№ 265
гр. Бургас, 15.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20242100500130 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Р. Д. К.,
ЕГН: **********, от гр. Б., ж.к. В., бл.*, вх. *, ет. *, чрез процесуален
представител адвокат Детелина Потерова от БАК, с адрес за връчване на
книжа и призоваване: гр. Бургас, ул. „Сливница“ № 31, против Решение №
2317 от 15.11.2023г., постановено по гр.дело № 2616/2023 г. по описа на
Районен съд – Бургас, с което съдът е осъдил въззивника да заплати на Щ. В.
П., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С., ул. „М. с.“ № * чрез адвокат
Златко Златев, сумата от 10000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в
следствие извършено от ответника престъпление по чл.129 от НК, за което
има одобрено споразумение по НОХД №2402/2020 г. на РС – Бургас, както и
фрактура на носни кости, ведно със законната лихва върху главницата от
10000 лева, считано от извършване на престъплението – 18.09.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 1843 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи
за лечение в следствие извършено от ответника престъпление по чл.129 от
НК, за което има одобрено споразумение по НОХД № 2402/2020 г. на РС –
1
Бургас, ведно със законната лихва върху главницата от 1843 лв. считано от
извършване на престъплението – 18.09.2020 г. до окончателното изплащане
на задължението, на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД, като е осъдил частния
жалбоподател да заплати по сметка на БРС сумата от 1175,72 лв.,
представляваща дължима държавна такса съобразно уважената част от
исковете на основание чл.78, ал.6 от ГПК, а на въззиваемият – сумата от 2000
лв. – адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява
въззивникът, който счита същото за неправилно, като моли съда да го отмени
и му присъди направените разноски пред двете инстанции. Излага
съображения. Счита, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.52
от ЗЗД. Сумата е изключително завишена не само с оглед характера на
увреждането, но и с оглед икономическите условия по време на инцидента.
Незаконосъобразни са и изводите относно възражението за съпричиняване. За
да го отхвърли съдът се е позовал на тълкувателно решение № 88/12.09.1962
г. по гр.д. №83/1962 г. ОСГК на ВС, като е приел в мотивите на акта си, че за
да е налице съпричиняване, следва увреденият също да е извършил деяние,
което се намира в причинна връзка с причинените му вреди, като е приел, че
твърденията на ответника за извършено от ищеца такова деяние липсват.
Позовава се на разпита на свидетеля Спасов, както и ТР № 1/2014 г. по
тълк.дело №1/2014 г. на ОСГК на ВКС, където е дадено разяснение на
съпричиняването.
В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемия чрез адвокат Златко Златев, с който счита подадената жалба за
неоснователна, а обжалваното решение за законосъобразно и правилно,
постановено при пълно и точно анализиране на събраните по делото
доказателства. Излага съображения. Цитира практика на ВКС, извършва
анализ на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от легитимирано
лице и е допустима.
Районен съд – Бургас се е произнесъл по претенция по чл.45, ал.1 от
ЗЗД.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира
постановения съдебен акт за валиден и допустим.
2
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Безспорно е установено по делото, че с одобрено споразумение по
НОХД № 2402/2020 г. на БРС, Р. К. е признат за виновен за това, че на
18.11.2017 г. в град Созопол, на ул. „Ропотамо“, бидейки непълнолетен, чрез
нанасяне на удари с ръце в областта на лицето е причинил на Щ. П. средна
телесна повреда, изразяваща се в закрито счупване на горната челюст, от
което му е причинено трайно затруднение на дъвченето за срок повече от 30
дни- престъпление по чл. 129, ал.1,във връзка с ал.2 от НК. Споразумението е
влязло в села на 18.11.2017 г. Безспорно е, че претенция по чл. 45 от ЗЗД не е
предявявана до настоящия иск.
Пред първата съдебна инстанция са събрани писмени доказателства,
допусната е и приета съдебно-медицинска експертиза, разпитани са двама
свидетели, като районният съд е изяснил делото от правна и фактическа
страна и е достигнал до изводи, които се споделят от настоящия съд, който на
основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния
съд.
Сумата от 1843 лв.-имуществени вреди се установява от представените
фактури с които са заплатени съответно титаниева плака от 1200 лв., носен
сплит за 540 лв.,такса за сумата от 58 лв., както и медикаменти за 45 лв.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска
експертиза се изяснява, че на въззиваемия е причинена фрактура на носни
костици, долен ръб на лява орбита и ляв максиларен синус с
хематосинус/наличие на кръв/. Проведено е оперативно медикаментозно
лечение, като вещото лице е установило провеждането на три операции по
наличната документация, извършени по време на болничния престой на
страната, поставяне на лонгета и имплант на лицева кост. Оздравителният
период е траял около пет месеца, като в този период от време въззивиемият е
изпитвал силни болки в областта на фрактурата, имал е затруднения при
консумацията на твърди храни, като болките са били провокирани от
докосване на кожата, включително при бръснене. Вещото лице е
констатирало болка при пипане и наличие на болезнен тик, за което му е
предписал лекарствен медикамент за 6-месечен прием.
Разпитаните по делото свидетели установяват инцидента, при който на
3
въззиваемия е причинена средна телесна повреда.Свидетелят А. Д. не е
присъствал лично, а е разбрал за случилото се от Щ. П., тъй като е негов с..
Установява, че въззивиемият е имал затруднения с говора и храненето, като е
консумирал само течни храни. Година-две след инцидента проблемите му са
били на лице, след което той е заминал за София да работи и свидетелят не е
имал контакт с него.
Разпитаният свидетел И. С. е приятел на въззивника и е присъствал по
време на инцидента. Посочва, че в дискотеката двете компании на страните са
били на съседни маси. Посочва, че конфликтът е започнал след коментар на
въззивника по отношение на дисководещия, който въззиваемият е възприел
като насочен срещу него. Твърди, че неколкократно е разтървавал двамата,
докато се е стигнало до удара.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания главно по отношение
приложението на чл.52 от ЗЗД- определяне на размер на дължимото
обезщетение, като счита същото за прекомерно и изключително завишено
спрямо характера на увреждането, както и по отношение на ал.2 на чл. 51 от
ЗЗД- съпричиняване, което съдът не е зачел и което се установявало от
събраните гласни показания на свидетеля И. С.. Съдът намира оплакванията
за незаконосъобразност и неправилност на решението за неоснователни.
Първостепенният съд е анализирал разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД,
кумулативното наличие на предпоставките и причинно-следствената връзка
между тях, като е направил извод за тяхното наличие в конкретния случай.
При определяна на размера на обезщетението е съобразено Постановление на
Пленума на ВС № 4/ 23.12.1968 г., като съдът е отчел конкретните
обстоятелства от значение за размера на обезщетението, нещо повече, приел
е, че в случая обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 12000 лв., но
с оглед диспозитивното начало е присъдил поисканата сума от 10000 лв.
Законосъобразно съдът е удовлетворил изцяло предявената претенция
отчитайки обстоятелството, че дори към момента след повече от шест години
от инцидента, въззиваемият не се е възстановил напълно.
По отношение на оплакването за неприлагане на разпоредбата на чл.
51, ал.2 от ЗЗД- съпричиняване, съдът намира същото за неоснователно. По
делото не е установено пострадалият сам да е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат. Показания на свидетеля, посочен от въззивника, не
4
установяват наличие обстоятелства, водещи до приложението на чл.51, ал.2
от ЗЗД. Словесните пререкания между страните, дори и провокирани от
въззиваемия, не биха довели до настъпилия вредоносен резултат, който е
следствие от противоправното поведение на Р. К.. В този смисъл само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало до
увреждането е релевантен за съпричиняването, както е посочено в решение №
169/28.02.2012 г. по т.д. № 762/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., а такова не се
установява в настоящия случай.
С оглед на това решението следва да бъде потвърдено, като на
въззиваемия се присъдят направените от него разноски за въззивната
инстанция, възлизащи на 2000 лв.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2317 от 15.11.2023г., постановено по
гр.дело № 2616/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Р. Д. К., ЕГН: **********, от гр. Б., ж.к. В., бл.*, вх. *, ет. *,
чрез процесуален представител адвокат Детелина Потерова от БАК, с адрес за
връчване на книжа и призоваване: гр. Бургас, ул. „Сливница“ № 31 да заплати
на Щ. В. П., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С., ул. „М. с.“ № *, със
съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 7, ет.4 чрез адвокат Златко
Златев, сумата от 2000 лева – разноски по делото за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчване препис от решението на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5