Определение по дело №226/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 1994
Дата: 23 май 2013 г.
Съдия: Красимир Аршинков
Дело: 20131200600226
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 22 май 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение № 54

Номер

54

Година

27.2.2013 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

02.13

Година

2013

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Поля Спасова

дело

номер

20124100501526

по описа за

2012

година

С решение № 919 от 01.10.2012г. по гр.д.№1548/2012г. Великотърновски районен съд приема за установено по отношение на „Е. П.” –гр.В., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.В.,район В. В., бул.В. В. № 2.,В. Т. Г,че Ц. К. Ц. с ЕГН:* от с.А. община С. ул.Д. и П. № 2, не дължи сумата от 1254,47 лв. /хиляда двеста петдесет и четири лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща коригирана сума на основание констативен протокол № 0049300 от 16.02.2012г.за ползвана електрическа енергия за периода от 21.08.2011г. до 16.02.2012г. по партида с клиентски * за обект № *, намиращ се в от с.А. община С. ул.Д. и П. № 2; осъжда „Е. П.” –гр.В., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.В.,район В. В., бул.В. В. № 2.,В. Т. Г , да заплати на Ц. К. Ц. с ЕГН:* от с.А. община С. ул.Д. и П. № 2, сумата от 305,17 лв. /триста и пет лева и седемнадесет стотинки/, представляващи направени по делото разноски.

Против решението е подадена въззивна жалба от„Е. П.” –гр.В.. В жалбата си дружеството развива подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното от него решение. Посочва, че за да постанови своето решение, Районният съд е съобразил трайно установената практика от ІІ търговско отделение на ВКС. В тази връзка посочва, че по делото е установено и не се спори, че ищецът, сега въззиваем, е потребявал неотчетена от средството за търговско измерване електроенергия, което, макар и да не е престъпление, е едно укоримо от гледна точка на обществения интерес явление. Ето защо, по±очва „Е. П.” , ако някой извлича полза от това явление, то най-справедливо би било той да бъде натоварен с разходите по ограничаването му, независимо, че най-вероятно потребителят лично не е физическият извършител на деянието по неправомерното вмешателство. Посочва, че извършените от дружеството корекции не са санкция за потребителя, защото с тях не се цели да бъде наказано нечие виновно поведение, при което крайният снабдител не е административен, още по-малко административно - наказващ орган, в какъвто смисъл е трайната практика на ВКС. Твърди, че извършените корекции не са ангажиране на договорна отговорност за неизпълнение на задължения, при което, съобразявайки се с условията на чл. 82 ЗЗД, „Е. П.” не твърди, че абонатът виновно не е изпълнил свое задължение по договора. Твърди и развива съображения, че извършените корекции са осчетоводени като доставка по смисъла на ЗДДС, при което върху данъчната основа е начислен косвен данък, което е аргумент, че същите са институт на договора за продажба. Посочва, че изчисляването на доставеното количество електроенергия е извършено чрез методология, одобрена от ДКЕВР и възпроизведена в чл. 38 ал. 3 от ОУ на ДПЕЕЕМ, при което българското право познава създадени многобройни методологии за изчисление вместо измерване (т. нар. индиректно измерване) на доставени вещи, като посочва примери в тази насока. Посочва, че корекцията на сметка на потребителя е извършена за защита на обществения интерес, като допълнително са начислени като доставени на абоната процесните количества електроенергия, която представлява част от общото количество на измерена от СТИ вследствие на манипулирането му, като развива съображения в подкрепа на твърденията си, че това е именно соченият от него обществен интерес. В заключение, посочва „Е. П.” , дружеството, както и „Е.ОН Б. М.” , са изпълнили задълженията си спрямо ищеца по Общите условия на договорите за снабдяване и разпределение на електрическа енергия, като допълнително начисленото количество електроенергия е доставено и определено не чрез измервателен уред, за който по делото е установено, че е целенасочено и манипулиран от неизвестно лице, а чрез изчислителна методология, одобрена от държавен регулаторен орган – ДКЕВР, доведена до знанието на всички абонати на крайния снабдител в Североизточна България, посредством публикациите в средствата за масова информация и документирането на тази методология в Общите условия на цитирания договор. Моли обжалваното решение, като порочно, да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният против дружеството иск да бъде отхвърлен. Прави доказателствено искане, по което съдът не се е произнесъл, като е приел, че ще се произнесе в съдебно заседание след изслушването на страните по делото.

По същество чрез процесуалния си представител моли въззивният съд да постановите решение, с което да отмени първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно по съображения, изложени във въззивната жалба. От събраните по делото доказателства се установявало по безспорен начин, че върху средството за търговско измерване е извършена манипулация, което от своя страна е довело до неправилно отчитане на консумираната от ищеца електроенергия, съответно - нейното незаплащане. Съобразно действащите нормативни правила в РБ, дружеството жалбоподател извършило корекция съобразно същите, поради което счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. Моли за отмяната му, както и да се присъдят направените по делото разноски. За сведение на съда представя решение на ВКС, ІV гражданско отделение, което е в противоречие с досегашната съдебна практика.

На така подадената от „Е. П.” въззивна жалба в срока по чл. 263 по делото отговор от Ц. К. Ц. не е постъпил. По делото на 12.02.2013 г. е постъпило писмено становище от адв. Н.И. в качеството му на пълномощник на Ц. К. Ц., в което становище адв. И. заявява, че няма да сочи доказателства. Заема становище по всяко едно от направените от „Е. П.”, във въззивната му жалба оплаквания. Твърди и развива съображения, че жалбата е неоснователна и недоказана, респ. обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено.

Съдът е приел жалбата за редовна и процесуално допустима.

Съдът намира, че доказателственото искане на „Е. П.” , направено с жалбата, да бъде допуснато изслушването на СТЕ, като бъде поставена задача на експерта, назначен от съда, за определяне по справедливост (вкл. по отменена, но по-справедлива методология) на доставеното количество електроенергия на ищеца в процесния период, е неотносимо и не е необходимо за правилното решаване на делото, поради което и като такова същото следва да бъде отхвърлено.

Като разгледа жалбата, взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото,съдът приема за установено следното:

Между страните не се оспорват обстоятелствата, че ищецът е собственик на недвижим имот, за който е ползвал електроенергия доставяна му от „”Е. П. П.”гр. В. по партида с клиентски и абонатен номер, която е следвало да заплаща на ответника . Извършена била проверка от служители на жалбоподателя на средството за техническо измерване на електрическата енергия /СТИ/, доставяна за имота на ищеца, за което е съставен констативен протокол . Последният е подписан от лицата извършили проверката и от посочения в него свидетел. При проверката е установено, че мостът на трета измервателна система на СТИ е развит. Последвало е възстановяване на правилната схема на свързване на електромера от проверяващите лица чрез затягане на моста, като след установяване че същият измерва електрическата енергия без грешка е последвало неговото пломбиране. В резултат от констатираната манипулация на електромера, на основание чл. 24 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.ОН Б.П.” , ответникът е извършил корекция на сметката на използваната от ищеца електрическа енергия за периода от 21.08.2011г. до 16.02.2012г. съгласно справка със сумата от 1254,47 лв.В решението си ВТРС е взел предвид заключението на съдебно-техническата експертиза,приета като доказателство.

При установената фактическа обстановка ВТРС е направил следните правни изводи:

С решение № 165 от 19.11.2009г. по т. д. № 103/2009г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 104 от 05.07.2010г. по гр. д. № 885/2009г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 26 от 04.04.2011г. по т. д. № 427/2010г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 189 от 11.04.2011г. по т. д. № 39/2010г. на ВКС, ІІ т. о. и решение № 29 от 15.07.2011г. по т. д. № 225/2010г. на ВКС, ІІ т. о. постановени по реда на чл. 290 от ГПК и съставляващи според разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, е даден отрицателен отговор на въпроса съществува ли законово основание за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия. В посочените решения е обосновано становище, че извършването на промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електрическа енергия от страна на доставчика на електроенергия е лишена от законово основание. С решение № 189 от 11.04.2011г. по т. д. № 39/2010г. е отречена и възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция на клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия, като е мотивирано разрешение, че поради неравноправния им характер подобни клаузи са нищожни по силата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. Задължителната практика се придържа и към разбирането, че коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия противоречи на регламентирания в чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане. Дадените в този смисъл разрешения са относими и към разглеждания правен спор и водят до извода за основателност на предявения отрицателен установителен иск поради недействителност на основанието за извършената от ответника корекция на сметката на ищеца, независимо че по делото безспорно е установено, че последният е потребявал електроенергия, която е отчитана от СТИ с променени характеристики. Така направените правни изводи в обжалваното решение следва да бъдат приети и решението да бъде потвърдено.

Предвид изложеното и на основание чл.272 от ГПК, Великотърновският окръжен съд

Р Е Ш И :

Потвърждава № 919 от 01.10.2012г. по гр.д.№1548/2012г. Великотърновски районен съд приема за установено по отношение на „Е. П.” –гр.В., ЕИК ...1, със седалище и адрес на управление гр.В.,район В. В., бул.В. В. № 2.,В. Т. Г,че Ц. К. Ц. с ЕГН:* от с.А. община С. ул.Д. и П. № 2, не дължи сумата от 1254,47 лв. /хиляда двеста петдесет и четири лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща коригирана сума на основание констативен протокол № 0049300 от 16.02.2012г.за ползвана електрическа енергия за периода от 21.08.2011г. до 16.02.2012г. по партида с клиентски * за обект № *, намиращ се в от с.А. община С. ул.Д. и П. № 2; осъжда „Е. П.” –гр.В., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.В.,район В. В., бул.В. В. № 2.,В. Т. Г , да заплати на Ц. К. Ц. с ЕГН:* от с.А. община С. ул.Д. и П. № 2, сумата от 305,17 лв. /триста и пет лева и седемнадесет стотинки/, представляващи направени по делото разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове:

Решение

2

FBBA20D1CD7E24E3C2257B1F00286809