РЕШЕНИЕ
№ 427
гр. Пловдив, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Славка Г. Димитрова
Членове:Силвия Ал. Цанкова
Екатерина Ст. Роглекова
при участието на секретаря ВИОЛИНА ИВ. ШИВАЧЕВА
в присъствието на прокурора Светослава Ст. Пенчева
като разгледа докладваното от Екатерина Ст. Роглекова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20235300601703 по описа за 2023
година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК .
С присъда № 75 от 22.03.2023 г. по н.о.х.д. № 2802/ 2022 г., РС Пловдив
е признал подсъдимия Н. Г. Г. ЕГН: **********, за ВИНОВЕН в това, че в
периода от 20.11.2019 г. до 06.06.2020 г. в гр. Пловдив, в условията на
продължавано престъпление, се е заканил с убийство на другиго – Н. А. Г. с
ЕГН: ********** и това заканване би могло да възбуди основателен страх от
осъществяването му, както следва:
- На 20.11.2019 г. в гр. Пловдив се е заканил с убийство на другиго – Н.
А. Г. с ЕГН: ********** и това заканване би могло да възбуди основателен
страх от осъществяването му и
-На 06.06.2020 г. в гр. Пловдив се е заканил с убийство на другиго – Н.
А. Г. с ЕГН: ********** и това заканване би могло да възбуди основателен
страх от осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3, вр.
ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл.54 от НК го е ОСЪДИЛ на ДЕСЕТ МЕСЕЦА
1
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изпълнението на което наказание на основание
чл. 66, ал. 1 от НК е ОТЛОЖИЛ с ТРИ ГОДИНИ изпитателен срок, считано
от влизане на присъдата в законна сила.
Със същата присъда РС Пловдив е осъдил подсъдимия Н. Г. Г., да
заплати на гражданския ищец Н. А. Г., ЕГН: **********, сумата от 2500 /две
хиляди и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие престъпното деяние на 20.11.2019г., както и
сумата от 1500 /хиляди и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие престъпното деяние на
06.06.2020г., ведно със законната лихва от датите на извършените
престъпления до окончателното изплащане, като в останалата част до пълния
предявен размер от 7 000 лева е отхвърлил гражданския иск като
неоснователен и недоказан, а също и е осъдил подсъдимия да й заплати и
направените разноски за адвокатски хонорар в размер на 2000 /две хиляди/
лв.
Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от подсъдимия Н. Г. Г.,
чрез защитника му адв. Н. П.. Твърди се, че атакуваният съдебен акт е
постановен при съществени нарушения на материалния и процесуалния
закон. Иска се отмяната му и произнасяне на нова оправдателна присъда.
Алтернативно се желае отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане
от първоинстанционния съд. Като трета алтернатива се иска отмяна на
присъдата и прекратяване на наказателното производство. Атакува се
присъдата и в гражданската й част, като се предлага гражданският иск да се
остави без разглеждане или да се отхвърли като недопустим или недоказан.
Твърди се, че за престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК е недопустимо
прилагането на чл.26 ал.1 от НК, предвид изричната забрана на чл.26 ал.6 от
НК.
Срещу присъдата е постъпила и въззивна жалба от гражданския ищец и
частен обвинител Н. А. Г., чрез повереника й адв. Д. А.. Същите са недоволни
от присъдата в частта, в която е приложен чл.66 ал.1 от НК, както и от
частичното уважаване на гражданския иск, поради което се желае пълното му
удовлетворяване.
В съдебно заседание адв. З.. К. – защитник на подсъдимия, моли
въззивната жалба да се уважи, по доводите посочени в същата. Обръща се
2
особено внимание на квалифицирането на деянието като продължавано
престъпление и се възразява, че в първоинстанционната присъда не са
посочени мотиви защо е приложима разпоредбата на чл. 26 от НК, при
условие, че според адв. К. периодът от около седем – осем месеца между
двете деяния не покрива критерия за непродължителен период от време.
Жалбоподателят подсъдим Г. е съгласен с изложеното от защитника му
и желае в последната си дума да се преразгледа делото.
Повереникът на жалбоподателя граждански ищец и частен обвинител Н.
Г. – адв. А., пледира жалбата им да се уважи, като излага доводи, че
наложената санкция от страна на първата инстанция е силно занижена, като се
иска увеличаването й, в това число и на определения изпитателен срок.
Гражданският ищец и частен обвинител Н. Г. поддържа становището на
повереника си.
Представителят на държавното обвинение моли да се оставят
въззивните жалби без уважение и да се потвърди присъдатата на Районен съд
гр. Пловдив като правилна и законосъобразна.
В разпоредително заседание на въззивният съд по реда на чл. 327 от
НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
разпит на подсъдимите и свидетели, изслушването на експертизи и
ангажирането на други писмени и веществени доказателства.
Пловдивски окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбите, както и
тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с
чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда,
констатира, че не са налице основания за отменяването или изменянето на
първоинстанционния акт поради следните съображения:
За да постанови присъдата си, районният съд е провел подробно и
законосъобразно съдебно следствие по общия ред.
По делото е установена правилно следната фактическа обстановка, в
която не следва да се внасят промени:
Подсъдимият Н. Г. Г. е роден на *** в гр. П., живущ в гр. ***, б.,
български гражданин, със средно образование, работещ като ***, разведен,
неосъждан, ЕГН: **********.
Н. Г. Г. и Н. А. Г. сключили граждански брак през 2000 г. По време на
брака им се родили две деца – синът им Г. Н.ов Г., роден през *** г. и дъщеря
3
им - к. Н.ова Г., родена през 2003 г. Съпрузите живеели съвместно с двете си
деца в апартамент в ***. Подсъдимият работел като *** и се случвало да
отсъства от дома си за дълъг период от време, понякога и за повече от шест
месеца. При кратките си престои в България, Г. злоупотребявал с алкохол и в
състояние на опиянение, ставал агресивен спрямо съпругата си, като
агресията му се изразявала в отправяне на обиди, ругатни, закани и чупене на
покъщН.. Г. бил доста ревнив, като това чувство значително се засилвало след
прием на алкохол.
Н. Г. през 2017 г. започнала работа като операционна сестра в болница в
гр. Пловдив, като понякога закъснявала – излизала с приятелки след работа,
като обяснявала на съпруга си, че работи извънредно. Г. ревнувал съпругата
си и отдавал закъсненията и отсъствията й на интимни връзки с други мъже. С
течение на времето ревността му се засилила, като той започвал да проявява
по-интензивна агресия и да упражнява психическо насилие над Г.. Бил в
основата на постоянни конфликти и скандали, дори и когато бил трезвен.
Свидетели на тези все по-чести пререкания ставали и двете им деца, а, от своя
страна, пострадалата споделяла за поведението на съпруга си и на своите
приятелки - А.П.Т. и Л.Е.Д..
При поредния скандал на 06.05.2019 г., в нетрезво състояние,
подсъдимият забранил на съпругата си, да излиза и да се среща с колеги. След
като тя му възразила остро, по неини думи, Г. я захапал по бузата на лицето и
я ритнал силно в едното коляно. На следващата сутрин, дъщерята на Г.и – к.,
видяла нараняването по бузата на лицето на майка си и го снимала с телефона
си, което е обективирано на хартиена разпечатка на лист 67 по досъдебното
производство. Пострадалата споделяла за лошото пиянство на съпруга си и на
неговата майка – к. К., която след горния случай, идвала „на гости“ в дома
им, за да пази снаха си от агресията на собствения си син.
На 20.11.2019 г. вечерта Г. отново започнал да злоупотребява с алкохол
и да става агресивен спрямо съпругата си. В семейното жилище в ***, същата
вечер Г. поканила и свекърва си, която дори легнала с нея в леглото, за да не
легне там синът й. Подсъдимият употребил значително количество алкохол, а
децата, които вече си били легнали, не можели да заспят от пиянските викове
на баща им. К. и Н. Г. лежали на спалнята, когато изпадналия в алкохолно
опиянение с викове и крясъци влязъл в стаята, като почти изкъртил и вратата
4
на помещението, макар и тя да не била заключена. След като Г. не отвърнала
на заяжданията му, подсъдимият отворил прозореца на спалнята и започнал
да крещи на съпругата си, че ще я хвърли от седмия етаж. Двете им деца се
приближили към баща си и се опитали да го успокоят, но не успели. Нямали
ефект и молбите от страна на майка му. Разярен Г., хванал за ръката
съпругата си и започнал да я дърпа към отворения прозорец. В този момент,
синът му се разкрещял да не прави глупости и подсъдимият преустановил
агресията си спрямо жена си.
Малко след случилото се на 20.11.2019 г. подсъдимият заминал да
работи извън България. През месец декември 2019 г., Г. се изнесла от
семейното жилище и заживяла с двете си деца на квартира в ***, тъй като, в
резултат на изживяния стрес от 20.11.2019 г., всички те се притеснявали, че
случката може да се повтори. Решили да не съобщават за новото си
местопребиваване на подсъдимия.
На 24.12.2019 г. Г., след като разбрал за адреса на квартирата на
съпругата си, се обадил на дъщеря си к. и поискал от нея да предаде на майка
си, че ще дойде да и потроши колата, а в последствие и главата. Свидетели на
този разговор, станали пострадалата и неината приятелка – А.Т., които по
това време били заедно в близост до ул. ***. Последните около 19 часа
забелязали Г. с личния му автомобил „Фиат“ да минава по ул. *** К. покрай
№ 5.
В периода до 06.06.2020 година, Г. неколкократно посещавал адреса на
квартирата на пострадалата, използвайки под предлог, че си иска ключовете
за жилището, в което са живеели преди.
На 06.06.2020 г. около 13,00 ч. Н. Г. имала уговорка да се види пред
квартирата си с нейната приятелка – свидетелката А.Т., която се намирала в
автомобила си пред сградата и я чакала вътре в моторното превозно средство
да излезе. Г. причаквал пострадалата, в близост до адреса на квартирата й и
след като последната се насочила към автомобила на свидетелката Т., той се
приближил агресивно към нея, предизвикал пререкание и в изблик на
познатата вече ревност, започнал да я обижда и заплашва, че децата й ще
останат без майка, ще я зарови на два метра под земята и ако започне да се
вижда с друг мъж, и той ще пострада. В това време Т., която била излезнала
извън колата, се притеснила и прибрала в нея обратно, но поради близостта
5
си със случващия се скандал, възприела ясно всички реплики на подсъдимия.
След отправяне на заканите, Г. си тръгнал, като направил с автомобила си
рязка маневра на заден ход, с която ударил предницата на автомобила,
ползван от Н. Г..
С решение на Районен съд – Пловдив, 3 бр. с. по гр. дело № 1161/2020 3
г., считано от 21.10.2020 г., бракът между Г.и бил прекратен.
Както фактическите констатации, така и правните изводи на
районния съд се споделят изцяло и от настоящия състав, доколкото
същите почиват на вярна и точна интерпретация на събраните по делото
доказателства.
Първоинстнционният съд е изпълнил задължението си за обективно,
всестранно и пълно изясняване на фактическите обстоятелства, включени в
предмета на доказване, като е извел възприетото по фактите от надлежно
събран доказателствен материал, след неговия анализ, при спазване на
правилата на формалната и житейска логика.
Въззивният съд се присъединява към оценката на доказателствата,
направена от първия съд, като намира показанията на разпитаните свидетели
Н. А. Г., к. Г., Г. Г., А.Т., Л.Д., частично от показанията на к. К., Н.К. и
обясненията на Н. Г., както и от останалите доказателства по делото -
справката за съдимост, характеристична справка, протокол за оглед на
веществено доказателство, заверено копие от Решение на Районен съд –
Пловдив по гр. дело №1161/2020 г. по описа на ПРС, 3 бр. състав и други
писмени доказателства.
Правилно, точно и съответно на формалната житейска логика
първостепенният съд е възприел и кредитирал изцяло показанията на
свидетелите Н. Г., к. Г., Г. Г., А.Т. и Л.Д..
Напълно обосновано е дадена вяра на изложеното от свидетелите к. и Г.
Г.и. Обстоятелството, че те са децата на подсъдимия и пострадалата е
наложило внимателна преценка на показанията им, като след внимателна и
прецизна съпоставка на разказът им с останалите доказателства по делото, се
е направил извод, че същият е достоверен и напълно правдив. Нещо повече –
това са именно и свидетелите очевидци на отношенията между баща им и
майка им, които в най-пълна степен могат да изяснят какво се е случвало в
семейството им, как се е възприемало то от пострадалата и подсъдимия, а и
6
от тях самите. Липсата на пристрастност и коректност при представяне на
относимата информация при разпитите им се констатира и от въззивната
инстанция.
Ето защо и правилно показанията им в хода на досъдебното
производство и в съдебното такова, са оценени като обективни,
последователни и непротиворечащи по между си.
Настоящият съд е солидарен, че следва да се кредитират напълно, като
достоверни и ясни, фактите и обстоятелствата за изследваните събития,
изложени от свидетелките Т. и Д.. Изяснени са взаимоотношенията им с
постралата, дългогодишното им приятелство, споделеното от страна на Н. Г.
за влошаване на отношенията със съпруга й и случващото в семейството им.
Логично първата инстанция се е доверила отчасти на показанията на к.
К. и Н.К., както и обясненията на подсъдимия.
Свидетелката к. К. е майка на подсъдимия и като ясна индиция за
неината заинтересованост и опит да оневини сина си, първата инстанция е
възприела противоположните данни, които тя е дала в хода на досъдебното
производство и в съдебното заседание на 05.12.2022 г., относно факта,
отправял ли е синът и закана с убийство към пострадалата. Същото се
установява и в показанията й, когато отрича факта на извършеното престъпно
деяние на 20.11.2019 г., на което е очевидец, но посочен лично от нея още в
разпита й на 07.12.2021 г. Въз основа на това и законосъобразно районен съд
е кредитирала частично изложеното от к. К., отчитайки факта, че е майка на
подсъдимото лице. В останалата им част показанията на същата са
основателно кредитирани.
Така е сторила и първата инстанция с разпита на свидетеля К. –
братовчед на подсъдимия и непосредствен съсед на обитаваното от Г.и
семейно жилище. В крайна сметка този свидетел не дава данни за нито един
от двата инкриминирани случаи по делото, а споделя собственото си виждане
за причината за влошаване отношенията между Г.и, като я определя като
парична, правейки свой анализ на изследваните събития.
Въз основа на обстоен анализ и съпоставка с останалите
доказателствени източници първият съд не е възприел изцяло и обясненията
на подсъдимия Г., към което се солидаризира и настоящата инстанция.
7
Коректно е отбелязано, че в дадените в хода на съдебното следствие
обяснения от Г., относно случилото се на двете инкриминирани дати,
подсъдимият излага недоказана и неподкрепяща се от други данни в
кориците на делото причина за развитието на инцидентите – безпочвено и
несправедливо конфронтиране от страна на съпругата му, насочено директно
към него.
Тази защитна версия остава изолирана от останалия доказателствен
материал – свидетелите не подкрепят заявеното от него, като за тези две
„предизвикателства“ за Г. няма нито една данна в хода на досъдебното
производство.
Според подсъдимия на двете инкриминирани дати се е стигнало
единствено до повишаване на тон между двете страни с нанасяне на взаимни
обиди, като напълно отрича да е изричал закани с убийство и на двете дати,
да е разбивал вратата на първата дата, или да е блъскал нарочно колата на
пострадалата. Съвсем логично всичко заявено е възприето от районен съд
като лична защита, неподкрепена и недоказана, освен от променената позиция
на показанията на собствената му майка в хода на съдебното следствие.
Много точно е отбелязано, че всъщност Г. дори допуска да е изрекал
закани по отношение на жена си, но в тях не бил влагал вменения му в
обвинителния акт умисъл.
Въз основа на всичко изложено въззивният съд напълно се присъедини
към анализа и изводите на доказателствата, направени в мотивите към
първостепенния съдебен акт.
Задълбочено и прецизно са обсъдени възраженията, сторени в
заключителната реч на адв. П., защитавала подсъдимия пред първата
инстанция. Даден е отговор на всеки един въпрос, аналитично и
аргументирано са отхвърлени наведените от нея доводи.
Още тогава е възразено за неприложимост на чл.26, ал.1 от НК, така
както се прави и пред настоящия съд.
За съда буди недоумение желанието на защитата да се обясни още
веднъж защо в случая осъщественото от дееца следва да се квалифицира като
продължавано престъпление.
На първо място - такива са изискванията на закона.
8
За яснота следва да се цитират задължителните указания на
Тълкувателно решение № 3 от 15.II.1971 г. по н. д. № 32/70 г. на ОСНК,
съгласно които :
Продължавано престъпление има, когато са извършени две или
повече отделни единични деяния, които осъществяват поотделно един или
различни състави на едно и също по вид престъпление, извършени са през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, като последващите деяния се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите.
В случая са налице две осъществени престъпления по чл. 144 ал.3 вр.
ал.1 от НК от един и същи подсъдим.
Върховен съд посочва и че дали обстановката е "една и съща" се
установява и решава от съда за всеки конкретен случай, като се изхожда от
трайното отношение или трайния повод на дееца към предмета и обекта на
престъплението, мястото, времето, типичното в конкретния начин на
извършване отделните деяния и всички други обстоятелства.
И този признак в настоящия казус е налице – подсъдимият отправя
закани за убийство към съпругата си, воден от ревност и агресия.
Няма изискване, според цитираното ТР всички деяния да са извършени
по "еднообразен", "еднакъв" или "сроден" начин – но в случая това е
извършено именно по еднообразен начин, като деянията са осъществени при
кратките престои в България на подс.Г., когато той злоупотребявал с алкохол
и в състояние на опиянение, ставал агресивен спрямо съпругата си, като
агресията му се изразявала в отправяне на обиди, ругатни, закани и чупене на
покъщН..
Кои периоди от време са "непродължителни" се установява от съда във
всеки конкретен случай, като се изхожда от характера на дейността,
възможностите за осъществяването й, причинените общественоопасни
последици от всяко деяние и от всички други обстоятелства. Не е необходимо
тези периоди да бъдат еднакви. По конкретния казус, въззивният съд прецени,
че периодът от по-малко от седем месеца покрива критерия
„непродължителен“ период от време, още повече че в съдебната пректика се е
установило за такъв да се приема срокът от една година.
Налице е и "еднородност на вината", която е една и съща - пряк умисъл.
Продължаваното престъпление не се прилага по отношение на две или
9
повече деяния, извършени към личността на различни граждани. Може да има
продължавано престъпление против личността на едно и също лице, както е в
настоящия казус.
Ето защо и правилно първоинстанционният съд е преценил, че са
налице предпоставките на чл. 26, ал. 1 НК по отношение на извършените от
подсъдимия две деяния, като е отчел особеностите на всяко едно от тях.
Правилно са кредитирани приложените по дело писмени доказателства.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав, противно на доводите
на защитата намира, че по делото е събрана в нужния обем и категоричност
доказателствена съвкупност, която позволява на съдилищата да формират
еднозначни изводи по фактите, като изцяло споделя направения в мотивите
към присъдата на първия съд, задълбочен и подробен, анализ на наличните
доказателствени материали. Районен съд е събрал всички относими към
казуса доказателства, същите са обсъдени надлежно и в детайли,
констатирани са противоречия и те са отстранени или е посочено кое се
кредитира и защо, детайлно са изследвани фактите и обстоятелствата,
изложени от свидетелите, съпоставени с писмените доказателства по делото.
В тази връзка и възраженията на защитата в противната насока бяха оставени
без уважение.
Въззивната инстанция намира, че при правилно установена
фактическа обстановка и верен анализ на събраните по делото
доказателствени източници, първостепенният съд е направил коректни
правни изводи, относно съставомерността на инкриминираното деяние, и
точно го е квалифицирал като такова по чл. 144 ал.3 вр. ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от
НК. Събраните по делото доказателства сочат на това, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна, състава именно на това
престъпление.
При така установената безспорна фактическа обстановка настоящата
инстанция също констатира, че Н. Г. Г. ЕГН ********** от обективна страна
е осъществил състава на престъплението по чл.144, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.26
ал.1 от НК, затова, че през периода от 20.11.2019 г. - 06.06.2020г. в гр.
Пловдив при условието на продължавано престъпление се е заканил на
другиго – Н. А. Г. от гр.Пловдив с убийство и това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му.
10
Престъплението по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 от НК, предвид
систематичното място, където се намира /раздел V - "Принуда"/ от глава II на
НК /"Престъпления против личността"/ закриля от противоправни
посегателства личната свобода на гражданите. С реализирането на това
престъпление от дееца се цели промяна на поведението и действията на
заплашения, въпреки волята му в желаната от дееца насока. За осъществяване
му се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство
спрямо определено лице или лица, която да е приета от лицето/лицата и би
могла да възбуди основателен страх от осъществяването. Тъй като се касае за
засягане на свободата на заплашения, необходимо е заканата да бъде
отправена именно към него, за да може да стигне до неговото съзнание.
Съгласно задължителна за съда съдебната практика, а и предвид
съдържанието на текста на закона, не е необходимо тези заплахи да са
възбудили такъв страх у лицето/лицата, срещу което/които са отправени, а
само да са били в състояние да възбудят основателен страх, че заканата може
да бъде осъществена. В този смисъл е и ТР № 53/1989 г. на ОСНК на ВС, в
което се приема, че за съставомерността на деянието по чл. 144, ал.3 от НК,
законът не изисква към момента на извършването му - отправянето на
заканата с убийство, у дееца да има оформено решение за неговото
изпълнение, нито да е действал с годно средство и при условия, при които
резултатът реално може да настъпи.
От субективна срана съставът на това престъпление изисква деецът
да съзнава съдържанието на заканата и нейното възприемане от заплашения
като действителна такава, като не е необходимо лицето в действителност да
се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се
осъществи.
В случая от доказателствата по делото несъмнено се установи, че
подсъдимият на два пъти, на установени по делото дати, в гр. Пловдив се е
заканил с убийство спрямо пострадалата Г.. Заканите освен това са били
съпроводени с агресивно поведение, подробно описано по-горе.
Съставът на това престъпление приема за достатъчно от обективна
страна приемането на заплахата от пострадалия/пострадалите /р.№ 37 от
31.01.1991 г. по н.д. № 876/1990 г., I н.о. на ВС/, поради което съдът намира,
че в настоящия казус тези закани от подсъдимия ясно са стигнали до
съзнанието на лицето, към които са били отправени – пострадалата Г.. Израз
11
на това е било не само последващото емоционално състояние на
свидетелката, но и последвалата раздяла, развод, смяна на жилището и
показанията на свидетелите в тази насока.
Според въззивния съд заканите за ликвидирането на пострадалата са
били реални, част от познаваемите процеси и явления /р. № 851 от 05.01.2005
г. по н. д. № 459/2004 г., II н.о. на ВКС, р.№ 853 от 05.01.2005 г. по н. д. №
459/2003 г., II н.о. на ВКС/, като са налице конкретни изявления за убийство,
което в достатъчна степен би могло и е било възприето от Г. като реално и
респективно като закана за прекратяване на живота й. В такава насока, макар
и да не е изискуема сигурност в реализиране на намеренията от страна на
подсъдимото лице, безспорно като затвърждаващи увереността в
изпълнимостта намеренията на подсъдимия от пострадалата е било прието и
цялостното предхождащо и последващо поведение на същия – агресия,
скандали, потрошаване на имущество, което в един момент дори наложило да
помоли майката на подс. Г. му да спи при нея, за да не пострада.
Както беше споменато по-горе законът и тълкувателната практика на
ВС не изискват категоричност относно предварително взето решение за
изпълнение на заканата, използването на годно да умъртви човек средство
или наличието на такива условия, при които резултатът със сигурност може
да настъпи /ТР № 53/1989 г. на ОСНК на ВС/.
Според първостепенния съд инкриминираните от обвинението заплахи,
представляващи закани срещу личността на пострадалата и лично възприети
от нея – че ще я хвърли от прозореца, и че ще я зарови два метра под земята,
са били годни да възбудят основателен страх за осъществяването им. Факт е,
че въпросът за наличието на "основателен страх" в смисъла на чл. 144, ал.3,
вр. ал.1 от НК е чисто юридически, е не експертен. Изводите си за изпадане
на пострадалата в това състояние, ПОС направи след като даде съвкупна
оценка на всички данни от значение за изясняване на това обстоятелство.
Налице е било вербално психическо въздействие върху пострадалата, което
обективно е застрашило правно-защитимата й сфери. Отправените от
подсъдимия реплики вещаят смърт, натоварени са със застрашителен
потенциал, подсилен и от поведението на дееца, който е извършил действия
по противоправно засягане на телесния интегретит на пострадала преди това
– захапал я е за бузата, а освен това е разбивал врати, удря автомобила й и др.
По изложените съображения, съдът прие, че пострадалата е
преживяла страхови реакции, свързани с опасения от посегателства върху
живота й, като емоционалният стрес е резултат от поведението на подсъдимия
12
Г. и от извършените от него действия, обективиращи заканата. Такава
ситуция нормално-психологически не само предизвиква у индивида
преживявания от тъмния спектър на емоционалния регистър /страх, стигащ
до витална застрашеност за живота/, а покрива и юридическия критерий на
понятието "основателен страх".
Въз основа на изложените по-горе мотиви, деянието законосъобразно е
било квалифицирано като продължавано престъпление по смисъла на чл. 26
ал.1 от НК.
От субективна страна правилно РС Пловдив е счел, че са налице
задължителните елементи, които правят деятелността на подсъдимия Г.
престъпна по смисъла на чл. 144, ал.3, вр. ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК.
Подсъдимият е имал възможност да формира адекватна представа, че със
своето поведение осъществява въпросните закани и че те ще породят
страхови изживявания при пострадалата, което е искал и това реално се е
случило. Т.е. - престъплението е извършено умишлено от Г. – при пряк
умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици.
При преценка на размера на определеното от първоинстанционния
съд наказание, настоящата инстанция не намери основание за изменение на
същото. За престъплението, за което подсъдимият Г. е признат за виновен,
чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК предвижда наказание "Лишаване от свобода" до
6 /шест/ години. Първият съд е съобразил материалния закон напълно
акуратно. При индивидуализацията на наказанието проверяваната инстанция
правилно е отчела смекчаващите отговорността обстоятелства и не е
констатирала наличието на отегчаващи такива.
Следва да се подчертае обаче, че като се вземе предвид степента на
обществената опасност на конкретните деяния, включени в продължаваното
престъпление, причините за тяхното извършване и степента на обществената
опасност на дееца, съпоставяйки смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства, то в настоящия казус наличните смекчаващи отговорността
обстоятелства не представляват многобройни такива по смисъла на чл.55 от
НК, нито е налице едно изключително такова.
Като се анализира начина и механизма на осъществяването на
престъплението и немалката степен на обществена опасност на извършеното,
въззивният съд не намира основания, въз основа на които да следва да се
намали наложеното на подсъдимия наказание, нито да увеличи същото, в това
число и изпитателния срок, така както иска частното обвинение.
13
В тази връзка първоинстанционият съд правилно и законосъобразно е
преценил, че са налице формалните основания за прилагане на чл. 66, ал. 1 от
НК по отношение на наказанието "Лишаване от свобода", наложено на Г.,
което е в рамките, допустими за отлагането му – ДЕСЕТ МЕСЕЦА
"Лишаване от свобода". Този съд също е на становище, че възпиращият и
превъзпитателният ефект на наказанието може да се постигне и без
ефективното изтърпяване, като по този начин и чрез отлагането му за срок
именно от 3 /три/ години, ще бъдат изпълнени целите, визирани в
разпоредбата на чл. 36 от НК в пълен обем.
По отношение на предявения граждански иск:
Окръжният съд намира, че с оглед изложеното по-горе, в
разглеждания случай са налице всички елементи на чл. 45 от ЗЗД –
противоправно деяние, вина, вреда и връзка между деянието и настъпилия
вредоносен резултат.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД съдът определя обезщетението за
неимуществени вреди по справедливост. Според доктрината и постоянната
съдебна практика, справедливостта не е абстрактно понятие и винаги трябва
да се свързва с преценката на конкретни според случая, обективно настъпили
обстоятелства, включително личността на увредения.
Предвид изложеното и преценявайки всички обстоятелства по делото,
вкл. интензитетът на преживените от пострадалата срадания въззивният съд
намира, че размерът, в който е уважен гражданския иск е справедлив и точен
за овъзмездяването й, а над този размер, за сумата до 7000 лв.,
гражданскоправната претенция се явява неоснователна, поради което и
правилно районен съд я е отхвърлил.
Коректно е произнасянето по разноските и вещественото
доказателство по делото.
При извършената, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, цялостна
служебна проверка на правилността на протестираната присъда, въззивната
инстанция не констатира наличието на основания, налагащи нейното
изменяне или отмяна, поради което и с оглед изложените съображения,
постанови своето решение.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 от
14
НПК, Пловдивски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 75 от 22.03.2023 г. по НОХД № 2802/
2022 г. на РС Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15