Р Е Ш Е Н И Е
№
/09.04.2021г.
гр.Търговище
в името на народа
ОКРЪЖЕН СЪД-ТЪРГОВИЩЕ
пети състав
На двадесет и девети март 2021 година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА
ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТИХОМИР
ПЕТКОВ
МИЛЕН СТОЙЧЕВ
Секретар:Ирина Василева
като разгледа
докладваното от съдията Милен Стойчев в.гр.д.№39 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ответника А.С. ***
против решение №149/11.12.2021г., постановено по гр.д.№350/2010г. на Районен
съд-Попово в частта му по чл.49, ал.3 от СК, с която е обявено, че вина за
прекратяването на брака му с ищцата Ц.Р.П. от гр.София, поради дълбокото му и
непопра-вимо разстройство, имат двамата съпрузи, както и в частта по чл.56,
ал.1 от СК, с която ползването на семейното жилище-апартамент в гр.Попово,
ул.“Мара Тасева“№5, ет.7, ап.25 е предоставено на съпругата. С доводи за нарушения на закона и за необоснованост, ответникът моли за отмяна на решението в
посочените части, като се обяви, че вина за разстройството на брака има само
съпругата, както и ползването на семейното жилище да се предостави на него,
евентуално-да се разпредели съвместното пол-зване.
С писмен отговор по реда и в срока по чл.263, ал.1
от ГПК ищцата оспорва основателността на въззивната жалба и моли за
потвърждаване на решението в обжалваните му части.
След проверка по реда на чл. 269-273 от ГПК, въззивният съд констатира
следното:
Решението е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.
Предявеният от ищцата иск за развод по чл.49,
ал.1-3 от СК е обоснован с доводи за изключителна вина на ответника за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака им, като са наведени твърдения за
брачни провинения на последния, изразяващи се в пристрастеност към хазарта и
разходване на семейни средства за това, злоупотреба с алкохол и морален тормоз
на съпругата и децата, обуславящо и предоставяне ползването на семейното
жилище-апартамент в гр.Попово на ищцата, в чиято тежест е полагането на
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на малолетната им дъщеря
А., род. на ***г.
Ответникът оспорва наличието на каквато и да е
брачна вина от негова страна, като счита, че семейното жилище следва да бъде
предоста-вено нему, предвид по-голямата му жилищна нужда.
След преценка
на събраните по делото доказателства, въззивният съд прие за установено
следното:
Страните са в граждански брак от 30.06.2001г., от
който имат пълнолетен син С., род.2001г. и малолетна дъщеря А., род.
на ***г., родителските права по отношение на която са предо-ставени на майката,
при която да живее.Брачната връзка е накърнена от няколко години, а
фактическата раздяла е от м.април 2020г., като се спори относно вината на
съпруга за разрива в отношенията.
Съгласно показанията на св.Р., баща на ищцата и св.В.-нейна
приятелка, причина за раздялата е хаза-ртната зависимост на ответника и
разходването на семейни средства в тази връзка, а според показанията на св.С.П.-син на стра-ните и св.И.-техен
приятел, ответникът няма такава пристра-стеност, не злоупотребява с алкохол и
не е упражнявал психически тор-моз спрямо близките си.В при така констатираните
противоречия, отчи-тайки вероятната заинтересованост от изхода на делото на
бащата на ищцата и сина на страните, който ползва семейното жилище съвместно с
баща си, както и възпроизвеждането не на лично възприети от другите двама
свидетели, а споделени им от страните факти, то предпочитание следва да се
отдаде на първата група свидетелски показания, в подкрепа на които са
обстоятелствата, че ответникът изцяло е прехвърлил бизнеса на съпругата си, без
да сочи някаква конкретна причина за това, не работи, но не е регистриран като
безработен и няма данни за получа-ваните доходи.Но дори и твърденията на ищцата
да се приемат за неустановени по несъмнен и категоричен начин, както не е
установено и дали нейната брачна изневяра не е последица, а не причина за
разрива в отношенията, то извод за изключителна вина на съпругата не може да бъде
направен.Брачният съюз се изгражда на основата на дълбоки емо-ционални
отношения-обичта, взаимността, привързаността, интимността, като всеки от съпрузите
е задължен да проявява необходимото внимание спрямо другия, достатъчно уважение
и зачитане личността на брачния партньор, споделяне и разбиране на проблемите
на другия, обща грижа за децата и благополучието на семейството.В конкретния
случай, предвид цялостните отношения между страните, следва да се приеме, че
разпа-дането на брачната връзка се дължи на липсата на вложени достатъчно
усилия от двамата съпрузи за запазване съществуването и укрепването на брака,
изискуеми за постигане на разбирателство и преодоляване на различията.С оглед
на тези обстоятелства и доводи, вината за дълбокото и непоправимо разстройство
на брака е обща, без да е необходимо изследване на степента на приноса на всеки
от съпрузите за разпада на брачната връзка.
Събраните писмени доказателства, свидетелски
показания и данните от социалния доклад установяват, че и двамата съпрузи не разполагат
със собствени жилища, освен семейния апартамент, като предвид пълния разрив в
отношенията им, съвместното ползване на същия се явява крайно неуместно.Не е
установено изплащането на заеми от ищцата за покупка и ремонт на жилището.Сходни
са и битовите условия при родителите им, не е установено и влошено здравословно
състояние на някой от тях, при което от първостепенно значение за въпроса относно
ползването на семейното жилище се явява интереса на малолетното им дете, което
следва да живее при майката-чл.56, ал.5 от СК.Т.е., независимо от вината, решаващ
критерий е ниската възраст на детето, обуславящо нуждата му от спокойна и
позната среда, каквато е досегашното жилище, което ще спомогне и за възстановяване
на накър-нената му емоционалност, а за ищцата- по-ефективно да полага
необхо-димите грижи по непосредственото отглеждане и възпитание на детето.
Предвид горното, решението на районния съд в
посочените му обжалвани части е постановено в съответствие със закона и на осн.
чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено, като на въззиваемата страна се
присъдят направените във въззивното производство разноски в размер на 600 лв.
Въз основа на изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №149/11.12.2021г., постановено по гр.д.№350/2010г. по описа на
Районен съд-Попово в частта му по чл.49, ал.3 от СК, с която е обявено, че вина
за прекратяването на брака, поради дълбокото му и непоправимо разстройство,
имат двамата съпрузи, както и в частта по чл.56, ал.1 от СК, с която ползването
на семейното жилище-апартамент в гр.Попово, ул.“Мара Тасева“№5, ет.7, ап.25 е
предоставено на съпругата, на осн. чл.271,
ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА А.С.П. ***, ЕГН:********** да заплати на Ц.Р.П. ***, ЕГН:**********
направените във въззивното производство разноски в размер на
600 лв.
В останалите му
части решението е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване с касационна жалба-чл.280, ал.2 от ГПК.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.