МОТИВИ
към присъда №260/24.08.2020 г. постановена по НОХД № 155/2020 г. по описа на Окръжен съд
Пловдив.
Окръжна прокуратура - гр.Пловдив е
повдигнала обвинение срещу подс. Й.И.Ф. и същият е предаден на съд
за това, че на 14.07.2019 г. в
землището на с. Козаново, обл. Пловдивска, умишлено е умъртвил другиго -
рождения си син Ц. Й.Ф. ЕГН ********** също от с. Козаново – престъпление по чл.116, ал.1, т.3, пр.3-то
вр. чл.115 от НК.
Съдът, на основание чл.84, ал 1 и
чл.76 от НПК, прие за съвместно разглеждане в съдебното производство по делото
предявените граждански искове
срещу подс. Й.И.Ф., от
пострадалите А.Л.Л. в размер на 100 000 /сто хиляди/ лева, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 14.07.2019 г.
до окончателното й изплащане за претърпени неимуществени вреди от
престъплението по чл.116, ал.1, т.3, пр.3-то вр. чл.115 от НК и от И.Й.Ф. в размер на 50 000 /петдесет
хиляди/ лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
увреждането – 14.07.2019 г. до окончателното й изплащане за претърпени
неимуществени вреди от престъплението по чл.116, ал.1, т.3, пр.3-то вр. чл.115 от НК.
Съдът конституира А.Л.Л. и И.Й.Ф.
като граждански ищци по делото, а Л. и като частен обвинител. За А.Л.Л. се явява
адв.З.М., а
за И.Й.Ф. се явява адв.Г.К. и
двамата редовно упълномощени в качеството им на повереници.
В хода на съдебните прения,
представителят на прокуратурата поддържа обвинението, така както е повдигнато и
счита, че то е доказано по един категоричен и безспорен начин, което се
установява от събраните по делото доказателства, още повече, че и подсъдимият е
признал фактите и обстоятелствата
точно така, както са описани в обвинителния акт. Заявява, че убийството е
извършено умишлено при условията на пряк умисъл от страна на Й.Ф., нанасяйки
множество удари на пострадалия. Подсъдимият с тези си действия очевидно е целял
не някакво нараняване, не защита, а умишлено лишаване на сина си от живот, като
след убийство е предприел редица действия за защита предприемайки нескопосан,
примитивен, но и циничен опит да заблуди органите на евентуално разследване,
убеждавайки местния наместник на селото и братовчед си, че синът му се е
самоубил, настоявайки на всяка цена той да бъде погребан воден от замъглено от
алкохола съзнание. Предлага, като се съпоставят смекчаващите отговорността обстоятелства, които са неговото
чисто съдебно минало, признанието на вината, изразеното съжаление за стореното
от една страна и отегчаващите отговорността обстоятелства, който са грубия опит
за заблуждаване на разследването то на Ф. да се наложи, като съответстващо на
закона наказание „лишаване от свобода“ при баланс на смекчаващите и
утежняващите отговорността обстоятелства, което да се изтърпи ефективно при
първоначален строг режим. Моли да се приспадне времето, пред което Ф. е бил
задържан под стража. Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив
заявява, че гражданските искове са своевременно подадени и моли да бъдат
уважени, а направените по делото
разноски следва да се възложат за плащане на подсъдимия. Предлага веществените
доказателства като вещи без стойност следва да се унищожат с изключение на
мобилния телефон, който да се върне на собственика.
Процесуалният представител на
конституирания като граждански ищец и частен обвинител А.Л.Л., в лицето на адв.З.М. счита, че в хода на наказателното производство по безспорен и категоричен начин се
установява, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
съставомерните признаци на престъплението, за което е предаден на съда.
Доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, признатото от
него, както и доказателствата, събрани в хода на съдебното производство,
доказват неговата вина по отношение на деянието, което е извършил. Предлага на
подсъдимия да бъде определено наказание при превес на отегчаващи отговорността
обстоятелства, на базата на това, което след извършване на деянието Ф. е
извършил. По определянето на вида и размера на наказанието предоставя на съда.
По отношение на гражданския иск моли да се уважи в пълен размер така, както е
претендиран.
Частният обвинител и граждански
ищец А.Л.Л. не се явява в последното заседание по делото.
Адв.Г.К., процесуален представител на конституирания като
граждански ищец и частен обвинител И.Й.Ф. моли съда да уважи така предявения иск на доверителя му И.Ф. срещу
подсъдимия Й.Ф.. Счита, че в настоящото производство по категоричен начин се
доказва вината на подсъдимия Ф. по повдигнатото му обвинение. Твърди, че в хода
на делото се събрани достатъчно доказателства, които доказват връзката между
двамата братя – пострадалият Ц. Ф. и гражданският ищец И.Ф., които са се
виждали и помагали и тази загуба на брат по смисъла на чл. 45 от ЗЗД следва да
бъде обезщетена. В този смисъл, моли да бъде уважен гражданския иск в пълния му
предявен размер.
Частният обвинител и граждански
ищец И.Й.Ф. поддържа казаното от неговия повереник.
Защитата на подсъдимия, в лицето на адв.
М.Н. не оспорва фактическата
обстановка, изложена в обвинителния акт. Твърди, че от събраните по делото
доказателства се установявя, че подсъдимият и пострадалият често са
злоупотребявали с алкохол и между тях са ставали конфликти. Същевременно
пострадалият е страдал от психотично
разстройство и се е лекувал в болнично
заведение, а след изписване от клиниката същият е продължил ежедневно да
консумира алкохол. Заявява, че във фаталната нощ и пострадалият и подсъдимият
са били в състояние на занижен самоконтрол в следствие на консумирания алкохол
и след динамиката на събитията се е стигнало до фаталния край, а натрупаното
напрежение е лишило подсъдимия от възможност да реагира адекватно и да обмисли
постъпките си. Моли да се наложи по-ниско наказание, като се отчетат като
смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия,
грижите, които е полагал за сина си, който е бил епилептик, както и
самопризнанията, които е направил в хода на досъдебното производство и пред
съда. По гражданските искове предлага да бъдат уважени по преценка на съда.
Подсъдимият Й.И.Ф. поддържа казаното от защитника му. Съжалява за
случилото се и иска да му бъде наложено наказание, защото е човек на възраст и
през годините е видял доста зор с поведението на сина му.
Пловдивският Окръжен съд, след като
се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди доводите и
съображенията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна
страна :
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Й.И.Ф. е роден на *** ***,
обл.Пловдивска. Той е българин,
български гражданин със средно образование, безработен, разведен и
неосъждан. ЕГН **********.
Подсъдимият Й.Ф. и св.А.Л. били
съпрузи, а о брака си имали две деца, момчета - св. И.Ф. роден 1983 г. и
пострадалия Ц. Ф. роден 1984 г. Йрдан Ф. системно, почти ежедневно
злоупотребявал с алкохол. Често биел жена си и децата си. През 2006 г.
съпругата му го напуснала, а синът им И. отишъл да живее при нея. В следствие
злоупотребата с алкохол, включваща и управление на МПС в това състояние, на
подсъдимия било отнето СУМПС и останал без работа като шофьор. Сметките по
домакинството преимуществено били заплащани от по-малкия му син - пострадалия Ц.
Ф., с който живеели заедно в с.Козаново.
През 2012 г.
подсъдимият и св.Л. се развели и тя се омъжила повторно в Република Гърция.
Междувременно пострадалия Ц. се оженил, но от брака си нямали деца. Той също
започнал често да употребява алкохол. Постоянно се чувал с майка си и й се
оплаквал от тормоза упражняван от баща му, с когото пребивавали в един и същ
имот в с.Козаново, след като Ц. се развел. Двамата в пияно състояние се карали
почти ежедневно. Вследствие злоупотребата с алкохол пострадалият бил
хоспитализиран в стационара на мъжкото отделение в Център за психично здраве
гр.Пловдив през времето от 15.04.2019 г. до 16.05.2019 г.
След реституиране на
недвижим имот през 1998 г. семейството на подсъдимия получило стопанска постройка
в землището на с.Козаново, в местността „Юрта“.
На
13.06.2019 г. привечер, след като получили 20 лева за извършена на близки
услуга по-рано през деня, подсъдимият и сина му, пострадалият Ц. Ф. отишли в
тази постройка. Първи отишъл Ц., а малко по-късно и подс.Ф.. Последният носил
бутилка бира, а сина му ракия, като по-рано през деня и двамата консумирали
ракия купена с посочените двадесет лева. Докато пиели и хапвали започнали да си
натякват за неблагополучията в живота на Ц.. От време на време
пострадалият припадал и същата вечер го направил за пореден път. След припадъка
се успокоил и легнал на леглото. Малко след полунощ, около 12:30 часа станал и
започнал да буйства, като отново се скарали с баща си. Взел от масата своя нож
с който посегнал на подсъдимия, а след това го бутнал при което подсъдимия се
ударил в райбера на металния шкаф. При това спречкване, подс.Ф. успял да вземе ножа
от сина си при което го удраскал по ръката. Оставил ножа на сина си на масата, взел
своя нож от масата и при ставането нанесъл на Ц. два
удара в горната част на корема - проникващи в коремната кухина прободно-порезни
наранявания, засегнали черния му дроб. Докато пострадалият се извъртал
странично, с дясната си страна към обвиняемия и се бранил с ръце, Й.Ф.
продължавал да се опитва да го порази с ножа, отклонявайки съпротивата на
ръцете на пострадалия със своята лява ръка. Успял да засегне сина си с острието
в лявата страна на шията, причинявайки му прободно-порезни наранявания, проникващи
в левия гръдно-ключично сисовиден мускул, с пълно срязване на лявата яремна
вена. След отблъскване на сина си му нанесъл порезни наранявания и по ръцете, а
след това и един удар с ножа в гръдния кош, в дясно, със срязване на шесто
ребро в дясно и проникване в белия дроб. След нанесените удари с ножа, Ц. се
свлякъл на леглото, а от там паднал пода, като кръв потекла от всичките
му наранявания. Подсъдимият пипнал за врата пострадалия но след минута-две
пулсът му изчезнал и починал. След това подс.Ф. го взел и го вдигнал на
леглото.
Причина за смъртта
била въздушна емболия - въздух проникнал в дясната сърдечна камера, през
срязаната яремна вена. Това причинило срив в хемодинамиката в дясната сърдечна камера,
а оттам и в малкия кръг на кръвообращението. Принос за бързата смърт имала и
голямата кръвозагуба вследствие кръвоизливите в гръдната и коремна кухини от
пробожданията там.
Веднага след това подсъдимият свалил скъсаната
ризата, която била изцапана с кръв отпред и започнал да бърше пода с нея. Свалил
и другите дрехите, измил се и си сложил други гащета и яке с дълъг ръкав и отишъл в селото до дома на братовчед си - св.И. А..
Събудил го и му казал, че синът му си е прерязал вените и е починал. Помолил
братовчед си да му помогне с автомобил да откарал Ц. в селото за погребението,
но свидетелят отказал и се обадил на кмета на с.Козаново - св.А. Т.. Двамата
отишли при него в около 04:30 часа. Обяснили му, че Ц. си е прерязал вените и е
починал. Подсъдимият продължил да настоява да докара на място трупа на сина си,
като предлагал дори сам да го метне на гърба си и да оправят нещата само
тримата. Свидетелят Т. отказал и се обадил на тел.112. Изчакали полицейски
патрулен автомобил и подсъдимият, със същата версия, отвел полицейските
служители до местопрестъплението. Полицаят, св.П. Д. забелязал следите от борба
по пода, счупена чаша и пръски кръв и веднага сложил белезници на обвиняемия с
думите: „Ти си го заклал като прасе!“. При извършеният оглед на леглото под
трупа бил намерен сгъваемият нож, с който обвиняемият убил сина си.
Описаната фактическа обстановка се установява по несъмнен и
категоричен начин от обясненията и направеното от подсъдимия Й.И.Ф. признание в
хода на съдебното следствие, които обяснения и самопризнание, според съда, се
подкрепят от всички събрани в хода на съдебното и досъдебното производство
доказателства и доказателствени средства, събрани по реда и начина, предвиден в
НПК, а именно - от приложените в досъдебното производство писмени доказателства
и доказателствени средства, приобщени по реда на чл.283 от НПК – от
протокол за оглед на местопроизшествието и фотоалбум към него, скица за имот,
протокол за оглед на труп и фото албум към него, протокол за освидетелстване на
лице и фотоалбум към него, препис извлечение от акт за смърт, акт за раждане,
удостоверение за раждане, справка и компакт диск, съдържащ един брой аудио
запис и един брой снимка на електронен картон на прието повикване от номер 0***,
приемно предавателни протоколи, експертна справка, справка съдимост,
характеристична справка, тройна
съдебно-медицинска експертиза на труп, както и от събраните гласни доказателства -
показанията на свидетелите А.Л.Л., И.Й.Ф., И. А. А., А. Д. Т., С. И. П., Б. Д. Д.,
М. Д. А., М. Т. Д. и А. И. А.а дадени в хода на досъдебното производство и от
показанията на свидетелите М.Й.Ф., Л.С.С., Л.К.П., Н.П.Ч. дадени в хода на
съдебното следствие.
В хода на съдебното
производство, Съдът одобри изразеното съгласие от страна на подсъдимия Й.И.Ф.,
защитника му, прокурора, гражданския ищец и частен обвинител А.Л.Л.,
гражданския ищец И.Й.Ф. и поверениците им, делото да се разгледа
по реда на гл.27 от НПК, по чл.371 т.1 от НПК, като не се провеждат разпити на
свидетелите: А.Л.Л., И.Й.Ф., И. А. А., А. Д. Т., С. И. П., Б. Д. Д., М. Д. А., М. Т. Д.
и А. И. А.а и вещите лица Е. Б., К. Х., С. С. и П. В., и тъй като
разпитите на свидетелите и назначаването на посочените експертизи в хода на
досъдебното производство са извършени при условията и по реда предвиден в този
кодекс, при постановяване на присъдата, Съдът ползва непосредствено
съдържанието на съответните протоколи и заключения на експертизите от
досъдебното производство. В тази връзка, в хода на разпоредителното
заседание и съдебно следствие, Съдът изрично разясни на подсъдимия, че
разпитите на посочените свидетели и заключенията по посочените и назначени
експертизи в хода на досъдебното производство, ще се ползват от съда при
постановяване на присъдата по делото.
От наличните по делото
доказателствени материали, събрани и проверени по реда и със средствата,
предвидени в НПК, по безсъмнен начин се установи осъществяването на деянието,
предмет на настоящото наказателно производство, неговото време, място,
механизъм и начин на извършване, както и авторството.
Приетата от съда фактическа
обстановка не се оспорва от страните по делото. В обясненията на подс.Ф. и показанията
на разпитаните по делото свидетели не се констатират съществени противоречия по
отношение на включените в предмета на доказване факти и обстоятелства, които да
налагат задълбоченото и подробното им обсъждане и анализиране по смисъла на
чл.305, ал.3 от НПК. Обясненията и самопризнанията на подсъдимия се подкрепят
от всички събрани по делото доказателства, поради това съдът възприема и
кредитира при постановяване на присъдата си обясненията подсъдимия и показанията
на свидетелите относно изложените в обстоятелствената част на мотивите факти,
като обективно, логично и последователно пресъздаващи обстоятелства от значение
за предмета на доказване, кореспондиращи както помежду си, така и с останалите
събрани и приложени по делото писмени доказателства и заключения на изготвените
експертизи.
За да формира направените по-горе
изводи, Съдът самостоятелно анализира обясненията на подсъдимия Й.Ф. дадени в
хода на съдебното следствие в които обяснява как са се развили инкриминираните
събития. В тях той разказва как на 13.06.2019
г. привечер, след като получили 20 лева за извършена на близки услуга по-рано
през деня, той и сина му, пострадалият Ц. Ф. отишли в личното им ранчо намиращо
се извън село Козаново, като първи отишъл Ц., а малко по-късно и подс.Ф.. След
това започнали да консумират алкохол, отново, защото по-рано през деня и
двамата консумирали също, купен с получените парични средства, което се
потвърждава от показанията на свидетелите М. Д. А. и С. И. П., продали алкохол
на двамата.
Докато
пиели и хапвали, баща и син започнали да си натякват за неблагополучията в
живота на Ц.. Влошените отношения между подс.Ф. и останалите членове
на семейството му се установяват от показанията на бившата му съпруга и майка
на пострадалия – св.А.Л.Л., другият му син – св.И.Й.Ф. и бившата съпруга на
пострадалия – св.М.Й.Ф.. В показанията си посочените свидетели разказват
подробно за взаимоотношенията им и най вече за недобрите взаимоотношения между
подсъдим и пострадал.
По някое
време малко преди полунощ, пострадалият припадал и след като се свестил се
успокоил и легнал на леглото. Малко след полунощ, около 12:30 часа, Ц. станал и
започнал да буйства, като отново се скарали с баща си. Според обясненията на
подс.Ф. в този момент, синът му взел от масата своя нож с който му посегнал, а
след това го бутнал при което се ударил в райбера на металния шкаф. При това
спречкване, подс.Ф. успял да вземе ножа от сина си при което го одраскал по
ръката. Оставил ножа на Ц. на масата, взел своя нож от масата и при ставането
нанесъл на Ц. два удара в
горната част на корема проникващи в коремната кухина прободно-порезни
наранявания. Докато пострадалият се извъртал странично, с дясната си страна към
подсъдимия и се бранил с ръце, Й.Ф. продължавал да се опитва да го прониже с
ножа, отклонявайки съпротивата на ръцете на пострадалия със своята лява ръка. В
един момент нанесъл удар с острието на ножа в лявата страна на шията на Ц..
След отблъскването на сина си му нанесъл порезни наранявания и по ръцете,
докато последният се отбранявал, а след това и един удар с ножа в гръдния кош,
в дясно. Подсъдимият обяснява как след нанесените удари с ножа, Ц. се свлякъл
на леглото и от там паднал пода, а кръв потекла от всичките му наранявания и
малко след това починал, при което го взел и го вдигнал на леглото. Веднага след това подсъдимият свалил
скъсаната ризата, която била изцапана с кръв отпред и започнал да бърше пода с
нея. В обясненията си разказва как след това се измил се и си сложил други
гащета и яке с дълъг ръкав и
отишъл в селото до дома на братовчед си - св.И. А., като го събудил и му казал,
че синът му си е прерязал вените и е починал. Помолил братовчед си да му
помогне с автомобил да откарал Ц. в селото за погребението, но свидетелят
отказал и се обадил на кмета на с.Козаново - св.А. Т.. Двамата отишли при него
в около 04:30 часа. Обяснили му, че Ц. си е прерязал вените и е починал.
Подсъдимият продължил да настоява да докара на място трупа на сина си, като
предлагал дори сам да го метне на гърба си и да оправят нещата само тримата.
Свидетелят Т. отказал и се обадил на тел.112.
Съдът
кредитира изцяло обясненията на подс.Ф. като логични, последователни и
непротиворечиви и кореспондиращи с останалия по делото доказателствен материал.
Същите се потвърждават от протоколите за оглед приложени по делото, както и от
изготвените и приети от съда по делото заключения на съдебно-медицинската
експертиза и съдебно-медицинска
експертиза на ВД. Изложените от него
обстоятелства се установяват и подкрепят и от показанията на свидетелите
И. А. А., А. Д. Т. и П. Й.
***, който бил част от дежурният автопатрул, отзовал се на подадения сигнал в
полицията и посетил местопрестъплението, дадени на досъдебното
производство.
В
показанията си, св. И. А. А., първи братовчед на подсъдимия разказва
подробно за живота и проблемите на семейство Ф. Твърди, че на 13.06.2019 г., неговата сестра и зет му извикали подс.Й.Ф.
и постр.Ц. Ф. да им заваряват някаква врата, като за свършената работа не им дали
ракия, а само сумата от 20лв. Тези обстоятелства се потвърждават и от
показанията на свидетеля Б. Д. Д., женен за сестрата на св.А., който дал сумата
от 20 лв. Това е станало преди обяд във времето между 10 и 12 часа.
Някъде
във времето между 17 и 19 ч., подсъдимият минал през дома на майката на св.А.,
която му дала сланина и тарелка с кебапчета и той й споделил, че щял да се
качва горе на пчелина. В тази част показанията на св.А. се потвърждават и от
показанията на неговата майка св.А. И. А.а - леля на подс.Й.Ф.. Свидетелката също така в
показанията си разказва подробности от живата на сем.Ф.
Свидетелят А. твърди, че не си спомня в колко
си е легнал, но около 4 часа, през нощта кучетата му на двора силно се разлаяли.
Станал да види за какво лаят кучетата и чул някой да тропа по входната врата за
къщата му. Когато слязъл долу видял, че пред вратата стои подс.Ф., като му
направило впечатление, че е пиян и видимо изнервен, обут в рязани гумени ботуши
и стар сив къс панталон до коленете, на горе бил облечен с черно шушлеково яке,
под което бил гол и нямал нито тениска, нито потник. Подсъдимият му казал
буквално „Ц. си отряза вените и си почина“. Попитал го как така е починал и
къде е Ц., на което получил отговор, че синът му е горе на пчелина, нещо му
било станало и сам взел нож и започнал да се самонаранява. Й.Ф. поискал от
братовчед си двамата да отидат с неговата кола до пчелина и от там да вземат Ц.
и да го докарат до село. Св.А. му казал, че си има
процедура и трябва да се обадят на кмета и започнал да го разпитва какво точно
се е случило, тъй като не вярвал, че Ц. е способен да се самонарани. Тогава
подс.Ф. му обяснил, че двамата с Ц. били на пчелина, където спали и Д. станал
през нощта, за да отиде да пусне водата от язовира, а докато го нямало Ц. се
бил самонаранил и го намерил умрял когато се върнал. Веднага след това св.А.,
качил в автомобила си подс.Ф. и двамата отишли пред къщата на кмета на
с.Козаново, св.Н. Т.. А. му звъннал по телефона и му казал да става, че е
станала беля. Било вече около 4.20 ч., когато св.Т. излезнал пред тях и му обяснили,
че Ц. си отрязал вените, при което той им казал, че не може да направят нищо
преди да се обадят тел.112 и звъннал на полицай от Асеновград, който бил от тяхното
село, който ги посъветвал да подадат сигнал на 112, което кметът направил. От
централата свързали кмета с полицията, като дежурен полицай разпоредил да ги
изчакат в селото, за да ги заведат до местопроизшествието. Докато бил пред
къщата на кмета, подсъдимият казал на кмета „защо ще викаме сега полиция», и
продължил да обяснява, че му било омръзнало от това дете и от неговите щуротии,
което само го тормозило и му създавало проблеми. След като дошъл патрулен
автомобил с двама униформени полицаи всички заедно се качили до постройката,
където се намирал трупа на пострадалия. Първи пристигнали подс.Ф., св.А., а
след тях и св.Т. и полицейските служители с който дошъл и лекар. Когато
подсъдимият отворил врата, св.А. видял през нея, че пострадалият лежал на
леглото с гръб към вратата. Свидетелят казал да не пипа нищо и да не влиза в
стаята преди да дойдат полицаите. В стаята първо влезнали полицейски служител и
лекаря. Малко след това полицаят излезнал от стаята и казал на подсъдимия „ти
си го заклал като прасе“ и го попитал може ли човек да се самоубие така, като
посочил шията си, а след това му поставил белезници.
Обясненията
на подсъдимия и показанията на св.И. А. се потвърждават категорично и от
показанията на св.А. Д. Т.,
кмет на с.Козаново в който описва подробно същите обстоятелства изложени от св.А..
Тези
обстоятелства се потвърждават и от показанията на св. П. Й. ***, който бил част
от дежурният автопатрул, отзовал се на подадения сигнал в полицията и посетил
местопрестъплението заедно със своята колежка св.Р. К. В показанията си св. Д.
потвърждава изцяло заявеното от св.А. и свТ., като допълва, че когато влезнали
в постройката видял тялото на пострадалия, което лежало на легло, обърнато
настрани с лице към стената. То било голо от кръста на горе, като имало кръв по
него. Върху трупа имало куче, което започнало да лае срещу тях, като подс.Ф. го
хванал и го изхвърли през вратата навън. Направило му впечатление, че по
стените над леглото и на стената в дясно от вратата имало големи пръски от
червеникаво кафява засъхнала течност. Под леглото имало образувана голяма локва
от същата течност, като видимо тази локва била забърсана. Близо до локвата имало
дрехи, напоени с червеникаво-кафява течност, които били накуп и явно с тях е
било бърсано. Направило му впечатление, че имало видими следи от борба в
стаята, като на пода намерили счупена стъклена чаша за алкохол, а втора такава имало
на масата, пълна с течност, миришеща на алкохол. Освен стъклената чаша на пода
имало изпадали и други бутилки от ПВЦ. Имало и една голяма ПВЦ-бутилка от 2.5 л.
или 3 л., която се намирала между масата и леглото и цялата била изцапана в
същата червеникава течност. Мушамата на масата от към страната на леглото била
видимо забърсвана с парцали и ясно личали следи по нея от червено зацапване. На
пода до дрехите имало възглавница без калъфка, като тази възглавницата била
напоена наполовина с червеникава засъхнала течност. Свидетелят си спомня, че в
стаята въздуха бил много тежък и силно миришело на застояла кръв. След това се
спрял до тялото и го хванал за лявата ръка, като му направило впечатление, че
трупа бил изстинал и било започнало вкочаняване. Завъртайки трупа с гръб на
леглото видял, че от лявата страна на шията имало ясно изразена дълбока дупка,
около която имало засъхнала кръв. Дупката била с голяма ширина и спокойно можело
да си мушне поне два от пръстите в нея. Веднага след това св.Д. излезнал навън
и се обърнал към подс.Ф. с думите “ти си го заклал като прасе” и му поставил
белезници, а след това се върнал обратно в стаята и започнал да разглежда трупа
отново. Направи му впечатление, че в областта на гърдите трупа имало множество
прорезни рани, в долната дясна част на корема имало прободна рана. Раната била
сериозна, тъй като от нея се подавала част от вътрешността на организма.
По делото като свидетели бяха
разпитани Л.К.П. и Н.П.Ч. ***. От показанията им се
установява, че през месец април 2019 г. посетили с.Козаново, ул„40-те извора“
по сигнал от Ц. Ф., че някой го притеснявал, обикалял около къщата и го гони. След
като пристигнали на място установили, че входната врата на къщата била
заключена, поради тава извикали да излезе някой. Малко след това дошъл подс.Ф.
и отворил входната врата, а от подземната стая излезнал Ц. Ф. с нож в ръка и
казал, че постоянно по улицата минавали някакви хора, които искали да го бият,
крият се в канала, който минавал покрай къщата и го гонят и преследват. Момчето
им се сторило неадекватно, но не било агресивно. Заедно с баща му ги откарали в
РУ и извикали Бърза помощ да го прегледат, а след това по преценка на доктора
го транспортирали до ЦПЗ - гр.Пловдив, където го настанили за лечение.
За същите обстоятелства по
делото е разпитана като свидетел и Л.С.С., която работи като
лекар във филиала на Спешна медицинска помощ в Асеновград, която в показанията
си заявява, че не си спомня за този случай.
Съдът кредитира изцяло показанията
на свидетелите А.Л.Л., И.Й.Ф., И. А. А., А. Д. Т., С. И. П., Б. Д. Д.,
М. Д. А., А. И. А.а, М.Й.Ф., Л.С.С., Л.К.П. и Н.П.Ч.
като логични, последователни и непротиворечиви, кореспондиращи изцяло помежду
си, както и с останалия доказателствен материал, поради което и съдът им се
довери в пълнота. Същите се потвърждава от обясненията на подсъдимия,
протоколите за оглед приложени по делото, както и от изготвените и приети от
съда по делото заключения на съдебно-медицинската експертиза и съдебно-медицинска експертиза на ВД.
Съдът
подходи изключително внимателно
към показанията на св. М. Т. Д., взимайки предвид, че свидетелят в
показанията си пресъздава това което е чула по време на провеждане на беседа с
подс. Ф., непосредствено след инкриминираното деяние. В показанията си св. Д. –
Инспектор в отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР - гр.Пловдив, разказва, че
на 14.07.2019 г. била извикана да окажа съдействие на колегите си от
РУ-Асеновград във връзка с регистрирано тежко престъпление, поради което около
11.00 ч. в сградата на полицията в Асеновград и провела беседа с подс.Й.И.Ф.. При
проведената беседа подсъдимият разказал подробно за случилото се предишния ден
и през нощта. Показанията на св. Д. пресъздават изцяло обясненията на
подсъдимия дадени в хода съдебното следствие и съответстват на показанията на разпитаните
по делото свидетели. Въпреки, че в показанията си св. Д. пресъздава пред съда
това което е получила като информация от подсъдимия, съдът ги кредитира изцяло,
като последователни, логични и съответстващи на останалите кредитирани
доказателства по делото. Освен това тези показания макар и производни се потвърждават
изцяло от показанията на останалите разпитани по делото свидетели и от
заключенията на изготвените по делото експертизи.
От заключението на назначената по
досъдебното производство тройна съдебно-медицинска експертиза № 150/2019 г. /л.64-71 от д. пр./ на
трупа пострадалия Ц. Й.Ф. е установено едно прободно-порезно нараняване на
шията, проникващо в левия гръдно-ключично-сисовиден мускул с пълно срязване на
лявата яремна вена; венозна въздушна емболия; едно проникващо прободно- порезно
нараняване на гръдния кош вдясно със срязване на VI ребро вдясно и десния бял
дроб; кръвоизлив и свободен въздух в гръдната кухина вдясно; две проникващи в
коремната кухина прободно-порезни наранявания с нараняване на черния дроб;
кръвоизлив в корема – 300 мл.; кръвонасядане на дясната мишница и повърхностни
порезни рани по гръдния кош и крайниците.
Според вещите лица причината за
смъртта е въздушна емболия - въздух проникнал в дясната сърдечна камера през
срязаната лява яремна вена. Налягането в тази вена е отрицателно. При
нарушаване на целостта й въздухът навлиза и достига дясното предсърдие и в
дясната камера. Въздухът е свиваем и настъпва срив в хемодинамиката в дясната
сърдечна камера, а оттам в малкия кръг на кръвообращението, а несъмнена роля в
генезата на смъртта има и кръвозагубата.
Вещите лица дават заключение, че
описаните прободно-порезни и порезни наранявания са причинени от действието на
предмет с остър връх и режещ ръб, какъвто е ножът. Всички наранявания е
възможно да са били причинени от един нож, а ножът, намерен на
местопроизшествието е годно оръжие да причини установените наранявания. Според
тях кръвонасяданията на дясната мишница са причинени от действието на твърди
тъпи предмети и е възможно да са били получени от удар с или върху тях, натиск
с ръка или др. предмет. Кръвонасядането около по-ниско разположената рана е
възможно да е от елемент от дръжката на ножа. Всички увреждания са прижизнени,
видно въздушната емболия, анемията на вътрешните органи, кръвонасяданията,
кръвоизливите, навлизането на свободен въздух в гръдната кухина.
Експертите сочат, че смъртта е
настъпила бързо, като е била неизбежна. Много бързо след получаване на
нараняването на лявата яремна вена пострадалият е изпаднал в безпомощно
състояние. Наличието на кървави следи във вид на дребни пръски е признак за
размахването на кървав предмет в непосредствена близост до пострадалия.
Наличието на по-едри капки по горната повърхност на двете стъпала е признак, че
пострадалият е бил прав по време на кървене. Състоянието на трупните изменения
отговаря на смърт от 1 денонощие.
От заключението на назначената по
досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза на ВД № 1434/20190 г. /,
лист 84-97/, се установява, че кръвната
група по системата AB0 на течната кръв
от Ц. Й.Ф. с ЕГН ********** е АВ/0/. Част от течната кръв на Ц. Ф. е
изсушена върху марля на стайна температура за 12 часа и е прикрепена към
експертизата за по-нататъчните изследвания. Сухата кръв е описана като обект №
33 по експертизата, а по обекти - веществени доказателства с №№ 1, 2, 3, 4, 5,
6, 7, 8,14,15,16,17,18,19, 22, 23, 25, 26,30 и 31 е доказано наличието на
човешка кръв. По обекти с №№ 9, 10, 11, 12, 13, 20, 21, 24, 27, 28, 29 и 32 не
е доказано наличието на човешка кръв. Не е определена кръвната група по
системата АВО на доказаната човешка кръв по парчето марля от обект № 19,
защото количество на специфичните белтъчни структури, определящи
кръвногруповата принадлежност по системата АВО са недостатъчни. В човешката
кръв по и от обекти с №№ 1,2,3,4,5,6,7,8,14,15,16, 17, 18, 22, 23, 25, 26, 30 и 31 са
доказани „А“ и „В“ аглутиногени, аглутинини не са доказани. Кръвната група на
човешката кръв по и от обекти с №№ 1,2,3, 4, 5, 6,7,8,14,15,16,17,18,22,23,25,26,30
и 31 е АВ/0/. Доказаната човешка кръв с определена кръвна група по всички изследвани
обекти, както и тази по обект № 19. Според вещото може допълнително да се
изследва по метода на ДНК-профилирането на ядрена ДНК при нужда. Кръвната група на
човешката кръв по и от обекти с №№ 1,2,3, 4, 5, 6, 7, 8,14,15,16,17,18,22, 23, 25,
26,30 и 31 е АВ/0/ и може да произхожда от Ц. Й.Ф. с ЕГН **********, който е с
кръвна група АВ/0/, както и от всяко друго лице с тази кръвна група. Иззетите обекти с №№ 9, 10, 11, 12, 20, 21, 24, 27, 28, 29 и 32 по които
няма кръв, както и обект № 4, според вещото лице могат да се изследват по
метода на ДНК- профилирането на ядрена ДНК, при нужда.
Видно от заключението на назначената
по досъдебното производство съдебнопсихиатрична експертиза /лист 100-108/,
подс. Й.И.Ф. не страда от психично заболяване и не се води на учет в
ЦПЗ-Пловдив. Според вещото лице Й.И.Ф. е могъл по време на извършване на
инкриминираното деяние на 14.07.2019 г., когато умишлено е умъртвил другиго -
рождения си син Ц. Й.Ф., с оглед неговото физическо и психическо състояние
правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда фактите, които имат значение
за делото и може да дава достоверни обяснения за тях.
От заключението на назначената в хода
на досъдебното производство съдебно химическа експертиза /лист 79 от д. пр./ се
установява, че наличието на етилов алкохол в кръвта на пострадалия Ц. Ф. е 3.07
%.
В хода
на съдебното следствие бе назначена и приета съдебно-психиатрична експертиза по писмени данни на Ц. Й.Ф.
от заключението на която се установява,че пострадалият не се води на
диспансерно наблюдение в ЦПЗ-Пловдив. Получил е специализирана хоспитална помощ
в заведението във времето от 15.04.2019 г. до 16.05.2019 г. Установена е
диагноза F10.5 - психични и поведенчески разстройства,
дължащи се на употреба на алкохол, психотично разстройство. Към времето на
постъпване в ЦПЗ- Пловдив Ц. Ф. е имал усложнение на алкохолната болест -
психотично разстройство - нереалистични страхови изживявания, определящи
несъответно поведение, включващо риск от физическа агресия. Било проведено
ефективно лечение и е изписан е в стабилно състояние, без актуални болестни
изживявания, съответно поведение и декларативна критичност към алкохолните
злоупотреби. Във времето на обсъжданото деяние, според вещото лице, Ц. Ф. не е
имал особености на поведението съотносими към симптоматиката на Психотично
разстройство. Бил е в състояние на обикновено алкохолно опиване. Поведението му
е било определено от спецификите на променената по алкохолен тип личност,
предходни неудоволствени нагласи. Преценката на конкретната ситуация е било
улеснено от количеството приет алкохол.
Съдът
възприема и кредитира при постановяване на присъдата си депозираните заключения
на назначените в хода на съдебното следствие и на досъдебното производство
експертизи, като изготвени обстойно, с необходимите професионални знания и опит
в съответната област, неоспорени от страните и съответстващи на приложените
по делото писмени и събрани гласни доказателства.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената по категоричен
и несъмнен начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка Съдът приема,
че с деянието си подс. Й.Й.Ф. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.116, ал.1, т.3, пр.3-то вр. чл.115 от НК, за това, че на 14.07.2019 г. в землището на с. Козаново, обл.
Пловдивска, умишлено е умъртвил другиго - рождения си син Ц. Й.Ф. ЕГН **********
също от с. Козаново.
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:
Основен признак на обективната
страна на деянието, инкриминирано в диспозицията на чл.115 от НК е неговото
изпълнително деяние, състоящо се в умъртвяване на другиго - такова въздействие
върху организма на пострадалия, което е от естество да предизвика неговата
биологична смърт.
По делото се установи, че на 14.07.2019 г. в землището на село Козаново, подс. Й.
Ф. е нанесъл множество удари на пострадалия Ц. Ф.
с нож и по този начин му причинил множество травматични увреждания. Нанесъл
му два удара в горната част на
корема, проникващи в коремната кухина прободно-порезни наранявания, които засегнали
черния дроб на пострадалия; един удар нанесъл в лявата страна на шията на
пострадалия, причинявайки му прободно-порезни наранявания, проникващи в левия
гръдно-ключично сисовиден мускул, с пълно срязване на лявата яремна вена; един
удар нанесъл на пострадалия в гръдния кош, в дясно, със срязване на шесто ребро
в дясно и проникване в белия дроб, а освен това му причинил и порезни
наранявания по ръцете. Броя на нанесените от подсъдимия удари с нож и причинените
множество травматични увреждания на пострадалия се установяват от заключението
на приложената и приета по делото съдебно – медицинска експертиза, като смъртта
на пострадалия се дължи на въздушна емболия -
въздух проникнал в дясната сърдечна камера, през срязаната яремна вена. Това
причинило срив в хемодинамиката в дясната сърдечна камера, а оттам и в малкия
кръг на кръвообращението, като принос за бързата смърт имала и голямата
кръвозагуба вследствие кръвоизливите в гръдната и коремна кухини от
пробожданията там. Ударите по починалия, нанесени от подс. Й. Ф. са били
насочени и са имали за цел умъртвяване на пострадалото лице, за което може да
се направи извод от местоположението, броя, силата и локализацията на същите,
нанесени с нож в части от тялото, където се намират жизнено важни органи, при
засягането на които се създава непосредствена опасност за живота на
пострадалия. Аргумент в тази насока е и употребеното хладно оръжие - нож. Налице
е пряка и непосредствена причинна връзка между нанесените от подсъдимия с ножа
удари, причинените травмични увреждания и настъпилата биологична смърт на Ц. Ф..
Съдът намери за
безспорно установено, че подс. Й.Ф. умишлено
е умъртвил рождения си син Ц. Й.Ф.. Това се установява от приложените по делото
акт за раждане и удостоверение за наследници на л.152 и 153 от досъдебното
производство. Това обуславя
квалификацията на деянието по чл.116, ал.1, т.3, пр.3-то от НК.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:
От субективна страна
деянието по чл.116, ал.1, т.3, пр.3-то вр. чл.115 от НК е извършено при
условията на пряк умисъл. Подс.Ф. е съзнавал неговия
общественоопасен характер, предвиждал е настъпването на конкретните
общественоопасни последици и пряко е целял престъпния резултат. До този извод
съдът достигна изхождайки от характера на причинените множество телесни
увреждания, силата с която са нанасяни ударите и тяхната локализация.
Съгласно константната практика освен
действията на подсъдимия, от съществено значение са броят, насочеността на
ударите, силата, продължителността и интензитетът на въздействие върху
пострадалия, броят, тежестта и локализацията на нараняванията, както и използваните
средства и разстоянието, от което се посяга на жертвата. Когато са причинени
множество телесни увреждания на пострадалия с нанасяне на тежки удари с нож
върху жизненoважни центрове на тялото, е налице умисъл за убийство.
Винаги,
когато деецът съзнава, че наред с целения резултат ще настъпи с положителност и
смъртта на пострадалия, но въпреки това извършва деянието, е налице убийство,
извършено с пряк умисъл. В крайна сметка от събраните по делото доказателства
може да се направи извод, че в съзнанието на подс. Й.Ф. е имало оформена
представа относно това, че чрез действията си лишава от живот друго човешко
същество.
В настоящият случай, предвид твърдението на подсъдимия,
че е бил нападнат от пострадалия с нож и се е отбранявал, следва да се обсъди
приложението на чл.12,
ал.1 от НК. Тази разпоредба в
случая е неприложима. Съобразно съдебната практика първото условие за
приложение на института на неизбежната отбрана е да е налице непосредствено
противоправно нападение. За да се приеме, че е налице такова непосредствено
нападение във всеки конкретен случай следва безспорно на бъде установено, че
действията на отбраняващото се лице са били извършени по време на едно започнало
противоправно нападение, което същевременно не е приключило. В настоящия
случай, съобразно изложената по-горе и приетата за установена фактическа
обстановка, безспорно постр. Ц. Ф. е нападнал подс.Й.Ф. с нож. Подсъдимият
обаче е успял да обезвреди пострадалия, като му е отнел ножа и на практика
нападението в този момент е приключило. Веднага след това подс.Ф. взел своя нож
и нанесъл няколко удара с него по тялото на пострадалия. С други думи, към
момента на нанасянето на ударите с нож от подсъдимия не е било налице
изискуемото от закона непосредствено противоправно нападение от страна на
пострадалия, тъй като преди това Й.Ф. е
отбил успешно нападението и действията му след това не биха могли да послужат
като основание за предприемане на защитни действия, които да бъдат
квалифицирани като такива, извършени в състояние на неизбежна отбрана, което да
изключва тяхната обществена опасност, съобразно предвидената в чл.12,
ал.1 от НК законова възможност. Следва да се има предвид и това, че
пострадалият Ц. Ф. към момента на нападението е бил
изпил голямо количество алкохол, което се установява от заключението на
назначената в хода на досъдебното производство съдебно химическа експертиза
/лист 79 от д. пр./, според което наличието на етилов алкохол в кръвта му е било
3.07 %. И това е спомогнало за лесното и успешно отбиване на атаката му. Именно поради това, че подсъдимият е отбил успешно
нападението на пострадалия не е налице и хипотезата на ал.2
на чл.12 от НК. Превишаване пределите на неизбежна отбрана има,
когато защитата явно не съответства на характера и опасността на нападението. В
случая, подсъдимият е отговорил на нападението по съответния, достатъчен за
отблъскването му начин и вместо да спре е взел своя нож и е нанесъл множество
удари с него в тялото на пострадалия, напълно съзнавайки, че нанесените по този
начин вреди са не само възможни, но и ще настъпят неизбежно.
В случая
не са налице основания за преквалификация на деянието
в по-леко наказуемо престъпление по чл.118 от НК за това, че
инкриминираното деяние е извършено в
условия на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие. Според
заключенията на съдебнопсихиатричната експертиза по отношение на подсъдимия, в
момента на деянието е бил в
състояние на обикновено алкохолно опиване, така, че е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си,
правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда фактите, които имат значение
за делото и може да дава достоверни обяснения за тях, което изключва
възможността подсъдимият да е бил в състояние на афект – физиологичен или
патологичен. За случилото се той има ясен, пълен, точен и последователен
спомен. При тези данни липсва основание за приложението на чл.118 от НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За
престъплението по чл.116, ал.1, т.3, пр.3-то вр. чл.115 от НК, законодателят е
предвидил алтернативни наказания - лишаване от свобода от петнадесет до
двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.
Настоящия
съдебен състав, съобразявайки се с критериите на чл.57 НК и ръководейки се от
степента на обществена опасност на деянието и дееца, с подбудите за извършване
на деянието и смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, прие, че в
разглеждания случай най-подходящото по вид наказание, измежду алтернативно
предвидените в нормата на чл.116, ал.1 от НК е „лишаване от свобода”. Този извод
се обоснова с факта, че съдът, за да
определи наказание доживотен затвор
следва съгласно разпоредбата на чл.38а, ал.2 от НК извършеното
престъпление да е изключително тежко – т.е. да е с изключително тежка
обществена опасност, надхвърляща значително тази на други престъпления от този
вид, както и да е налице такава
изключителност и по отношение степента на обществена опасност на дееца. Въз
основа на горе обсъденото, съдебният състав прие, че всичко изложено в своята
съвкупност не разкрива изискуемата от закона изключително висока степен на
обществена опасност на извършеното престъпление и дееца, надхвърлящи значително
тази на други престъпления от този вид и именно поради това определи като
най-подходящо наказанието лишаване от свобода.
При
индивидуализацията на самото наказание лишаване от свобода, което следва да се
наложи на подсъдимия Й.Ф., съдът отчете като отегчаващи вината обстоятелства
все пак високата степен на обществена опасност
на деянието; множеството нанесени телесни повреди извън тези които са в пряка и непосредствена причинна
връзка с настъпилата смърт. Отегчаващо отговорността обстоятелство в
случая се явява и това, че е
направил опит да прикрие извършеното от него деяние. Като смекчаващи
вината обстоятелства, съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия, признанието на вината и изразеното съжаление
за стореното.
В случая не
са налице предпоставките за индивидуализиране на наказанието спрямо подс.Ф. при
условията на чл. 55 от НК, тъй като не са налице нито многобройни, нито
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, а и не е налице и втората
кумулативно изискуема предпоставка за приложението на чл. 55 НК – и най-лекото,
предвидено в закона наказание да е несъразмерно тежко. При така отчетените
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, съдът прие, че индивидуализацията
на наказанието за извършеното от подсъдимия престъпление следва да се извърши
при лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.
Воден от
тези аргументи, настоящият състав на Пловдивския окръжен съд намери като
най-подходящо по размер наказание лишаване от свобода за срок от ШЕСТНАДЕСЕТ ГОДИНИ,
като според преценката на съда именно това наказание, като вид и размер, се
явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца,
изпълняващо целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК,
поради което е и справедливо.
Съдът
постанови така определеното наказание в размер на ШЕСТНАДЕСЕТ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да бъде изтърпяно ефективно от подсъдимия Й.Ф.,
предвид на което и на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС, съдът
определи първоначален СТРОГ режим за изтърпяване на същото.
На
основание чл.59, ал.2 вр. ал.1, т.1 от НК, Съдът приспадна времето, през което
подсъдимият Ф. е бил задържан по реда на чл.63 от ЗМВР, чл.64 от НПК и
времето през което спрямо същия се е реализирала мярка за неотклонение
„Задържане под стража”, считано от 14.07.2019 г. до
влизане на присъдата в законна сила, като един ден задържане се зачита за един
ден лишаване от свобода.
ОТНОСНО
ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:
Според
съда, предявените граждански искове са доказани както по основание при
условията на чл. 45 от ЗЗД, така и по размер. Установи се по несъмнен начин, че
в резултат на убийството на Ц. Й.Ф. е причинен вредоносен резултат, като между
него и виновното деяние на подсъдимия, предмет на настоящата осъдителна присъда
съществува пряка и непосредствена причинна връзка. Извършеното
от подсъдимия деяние, квалифицирано по чл.116, ал.1, т.3, пр.3-то вр. чл.115 от НК, довело до смъртта на Ц. Ф., съдържа обективните признаци на състава на
непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД.
Това деяние е противоправно и извършено виновно при условията пряк умисъл.
В резултат на ищците са причинени неимуществени вреди, вследствие загубата
на син за майката на пострадалия и загубата на брат за брата на пострадалия,
поради което съдът счита, че исковете са доказани по своето основание.
Безспорно
е, че А.Л.Л., майка на пострадалия е претърпяла сериозни
неимуществени вреди в резултат на смъртта на сина си. По делото са налице
доказателства за наличието на изградена силна и трайна дългогодишна връзка
между майка и син. Губейки сина си, А.Л. е загубила един от най близките си
хора в живота, а отделно е лишена и от синовна грижа, която е следвала да получи
от сина си. От нейните показания се установява, че е изживяла изключително
тежко смъртта на сина си. Предвид изложеното, съдът намери, че предявения
граждански иск е основателен и ще бъде справедливо той да бъде уважен изцяло в пълния
предявен размер от 100 000 лева.
Безспорно
също е, че И.Й.Ф., брат
на пострадалия, макар и да е живеел в отделно семейство е претърпял също
сериозни неимуществени вреди от смъртта му. По делото са налице доказателства
за наличието на изградена силна и трайна дългогодишна връзка между двамата
братя. Отделно от това двамата си помагали при нужда. От показанията му и тези
на неговата майка се установява, че изключително тежко е приел и изживял
смъртта на брат си. Предвид изложеното, съдът намери, че предявения граждански
иск е основателен по размер, поради което реши, че ще бъде справедливо той да
бъде уважен в пълния предявен размер от 50 000 лева.
Ето защо, подсъдимият Й.И.Ф. беше осъден да изпълни задължението си по чл.
45 от ЗЗД да поправи причинените на гражданските ищци вреди и да заплати на
гражданските ищци както следва:
- да
заплати на гражданския ищец А.Л.Л. сумата от 100 000 /сто
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди в резултат на престъплението по чл.116, ал.1, т.3, пр.3-то вр. чл.115 от НК, ведно със законната лихва от датата на извършване
на престъплението до окончателното й изплащане.
- да
заплати на гражданския ищец И.Й.Ф. сумата от
60 000 /петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените
от него неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл.116, ал.1, т.3, пр.3-то
вр. чл.115 от НК, ведно със законната лихва
от датата на извършване на престъплението до окончателното й изплащане.
По
гореизложените съображения и на основание чл. 52 от ЗЗД, съобразно общоприетото
обществено разбиране за справедливост и конкретните икономически условия в
страната, съдът уважи исковете в посочения размер по справедливост, като
прецени именно този размер като адекватен за овъзмездяване на причинените болки
и страдания, претърпени от смъртта на Ц. Ф. от неговите наследници.
ОТНОСНО
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
С
оглед изхода на делото Съдебният състав постанови следното:
Веществените
доказателства приложени по делото – нож;
кожен калъф; червена трикотажна тениска; риза с копчета; син работен панталон;
жълта трикотажна блуза; слипове; сив чорап; раница; жълт химикал, слушалки;
бяла запалка; работни ръкавици; червено-кафяво зацапване от северната стена и
метален шкаф, иззето като ВД № 6; 2 броя стъкла 22x15 см. с червено-кафяви зацапвания - ВД № 7; червено-
кафяво пластично вещество от зацапване на пода- ВД № червено-кафяво пластично
вещество от мушама на маса - ВД № 9, червено-кафяво пластично вещество от
зацапване по вратата и касата на вратата - ВД № 10; марлен тампон с течност от
пластмасов варел на коридора — ВД №11; прожектор; ръкавица
сива, брезентова, с 2 пръста; калъфка от възглавница; стъклена чаша от масата в
стаята; счупена стъклена чаша от пода; жълта трикотажна тениска; пластмасова
бутилка от 500 мл. с течност в нея; 2 бр, празни пластмасови бутилки от 500 мл;
къси черни панталони; 3 бр. секретни ключа; 1 бр. запалка; 1 бр. чадър черен;
нокти и поднокътно съдържимо от лява и дясна ръка; дактилоскопен лист от лява и
дясна ръка следва да се унищожат като
вещи без стойност, след влизане на присъдата в сила.
Веществените
доказателства
приложени по делето - мобилен
телефон “HUAWEI“ и 30 стотинки да се върнат на
собственика, след влизане на присъдата в сила.
Веществените
доказателства компакт
диск, приложен по делото на л.157 от д. пр., съдържащ един брой аудио запис и
един брой снимка на електронен картон да
се пазят по делото до изтичане на срока за съхранението му в архив.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
На
основание чл.189, ал.3 от НПК, Съдът осъди подс. Й.И.Ф. да заплати в
полза на Държавата, по сметка на ОД на
МВР гр.Пловдив, направените разноски по делото в досъдебното производство в
размер на2808,32 лв. /две хиляди
осемстотин и осем лева и тридесет и две стотинки, в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Пловдив направените по делото
разноски в размер на 249,60 лв. /двеста
четиридесет и девет лева и шестдесет стотинки/, както и сумата от 6000
лв. /шест хиляди лева/, представляваща държавна такса върху размера на
уважените граждански искове.
Подс.
Ф. беше осъден да заплати на гражданския ищец и частен обвинител А.Л.Л. и направените от нея разноски по делото в размер на
1 800 лв. /хиляда и осемстотин лева/ за адвокатско възнаграждение.
Причини
за извършване на престъплението са ниското правно съзнание и слабите
морално-волеви задръжки на подсъдимия, както и незачитането на установения в
страната правов ред, свързан със запазване живота на личността.
Мотивиран
от горното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН - СЪДИЯ: