№ 295
гр. Враца, 25.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослав Д. Досов
Членове:Росица Ив. Маркова
Надя Г. Пеловска-Дилкова
като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно
гражданско дело № 20211400500454 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.436, ал.4, вр.с чл.262, ал.3, вр.с чл.274, ал.1, т.1
от ГПК.
Делото е образувано въз основа на подадена от Д. В. М. от с.***, обл.Враца,
чрез упълномощения му адвокат Ц.С., частна жалба вх.№7174/23.08.2021г. против
разпореждане от 08.09.2021г. на ЧСИ Ц. Н., рег.№*** по изп.дело №2020***0403884, с
което подадена от длъжника Д.М. жалба вх.№5442/14.07.2021г. е била върната.
В частната жалба се твърди, че разпореждането за връщане, което се обжалва,
не е било връчено на жалбоподателя, който е получил само придружително писмо.
Поддържа се, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, необосновано и
постановено при съществени процесуални нарушение от страна на ЧСИ.
От взискателя по изпълнителното дело „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС
БГ“ЕАД-гр.София е постъпил писмен отговор, в който се поддържа, че частната жалба
е неоснователна, тъй като въпреки дадените му от ЧСИ указания за това, длъжникът не
е отстранил нередовностите на жалбата си от 14.07.2021г.
Доколкото в приложеното копие от изп.дело №2020***0403884 по описа на
ЧСИ Н. няма доказателства за извършено връчване на обжалваното разпореждане от
08.09.2021г., а частната жалба е насочена против обжалваем акт на съдебния
изпълнител по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, то съдът намира същата за
процесуално допустима.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав
взе предвид следното:
Изп.дело №2020***0403884 по описа на ЧСИ Н. първоначално е било
1
образувано като изп.дело №955/2011г.по описа на ЧСИ Й., въз основа на издаден в
полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД против Д. В. М. от с.*** изпълнителен
лист от 11.03.2011г.на РС-Мездра по ч.гр.дело №649/2010г.за сумата от 10313,92
лв.главница, 1281,11 лв.лихва за забава и общо 331,90 лв.деловодни разноски. Поради
извършено с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 10.01.2017г.,
прехвърляне на вземанията по изпълнителния лист, през 2017г. като взискател по
делото е било конституирано „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ЕАД-
гр.София. През 2020г. при приемането на архива на ЧСИ Й. от ЧСИ Н., изп.дело
№955/2011г. на ЧСИ Й. е преобразувано под №2020***0403884 по описа на ЧСИ Н..
Чрез адв.С. длъжникът подал до ЧСИ Н. възражение вх.№5442/14.07.2021г.,
подадено по пощата на 12.07.2021г., с което заявил, че възразява против образуването
на изпълнителното дело и против наложения му запор, тъй като не е известяван за
производството, по което е издаден изпълнителния лист и е изтекла погасителна
давност. С възражението е поискано изпълнителното производство да се прекрати и
запорът да бъде вдигнат.
С резолюция от 27.08.2021г. ЧСИ Н. е приел, че възражението съставлява
жалба против действията му, поради което е дал указания за внасянето на такси по т.5
и т.8 от ТТР към ЗЧСИ и държавна такса в полза на Окръжен съд-Враца, както и
указания за представяне на пълномощното на адв.С.. В приложеното копие на изп.дело
№2020***0403884 не се съдържат доказателства за връчване на длъжника на така
дадените му указания, но с обжалваното разпореждане от 08.09.2021г. възражението от
14.07.2021г./прието от ЧСИ за жалба/ е било върнато на жалбоподателя, поради
неизпълнени указания. По изпълнителното делото е приложено придружително писмо
изх.№10773/08.09.2021г.за връщане на жалбата, но доказателства за връчването му на
жалбоподателя, както и за връчване на препис от самото разпореждане, не фигурират в
делото.
Съдът констатира, че заедно с частната жалба вх.№7174/23.08.2021г. против
разпореждането за връщане от 08.09.2021г., ЧСИ е извършил размяна и на върнатото
възражение вх.№5442/14.07.2021г., давайки обаче на същото нов входящ
номер-№7175/23.09.2021г. /сравни л.5 от настоящето дело с л.115 от изп.дело /.
Доколкото връщането на възражението е предмет на частната жалба, а самото
възражение е адресирано до съдебния изпълнител, а не до съда, настоящият съдебен
състав намира, че в настоящето производство следва да бъде разгледана само частната
жалба с вх.№7174/23.09.2021г.
При липсата на представени от ЧСИ доказателства за връчване на обжалваното
разпореждане от 08.09.2021г., съдът намира че частната жалба следва да се приеме за
подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и разгледана по същество. Макар да е
бланкетна, съобразно мотивите на ТР №6/2017 от 15.01.2019 год.по т.д.№6/2017г.на
ОСГТК на ВКС съдът дължи произнасяне по нея.
2
Разгледана по същество частната жалба се явява основателна по следните
съображения:
Както вече бе посочено, с обжалваното разпореждане от 08.09.2021г. ЧСИ Н. е
върнал възражение вх.№5442/14.07.2021г., поради неотстранени недостатъци на
същото, приемайки, че това възражение съставлява жалба по смисъла на чл.435 от
ГПК. Съдът намира тези изводи на ЧСИ Н. за неоснователни. На първо място,
възражение №5442/14.07.2021г. не е адресирано до съда, а до самия ЧСИ, като с
възражението се иска прекратяване на изпълнителното производство и вдигане на
наложения запор-действия, които са от компетентност не на съда, а единствено от
ЧСИ. На следващо място, доколкото във възражението се излагат доводи, както за
липса на извършено уведомяване на длъжника за издаването на изпълнителния лист и
образуването на изпълнителното дело, така и за изтекла погасителна давност и за
необходимост от водене на исково производство от взискателя с оглед възражението,
то съдебният изпълнител е следвало да изясни на първо място дали възражението не се
явява такова по чл.414 от ГПК. Изпълнителният лист, въз основа на която е образувано
изпълнителното дело съдържа данни, че е издаден въз основа на проведено заповедно
производство, но тъй като заповедта за изпълнение не е приложена по него, то
съдебният изпълнител е бил длъжен да провери следва ли да извършва връчване на
заповедта и спазени ли са били от предходния ЧСИ изискванията на чл.428 от ГПК.
Във всички случаи по повдигнатите с възражението въпроси ЧСИ е дължал отговор на
длъжника, а ако е считал възражението за неясно е дължал указания до длъжника за
изясняване на неговите оплаквания и искания. Вместо да изясни действителната воля
на длъжника, ЧСИ неправилно е счел възражението за жалба и без да определя срок за
внасяне на исканите такси и за представяне на пълномощното на адв.С., а също и без
да връчва указанията си за това,е върнал възражението. Предприетите от ЧСИ
действия по администриране на възражението са в грубо противоречие с
процесуалните изисквания, поради което разпореждането на връщане на възражението
ще следва да се отмени и бъдат дадени указания на ЧСИ за извършване на
горепосочените действия-проверка за спазване изискванията на чл.428 от ГПК и
препращане ако възражението е такова по чл.414 от ГПК; указания за уточняване на
възражението, ако това е необходимо; или отговор до длъжника.
В заключение съдът държи да отбележи също, че грубо деловодно нарушение
от страна на ЧСИ съставлява и дадения нов входящ номер на възражението, което е
подадено пред него на 14.07.2021г.с вх.№ 5442, а при изпращане на частната жалба, на
друг екземпляр от възражението е поставен вх.№7175/23.09.2021г.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОТМЕНЯ разпореждане от 08.09.2021г. на ЧСИ Ц. Н., рег.№***, по изп.дело
№2020***0403884, с което подаденото от длъжника Д. В. М. възражение вх.
№5442/14.07.2021г. е било върнато.
УКАЗВА на ЧСИ Н., че следва да предприеме действия по разглеждане на
възражението, съобразно мотивите на настоящето определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4