Решение по дело №5021/2019 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 97                                          09.01.2020 година                                         град Бургас

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Бургаският районен съд                                                       ІІІ-ти граждански състав

На дванадесети декември                                           две хиляди и двадесета година

В публично заседание в състав

 

                                                                             Председател: Ивелина Мавродиева

 

при секретаря Кина Киркова   

като разгледа докладваното от съдията Мавродиева

гражданско дело № 5021 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е образувано по искова молба на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Средец, ж.к. Мотописта, бул. „България” № 49, бл.53Е, вх. В, ет. 7, представлявано от всеки двама измежду Светослав Николаев Николов, Ярослав Ян Чечински, Цветелина Георгиева Станева и Ярослав Кжищоф Чулак, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Краси А., против А.А.А. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, с която се претендира установяването дължимостта на част от  сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1647/17.04.2019 г. по ч.гр.д. № 3124/2019 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 8 701. 44 лева – главница, дължима на основание договор за потребителски кредит /револвиращ заем/ № **********/19.02.2014 год., ведно със законната лихва върху главницата от 16.04.2019 г. до окончателното й изплащане, за които е разпоредено солидарното осъждане на ответника и А.М.У. с ЕГН **********, като по отношение на последния заповедта е влязла в сила и е издаден изпълнителен лист от 14.05.2019 г. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски, в това число и на юрисконсултско възнаграждение.

Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърденията за наличието на облигационно правоотношение по горния договор, сключен между кредитора – ищеца, ответникът, в качеството му на кредитополучател и А.М.У., в качеството му на съдлъжник, и съответните общи условия към него. Съгласно договорът ищецът е предоставил на ответника паричен заем в размер на 3 000 лв., като останалите периметри по договора предвиждат годишен процент на разходите в размер на 110. 70%,  при годишен лихвен процент от 76. 89 % ; срок на кредита 48 месеца; месечна вноска от 202. 50 лева или общо дължима сума за връщане в размер на 9 720 лв. Впоследствие бил сключен и анекс № 1 към договора, за отлагане плащане на месечни погасителни вноски 8 и 9. Независимо от това длъжникът не е изпълнявал точно поетите от него задължения, като платил само първите седем вноски и част от осмата такава, като поради просрочване на една месечна погасителна вноска с повече от 30 дни била настъпила предсрочна изискуемост на вземанията в пълен размер. Към настоящия момент, съобразно уговорките между страните, останали дължими търсените в настоящото производство суми.

Правното основание на исковете е чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ответникът е депозирал писмен отговор чрез назначения му особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК – адвокат Б.. На първо място се сочи за нередовности на исковата молба, които не се споделят от съда, тъй като ищецът ясно е заявил размера на търсената от него сума, както и че я претендира като главница. Дали действително се дължи такава в търсения размер е въпрос по основателност на претенцията. По същество исковете се оспорват като неоснователни и недоказани, както по основание, така и по размер. Депозира се възражение за изтекла погасителна давност. Навеждат се и подробни доводи за недействителността на отделни клаузи от договора и анекса към него, както и недействителност на целия договор, поради противоречието с отделни разпоредби на ЗПК. Моли се също така да бъде съобразено признанието на ищеца за плащане на сумата от 1 448 лв. от страна на ответника в негова полза в изпълнение на поетите по договора задължения.

Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

          С процесната заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е разпоредено длъжникът - ответник да заплати солидарно заедно с А.М.У. на ищцовото дружество паричните суми – предмет на предявения иск. Длъжникът-ответник не е бил открит на постоянния си и настоящ адрес, нито е установен адреса му по месторабота, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК е указано на кредитора да предяви иск срещу него, при което съдът приема, че за ищцовото дружество е налице интерес от воденото на настоящия иск.

С договор за револвиращ заем № ********** от 19.02.2014 г. е постигано съгласие за предоставяне на кредит в размер на 3 000 лв. в полза на ответника, за срок от 48 месеца, с месечна погасителна вноска от 202. 50 лв., при годишен процент на разходите от 110. 70 % и годишен лихвен процент от 76. 98 %. Съгласно така постигнатите уговорки дължимата сума по кредита е в размер на  9 720 лв. като солидарен длъжник договорът е подписан и А.М.У..

Сумата е преведена по сметка на ответника на 19.02.2014 г. съгласно представеното по делото преводно нареждане.

По данни на ищеца от общата дължима сума по договора чрез плащане са  погасени първите седем вноски от по 202. 50 лв. плюс още 6.06 лева или общо сумата от 1 423. 56 лв. Това е видно и от приложеното към исковата молба извлечение по сметка към процесния договор.

Въз основа на така установените факти релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

Процесният договор е за потребителски кредит и съответно за него са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/. В случая са касае за вземания по договор за револвиращ заем на физическо лице и кредитополучателят се явява потребител, като аргумент в тази насока и самите общите условия към договора, които уведомяват за възможност за търсене на т.нар. потребителска защита.  Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В случая ГПР надхвърля значително така посочения размер. При това съгласно ал. 5 от цитираната норма клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. Договорените ГЛП и ГПР всъщност нарушават принципа на справедливост и създават условия за неоснователно обогатяване на ищеца. Налице е явна нееквивалентност между престации, като при предоставен заем от 3 000 лв. и уговорен срок за връщането му от 48 месеца се дължи връщане на сума от 9 720 лева. При това съдът намира че е налице нищожност на договора, тъй като е налице значителна липса на еквивалентност на насрещните престации или вземането на едната страна е в размер, който чувствително надвишава насрещната престация, като това несъответствие цели обогатяване, а не само възмездяване, което съставлява нарушение на добрите нрави и води до неравноправност. Доводите на ответника, че тази норма е приета след сключването на договора, не променят изводите на съда за нищожност поради противоречие с добрите нрави, дори и да се приеме, че чл. 19, ал. 4 и ал. 5 са неприложими. Друг е въпросът, че като основен принцип в гражданското правораздаване е утвърден този по чл. 7, ал. 3 от ГПК, съгласно който съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

При тези изводи и с оглед нормата на чл. 23 от ЗПК потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита или сумата от 1 576. 44 лева, с оглед на вече извършените плащания по данните от ищеца, и с оглед на обстоятелството, че по делото не се ангажираха доказателства за плащането на други суми по договора било от страна на кредитополучателя-клиент, било от страна на солидарния длъжник. Отделно от това следва да се отбележи, че към настоящия момент е настъпил и уговореният краен падеж по договора на 01.07.2018 г., което обстоятелство следва да се отчете в производството предвид нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК.

Ето защо съдът намира, че искът за главница като основателен следва да бъде уважен за сумата от 1 576. 44 лв., ведно със законната лихва върху нея от датата на депозиране на заявлението, и съответно отхвърлен за горницата над уважения размер до заявения такъв от 8 701. 44 лева. За пълнота следва да се отбележи, че изначално не би могла да бъде основателна претенцията на ищеца за връщане на главница в търсения размер от 8 701. 44 лв., при все че предоставеният финансов ресурс възлиза на 3 000 лв. Доводи защо е заявена в такъв размер не се излагат, макар че и те биха били ирелевантни с оглед установената нищожност. Следва също така поради изложеното по-горе да бъдат отхвърлени и останалите претенции.

При този изход на спора и по разноските:

Частично дължими са присъдените в заповедното производство разноски в размер на 41. 37 лв., съобразно уважената част на иска, които съгласно дадените указания в т. 12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат присъдени в настоящото производство.

          Частично основателна е претенцията на ищцовото дружество за присъждане на направените по настоящото делото разноски и следва на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да се осъди ответника да му заплати сумата от 140. 22 лв., съобразно уважената част от исковете. При определянето им съдът включи към разноските по делото заплатената и дължима за производството държавна такса от 174. 02 лв., 400 лв. – възнаграждение за особения представител и 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед на материалния интерес и степента на фактическата и правната сложност по делото. Внесената в повече държавна такса от 49. 65 лв. по иск за мораторна лихва, какъвто всъщност не е заявен с исковата молба, подлежи на връщане по молба на ищеца.

          Или общата дължима сума за разноските  възлиза на 181. 59 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 422 от ГПК, Бургаският районен съд

Р Е Ш И:

 

          Приема за установено, че А.А.А. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Средец, ж.к. Мотописта, бул. „България” № 49, бл.53Е, вх. В, ет. 7, представлявано от всеки двама измежду Светослав Николаев Николов, Ярослав Ян Чечински, Цветелина Георгиева Станева и Ярослав Кжищоф Чулак, част от сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1647/17.04.2019 г. по ч.гр.д. № 3124/2019 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 1 576. 44 лева – главница,

дължима на основание договор за потребителски кредит /револвиращ заем/ № **********/19.02.2014 год., ведно със законната лихва върху главницата от 1 576. 44 лв. от 16.04.2019 г. до окончателното й изплащане, за които е разпоредено солидарното осъждане на А.А.А. с ЕГН ********** и А.М.У. с ЕГН **********, като по отношение на последния заповедта е влязла в сила и е издаден изпълнителен лист от 14.05.2019 г., като отхвърля иска за главницата над уважения размер 1 576. 44 лв. до пълния заявен такъв от 8 701. 44  лева, ведно със законната лихва върху отхвърлената част от 16.04.2019 г.

Осъжда А.А.А. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Средец, ж.к. Мотописта, бул. „България” № 49, бл.53Е, вх. В, ет. 7, представлявано от всеки двама измежду Светослав Николаев Николов, Ярослав Ян Чечински, Цветелина Георгиева Станева и Ярослав Кжищоф Чулак, сумата от 181. 59 лв. /сто осемдесет и един лева и 59 ст./ за направените по делото разноски, от които 140. 22 лв. за настоящото гр.д. № 5021/2019 г. по описа на Бургаския районен съд и 41. 37 лв. за ч.гр.д. № 3124/2019 г. по описа на Бургаския районен съд, последните дължими солидарно с другия длъжник А.М.У. с ЕГН **********.

Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

                                                

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Ив.Мавродиева

Вярно с оригинала:

И.Г.