Р Е Ш Е Н И Е
№ 11
гр. Габрово, 06.03.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Габровският окръжен съд, въззивен наказателен състав, в
публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ
НЕДЕЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ПОЛИНА ПЕНКОВА
мл. съдия МАРИЯ
ДЪЛГИЧЕВА
при секретаря Веселина Венкова и прокурора Александър
Александров, като разгледа докладваното от съдията Неделчев ВНОХД № 2 по описа
за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е
образувано по жалба от подсъдимия Ш.О.М., депозирана чрез служебния защитник
адв. Д.Н. ***, както и лична жалба от подсъдимия, срещу присъда № 564 от 03.12.2019
г. по НОХД № 819/2019 г. по описа на Районен съд – Габрово.
С
атакуваната присъда състав на Районен съд – Габрово е признал подсъдимия Ш.О.М.
за ВИНОВЕН в това, че на неустановена
дата през периода 01.04.2019 г. - 23.04.2019 г., включително, в гр. Габрово,
при условията на опасен рецидив, от селскостопанска постройка, находяща се на
ул. З.в същото населено място, отнел чужди движими вещи: 1. 14,5 метра каучуков гъвкав кабел ШКПТ (Н07RN-F) с четири
жила със сечение 6 мм², състоящ се от 4 броя калайдисани медни многожични
проводника, на стойност 93,67 лева;
2. 2 метра каучуков гъвкав кабел ШКПТ (Н07RN-F) с четири
жила със сечение 1 мм², състоящ се от меден многожичен проводник, на
стойност 2,64 лева; 3. 2 м. каучуков гъвкав кабел ШКПТ (Н07RN-F) с три жила
със сечение 1 мм², състоящ се от меден многожичен проводник, на стойност
1,86 лева; 4. 4 броя монофазен кабел
с усилена изолация ПВ-А2 с обща дължина 40,1 метра, със сечение 2,5 мм²,
състоящ се от меден многожичен проводник, със съответни дължини на проводниците
13,9 метра, 6,3 метра, 6,4 метра и 13,5 метра, на обща стойност 18,05 лева; 5. 2 броя двуфазен кабел с гъвкави медни жила ПВ-А2, с две жила, със
сечение 2,5 мм², състоящ се от медни многожилни проводници, със съответна
дължина на проводниците 13,9 м. и 6,5 метра и обща такава от 20,4 метра, на
обща стойност 18,97 лева; 6. 3 броя монофазен кабел с плътно медно жило и
поливинилхлоридна изолация H07V-U
(ПВ-А1) с обща дължина
27,1 м., със сечение 1,5 мм², със съответна дължина на проводниците 6,9
метра, 10,9 метра и 9,3 метра, на обща стойност 7,05 лева; 7.
13,4 метра двуфазен кабел с 2 броя плътни медни жила и поливинилхлоридна
изолация ПВУ-А1, със сечение 4 мм², на стойност 17,96 лева; 8.
4 броя монофазен кабел с плътно медно жило и поливинилхлоридна изолация H07V-U (ПВ-А1) с обща дължина 41,83 метра, със сечение 4 мм²,
със съответна дължина на проводниците 13,5 метра, 9,1 метра, 4,83 метра и 14,4
метра, на обща стойност 28,03 лева;
9. 6,8 метра мостов кабел ПВВ-МБ1, с два броя плътни
медни жила и поливинилхлоридна изолация ПВВ-МБ1, със сечение 2,5 мм², на
стойност 8,84 лева; 10. 9 броя монофазен кабел с плътно медно жило и
поливинилхлоридна изолация H07V-U
(ПВ-А1), със сечение
2,5 мм², с обща дължина 87,05 метра, на стойност 36,56 лева, всички на
обща стойност 233,62 лв., от владението на собственика И.Х.И.от гр. Габрово,
без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, с което е
извършил престъпление, за което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с
чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б”, във вр. с чл. 54, ал. 1
от НК го е осъдил на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание да
изтърпи при ПЪРВОНАЧАЛЕН СТРОГ РЕЖИМ, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2, б. ”Б” от
ЗИНЗПС. Постановено е при изпълнение на наказанието лишаване от свобода да се
приспадне периода за предварителното задържане на подсъдимия М. във връзка с
взетата му мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 24.04.2019
г. до датата на привеждане на присъдата в изпълнение, като един ден от това
задържане се зачете за един ден лишаване от свобода, на основание чл. 59, ал.
1, т. 1, пр. 1-во от НК, както и да се приспадне времето, през което подсъдимият
М. е бил задържан по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР от 16,00 часа на 23.04.2019
г. до 13,00 часа на 24.04.2019 г., като един се зачете за един ден лишаване от
свобода, на основание чл. 59, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1, пр. 1-во от НК.
С
обжалваната присъда подсъдимият Ш.М. е признат за НЕВИНЕН в това да е извършил
описаното престъпление при условията на продължавано такова, на неустановени
дати през посочения по-горе период, както и в това то да е било осъществено
чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот,
представляващо разковаване на дъски, поради което и на основание чл. 304 от НПК
е оправдан в тази част и по така предявеното против него първоначално по-тежко
обвинение за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т.
3, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б”, във вр.
с чл. 26, ал. 1 от НК.
С
присъдата съдът се е произнесъл по веществените доказателства, съставляващи 37
броя свивки с медни проводници, които да се върнат на пострадалия И.Х.И.от гр.
Габрово или на друго, упълномощено от него за тази цел лице.
Съдът се е произнесъл за
разноските по делото, като е осъдил подсъдимия Ш.М. да заплати по сметка на ОД
на МВР - Габрово сума в размер на 160.45 лв., дължима за възстановяване на
направените разноски при воденото разследване по досъдебното производство, на
основание чл.189, ал. 3 от НПК; осъдил е подсъдимия М. да заплати в полза на Национално бюро за правна помощ - София сума в
размер на 230 лв.,
представляваща адвокатски хонорар, заплатен от бюрото на адв. Д.Н. *** за процесуално представителство на ДП; осъдил е подсъдимия М. да заплати в полза на Национално бюро за правна помощ – София сума в
размер на 540 лв.,
представляваща
общата стойност на адвокатски
хонорар, заплатен от бюрото на адвокат Д.Р.от АК - Габрово във връзка с предоставената правна помощ и осъщественото от нея задължително процесуално представителство по ЧНД № 447/2019 г. и ЧНД №
521/2019 г. на Районен съд – Габрово, както и ВЧНД № 50/2019 г. и ВЧНД №
57/2019 г. на Окръжен съд Габрово; осъдил е подсъдимия М. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен
съд Габрово 20 лв., дължими за възстановяване на направените разноски в рамките
на съдебното производство, както и 5 лв. в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
В законния срок присъдата е обжалвана
от подсъдимия Ш.М., чрез служебния защитник адв. Д.Н.. с оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. В жалбата и допълнението
към нея се развиват съображения за това, че обвинението не е доказано както от
обективна, така и от субективна страна. Твърди се, че единственото уличаващо
подсъдимия доказателство са неговите обяснения, депозирани в досъдебното
производство пред съдия, които впоследствие са оттеглени. Други доказателства
липсвали, като дори пострадалият многократно заявил, че нищо не му е счупено и
не му е откраднато. Искането е да се отмени първоинстанционната присъда, като
се постанови нова, с която подсъдимият М. да се признае за невинен и бъде
оправдан по обвинението, алтернативно – да се намали размера на наказанието.
В жалбата, която подсъдимият М.
депозира лично, се отрича авторството на деянието и се прави искане за
постановяване на оправдателна присъда.
В съдебно заседание пред
настоящия въззивен състав жалбите се поддържат от подсъдимия М. и служебния му
защитник адв. Н. по изложените в тях съображения.
Прокурорът от Окръжна прокуратура
– Габрово оспорва жалбите и пледира за потвърждаване на обжалваната присъда.
При упражняване на правото си на
последна дума подсъдимия М. моли да бъде оневинен, защото не е извършил
престъплението.
Настоящият
състав на въззивния съд разгледа жалбите с изложените в тях доводи, взе предвид
становищата на страните в процеса и извърши цялостна служебна проверка на
присъдата, на основание чл. 314 от НПК, като приема за установено следното:
Съдебното производство е
образувано по обвинителен акт на РП- Габрово против подсъдимия Ш.О.М. по
обвинение за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3,
вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“, вр. с чл. 26, ал. 1
от НК.
Въз основа на събраните на
съдебното следствие пред първоинстанционния съд доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, въззивният съд установи следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Ш.О.М. е осъждан
многократно за престъпления от общ характер. Видно от справката за съдимост,
последните му осъждания, които имат отношение към квалификацията на деянието по
настоящото обвинение са, както следва:
С присъда № 58/14.10.2015 г. по
НОХД № 380/2015 г. по описа на РС – Севлиево подсъдимият М. е признат за
виновен и осъден за престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, за което и при приложение
на чл. 55 от НК му е наложено наказание от пет месеца лишаване от свобода,
което да изтърпи при първоначален строг режим. Деянието е извършено на
01.10.2015 г. Присъдата е влязла в сила на 21.10.2015 г.
С присъда № 541/07.10.2015 г. по
НОХД № 1125/2015 г. по описа на РС – Габрово подсъдимият М. е признат за
виновен и осъден за престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, за
което и при приложение на чл. 54 от НК му е наложено наказание от пет месеца
лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим. Деянието е
извършено на 22.09.2015 г. Присъдата е влязла в сила на 23.10.2015 г.
С определение № 620/16.11.2015 г.
по неупоменато в справката за съдимост дело на подсъдимия М. е определено общо
наказание по НОХД № 380/2015 г. на РС – Севлиево и по НОХД № 1125/2015 г. на РС
– Габрово в размер на пет месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при
първоначален строг режим. Наказанието е изтърпяно на 12.03.2016 г.
С присъда № 549/13.10.2016 г. по
НОХД № 1365/2016 г. по описа на РС – Габрово подсъдимият М. е признат за
виновен и осъден за престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, за което и при
приложение на чл. 58а, ал. 1 от НК му е наложено наказание от една година
лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим и глоба в
размер на 500 лв. Деянието е извършено на 15.09.2016 г. Присъдата е влязла в
сила на 29.10.2016 г.
С присъда № 230/13.04.2017 г. по
НОХД № 286/2017 г. по описа на РС – Габрово подсъдимият М. е признат за виновен
и осъден за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 и
т. 4, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК на три години лишаване от
свобода и за престъпление по чл. 216, ал. 5, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1,
вр. с чл. 20, ал. 2 от НК на две години лишаване от свобода. На основание чл.
23, ал.1 от НК му е определено общо
наказание от три години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален
строг режим.
С определение № 587/11.10.2017 г.
по ЧНД № 1105/2017 г. на РС – Габрово на подсъдимия М. е определено общо
наказание по НОХД № 1365/2016 г. и по НОХД № 286/2017 г., двете на РС –
Габрово, в размер на три години лишаване от свобода, което да изтърпи при
първоначален строг режим. Наказанието е изтърпяно на 26.03.2019 г.
След като бил освободен от
затвора, подсъдимият Ш.М Не работел и нямал доходи. На неустановена дата в
периода от 01.04.2019 г. до 23.04.2019 г. посетил гориста местност, намираща се
в близост до завод И.в гр. Габрово. Опитал се да открие скрити от него след
предишни кражби метални вещи с цел да ги предаде в пункт за изкупуване на
вторични суровини, но не могъл да ги намери. В близост до мястото, на ул. З.,
се намирал имота на пострадалия И.Х.И.. В същия имот била изградена стара селскостопанска
постройка с дъсчени стени. Подсъдимият М. решил да влезе в нея и да потърси
вещи, които би могъл да открадне и да продаде като вторични суровини. В
изпълнение на взетото решение минал по пътека през гората край дворното място и
влязъл през врата, изградена в оградата около него. Насочил се към задната
стена на селскостопанската постройка, където намерил облегната дървена стълба.
С помощта на стълбата успял да достигне горната част на постройката, в която стената
била изградена от надлъжно заковани една върху друга дъски. Дъските били
разхлабени и не се държали стабилно на закованите в тях пирони. Това позволило
на подсъдимия М. да ги размести по начин да се образува отвор, през който успял
да проникне във вътрешността на постройката. В постройката се съхранявали
множество неподредени и разхвърляни вещи, сред които имало и различни по вид
ел. кабели и проводници. Подсъдимият взел намерените кабели и проводници и ги
изнесъл от постройката. През следващите дни свалил изолацията от кабелите и навил
проводниците на свивки.
На 23.04.2019 г. подсъдимият Ш.М.
поставил свивките от проводници в една раница и тръгнал да ги предаде в пункта
за изкупуване на вторични суровини на ул. „В.М.” в гр. Габрово. В близост до пункта
бил спрян от свидетеля К.Т. - ** в сектор „КП” при РУ на МВР - Габрово. Пред
посочения свидетел подсъдимият признал, че в раницата носи медни проводници,
които добил при извършена кражба. Впоследствие М. бил отведен в сградата на полицейското
управление, където, пред свидетеля В.П.Т.– служител на РУ на МВР - Габрово,
също признал за извършената от него кражба. След това завел двамата полицейски
служители до имота на улица „З.” № *, за да им покаже мястото, от което отнел
кабелите и проводниците.
С протокол за доброволно
предаване от 23.04.2019 г. (л. 47 от ДП) подсъдимият Ш.М. предал на свидетеля В.Т.намиращите
се в раницата му вещи - 20 бр. свивки с едножилен проводник от червено-кафяв
метал, 8 броя свивки от многожилен проводник с червено-кафяв цвят, 4 броя
свивки от многожилен проводник със сребрист цвят и 2 броя свивки от обгорен
многожилен проводник, чието общо тегло е посочено като възлизащо на 10.200 кг.
След тяхното доброволно предаване тези вещи са оставени на съхранение като
веществени доказателства за нуждите на наказателното производство.
За времето от 15.45
часа до 16.10 часа на 23.04.2019 г. бил извършен оглед на местопроизшествието,
при който е присъствал и подсъдимият Ш.О.М.. Резултатите от огледа са
материализирани в протокол за оглед на местопроизшествие и приложения към него
фотоалбум (л. 6-12 от ДП).
По делото е изслушано
заключението на техническа и оценъчна експертиза, което не е оспорено от
страните и се приема от съда за мотивирано и законосъобразно. Вещото лице е
изследвало проводниците, описани в протокола за доброволно предаване, като е
определило техния вид, сечение, дължина и стойност, както следва: 1. Вид ШКПТ (H07RN-F) 4x6 мм2 с обща дължина 14.5 метра, на
стойност 93.67 лв.; 2. Вид ШКПЛ (H05RR-F) 4x1 мм2 с обща дължина 2 метра, на
стойност 2.64 лв.; 3. Вид
ШКПЛ (H05RR-F) 3x1 мм2 с обща дължина 2 метра, на
стойност 1.86 лв.; 4. Вид H07V-K (ПВ-А2)
1x2,5 мм2 с обща дължина 40,1 метра, на стойност 18.05 лв.; 5. Вид ПВУ-А1 2x4 мм2 с обща дължина 13.4 метра, на
стойност 17.96 лв.; 6. Вид H07V-K (ПВ-А2)
2x2,5 мм2 с обща дължина 20.4 метра, на стойност 18.972 лв.; 7. Вид H07V-U (ПВ-А1)
1x1,5 мм2 с обща дължина 27.1 метра, на стойност 7.046 лв.; 8. Вид H07V-U (ПВ-А1)
1x2,5 мм2 с обща дължина 87.05 метра, на стойност 36.56 лв.; 9. Вид H07V-U (ПВ-А1)
1x4 мм2 с
обща дължина 41.83 м., на стойност 28.03 лв. и 10. Вид ПВВ-МБ1 2x2,5 мм2 с обща дължина 6.8 м., на
стойност 8.84 лв., или всички на обща стойност 233.62 лв.
Гореизложената фактическа
обстановка се установява при анализ и съпоставка на събраните по делото
доказателства, както следва: обясненията на подсъдимия Ш.М., депозирани на
съдебното следствие пред първия съд, както и обясненията му, дадени пред съдия
на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност чрез
прочитането им по реда на чл. 279, ал. 1, т. 3 от НПК; показанията на свидетелите
В.Т., К.Т., Х.Х., П.Г., Д.И.и И.И., дадени пред съда, както и показанията на
свидетеля И. на досъдебното производство – прочетени в съдебно заседание по
реда на чл. 281, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2-ро от НПК; от показанията на свидетелката Т.О.от
досъдебното производство, които са приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, във вр.
с ал. 1, т. 5 от НПК – със съгласие на страните в процеса; от писмените доказателства - протокол
за оглед на местопроизшествие с изготвен фотоалбум – л. 6-12; протокол за доброволно предаване
– л. 47; декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние; справка за съдимост на
подсъдимия; веществените доказателства – свивки от проводници; заключението на
техническата и оценъчна експертиза.
Въззивният съд установи
фактическа обстановка във връзка с деянието, за което е постановена присъдата,
каквато е описана и в мотивите на първоинстанционния съдебен акт. Първият съд е
изложил фактически съображения и за деятелност на подсъдимия М., която на практика
не е част от обвинението против него. Нямат пряко отношение към предмета на
делото действията на подсъдимото лице, свързани с предаване на вещи в пункта за
изкупуване на вторични суровини, намиращ се на ул. „В.М.“ ** в гр. Габрово, във
връзка с които са съставени договор за покупко-продажба и покупко-изплащателна
сметка № 10003887/03.04.2019 г. (л. 36 от ДП) и договор за покупко-продажба и покупко-изплащателна
сметка № 10003904/15.04.2019 г. (л. 38 от ДП). Фактическото и
праното обвинение, очертано в обвинителния акт, по което се дължи произнасяне
от съда, е само за кражба, имаща за предмет кабелите и проводниците, които
подсъдимият е предал с протокола за доброволно предаване. Другите, посочени от
прокурора и след това описани в присъдата действия на М. по предаване на вещи
като вторични суровини, не са инкриминирани.
Настоящият съдебен състав не
споделя доводите от жалбите на подсъдимия и защитника му за недоказаност на
обвинението. Първоинстанционният съд е обсъдил обясненията на подсъдимия,
депозирани от него в досъдебната фаза на процеса, както и на съдебното
следствие; съпоставил ги е с останалите доказателства по делото, за да изведе
извода си за авторството на деянието, времето, мястото и обстоятелствата на
извършването му, предмета на престъплението и неговата стойност. В принципен
план мотивите на районния съд се споделят от настоящия съдебен състав. Правилно
са кредитирани обясненията на М. от досъдебното производство и са отречени тези
от съдебното следствие. В досъдебната фаза на процеса подсъдимият е разпитан
пред съдия, при спазване на процесуалните правила и гарантиране на правото на
защита. При извършване на това действие по разследването защитата на М. не е
била задължително. Преди започване на разпита, съдът му е разяснил правото да
участва по делото със защитник, включително да му бъде назначен служебен
адвокат, обяснил му е правото да даде обяснения и да откаже да дава такива. От
протокола от този разпит (л. 23 от ДП) е видно, че М. е заявил, че на този етап
не желае адвокатска защита и желае да даде обяснения, след което подробно е
разказал за времето, мястото и начина на проникване в стопанската постройка на
свидетеля И., откъдето е откраднал поредица от вещи, включително и тези, които
са предмет на обвинението. Неоснователно е твърдението от жалбите, че
обвинението се базирало само на самопризнанията на подсъдимия от досъдебната
фаза на процеса. Напротив, обясненията на М. от досъдебното производство изцяло
кореспондират на доказателствената информация, която се извлича от протокола за
оглед на местопроизшествието, което процесуално действие е извършено в
присъствието на подсъдимия; съответстват на данните от протокола за доброволно
предаване на вещите, които са предмет на престъплението; напълно корелират с
показанията на свидетелите К.Т. и В.Т., пред които подсъдимият е описал
престъпната си дейност, завел ги е и им е показал постройката, от която
откраднал кабелите и проводници; обяснил им е начина на проникване в сградата,
включително им е показал ползваната дървена стълба. Очевидно е, че при тази
доказателствена основа няма основание за изключване на обясненията на
подсъдимия от досъдебното производство, независимо, че същите се отричат при
провеждане на съдебното следствие. Извършването на деянието не се опровергава и
от показанията на свидетеля И.. Факт е, че в съдебно заседание същият е заявил,
че нищо не му е откраднато. Правилно първоинстанционният съд е кредитирал
показанията на този свидетел от досъдебната фаза на процеса по съображения,
които изцяло се споделят от настоящия съд. Обстоятелството, че вещите, които са
предмет на деянието, са отнети от стопанската постройка в имота на свидетеля И.,
се установява косвено и от показанията на свидетелката Д.И.и свидетеля Х.Х..
При правилно установената
фактическа обстановка съставът на Районен съд – Габрово е направил обосновани и
законосъобразни правни изводи, като е приел, че подсъдимият Ш.М. е осъществил с
действията си както от обективна, така и от субективна страна престъпния състав
на чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б.
„а” и б. „б” от НК, за което е признат за виновен. Законосъобразен е извода на
районния съд, че престъплението е извършено в условията на опасния рецидив в
двете хипотези на чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, след като подсъдимият е
изтърпял общо наказание от пет месеца лишаване от свобода (определено чрез
групирано от наказанията по присъдите по НОХД № 380/2015 г. на РС – Севлиево и
НОХД № 1125/2015 г. на РС – Габрово) и след това е изтърпял общо наказание от
три години лишаване от свобода, определено по ЧНД № 1105/2017 г. на РС –
Габрово. Правилно и обосновано е прието, че подсъдимият е действал при пряк
умисъл на вината, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.
С присъдата подсъдимият М. е
признат за невинен в това да е извършил престъплението при условията на
продължавана престъпна дейност по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, както и
същото да е осъществено чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита
на имот – разковаване на дъски, и е оправдан в тази част и по първоначално
предявеното му по-тежко обвинение за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр.
с чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б.
„б“ от НК. В тази част присъдата не е протестирана и въззивният съд не дължи
произнасяне с оглед и принципа reformatio in peius.
Подсъдимият и неговият защитник
възразяват по размера на наложеното с присъдата наказание лишаване от свобода.
Въззивният съд намира, че това оплакване е основателно, по следните
съображения:
За да определи размера на
наказанието лишаване от свобода съставът на районния съд е отчел наличието на
смекчаващи обстоятелства – обясненията на подсъдимия М. от досъдебното
производство, чрез които е съдействал за разкриване на обективната истина и
направеното с тях самопризнание, включително при разпита пред съдия от РС –
Габрово, както и невисоката парична равностойност на отнетото имущество.
Първоинстанционният съд, обаче, е приел, че тези смекчаващи обстоятелства се
явяват без значение както поради оттегленото самопризнание, така и поради
характера на съществуващите отегчаващи такива – завишена обществена опасност на
подсъдимия, който, независимо от сравнително невисоката си възраст, е осъждан с
12 влезли в сила присъди, само 4 от които не са за престъпления против
собствеността; немалкия общ сбор на ефективно изтърпените наказания, свързани с
лишаване от свобода; данните, че е извършил престъплението кратко време след
изтърпяване на наказанието по предходна присъда; изпълването на двете форми на
опасния рецидив. Преценявайки изложените обстоятелства съдът е определил на
подсъдимия М. наказание от четири години лишаване от свобода.
В принципен план настоящият
съдебен състав не споделя виждането, че смекчаващите обстоятелства следва да се
игнорират при определяне на вида и размера на наказанието, а на плоскостта на
конкретния случай – че същите се явяват без значение при естеството на
установените отегчаващи такива, респективно, че не следва да се отчитат при
индивидуализация на наказанието. Правилно изпълването на двете хипотези на
опасния рецидив по чл. 29, ал. 1 от НК и краткия период от време от датата на
освобождаване на подсъдимия от затвора до извършване на обсъжданото престъпление
са отчетени като отегчаващи обстоятелства. Въззивният съд обаче намира, че е
преекспонирано значението на предходните осъждания на подсъдимия, като не е
отчетено, че не малко от деянията по тях се намират в отношение на реална
съвкупност, както и че общо четири от тези осъждания са обуславящи за
квалификацията на престъплението по чл. 196 от НК. На следващо място, на
досъдебното производство подсъдимият М. е направил самопризнания във връзка с
престъплението, за което е обвинен и е подпомогнал събирането на относими
доказателства. Неговите обяснения са от съществено значение за разкриване на
обективната истина, поради което настоящият съд не споделя виждането, че същите
не следва да се отчитат като смекчаващи при индивидуализация на наказанието.
Въззивният съд намира, че в конкретния случай е налице и изключително
смекчаващо обстоятелство, каквото е ниската парична равностойност на предмета
на престъплението – 233.62 лв. При съпоставка на установените по делото
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, настоящият състав достига до извода, че в конкретния случай наличието на изключително
смекчаващо обстоятелство обуславя
и значително по-ниска степен от типичната
обществена опасност за този вид престъпления, при което така предвиденото по чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК наказание със специален минимум от две години лишаване от свобода се явява
несъразмерно тежко за подсъдимия М.. Налице са законовите предпоставки за
приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като за постигане на целите на личната
и генералната превенция, предвид тежестта на престъплението и обществената
опасност на дееца, на подсъдимия Ш.О.М. следва да се наложи наказание от ЕДНА
ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. В този смисъл следва да се измени присъдата.
Правилно и обосновано районният
съд е приел, че по отношение на подсъдимия М. не са налице предпоставките на
чл. 66, ал. 1 от НК. Законосъобразно и в съответствие с нормата на чл. 57, ал.
1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС първостепенният съд е определил първоначален строг
режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
Правилно и законосъобразно са
приложени разпоредбите на чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК и чл. 59, ал. 2, вр. с ал.
1 от НК, като е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан по
реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и с мярка за неотклонение „Задържане под
стража“.
Правилно и законосъобразно съдът се е произнесъл за веществените
доказателства, които е постановил да се върнат на пострадалия или друго,
упълномощено от него лице.
Правилно и законосъобразно съдът е присъдил в тежест на подсъдимия М.
разноските за правна помощ, направени от НБПП – София, както и разноските,
сторени от ОД на МВР – Габрово и от РС – Габрово.
При извършената служебна проверка на присъдата съдът не констатира
същата да е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила,
които да водят до отмяната ѝ.
По изложените съображения
въззивният съд приема, че присъдата следва да се измени в частта за определяне
на размера на наказанието лишаване от свобода, като същото се намали от четири
години на една година лишаване от свобода. В останалата ѝ част присъдата
следва да се потвърди, като правилна и законосъобразна.
В
съответствие с изложеното и на основание чл. 337, ал. 1, т. 1, във вр. с чл.
334, т. 3 от НПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
присъда № 564 от 03.12.2019 г. по
НОХД № 819/2019 г. по описа на Районен съд – Габрово в частта за определяне на
размера на наказанието, като на основание чл. 55, ал. 1, т.1 от НК НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия Ш.О.М.
наказание от четири години лишаване от свобода на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в
останалата ѝ част.
Решението не подлежи на
касационно обжалване или протест.
За изготвяне на решението да се
съобщи писмено на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.