|
|
|
|
|
|
Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Русе, 10.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, VI граждански състав…в
публично заседание на 11-ти юни през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Елена Балджиева
при
секретаря Галя Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5864 по описа на 2019 г., за да се
произнесе съобрази:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 422 от ГПК.
Ищецът „Теленор България” ЕАД твърди, че ответника М.Г.М. е абонат на тяхното дружество доставчик на
мобилни услуги, с клиентски номер №*********
и титуляр по предпочетен мобилен номер 098 8907317 с абонаментен
план Нонстоп 30,99лв., съгласно Договор за мобилни услуги, сключен между
страните на дата 12.10.2016г. Уговорен бил срок на действие на договора от 24
месеца, т.е. до 12.10.2018г.
Във връзка с титулярния
мобилен номер ********** на същата дата /12.10.2016г./
бил сключен и Договор за лизинг,
чрез който било взето на изплащане посредством 23 лизингови вноски, всяка в
размер на 3,00лв., мобилно устройство Lenovo модел Moto Е Black.
Въз основа на посочения
договор ответникът ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като
потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната №*********.
Съгласно чл. 26 от Общите
условия на мобилния оператор " при
ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги
се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя.
При сключване на индивидуален договор всеки потребител -страна по договора бива
уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура.
Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за
плащане на дължимите суми. ",
За потребените от
абоната-ответник услуги за периода от 18.11.2017 г. до 17.03.2018г. Теленор бил
издал:
- Фактура №**********/18.12.2017г. за отчетения
период на потребление 18.11.2017- 17.12.2017г. с начислена за периода сума за
разговори и месечни абонаменти в размер на 30.85лв. /с ДДС/, от които 18.32лв.
/без ДДС/ за месечен абонамент Нонстоп 30,99лв., 3.00лв. за дължима месечна
лизингова вноска, 4.96лв. /без ДДС/- кратки текстови съобщения (SMS).
Дължимата сума била платима в срок 02.01.2018г. Към
фактурата било приложено извлечение от
потреблението на ползвания мобилен номер.
- фактура №**********/18.01.2018r.
за отчетения период на потребление 18.12.2017г.- 17.01.2018г. с начислена за
периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 31,49лв. /с ДДС/, от
които 18.32лв. /без ДДС/ за месечен абонамент Нонстоп 30,99лв., 3.00лв. за
дължима месечна лизингова вноска, 4.96лв. /без ДДС/- кратки текстови съобщения
(SMS), 2,48лв. /без ДДС/ - временно възстановяване на изходящия трафик, 1,44 лв.
/без ДДС/ - кратки текстови съобщения (SMS).
Дължимата сума била платима
в срок 02.02.2018г. Към фактурата било приложено извлечение от потреблението на
ползвания мобилен номер.
Абонатът бил потребил и не
заплатил мобилни услуги на обща стойност 62,34лв., фактурира за два
последователни отчетни месеца - за месец 12/2017г. и за месец 01/2018г. Към
всяка от фактурите имало приложено извлечение-детайлизирана справка от
потреблението на ползвания номер.
С Кредитно известие №**********/18.02.2018r.
била извършена корекция по дълга, като била сторнирана сумата в размер на
-9,22лв. /с ДДС/ за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване
на абонамента такси и бил отразен незаплатения баланс в размер на 62,34лв., за
предходните два отчетни периода, както била и начислена 17-та лизингова вноска
в размер на 3,00лв. /с ДДС/, при което задължението за плащане възлизало на
сума в размер на 56,12лв.
Неизпълнението на
абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на
стойност 56,12лв., ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11 от
процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 19б, в) от ОУ на
мобилния оператор, Теленор прекратил едностранно индивидуалния договор на
ответника М.Г.М. за ползвания абонамент и издал по абонатен номер №********* на дата
18.03.2018г. крайна фактура №**********/18.03.2018r. с начислена обща сума за
плащане в размер на 280,01лв.
В издадената крайна фактура
била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни
услуги в размер на 202,89лв.; фактурирана била дължимата се сума за оставащите
незаплатени лизингови вноски, съгласно уговорения погасителен план, в размер на
21,00лв. и била включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните отчетни
периоди в размер на 56,12лв.
Датата на деактивация на процесния абонамент била
05.02.2018г., като същата се генерирала автоматично по вградената електронна
система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми
след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и
съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Така, абонатът бил в
неизпълнение на договора си, като същият не спазил крайния срок за ползване на
абонамента си - 12.10.2018г., съгласно Договор за мобилни услуги от дата
12.10.2016г.
Неизпълнението на ответника
обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на
абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.11 от индивидуалния договор за мобилни услуги,
като начисли в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване
на ползвания абонамент. Предвид влизане в сила на постигната Спогодба между
Теленор и Комисия за защита на потребителите относно начина на формиране на
неустойките, претендирани при предсрочно прекратяване на договорен абонамент,
начислената на абоната неустойка в размер на 202,89лв. била формирана съобразно
новите правила за изчисление, а не по начина, уговорен в т. l1 от договора за
услуги, която клауза от договоря била обявена за нищожна такава.
Претендираната неустойка в
размер на 202,89лв., представляваща стойността на три месечни абонаменти такси
на ползваната програма за всеки ползван номер. Новата клауза гласяла още, че в
случай, че към абонаментен план е предоставено устройство за ползване на
услуги, абонатът ще дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството /в брой , без абонамент/ съгласно ценова листа действаща към
момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му в
брой или съответно обща лизингова цена. В случая абонатът ползвал следния
абонаментен план, за който била начислена неустойка, както следва:
Абонаментен план Нонстоп
30,99лв. /с номер 098 8907317/ и съответно начислена неустойка в размер на 117.90лв.,
където стойността на месечния абонамент била взета без ДДС, или 25,82 лв. х 3 =
77,46 лв., а разликата до начислената неустойка представлявала ползвана от
абоната отстъпка от месечния абонамент, подлежаща на връщане, в общ размер на
40,44лв.
Към Абонаментен план Нонстоп 30,99лв била начислена
и неустойка за устройство за ползване на услуги в размер на 84.99лв.,
представляваща разликата между стандартната цена по ценова листа без абонамент
и общата лизингова цена, която абонатът следвало да заплати по уговорен
погасителен план за ползване на устройството Lenovo модел Moto ЕBlack.
Поради прекратяване на
договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на
основание т.12, ал.2 от Общите условия, приложени към лизинговия договор, дължимите
месечни вноски за предоставеното на абоната мобилно устройство Lenovo модел
Moto Е Black били обявени за предсрочно изискуеми.
Съгласно чл.3 (2) от
договора за лизинг, сключен към абонамента за мобилен номер 098 8907317,
"Месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от
лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на
задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги,
съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и
Общите условия на „Теленор България" ЕАД".
При сключване на процесния
договор била посочена предпочетена дата на фактуриране на услугите 18-то число
от месеца. Така, падежът на лизинговите вноски бил указания в месечните фактури
срок за заплащане на фактурираните услуги.
Поради неизпълнението на
абоната да заплати в указаните срокове дължими към оператора месечни плащания,
довело до предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му
абонамент за ползвания мобилен номер, на основание чл.12, ал.2 от Общите
условия към договора за лизинг /"Месечните вноски и други плащания стават
предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договорите за мобилни или
фиксирани услуги, както и в случай на забава на дължими съгласно тези договори плащания"/,
били обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими от месец
03/2018г, когато е издадена крайната фактура №**********/18.03.2018г., съгласно
уговорения погасителен план, както следва:
За устройство Lenovo модел Moto Е
Black, взето във връзка с мобилен номер **********, се дължи цената в размер на
21,00 лв. (Двадесет и един лева) от месец 03/2018г. Съответно периодът, за
който са дължими предсрочно изискуемите лизингови вноски, е от м.03/2018г. до
м.09/2018г.
Било подадено Заявление по
чл. 410 от ГПК и било образувано гр.дело №4137/2019 г. по описа на РРС,по което
била издадена Заповед от 05.07.2019 г., с която на ответника било разпоредено
да заплати на ищеца сумата от 280,01 лв. – главница, ведно със законната лихва,
считано от 04.07.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 25,00 лв. – разноски по делото и 180,00 лв. – адвокатско възнаграждение,
но тъй като ответника бил призован по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, претендират
установяване по исков ред.
Иска да бъде признато за
установено по отношение на ответника М.Г.М., ЕГН:**********, че им дължи сумата
от 56,12 лв., представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги с абонатен номер
№*********, потребени в периода от 18.11.2017 г. до 17.03.2018г, сумата от
202,89 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за
мобилни услуги с абонатен номер № *********, сумата в размер на 21,00 лв., представляваща
незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 12.l0.2016r. с абонатен
номер №********* за мобилно устройство Lenovo модел Moto Е Black за периода от
м.03/2018г. до м.09/2018г., ведно със
законната лихва считано от 04.07.2019 г. до окончателното и изплащане.
Ответникът М.Г.М., чрез
проц.си представител адв.А.Е. е представил отговор на исковата молба, оспорва иска
изцяло. Съдът, след като взе предвид
събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
По
заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК от 17.04.2019 г. по гр. д. № 4137 /2019 г. по описа на РРС, с
която е разпоредено на длъжника М.Г.М.
да заплати сумите от 280,01 лв. –
главница, ведно със законната лихва, считано от 04.07.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 25,00 лв. – разноски по делото и 180,00
лв. – адвокатско възнаграждение. Длъжникът бил призован по реда на чл.47, ал.5
от ГПК, поради което съдът дал указания на ищеца да предяви иск за установяване
на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.
Не е спорно по делото, че М.Г.М. бил абонат на ищеца с клиентски номер №********* и титуляр по предпочетен мобилен номер 098
8907317 с абонаментен план Нонстоп 30,99лв., съгласно Договор за мобилни
услуги, сключен между страните на дата 12.10.2016г. Уговореният срок на
действие на договора е от 24 месеца, т.е. до 12.10.2018г.
Във връзка с титулярния
мобилен номер ********** на същата дата /12.10.2016г./
бил сключен и Договор за лизинг,
чрез който било взето на изплащане посредством 23 лизингови вноски, всяка в
размер на 3,00лв., мобилно устройство Lenovo модел Moto Е Black.
Въз основа на посочения
договор ответникът ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като
потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната №*********.
Видно от представените по делото фактури №**********/18.12.2017г.,
№**********/18.01.2018r. и №**********/18.03.2018г.
ответникът не бил заплатил задължението си по посочените договори и
споразумения в общ размер на 77,12 лв. представляващи неплатени месечни
абонаментни и използвани услуги вкл. съответните лизингови вноски за периода от
18.11.2017 г. до 17.03.2018г. Установява
се по категоричен начин, че страните са обвързани от облигационни
правоотношения по посочените договори и споразумения за мобилни услуги и
договори за лизинг. От тях за ищеца е възникнало задължението да предостави на
ответника посочените в договорите услуги, респективно вещ. В тежест на
ответника е да докаже погасяване на насрещното си задължение. По делото не са
представени доказателства за това, респективно не е доказан фактът на
изпълнение, поради което съдът приема, че ответникът дължи на ищеца сумата в
размер на 77.12 лв. представляваща неплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги и
незаплатени лизингови вноски за отчетен период от 18.11.2017 г. до 17.03.2018г.
Следва да бъдат отхвърлени исковете за неустойки. Константна е
практиката на Съда на ЕС по приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, според
която националните съдилища са длъжни да следят служебно за наличието на
неравноправни клаузи в потребителските договори. Правилата на директивата са
транспонирани в националното ни право като в чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните
клаузи са обявени за нищожни, а за нищожността, доколкото е уредена с
императивни материалноправни норми, съдът е длъжен да следи служебно. Така при
служебно извършената проверка за наличието на неравноправни клаузи в сключените
между страните договори и споразумения съдът констатира, че такива клаузи са
налице. Неравноправни са клаузите, съдържащи се в: Договор за мобилни услуги №
********* от 12.10.2016 г. за мобилен номер ********** (стр.3 от договора, 2-ри
абзац), която клауза предвижда следното:
“В случай на прекратяване нанастоящия
договор през първоначалния срок за която и да е СИМ карта/номер, посочен/а в
него, по вина или инициатива на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за
съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта / номер
до края на този срок“.
В случая договора между страните е предсрочно
прекратен не от потребителя, а по инициатива на оператора. Формален повод за
това станало обстоятелството, че потребителят забавил плащанията по дължимите
суми на потребените от него мобилни услуги.
Съдът намира, че в тази ситуация, а именно при неизпълнение на парично
задължение от страна на потребителя, ищецът би могъл да претендира единствено
лихва за забава върху тази главница, или пък неустойка за забава, стига
последната да не е уговорена в необосновано висок размер – арг. от чл.143, т.5
от ЗЗП. Неравноправни обаче се явяват клаузите, които позволяват, както е в
случая, на оператора сам да прекрати договорите и същевременно да претендира,
под формата на неустойка, възнаграждение за престации по вече прекратени
договори, които не е предоставил на абоната – чл.143, т.6, пр.2 от ЗЗП. След
като самият оператор е предпочел да прекрати договорите с потребителя вместо да
запази тяхното действие и да претендира изпълнение по тях заедно с обезщетение
или неустойка за забава, то той не разполага с възможност едновременно с това,
под формата на неустойка, да претендира и изпълнението на прекратените договори
от страна на потребителя и то за пълния срок на тяхното действие, при това без
сам да предлага изпълнение. Следователно клаузите в този смисъл, съдържащи се
посочените договори и споразумения са неравноправни на посочените по – горе
основания - чл.143, т.6, пр.2 и т.5 от ЗЗП и поради това са нищожни. Те не
пораждат какъвто и да било правен ефект и следователно основаните на тях искове
за неустойка в общ размер на 202,89 лв. следва да се отхвърлят.
Предвид изхода на спора, ищецът следва да заплати на
ответникът сумата от 56.46 лв. – разноски по гр. д. №4137 /2019 г. по описа на РРС
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК разноските
на настоящото делото в общ размер на 555,00
лв.- 75,00 лв. държавна такса, 180.00 - адвокатско възнаграждение, 300,00 лв.-
депозит за особен представител, направени от ищеца, съобразно уважената
част от иска, т.е. в размер от 152.86
лв. са в тежест на ответника.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Г.М., ЕГН:**********,***, дължи на „Теленор България” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.София, район Младост,
ж.к.”Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, сумата от 77,12 лева -
главница, представляващи незаплатени далекосъобщителни услуги и лизингови
вноски за абонатен № ********* за периода от 18.11.2017 г. до 17.03.2018г.,
ведно със законната лихва върху нея считано от 04.07.2019г.до
окончателното изплащане на вземането, за
която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №2088 от 05.07.2019 г.
по гр. д. № 4137/2019 г. по описа на
РРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Теленор
България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София,
район Младост, ж.к.”Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, против М.Г.М., ЕГН:**********, искове по чл.422, ал.1 от ГПК – за признаване
за установено, че му дължи сумата от 202,89 лева – неустойка за предсрочно
прекратяване на Договори за мобилни услуги и споразумения към тях
с клиентски номер № ********* г., за която е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК №2088 от 05.07.2019 г. по гр. д. № 4137/2019 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА М.Г.М., ЕГН:**********,***
да заплати на „Теленор България” ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, район Младост, ж.к.”Младост 4”, Бизнес
парк София, сграда 6 , сумата от 56.46 лв.
– разноски, за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №2088
от 05.07.2019 г. по гр. д. № 4137/2019 г.
по описа на РРС, както и сумата от 152.86 лв.- разноски за
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от решението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: