и връщане делото за продължаване на
съдопроизводствените действия от РС Пловдив.
Подаден е отговор
от ответната страна, чрез процесуалния представител адв.З.Н., като се претендира
неоснователност на частната жалба, потвърждаване определението на РС Пловдив и
присъждане на разноски.
Подадено е
становище от заинтересованата страна Д.Г.З., чрез процесуалния представител
адв.С.Я., като се претендира неоснователност на частната жалба, потвърждаване определението на РС Пловдив и присъждане на
разноски.
В съдебно заседание
заинтересованата страна „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД не се явява, не
взема становище.
В съдебно заседание
заинтересованата страна И.И.Ш. сочи, че жалбата е основателна.
Заинтересованите
страни Р.Т.И. и Н.Р.И. в съдебно заседание сочат, че по отношение на жалбата
предоставят на съда.
Касационният
състав, като съобрази предявеното с частната жалба искане за отмяна
определението на Районен съд Пловдив
постановено по гр.дело № 10448/22 г., установи
следното :
С Определение 4162 от
02.05.2023 г. постановено по гр.д. № 20225330110448/2022 г. РС Пловдив е оставил без разглеждане жалбата подадена от С.К.Ш.,
чрез адв.К.Д., против мълчалив отказ на кмета на Община Куклен да издаде
Заповед по реда на §4к, ал.7 от ПЗР на ЗПСЗЗ вр. чл.28а от ППЗСПЗЗ, и е
прекратил производството по делото.
За да достигне
до този резултат, съдът
е преценил че в жалбата са направени оспорвания относно правото на собственост
на заинтересованите лица, границите на имотите според приетия план на
новообразуваните имоти. Приел е, че тези съображения са свързани с
изработването на плана и новообразуваните имоти и законосъобразноста на
неговите предвиждания. С оглед на това и предвид доказателствата, че планът е
влязъл в законна сила и тези въпроси не могат да бъдат предмет на съдебен
контрол в производство по реда на обжалване на заповед за възстановяване право
на собственост §4к, ал.7 от ПЗР на ЗПСЗЗ
или на мълчалив отказ за издаването на такава.
Съгласно чл. 145, ал. 2, т. I
от АПК на оспорване подлежи първоначалният индивидуален административен акт,
включително отказът да се издаде такъв. Според чл. 21, ал. 1 от АПК
индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с
действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг
овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи
публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се
създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или
законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се
издаде такъв акт.
Настоящият
състав на Административен съд – Пазарджик,
като прецени допустимостта и основателността на частната касационната жалба,
доводите на страните и представените доказателства, приема следното от правна
страна:
Частната
касационната жалба срещу определението е подадена в срока за обжалване посочен определението на съда,
от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Настоящият съдебен състав намира доводите на РС за
прекратяване на делото за основателни. Правилно въззивният съд е приел, че
жалбата е недопустима. Доказателствата по делото водят на извод, че в хода на
административното производство с писмо изх.№1298 от 04.04.2022 г. кмета на
Община Куклен е уведомила жалбоподателят С.Ш. относно претендираните 1345 кв.м.
от бившия му имот с пл.№50.118, които попадали в имоти на правоимащи ползватели
и сочела, че съгласно §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за тях се следва парично обезщетение,
а не обезщетение по чл.10б от ЗСПЗЗ, както е било поискано. След това писмо,
което било върнато като непотърсено, С.Ш. подал молба с вх.№4526/21.06.2022 г.
до Кмета на Община Куклен, в която излагал фактологията според него и се претендирало,
че не следва да се счита за породил правно действие Нотариален акт по
обстоятелствена проверка от 31.01.2020 г., с който ползвателят Р.И. е придобил
196/796 ид.части от имот №349 по влезлия в сила план. Твърдяло се, че без
правно основание имот с №351 е записан на името на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД и се искало същият да бъде възстановен на жалбоподателят и
останалите наследници на С. К. Ш.. На основание §4з, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ се искало от имот №
351 и 196/796 ид.части от имот № 349 да се образува нов имот с площ от 804
кв.м., който да бъде възстановен на тях по реда на §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Алтернативно се искало обезщетение с имот №346 с площ от 1044 кв.м. с доплащане
от тяхна страна. Отправяла се покана за заплащане на месечен наем от 5 лева на
квадратен метър като обезщетение за ползването на имот № 351 от друго лице. На
така подадената молба не бил получен отговор, като на 18.07.2022 г. в Районен
съд гр.Пловдив била подадена жалба срещу мълчалив отказ на Кмета на Община
Куклен да издаде Заповед по реда на §4к,
ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ във връзка с подадената молба с вх.№4526/21.06.2022 г. до
Кмета на Община Куклен. Така образуваното дело било прекратено с оспореното
определение от 02.05.2023 г.
Видно от наведените и в жалбата
аргументи чат се касае за спор за правото на собственост, но той не може да
бъде разрешен административното производство чрез извършеното оспорване на
административен акт. Аргументи се излагат и относно имот с №348, който е
отреден за Георги З., във връзка с което като заинтересована страна по делото е
конституиран Д.Г.З.. Процедурата по земеделска реституция на имоти, намиращи се
в селищни образувания действително приключва с издаването на заповед по реда на
§ 4к, ал. 7 ПЗРЗСПЗЗ. Преди това следва да има влязъл в сила план на
новообразуваните имоти, да са извършени разплащания на придаваемите части и
подобренията по реда на § 31 ПЗРППЗСПЗЗ, да са извършени въводи във владение и
трасирани границите на имотите с което планът се счита приложен. Ето защо,
заповедта на основание § 4к, ал. 7 от ПЗРЗСПЗЗ отразява положението от влезлия
в сила план на новообразуваните имоти по отношение собствеността, границите и
площта на имотите, поради което никакви други претенции на лица за които няма
отреждане по този ПНИ спрямо имота, не могат да се разгледат в производството
по издаването й. Очевидно е в случая, че планът е обнародван в ДВ бр.77 от 2010
г., когато е обнародвана Заповед № ЗД-00-173 от 16.09.2010 г. на Областния
управител на Община Пловдив. Именно в този план са отредени претендираните
имоти № 349 и №351 за други лица, а не за наследниците на С.Ш.. Влизането в
сила на този план е предпоставка за издаване на заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗРЗСПЗЗ, с която не могат да
се разрешават по административен ред спорове за собственост. Съобразявайки това
обстоятелство и правилно Районен съд гр.Пловдив е прекратил образуваното пред
него дело срещу мълчалив отказ за издаване на тази заповед. Изрично следва да
се подчертае, че за жалбоподателят не е закрит реда да иска изменение на плана
при установените от закона условия за това и едва след евентуалното изменение
на плана да претендира издаване на заповед по
§ 4к, ал. 7 от ПЗРЗСПЗЗ, с която да му бъдат възстановени сочените
имоти, ако споровете за собственост с техните ползватели бъдат разрешени в
негова полза.
С оглед на гореизложеното настоящият
касационен състав счита, че постановеното определение по гражданско дело № 10448/22
г. по описа на РС Пловдив е правилно и законосъобразно постановено.
Предвид изхода на спора основателни са
претенциите на ответната страна и заинтересованата страна Д.З. за присъждане на
разноски по делото. Ето защо жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
Община Куклен разноски в размер на 900 лева за защита пред Административен съд
гр.Пловдив по настоящото производство и в размер на 1000 лева на Д.З. направени
за защита пред Административен съд гр.Пловдив. Що се касае до заявеното в
молбата на процесуалния представител на З. за присъждане разноски за всички
инстанции, следва да се посочи че претенции за разноски пред първа инстанция не
са предявени, като те се явяват такива по реда на чл.248 от ГПК, за които няма
произнасяне от РС Пловдив. Констатира се и подадена молба по реда на чл.248 от ГПК от процесуалния представител на Община Куклен за присъждане на разноски в
първа инстанция, по която няма произнасяне. Едва след произнасянето по тях, ще
следва по реда на чл.248 от ГПК евентуално да се произнесе настоящия съдебен
състав.
Водим
от горното и на основание чл. 234, ал.1 от АПК Съдът,
О
П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Определение № 4162 от 02.05.2023 г. постановено по гр.д. №
20225330110448/2022 г. на РС Пловдив.
ОСЪЖДА С.К.Ш., ЕГН ********** *** сторените в
касационното производство разноски в размер на 900 лева.
ОСЪЖДА С.К.Ш., ЕГН ********** да заплати на Д.Г.З.
сторените в касационното производство разноски в размер на 1000 лева.
ВРЪЩА делото на Районен съд гр.Пловдив за произнасяне по
реда на чл.248 от ГПК на исканията за разноски сторени пред него по подадената
молба от Община Куклен и по молбата на Д.Г.З..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.