РЕШЕНИЕ
№ 2146
Пловдив, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XVI Състав, в съдебно заседание на осми февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
|
Съдия: |
ХРИСТИНА ЮРУКОВА |
При секретар ТАНЯ ЗЛАТЕВА-ЗЕЙНЕЛОВА като разгледа докладваното от съдия ХРИСТИНА ЮРУКОВА административно дело № 2536 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Като
разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело № 2536 по описа на
съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 13, ал. 6 от Закон
за социалното подпомагане /ЗСП/.
Образувано е по жалба на П.Д.К. с ЕГН ********** ***,
срещу Заповед № ЗСП/Д-СМ-Д/86/03.04.2023г. на директор на дирекция „Социално
подпомагане“ гр. Девин, с която на жалбоподателя е отказано получаване на
месечна социална помощ за допълване на доходите по чл. 9 от Правилника за
прилагане на закона за социалното подпомагане /ППЗСП/, считано от 01.03.2023г.
по заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д-СМ-Д/86 от 10.03.2023г. В жалбата се
излага несъгласие с оспорваната заповед и се иска нейната отмяна, поради незаконосъобразност.
Ответникът по жалбата - Директор Дирекция „Социално
подпомагане“ гр.Девин, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д.
изразява становище за неоснователност на жалбата, като моли оспорването да бъде
отхвърлено.
Административен съд - Пловдив, като обсъди събраните
по делото доказателства в тяхната съвкупност и възраженията и доводите на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
На 10.03.2023г. в ДСП-Девин е постъпило
заявление-декларация от жалбоподателя за отпускане на месечна помощ по реда на
чл. 9 от ППЗСП.
От служител на ДСП – Девин е извършена социална
анкета, съответно е изготвен социален доклад за установяване на изпълнението на
нормативните изисквания за отпускане на помощта. В същия е посочено, че П.К., Р.М.и
детето им И.К.са регистрирани на един и същи настоящ адрес, който е деклариран
в заявление – декларация и на който е извършена социалната анкета. Установено
е, че П.К. не е декларирал Р.М.като съжителстващо с него на семейни начала
лице. Декларирано е от страна на К., че е разведен, безработен и здрав с едно
непълнолетно дете – здраво и учащо; не е посочено, чия собственост е
обитаваното жилище. Констатирано е от социалните служители, че П.К. не е
регистриран в дирекция „Бюро по труда“ /ДБТ/ и при извършена справка, по
отношение на него, не се откриват регистрирани трудови договори. В подаденото
от К. *** заявление – декларация, същият е вписан като безработен. Установено е,
че на 14.03.2023г. лицето не е открито от служители на ДСП – Девин на посочения
от него настоящ адрес ***), поради което му е оставено уведомление, съгласно
чл. 27, ал. 5 от ППЗСП. В указания в уведомлението срок П.К. не е се е явил за
справка в ДСП - Девин. На 20.03.2023г. настоящият адрес на лицето е посетен за
втори път от служители, при което лицето отново не е намерено на място и е
оставено повторно уведомление. След изтичане на повторно дадения от ответната
администрация 3-дневен срок, в рамките на който К. не се е явил за справка в
ДСП, от социален работник е направено мотивирано предложение за отказ на
заявената помощ, поради невъзможността за цялостно извършване на социална
анкета по случая.
От директора на ДСП – Девин е издадена оспорваната в
настоящото производство заповед, с която, с оглед липсата на 6-месечна
регистрация на П.К. в ДБТ, е прието, че не е изпълнен чл. 10, ал. 1, т. 7 от
ППЗСП (в действащата към датата на издаване на заповедта редакция). В мотивите
на оспорвания административен акт е посочено още, че К. не е намерен на
настоящия адрес и не се е явил за справка в ДСП – Девин, поради което спрямо
него не може да бъде извършена социална анкета – чл. 27, ал. 7 от ППЗСП.
Обжалваната заповед е връчена на лицето на
04.04.2023г., съгласно отбелязване, направено върху същата. С жалба П.К. я е
оспорил пред горестоящия административен орган, който се е произнесъл с Решение
№ 21-РД06-0003/02.05.2023г., връчено на лицето на 20.06.2023г. С решението
директорът на Регионална дирекция за социално подпомагане – Смолян е отхвърлил
жалбата.
По делото като свидетел е разпитана Р.А.М., която
заявява, че има две деца от жалбоподателя, живее при майка си, работи като
учителка в гр.Девин в гимназия на едносменен режим. Уведомява съда, че К. е бил
регистриран в Бюрото по труда, но не ѝ е известна годината, когато е
направена регистрацията. Уточнява, че жалбоподателят бил регистриран и
отписван, защото му предлагали работа като машинен оператор и химик, но той
отказвал, тъй като нямал нужните образование и квалификация. Свидетелката
твърди, че когато отказвал за К. е посочвано, че трябва по желание да се откаже
и от Бюрото по труда. Според свидетелката, когато жалбоподателят трябвало да
получи помощ от социално подпомагане, веднага го махали от Бюрото по труда и
затова останал на улицата. Посочва, че преди да бъде потърсен за проверка, на
жалбоподателя била изпращана обратна разписка, но свидетелката не знае и не е
видяла да е търсен в дома му, в който не пребивавал, тъй като бил на улицата.
На посочения адрес живеела майката К., а свидетелката посещавала къщата, тъй
като работи на ненормиран работен ден. Уточнява, че К. не живее на адреса, тъй
като всичко е съборено незаконно.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока
по чл. 149, ал. 3 от АПК, от надлежна страна и против годен за оспорване
административен акт. Издадената заповед е индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК, който съдържа неблагоприятни последици за
нейния адресат. Същата е издадена от компетентен орган - директорът на ДСП -
Девин и в законоустановената писмена форма.
Оспорената заповед е издадена на основание чл. 13, ал.
2 от ЗСП и чл. 28, ал. 1 от ППЗСП, като е установено, че нейният адресат не
изпълнява изискването на чл. 10, ал. 1, т. 7 от ППЗСП (в приложимата към датата
на издаване на оспорваната заповед редакция), съгласно който безработните лица
следва да са регистрирани в дирекциите „Бюро по труда“ най-малко 6 месеца преди
подаване на заявление-декларацията за социална помощ и да не са отказвали
предлаганата им работа или включване в обучение за ограмотяване, придобиване на
професионална квалификация или ключови компетентности и/или повишаване на
квалификацията по Закона за насърчаване на заетостта, както и по програми и
проекти, финансирани със средства от европейски и други международни фондове.
Посочено е в мотивите на заповедта, че поради
ненамирането на К. на настоящия му адрес и неявяването му в ДСП за справка, е
приложим чл. 27, ал. 7 от ППЗСП. Съгласно тази разпоредба, ако в срока по ал. 6
(3-дневен срок от оставяне на уведомление, поради установено при проверка
отсъствие – чл. 6, ал. 5 от ППЗСП) лицето не се яви за справка в дирекция
„Социално подпомагане“, социалният работник отразява в социален доклад всички
установени факти и обстоятелства по ал. 3, т. 2 и 3 и прави мотивирано предложение
за отказ поради невъзможност за цялостно извършване на социална анкета.
Предвид посочените в ППЗСП правила, релевантно
обстоятелство за отказ на месечната социална помощ е липсата на регистрация на
лицето в ДБТ и невъзможността да му бъде извършена цялостна социална анкета.
По делото, с оглед разпределената от съда
доказателствена тежест, от страна на жалбоподателя не са направени конкретни
твърдения, респ. не са представени доказателства, с които да се обори
съдържанието на оспорвания административен акт. Същият, според съда е мотивиран
от правна и фактическа страна, съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК. Административният
орган е изследвал пълно и задълбочено всички факти и обстоятелства от значение
за случая, съгласно разпоредбата на чл. 35 от АПК. Този извод не се опровергава
от представените от страна на жалбоподателя частни документи и данни за
провеждане спрямо него на други административни производства. Същите, съдът
намира ирелевантни към правото му на получаване на месечна помощ по реда на чл.
9 от ППЗСП.
Съгласно чл. 8 от ППЗСП социалните помощи се отпускат
на лица и семейства по настоящ адрес, на който се извършва социална анкета.
Правото на месечни социални помощи за лицата възниква при наличие на условията,
посочени в чл. 9 и чл. 10 от ППЗСП.
Не се спори по делото, а и се потвърждава от
показанията на свидетелката, че жалбоподателят не е имал регистрация в ДБТ,
предвид изискването за такава по чл. 10, ал. 1, т. 7 от ППЗСП. В случая, видно
от представените документи по преписката, не са налице, посочените в
разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ППЗСП изключения, при които не се изисква
регистрация в ДБТ, а и не се правят твърдения в тази посока. Ето защо е налице
посоченото в мотивите на оспорвания акт основание ответният административен
орган да откаже изплащане на месечна социална помощ на лицето.
На следващо място, не се доказа по отношение на П.К.
да е проведено изцяло, указаното в нормите на ППЗСП, установяване наличието за
упражняване на правото на социално подпомагане.
Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3, т. 1 от ППЗСП
социалната анкета се провежда в дома на лицето и/или семейството по настоящ
адрес. В § 1, т. 11 от ДР към ЗСП законодателят е дал легална дефиниция на
понятието „социална анкета“. Това е дейност по установяване наличието на
условията за упражняване на правото на социално подпомагане, извършена от
социални работници в Дирекция „Социално подпомагане“, която се изразява в
проверки в дома на лицето и/или семейството, в проучване на документация и
събиране на информация. От разпоредбите на чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ППЗСП става
ясно, че в срок до 20 дни от подаване на молбата-декларация, социален работник
извършва социална анкета и изготвя социален доклад съгласно Приложение № 2,
като социалната анкета се провежда в дома на лицето или семейството по настоящ
адрес. В случай, че поради отсъствие на лицето или семейството социалната
анкета не може да бъде извършена, социалният работник оставя уведомление по
образец съгласно Приложение № 1а, в което се определя 3-дневен срок на лицето
да се яви в ДСП за справка. Ако в срока по ал. 5 лицето не се яви, се прави
повторно посещение в дома и ако лицето или семейството отново не може да бъде
намерено, се оставя второ уведомление с указан 3-дневен срок за явяване в ДСП
(чл. 27, ал. 6 от ППЗСП). Съгласно чл. 27, ал. 7 от ППЗСП, ако в срока по ал. 6
лицето не се яви за справка в ДСП, социалният работник отразява в социалния
доклад всички установени факти и обстоятелства по ал. 3, т. 2 и 3 и прави
мотивирано предложение за отказ поради невъзможност за цялостно извършване на
социална анкета. С посочената правна норма от ППЗСП е предвидено като част от
процедурата по отпускане или отказване на помощ да бъде проведена анкета на
заявителя. В случая настоящият адрес, деклариран от лицето, е бил посетен от
социалните работници, но заявилият социалната помощ не е открит на него.
Изготвено е уведомление по чл. 27, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСП. Адресът е посетен
още веднъж на 20.03.2023г. и при повторното неоткриване на лицето, отново е
поставено уведомление за дължимо от негова страна явяване в 3-дневен срок за
справка в ДСП, което не е изпълнено. По делото са представени уведомленията
оставени по настоящ адрес на лицето и няма спор, че същият адрес е деклариран
от него в заявление-декларация от 10.03.2023г. Изтъкнатите в жалбата причини за
непосещаване на този адрес от страна на П.К. не обосновават незаконосъобразност
на изводите на ответния административен орган и неоправдават неявяването на
лицето за справка в ДСП. В случай, че К. действително е имал трудности да
осъществява достъп до декларирания от него настоящ адрес, то не е следвало да
посочва същия в декларацията-заявление. Тези изводи се подкрепят и от
показанията на свидетелката, която заявява, че е имала достъп до адрес, на
който е поставено уведомлението, т.е. е имала и възможност да запознае К. за
посещението на служителите на ДСП. От друга страна, не се оспорва от страна на
жалбоподателя, че същият не се е явил за справка в указания му срок, поради
което административният орган правилно е приложил разпоредбата на чл. 27, ал. 7
от ППЗСП.
Доводите изложени в жалбата са ирелевантни по
отношение на крайното решение на административния орган, тъй като
предоставянето на претендираната месечна социална помощ, трябва да бъде
съобразено с определени обстоятелства, които могат да се установят само чрез
извършване на социална анкета в дома по настоящ адрес на заявителя. Това
представлява задължителен етап от административното производство и причините,
изтъкнати в жалбата да не може да се осъществи този етап, не зависят от
органите на ДСП. Ето защо, съдът намира, че правилно и в съответствие с
посочените по-горе законови изисквания е постановен отказ за предоставяне на
месечна социална помощ на жалбоподателя.
Предвид изложеното съдът приема, че оспорената заповед
е правилна и законосъобразна, като издадена от компетентен орган и при спазване
на процесуалните правила. Същата е в съответствие с материално правните
разпоредби, като за издаването ѝ е бил изготвен социален доклад, съдържащ
мотивирано предложение за отказ на жалбоподателят да се предостави месечна
помощ по чл. 9 от ППЗСП, поради фактът, че не е регистриран в ДБТ и предвид
невъзможността да му бъде извършена цялостна социална анкета. Заповедта е
мотивирана и обоснована в съответствие с направените фактически установявания.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Административен съд – Пловдив
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на П.Д.К. с ЕГН **********, против
Заповед № ЗСП/Д-СМ-Д/86/03.04.2023г. на директор на дирекция „Социално
подпомагане“ гр.Девин, с която на жалбоподателя е отказано получаване на
месечна социална помощ за допълване на доходите по чл.9 от ППЗСП, считано от
01.03.2023г. по заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д-СМ-Д/86 от 10.03.2023г.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 13,
ал. 6 от Закона за социалното подпомагане.
|
Съдия: |
|