Р Е Ш Е Н И Е
№ 2633/26.6.2020г.
гр.
Варна, 26.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII-ти състав, в публично
заседание на шестнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ДИМОВА
при участието
на секретаря Антоанета Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 21003 по описа за 2019г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по молба на Е.Д.М., ЕГН ********** постоянен адрес:г*** срещу: „Н.е.к." ЕАД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление:***, представлявано
от Иван Тодоров Йончев, с която са
предявени следните обективно кумулативно съединени искове:
1)
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна уволнението на
ищеца, извършено със Заповед №36/01.11.2019 г.;
2)
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди
уволнението работа;
3)
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ,
за осъждане ответника да заплати
на ищеца обезщетение в размер на 1800,00 лв. за времето, през което ищецът е
останал без работа поради незаконно уволнение, за периода от 01.11.2019г. до
19.12.2019г., на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. с
чл.225, ал.1 от КТ.
В исковата молба ищецът Е.Д.М. твърди,
че с ответното
дружество е в трудовоправни отношения, считано от 31.10.2011 г., като
осъществявал трудовата си дейност в Почивна станция „Енерго 1", гр. Варна, кк „Св. Св. Константин и Елена". Първоначално бил
назначен като общ работник, а след това с допълнителни споразумения му било
възлагано изпълнението и на други функции: „работник, поддръжка сгради"
/Допълнително споразумение № 113/02.12.2011 г./, „работник, поддръжка
сгради" и „функциите на общ работник" /Допълнително споразумение №
1/29.03.2012 г./, „портиер" / 15.10.2012 г.-01.01.2013 г./. От 14.11.2013 г. до датата
на прекратяване на ТПО - 01.11.2019 г. бил на длъжност „портиер, той
и работник поддръжка на сгради", като през различните периоди с
допълнителни споразумения към трудовия му договор бил на 4 или 8 часов работен
ден. С Допълнително споразумение № 7/31.12.2018 г., считано от 01.01.2019 г. работното му
време до 01.04.2019 г. било на 4 часов работен
ден с основно трудово месечно възнаграждение 310,00 лева, като
останалите параметри на ТД останали непроменени, включително и безсрочния му
характер. На 01.04.2019 г. бил повикан да подпише ново
споразумение към трудовия ми договор, с което се уговаряло преминаване на 8 часов работен
ден. Допълнителното споразумение включвало и клауза за промяна на трудовия
договор- от безсрочен
на срочен за срок до 01.11.2019 г. Ищецът твърди, че не е възприел наличието на посочената клауза при
подписването на допълнителното споразумение и е подписал последното без
осъзнаване на това обстоятелство. Заявява, че при подписването на
допълнителните споразумения работниците били поставяни в ултимативни условия,
като били заплашвани с уволнение при отказ да подпишат такива. Изтъква, че
трудовото му правоотношение било прекратено на 01.11.201г., на основание
чл.325, ал.1, т.3 от КТ, с изтичането на срока, уговорен с допълнителното
споразумение. Твърди, че е единственият работник с прекратен трудов договор
/респ.-неподновен такъв/, което обстоятелство обяснява с наличието на
заболяване на очите и с недобри отношения с управителя на почивната станция. Поддържа, че не е правил
писмено волеизявление до ответното дружество, предхождащо подписването на
Допълнителното споразумение от 01.04.2019 г., че желае безсрочния му ТД да
бъде трансформиран в срочен. Твърди,
че трудовите му задължения не са имали и нямат сезонен, временен или
краткотраен характер, както и че и при намаляването на обема на работа през
зимните месеци е имало необходимост от поддръжка на станцията. Счита, че при извършеното от
страна на ответното дружество уволнение на основание чл. 325, ал.
1. т. 3 от КТ е
нарушен принципът за добросъвестност, установен в чл. 8, ал.1 от КТ, тъй като
работодателят е злоупотребил с предоставените му от закона права, за да не бъде
изплатено обезщетение, поради съкращаване обема на работа в предприятието, или
работника да не се ползва от правата си при трудоустрояване поради намалена
трудоспособност. Съобразно
изложеното моли за уважаване на предявените искове; прави искания по доказателствата и
претендира присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна „Н.е.К." ЕАД депозира отговор
на исковата молба, в който исковите претенции се оспорват като
частично допустими, но неоснователни и необосновани. Оспорва по основание и по
размер исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.3 от КТ, а искът по чл.344, ал.1, т.2
от КТ намира, че следва да бъде отхвърлен, без да бъде разглеждан по същество.
Счита прекратяването на трудовото правоотношение с ответника за правилно и
законосъобразно. Оспорва фактическите твърдения на ищеца. Не оспорва
обстоятелството, че с ищеца е
възникнало валидно трудово правоотношение въз основа сключен срочен трудов
договор №80/30.04.2018 г. с уговорен тримесечен изпитателен
срок, считано от
01.11.2011 г., по силата
на което М. е бил назначен на длъжност „общ работник", с място на работа Почивна станция ПС „Енерго Г
- гр.Варна, к.к. „Св.Св. Константин и
Елена", както и че с допълнителни споразумения били уговаряни промени в
длъжността на последния. Сочи, че с последвало
четвъртото по ред Допълнително споразумение № 7 от 05.06.2012 г. договорът
на ищеца е станал безсрочен, на длъжността „работник поддръжка сгради". Твърди, че още
при постъпването на работа ищецът е бил наясно, че почивният дом е със сезонен
вид и характер работа. Заявява, че договорите на всички служители се сключват
само като срочни договори за сезонната работа, в подкрепа на което сочи
предоставено по делото щатното разписание за ПС „Енерго
Г гр.Варна, к.к. „Св.Св.
Константин и Елена" за 2019 г. Твърди, че станцията работи ефективно само през
летния сезон, поради което почти всички длъжности са сезонни и срочни, като
най-дългия период на срок на договор е 7 месеца, а най-краткия 3 месеца. Поддържа, че ищецът е бил
добре запознат със сезонността на работата на почивната станция. Позовава се на
представените по делото 12 броя допълнителни споразумения, които намира, че
формират извода, че през годините бившият служител е бил напълно наясно,
подписвайки всяко едно от тях, че длъжностите му са сезонни, поради
функционалността на мястото, в което работи. Счита за напълно законосъобразна
предприетата от работодателя промяна на основанието на договора с лицето - чл.68, ал.1,
т.1 и ал.З от КТ, с оглед утвърденото ново щатно разписание за период от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 година.
Оспорва като неоснователни и необосновани твърденията на ищеца, че сключеният с
него срочен трудов договор за извършване на сезонна работа е довел до
нарушаване от страна на НЕК ЕАД на нормите на трудовото законодателство. Намира
за безспорно наличието на условията за приложение на чл. 68, ал.1, т.1 и ал.3 от
КТ. Оспорва изцяло като необосновани и недоказани твърденията на ищеца, че
само неговото трудово правоотношение е било прекратено, както и тези за наличие
на неетично поведение от страна на управителя на станцията. В подкрепа на
законосъобразността на действията на работодателя изтъква наличието на
утвърдено ново щатно разписание, в което е закрита единствената щатна бройка на
длъжността „портиер, той и работник, поддръжка сгради". Оспорва като
недоказани твърденията на ищеца, че прекратяването на трудовия договор е във
връзка с предстоящото му явяване пред ТЕЛК.
Ето защо
ответникът моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените от ищеца искове като неоснователни и недоказани, а искът по чл.344, ал.1, т.2 от КТ- да не бъде разглеждан или да бъде
отхвърлен. В условията на евентуалност моли за точно определяне размера на
обезщетението по чл.225, ал.2 от КТ. Претендира присъждането на разноски.
По искане на процесуалния представител на ищеца е допуснато изменение на предявения иск по чл.344, ал.1, т.3, вр. с чл.225, ал.1 от КТ чрез намаляване на размера му, като същият следва да се счита предявен за сумата от 1541,29 лв., поради което производството по посочения иск е прекратено с протоколно определение от същата дата в частта за разликата над сумата от 1541,29лв. до пълния предявен размер от 1800,00лв.
В съдебно
заседание ищецът, чрез
процесуалния си представител, поддържа коригираните исковите
претенции и моли за уважаването им, както и да
бъдат присъдени направените по делото разноски. Представител на ответната
страна настоява за отхвърляне на исковите претенции по изложените в отговора
съображения.
Подадената
искова молба отговаря на процесуалните изисквания на закона и се явява допустима. От изложените в
исковата молба фактически твърдения се установява наличието на извънсъдебен
спор между страните като условие за надлежното упражняване на правото на иск. Разгледана по същество, исковата молба
е неоснователна, по следните
съображения:
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа
страна:
С Трудов договор
№80/31.10.2011г., сключен между страните, (л.35) ищецът бил назначен на
длъжност общ работник с място на работа Почивен дом „Енерго 1“, гр. Варна, кк „Св. Св.
Константин и Елена“, при осемчасов работен ден и изпитателен срок от три месеца.
С Допълнително споразумение №113/02.12.2011г. (л.37) ищецът бил преназначен на
длъжност работник, поддръжка на сгради, при осемчасов работен ден и изпитателен
срок от шест месеца, като с Допълнително споразумение №7/05.06.2012г. (л.53) бил
уговорен срок на договора- за неопределено време. С Допълнително споразумение
№3/12.11.2013г. (л.47) ищецът бил преназначен на длъжност портиер, той и
работник, поддръжка на сгради, каквато длъжност заемал до прекратяването на
трудовото правоотношение, като с допълнителни споразумения през отделни периоди
било уговаряно работно време при 4-часов или 8-часов работен ден. На 01.04.2019г. между страните било сключено
поредно допълнително споразумение (л.40), по силата на което трудовият договор бил трансформиран в
срочен, със срок- до 01.11.2019г., при 8-часово работно време. След
изтичането на посочения срок, със Заповед №36/01.11.2019г. на изпълнителния
директор на дружеството-работодател (л.12) трудовото правоотношение с ищеца
било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.3 от Кодекса на труда.
Изложените обстоятелства се установяват от приобщените като писмени доказателства по делото надлежно заверени
копия от трудов договор, допълнителни споразумения и заповед за прекратяване на
трудово правоотношение.
За изясняване фактическата страна на спора е
назначена съдебно-счетоводна експертиза, както и са допуснати гласни
доказателства на ответника.
В заключението на вещото лице се посочва, че
размерът на евентуално дължимото обезщетението по чл.225, ал.1 КТ за периода от
01.11.2019г. до 19.12.2019г. е в размер на 1541,29 лева. Съдът кредитира
заключението на вещото лице като пълно, обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните по делото /л.139-142/.
Като
свидетел по делото е разпитана С. Р. Т., заемаща длъжност „управител на почивна
станция“ при ответното дружество. Като служител на ответника същата се явява в
известна степен ненапълно безпристрастен свидетел, поради което достоверността
на показанията й подлежи на внимателна преценка и същите следва да се
преценяват по реда на чл.172 ГПК – с оглед всички други данни по делото и като
се има предвид възможната ѝ заинтересованост от спора.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За
да бъде уважен
главният иск с правно основание чл.344, ал.1,
т.1 от КТ следва да се констатира
незаконосъобразност на уволнението, съобразно критериите за посоченото
прекратително основание. В случая трудовият договор е прекратен на основание
чл.325, ал.1, т.3 от Кодекса на труда- поради изтичане на уговорения срок.
Безспорно е между страните, а и от събраните доказателства се установява,
че на 01.04.2019г. ищецът е подписал Допълнително споразумение към сключения
между страните трудов договор, с което е уговорен срок на договора – до
01.11.2019г. Не се спори и че трудовото правоотношение е прекратено след
изтичането на посочения срок. Ищецът счита уволнението за незаконосъобразно,
като поддържа, че не му е направило впечатление включването в допълнителното
споразумение на клауза, с която договорът се трансформира в срочен. Счита
посочената клауза за „уловка“, като твърди също, че при подписването на
допълнителните споразумения на работниците е бил поставян ултиматум, че при
отказ да подпишат ще бъдат уволнени. Намира и че е уволнен, тъй като не е
включен в приятелския кръг на управителя на станцията-св.Тончева, както и че
същата е проявявала специално негативно отношение към него, особено след като е
узнала за наличието у ищеца на здравословен проблем.
Съдът намира, че изложените твърдения не обосновават извод за
незаконосъобразност на уволненето на ищеца. На първо място, същите са напълно
голословни и неподкрепени от никакви конкретни доказателства. По делото не се
установява по никакъв начин спрямо ищеца да е проявявано особено негативно
отношение, което да е обусловило прекратяването на трудовото му правоотношение.
Твърденията, че ищецът не е подписал съзнателно посоченото допълнително
споразумение, а е бил подведен, не могат да бъдат кредитирани не само поради
тяхната недоказаност, а и поради обстоятелството, че същият не може да извлича
изгодни за себе си правни последици, с аргумент, че е излъган, при условие, че
доброволно е положил подписа си под споразумението и с това е изразил съгласието
си с неговото съдържание. Следва да се отбележи също, че доводите на ищеца, че
не е правил писмено волеизявление до ответното дружество, предхождащо
подписването на Допълнителното споразумение от 01.04.2019г., че желае
безсрочният му трудов договор да бъде трансформиран в срочен, са неотносими към
настоящия спор, тъй като касаят хипотезата на чл.68, ал.4 от КТ, а същата е
неприложима в случая, тъй като трудовото правоотношение е прекратено на
различно основание.
При това положение спорът между
страните от съществено значение за делото се свежда до въпроса дали възложените
на ищеца трудови функции са имали сезонен характер. Според разпоредбата на чл.67, ал.1, т.2 от КТ
трудовият договор може да бъде сключен като срочен такъв. Третата алинея на
цитираната норма посочва, че трудовият договор за неопределено време не може да
се превръща в договор за определен
срок, освен при изричното желание
на работника или служителя, изразено писмено. Нормата на чл.119 от КТ също предвижда възможност за изменение
на трудовото правоотношение за определено или неопределено време с писмено съгласие между страните. В
случая такова е налице и е инкорпорирано в подписаното между страните
Допълнително споразумение №2/01.04.2019г. На следващо място, сключването на срочен трудов договор се допуска за изпълнение на временни, сезонни
или краткотрайни работи и дейности, както и с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия (чл.68, ал. 3 от КТ). От своя страна нормата на
чл.68, ал.5 от КТ предвижда, че трудов договор по ал.
1, т. 1, сключен в нарушение на ал.
3 и 4, се смята
за сключен за неопределено време.
Ищецът поддържа, че трудовите функции на длъжността „портиер, той и работник
поддръжка на сгради“ нямат сезонен, временен или краткотраен характер. В тази
връзка съдът съобрази на първо място представеното по делото копие от
Предложение от С. Т.-управител на ПД „Енерго 1“ Варна
(л.69), с което се посочва, че във
връзка с преминаването на базата в сезонен обект и промяна на щатното
разписание, считано от 01.11.2013г. станцията е само с един човек дневна
охрана. Изразява се мнение, че за нормален режим на работа е необходим още един
работник и се предлага по тези съображения ищецът да бъде преназначен на
длъжността портиер, той и поддръжка на сграда, считано от 14.11.2013г. От
посочения документ, неоспорен от ищцовата страна, се
установява, че работата в почивната станция действително е била организирана на
сезонен принцип още от 01.11.2013г. В тази насока са и данните от представеното
разписание на длъжностите на персонала за периода от 01.01.2019г.
до 31.12.2019г., от което е видно, че всички длъжности са предвидени за
определен срок (л.62); изменение №1 и изменение №2 на разписание на длъжностите
за 2019г. (съответно-л.63 и л.64) и доклади относно летен сезон на 2018 и
2019г. (л.65-68), които също налагат извода, че дейността на почивната станция
е била със сезонен характер. Съдът намира и че не следва да бъдат пренебрегвани
показанията на св.Т., тъй като същите кореспондират на приложените по делото
писмени доказателства и следователно липсват основания да не бъдат кредитирани.
Свидетелката заявява категорично, че в посочения обект се ангажира персонал
само за сезона от 15-ти юни до края на м.септември, след което на работа
оставали двама работници на 8-часов работен ден и двама- на четиричасов такъв.
Посочва, че до 2019г. след края на сезона всеки път с ищеца са били сключвани
допълнителни споразумения, с които се осигурявала непрекъснатост на трудовата
му заетост и извън сезона, като положението му е било изключение спрямо това на
останалите служители. Свидетелката изяснява също, че с охраната на обекта през
последната година е натоварена външна
фирма, поради което отпаднала необходимостта от длъжността „портиер“. Твърденията
на свидетелката се подкрепят и от приложените копия на подписани между страните
Допълнително споразумение №70/28.03.2019г. и Допълнително споразумение
№947/24.07.2019г., в които изрично е посочено, че са сключени на основание
чл.119, във вр.
с чл.68, ал.1, т.1 и ал.3 от КТ и утвърденото щатно разписание.
Предвид
изложеното съдът намира за безспорно установено, че към момента на сключване
между страните на Допълнително споразумение №2/01.04.2019г. работата, възложена
на ищеца, действително е имала сезонен характер. При това положение трансформирането
на безсрочния трудов договор на ищеца в срочен такъв се явява съобразено с
разпоредбите на чл.119 от КТ и чл.68, ал. 3 от КТ и следователно няма основания
да бъде счетено за незаконосъобразно. В тази връзка съдът съобрази и
установената съдебна практика. В Решение № 94 от 17.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3082/2017 г., IV г. о.,
ГК например се приема, че съответната длъжност няма характер на временна, сезонна
или краткотрайна по смисъла на
чл. 68, ал.
3 КТ, ако е продължила да
съществува и след изтичане на срока
на трудовия договор, а се касае
за работа с постоянен характер. От приложените щатни разписания за 2019г. и 2020г. се установява, че
длъжността, която е заемал ищеца, е съкратена. Най-близка от останалите да
съществуват длъжности е тази на „магазинер, той и поддръжка сгради“. Касае се
обаче за материално-отчетническа длъжност, свързана с изпълнението на различни
по характер служебни задължения (видно от приложената на л.128-131 длъжностна
характеристика), при което не може да се счете, че длъжността на ищеца е
продължила да съществува и след прекратяването на трудовото му правоотношение. Доводите,
че ищецът изпълнява критериите за подбор и може да заема позиция „магазинер,
той и поддръжка на сгради“, са неотносими към
настоящия спор, тъй като не се касае за уволнение при условията на чл.328,
ал.1, т.1, т.2 или т.3 от КТ, а за прекратяване на трудово правоотношение
поради изтичане на уговорения между страните срок.
По изложените
съображения съдът намира за законосъобразно извършеното уволнение, предмет на
делото, поради което искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ следва да бъде
отхвърлен.
С оглед акцесорния характер на иска за възстановяване на работа и
на иска за присъждане на обезщетение за оставяне без работа и обстоятелството,
че атакуваното уволнение е законно, исковете по чл. 344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ се явяват неоснователни и следва
да бъдат отхвърлени.
При посочения
изход на делото ищецът няма право на разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК. Такива следва
да бъдат присъдени на ответника, на основание чл. 78, ал.8, вр. ал.3 ГПК, а именно- разноски за юрисконсултско възнаграждение. С оглед разпоредбата чл. 23, т.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ съдът намира, че възнаграждението следва да бъде определено в общ размер
от 200лв., от които 100лв. за процесуално представителство по исковете за отмяна на уволнението и за възстановяване на работа, както и 100 лв. за
процесуално представителство по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр. с чл.225, ал.1 от КТ.
Мотивиран от
гореизложеното, Варненският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Е.Д.М., ЕГН ********** постоянен адрес:г*** срещу: „Н.е.к." ЕАД,
ЕИК
*********, седалище и адрес на управление:***, представлявано от
Иван Тодоров Йончев, искове с правно основание чл.344, ал.1,
т.1, т.2 и т.3 от КТ, за признаване за незаконно и отмяна
уволнението на ищеца, извършено със Заповед №36/01.11.2019 г., за възстановяване
на ищеца на заеманата преди уволнението работа при ответното дружество „Н.е.к." ЕАД, както и за осъждане ответника да заплати
на ищеца обезщетение в размер на 1541,29
лв. за времето, през което ищецът е останал без работа поради незаконно
уволнение, за периода от 01.11.2019г. до 19.12.2019г., на основание чл.344,
ал.1, т.3, вр. с чл.225, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.8 ГПК Е.Д.М., ЕГН ********** постоянен адрес:г*** ДА ЗАПЛАТИ на „Н.е.к." ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***, представлявано от
Иван Тодоров Йончев, сумата от 200,00лв./двеста лева/, представляваща разноски по делото
за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
въззивна жалба пред Окръжен съд гр.Варна, в
двуседмичен срок, считано от 30.06.2020г., на основание чл. 315, ал.2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: