РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 24.01.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в
публичното съдебно заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина
Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 690 по описа за 2017 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр.
чл. 240 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответника И.Ц.И. да заплати
на ищеца „Б.П.П.Ф.“ С.А., Франция, гр. Париж, рег. № *******, чрез „Б.П.П.Ф.“
С.А., клон България" (правоприемник на първоначалния ищец „Б.П.П.Ф.“ ЕАД) сумата
от 27 513,46 лв., представляваща неизплатена главница по договор за
потребителски паричен кредит № PLUS-*******от 01.09.2014 г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на искова молба - 18.01.2017 г. до окончателното
погасяване на задължението; сумата от 16 576,88 лв., представляваща неплатена
договорна лихва по месечни погасителни вноски, дължими за периода 05.11.2015 г.
до 05.09.2022 г.; сумата от 2371,02 лв., представляваща обезщетение за забава
върху непогасената главница, дължимо за периода 05.01.2016 г. - 09.11.2016 г.
В исковата
молба са изложени твърдения, че с договор за потребителски паричен кредит №
PLUS-*******от 01.09.2014 г., сключен между „Б.П.П.Ф.“ ЕАД и И.Ц.И., на
ответника е предоставен заем в размер на 30 000 лв. Ищецът сочи, че съгласно,
чл. 2 от договора за кредит сума в размер на 100,88 лв. от отпуснатите 30 000
лв. са послужили за рефинансирането на старо задължение на И.Ц.И. към ищцовото
дружество по друг договор за кредит и 750 лв. са удържани за такса ангажимент
на кредита, а останалата сума в размер на 29 149,12 лв. е преведена по
банковата сметка на кредитополучателя. Поддържа, че ответникът се е задължил да
погаси заема на 96 месечни вноски, всяка в размер на 537,69 лв., които вноски
съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с възнаградителната лихва.
Твърди, че заемополучателят е преустановил изцяло редовното обслужване на
кредита на 05.12.2015 г., поради което на основание чл. 5, изр. 2 от договора
вземането на „Б.П.П.Ф.“ ЕАД е станало изискуемо в пълен размер, след
просрочието на две вноски. Ето защо счита, че ответникът е следвало да му
изплати оставащите вноски, дължими съгласно погасителния план от 05.11.2015 г.
до 05.09.2022 г. Твърди, че на 12.05.2016 г. е изпратил изрична покана за
доброволно изпълнение, в която е обявил кредита за предсрочно изискуем, на
адреса, посочен от заемополучателя при кандидатстване, и макар съобщението да
не е му е било връчено, счита, че по силата на чл. 9 от договора за кредит,
следва да се приеме, че кредитополучателят е узнал за него. На основание чл. 5
от Договора се претендира и обезщетение за забава в размер на законната лихва,
равняващо се на 2371,02 лв., начислено
върху неизплатената главница по заема, за периода от настъпване на предсрочна
изискуемост на кредита – 05.01.2016 г. до 09.11.2016 г. Тъй като към датата на
исковата молба ответникът не е погасил задължението си по заема, моли ответника
да бъде осъден да му заплати горепосочените суми.
При
извършена от съда служебна справка в Търговския регистър, се установява, че
след депозирането на настоящата искова молба е настъпило универсално
правоприемство, като правоприемник на първоначалния ищец „Б.П.П.Ф.“ ЕАД, ЕИК *******,
е станало френското дружество „Б.П.П.Ф.“ С.А., Франция, гр. Париж, рег. № *******,
чрез „Б.П.П.Ф.“ С.А., клон България", ЕИК *******.
Ответникът И.Ц.И.
не е изразил становище по исковата молба в законоустановения срок. В съдебно
заседание заявява, че не оспорва исковата молба.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
По делото
не се спори, а и видно от приложения към исковата молба договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-*******от 01.09.2014 г., сключен
между „Б.П.П.Ф.“ ЕАД и И.Ц.И., страните са били обвързани от валиден договор за
кредит, по силата на който ответникът е получил от ищеца сумата от 30 000
лв., със задължение да я върне на 96 месечни вноски, считано от 03.10.2014 г.,
съгласно погасителен план. Лихвеният процент е определен в размер на 14,96 %.
Според т. 5
от договора за кредит, при забава на една или повече месечни погасителни вноски
кредитополучателят дължи обезщетение за забава върху всяка забавена погасителна
вноска, в размер на законната лихва, а при просрочие на две или повече месечни
вноски, от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора
става предсрочно изискуемо, без да е необходимо изпращане на уведомление до
кредитополучателя.
Съгласно т.
9 от договора всички изявления на кредитора, отправени до кредитополучателя се
считат за узнати от последния, ако бъдат доставени на адрес, съответно
изпратени по факс или до адрес на електронната поща или съобщени по телефон,
посочени в договора.
Според приетото в т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС, обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на
чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит
или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, че ще счита кредита за предсрочно
изискуем, ако към този момент са налице обективните факти, обуславящи
настъпването й. Следователно предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с
волеизявление само на едната страна при наличието на две предпоставки: 1.
обективна, изразяваща се в неплащане на една или няколко вноски и 2. упражнено
от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем, като „обявяването“
предполага изявление на кредитора и има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора.
Ответникът не оспорва, а и се установява от приетата по делото без
възражения от страните съдебно-счетоводна експертиза, че са изяло погасени
вноските по кредита, с настъпил падеж до 05.10.2015 г. включително, вноска с
падеж 05.11.2015 г. е останала непогасена за лихва от 0,02 лв., а за вноските с
падеж от 04.12.2015 г. не са били извършвани погашения. Предвид това, при изцяло
непогасени вноски с падежи 04.12.2015 г. и 05.01.2016 г., считано от 05.01.2016
г. (падежът на втората последователно изцяло непогасена месечна вноска) за
кредитора е била налице обективната предпоставка, предвидена по чл. 5 от
договора, за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Ангажирани са и доказателства, че в съответствие с горепосоченото
тълкувателно решение кредиторът е предприел действия за уведомяване на длъжника
за обявяването на кредита за предсрочно изискуем, доколкото по делото е
приложено писмо от 12.05.2016 г. и товарителница от 14.05.2016 г. Видно от
съдържанието на товарителницата, уведомлението е изпратено до адреса, заявен от
кредитополучателя в договора за кредит (гр. София, кв. „*******), като е
отбелязано, че лицето е непознато на адреса, което обстоятелство не се оспорва
от самия ответник, предвид изричното му изявление в съдебно заседание, че не възразява
срещу исковата молба.
Предвид изложеното, кредиторът добросъвестно е предприел необходимите
действия по уведомяването на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост,
като с напускането на адреса, ответникът сам се е лишил от възможността да му
бъде връчено съобщението. При това положение съдът намира за доказани
твърденията на ищеца за приложимост на клаузата на чл. 9 от договора за кредит,
поради което следва да се приеме, че с достигането на писмото на 17.05.2016 г.
до адреса на ответника, И.И. е надлежно уведомен за настъпилата предсрочна
изискуемост и от този момент са настъпили нейните последици.
С оглед приетата дата на предсрочна изискуемост - 17.05.2016 г.,
релевантна за определянето размера на задълженията по кредита е заключението по
задача №1 от ССЕ, според която към момента на депозиране на настоящата исковата
молба (18.01.2017 г.), дължими са: главница – 27 513,46 лв.;
възнаградителна лихва за периода от 05.11.2015 г. до 17.05.2016 г. – 2152,37
лв.; обезщетение за забава в размер на законна лихва, за периода от 05.01.2016
г. до 09.11.2016 г., в размер на 2362,92 лв.
Съществувалото към датата на депозиране на исковата молба противоречие в
съдебната практика по въпроса дали при предсрочна изискуемост по договор за
заем/кредит вземането се определя само в размер на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума или се включва уговореното в договора
възнаграждение (възнаградителни лихви) и/или законните лихви, е разрешено с ТР
№3 от 27.03.2019 г., тълк. д. №3/2017 г. на ОСГТК на ВКС. В т. 2 от същото се
приема, че вземането при предсрочна изискуемост следва да се определи в размер
само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума
(главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащането, а за периода до настъпване на предсрочна
изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този момент
погасителен план, съответно според клаузите на договора преди изменението му. Така
даденото разрешение, съотнесено към искането на ищеца за присъждане на
възнаградителни лихви, обосновава извод за недължимост на възнаградителни лихви,
с настъпил падеж след установената по делото дата на предсрочна изискуемост –
17.05.2016 г., т.е. за периода от 18.05.2016 г., до датата на последната
погасителна вноска по погасителния план – 05.09.2022 г., равняваща се на
14 424,51 лв. (разликата между претендираните 16 576,88 лв. и
възнаградителните лихви с настъпил падеж до 17.05.2016 г., в размер на 2152,37
лв., според ССЕ).
Предвид изложеното и доколкото по делото не се установява горепосочените
задължения да са погасени, съдът намира, че ищцовата претенция се явява
основателна за суми както следва: 27 513,46 лв. – главница, ведно със законната
лихва от дата на исковата молба 18.01.2017 г.; 2152,37 лв. - възнаградителна
лихва по падежирали погасителни вноски за периода от 05.11.2015 г. до
17.05.2016 г.; 2362,92 лв. - обезщетение за забава в размер на законна лихва,
за периода от 05.01.2016 г. до 09.11.2016 г.. За разликата над 2152,37 лв. до
претендираните 16 576,88 лв., представляваща претендирана възнаградителна лихва
по погасителни вноски с падеж по погасителния план в периода 18.05.2016 г. -
05.09.2022 г., претенцията подлежи на отхвърляне като неоснователна. Съобразно
установения от ССЕ размер на обезщетението за забава - 2362,92 лв., за
разликата над него до претендираните 2371,02 лв., акцесорният иск следва да
бъде отхвърлен.
При този изход на спора, съобразно уважената част от исковете, в полза
на ищеца следва да се присъдят разноски за настоящото производство, в общ
размер на 1487,95 лв., от които: 68,94 лв. – юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК; 1281,14 лв. – държавна такса; и 137,87
лв. – депозит за ССЕ.
Предвид
изложените съображения, съдът
ОСЪЖДА И.Ц.И., ЕГН *********, с постоянен адрес ***, да заплати на „Б.П.П.Ф.“
С.А., Франция, гр. Париж, рег. № *******, чрез „Б.П.П.Ф.“ С.А., клон България",
ЕИК ******* (правоприемник на първоначалния ищец „Б.П.П.Ф.“ ЕАД, ЕИК *******),
със седалище и адрес на управление,***, на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240
от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, непогасени задължения по Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-*******от 01.09.2014 г.
за суми, както следва: 27 513,46 лв.
– главница по договора за кредит, ведно
със законната лихва от 18.01.2017 г., до окончателното погасяване на
задължението; 2152,37 лв. -
възнаградителна лихва по падежирали погасителни вноски в периода от 05.11.2015
г. до 17.05.2016 г.; 2362,92 лв. - обезщетение за забава в размер на законна лихва, дължимо за периода
от 05.01.2016 г. до 09.11.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни иска за възнаградителната
лихва, за разликата над уважените 2152,37 лв. до претендираните 16 576,88
лв., представляващи възнаградителна лихва по вноски с падеж по погасителния
план в периода 18.05.2016 г. - 05.09.2022 г., както и иска за обезщетението за
забава в размер на законната лихва, за разликата над уважените 2362,92 лв. до претендираните
2371,02 лв.
ОСЪЖДА И.Ц.И., ЕГН *********, да заплати на „Б.П.П.Ф.“ С.А., Франция, гр.
Париж, рег. № *******, чрез „Б.П.П.Ф.“ С.А., клон България", ЕИК *******,
на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК,
разноски за настоящото производство в общ размер на 1487,95 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: