Определение по дело №41/2019 на Окръжен съд - Перник

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 67

 

гр. Перник, 28.01.2019 г.

 

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на 28.01.2019 г., в състав:

 

Съдия: Кристиан Петров

 

като разгледа гр. дело № 00041 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

След осъществена процедура по реда на чл. 23, ал. 3 ГПК, настоящото производство е образувано по искова молба от Е.Д. срещу Софийски районен съд, Софийски градски съд и Върховен касационен съд, с която е предявен иск с посочено пр. осн. чл. 2б от ЗОДОВ за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца обезщетение в размер на 60 000 лв. за причинени неимуществени вреди – душевни болки и страдания от забавяне на производството за лишаване на бившия й съпруг от родителски права за период по-дълъг от 11 години.

Ищцата твърди, че през 2003 г. е завела производство за лишаване на бившия й съпруг от родителски права пред СРС, по което е образувано гр. д.  №  1400/2003г., първоначално прекратено, впоследствие отменено от СГС, след което първонистанционното дело повторно е прекратено и след това отново отменено от СГС. В производството пред СРС за периода 10.10.2003г. – 28.10.2005г. били проведени 7 заседания, като в първите две заседания не е даден ход на делото, а другите били отлагани без основание. По въззивна жалба против първоинстанционното решение по гр. д. № 1400/2003г. е образувано дело № 398/2006г. на СГС, като са проведени три заседания, първите две отложени поради нередовно призоваване, като делото е приключило с решение  с което е обезсилил първоинстанционното решение и е върнал делото за ново разглеждане, по повод на което пред СРС е образувано гр. д. № 4568/2007г. По същото било проведено заседание на 11.02.2008г., но ход на делото не е даден, тъй като съдът е приел, че решението на СГС по дело № 398/2006г. подлежи на обжалване и е прекратил делото, за да може страните да обжалват решението на СГС. След изчерпване на процедурата, пред СРС било образувано гр. д. № 3319/2008г. и разглеждането на делото започнало отначало като в периода 25.11.2008г. – 24.02.2009г. били проведени две заседания и съдът е постановил решение, с което отхвърлил исковете на Е.Д.. Решението е обжалвано пред СГС като е образувано гр. д. 5056/2009г., по което съдът е прекратил делото, впоследствие отменено от ВКС. В изпълнение на указанията на ВКС, СГС продължил производството по гр. д. 5056/2009г. като за периода 12.12.2009г. – 14.02.2013г са проведени 10 заседания по делото като същото било многократно отлагано поради неизпълнена процедура по призоваване на всички заинтересовани страни. Производството е приключило с решение № 2445/2013г., с което искането на Е.Д. за лишаване на Е.Н. от родителски права е отхвърлено. Решението по гр. д. 5056/2009г. е обжалвано пред ВКС, който с определение № 238/12.02.2014г. не допуска решение № 2445/2013г. на СГС по гр. д. 5056/2009г. до касационно обжалване.

По повод жалба на Е.Д. до Европейския съд по правата на човека, същата е уведомена с писмо от 25.09.2014г., че жалбата й не е допусната до разглеждане от ЕСПЧ, тъй като не са изпълнение условията на чл. 34 и 35 от Конвенцията.

Със заявление №РС-14-476/27.10.2014 г. ищцата е отправила искане по реда на Глава трета "а" ЗСВ, вследствие на което е стартирана административна процедура за обезщетение за вреди. С писмо от 13.12.2014г. на министъра на правосъдието, ищцата е уведомена, че заявлението й №РС-14-476/27.10.2014 г. не подлежи на разглеждане по реда на Глава трета "а" от ЗСВ като отказът е основан на това, че административната процедура за обезщетение за вреди е приключила с Констативен протокол на специализирано звено на Инспектората към ВСС, в който е констатирано, че подаденото от ищцата заявление не подлежи на разглеждане по реда на Глава трета "а" от ЗСВ, тъй като не отговаря на законовите изисквания на чл. 60а, ал. 4 от Закона за съдебната власт и §8, ал. 2 от ПЗР към ЗИД на ЗОДОВ.

Пернишкият окръжен съд, при проверка на исковата молба относно допустимостта на предявените искове, намира следното:

От фактическите твърдения и обстоятелства, изложени в исковата молба, които определят и спорното материално право е видно, че се претендира заплащане на обезщетение от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, т.е. предявените искове са с пр. осн. чл. 2б от ЗОДОВ.

За да прецени допустимостта на исковата молба, настоящият състав съобрази практиката на ВКС, намерила израз в определение от 05.01.2018 г. по гр. д. № 2643/2017 г. на ВКС, ІІІ г. о., определение № 10 от 7.01.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4873/2018 г., IV г. о., ГК, така и в постановено по реда на чл. 290 ГПК решение от 11.04.2016 г. по гр. д. № 5721/2015 г., ІІІ г. о. на ВКС. В същата се приема, че съгласно втората алинея на чл. 8 ЗОДОВ абсолютна предпоставка за предявяване на иска по чл. 2б от ЗОДОВ е изчерпването на административната процедура за обезщетение на вреди по реда на Глава трета "а" ЗСВ, като предвидената уредба регламентира производството по присъждане на обезщетение като едно цяло, включващо административна и съдебна част, като до съдебната се стига само, ако пострадалият е останал недоволен от предложения му размер на обезщетение. В това производство /и в административната, и в съдебната част/ страните са две - държавата и пострадалия. Посочва се, че същото разрешение на въпроса следва и практиката на Върховния административен съд, изяснила естеството на производството по Глава трета "а" ЗСВ при упражняването на съдебно-административен контрол върху актовете на министъра на правосъдието или овластени от него лица в случаите на постъпили заявления по чл. 60а ЗСВ, оставени без разглеждане (опр. № 2665/2014 г по адм. д. № 2489/14 г. на ВАС, VІ отд., опр. № 890/2014 по адм. д. № 740/2014 г. на ВАС, VІ отд), т. е. когато министърът на правосъдието, респ. оправомощено от него лице откаже да разгледа заявлението, било като подадено след срока по чл. 60а, ал. 4 ЗСВ или поради неотстранена в указан срок друга нередовност, редът за защита на лицата е чрез обжалване по реда чл. 197 АПК.

Въз основа на изразеното правно разбиране по въпроса и с оглед фактическите твърдения и обстоятелства, изложени в исковата молба и приложените в тази връзка документи, следва извод, че от ищцата е направено искане по реда на Глава трета "а" от ЗСВ, по него е била образувана преписка, но по нея не се е развило производство за определяне на правото на страната да получи обезщетение за вреди. В тази връзка следва да се обърне внимание, че изчерпана административна процедура по смисъла на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ, която е процесуално правна (с незабавно действие, следователно и към заварените случаи) означава започнала и финализирана с акт по чл. 60е ЗСВ, който административен акт може да бъде позитивен (благоприятстващ) или негативен (неблагоприятстващ) за лицето подало заявление за обезщетение, но не и както е в случая когато министърът на правосъдието, респ. оправомощено от него лице откаже да разгледа заявлението.

При тези обстоятелства искът по чл. 2б от ЗОДОВ е недопустим поради липса на установената в чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ процесуална предпоставка. Касае се за процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, поради което и липсва право на иск по чл. 2б от ЗОДОВ в полза на ищцата. Съдът може да разглежда само иск, който е надлежно предявен, поради което настоящият състав на съда приема, че предявените искове са недопустими и следователно производството следва да бъде прекратено на осн. чл. 130 ГПК.

Предвид изложеното и на основание чл. 130 ГПК, съдът

 

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ПРЕКРАТЯВА на осн. чл. 130 ГПК производството по гр. дело № 00041/2019 г. по описа на Окръжен съд – Перник, като недопустимо.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския апелативен съд в 1-седмичен срок от връчването на ищеца.

 

 

Съдия: