Решение по адм. дело №872/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК) във вр. с чл. 225а от Закона за устройство на територията ЗУТ/ и е образувано по жалбата на В. С. М. от гр. Септември против Заповед № 1199/2024 от 05.07.2024 г. на Заместващия Кмета на Община Септември, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж от жалбоподателя, а именно: „Масивно стоманобетонно външно стълбище осигуряващо достъп от кота терен до втория етаж на двуетажна масивна жилищна сграда в поземлен имот № 1536, включен в УПИ XXIII - За озеленяване в кв. 107, съгласно действащия застроителен, регулационен и кадастрален план на Централна градска част на град Септември, одобрен със Заповед № 225/02.03.1984 г. на Председателя на ИК на ОНС - Пазарджик, с административен адрес: град Септември, община Септември, област Пазарджик, бул. „България“ № 57, представляващо пристройка към южната фасада на горепосочената двуетажна масивна жилищна сграда и състоящо се от две стълбищни рамене, между които има изградена междинна стълбищна стоманобетонова площадка и завършващо на втора стълбищна стоманобетонова площадка, част от самото стълбище и свързваща стълбището с втория етаж на горепосочената двуетажна масивна жилищна сграда.“.

Заповедта е оспорена като незаконосъобразна на основание чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. В жалбата се твърди, че жалбоподателят не е извършвала никакво строителство, още по – малко незаконна такова, описано в оспорената заповед. Посочва, че е придобила процесния имот с постановление за възлагане на недвижим имот от 11.03.2016 г. Не оспорва, че в имота има изградено външно стълбище, оспорва констатацията на административния орган, че то съставлявало пристройка към съществуващата в имота жилищна сграда. Оспорват и категоризацията на строежа като „пета“. Твърдят, че ако твърдението на административния орган е за допълващо застрояване, то е неприложима посочената от органа норма на чл. 137, ал. 3 от ЗУТ. Посочва се в жалбата, че строежът предмет на премахване не носи характеристиките на допълващо застрояване. Той нямал характеристиките на стоеж, а бил „текущ ремонт“ по смисъла на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ. Молят да бъде отменена процесната заповед. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призована, не се явява, представлява се от адв. К., която поддържа жалбата. Моли съдът да постанови съдебен акт, с който да уважи жалбата. Претендира разноски. Представя писмени бележки по съществото на спора.

Ответникът - Кметът на Община Септември редовно призован, не се явява в съдебно заседание, представлява се от процесуален представител адв. И., който оспорва жалбата. Моли съдът да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана. Претендира разноски. Представя писмени бележки по съществото на спора.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

С Постановление за възлагане на недвижим имот по изп.д. № 20158820401075, Протокол № 421/26.02.2016 г. на ЧСИ Г. Т., вписано в Служба по вписванията - град Пазарджик при Агенция при вписванията с вх. № 4310/04.06.2016 г., Акт № 145, том 14, двойно вх. № 4301, влязло в законна сила на 11.03.2016 г. (л. 16 от делото), жалбоподателят е придобила УПИ ХIII — 1536 (тринадесет за имот хиляда петстотин тридесет и шест) в квартал 107 (сто и седем) по действащия план на гр. Септември, обл. Пазарджик, бул. „България“, № 57 с площ от 594 кв.м. с приложен дворищнорегулационен план, като целият ПИ — 1536 се състои от 607 кв.м. от които 13 кв.м. попадат за разширение на улица при неприложена улична регулация, заедно с построената в имота масивна жилищна сграда застроена върху 72 кв.м., при съседи на урегулирания поземлен имот: УПИ I- 1535; УПИ ХII - 1537 и от две страни улици, за сумата 70 761,00 лв.

На 10.06.2024 г. била извършена проверка на място от служители на Община Септември – Г. П., главен специалист „КиР“ при Община Септември и С. М., главен специалист „ИК“ при Община Септември на строеж: „Масивно стоманобетонно външно стълбище, състоящо се от две стълбищни рамене, между които има изградена междинна стълбищна стоманобетонова площадка и завършващо на втора стълбищна стоманобетонова площадка“, свързваща стълбището с втория етаж на двуетажна масивна жилищна сграда“, изградена в поземлен имот № 1536, включен в УПИ XXIII - За озеленяване, кв. 107, съгласно действащия застроителен, регулационен и кадастрален план на Централна градска част на град Септември, одобрен със Заповед № 225/02.03.1984 г. на Председателя на ИК на ОНС – Пазарджик.

По повод проверката бил съставен Констативен акт (КА) № 7/10.06.2024 г. (л. 30-32) от посочените служители, в който е установено, че строежът е извършен в поземлен имот № 1536, включен в УПИ XXIII - За озеленяване, кв. 107, гр. Септември, собственост на В. С. М., с [ЕГН], съгласно Постановление за възлагане на недвижим имот на ЧСИ Г. Т., като строежът е изграден след 11.03.2016 г., поради което същият не попада в хипотезата на „търпим строеж” по смисъла на §16 от ПЗР на Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ /обн. в ДВ, бр. 82/2012 г./.

В КА е посочено, че строежът е пета категория, съгласно чл. 137 от ЗУТ и Наредба № 1/2003 г. за номенклатурата на видовете строежи и се ползва от В. С. М., с предназначение масивно стоманобетонно външно стълбище, осигуряващо достъп от кота терен до втория етаж на посочената двуетажната масивна жилищна сграда. Установено е, че няма и не се представят одобрени инвестиционен проект, разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво и заповедна книга. С оглед на това е прието, че са нарушени разпоредбите на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ – строежът е изграден без разрешение за строеж и на чл. 137, ал. 3 от ЗУТ - без съгласуван и одобрен инвестиционен проект.

Жалбоподателят е уведомена за изготвения констативен акт с писмо изх. № 9400-617/10.06.2024 г. (л. 28 от делото), връчено на 13.06.2024 г. видно от представената разписка на л. 26 от делото. В указания 7 – дневен срок от страна на жалбоподателя е представено Възражение вх. № 9400-617-1 от 19.06.2024 г.

Последвало е издаването на процесната заповед, с която е наредено премахването на незаконен строеж от жалбоподателя, а именно: „Масивно стоманобетонно външно стълбище осигуряващо достъп от кота терен до втория етаж на двуетажна масивна жилищна сграда в поземлен имот № 1536, включен в УПИ XXIII - За озеленяване в кв. 107, съгласно действащия застроителен, регулационен и кадастрален план на Централна градска част на град Септември. Заповедта е връчена на жалбоподателя с писмо изх. № 9400-710/05.07.2024 г., на 08.07.2024 г. (л. 21-22). В заповедта е възприето и обсъдено подаденото възражение срещу КА.

За изясняване на относимите към спора факти и обстоятелства е назначена съдебно – техническа експертиза, заключението по която съдът кредитира в пълна степен като обективно, ясно, мотивирано и изготвено от компетентно лице – инж. Р..

Със заключението си вещото лице Р. е посочило, че от извършения оглед на място е констатирало, че процесният строеж представлява външна стоманобетонова стълба за качване от нивото на двора в имота до нивото на пода на втория етаж на жилищната сграда. Изпълнението е монолитно.

Стълбата има една междинна площадка на височина 2,20 м от терена, с размери 122/208 см и втора площадка на нивото на втория етаж на височина 3,86 м с размери 104/150 см. За изграждането на стълбата са изпълнени две стоманобетонови колони със сечение 19/19 см. Едната колона е с височина от терена до нивото на първата площадка /означена като К1 на чертежа - Приложение № 1 към експертизата/, а другата е с височина до втората площадка /колона К2/. Между терена и първата /междинна/ площадка е изпълнено стълбищно рамо с размери в план 100/233см, от 10 броя стъпала 25,9/20,2см. Рамото започва от бетонова площадка на 18см над нивото на двора, която обхваща пространство пред стълбата и пред входа за първия етаж от сградата. Второ стълбищно рамо започва от междинната площадка и достига площадката на нивото на втория етаж на сградата. То има 8 броя стъпала 24,7/20,75см. На нивото на етажа втората площадка е замонолитена към съществуваща стоманобетонова козирка над входа за първия етаж на сграда, която е конзолна част от подовата стоманобетонова плоча на втория етаж. По свободните краища на площадките и стълбищните рамена, както и по ръба на откритата площ пред входа за помещенията на втория етаж са монтирани ажурни стоманени парапети, изработени от колонки от профилна стомана и решетка от армировъчна стомана. Височината на парапетите е 105 см. Процесното външно стълбище не е измазано. Техническите данни за строежа са следните: Застроена площ - 7,40 кв.м., Височина от нивото на двора - 3,86 м.

Според заключението на вещото лице действащ ПУП за процесния имот е ЗРП - Застроителен, Регулационен и Кадастрален планове на Централна градска част на гр. Септември, одобрени със Заповед № 225/02.03.1984 г. на Председателя на ИК на ОНС - Пазарджик.

Съобразно заключението, процесният имот представлява поземлен имот пл.№ 1536, отреден за УПИ XXIII - за озеленяване от кв.107 по плана. В кадастралната основа на плана са отразени като съществуващи: едноетажна масивна жилищна сграда с навес в югоизточния й ъгъл, отдръпната навътре в имота от двете имотни граници от изток и север; едноетажна масивна стопанска постройка, долепена до нейната северна фасадна стена; масивна стопанска постройка по северната граница на имота и паянтова стопанска постройка в северозападния ъгъл на имота, разположена по северната имотна граница и по общата имотна граница с имот пл. № 1535.

Процесното външно стълбище е изпълнено към масивната жилищна сграда, отразена като съществуваща в кадастралната основа заедно с навес в югоизточния й ъгъл, разположена на отстояния от двете имотни граници - от север и изток.

В регулационния план отреждането е за озеленяване за територията на целия кв.107, а в застроитепния план, в съответствие с това отреждане са предвидени благоустройствени мероприятия за широко обществено ползване. В отделните поземлени имоти, засегнати от предвижданията на плана, няма предвидено застрояване.

Вещото лице е установило, че е било предвидено изменение на регулацията на парцел XXIII - за озеленяване в кв.107, който се намалява за сметка на имоти пл. №1533, 1542, 1541 като се отреждат: п. III-1533, IV-1542, V-1542, VI-1541, VII-1541 - за индивидуално жилищно строителство със самостоятелни застроителни петна на 2 етажа, на 5м от уличната регулация и парцел II - ЖСК със сключено редово застрояване с партерен етаж за кота 0,00м + 2 жилищни етажа.

За изменението е издадена Заповед № 42/12.06.1989 г., подписана от Председател на СГСУСА при ОНС - Септември (текстовата част на заповедта е приложена на л. 61, а графичната част на л. 62). Според заключението на вещото лице в архива на общината служителите не откриват данни да са извършени съобщавания на заинтересованите лица по надлежния ред за предвидените изменение, т.е. процедурата по одобряване на плана не е завършена, за да се смята, че той е влязъл в сила. С оглед установяванията при изготвянето на заключението, вещото лице е посочило, че Заповед №42/12.06.1989г. трябва да се приеме, че не е влязла в сила.

На следващо място вещото лице е установило, че в архива на община Септември се намира Заповед № 25/30.07.1992 г., с която е одобрено: Преотреждане на парцели I - За озеленяване и II - ЖСК в кв.107 по плана на гр. Септември, като се образуват парцели 1-1535, IM534, IX-1540, Х-1539, XI-1538, ХII-1537, ХIII-1536 и в тях са ситуирани петна за свободно застрояване на двуетажни индивидуални жилищни сгради на 5м от уличната регулация и 3м от дворищната регулация на съседните парцели.

На л. 86 по делото е приложена текстовата и графичната част на заповедта, като текстовата част не е подписана от кмета на общината. Вещото лице след проверка на място е установило, че в архива на община Септември служителите не намират подписана заповед. Освен това, служителите не намират и данни тази заповед да е съобщавана на заинтересованите лица по реда на ЗТСУ /отм./ и ППЗТСУ /отм./. От това вещото лице е приело, че и Заповед № 25/30.07.1992 г. не е влязла в сила.

При тези установявания, вещото лице е посочило, че жилищната сграда е двуетажна с изба. Изпълнени са две стоманобетонови плочи - над избата и над първия етаж. Покривът представлява дървена конструкция, следваща наклоните на четирискатен покрив, със стрехи от по 50 см от всички страни. Покритието е от керемиди. Вторият етаж е мансарден тип, като надзидовете при фасадните стени са високи от 2,20 м до 2,82 м, а при билото светлата височина е 3,40 м. Първият етаж е задигнат над нивото на терена в дворното място на 1,14 м. Светлата му височина е 2,57м. Огледът на място е показал, че вътре в сградата няма стълба от първия за втория етаж. Също от огледа на място вещото лице е установило, че втората площадка на външната стълба е изравнена по ниво с подовата плоча на втория етаж на жилищната сграда, като при изпълнението й е присъединена към конзолна част на плочата, която е представлявала козирка над входа за първия етаж. Точният технически начин на присъединяване не може да се установи към настоящия момент с външен оглед - със заваряване на нова и стара армировка ли е осъществено, с разбиване на част от старата плоча и прехвърляне на армировка от новата плоча ли е изпълнено или по друг начин, тъй като армировьчните работи представляват скрити работи, които са закрити от излятия бетон. Визуално се установяват ръбове на стара козирка, част от плочата над първия етаж, където от горната страна се е появила пукнатина в бетона по линията на присъединяване на новата стълбищна площадка, а от долната страна очевидно появила се пукнатина е замазана.

Изрично от вещото лице е посочено, че строежът на външното стоманобетоново стълбище не представлява допълнително затворено помещение към съществуващата сграда или самостоятелна сграда. Според вещото лице процесното стълбище може да бъде определено като „отворено пространство“ по смисъла на чл.108, ал. 2, т. 4 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Неговото изграждане е допустимо съгласно чл. 99, ал. 2 от Наредба № 7/22.12.2003 г. към еднофамилна жилищна сграда, където то е дефинирано точно като „външна обезопасена стълба“. Наредбата изисква то да бъде обезопасено, а когато служи и за евакуация - да отговаря на чл. 51 от Наредба № 13-1971 от 29 октомври 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. Външната стълба се включва в застроената площ на сградата съгласно определението на т.15 от §5 от ДР на ЗУТ и може да бъде допусната като пристройка към жилищната сграда.

В допълнение, вещото лице е посочило и, че с изпълнените размери на площадките и рамената, процесното външно стълбище отговаря на условията да бъде и за евакуация, както и, че изграденото външно стълбище осигурява достъп до втория етаж на жилищната сграда.

На следващо място вещото лице е посочило, че процесното „Масивно стоманобетонно външно стълбище“ представлява пристройка към съществуващата сграда, за обслужване на втория етаж, на която то е изпълнено и съгласно т.38 от §5 от ДР на ЗУТ, то се характеризира като строеж. В допълнение вещото лице е посочило, че съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, буква "а" от ЗУТ, двуетажната жилищна сграда представлява строеж от Пета категория, като масивното външно стълбище също има жилищно предназначение, като функционално то се обединява с жилищната сграда и разширява нейната застроена площ. Поради това то също представлява строеж от Пета категория.

С оглед установяванията на експертизата, вещото лице е посочило, че действащ ПУП за имот №1536, включен в УПИ XXIII - За озеленяване, кв.107 по плана на Централна градска част - гр. Септември е ЗРП, одобрен със Заповед № 225/02.03.1984 г. на Председателя на ИК на ОНС - Пазарджик. В регулационния план отреждането е за озеленяване за територията на целия кв.107, а в застроителния план, в съответствие с това отреждане са предвидени благоустройствени мероприятия за широко обществено ползване. В отделните поземлени имоти, засегнати от предвижданията на плана, няма предвидено застрояване. Съответно, процесното външно стълбище не е предвидено в действащия ПУП. Разрешаването му е било възможно само по разпоредбите за временни строежи.

Според заключението на вещото лице при проверка в архива на Община Септември, служителите не откриват издадени строителни книжа за процесното „Масивно стоманобетонно външно стълбище“.

На следващо място, вещото лице е установило, че процесният строеж не е бил допустим по правилата и нормативите, действали към момента на изграждането му, не е допустим и към настоящия момент.

Видно от заключението на вещото лице Р., процесният строеж „Масивно стоманобетонно външно стълбище“ представлява пристройка към съществуваща жилищна сграда, конструктивно и функционално свързана с нея. Тъй като височината му е над 1,20м., съгласно т.15 от §5 от ДР на ЗУТ, външната стълба се включва в застроената площ на сградата, с което увеличава нейната застроена площ. При проверка в архива на Община Септември, служителите не откриват издадени строителни книжа за процесното „Масивно стоманобетонно външно стълбище“. От извършения оглед на място, както и от свидетелските показания, дадени по делото в о.з. на 14.11.2024 г., вещото лице определя предполагаемата година на изпълнение на процесното външно стълбище да е 2018 г. – 2019 г., като най-рано това е възможно да е през 2016 г., когато жалбоподателят придобива собственост върху имота. По физически белези, експертизата определя стълбището също на възраст 5-6 години.

Освен това е заключено, че стълбището, предмет на обжалваната заповед е свързано с плочата над първия етаж на жилищната сграда. При контакта между конзолна част на съществуващата плоча, новата площадка на това ниво е съединена със старата плоча. Това прави процесното външно стълбище трайно прикрепено към жилищната сграда в имота, като същото е определено от вещото лице и като строеж пета категория.

По искане на жалбоподателя, по делото е назначена повторна експертиза, която да отговори на същите въпроси. В тази връзка по делото е назначена повторна експертиза, по която е представено заключение от вещото лице С. Ж., което съдът кредитира също в пълна степен като ясно, мотивирано, обосновано и изготвено от компетентно лице.

Вещото лице Ж. също е направил оглед на място, като е дал отговори на същите поставени въпроси като вещото лице Р.. Отговорите на поставените въпроси по повторната експертиза потвърждават изводите по първоначалната експертиза и са в същия смисъл. Според заключението и на вещото лице Ж. огледът на място показа, че вътре в сградата няма вътрешна стълба от първия етаж за таванския (втория) етаж. Процесният строеж представлява външна стоманобетонова стълба за достъп (качване) от нивото на двора в имота до нивото на пода на таванския етаж (второ надземно ниво) на жилищната сграда. Същото не осигурява достъп до жилищния етаж (първо надземно ниво) на жилищната сграда. Изпълнението е монолитно - стоманобетонова конструкция. Стълбището има една междинна площадка на височина 2,20 м от терена с размери 122/208 см, дебелина на стоманобетоновата плоча 8 см, и втора площадка на нивото на тавански етаж (второ надземно ниво) на височина 3,86 м с размери 104/150 см, дебелина на стоманобетоновата плоча 10 см. За изграждането на стълбата са изпълнени две стоманобетонови колони със сечение 19/19 см. Едната колона е с височина от 220 см - от ниво на терена до нивото на първата площадка /означена като К1 на чертежа - Приложение № 1 към експертизата/, а другата е с височина от 376 см - от ниво на терена до нивото до ниво на втората площадка /колона К2/. Между терена и първата /междинна/ площадка е изпълнено стьлбищно рамо с размери в план 100/233 см, от 10 броя стъпала 25,9/20,2 см. Рамото започва от бетонова площадка на 18 см над нивото на двора, която обхваща пространство пред стълбата и пред входа за жилищния етаж от сградата (първо надземно ниво). Второ стълбищно рамо започва от междинната площадка на кота + 2,20 м и достига площадката на нивото на тавански етаж (второ надземно ниво) на сградата на кота +3,86 м. То има 8 броя стъпала 24,7/20,75см. На нивото на таванския етаж втората площадка е замонолитена към съществуваща стоманобетонова козирка над входа за първия етаж на сграда, която е конзолна част от подовата стоманобетонова плоча на втория етаж. По свободните краища на площадките и стълбищните рамена, както и по ръба на откритата площ пред входа за помещенията на таванския етаж (второ надземно ниво) са монтирани ажурни стоманени парапети, изработени от колонки от профил на стомана и решетка от армировъчна стомана. Височината на парапетите е от 98 см до 105 см. Процесното външно стълбище не е измазано, на видим бетон. Външното масивно стълбище, осигуряващо достъп от терена до второ надземно ниво е с височина 3,86 м, а до ниво първа междинна площадка - с височина 2,20 м, тоест същото е по-високо от 1,20 м над нивото на прилежащия терен. Застроена площ на масивното стълбище - 3,55 м х 2,08 м - 7,38 кв.м. Височина от нивото на двора (прилежащия терен) е 3,86 м. Според вещото лице точният технически начин на присъединяване не може да се установи към настоящия момент с външен оглед. Според вещото лице Ж., строежът на външно стоманобетоново стълбище не представлява допълнително затворено помещение към съществуващата сграда или самостоятелна сграда. Според него външната стълба е с височина 3,86 м от средното ниво на прилежащия терен (над 1,20м) и следва да се включва в застроената площ на сградата, съгласно определението на т. 15 от § 5 от ДР на ЗУТ и може да бъде допусната като пристройка към жилищната сграда. За да бъде външното открито стълбище и за евакуация, то следва да отговаря на изискванията на „Наредба № 1з-1971 от 29 октомври 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар“, като с изпълнените размери на площадките и рамената, процесното външно стълбище отговаря на условията да бъде и за евакуация, но ниските парапети не позволяват стълбището да бъде определено като „външно открито стълбище за евакуация при пожар“.

Аналогично на първата експертиза и повторната е приела, че действащ ПУП за процесния имот е ЗРП - Застроителен, Регулационен и Кадастрален планове на Централна градска част на гр. Септември, одобрени със Заповед № 225/02.03.1984 г. на Председателя на ИК на ОНС — Пазарджик. Процесният имот представлява поземлен имот пл.№ 1536, отреден за УПИ XXIII - за озеленяване от кв.107 по плана.

Според вещото лице Ж. процесното външно масивно стълбище е изпълнено към масивната жилищна сграда, отразена като съществуваща в кадастралната основа заедно с навес в югоизточния й ъгъл, е разположено на югоизточната фасада на сградата, и е на отстояния от двете имотни граници - от север, към улица „България“ на 4,40м до вътрешна страна на реализирана ограда, и от изток към общата имотна граница с имот пл.№1537, на 6,83 м от южната страна на стълбището и на 6,87 м от северната му страна. В регулационния план отреждането е за озеленяване за територията на целия кв.107, а в застроителния план, в съответствие с това отреждане са предвидени благоустройствени мероприятия за широко обществено ползване. Описани са и заповедите от 1989 г. и 1992 г. за изменение на регулацията на процесния парцел, които е пояснено защо вещото лице счита, че не са произвели действие.

Конкретно за самия строеж вещото лице Ж. е приело, че процесното „Масивно стоманобетонно външно стълбище“ представлява пристройка към съществуващата сграда, за обслужване на тавански етаж - втория надземен етаж, с номер: „етаж № 2“ , състоящо се от три спални, коридор, кухненски бокс, баня с тоалетна, тераса (на ниво таван, над стария навес, е изпълнено открито пространство, което е оформено като тераса и от което има вход за помещенията на това ниво), на която то е изпълнено. Вещото лице е приело, че съгласно т. 38 от § 5 от ДР на ЗУТ, то се характеризира като строеж. В този контекст пояснява, че съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, буква „а“ от ЗУТ, двуетажната жилищна сграда представлява строеж от Пета категория, като масивното външно стълбище също има жилищно предназначение, като функционално то се обединява с жилищната сграда и разширява нейната застроена площ. Поради това, то също представлява строеж от Пета категория. Вещото лице Ж. също е на мнение, че строежът не е бил допустим по правилата и нормативите, действали към момента на изграждането му, както и не е допустим и към настоящия момент.

Що се касае до документиране на строежа, вещото лице също е посочило, че по данни от архива на Община Септември, служителите не откриват издадени строителни книжа за процесното „Масивно стоманобетонно външно стълбище“. Дава заключение, че стоежът на стълбище реално е изпълнен в периода 2018 г. – 2020 г. Стълбището, предмет на обжалваната заповед, е свързано със стоманобетоновата плоча над първия етаж на жилищната сграда (кота +3,86м). При контакта между конзолна част на съществуващата плоча, новата площадка на това ниво е съединена със старата плоча. Това прави процесното външно стълбище трайно прикрепено към жилищната сграда в имота. Няма други контактни зони между новото стоманобетоново стълбище и старата масивна жилищна постройка, като стълбището съставлява пристройка към югоизточната фасада на двуетажната масивна жилищна сграда в имота.

По искане на жалбоподателя и за изясняване на фактическата обстановка по делото е разпитан свидетелят И. Д. А., чиито показания съдът кредитира в пълна степен като ясни, обективни и дадени от лице, което не е заинтересовано от изхода на делото.

Свидетелят И. А. посочва, че познава В. М., като твърди, че му е известно, че тя е придобила имот в гр. Септември, централна градска част през 2016 г. чрез проведена публична продан. Закупила имот - къща и двор, находящи се в гр. Септември, срещу сградата на община Септември, на бул. „България“. Свидетелят твърди, че е посещавал този имот. Описва, че жилищната сграда е едноетажна, като била в недовършен вид, имала само една пригодена стая, понеже предишните собственици са отдавали помещението под наем на Телекабел и там си били направили офис. Иначе в другата част била недовършена сградата. Като я закупили започнали да правят ремонт на първия етаж, за да може да я приведат в нормален вид за живеене. Свидетелят посочва, че тази жилищна сграда няма вътрешно стълбище, едноетажна къща е, с приземен етаж, мазе и склад, и след това отгоре има таванско помещение, подпокривно пространство.

Твърди, че около 2018 г.-2019 г. се наводнил етажа, имало протичане от покрива и тогава свидетелят изпратил негов познат, майстор, който да направи ремонт на покрива. Нямало осигурен достъп до подпокривното пространство и не можело да се направи оглед. Трябвало да се осигури по някакъв начин той да погледне. Според свидетеля къщата така е изградена, че не може с вишка или с нещо друго да се направи ремонт на покрива, трябва да има изграден стабилен достъп, за да може майсторите да започнат да извършват работа. След това, за да се осигури достъп направили стълбище, което е захванато за съществуващата стреха, козирка. Според свидетеля къщата така е разположена, че както е първия етаж, отгоре под покривното пространство има изградена като тераса, до която също нямало достъп. Направили стълбище, за да се осигури достъп на майсторите до подпокривното пространство. Направили бетонно стълбище, част от него е самата козирка, която съществувала, те си направили достъп, понеже така и майсторът им предложил, че това ще е най-ефективния и най-добрия начин.

При предявяване на свидетеля на снимка, находяща се на л. 34 от делото, същият посочва, че когато е закупен имотът е съществувала козирка на входната врата на къщата. Това е подпокривното пространство, имало съществуваща площадка и тази част отгоре е съществуваща. Те (семейството на жалбоподателя) изградили стълбището за достъп. Когато купили имота тази бетонна площадка съществувала. При закупуването на имота до тази площадка нямало достъп отвътре и отвън. Те изградили това стълбище, за да стигнат до тази площадка.

Според показанията на свидетеля това стълбище не е покрито, както се виждало на снимката. През стълбището се извършил ремонта. Горе на заварената тераса, на цялата площадка е сложен метален парапет за обезопасяване. Ремонтът се извършил след това.

В допълнение свидетелят А. посочва, че подпокривното пространство било необитаемо. Според него стълбището било изградено около две години след като се нанесли в къщата. За първи път влязъл в къщата още, когато я закупили и правили ремонта. Къщата е закупена през 2016 г. Като започнали да правят покрива, изградили стълбището. В края на 2016 г. са се нанесли да живеят, около 2019 г. - 2020 г. правили ремонт на покрива и изградили стълбището.

По искане на ответника и за изясняване на фактическата обстановка по делото е разпитан и свидетелят Е. Г. Ч., чиито показания съдът кредитира в пълна степен като ясни, обективни и дадени от лице, което не е заинтересовано от изхода на делото.

Свидетелят Е. Г. Ч. посочва, че познава и г-жа В. М., и дъщеря й г-жа Д. М.. По отношение на самото закупуване на къщата свидетелят посочва, че лично присъствала с г-жа М. на публичната продан при ЧСИ като това било в началото на 2016 г.

Когато г-жа М. закупила имота свидетелят твърди, че е ходила многократно у тях. Там нямало изградено външно стълбище. Стълбището се изградило след закупуването на имота, около 2017 г. Според свидетеля таванският етаж не можел да се обитава, там се ползвал за съхранение на багаж. Станал за обитаване след закупуването на имота, но не може да каже точен период. Според свидетеля ако няма изградено стълбище, няма как да се стигне до таванския етаж.

Преди самото участие на публична продан, ходили на оглед на имота с г-жа М., влизали вътре. Не било на груб строеж. Не представлявало груб строеж, имотът бил захранен с ток и вода. Преди това имотът се ползвал от г-н Й. Л., който бил предния собственик. Имало измазани стени, но за мебели не може да твърди.

Свидетелят посочва, че пред нея г-жа М. не е споменавала, че трябва да се прави ремонт на покрива. Нямало видими следи от течове, но многократно е споменавала, че трябва да се изгради външно стълбище, за да има достъп до таванското помещение.

Според свидетеля Ч. външното стълбище е изградено в края на 2016 г. или в началото на 2017 г.

Свидетелят посочва, че не е ходила в процесната къща от началото на 2018 г. Когато ходила я посрещали на първия жилищен етаж. Посочва, че доколкото й е известно, по спомен имало една спалня долу и още една стая, но не може да каже със сигурност. Тогава вече имало изградено стълбище.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Оспорената Заповед № 1199/05.07.2024 г. е връчена на жалбоподателя на 08.07.2024 г. Жалбата е подадена на 22.07.2024 г. чрез административния орган до Административен съд – Пазарджик. Спазен е срокът за оспорване по чл. 149, ал.1 от АПК във вр. с чл. 215, ал. 4 от ЗУТ. Оспорва се подлежащ на обжалване административен акт, от надлежна страна, за която е налице и интерес от обжалването, поради което подадената жалба е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 168 от АПК при разглеждане на жалби срещу административни актове съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 – дали актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.

Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях.

Процесният строеж е от пета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ, буква „а“ от ЗУТ, което е видно от описанието дадено в приетите по делото заключения на вещите лица. Оспорената заповед е издадена от кмета на общината в условията на заместване. В тази връзка по делото са представени Уведомление вх. № 229/04.07.2024 г., с което титуляря на длъжността кмет на Община Септември г-жа В. Р. уведомява председателя на Общински съвет – Септември за ползването на платен годишен отпуск за 05.07.2024 г. и Заповед № 1177/04.07.2024 г., с която заместник кмета И. В. е определена като заместващ кмета по време на отсъствието на 05.07.2024 г. В процесната заповед изрично е посочено, че е издадена от „за кмет на община Септември, съгласно Заповед № 1177/04.07.2024 г.“ Предвид това, заповедта е издадена от компетентен орган.

Оспореният акт е издаден в писмена форма, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, като съдържа наименование на органа, който го издава, наименование на акта, адресат на акта, който е ясно и точно идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се определят правата на адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, както и дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. В съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК са посочени фактически и правни основания за издаване на акта. Предвид това не се установява порок във формата на заповедта.

Заповедта е издадена въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2 в Община Септември. Актът е връчен на жалбоподателя, който е упражнил и правото си на възражение съгласно чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ. Предвид това не се констатира и нарушение на административнопроизводствените правила. В допълнение следва да се посочи и, че жалбоподателят е имал възможност да реализира защитата си чрез участие в съдебното производство, което жалбоподателят е сторил, чрез процесуален представител, който е ангажирал и съответните доказателствени искания.

Относно съответствието на оспорената заповед с приложимия материален закон, съдът съобрази следното: от събраните по делото и неоспорени доказателства, включително заключенията по двете съдебно-технически експертизи, категорично се установява, че разпоредения за премахване строеж – стълбище представлява част от двуетажната масивна жилищна сграда в имота на жалбоподателя, по – конкретно съставлява пристройка към югоизточната фасада на сградата.

Безспорно двуетажната жилищна сграда е закупена от жалбоподателя съгласно Постановление за възлагане на недвижим имот по изп.д. № 20158820401075, Протокол изх. № 421/26.02.2016 г. на ЧСИ Г. Т., вписано в Служба по вписванията - град Пазарджик при Агенция при вписванията с вх. № 4310/04.06.2016 г., Акт № 145, том 14, двойно входящ номер 4301, влязло в законна сила на 11.03.2016 г. По силата на това Постановление за възлагане, явяващо се и титул за собственост на процесния имот, включително и строеж, жалбоподателят е придобила УПИ ХIII — 1536 по действащия план на гр. Септември, обл. Пазарджик, бул. „България“, № 57 с площ от 594 кв.м. с приложен дворищнорегулационен план, като целият ПИ — 1536 се състои от 607 кв.м. от които 13 кв.м. попадат за разширение на улица при неприложена улична регулация, заедно с построената в имота масивна жилищна сграда застроена върху 72 кв.м.

С оглед събраните по делото гласни доказателства, а именно показанията на свидетелите А. и Ч., стълбището е изградено в периода 2017 - 2018 г., като към закупуването на имота през 2016 г. то не е съществувало и не е било изградено. В допълнение двете заключения по съдебно-техническите експертизи също приемат, че стълбището е изградено в периода 2018 г. до 2020 г., като възможно най-ранния период на изграждането би могъл да е 2016 г.

От заключенията на двете вещи лица категорично се установява, че при изграждането на процесния строеж действащ ПУП е бил ЗРП, одобрен със Заповед № 225/02.03.1984 г. на Председателя на ИК на ОНС - Пазарджик, който е действащ и към настоящия момент, като процесното външно стълбище не е предвидено в него.

Съгласно застроителния план, в имот №1536, отреден за УПИ XXIII - За озеленяване, кв.107 по плана на Централна градска част - гр. Септември, в целия квартал са предвидени благоустройствени мероприятия за широко обществено ползване. Съгласно чл. 8 от ЗУТ, конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробния устройствен план, което в случая е „за озеленяване“. Според това отреждане не е допустимо разрешаване на индивидуално застрояване с жилищни сгради в имотите, засегнати от предвижданията на плана, тъй като това би противоречало на предназначението на урегулирания поземлен имот, за който те са отредени. Съгласно чл. 137, ал. 3 от ЗУТ, строежът се изпълнява в съответствие с предвижданията на ПУП.

Освен горните, видно от съдържанието на обжалваната заповед, строежът е квалифициран като незаконен такъв по смисъла на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, като извършен без издадено разрешение за строеж и одобрени строителни книжа. Нито в хода на административното, нито в хода на съдебното производство жалбоподателят доказва, че са налице строителни книжа относно строежа на процесното стълбище.

Като се има предвид липсата на строителни книжа и наведените възражения от страна на жалбоподателя в хода на съдебното производство за приложимост на последващите планове за изменение на ПРЗ, съдът намира и следното: дори заповедта от 1989 г. и заповедта от 1992 г., с която е одобрено: Преотреждане на парцели I - За озеленяване и II - ЖСК в кв.107 по плана на гр. Септември, като се образуват парцели 1-1535, IV-1534, IX-1540, Х-1539, XI-1538, ХII-1537, ХIII-1536, то за процесния строеж отново липсват одобрени инвестиционен проект, разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво. Тоест дори да са приложими предвижданията на заповедта от 1992 г. и същата да е влязла в сила, строежът отново би бил незаконен, тъй като съставлява пристройка към съществуваща сграда, пета категория, за който няма издадено разрешение за строеж и одобрен инвестиционен проект.

На следващо място, в заповедта е посочено времето на извършване на процесния строеж, като такова след 11.03.2016 г., когато е влязло в сила и постановлението за възлагане на недвижим имот. В тази връзка е прието, че строежът не е търпим по смисъла на §16 от ПЗР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.

Следва в тази връзка да се отбележи, че вещите лица и свидетелите установяват, че строежът е изпълнен след 2016 г., в периода до 2020 г. Независимо от това и предвид липсата на категорични данни за точната година на постояване на процесното стълбище, съдът следва да обсъди хипотезите на търпим строеж. На първо място, съгласно §16 ал.1 от ПР на ЗУТ, касаещи строежи изградени до 7 април 1987 г., в тази хипотеза освен, че трябва да е изграден до 1987 г., за да се квалифицира строежът за търпим, е нужно още 1/ за същия да няма строителни книжа и 2/ строежът да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон. Без съмнение, за процесното стълбище няма издадени строителни книжа и това не е спорно по делото. Видно от заключенията на вещите лица обаче, същият не е бил допустим по действащото законодателство. Безспорно е установено и, че строежът не е деклариран в Община Септември, за да се обсъждат и хипотезите на §16 ал.2 и ал.3 от ПР на ЗУТ /а и данни за изграждането му в периода 1987- 02.01.2001 г. не са налични по делото/.

За пълнота следва да се обсъди и дали не е налице търпим строеж по смисъла на § 127 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, ако се приеме, че строежът е изграден в периода 02.01.2001- 31.03.2001 г. /въпреки, че такива данни не са налице/, като в този случай относими са разпоредбите на ЗУТ. Посочената разпоредба предвижда, че строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Процесното „Масивно стоманобетонно външно стълбище“ представлява пристройка към съществуващата сграда, за обслужване на втория етаж, на която то е изпълнено. Съгласно т.38 от §5 от ДР на ЗУТ, то се характеризира като строеж, като съобразно чл.137, ал. 1, т.5 , буква „а“ от ЗУТ, двуетажната жилищна сграда представлява строеж от Пета категория. Масивното външно стълбище също има жилищно предназначение, като функционално то се обединява с жилищната сграда и разширява нейната застроена площ. Като такова, то също представлява строеж от Пета категория. Видно от заключенията на вещите лица, обаче този стоеж не е бил допустим.

При изграждането на процесния строеж действащ ПУП е бил ЗРП, одобрен със Заповед № 225/02.03.1984 г. на Председателя на ИК на ОНС - Пазарджик, който е действащ и към настоящия момент. Съгласно застроителния план, в имот №1536, отреден за УПИ XXIII - За озеленяване, кв.107 по плана на Централна градска част - гр. Септември, в целия квартал са предвидени благоустройствени мероприятия за широко обществено ползване. Съгласно чл. 8 от ЗУТ, конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробния устройствен план, което в случая е „за озеленяване“. Според това отреждане не е допустимо разрешаване на индивидуално застрояване с жилищни сгради в имотите, засегнати от предвижданията на плана, тъй като това би противоречало на предназначението на урегулирания поземлен имот, за който те са отредени. Съгласно чл.137, ал. 3 от ЗУТ, строежът се изпълнява в съответствие с предвижданията на ПУП. Поради това и строителството на жилищни сгради, както и техни пристройки и надстройки и друг вид основно индивидуално застрояване е било недопустимо, освен по реда на разпоредбите за временни строежи. Процесният строеж не е бил допустим по правилата и нормативите, действали към момента на изграждането му.

Що се касае до възражението на жалбоподателя, въведено в жалбата, с която е сезиран съда, че не тя била извършила строежа, следва да се има предвид, че както в жалбата си същият посочва, че е собственик на недвижимия имот, това е установено и от служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, вкл. с описаното постановление за възлагане в констативния акт. Като извършител на процесния строеж жалбоподателят е била възприета и от административния орган. В заключението си вещото лице, също е посочило жалбоподателят като собственик на недвижимия имот. Предвид това, следва да се посочи, че в практиката си ВАС е възприел, че дори образувано срещу неизвестен извършител, който впоследствие е установен, производството по издаване на заповед за премахване на незаконен строеж е законосъобразно проведено и липсата на съставен нов констативен акт по чл. 225, ал. 3 ЗУТ не е необходимо, тъй като действителният извършител разполага със средства за защита – възможността да обори констатациите по акта в хода на производството по съдебно обжалване на крайния акт – в този смисъл Решение № 182 от 07.01.2010 г. по адм. д. № 11195/2009 г., ІІ отд. на ВАС и др. В случая жалбоподателят е адресат на оспорената заповед и само тя е надлежна страна в процеса, като в рамките на съдебното производство й е предоставена възможност за защита в най – пълна степен, вкл. с право да ангажира пълен набор от доказателствени средства, посредством които да обори констатациите по констативния акт. Същите не бяха оборени. Нещо повече, свидетелят разпитан по искане на жалбоподателя изрично е посочил, че именно по почин на жалбоподателя е изградено процесното стълбище, с цел ремонт на покрива. Същото обаче не се установява да е с временен характер или за текущ ремонт, с оглед заключенията по съдебно-техническите експертиза, а съставлява пристройка към вече съществуващата сграда, като за изграждането му не са налични нужните по закон строителни книжа съобразно чл. 148 от ЗУТ.

С оглед изложеното, съдът намира за установено по категоричен и несъмнен начин, че строежът на жалбоподателя е извършен без изискващото се разрешение за строеж, което го определя като незаконен. По изложените по-горе съображения не са налице предпоставките за търпимост. Като е разпоредил премахването на строежа, Кметът на Община Септември е постановил административен акт, издаден в съответствие с материалните разпоредби и с целта на закона, поради което и жалбата срещу него се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК следва да бъде осъден жалбоподателят да заплати на Община Септември сторените по делото разноски в общ размер на 2150 лв., съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, от които 1500 лева за адвокатско възнаграждение, с оглед представените договор за правна защита и платежно нареждане и 650 лева внесен депозит за експертиза.

Предвид изложеното и на основание чл.172, ал. 2, предложение последно от АПК, Административен съд – Пазарджик

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. С. М. от гр. Септември против Заповед № 1199/2024 от 05.07.2024 г. на зам. Кмета на Община Септември, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж от В. С. М..

ОСЪЖДА В. С. М. да заплати на Община Септември разноски по делото в размер на 2150 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните.