№ 2524
гр. София, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Стойчо Попов
като разгледа докладваното от Стойчо Попов Въззивно гражданско дело №
20221100505317 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435-438 от ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника „Застрахователна компания Л.И.“ АД срещу
Разпореждане от 05.01.2022 г. по изпълнително дело № 20218380413987 по описа на ЧСИ
М.Б., рег. № 838 при КЧСИ, район на действие Софийски градски съд, с което е оставено без
уважение възражението на жалбоподателя приетото юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство на взискателя в размер на 720,00 лв. да бъде намалено на
200,00 лв.
В жалбата се поддържа, че претендираното възнаграждение е над законоустановения
минимум, предвиден в Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), респ.
начислената такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ (ТТРЗЧСИ).
Твърди се, че исканото юрисконсултско възнаграждение е прекомерно с оглед
действителната правна и фактическа сложност на делото. Сочи се, че предприетите по
делото действия от името на взискателя се заключават единствено в подаване на молба за
образуване на производство по принудително изпълнение с посочване в същата на способа
за изпълнение. Излагат се доводи, че незаконосъобразно е определена такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ върху претендираното юрисконсултско възнаграждение, тъй като тази такса се
събира само върху материалния интерес съгласно приложения изпълнителен лист. При
условията на евентуалност отправя искане таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ да бъде редуцирана
съгласно намаления размер на юрисконсултското възнаграждение. Претендират се разноски.
В 3-дневния срок по чл. 436, ал. 3 от ГПК не е постъпило възражение от взискателя.
В мотивите по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител заявява становище за
допустимост, но неоснователност на жалбата по подробно изложени съображения.
Въззивният съд, като взе предвид доводите, изложени в жалбата, възражението на
насрещната страна, мотивите на частния съдебен изпълнител и доказателствата по
делото, прие следното:
Изпълнително дело № 20218380413987 по описа на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 при КЧСИ,
е образувано по молба с вх. № 83496/17.12.2021 г. от взискателя И.Ф., чрез пълномощник
адв. С.Б., въз основа на Изпълнителен лист от 25.04.2019 г., издаден по ГД № 28853 по
1
описа за 2015 г. на Софийски районен съд срещу длъжника „Застрахователна компания
Л.И.“ АД за сумите от 1721,77 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди,
ведно със законната лихва върху сумата от 25.05.2015 г. до окончателното изплащане и
сумата от 610,42 лв. – разноски, сторени в производството по ГД № 28853 по описа за 2015
г. на Софийски районен съд.
С молбата по чл. 426 от ГПК взискателят е възложил на съдебния изпълнител да
изпрати на длъжника покана за доброволно изпълнение (ПДИ) и да наложи запор на
вземанията на длъжника по откритите на негово име банкови сметки.
Към молбата са приложени следните документи: пълномощно, с което взискателят
И.Ф. е овластил АД „Й., И. и И.“, адв. Р. И., адв. Н. И. и адв. С.Б. заедно и поотделно да го
представляват и защитават в изпълнителното производство, Договор за правна помощ от
14.12.2021 г. В договора е посочено, че договореното възнаграждение е в размер на 600,00
лв. без вкл. ДДС, което следва да се плати с ДДС в срок от 10 дни от подписването на
договора, за всяко извършено плащане се издава фактура, като за плащане се приема
постъпването на сумата по банкова сметка на довереника, също посочена в договора. Към
молбата по чл. 426 от ГПК е приложена фактура за платената сума в размер на 720,00 лв.,
като АД „Й., И. и И.“ е регистрирано по ЗДДС.
С Постановление от 20.12.2021 г. ЧСИ М.Б. е приел разноски по изп. дело в размер на
768,00 лв., от които 720,00 лв. за адвокатско възнаграждение на взискателя и 48,00 лв. за
такси по т. 1 и 5 от ТТРЗЧСИ за образуване на изп. дело и за изпращане на ПДИ на
длъжника.
На 21.12.2021 г., на длъжника е връчена ПДИ, с която е съобщено на длъжника и за
приетото адвокатско възнаграждение.
Срещу така приетото в изпълнителното производство адвокатско възнаграждение на
23.12.2021 г. длъжникът е депозирал възражение. С възражението длъжникът е заявил
искане адвокатското възнаграждение да бъде намалено на 200,00 лв., като това да бъде
съобразено и при изчисляване на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
С обжалваното разпореждане съдебният изпълнител е оставил без уважение
възражението на длъжника.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в двуседмичния срок по чл. 436,
ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт на
съдебния изпълнител и при наличие на правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Плащането на уговореното адвокатско възнаграждение е извършено съгласно
задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС – в договора е вписан начина на плащане – по банков път и е представено
доказателство за това.
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника,
освен в случаите, когато: 1. делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане,
направено след започване на изпълнителното производство, 2. изпълнителните действия
бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, или 3. разноските, направени от
взискателя са за изпълнителни способи, които не са приложени.
При положение, че в конкретния случай липсва изложение от страна на
жалбоподателя, а и по делото не са приложени доказателства в тази посока, настоящият
състав приема, че не е налице някое от изключенията по цитираната разпоредба, поради
което в тежест на длъжника следва да се възложат и сторените по изпълнителното дело
разноски.
При проверка законосъобразността на отказа на съдебния изпълнител, съдът съобрази
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК и намира следното:
Нормата на чл. 435, ал. 2 от ГПК изчерпателно и лимитативно изброява действията на
съдебния изпълнител, които могат да бъдат обжалвани от длъжника, в това число и
2
разноските по изпълнението. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК е поместена в Част първа
„Общи правила“, която на общо основание намира приложение касателно целия граждански
процес, включително изпълнителното производство. В посочената разпоредба (чл. 78, ал. 5
от ГПК) е предвидена възможност за страната, в случай, че заплатеното от насрещната
страна възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, да поиска от съответния орган да определи по-нисък размер
на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно
чл. 36 от Закона за адвокатурата.
При проверка за законосъобразността на обжалвания отказ на съдебния изпълнител да
намали адвокатското възнаграждение, заплатено от взискателя до посочения от
жалбоподателя минимум от 200,00 лв., във връзка с приложението на чл. 78, ал. 5 от ГПК,
съдът намира следното.
Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се
извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна
помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства,
определящи правната и фактическа сложност на делото. При дадения казус съдът
съобразява, че в рамките на изпълнителния процес освен първоначалната молба по чл. 426
от ГПК, с която е сезиран частният съдебен изпълнител, процесуалният представител на
взискателя не е извършил никакви други процесуални действия, насочени към
удовлетворяване на паричното вземане. При тази хипотеза съдът приема, че изпълнителното
дело не е усложнено от фактическа и правна страна и взискателят има право на адвокатско
възнаграждение единствено за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от НМРАВ
в размер на 200,00 лв., но не и за процесуално представителство, защита и съдействие по
изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното
вземане по чл. 10, т. 2 от НМРАВ. Горното се обосновава и от обстоятелството, че по делото
не са предприети способи за принудително изпълнение на парично вземане, на длъжника е
изпратена единствено ПДИ и на 05.01.2022 г. дружеството длъжник е извършило плащане
по сметка на ЧСИ Бъзински в размер на 4686,68 лв., от които 4258,47 лв. са разплатени в
полза на взискателя И.Ф., а 428,21 лв. – в полза на ЧСИ за такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. В
тази връзка не се налага извършването на следващи процесуални действия от процесуалния
представител на взискателя, свързани с принудителното удовлетворяване на съдебно
признатите парични вземания.
С оглед изложените съображения, съдът приема, че обжалваното разпореждане следва
да бъде отменено и вместо него да бъде постановено на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК
намаление на приетите за взискателя разноски за адвокатско възнаграждение до размер на
сумата от 200,00 лв. Като последица от това се дължи и съответната съразмерна корекция на
таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ. В допълнение следва да се посочи, че приетото за събиране
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в изпълнителното
производство също подлежи на изпълнение, с оглед на което за него на съдебния
изпълнител също се дължи пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
По отношение на разноските в настоящото производство:
В настоящето производство не се дължат разноски между страните. Искането за
присъждане на сторените от жалбоподателя съдебно-деловодни разноски в настоящото
производство е неоснователно, независимо, че жалбата е уважена. Взискателят също няма
право на разноски в настоящето производство. Отговорността за разноски се понася от
страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е санкция за
неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод жалба срещу
действия на съдебен изпълнител като взискателят (ответникът по жалбата) не е дал повод за
съдебното производство със свое поведение или действие. В този случай взискателят не
може да носи отговорност за разноските по обжалване на незаконосъобразното действие на
съдебния изпълнител.
На основание чл. 437, ал. 4, изр. 2 от ГПК настоящото решение не подлежи на
обжалване.
Така мотивиран Софийският градски съд
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 05.01.2022 г. по изпълнително дело № 20218380413987 по
описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 при КЧСИ, район на действие Софийски градски съд, с което
е оставено без уважение искането на „Застрахователна компания Л.И.“ АД по чл. 78, ал. 5 от
ГПК за намаляване на адвокатското възнаграждение, заплатено от взискателя до размера на
сумата от 200,00 лв., и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, вр. чл. 78, ал. 5 от ГПК
разноските за адвокатско възнаграждение, заплатени от взискателя И.Ф., гражданин на
Република Сърбия, с международен паспорт № ****, издаден на **** г. от МУП Р Сърбия,
ПУ гр. Ниш, валиден до **** г., по изпълнително дело № 20218380413987 по описа на ЧСИ
М.Б., рег. № 838 при КЧСИ, район на действие Софийски градски съд от 720,00 лв. до
размера на сумата от 240,00 лв. (двеста и четиридесет лева) с включен ДДС.
НАМАЛЯВА пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, съобразно намаления
размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство на взискателя в
изпълнителното производство, от 427,47 лв. на 381,81 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4