№ 2021 г., гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД
VІ-ти
касационен състав,
в публично заседание на 7.01. 2021 г., в състав :
Председател
: К. Кипров Членове
: Евелина Попова
Марияна Бахчеван
при секретаря Наталия Зирковска
с участието на
прокурора Силвиян Иванов
като разгледа докладваното от съдия Кипров
касационно дело № 2604 по описа на
съда за 2020 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.63, ал.1, пр.ІІ
от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна , против решение № 260233/13.10.2020 г. по НАХД № 2045/2020 г. по описа на ВРС, с което е
отменено издаденото от директора НП
№ 03-007944/ 4.10.2017 год. С
развити в жалбата доводи, които по съществото си са такива за наличие на касационното основание по
чл.348,ал.1,т.1 от НПК – нарушение на материалния закон, се иска отмяна на
въззивното решение и постановяване на
друго такова за потвърждаване на НП. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощения юрисконсулт Н., включително с претенция за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът „Т.-Т.БГ“ ООД , чрез упълномощения адвокат С.
изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното
решение.
След
преценка на изложените от страните доводи и извършената
по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът
намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна
страна, против подлежащ на касационен контрол
съдебен акт, а разгледана по същество
тя е
неоснователна.
С обжалваното НП е наложена на ответника на основание чл.415в, ал.1 от КТ имуществена
санкция от 250 лв. за нарушение на чл.139,ал.1 от КТ във вр. с чл.4а, ал.1 от
Наредбата за работното време и отпуските , а именно : затова, че на 9.07.2017
г. в обект – павилион № 161, находящ се в гр.
Варна, Централен рибен пазар, „Т.-Т.БГ“ ООД в качеството си на
работодател не е регламентирал в Правилника за вътрешния трудов ред и
допълнението към него разпределението на
работното време с начален и краен час,
съответстващ на реалната продължителност на работното време, декларирано от
лицето Т.Т.К. , на длъжност продавач- консултант.
За да отмени обжалваното НП, районният съд е приел, че липсва от обективна страна осъществен състав
на адм. нарушение - описаното деяние не
е извършено.
Касационният
съд намира,че въззивното решение е постановено при отсъствието на
заявеното касационно основание
по чл.348,ал.1,т.1 от НПК – нарушение на материалния закон.
Правилна е
извършената от районния съд преценка на
събраните по делото доказателства , съдържанието на които опровергава по
категоричен начин извършването на деянието на посочената в НП дата 9.07.2017 г. -според представената от Т.К. декларация от
същата дата, посоченото в нея работно време изцяло съвпада с работното време
регламентирано от работодателя в Правилника за вътрешния трудов ред. При
недоказаност на описаното в НП деяние, принципно правилен е правния извод на
ВРС за липсата на осъществен от обективна страна състав на адм. нарушение, респективно за материална
незаконосъобразност по тази причина на обжалваното НП. Що се касае до
извършеното в НП фактическо описание на деянието и съответствието му с
цитираната като нарушена норма на чл.139, ал.1 от КТ във вр. с чл.4а,ал.1 от
Наредбата за работното време, почивките и отпуските, то такова не е налице,
което според касационният съд е достатъчно основание за материална незаконосъобразност на НП. Нормите
на чл.139, ал.1 от КТ и чл.4а, ал.1 от Наредбата вменяват в задължение на
работодателя да регламентира в Правилника за вътрешния трудов ред
разпределението на работното време в зависимост от организацията на съответния
работен процес. Установяването на работното време и неговата регламентация в
Правилника са понятия различни от спазването му в реалния работен процес. Описаното в НП несъответствие според наказващия орган между установената в
Правилника и посочената в декларацията
на К. продължителност на работното време освен, че не съществува, е понятие
съвсем различно от изпълнението на задължението по чл.139, ал.1 от КТ, тъй като
се касае за неспазване на установеното вече работно време, а не за липса на
регламентацията му. Така, като е отменил материално незаконосъобразното по
изложените съображения НП, районният съд е постановил решението си при правилно
приложение на материалния закон.
Освен
материално законосъобразно, при служебно извършената от касационния съд
проверка не се установиха пороци във връзка с допустимостта и валидността на
въззивното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
При този изход от делото, неоснователна е претенцията на
касатора за разноски по делото, а такива на ответника не следва да се присъждат,
поради липсата на такова искане от негова страна.
Предвид
изложеното , съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260233/ 13.10.2020 г. по НАХД № 2045/2020 г. по описа на ВРС .
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: