Р Е Ш Е Н И Е
№ V -77 18.06.2020г. Град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
На осемнадесети май през
две хиляди и двадесета година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
Секретар: Таня Михова
Прокурор: -
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 344 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С.Т.С., ЕГН **********, чрез адв.Надежда Арнаудова, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Трайко Китанчев“ № 53 против Решение №3467 от 10.12.2019г. по гр.д.№4633/2019 г. по описа на Бургаския районен съд.
С решението е прието за установено, че въззивникът С. дължи на въззиваемия „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК *********, следните суми: 846,97 лева, представляваща стойност на доставена, отведена и пречистена вода за абонатен номер 912564 за периода от 26.03.2016 г. до 11.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 18.03.2019 г. до окончателното й изплащане; 112,52 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 26.06.2016г. до 11.03.2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №2248/2019 г. по описа на БРС.
Със същото решение С. е осъден да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК сумата от 75 лева разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № 2248/2019 г. по описа на БРС, както и сумата от 505 лева разноски за първоинстанционното производство.
Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение и претендира същото да бъде отменено изцяло, като вместо него се постанови ново решение, с което исковете да бъдат отхвърлени.
Твърди се, че решението на БРС е недопустимо, тъй като бил даден ход на делото, без жалбоподателят да е запознат с доклада по делото, като по този начин съдът не изпълнил свое задължение, вменено му със закон. Решението било неправилно поради нарушение на материалния закон, а също и необосновано. Липсвали мотиви на съдебния акт, тъй като съдът не посочил защо и на какво основание уважава исковете, а според практиката на ВКС липсата на мотиви винаги водела до отмяна на обжалваното решение. Въпреки задължението си, съдът не се произнесъл по възраженията на ответника, нито обсъдил представените доказателства. По делото нямало представен договор, от който да се установи наличие на облигационни отношения между страните. Представените с исковата молба документи не били подписани, не били и заверени, поради което същите нямали доказателствена сила и не доказвали исковите претенции. В исковата молба били описани като доказателства „заверени копия от електронно отчитане на показанията на водомера“, които не били представени по делото. Ето защо въззивникът счита, че тези документи нямат доказателствена сила, а освен това не били обсъдени в решението. Затова според въззивникът не става ясно на какво основание били уважени исковите претенции, което го лишавало от една инстанция по същество на спора. Намира, че претенциите на ищцовото дружество за главницата са неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.
Претенцията за лихва била недопустима, неоснователна и недоказана. Въззивникът не бил уведомен за претенциите на ищцовото дружество преди завеждане на делото, което водело до недопустимост на искането за лихва. Освен това поради неоснователността на претенцията за главницата, неоснователна се явявала и претенцията за лихва. Оспорва и решението в частта за присъдените разноски за заповедното и исковото производство.
Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК
е постъпил писмен отговор от въззиваемия, подаден чрез адв.Попова. С
него жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемият счита, че не са налице
сочените от въззивника основания за недопустимост и неправилност на обжалвания
съдебен акт. Изложени са подробни съображения относно липсата на нарушение на
съдопроизводствените правила- въззивникът участвал в производството чрез
пълномощника си, включително в заседанието, в което бил приет доклада,
заседанието било отложено за изслушване на СТЕ при съобразяване възражението на
процесуалния представител на въззивника, както и ангажиментите му при
насрочване на датата на следващото съдебно заседание. По съществото на спора се
сочи, че за възникване на правоотношение между страните не е необходимо
подписването на индивидуален договор. Касае се за специфичен вид обществени
отношения, регламентирани в ЗВ, ЗРВКУ, ЗУТ, Наредба №4. Дейността по
водоснабдяване на населените места и отвеждане на отпадъчните води била
подчинена на държавно регулиране, а не на свободни пазарни принципи, поради
което не намира приложение ЗЗД. По делото не било спорно, че въззивникът е
собственик на водоснабдения имот, поради което с придобиването на имота той
станал потребител на ВиК- услуги, който извод на БРС кореспондирал с
приложимите правни норми. Поддържа, че решението е мотивирано, постановено в
съответствие с доказателствата по делото. Намира за неясно оплакването за
недопустимост на акцесорната претенция за лихва, а и счита същото за
преклудирано, понеже не било въведено с отговора на исковата молба. Заявява, че
в хода на процеса било установено реалното количество потребена вода в имота на
въззивника, поради което същото подлежи на плащане. Установено било наличието
на индивидуален уред и периодичното му отчитане и навъртане на последователни
показания във възходящ ред до размера на претенцията на въззиваемото дружество.
Затова моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски във въззивното производство.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция процесуалните
представители на страните поддържат съответно жалбата /адв.Арнаудова/ и
отговора /адв.Попова/.
Страните нямат доказателствени искания.
По допустимостта на производството въззивната инстанция приема следното:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно упълномощен процесуален представител на страна, която има правен интерес да го обжалва в осъдителната част, която се атакува. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима. Ето защо делото следва да се разгледа по същество.
Бургаският окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства, становището на страните и съобрази относимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Безспорно е, че по ч.гр.д.№2248 описа за 2019г. на Бургаския районен съд в полза на въззиваемото дружество „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД гр.Бургас, е издадена заповед №1188 от 19.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, по силата на която въззивникът С. следва да му заплати сумата от 842,97 лв., представляваща неизплатени задължения за доставена, отведена и пречистена вода по фактури, издадени от дружеството за отчетен период от 26.03.2016г. до 11.01.2019г. за абонатен номер 912564 и обект, находящ се в ***, ап.ляв, ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението- 18.03.2019г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 112,52 лв.- представляващи лихва за периода от 26.06.2016г. до 11.03.2019г., а така също и сумата от 75 лв., включваща разноски за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на основание чл.47, ал.5 от ГПК, на заявителя са дадени указания, че може да предяви иск за вземането си /така чл.414, ал.1, т.2 ГПК /в редакцията на ДВ бр.87/2017г./.
В едномесечния срок въззиваемото дружество е предявило обективно съединени установителни искове против въззивника, които са с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД- за установяване вземането си за главницата и законната лихва по издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по които е образувано гр.д.***. Ищецът- сега въззиваем твърди, че ответникът е клиент на дружеството, тъй като притежава качеството „потребител“ по смисъла на чл.3, ал.4 от Наредба №4/14.09.2014г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, по отношение на водоснабден обект с административен адрес ***, ап.ляв. Сочи се още, че съгласно Общите условия, уреждащи отношенията между ВиК дружеството и потребителите на предоставяните от него услуги, на ответника била открита партида №912564 за надлежно водене и остойностяване на потреблението. Доставените ВиК-услуги били отчитани по електронен път, кат обили взети предвид показанията на измервателните средства- 2 бр. водомери, монтирани в санитарния възел на апартамента на посочения по-горе адрес. Като абонат на дружеството ответникът следвало да заплаща задълженията си към дружеството в 30-дневен срок от издаването на фактурата- чл.33, ал.2 от ОУ. По издадените фактури в периода от 25.05.2016г. до 25.01.2019г. неплатените в срок задължения, съгласно действащите цени за доставка, одобрени от КЕВР, възлизали на 846,47 лв., като същите произлизали от потребени ВиК услуги- доставена, отведена и пречистена вода през отчетен период 26.03.2016г.- 11.01.2019г. Върху стойността на всяка от фактурите ответникът дължал и обезщетение за забавено плащане, считано от падежа до датата на предявяването на исковата претенция, а така също дължал и законната лихва от датата на предявяването на иска до окончателното плащане. Дължимата сборна мораторна лихва за периода от 26.06.2016г. до 11.03.2019г. била 112,52 лв.
Ето защо моли да бъдат установени вземанията на дружеството срещу ответника за посочените суми, включващи главница, мораторна лихва за периода до предявяването на иска и законна лихва от подаването на исковата молба. Претендира и разноски, включително за заповедното производство. Ангажира доказателства.
Ответникът С.- сега въззивник, представляван от адв.Арнаудова, е депозирал своевременно писмен отговор, с който е оспорил исковете като недопустими, респективно- като неоснователни и недоказани. На първо място се сочи, че исковете са недопустими като погасени по давност. По своята същност вземанията на ищеца представлявали периодични плащания, поради което се погасявали с тригодишна давност. Затова счита за недопустими всички претенции за заплащане на суми за 2016г., както и за месеците януари и февруари 2017г. намира, че тези суми изначално недопустимо били включени в заповедта за изпълнение.
На следващо място се сочи, че исковете са неоснователни и недоказани. По делото не бил представен договор с ищцовото дружество, който да обвързвал ответника. От документите, приложени по делото не можело да се направи извод, че касаят процесния апартамент. Не било ясно и чия собственост е апартамента. Нито един от представените по делото документи не бил подписан и подпечатан, поради което не било ясно кой го е изготвил и съответно- кой носи отговорност за посочените в него данни. Те били изготвени от ищеца и ползвали само него, поради което съдът не следвало да ги цени като доказателства. Не били приложени описаните в исковата молба заверени копия от електронно отчитане на показанията на водомера- 2 бр. Приложените по делото документи не били дори заверени „Вярно с оригинала“. Затова от тях не можело да се направи извод за наличие на облигационни отношения между страните по делото. Искането за присъждане на лихви също било недопустимо, тъй като ответникът не бил уведомен за претенциите на ищцовото дружество. Затова счита, че претенцията за лихви за минал момент е недопустима. От друга страна, тъй като претенцията за главницата била неоснователна, то неоснователни били и акцесорните претенции за лихви, както и за разноски за заповедното и исковото производство. Моли за отхвърлянето на исковете като недопустими и прекратяване на производството по делото, а на ответника да бъдат присъдени разноските. Алтернативно /т.е. евентуално/- исковете да бъдат отхвърлени, а на ответника да се присъдят разноските по делото. Не ангажира доказателства.
С определение №6295/12.08.2019г. /л.44-45 от делото на РС/ районният съд е изготвил проекто-доклад, с който в съответствие с изискванията на чл.140 и чл.146 ГПК е посочил твърденията и възраженията на страните, произнесъл се е по допустимостта на исковете /посочил е, че възраженията касаят основателността, а не допустимостта на исковете, поради което ще ги обсъди подробно в крайния съдебен акт/, разпределил е доказателствената тежест между страните и е дал възможност да ангажират доказателства във връзка с подлежащите на установяване факти. Това определение е връчено на страните- на 26.08.2019г. на адвокат А., която е посочена и като съдебен адресат на ответника, а на ищцовото дружество- на 9.09.2019г. чрез ю.к.Белев.
Преди първото съдебно заседание по делото, ищецът е депозирал молба , както и доказателства /л.59-66/, с които, в съответствие с възможността по 143, ал.2 от ГПК е пояснил и допълнил исковата си молба. Във връзка с оспорванията на ответника е заявил, че правоотношението между страните възниква по силата на закона, като за нуждите на производството по чл.422, ал.1 ГПК е достатъчно да установи, че ответникът има качеството „потребител на ВиК услуги“ по смисъла на §1, т.2 от ДР на ЗРВКУ и чл.3, ал.1 от Наредба №4 от 14.09.2014г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, като на първо място такъв бил собственикът на водоснабдения обект. Посочил е още, че собственик на процесния имот е именно ответника, който го придобил чрез дарение през 2014г. Оспорено е възражението за погасяване на вземанията за главницата по давност, като се сочи, че изискуемостта на вземането настъпва от деня, в който ответникът е изпаднал в забава, а това е след изтичането на 30-дневния срок след датата на фактуриране. Първата фактура била издадена на 25.05.2016г., а 30-дневния срок до настъпването на падежа ѝ изтичал а 25.06.2016г., от когато започвал да тече 3-годишния давностен срок. Затова счита, че нито към датата на подаването на исковата молба, още по-малко към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е изтекъл давностния срок за което и да е от задълженията на ответника. Изложени са и твърденията относно начина на отчитане на водомерите, като се сочи, че за част от периода същите са въз основа на самоотчет на потребителя, а за останалата част- чрез непосредствено отчитане, но предвид обстоятелството, че отчетът е електронен, а не на хартиен носител, данните са записвани от отчетника в мобилното устройство, поради което и разпечатките от него не носят подпис на страните. Ангажирани са допълнителни доказателства.
Препис от молбата е връчен на адв.А. в първото съдебно заседание по делото.
В присъствието на процесуалните представители на страните: адв.Попова - за ищеца, и адв.Арнаудова - за ответника, съдът е докладвал делото, съобразно определението си от 12.08.2019г., като е дал възможност на страните да изложат твърденията си и възражения по доклада, както и да ангажират допълнителни доказателства. Не са постъпили възражения срещу доклада от която и да било от страните. Приети са писмените доказателства и делото е отложено за разпит на свидетеля, искан от ищцовата страна, както и за изслушване на допуснатите експертизи- техническа и икономическа. В следващото съдебно заседание е разпитан свидетел- отчетникът на процесните измервателни уреди, а така също е приета без възражения от страните съдебно- икономическата експертиза, изпълнена от в.л.Джалева. В заседанието по същество не е взел участие ответникът или неговия процесуален представител. В същото е приета съдебно-техническата експертиза, изпълнена от в.л.Доневски /депозирана в съда повече от месец преди датата на съдебното заседание/.
С обжалваното решение Бургаският районен съд е уважил изцяло предявените искове.
Приел е, че ответникът,
като собственик по дарение на недвижим имот, находящ се в ***, е потребител на
услугите, предоставяни от ищцовото дружество за този имот и е получил абонатен
номер 912564. Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл.32 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, услугите ВиК се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на
оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Констатирал е липсата на доказателства водомерите на ответника да
отчитат неправилно.
С оглед
свидетелските показания е установил, че отчитането на водомерите в процесния
период в някои случаи било извършвано служебно /когато не бил осигурен достъп/,
няколко пъти- по данни на клиента, а в останалите пъти от самия инкасатор.
Приел е за
установено изпълнението на задължението на ищеца за доставка, отвеждане и
пречистване на вода, което съставлявало основанието за ангажиране отговорността на ответника, в качеството му на потребител, да заплати извършените услуги.
Посочил е,
че съгласно чл. 33, ал.1 от ОУ операторът издава ежемесечни фактури /дори и при
служебно начисляване на количества/, като потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните от тях услуги в 30-дневен срок след датата на
фактурирането – чл.33, ал.2 от ОУ.
Констатирал
е, че първата фактура е издадена на 25.05.2016 г., поради което е счел, че вземането по нея става изискуемо след изтичане
на 30-дневен срок. Понеже заявлението за издаване на заповед за изпълнение било
подадено на 18.03.2019 г., това бил и момента на подаване на исковата молба (чл.422,
ал.1 от ГПК), от който давността за вземането се прекъсва. С оглед изложеното е
приел, че периодът от настъпване на изискуемостта на вземането по първата
фактура до предявяване на претенцията пред съда е по-кратък от 3 години, поради
което е счел, че никоя част от вземането за главница на дружеството не е
погасена по давност- т.е. възражението на ответника за погасяване на вземанията
за главницата/ или на част от тях по давност е неоснователно. Аналогична е
констатацията му и по отношения на вземанията за мораторна лихва. Затова е
счел, че исковете за главница и за обезщетение за забава (мораторна лихва)
срещу ответника следва да бъдат уважени.
Решението на Бургаския районен съд е валидно и допустимо.
Несъстоятелни са оплакванията във въззивната жалба за недопустимост на съдебния акт. Районният съд се е произнесъл по предявените искове, в рамките на търсената от ищеца защита. Исковете са допустими /подадени в законните срокове/, като правният интерес на ищеца от установяването на вземанията си срещу ответника, за които е издадена Заповед №1188 от 19.03.2019г. по ч.гр.д.№2248/2019г. на БРС за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, е свързан с това, че заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК е връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, при което съдът е указал на ищеца да предяви установителен иск спрямо длъжника.
Възражението на въззивника, че решението е недопустимо, понеже съдът не го бил запознал с доклада по делото и той не бил участвал при приемането му, е неоснователно. Законът не изисква задължително лично участие на страната в който и да било етап от гражданското съдопроизводство при разглеждането на исковете по чл.422, ал.1 ГПК. Проекто-докладът е бил връчен на пълномощника на ответника. На основание чл.45 от ГПК връчването на представител се смята за лично връчване. Т.е. въззивникът следва да се смята за запознат с проекто-доклада, въз основа на който /без каквито и да било промени/ е извършен и доклада по чл.146 ГПК в първото съдебно заседание, в което отново е присъствал пълномощника на въззивника. Наред с горното, дори по делото да не е бил изготвен надлежен доклад /какъвто не е настоящия случай/, това само по себе си не е основание за недопустимост на решението. Напротив, според задължителната съдебна практика, дори и в този случай въззивната инстанция не изготвя нов доклад по чл.146 ГПК, а единствено дава указания на страните във връзка с доказателствената тежест за изясняване на фактите по делото.
Несъстоятелно е и възражението за недопустимост на иска /респективно- на постановеното по такъв иск решение/ поради погасяване на вземанията на ищеца по давност. Давността не е сред абсолютните процесуални предпоставки за упражняване на правото на иск, поради което кредиторът може да предяви по съдебен ред и свои вземания, за които е изтекъл давностния срок. Преди да констатира, че вземанията евентуално са погасени по давност, съдът следва да установи дали същите изобщо са възникнали, т.е. да разгледа иска по същество. Едва след като намери, че тези вземания са възникнали, може да бъде поставен въпроса дали те са погасени по давност. Понеже съдът не следи служебно да погасителната давност, при липса на надлежно възражение от ответната страна и в случай, че са налице останалите предпоставки за основателност на иска, такъв иск следва да бъде уважен.
По същество решението на районния съд е правилно, по следните съображения:
Ответникът е собственик на процесния водоснабден обект- апартамент в ***, ап.ляв. Това се установява с представените от ищеца нотариален акт и справка от службата по вписванията, според които С. е надарен с апартамента през 2014г. и до предявяването на иска няма данни да се е разпореждал с правото си на собственост върху него. Спори се, дали между страните е налице облигационна връзка.
Нормативният акт, уреждащ отношенията между ВиК оператора и потребителите на ВиК-услуги е Наредба №4 от 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Според чл.3, ал.1 от нея, потребители на ВиК- услуги са собствениците или лицата, на които е учредено право на строеж или право на ползване на водоснабден имот. Съгласно чл.2, ал.1, т.1 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор гр.Бургас, потребители на тези услуги са физически или юридически лица, които са собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. От изложеното следва, че след като в процесния период ответникът е била собственик на процесния водоснабден имот, то същият има качеството на потребител на ВиК-услуги за този имот /обект, независимо дали реално ги е ползвал той или трети лица.
Съгласно чл.32 от Наредба № 4 /14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, услугите ВиК се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение.
Т.е. независимо, че между страните не е сключен индивидуален договор за предоставяне на ВиК услуги, ответникът, по силата на цитираната наредба е придобил качеството „потребител“ на такива услуги с факта на придобиване собствеността върху водоснабдения апартамент. От този момент между страните е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил да доставя, пречиства и отвежда вода до обекта на ответника, а ответникът да му заплаща стойността на ползваните услуги. Това правоотношение на територията на гр.Бургас се регулира от Общите условия /ОУ/ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор гр.Бургас, които са обнародвани по предвидения ред.
На основание чл.31, ал.1 от ОУ, операторът издава ежемесечно фактури, освен при изрична договореност за различен период на фактуриране, а според ал.2 потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.
Неверни и неоснователни са и останалите оплаквания в жалбата.
Решението на районния съд е постановено при задълбочен анализ на приложените доказателства както последните са ценени при правилна преценка на доказателствената им тежест. Обсъдени са всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като са изведени правилни и законосъобразни изводи за дължимост от страна на ответника на процесните суми, представляващи потребени количества доставена, отведена и пречистена вода. Мотивите на районния съд са последователни и ясни, отразяват действителното фактическо положение по повод спорните правоотношения, а материалния закон е приложен правилно. Ето защо не се налага въззивната инстанция да преповтаря фактическите констатации на съда /които са безспорни/, а препраща към тях на основание чл.272 ГПК.
По оплакванията в жалбата съдът намира следното:
Събраните по делото доказателства- писмени, свидетелски показания и съдебно-техническа експертиза установяват по несъмнен начин твърдението на ищеца, че процесните количества вода, чието заплащане се претендира са действително потребени и отчетени от измервателните устройства в двата обекта, собственост на ответника. От свидетелските показания на св.П., която е отчитала водомерите се установява начина, по който е извършван отчета, като е безспорно, че не всички са извършени лично от отчетника- някой от показанията за отразени по данни на ответника, а други са начислени служебно, при липса на възможност за достъп до апартамента. Отчетът е извършван по електронен път, чрез мобилен компютър /а не дистанционно/ като вещото лице по техническата експертиза подробно е описало начина, по който се извършва този отчет. При електронното отчитане на водомера не е необходим и подпис на потребителя /чл.32, ал.4 от наредба №4/2004г./, затова несъстоятелни са оплакванията на въззивника че справките-извлечения от отчета с мобилното устройство /л.10 и 11/ не съдържат негов подпис и нямат никаква доказателствена стойност. Същите следва да се ценят наред с данните от СТЕ, която е извършена след справка с данните от двата водомера, находящи се в процесния апартамент. Невярно е твърдението на въззивника, че тези справка не са налични по делото, както и че не са подписани, поради което не е ясен кой е техния автор. Видно е че справките са подписани от експерт- продажби Десислава Атанасова.
От СТЕ се установява също, че общото доставено и потребено количество вода на абонат с абонатен номер 912564 е 347,83 куб.м., като стойността им се равнява на 847,25 лв. с ДДС.
От СИЕ се установява, че приложените по делото фактури /които отговарят на изискванията на чл.114, ал.1 от ЗДДС, като законът не въвежда като задължителен реквизит изискване за подпис и печат/ са осчетоводени в счетоводството на ищцовото дружество по партидата на С.Т.С., като за периода от 25.05.2016г. до 25.01.2019г. в тежест на ответника са издадени фактури на стойност 846,97 лв., които са описани в експертизата под номер и дата на издаване, като същите съответстват на приложените към исковата молба. Експертът по СИЕ е констатирал редовно водено счетоводство при ищцовото дружество. Посочено е, че мораторната лихва, начислена върху вземането по всяка фактура, считано от датата, следваща датата на падеж на всяка фактура до 11.03.2019г. /подаването на заявлението по чл.410 ГПК/ възлиза общо на 114,83 лв.
Ето защо въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства въззивната инстанция намира, че отчетените от ищеца и осчетоводени доставени, пречистени и отведени количества вода са били действително потребени в процесния обект на ответника, поради което същият следва да заплати тяхната стойност.
Неоснователно е оплакването, че не е обсъдено възражението за погасяването на вземането по давност. Районният съд правилно е констатирал, че давностният срок по чл.111, б.“в“, предл.3 от ЗЗД, не е изтекъл по отношение на нито едно от вземанията по отделните фактури. Съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането стане изискуемо, а това е денят, след изтичането на 30-дневният срок от фактурирането на съответното задължение. След като първата фактура е издадена на 25.05.2016г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено от ищеца на 18.03.2019г., то дори първото от процесните ежемесечни задължения на ответника не е погасено по давност. Правино районният съд е посочил, че съгласно чл.422, ал.1 ГПК искът за установяване на вземането се счита предявен от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и че с подаването му давността за вземанията на ищеца спрямо ответника е прекъсната- така чл.116, б.“б“ ЗЗД. Същевременно, предвид разпоредбата на чл.115, б.“ж“ от ЗЗД давността спира да тече докато трае съдебният процес относно вземането.
С оглед основателността на висковете за главницата, се явяват основателни и акцесирните вземания за обезщетение за забава до предявяването на заявлението по чл.410 ГПК /установено от СИЕ/ в претендирания раззмер, както и вземането за законната лихва от подаване на заявлението до окончателното погасяване на задължението.
Исковете са основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени.
Тъй като фактическите и правни изводи на въззивният съд съвпадат изцяло с тези на районния, то решението на последния следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото на въззивника не се дължат разноски.
На въззиваемото дружество също не се дължат разноски, тъй като по делото не са представени доказателства въззиваемото дружество да е извършило действително такива /няма приложен договор за правна помощ и данни за платено по него възнаграждение за адвокатско възнаграждение/.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.271, ал.1, предл.1 ГПК, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3467 от 10.12.2019г. по гр.д.№4633/2019 г. по описа на Бургаския районен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните
за присъждане на разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1, предл.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.