№ 104
гр. София , 15.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20201000502747 по описа за 2020 година
при участието на секретар Красимира Георгиева, за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по допустима и
подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба на ЗАД „Булстрад Виена иншурънс
груп“ АД срещу решение № 3059 от 15.05.2020 г. по гр.д. № 5565/2018 г. на Софийски
градски съд, Гражданско отделение, I-7 състав в частта, в която дружеството е осъдено да
заплати на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) сумата от 8 000 лева обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП на 03.04.2016 г. ведно със законната лихва от 06.03.2018 г. до
окончателното плащане.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от В. Т. С. чрез адв. Я. Д..
Оплакванията във въззивната жалба са за необоснованост и неправилност поради
липсата на виновен водач, а оттам и на предпоставки за уважаване на иска.
В отговора се поддържа, че решението е правилно и че всички елементи на
фактическия състав за ангажиране на отговорността на застрахователя са налице. Посочва
се, че съдът неправилно е приел, че е нарушен чл. 40 от ЗДвП, регламентиращ движение
назад на автомобила, а всъщност противоправността се състои в нарушение на чл. 5 и чл.
116 от ЗДвП.
В изпълнение на указания на настоящия съд ищецът, ответник по въззивната жалба, е
уточнил твърденията си в исковата молба относно механизма на ПТП, като е посочил, че
инцидентът е станал при движение напред на МПС.
От настоящата инстанция не са събирани нови доказателства.
1
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни.
Спорно пред въззивната инстанция е налице ли са елементите от фактическия състав на
чл. 45 ЗЗД и съответно от функционалната отговорност на застрахователното дружество.
По този спорен въпрос настоящият съд намира следното.
Заключението на съдебно – автотехническата експертиза, изготвено от в.л. инж. М.,
оспорено от ответника, въззивен жалбоподател, установява като най-вероятен следният
механизъм на ПТП: на 03.04.2016 г. около 15:00 ч. в гр. София, в подземния паркинг на
МОЛ „България“, находящ се на бул. „България, в района на ниво „-1“, с посока на
движение към изхода на паркинга се е движил лек автомобил „Шевролет“ модел „Орландо“
с peг. № ********, управляван от неустановен водач. Преминавайки покрай автомивка
„Елефант“, скоростта му е била в интервала 15-20 кт/h. Вещото лице посочва, че лентата за
движение пред автомивка „Елефант е предназначена за еднопосочно движение (с посока на
движение, съвпадаща с посоката на движение на процесния автомобил). Тя е с широчина 6
m и е покрита с гладък бетон, без неравности и наклони. В същото време, пешеходката В.С.
се е намирала непосредствено зад паркирания на паркомясто л. а. „Рено“, намиращо се
отляво на лентата за движение, срещу автомивка „Елефант“. Водачът на лек автомобил
„Шевролет“ не е възприел като опасност намиращата се на лентата за движение пешеходка,
като същевременно не е съобразил страничната дистанция между коридора на движение на
автомобила и пешеходката, вследствие на което е допуснал управляваният от него
автомобил да премине със задната си лява гума през десния крак на пешеходката, в областта
на глезена. След ПТП е напуснал района на местопроизшествието, без да окаже съдействие
на пострадалата и да уведоми компетентните органи. Експертизата посочва, че мястото на
удара е върху лентата за движение, в района на автомивка „Елефант“, на около 0,5 m вдясно
от левия край на лентата за движение, спрямо посоката на движение на процесния
автомобил и на около 20 m преди края на автомивка „Елефант“, считано по посока на
движението. Вещото лице посочва, че причина за настъпване на ПТП е поведението на
водача на лекия автомобил „Шевролет“, който не е възприел опасността и при преминаване
покрай неподвижно стоящата пешеходка не е спазил необходимото минимално безопасно
разстояние.
В проведеното на 21.05.2019 г. о.с.з. вещото лице е пояснило, че по време на ПТП
ищцата е била с гръб към автомобила, като автомобилът е увредил ищцата със задните леви
гуми. Тя е била с издаден назад десен крак, който е увреден, отваряла е багажника.
Автомобилът се е движел по еднопосочно платно в посока изхода и я е увредил с левите
гуми. Автомобилът е минал с предните гуми и не е имало контакт с тях, я увредил със
задните, като автомобилът не е спазвал необходимата дистанция, движел се е много близко
до лентата, която ограничава платното, предвидено за движение. Допълва още, че
произшествието е настъпило най-вероятно извън тази жълта линия. Най-вероятно
пешеходката е била стъпила в лентата за движение, заставяйки към багажника на
автомобила. Скоростта на движение на автомобила най-вероятно е било около 15-20 км/ч.
Назначената по искане на застрахователното дружество КСМАТЕ установява сходен
механизъм на инцидента: скоростта на лекия автомобил преди и в момента на удара е била
около 15 km/h. Към момента на произшествието пострадалата е била зад паркирания л. а.
„Рено“ с лице към него и с гръб към преминаващия в този момент зад нея л. а. „Шевролет“.
Вещите лица посочват, че в зоната на ПТП няма изградени тротоари и банкети,
следователно пешеходката се е намирала на лентата за движение, непосредствено зад
паркирания л. а. „Рено“. Мястото на удара се намира върху лентата за движение,
непосредствено пред клетка за паркиране срещу автомивка „Елефант“, съответно: по
2
дължина на около 10,30 m преди края на автомивка „Елефант“, считано по посока на
движението и по широчина на лентата за движение на около 0,5 m вдясно от левия край на
лентата, предназначена за еднопосочно движение съгласно хоризонталната маркировка в
паркинга (съвпадащо с посоката на движение на процесния автомобил). При ПТП е
осъществено съприкосновение между задната лява гума и десния крак на пешеходката в
областта на глезена. Водачът на лек автомобил „Шевролет“ не е възприел като опасност
намиращата се на лентата за движение В. С. и при преминаване покрай нея не е съобразил
страничната дистанция между коридора на движение на автомобила и пешеходката. В
същия момент пешеходката е изнесла десния си крак назад. Вследствие на описаното е
осъществено съприкосновение между задна лява гума на л. а „Шевролет“ и десния крак на
пострадалата в областта на петата, което личи от наличието на контактното увреждане в
тази зона - охлузването. Пешеходката е изнесла назад десния си крак непосредствено след
преминаването на предната част на л. а. „Шевролет“ зад нея, поради което
съприкосновението е осъществено със задно ляво колело. Експертите приемат, че причината
за настъпване на ПТП е поведението на водача на лекия автомобил „Шевролет“, който не е
възприел опасността и при преминаване покрай пешеходката не е спазил необходимото
минимално безопасно разстояние. Съществувала е възможност да се избегне ПТП, като
водачът не допусне движение на автомобила спрямо пешеходката на странична дистанция
от нея, по-малка от безопасната такава. Пешеходката е стояла зад л. а. „Рено“, като не се е
придвижвала с цялото си тяло към лентата за движение. Следователно опасността е
възникнала в момента, в който водачът на л. а. „Шевролет“ е допуснал движение в опасна
близост до пешеходката. В обясненията си в о.с.з. на 05.11.2019 г. вещите лица поясняват,
че в случая няма прегазване на крайника. Има контактно увреждане в областта на петата,
което е получено в резултат на контакт с движещ се предмет, какъв е автомобилната гума. За
да има такова съприкосновение, трябва да има и движение на крака на пешеходката.
Задвижващата сила на удара е между крака на пешеходката и автомобила. Ако автомобилът
не се движи, а жената изнесе крака си назад, тя няма да получи такива травматични
увреждания, каквито са констатирани.
Дъщерята на ищцата, разпитана като свидетел, разказва, че произшествието станало на
рождения й ден - 03.04.2016 г. С майка й посетили МОЛ България, оставили автомобила на
автомивка и заедно с трите деца на свидетелката отишли да се почерпят. Когато се върнали
да вземат автомобила от автомивката, имали покупки и тя се качила в автомобила на
шофьорското място, а майка й отворила багажника да остави покупките отзад, след което
извикала рязко. Децата се изплашили и тя излязла от автомобила. Имало спрян джип –
„Шевролет“, шофьорът отворил вратата и се извинил на майка й, след което продължил.
Сочи още, че имала видимост към майка си и в момента, в който тя извикала, свидетелката
погледнала в огледалото за задно виждане, излязла и отишла при нея. Заявява, че не е
видяла съприкосновението с автомобила, защото той минал през крака й и спрял. Видяла
шофьора и автомобила.
От приетото по делото ДП № 11257/2016г. по описа на РТП-ПР-СДВР, пр.пр.
№4092/2016г. по описа на СРП, в рамките на което е издирен автомобилът, който е станал
причина за инцидента, се установява, че досъдебното производство е прекратено, поради
квалифициране на увреждането като лека телесна повреда, доколкото по смисъла на чл.161,
ал.1 НК наказателното производство се възбужда по тъжба на пострадалия.
Анализът на тези доказателства дава на въззивния съд основание да приеме, че
ответникът е отговорен за причиненото на ищцата увреждане. С проектодоклада по делото,
срещу който страните не са имали възражения, обявен за окончателен в с.з. от 21.05.2019 г, е
отделено за безспорно, че е налице застрахователно правоотношение по застраховка „ГО“
между ответното дружество и делинквента към датата на настъпване на застрахователно
събитие – 03.04.2016 г. Съгласно заключението на КСМАТЕ, прието, без да са оспорени
материалите, по които са работили вещите лица, а това са материалите от досъдебното
производство, ищцата е пострадала от съприкосновение между задна лява гума на л.а.
3
„Шевролет Орландо“ рег. № ******** и нейния десен крак в областта на глезена. Вещите
лица и в заключението на СМЕ, и в КСМАТЕ са категорични, че нараняването е резултат от
съприкосновение с автомобилна гума по описания в КСМАТЕ начин.
Противоправността се изразява в нарушение на чл. 5. (1) т. 1 ЗДвП, съгласно която
всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности
и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди, както и по ал. 2, т. 1 от ЗДвП, съгласно която водачът на
пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни
средства. В този смисъл основателен е доводът в отговора на въззивната жалба, наведен от
ищцата. Изводът коя норма от ЗДвП е нарушена не се отразява на правилността на
решението като краен акт.
Заради правилото, въведено с чл. 257, ал. 2 от отм. КЗ, приложим на основание § 22 от
ПЗР на КЗ, тъй като застрахователният договор е сключен на 12.06.2015 г., е без значение за
отговорността на застрахователя е кой е управлявал МПС, причинил увреждането.
Съгласно това правило застраховани лица са собственикът на моторното превозно средство,
за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което
ползва моторното превозно средство на законно основание.
Възражението за съществено съпричиняване от страна на пострадалата е
неоснователно. Неоправдано от гледна точка на законовите норми е да се очаква от нея да
забележи приближаващия се зад гърба й автомобил. Оправдано е тя да очаква обаче
автомобилът да мине на достатъчно разстояние от нея.
Въззивният жалбоподател не навежда оплаквания срещу размера на определеното по
справедливост обезщетение от 8000 (осем хиляди) лева. Размерът му е в съответствие с
установените от медицинските документи, заключение на СМЕ и свидетелски показания
увреждания и възстановителен период. Според вещото лице полученото увреждане е
контузия на десния глезен и дясното стъпало, изразяващи се в кръвонасядане съчетано е
травматичен оток обхващащ вътрешния и външния глезен, както и пръстите на стъпалото,
както и охлузване в областта на петата. При проведените образни изследвания не е доказано
наличие на фрактури в травмираната анатомична област. Посочва, че на ищцата е
предписана терапия - имобилизация с ортезно средство и щадящ режим. В резултат на
травмата на пострадалата са причинени значителна по интензитет болезненост, която е била
спонтанна в първите десетина дни след инцидента, като постепенно е намаляла с
разнасянето на отока и се е наблюдавала при движение и палпация за период от около 30
дни. Свидетелката, разпитана за механизма на ПТП и за неимуществените вреди, разказва,
че след ПТП майка й останала вкъщи около три седмици, не можела да ходи. Кракът й още я
болял, имал оток, наложило се да прави рехабилитация. Първите дни не можела да се
обслужва, помагали й. Кракът й бил отекъл и посинял. Не ходела на работа, не можела да
обуе обувката си. Това продължило около три седмици. От значение за определяне на
обезщетението е установеното увреждане, което е само едно, но е довело до невъзможност
за придвижване три седмици, нужда от чужда помощ и от физиотерапия. Следва да се
съобрази невъзможността за работа през този период. От значение са и конкретните
икономически условия, отразени в лимитите на застрахователно покритие към релевантния
за определяне на обезщетението момент – 03.04.2016 г., когато е настъпило произшествието.
При определяне на обезщетението следва да се вземе предвид и съдебната практика по
сходни случаи.
Върху присъдената сума за обезщетение за неимуществени вреди ответникът дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, считано
от датата, определена от първоинстанционния съд - 06.03.2018 г., срещу която няма
въззивни доводи.
4
По изложените съображения решението следва да бъде потвърдено в обжалваната му
част.
Поради оставянето на въззивната жалба без уважение в полза на ответника по жалбата
в размер на поисканото и заплатено адвокатско възнаграждение от 900 лева. Възражението
за прекомерност е неоснователно, тъй като минималният хонорар съгласно Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 730 лева, а
договореното възнаграждение го надвишава незначително.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3059 от 15.05.2020 г. по гр.д. № 5565/2018 г. на
Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-7 състав.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД, ЕИК ********* на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на В. Т. С. разноски за въззивната инстанция в размер на 900
лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5