Р Е Ш Е Н И Е
№ ...........
гр. Габрово 26.03.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в
публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и първа година
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕЛЕМИРА ДИМИТРОВА
при
секретаря ВИОЛИНА ТОДДОРОВА като разгледа докладваното от съдията Димитрова гр.
дело № 2310 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК.
В
исковата молба се твърди, че с Договор за кредит за текущо потребление от
30.03.2017 г. „Банка ДСК" ЕАД е
отпуснала кредит в размер на 8 000,00 лева, за срок 120 месеца на
кредитополучателя И.Л.М.
с ЕГН **********.
Кредитът е усвоен по разплащателна сметка IBAN
№ BG07STSA93000022684190
с титуляр И.Л.М.. За падежна датата за
издължаване на месечните вноски е определено всяко 15 -то число на месеца.
Кредитоискателят е взел решение за теглене на потребителски кредит в размер на
8000 лв., за покриване на свои текущи нужди, като е провел няколко срещи с
кредитен инспектор във финансов център на „Банка ДСК” ЕАД в гр. Габрово,
няколко седмици преди да сключи договор за потребителски кредит на 30.03.2017
г., като са обсъдили размера на кредита, лихвата, срокът за издължаване на
кредита и други параметри, свързани с разрешаването му и неговото погасяване в
съответния срок, чрез плащане на месечни вноски (главница и лихва).
„Банка ДСК” ЕАД преди
сключване на договора за потребителски кредит е предоставила пълна, четлива,
ясна и разбираема информация за параметрите на искания кредит, размерът, срокът
(120 месеца), лихвата (9,3 %) и др., след което кредитоискателя е сключил
договор за кредит с „Банка ДСК” ЕАД.
В чл. 6 от Договор за кредит за текущо
потребление е определен лихвения процент, който е в размер 9,30 % годишно или
0,03 % на ден, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR 0.326 % и фиксирана преференциална надабавка
в размер на 8,974 %, при изпълнение на условията по програма ДСК Партньори плюс
и пакет ДСК PAY +, подробно описани в
приложение към договора. При нарушаване на условията кредитополучателят губи
правото си да ползва преференициите изцяло или частично и приложимият лихвен
процент се увеличава, чрез увеличаване на надбавката, съгласно условията.
Лихвеният процент се променя с промяната на 6- месечния SOFIBOR към съответната дата по реда и в сроковете
посочени в договора и в общите условия. Годишния процент на разходите е в размер
на 11,44 %. Кредитът е обезпечен със договор залог на вземания от 30.03.2017
г.. Неразделна част от Договора за кредит за текущо потребление са и
подписаните от кредитополучателя Общи условия, наричани по-долу накратко ОУ.
Съгласно т. 18.1,
раздел VII от ОУ за предоставяне на кредити за текущо потребление към договора
за кредит, при неплащане месечна вноска от деня, следващ падежната дата на
главницата и/или лихвата, частта от вноската представляваща главница се
олихвява с прилагания лихвен, увеличен с наказателна надбавка от 10 процентни
пункта.
Съгласно т. 18.2 от
раздел VII при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни
целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До
предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред, остатъкът от кредита се
олихвява с прилагания лихвен процент съгласно т.7, раздел III от договора,
увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта.
Предвид допуснатото
неизпълнение по договора за кредит - липсата на плащания от страна на
Кредитополучателя, Банката е упражнила своето право да счита и
да обяви кредита за предсрочно
изискуем, като е изпратила до кредитополучателя нотариална покана
изх. № 07- 20-00497/06.03.2019
год. на Банка ДСК връчена му на 23.04.2019
год., чрез нотариус Невена Матева с per.
№ 165, per. № 938 / 2019 год.;
Според чл. 60, ал.
2 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/ "когато кредитът или отделни
вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в
случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в
срок на една или повече вноски по кредита, банката може да поиска издаване на
заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален
кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги".
В съответствие с цитираната разпоредба, а също и с разпоредбата на чл. 417, т. 2 от ГПК на 17.05.2019 г. Банката е подала пред Габровския районен съд Заявление за издаване на заповед" за изпълнение по чл. 417 от ГПК, като въз основа на заявлението и приложените към него писмени доказателства съдебен състав е издал в полза на Банката Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 2745 от 20 май 2019 г. и Изпълнителен лист № 544 от 20.05.2019 год., издадени по ч. гр. д. №939/2019 г. на Районен съд гр. Габрово, по силата на които длъжника И.Л.М. е осъдена да заплати, следните суми: Дължима главница: 7 108,44 лв.; Дължима договорна лихва: 453,70 лв., за периода от 16/11/2018 г. до 14/05/2019 г.; Лихвена надбавка за забава върху просрочената главница: 4,89 лв., за периода от 16/11/2018 г. до 14/05/2019 г.; Размер на обезщетението за забава след датата на настъпване на изискуемост: 3,95 лв., за периода от 15/05/2019 г. до 16/05/2019 г.; Дължими заемни такси: 120,00 лв.; Съдебни разноски в размер на 153.82 лева за платена държавна такса и юрисконсулстско възнаграждение в размер на 100,00 лв.
На 06.06.2019 г. въз основа на същите
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 2745 от 20
май 2019 г. и Изпълнителен лист № 544 от 20.05.2019 год., издадени по ч. гр. д.
№939/2019 г. на Районен съд гр. Габрово, кредиторът "Банка ДСК" ЕАД е образувал изпълнително дело при
частен съдебен изпълнител Звезделина Василева под № 20197340400596 г.
Съгласно т. 10.а. от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на
правото на иск, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, не са налице в случаите,
когато възражението по чл. 414 ГПК не е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК или не съдържа оспорване на вземането, като съдът, разглеждащ иска по чл.
422. респ. чл. 415. ал. 1 от ГПК. извършва самостоятелна преценка за наличието
на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по
тях на съда в заповедното производство.
Съгласно т. 18 от TP № 4/2014 г. по т.д. № 4/2013 г. вземането по банков кредит става предсрочно изискуемо „...след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост."
В извлечението от счетоводните книги за сметка № 11/24305989 по Договор за кредит за текущо потребление от 30.03.2017 г. е посочено, че „Банка ДСК" ЕАД обявява кредита за изискуем и като дата на настъпване на изискуемост на кредита е посочена датата 15.05.2019 год. и от тази дата се начислява предвидената в договора наказателна надбавка, поради забава в плащанията на дължими вноски и обявяване на предсрочната изискуемост на длъжника.
С оглед на горното се прави искане
съдът да постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо по
отношение на ответника И.Л.М. с ЕГН **********,***, съществуването на изискуеми
вземания
на "БАНКА ДСК" ЕАД, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 2745 от 20
май 2019 г. и Изпълнителен лист № 544 от 20.05.2019 год., издадени по ч. гр. д.
№939/2019 г. на Районен съд гр. Габрово, за сумите:
Обща дължима сума по
кредита: 7 690,98 лв.
Дължима главница: 7 108.44 лв. със
законната лихва
върху главницата на кредита от подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
Дължима договорна
лихва: 453,70 лв., за
периода от 16/11/2018 г. до 14/05/2019 г.;
Лихвена надбавка за
забава върху просрочената главница:
4,89 лв., за периода от 16/11/2018 г. до 14/05/2019 г.;
Размер на
обезщетението за забава след датата на настъпване на изискуемост: 3,95 лв., за
периода от 15/05/2019 г. до 16/05/2019
Дължими заемни такси:
120,00 лв., произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление от
30.03.2017 г., сключени между И.Л.М.
и „Банка ДСК" ЕАД.
В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от особения представител на И.Л. –
адв. Д..
Становището
му е, че искът с основание чл. 422 от ГПК е недопустим поради пропуски в
заповедното производство / непосочване на Договор за кредит за текущо
потребление от 30/03/2017
г. като документ от който произтича вземането и липсата на разпореждане за
незабавно изпълнение. Счита също така, че съдът не е извършил проверка за
наличието на неравноправни клаузи в договора за кредит за текущо потребление от 30/03/2017 г.,
което опорочава издадената заповед за незабавно изпълнение въз основа на
документ.
По
съществото
на спора особеният представите на ответницата взема становище за
неоснователност на предявения иск поради наличието на неравноправни клаузи в Договора
и приложимите към него общи условия.
Заявява също така, че в представеното от ищеца Приложение № 2 във връзка с кредитите за
текущо потребление, обезпечени със залог на вземане по трудово правоотношение,
съгласно което ползването на продуктите е
свързано с допълнителното изискване срещу отстъпка от лихвения процент
да се ползва застраховка „Нежелана безработица на кредитополучателя”. Счита, че
тази клауза е наравноправна, а в случай че това становище не бъде споделено то
застраховката следва да бъде ползвана от кредитора.
По
изложените съображения се прави искане предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното :
По делото е приложено ч.гр.д. № 939/2019г. на ГРС, по което въз
основа на заявление с вх. № 3798/17.05.2019г. е издадена в полза на „Банка ДСК”
ЕАД Заповед за изпълнение на парично задължение № 2745/20.05.2019г. против
длъжника И.Л.М. за сумата 7 108.44 лева главница, ведно със законната лихва,
считано от 17.05.2019г., за сумата 453.70 лева представляваща договорна лихва за
периода 16.11.2018г. – 14.05.2019г.,
сумата 4,89
лева, лихва за забава
за периода от 16.11.2018 г. до 14/05/2019 г., сумата 3,95 лева лихва за забава
след настъпване на предсрочната изискуемост за периода от 15.05.2019 г. до
16.05.2019 г. и за сумата 120,00 лв.
дължими заемни такси.
Видно от представените по
настоящото дело доказателства : Договор за кредит за текущо потребление от 30/03/2017 г., ведно с Общи условия, Погасителен
план, Приложение №
2
условия по стандартен кредит за текущо потребление, условия за ползване на
лихвена отстъпка за новоразрешаван кредит за текущо потребление при закупуване
на застрахователен продукт, декларация по чл. 5, ал. 2 от ЗПК от 15.03.2017 г.,
между страните по делото, е сключен Договор за кредит за текущо потребление от 30/03/2017 г. по силата на който „Банка ДСК”
ЕАД отпуска на кредитополучателя И.Л.М.
кредит за текущо потребление в размер на 8 000 лева. Усвояването на
кредита е уговорено да стане по разплащателна сметка IBAN № BG07STSA93000022684190, като
по същата сметка следва да се извършва и погасяването, което следва да се
извърши на вноски с падеж 15-то число на месеца. Неразделна част от
Договора за кредит за текущо потребление са и подписаните от кредитополучателя
Общи условия.
Договорено е кредитът да се
олихвява с променлив лихвен процент в размер на 9.30% годишно, формиран от
стойността на 6 месечния Софибор 0.326%, който при отрицателни стойности се
приема за нула и фиксирана преференциална надбавка в размер на 8.974% при
изпълнение на условията по програма ДСК Партньори плюс и пакет ДСК PAY +, подробно описани в приложение към договора. Преференциалният
лихвен процент от 9.3% е определен съобразно Приложение № 2 условия по
стандартен кредит за текущо потребление– чл. 2.2.1 и условия за ползване на
лихвена отстъпка за новоразрешаван кредит за текущо потребление при закупуване
на застрахователен продукт – чл. 1 и чл. 2 . Годишния процент на разходите по
сключения договор е в размер на 11,44 %. Кредитът е обезпечен с договор залог
на вземания от 30.03.2017 г.
Съгласно чл. 7.6 от
Общите условия кредитополучателят губи преференцията, в случай на неизпълнение на някое от условията, при които
е предоставен преференциалният лихвен процент по кредита, считано от датата на
неизпълнението.
Освен със загуба на
преференциалния лихвен процент по договора, неизпълнението на задължението за
плащане на погасителна вноска съгласно т. 18.1, раздел VII от ОУ за
предоставяне на кредити за текущо потребление към договора за кредит, са
свързва и с увеличаване на прилагания
лихвен с наказателна надбавка от 10 процентни пункта.
Съгласно т. 18.2 от
раздел VII при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни
целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До
предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред, остатъкът от кредита се
олихвява с прилагания лихвен процент съгласно т.7, раздел III от Общите условия,
увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта.
По
делото е приложена Нотариална покана изх. №
07- 20-00497/06.03.2019
год. на Банка ДСК връчена на 23.04.2019 год., чрез нотариус Невена Матева
с per. № 165, per. № 938 / 2019 год., с която кредитът по сключения между страните Договор за кредит за текущо потребление от 30/03/2017 г. е обявен за предсрочно изискуем, като
кредитополучателя е уведомен също, че считано от датата на получаване на
нотариалната покана непогасената главница става дължима и върху нея ще се
начислява лихва в размер на договорения лихвен процент, увеличен с предвидената
в договора надбавка за забава.
От
заключението на съдебно – счетоводната експертиза, прието като обосновано и
законосъобразно и неоспорено от страните се установява, че на 31.03.2017г. по
разплащателна сметка IBAN № BG07STSA93000022684190 с титуляр И.Л.М. са
преведени 8000,00 лв. с основание „усвояване на кредит за текущо
потребление".
След
усвояването на кредита ответницата И.М. е извършила погашения както следва :
вноски по главница - 891,56 лв., вноски за редовна лихва - 1174,74 лв., вноски
наказателна лихва - 4,13 лв.
Плащането
на месечни вноски по кредита е преустановено на 29.11.2018 г., или месечната
вноска с падеж 15.12.2018 г. е първата вноска с преустановено плащане.
Броят и
размерът на договорените и неиздължени вноски с настъпил падеж за погасяване на
кредита, по Договор за кредит за текущо потребление от 30.03.2017 г. са :
вноска с падеж 15.12.2018г. – 115.77 лева, вноска с падеж 15.01.2019г. – 115.77
лева, вноска с падеж 15.02.2019г. – 115.77 лева, вноска с падеж 15.03.2019г. –
115.85 лева.
Начислените
задължения по Договор за кредит за текущо потребление от 30.03.2017 г. в
счетоводството на ищеца след 17.05.2019 г. / датата на изготвяне на
извлечението от счетоводните книги на Банката/ са: главница – 7 108.44
лева, договорна лихва: 453,70 лв., лихва за забава върху просрочената главница
4,89 лв., лихва за забава след датата на настъпване на изискуемост: 3,95 лв.,
дължими заемни такси: 120,00 лв.
При горните фактически обстоятелства съдът намира, че е безспорно установено, че между страните е възникнало облигационно отношение във връзка с Договор за кредит за текущо потребление от 30.03.2017 г., като с превеждането на сумата от 8 000 лева по разплащателната сметка на ответницата „Банка ДСК” ЕАД е изпълнила задължението си по договора да й предостави финансиране в договорения размер.
От приетото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установи, че ответницата И.М. е преустановила обслужването на кредита на 15.12.2018г., като считано от 15.05.2019г. банката е обявила цялото си вземане по кредита за предсрочно изискуемо.
Ответницата е
уведомена за предсрочната изискуемост
чрез Нотариална покана изх. №
07-20-00497/06.03.2019 год. по описа на Банка ДСК връчена чрез нотариус Невена
Матева per. 937/2019, том 1, №
68, връчена надлежно по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК на адреса на ответницата,
посочен в договора за кредит, който е и неин постоянен и настоящ адрес,
регистриран в „НБД Население” / Решение
№ 148/02.12.2016г. по т.д. № 2072/2015г. на ВКС, I т.о., Решение №
25/03.05.2017г. по гр.д. № 60208/2016г. на ВКС, II г.о /.
От заключението се установява, че към датата
на обявяване на предсрочното изискуемост задължението на ответницата възлиза на 7 108.44
лева главница, 453,70 лв. договорна лихва, 4,89 лв. лихва за забава върху
просрочената главница, 3,95 лв. лихва за забава след датата на настъпване на
изискуемост и 120,00 лв. дължими заемни такси.
Именно тези суми са претендирани с
депозираното заявление по чл. 417 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр. д. 939/2019г. на Габровски РС.
При проверка на клаузите на Договора за съответствие с изискванията на ЗПК и ЗЗП, съдът не констатира наличие на неравноправни клаузи. В частност не е такава и клаузата предвиждаща отпускането на кредита при приложение на преференциален лихвен процент, при сключване на застраховка „Нежелана безработица на кредитополучателя”. Това е така, защото размерът на лихвения процент е отражение и на поетия от кредитора риск от евентуално неизпълнение на задълженията на кредитополучателя да върне заетия финансов ресурс. Именно преминаването на този риск върху застрахователя дава основание за отпускане на кредита при по- нисък /преференциален/ лихвен процент. От друга сключването на Договора за кредит не е предпоставено от сключването на застраховката „Нежелана безработица на кредитополучателя” и ответницата в качеството на кредитополучател би могла да избере и сключване на договора без наличието на такава застраховка, само при условията на чл. 2.2.1 от условия по стандартен кредит за текущо потребление.
По делото не се установи ответницата да е предприела действия да ангажиране отговорността на застрахователя по сключената застраховка, съгласно чл.16 ал.1 от ОУ на „Групама застраховане” ЕАД по Групова застраховка „Нежелана безработица на кредитополучателя”, с оглед на което възражението на особения й представител в тази насока е неоснователно.
Не е неравноправна и клаузата на чл. 8 от сключения договор за кредит, който предвижда при отрицателна стойност на индекса SOFIBOR, който е един от компонентите, формиращи договорната лихва, той да се приема за нула. В тази насока съдът споделя съображенията на процесуалния представител на ищеца, изложени в писмената му защита. Договорът за банков кредит, легално дефиниран в чл. 430 от Търговския закон, се характеризира с елемента възмездност. Кредитополучателят следва да заплати възнаградителна лихва на банката заради това, че банката му предоставя средства, които не му принадлежат. Плащането на лихва като съществен елемент от договора за банков кредит е допълнително утвърдено и в Закона за кредитните институции, който включва лихвения процент в задължителното съдържание на условията по банков кредит. Законът и практиката не познават задължение за банката да заплаща лихва при отпускане на кредити при настъпването на определени условия, до което би се стигнало при отрицателни стойности на индекса SOFIBOR.
Съдът счита, че клаузата на чл. 8 от Договор за кредит за текущо потребление от 30.03.2017 г. не е неравноправна по смисъла на чл. 146 от ЗЗП и защото не води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора. Предлагайки кредити с променлив лихвен процент, банката също понася риск от възможността да получи по-малко възнаграждение от първоначално предвиденото и калкулираното. Рискът като определящ елемент на променливия лихвен процент не се изразява само в понасяне на загуби от кредитополучателя за сметка на печалба за банката в случай на увеличение на базовия индекс, а следва да се отчете и възможността Банката да получи по-малко в сравнение с предвиденото към момента на сключване на договора, при намаление на индекса. Поради тази причина поставянето на минимален праг на лихвата посредством определяне на базов индекс не по-нисък от нула, не нарушава баланса в разпределянето на риска между насрещните страни.
Неоснователно е и възражението на особения представител на ответницата, че няма съответствие между вземането предявено в заповедното производство и това чието установяване е предмет на настоящия исков процес. От приложените доказателства е видно, че исковото производство и заповедното производство имат еднакъв предмет.
По изложените по- горе съображения съдът счита, че предявеният установителен иск с основание чл. 422 от ГПК следва да бъде уважен изцяло като основателен и доказан.
Ответницата следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 1 203.82 лева, както и направените в заповедното производство разноски в размер на253.82 лева
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 от ГПК, по отношение на И.Л.М., ЕГН **********, с адрес ***, представлявана по делото от
особения представител адвокат Н.Д., че същата ДЪЛЖИ на “БАНКА ДСК” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Московска” №
19 със съдебен адрес *** – чрез юрисконсулт Д.М., сумата : 7 108.44 лева / седем хиляди
сто и осем лева и четиридесет и четири стотинки/ главница, ведно със законната лихва, считано от17.05.2019г.,
сумата 453,70 лева / четиристотин петдесет и три лева и седемдесет стотинки/
договорна лихва за периода от 16/11/2018
г. до 14/05/2019 г., сумата 4,89 лева / четири лева и деветдесет и осем
стотинки/ лихвена надбавка за забава върху просрочената главница
за периода от 16.11.2018 г. до 14.05.2019 г.; сумата 3,95 лева / три лева и деветдесет
и пет стотинки/ обезщетение за забава след датата на настъпване
на изискуемост за
периода от 15.05.2019 г. до 16.05.2019 г. и сумата 120,00 лева / сто и двадесет
лева/ дължими заемни такси, произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление
от 30.03.2017 г., за което е издадена Заповед за изпълнение № 2745/20.05.2019г.,
по ч. гр. д. № 939/2019г. на Габровски РС, на осн. чл. 422 от ГПК.
ОСЪЖДА И.Л.М., ЕГН **********, с адрес ***,
представлявана по делото от особения представител адвокат Н.Д. ДА ЗАПЛАТИ на БАНКА ДСК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. “Московска” № 19 със съдебен адрес *** – чрез юрисконсулт Д.М.
направените в исковото производство разноски в размер на 1 203.82
лева /хиляда двеста и три лева и осемдесет и две стотинки/, както и направените
в заповедното производство разноски в размер на 253.82 лева / двеста петдесет и
три лева и осемдесет и две стотинки/.
Препис от решението да бъде връчен на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :