№ 117
гр. Варна , 30.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на
тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Георги Н. Грънчев
Светла В. Даскалова
като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно частно
наказателно дело № 20213000600215 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.446, ал.2, вр.чл.345, ал.1 от НПК.
Предмет на въззивната проверка е постановено в първата инстанция определение за
замяна на режима за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода на осъдения СТ. Г. М.
от общ на строг, съгласно предпоставките в чл.67, ал.1 от ЗИНЗС, срещу което e депозирана
въззивна жалба на служебно представляващия го адвокат И.К.. В жалбата се твърди, че
определението на ВОС е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Счита се, че със
замяната няма да бъдат постигнати целите на наказанието и осъденият ще бъде демотивиран
към промяна. Писмено становище е депозирал и началникът на затвора, който моли
определението на съда да бъде потвърдено.
Фактическите основания на окръжния съд за взетото решение са констатираните в
настоящото производство системни нарушения на вътрешния ред в затворническото
заведение. За първи път л.св. М. е постъпил в местата за лишаване от свобода в края на
2018г. (27.11.2018г.) – в Поправителен дом при затвора – гр. Враца, след като навършил
пълнолетие от 09.08.2019г. бил преместен в ЗО „Разделна“ към затвора – гр. Варна и бил
поставен при първоначален общ режим.
Непосредствено след постъпването му в Затвора-Варна е регистрирано
притежаването на неразрешени вещи, за което е наказан със Заповед №597/17.10.2019 на
Началника на ЗО “Разделна“. През периода от 05. 11.2019 г. до 08.09.2020 г. за идентични
нарушения, на М. са наложени три наказания, като наложеното със Заповед
№469/08.09.2020г. е за притежание на саморъчно направен нож с 20 см. острие. След като
лишения от свобода е преместен на друг жилищен етаж, предприел демонстративно
поведение с искания да бъде върнат на първоначално разпределеното му място. Това
1
поведение било санкционирано дисциплинарно със Заповед № 107/23.02.2021г. на
Началника на ЗО – „Разделна“. За последвалите закани, арогантното и обидно отношение
към служители на затворническото общежитие, както и за държане на неразрешени вещи,
М. е наказан отново с две заповеди от Началника на общежитието. Поведението на лишения
от свобода от една страна може да бъде обяснено с емоционална неувереност и неопитност,
а от друга - за неговата личност е характерно враждебно отношение към институциите и
държавността, като цяло. Налице е незачитане на наложените ограничения и неспособност
да осъзнае предоставените му облекчени условия за изтърпяване на наказанието. В
изготвения текущ доклад от 02.04.2021г. и съдържащата се в него оценка на риска не се е
констатирала промяна, рискът от рецидив е запазен в стойност от 80т. В първоначално
отчетените дефицити в зоната на междуличностно поведение - агресивна
предразположеност, лабилен контрол в емоционални ситуации, като средство за
компенсиране на вътрешно напрежение и малоценностови преживявания. Рискът от вреди
също е запазил своите високи стойности, като фактори са отчетени агресивна
предразположеност, нисък самоконтрол, криминална история и данни за липса на
възпитателна дейност в най-ранна възраст.
Предвид откритото проявление и характера на допусканите нарушения, основателно
може да бъде споделен направения от Окръжния съд извод, че с това си поведение
осъденият М. влияе отрицателно върху останалите лишени от свобода и представлява
реална опасност за сигурността им, включително поставя в риск и съответните служители от
затворническата администрация.
Първостепенният съд правилно е констатирал наличието на материално-правните
предпоставки за приложение на чл. 67, ал.1, т.2 от ЗИНЗС и е уважил предложението на
Началника на Затвора-Варна, като е постановил наказанието "лишаване от свобода" да
продължи при засилен надзор и охрана, какъвто би могъл да бъде осъществен с прилагането
на “строг режим“.
Осъденият не сочи конкретни фактически или правни основания за искането си да
бъде отменена постановената замяна на режима на изтърпяване. Не може да бъде споделено
разбирането на защитника му, че прилаганият до сега общ режим оказва пенитенциарно
въздействие върху поведението на С.М., тъй като в затворническото му досие не се
съдържат каквито и да било доказателства за постигнат поправителен ефект. Твърдението,
че постановената замяна на режима ще демотивира личността е произволно, доколкото за
неговата основателност не се излагат аргументи, и липсват подкрепящи го доказателства.
С оглед на установената фактология по делото, настоящата съдебна инстанция счита,
че за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, е наложителна промяна в
съдържанието на пенитенциарното въздействие, едно от проявленията на което е именно
рестриктивното значение и последиците на режима на изтърпяване на наказанието.
2
По изложените съображения и на основание чл.345, ал.1, пр.1 от НПК настоящият
състав на Апелативен съд Варна
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение №512 от 16.06.2021 г., постановено по
ЧНД № 562/21 г. на Окръжен съд Варна.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3